“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

«дравеопазване = Ѕолестоопазване - д-р √еорги —танков

”ниверсални€т закон

 ратко въведение в общата теори€ на науките и нейното отражение върху обществото

„аст от книгата (ц€лата книга)


«а автора:

††† ƒ-р √еорги —танков е роден в ѕловдив през 1951 година. «авършва местната английска гимнази€. —лед отбиване на военната си служба следва "»зчислителна техника" в “ехнически€ университет - —офи€ и по-късно "√еографи€ на туризма" в —офийски€ университет.  ато студент активно участва в дисидентска дейност. ѕрез 1973 г. създава първите "лет€щи университети" в Ѕългари€ по примера на руските и полските дисиденти. ѕише статии по политически и културни въпроси за нелегалната преса на —амиздат. —амообразова се усилено в областта на философи€та, теори€та на математиката, психологи€та и икономиката. «а да избегне политически арест, напуска страната през 1975 г. и се установ€ва в √ермани€ като емигрант.
††† —ледва медицина и икономика в ћенстър и ’айделберг. «ащитава докторска дисертаци€ по медицина в ’айделберг през 1983 г. ѕосле учи италианска литература и ренесансово изкуство във флорентински€ университет в »тали€. ”частва активно в дейността на антикомунистическата емиграци€ и се запознава с изтъкнати български политици и личности от времето между двете световни войни. ѕрез 1985 г. работи като редактор в радио "—вободна ≈вропа" и след това се отдава на лекарската си професи€. ѕо-късно заема ръководни постове в големи фармацевтични концерни и научни институти и ръководи важни международни клинични изпитани€ на нови лекарства. ѕомага на зараждащата се опозици€ в Ѕългари€ да се обедини през 1989 г. и е един от основателите на —ƒ—. ѕрез 1991 г. създава частен институт за  линични изпитани€ в ћюнхен. ѕубликува гол€м брой статии в международни медицински списани€.
††† ѕрез л€тото на 1993 г. —танков прави случайно откритие в медицината, което води до откриването на ”ниверсални€ закон. ѕрез следващите години той се посвещава на разработването на новата ќбща теори€ на науките в четири тома. ѕрез юли 1997 г. излиза том първи. “ом втори е преведен на български и се очаква да излезе в началото на 1999 г. ѕрез последните месеци —танков работи усилено за създаването на нова българска научна школа въз основа на теори€та на ”ниверсални€ закон, с цел да се повдигне международни€ престиж на Ѕългари€ и да се спомогне за излизането й от насто€щата икономическа криза.

††† ”Ќ»¬≈–—јЋЌ»я“ «ј ќЌ ¬ ћ≈ƒ»÷»Ќј“ј
††† —ъсто€нието на медицината в кра€ на това хил€долетие е такова, че не й позвол€ва да об€сни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите) на кое да е забол€ване. “ова заключение е болезнено, но е необходимо. ƒостатъчно е да хвърлим поглед в н€кой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари книга на ’арисън - "ѕринципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това. Ќ€ма почти никаква ефективна лекарствена или друга терапи€ на хронични забол€вани€, които съставл€ват над 90% от всички забол€вани€ в развитите страни.
††† „есто отправ€м следни€ въпрос към моите колеги: "ƒайте ми един единствен пример за успешно лечение на н€ко€ хронична болест с лекарства!" —лед дълго размишление те най-често ми отговар€т: "ƒиабет с инсулин." –азбира се, това е твърде пресилен и в основата си погрешен отговор, илюстриращ начина на мислене в медицинските среди.
††† ѕърво, терапи€та с инсулин не е истинско лечение, в смисъл на излекуване, а субституци€ на липсващ или ниско произвеждан хормон в т€лото. ¬торо, диабет не се лекува с инсулин, а само се отлага възникването на вредни последици, като диабетична ангиопати€ (съдова болест), водеща до бъбречна и сърдечна недостатъчност, и невропати€. “ези последстви€ от повишената захар в кръвта решават в крайна сметка съдбата на диабетични€ пациент. “ова би тр€бвало да е известно дори и на неспециалистите.
††† Ћипсата на сериозни постижени€ в лечението на хронични забол€вани€ (от дискуси€та изключваме бактериалните инфекции, които, въпреки раст€щата резистентност особено през последните години, все още се лекуват с антибиотици), се дължи на научната разпокъсаност на медицинските науки. “ова предотврат€ва създаването на единна наука за забол€вани€та, известна като патологи€. ƒелението й на частни дисциплини, като имунологи€ и хуманитарна генетика, да не говорим за класическите дисциплини, като "уши, нос и гърло", пренебрегва елементарни€ факт, че т€лото, което представителите на тези дисциплини лекуват, е ц€лост, така че вс€ка болест зас€га цели€ организъм, а не отделни органи.
††† «апитайте който и да е хронично болен и той ще ви потвърди този елементарен факт. ¬место това, в медицината се специализира по отделни органи: един си избира сърцето и става кардиолог, втори - нервната система и става невролог, трети - кожата и се превръща в дерматолог и т.и.
††† “ази разпокъсаност на медицината, продиктувана от т€сната специализаци€, не позвол€ва създаването на обща теори€ за възникването на забол€вани€та, базираща се на логични закономерности, каквито сме свикнали да срещаме във физиката. “ова не означава, че такива закономерности не съществуват, а че медицината все още не е разработила правилен подход към биологичните €влени€, които т€ наблюдава и окачеств€ва като "болести". “ова става възможно, като се приложи ”ниверсални€т закон за регулаци€та на т€лото и се об€сни, кои енергетични нарушени€ до какви външни про€ви вод€т, определ€ни традиционно като "симптоми".
††† ѕознавателните проблеми, които новата теори€ решава в медицината, са безброй. “ъй като т€хното множество затрудн€ва дискуси€та, длъжни сме да обсъдим източника на тези проблеми. ѕонасто€щем срещаме една всеобща обърканост в изказвани€та, съждени€та и об€снени€та в медицинските науки. ’ил€дите списани€, които излизат в тази област, са убедителна илюстраци€ за това. »менно поради тази бъркоти€, повечето лекари по света не ги четат и поради това изостават колосално от огромните постижени€, които все пак навлизат в медицината, но не чрез самата не€, а чрез съседни дисциплини, като генетика, биохими€ и т.н.
††† “ези различни нива на индивидуално медицинско познание пречат на една обстойна теоретична дискуси€ в медицината. ¬сички международни медицински симпозиуми и конгреси доказват, че такава дискуси€ наистина не се води. —поменавам това, за да предотврат€ известни комплекси у българските ми колеги, които досега не са имали възможността да посещават такива събити€ и може би благогове€т пред т€х, без да имат особено основание за това.
††† “ова, което казахме за теори€та в медицината, важи в още по-гол€ма степен за медицинската техника.  ои лекар може да об€сни физични€ принцип на ехографи€та, да не говорим за този на компютърната спинтомографи€, които се основават на квантови процеси в организма и могат много точно да се оцен€т чрез ”ниверсални€ закон?  ак действа фотонното облъчване, което се прилага като лечение при ракови забол€вани€, върху регулаци€та на клетката от енергетична гледна точка? » защо се използва изобщо облъчване при ракови забол€вани€, когато се знае, че вс€какъв вид силно-енергетично фотонно облъчване води до образуване на ракови клетки? Ќапразни очаквани€ - об€снение н€ма и не се дава.  акто виждаме, объркването и липсата на познание в медицината е повсеместно €вление, дължащо се на раздроб€ването на тази наука на частни дисциплини, без каквато и да е връзка между т€х, а оттам и на медицински€ мироглед, които те пораждат.
††† ¬ резултат на това медицината с деградирала като наука и е сведена до култивирането на отделни мнени€, които грижовно се отглеждат като крехки фиданки от самозвани мичуринци, опас€ващи се да не би н€кой лек полъх на истината да ги прекърши. “ук цари общоприети€т принцип на взаимно недоверие, квалифициран като "политическа коректност". ѕоследната не е нищо друго освен елементарната житейска мъдрост, "не ми мъти водата, за да не ти € мът€ и аз", знаейки, че т€, водата, и без това си е мътна, но затова пък в не€ най-лесно се лов€т риби - или по-точно пациенти.  ак би се развивала една истинна наука в такава духовна атмосфера? Ќад€вам се, че това об€сн€ва отчасти първоначалната ми "in faustis" диагноза за състо€нието на днешната медицина.
†††  акво донас€ откриването на ”ниверсални€ закон в тази най-важна научна област за всеки простосмъртен, който в един или друг момент от живота си, ще не ще, предостав€ съдбата си в ръцете на лекарите?
††† ”ниверсални€т закон спомага за изграждането на нова всеобхватна теори€ за патологи€та на всички забол€вани€, като се започне от най-нашумелите болести, като рак и —ѕ»Ќ, и се стигне до по-тривиалните, но не по-малко важни, често срещани забол€вани€, като атеросклероза, водеща до сърдечно-съдова недостатъчност, мултиплексна склероза и т.н. Ќовата теори€ на забол€вани€та се основава върху всеобхватното об€снение на метаболизма на клетката от енергетична гледна точка, основаващо се на всички досегашни познани€ за нейната биохими€. ѕоради сложността на матери€та, тук не можем да се спрем на тази тема.
††† Ќеобходимо е да се подчертае, че тази теори€ се потвърждава от най-новите изследвани€ и резултати. “ова стана €сно от един анализ на 10000 подбрани публикации, по€вили се след 1975 г., проведен в най-гол€мата медицинска база данни в света, "ћедлайн", състо€ща се от около 20 милиона статии в областта на медицината и бионауките. –езултатите от проверените статии потвърдиха без изключение ќбщата теори€ на ”ниверсални€ закон за регулаци€та на органичната матери€.
††† –азгадаването на тайната на рака се €в€ва, така да се каже, вторичен продукт на новата теори€ на «акона в областта на медицината. “ова постижение съвсем не е най-важното, но сигурно едно от най-актуалните, защото зас€га около една четвърт от населението, ко€то по статистически данни умира от н€какво раково забол€ване.
††† «а да илюстрираме неверо€тната познавателна сила на «акона, ко€то всеки отделен човек може по принцип, да придобие сам за себе си, ще направим сравнение със състо€нието на изследователската дейност върху рака понасто€щем. ¬ ’айделберг, √ермани€, където завърших медицина, има гол€м раков център, който съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал, с годишен бюджет повече от половин милиард марки. ≈фектът от тези разходи е практически нула - досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт. “ака например, не е разработено нито едно противораково лекарство, което да е допуснато до пазара.
††† “ози институт не е изключение, а правило. —амо в областта на рака има десетки подобни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ќие можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в тази област на науката - медицинската изследователска дейност е наистина буре без дъно. “ова дава представа и за революци€та, ко€то познанието за ”ниверсални€ закон носи в тази изключително важна научна сфера.
††† Ќовата медицинска теори€ на ”ниверсални€ закон е развита като логична, вътрешно последователна система, подобна на тази на физиката, и позвол€ва обективното математическо оцен€ване на всички биологични ефекти, включително и на болестите.  акто физиката, медицината се превръща в приложна математика за човешки€ организъм. ¬ известен смисъл т€ и днес е строго математизирана при провеждането на клинични изпитани€, но това на практика зас€га много малък брой лекари, които се занимават с тази дейност. »злишно е да се споменава, че новата теори€ изисква качествено нови медици в бъдеще. Ќо това е вече друга тема.
††† “ъй като става дума за една интегрирана теори€, новата медицина не може да се разграничи от фармакологи€та и фармацевтиката. ¬ тази област усп€х да постигна фундаментално откритие, което ще промени коренно този икономически д€л. «а това ще стане дума по-късно, когато обсъждаме последстви€та от откриването на ”ниверсални€ закон специално за световната фармацевтична промишленост.
††† ¬ резултат на това откритие стана €сно, че от енергетична гледна точка (друга не може и да има) съществуват само две групи химични вещества с фармакологични свойства: клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи. ƒокато първите стимулират обмена на енерги€та в клетките и оттам в цели€ организъм, вторите го подтискат и по точи начин предизвикват многобройни странични ефекти, т.е. увеличават забол€емостта и смъртността на пациентите, когато се дават продължително време.
††† ќказва се, че огромната част от лекарствата, използвани днес, са от втори€ тип. √олеми клинични изпитани€ върху такива лекарства, проведени строго през последните н€колко години, доказват по необорим статистически начин, че клетъчно-подтискащите лекарства увеличават смъртността с около 1 до 2%, независимо от вида на болестта, когато се сравн€ват с плацебо, което ще рече, с пациенти без никаква терапи€. ќказва се, че лекувайки хронични болести с такива лекарства, ние, лекарите, систематично изпращаме част от пациентите си на онзи св€т, вместо да им помагаме и да удължаваме живота им.
††† ќбратно.  огато тези пациенти се лекуват с клетъчно-стимулиращи средства, средната смъртност намал€ва с 2 до 3%, сравнена с плацебо. ¬ малкото изпитани€, където се прави пр€ко сравнение между клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи лекарства, разликата е около 5% в полза на първите. “ук става дума за световно известни изследвани€, проведени в гол€м брои медицински центрове и страни, като —јў, скандинавските страни, јнгли€ и т.н., които имат дългогодишна традици€ в тази област. “ехните резултати са публикувани в такива реномирани списани€, като "Ћансет" (ланцет, копие) "Ќю »нглънд джърнъл оф медисин" (новоанглийско списание по медицина) или "Ѕритиш медикъл джърнъл" (британско медицинско списание).
††† “ези изненадващи резултати се дискутират обширно и напоследък доста бурно от международните медицински среди, по най-големи€т парадокс е, че все още не са достигнали до широката общественост, именно поради споменатата бъркоти€ в медицината, ко€то пречи за правилното ориентиране на пренатоварените научнопопул€рни журналисти. ќт страх, че не схващат матери€та и могат да се изложат (а и могат да бъдат уволнени, тъй като фармацевтичните концерни, чрез рекламните си разходи, имат силно вли€ние върху пресата и медиите, особено в —јў), те не пишат по такива парливи въпроси. —амите лекари и фармацевтични концерни н€мат, разбира се, никакъв интерес този въпрос да се повдига нашироко, защото ще засегне техни€ джоб.
††† “ози аспект на ”ниверсални€ закон има неотложна морална актуалност и тр€бва в бъдеще основно да се дискутира, защото тук не става дума за н€какви си парични загуби на група от хора или предпри€ти€, а за живота на милиони хора, които понасто€щем систематично се убиват под претекста, че им се помага. »ли както се казва: "ѕът€т към ада е постлан с добри намерени€." —трува си да си припомним обещани€та на "научни€ комунизъм" за си€йното бъдеще и жертвите, които той остави по път€ на историческото си корабокрушение.
††† ќчевидно, вс€ко отклонение от «акона води до провали, като войни и екологични катастрофи, например „ернобил, носещи масови човешки жертви или до икономически кризи, които в крайна сметка също така вземат човешки жертви. “ака например, повсеместното обедн€ване в –уси€ през последните години, вследствие на кризата, е снижило средната продължителност на живота с повече от 5 години. “ова означава, че средната смъртност се е увеличила с около 7-8%. ј колко хора загинаха повече от обикновеното през гладните зимни месеци на кризата в Ѕългари€ през 1996-1997 г.?
††† ѕравим това отклонение, за да потвърдим основното си заключение от дискуси€та на закона за еволюци€та, а именно, че вс€ко неспазване на «акона, независимо на какво ниво научно или обществено, в крайна сметка се заплаща със съкратена продължителност на човешки€ живот. Ќе беше ли етичната цел на вс€ка научна и социална дейност, като част от обществената еволюци€, тъкмо обратната - да се продължи живота на хората, като се увеличи т€хното благоденствие, осигур€т старините им чрез създаване на системи за колективна отговорност, като здравеопазване и пенсии, и се предпаз€т от колективни, социални и екологични катастрофи?
††† ќчевидно е, че се сблъскваме е едно разминаваме между добрите намерени€ и резултатите от т€х. “ова €вление съвсем не е монопол на бившата социалистическа система; а се среща също така и в икономическата система на свободни€ пазар, на ко€то й предсто€т сътресени€, подобни на тези в »зточна ≈вропа, след осмисл€нето на ”ниверсални€ закон от широката общественост, а и независимо от това -«аконът е валиден и без да знаем за него.
††† “ака че, добър съвет за бившите социалистически страни е, да не възприемат безкритично всички структури на свободни€ пазар, защото т€хната съдба е вече предопределена, а и те далеч не се ползват с тази попул€рност там и се дискутират с все по-гол€ма критичност. јко не беше така, източноевропейските страни н€маше да бъдат зал€ни през последните години от третокласни икономически съветници, провалили се в собствените си страни.
†††  акво ще бъде все пак непосредственото отражение на ”ниверсални€ закон в медицината? —тана €сно, че бъдещето на медицината ще се състои в лечението с клетъчно-стимулиращи средства. „итател€т сигурно си задава въпроса, кои химични средства са с такъв характер. Ќай-общо казано, всички химични вещества от биологичен произход са, с много малки изключени€, клетъчно-стимулиращи.  ъм т€х принадлежат най-новите препарати, като гама- и бета-глобулини, интерферони и интерлевкини, въведени с гол€м успех при лечението на редица забол€вани€ през последните години.
††† ‘армацевтичната индустри€ интуитивно стигна до извода, че чисто синтетичните продукти, които т€ хвърли на пазара през последните 50 години, не нос€т обещаните резултати, и че е необходима радикална "см€на на парадигмите" в тази област, макар и да не € разглас€ва публично.
††† ѕроблемът на гореспоменатите вещества със стимулиращ характер е, че те са протеини (белтъци) и поради тази причина не могат да се гълтат, защото се разграждат в стомашно-чревната система. “е се прилагат интравенозно, а това е свързано с големи трудности.
††† ќсвен че тези препарати са много скъпи и повечето пациенти и бедни страни не могат да си ги позвол€т, те предизвикват редица вторични (токсични) ефекти, именно поради нефизиологичната им форма на прилагане. Ќа първо м€сто се зас€гат бъбреците, сърцето и белите дробове. Ќеврологичните вторични ефекти също не са редки.
††† „итател€т може би се запитва: не противоречи ли този факт на изказването, че такива вещества н€мат вторични ефекти и вли€€т положително върху организма? ѕо никакъв начин. —ъществени€т недостатък на белтъчните клетъчно-стимулиращи вещества е, че те тр€бва да се внедр€т в т€лото чрез венозната система и това води до нефизиологично високо съдържание в кръвта и жизнено-важни органи. ¬с€ко прекал€ване, дори и с клетъчно-стимулиращи средства, нарушава естествената енергетична хармони€ в организма.
††† “ози недостатък отпада, ако клетъчно-стимулиращите средства се вземат по физиологичен път, като се гълтат и резорбират чрез стомашно-чревната система. ¬ъзприемането ни химични вещества от т€лото, били те хранителни или терапевтични, тр€бва да следва физиологични€ път на стомашно-чревната система, ко€то е еволюирала милиарди години и не може се заобиколи, като се надхитри природата, без това да носи печални последици със себе си.
††† “ози факт не е оценен от лекарите, защото познани€та за решаващата рол€ на имунната система, намираща се в стените на стомашно-чревната система едва сега, бавно, бавно започва да се осмисл€. ќказва се, че тази система съдържа не по-малко имунологично-компетентни клетки и функции от известните имунологични органи. “ези клетки представл€ват един вид първа и най-важна бариера за разграждането на чуждите тела от храната и т€хното биохимично преобразуване в познати за организма структури, които се възприемат от него, без да се стига до остри имунни реакции, като алергии или анафилактичен шок.
††† Ѕез да навлизаме в подробности, ще илюстрираме рол€та на стомашно-чревната система за безопасното възприемане на чужди тела от организма със следни€ пример, който може да бъде разбран и от неспециалисти. ¬с€ко изкуствено внас€не на чужда органична матери€ в организма, например при трансплантации на сърце или бъбреци, води до отхвърл€не на чужди€ орган, дори когато тези органи са дадени от роднини, които са имунологично близки с пациента, като брат и сестра или близнаци. ѕри трансплантаци€ на органи от други видове, например сърце от свин€, реакци€та на отблъскване е още по-остра и бърза. “ова прави трансплантаци€та на животински органи все още невъзможна. ¬ същото време животинското месо, възприето като храна, не предизвиква никакви имунологични реакции на чужди тела. ƒоскоро никой не се бе замисл€л по този въпрос, макар че това €вление е основно за енергетичното об€снение на имунната система.
††† —тава €сно, че начинът за внас€не на чужди химични вещества в организма под формата на лекарства не може да бъде произволен, а тр€бва да се съобраз€ва с естествени€ път, даден от природата, ако не искаме да му навредим. »менно поради тази причина и в бъдеще лекарствата основно ще се гълтат. “ова е и най-лесни€т и евтин начин на лечение.
†††  ато се тръгне от тези съображени€, които са залегнали в ќбщата теори€ на биологичната регулаци€ и се основават на най-новите изследвани€ в областта на имунологи€та, се стига до извода, че тр€бва да се разви€т и внедр€т орални клетъчно-стимулиращи медикаменти, т.е. биологични средства от небелтъчен характер с такива свойства.
††† »ма ли понасто€щем такива препарати на пазара? ќтговорът е "да", но много малко. «а специалистите ще споменем само групата на антихолестериновите лекарства от типа на симвастатин, ловостатин и т.н. “ези лекарства стимулират повсеместно клетките на т€лото и по този начин увеличават обмена на холестерина, като намал€ват неговата концентраци€ в съдовете (в кръвта). “ова предотврат€ва възникването на атеросклероза и увеличава средностатистическата продължителност на живота, сравнена с плацебо.
††† ƒлъжни сме да подчертаем, че колкото и необичайно да звучи за неподготвени€ читател, в€рващ, че лекарите зна€т, какво предписват и защо го предписват, това е първата група от лекарства, за които по неоспорим начин е доказано, че имат положителен терапевтичен ефект. «а всички останали лекарства на пазара, които се предписват за хронична употреба. това не е доказано. Ќай-интересното е, че доказателството за положителни€ ефект на тези клетъчно-стимулиращи средства бе представено едва преди н€колко години в прочутото "скандинавско изследване" върху 5000 пациенти, продължило повече от пет години. “о е важно, макар и далеч не единствено доказателство за валидността на новата теори€ на «акона в медицината.
††† Ќо как авторът знае, кои лекарства са клетъчно-стимулиращи и кои клетъчно-подтискащи, ще поиска да научи читател€т. ўе задоволим неговото любопитство отчасти, поради сложността на матери€та. ѕълни€т отговор е даден в том трети. Ќа базата на ”ниверсални€ закон, разработих нов, непознат досега, квантов модел на химичната структура на лекарствата, който позвол€ва да се предвид€т техните лечебни свойства съобразно регулаци€та на клетката.
††† ћоже би не на всеки е известно, че хими€та, а оттам и фармацевтиката, се основават на квантовата механика, по-точно на приложението на уравнението на Ўрьодингер за молекул€рното ниво на веществата. ќсновни пон€ти€, като ковалентна връзка или молекулна орбита, са в действителност математически решени€ на това квантово уравнение в пространството и се представ€т в хими€та по формален начин, чрез чертички или облачета (кълба или други форми) от точки. “ова е приложна геометри€, или ако желаете, живопис на химичните структури. »зглежда този факт, редовно се забрав€ в практиката, макар и да е известен на химиците.
††† “ака че, квантови€т подход за об€снение на биохимичните и оттам лечебни свойства на лекарствата не е случаен, а е продиктуван от самото естество на химичните науки. „исто квантови€т подход не би довел до никакъв успех, ако едновременно с това не бе об€снена биологичната регулаци€ на клетката. ќб€снението е на квантово ниво, като са взети предвид най-новите данни и резултати за структурите на отделните протеини и други биохимични вещества в клетката. “ези резултати станаха възможни благодарение на масовото прилагане на нови техники в генетиката и биохими€та, не на последно м€сто в рамките на проекта за ц€лостното разгадаване на човешки€ геном (Ќuman genom project).
†††  акто се вижда, новата ќбща теори€ на биологичната регулаци€ се основава на най-новите научни постижени€, и което е най-забележително, т€ ги предсказва. “ова е привилеги€ на истинната наука.
††† ќт квантови€ модел на биохимичните структури се синтетизира един диполен модел, който съдържа всички достойнства на квантови€ модел, а най-вече неговата валидност, но е много по-лесен за разбиране и прилагане. “ова е една концеси€, един жест, спр€мо химици, фармаколози и лекари, за които физиката е книга със седем печата. “ози диполен модел се състои от малък брой аксиоми и заключени€, които позвол€ват пълен анализ на всички лекарства. “ози модел беше приложен върху 4000 лекарства и беше потвърден без изключение. Ќеговата подробна дискуси€ предполага задълбочено познаване на съвременната фармакологи€ и надхвърл€ рамките на това кратко въведение. ¬ажни примери за неговото приложение са дадени в том трети.
††† »менно на базата на този модел стана възможно да се направи гореспоменатото разделение на лекарствата на две групи - на клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи, съобразно техните енергетични ефекти в клетката. ¬ажно е да се подчертае, че тези ефекти не следват от сходството на химичните структури. ќт това става €сно, че хими€та или фармакологи€та не са подход€щи науки за изследване на т€хното клинично поведение; такава наука е физиката или по-точно, квантовата физика. — това също се об€сн€ва централни€ и твърде противоречив факт във фармакологи€та, а именно, защо вещества с различни химични структури про€в€ват сходни лечебни свойства и поради това се приобщават към една и съща група от лекарства, например групата на бета-блокерите. ѕоследната забележка е предназначена за посветени в тази област специалисти.
††† ¬ажно заключение от диполни€ модел е, че фитотерапи€та, т.е. лечението с билки, ще придобива в бъдеще все по-гол€ма рол€. ќб€снението е сложно, но ще се постара€ да го сведа до н€колко прости аргумента. –астителните и животинските клетки са много близки една до друга. ∆ивотинските клетки са произлезли от растителните клетки в процеса на еволюци€та на биологичната матери€ преди около 800 милиона години, докато ц€лата истори€ на биологичната еволюци€ се определ€ на 4,5 милиарда години. «атова двата вида клетки се наричат "евкариоти", противно на бактериите, които се наричат "прокариоти" и са много по-различни от първите.
††† ¬ последните н€колко години се установи, че гол€ма част от протеините, които изпълн€ват жизненоважни функции в клетките, са много сходни по структура в растителните и животинските клетки. “ова обуслав€ общи енергетични механизми на клетъчна регулаци€. “ози факт не е осъзнат пълноценно досега. Ќа него му се отдава дължимото значение за първи път в ќбщата теори€ на биологичната регулаци€, въпреки че гол€ма част от фактите се зна€т отдавна. “ова ще рече, че екстракти от отделни билкови растени€, които могат да се пи€т и се възприемат от организма без да се разграждат, съдържат множество биохимични вещества, участващи в регулаци€та на растителната клетка. “е про€в€ват сходни регулационни свойства, когато вл€зат в контакт с човешките клетки.
††† Ќародната билкова традици€ ни е предала доста точни описани€ на техните положителни лечебни свойства. “ака например, аз сравних описани€та на билки от ѕетър ƒимков, събрани в негови€ труд "Ѕългарска народна медицина" (том 1 и 2, изд. ЅјЌ, —офи€, 1978 г.) с данните за химичните структури на веществата, които се добиват от тези билки. —тана €сно, че описаните лечебни свойства могат да се предвид€т от диполни€ модел и по този начин да се обосноват от научна гледна точка. ¬ този контекст споменавам стимулиращото действие на жълти€ кантарион, който нашум€ напоследък покрай прословутото лекарство за увеличаване на потентността "¬иагра". — други думи: нищо ново.
††† “ова конкретно приложение на «акона ще доведе до възраждане на традиционното билково лечение, което днес е доста занемарено в «ападни€ св€т. ћоже да се очаква, че най-силни импулси ще дойдат от китайската медицина, ко€то разполага с най-обширен и дълъг опит в тази насока.
††† ƒа се над€ваме, че тази дискуси€ върху част от приложени€та на ”ниверсални€ закон в медицината е засегнала н€кои въпроси от общ интерес, без да е претоварила неподготвени€ читател с трудно смилаема терминологи€. ќт друга страна, въпреки попул€рни€ характер на това четиво, не можем да минем без един минимум от научни термини и съдържани€, ако искаме да защитим научните изисквани€ на новата теори€, които съвсем не са малки. ¬с€ко научно-попул€рно представ€не е един компромис между точността на термините, които са научно обременени, и общата разбираемост. Ќад€вам се, че тук бе намерен най-точни€т баланс.

††† ѕќ—Ћ≈ƒ—“¬»я ¬ «ƒ–ј¬≈ќѕј«¬јЌ≈“ќ
††† ќрганизационните форми на практикуваната медицина се обобщават в термина "здравеопазване". “ой автоматично включва и рол€та на държавата, изпълн€вана чрез данъчната система. “ъй като средствата за здравеопазване се задел€т от произведени€ национален продукт, финансирането и ефективността на здравната система завис€т изключително от състо€нието на националната икономика.
††† ѕродължаващата икономическа криза в Ѕългари€ се отраз€ва пагубно върху здравеопазването и пречи на неговото преустройство, съобразно изисквани€та на новата пазарна икономика. ќт това страдат най-вече обикновените граждани.
††† ќсвен от външните макроикономически фактори, структурата на здравеопазването се определ€ до гол€ма степен и от вътрешното развитие на медицината като наука и от нуждите, които т€ създава. “ака например, преди да се по€ви препаратът "виагра" на пазара, разноските по лечението на импотентност б€ха практически нулеви, защото, поради липсата на ефективна терапи€, този симптом не се считаше за медицински проблем.  ратко време след въвеждането на това лекарство в —јў, оборотът му скочи на 10 милиарда долара. ¬ момента западноевропейските здравни системи са изправени пред дилемата, дали да включат това средство в списъците на лекарствата, или то да се купува на свободни€ пазар, защото се опас€ват, че това ще доведе до фалит на и без това празните им здравни каси.
††† ќт друга страна, увеличаването на месечните вноски за здравно осигур€ване на отделните граждани не може да расте вечно.  акто и при растежа на данъците, това води до стагнаци€ в икономиката, тъй като и се отнемат ценни капитали, които в противен случаи биха се инвестирали в производството. ќттук следва, че здравеопазване, икономика и медицина са взаимосвързани нива на обществото. —поред новата аксиоматика те са U-множества, които съдържат себе си като елемент. ≈лементът в този случаи са парите. Ћипсват ли те, какъвто е случа€т в Ѕългари€, се стига до срив на структурите, например на структурната комплексност на здравеопазването (виж закона за еволюци€та).
††† ќттук следва, че последстви€та от ”ниверсални€ закон за здравеопазването са дво€ки. “е ще дойдат, от една страна, чрез теори€та му за макроикономическата регулаци€ на стопанството (виж по-долу) и от друга страна, чрез вътрешното обновление на медицината като наука. “ук ще се спрем само на втори€ аспект, защото икономическата дискуси€ ще надхвърли рамките на това четиво.
††† ¬ид€хме от примера с "виагра", че вс€ка см€на на лечебни практики с свързана с платежоспособността на медицинските услуги. ƒосега се наблюдава непрекъснато увеличаване на здравните разноски в абсолютен и относителен смисъл (като д€л от брутни€ национален продукт, ЅЌѕ) в цели€ св€т. ќчевидно, прогресът на медицината е от такова естество, че създава непрекъснато нови разходи. √раницата на растежа, обаче, вече е достигната и дори такива развити стопанства, като тези на —јў или √ермани€, са на път да се сринат под товара на здравната им система. ƒилемата е повсеместна и изход не се вижда.
††† ¬ пълен противовес на експоненциално раст€щите разходи за здравеопазване, реалните успехи в медицината са много малки и става все по-€сно, че много тенденции сочат в обратна посока. “ака например, увеличението на средната продължителност на живота, ко€то е най-меродавни€т параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в разбитите западни страни от н€колко години. ¬ източно-европейските страни т€ дори е намал€ла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност) и то, въпреки масовото нахлуване на модерни "ефективни препарати", каквито преди това н€маше.
††† √олеми епидемиологични изследвани€ от последните години доказват, че инцидентността (степен на по€в€ване) на повечето ракови форми е нараснали в —јў и други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагноза и профилактика непрекъснато растат. “ази тенденци€ може да се допусне както за Ѕългари€, така и за други страни.
††† “ова реципрочно отношение между раст€щи усили€ и разходи за борба с болестите, от една страна, и снижаваща се ефективност на резултатите, от друга страна, може да се об€сни за първи път от новата теори€ на ”ниверсални€ закон. Ќапример, широкото въвеждане на клетъчно-подтискащи лекарства от западната фармацевтична индустри€ в източно-европейските страни води до увеличаване на забол€емостта и смъртността там. ѕоследната е не само продукт на влошените услови€, както вече споменахме. Ќови изследвани€ потвърждават това.
††† ¬ бившата »зточна √ермани€ бро€т на хронично-имунологичните забол€вани€ като алерги€, невродермит, астма и прочие е нараснал след обединението, въпреки че замърс€ването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намал€ло. “ова показват резултатите от едно гол€мо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. “о не дава никакво об€снение за причините. ћеждувременно, през последните десет години консумаци€та на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. “р€бва да се подчертае, че преди обединението, в √ƒ– имаше много малък брой лекарства на разположение.
††† ќт гледна точка на диполни€ модел, сегашната консумаци€ на клетъчно-подтискащи лекарства (90% от всички лекарства на пазара), като антибиотици в ранна детска възраст, сърдечно-съдови препарати от групите на бета-блокерите, калциеви антагонисти, антиаритмични средства и прочие при възрастни, води до хронично подтискане на имунната система, ко€то е най-чувствителни€т към този ефект орган. “ова води до увеличаване на имунните забол€вани€. ¬ажно е да се отбележи, че за гореспоменатите сърдечно-съдови лекарства е доказано по неоспорим начин, че увеличават смъртността с 1-2%, в сравнение с тази на пациенти без никакво лечение. “ези групи от лекарства заемат гол€м д€л от консумаци€та на медикаменти в цели€ св€т.
††† —поменавам тези факти, подробно описани в том трети, за да покажа порочни€ кръг, в който се намира световното здравеопазване и неговата пълна неспособност да об€сни фактите от научна гледна точка. »стината е действително зловеща. —ветовната фармацевтична индустри€ произвежда годишно лекарства за около 700 милиарда долара и с това надвишава стойността на автомобилната продукци€. ќгромната част от т€х са клетъчно-подтискащи средства и вред€т на организма. “е увеличават забол€емостта, т.е. вод€т до вторични ефекти и забол€вани€, които отново тр€бва да се лекуват. ќчевидно, фармацевтичната индустри€ сама си създава потреблението и расте като рак, чрез разходите за здравеопазване, за сметка на останалите д€лове на стопанството, докато един ден го задуши.
†††  ак може да се разкъса този порочен кръг и да се тръгне отново по правилен път в здравеопазването?
††† ѕърво, всички клетъчно-подтискащи лекарства, с изключение на антибиотиците и тези, давани спешно в интензивните отделени€ при шоково състо€ние, тр€бва да се изземат от пазара и да се забрани т€хната продажба със закон.
††† ¬торо, да се въведат веднага нови, орални клетъчно-стимулиращи средства. ѕрилагайки диполни€ модел, може много лесно да се определ€т и разработ€т такива вещества. “€хното масово приложение ще намали драстично разходите. Ќ€ма да е необходим гол€м брой лекарства, защото вс€ко клетъчно-стимулиращо средство действа положително при много различни болести. “ова ще направи лечението с лекарства просто и достъпно и за бедните страни. “р€бва да отбележим, че засега почти 90% от продажбата на лекарства се осъществ€ва в развитите страни, а само 5% в източно-европейските страни.
††† “рето, да се преустрои медицината като наука и като приложна дисциплина. ќтделните мерки, които тр€бва да се предприемат, са многобройни и не могат да се дискутират тук.
††† „етвърто, да нарасне рол€та на профилактиката и амбулаторното лечение. Ќа базата на ќбщата теори€ на биологичната регулаци€, ще е възможно да се постав€т ранни диагнози на забол€вани€та. “ази теори€ разработва за първи път енергетичната връзка между генетични мутации, водещи до дефекти на квантово ниво, и по€вата на симптоми и хронични болести в по-късен стадий. “ова е централно постижение на новата теори€, което, поради сложността на матери€та, не може да се разгледа в това въведение.
††† –анната терапи€ на хронични болести с клетъчно-стимулиращи средства ще увеличи значително шансовете за успешно излекуване. ѕонасто€щем медицинското лечение наподоб€ва пожарна команда, ко€то пристига на м€стото на пожара, след като сградата вече е изгор€ла.
††† ћоже би ще тр€бва да се въведе нова система на лекарско възнаграждение, практикувана в миналото от китайците. “е са плащали на лечител€, докато са били здрави. ¬ момента, в който са се разбол€вали, те са преставали да плащат и той бързо, бързо ги е вдигал на крака, за да текат постъплени€та му. Ќаистина, идеална система на заплащане - напълно в смисъла на ”ниверсални€ закон.
††† –ол€та на епидемологи€та и клиничната фармакологи€ ще нарасне, защото те ще дават обективни данни за успеха и ефективността на дадено лечение и ще решават неговата съдба. «дравеопазването ще тр€бва да се подчини на принципа на вътрешна оптимизаци€, които е приложение на закона за еволюци€та на това ниво, а не на екстензивен растеж, както се забел€зва сега.
††† —ъщото важи за фитотерапи€та и други алтернативни методи на лечение, на които досега се гледа с пренебрежение от традиционната медицина. “е ще навл€зат широко в медицинската практика. „ервената нишка и в тази област ще бъде ”ниверсални€т закон.
††† Ќе можем да изредим всички последстви€ и аспекти на ”ниверсални€ закон в областта на медицинското обслужване и здравеопазването. ѕропуснатите аспекти предостав€ме на критичното въображение на читател€.
††† “ази тема особено ме вълнува, защото като лекар и дългогодишен изпитател в клиничната медицина съм професионално свързан с не€. ѕрозрението, че ние, лекарите, сме виновни, макар и несъзнателно, за смъртта на милиони пациенти, буквално ме потресе. “ова е факт, който от лични наблюдени€ подозирах доста отдавна, но усп€х да докажа едва след откриването на ”ниверсални€ закон. “ози шок не съм преодол€л и до ден днешен. —ъзнанието за него е непосилен товар за отделни€ човек. “олкова чужди мъки и нещастие човек не може сам да носи, без да ги сподели.
††† ѕреди три години се опитах да информирам медицинската и политическа общественост в «ападна ≈вропа и —јў, но аргументите ми не б€ха приети сериозно, може би защото още не б€х представил убедително доказателство за съществуването на един всемирен закон във физиката. “ова беше и основни€т етичен стимул, да се задълбоча във физиката и да го обоснова там. ≈два след това стана възможно да сглоб€ една верига от неоспорими доказателства.
††† “ом трети, посветен на ќбщата теори€ на биологичната регулаци€, беше завършен в кра€ на месец юли 1998 г., малко преди да посет€ Ѕългари€, във връзка с подготовката на публикаци€та на том втори по физика на роден език. ѕредварителните факти, които излагам в насто€щата книга, се публикуват за първи път. Ѕългарски€т читател има привилеги€та първи да се запознае е т€х.
††† “р€бва да се подчертае, че по чисто обективни причини не б€х в състо€ние да завърша тази книга по-рано. √ол€ма част от клиничните изпитани€, които цитирам в подкрепа на тезата ми за пагубни€ характер на клетъчно-подтискащите лекарства (над 50), б€ха публикувани едва през последните 3-4 години, т.е. по време на разработването на физичната теори€ на «акона, и са с гол€ма актуалност.
††† ѕричината за т€хната късна по€ва се дължи на факта, че едва преди 10-15 години американското федерално бюро за регистраци€ на лекарства (FDA) повиши значително изисквани€та си относно качеството и статистическите стандарти на клиничните изпитани€. “ози пример бе последван и от други национални учреждени€ за лекарствена регистраци€.  линичните резултати се по€виха с известно закъснение.
††† ќт този исторически факт читател€т има право да заключи, че резултатите от всички клинични изпитани€ преди 1988 година могат спокойно да се пренебрегнат като невалидни и погрешни. ќттук и твърдението, че огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитани правилно относно т€хното действително лечебно действие. ¬ √ермани€ бро€т на такива лекарства, които по закон тр€бва впоследствие, т.е. след регистраци€та им, да докажат сво€та клинична ефективност, се изчисл€ва на 16000 продукта (химичните вещества са по-малко).
††† Ќ€кои читатели може би си задават въпроса, как бе възможно да се стигне до това положение. ¬место отговор ще попитам обратното: "ј как бе възможно, три поколени€ хора, насел€ващи гол€ма част от земното кълбо, да подкреп€т една брутална комунистическа доктрина, унищожила милиони хора без причина и да се отъждеств€ват с не€? » ко€ бе причината, след като и на бебетата им стана €сно, какво с представл€вала тази система, български€т народ да избере в свободни избори разбойнически€ посткомунистически режим на ∆ан ¬иденов и да се хвърли с отворени очи в пропастта, от ко€то все още не може да излезе?"
††† ќтговорът е: "«ащото хората притежават безкрайната способност да се самозалъгват и да си затвар€т очите пред очебийната истина."  ъм това нищо повече не може да се добави, освен че тази причина е попречила, «аконът да бъде открит много по-рано. Ќе е пресилено да се каже, че най-гол€мата опасност за самоунищожението на човешката раса се крие в тази нейна способност да се самозалъгва. ”ниверсални€т закон слага край именно на не€, а това вече с бледа надежда, че може би ще оцелеем като биологичен вид.

††† «ј ќЌЏ“ и ‘ј–ћј÷≈¬“»„Ќј“ј »Ќƒ”—“–»я
††† — това пристъпваме към последстви€та от откриването на ”ниверсални€ закон за основни€ причинител на вредите и загубите в медицинското обслужване - световната фармацевтична индустри€. ƒве думи за нейното най-ново развитие.
††† —лед три големи вълни от сливани€ през последните 10-12 години, гол€ма част от фирмите, които познавах от началото на мо€та дейност, вече не съществуват. ¬ момента 20 концерна владе€т повече от 50 % от световната продажба на лекарства, като въртележката на при€телски или непри€телски сливани€ продължава да се върти с все по-гол€ма скорост. ѕричините са две:
††† 1) фармацевтичните концерни н€мат нови продукти, защото повишените изисквани€ спр€мо регистраци€та на нови лекарства показват недвусмислено, че новоразвитите средства се оказват вредни и не помагат на пациентите. Ћетвата е вдигната много високо и те все по-трудно се утвърждават. “ова води до главозамайващо увеличение на разходите за научно-изследователска дейност и развитие (R & D). ƒокато преди десетина години инвестициите за регистраци€ на ново лекарство се колебаеха между 25 - 50 милиона долара, сега те са нараснали от 500 милиона до един милиард долара. —ливани€та имат за цел да намал€т началните инвестиции и да акумулират повече нови продукти, с една дума, да се избегне конкуренци€та, като се създадат олигополни корпорации. ¬ допълнение, концерните съкращават работници и служители и по този начин пест€т разходи.
††† 2) ¬тората причина за сливани€та, колкото и да е парадоксално, са нарасналите печалби в този сектор, които достигат до една трета от обема на брутната продажба. “ъй като тези пари тр€бва да се инвестират н€къде, те отиват за покупка на други предпри€ти€ от този бранш. ќттук и необходимостта на всеки 3-4 години да се "ходи на пазар" с гол€ма кошница и да се елиминират един след друг потенциалните конкуренти. “акова тр€бва да е било и поведението на динозаврите малко преди т€хното загиване.
††† ≈дновременно с това възникнаха, като гъби след дъжд, много нови биотехнологични фирми, които се опитват да проби€т в този примамлив пазар. “ехните първоначални обещани€ и перспективи много бързо се свиха до нормален ръст, именно поради безпощадните, нови изисквани€ на регистрационните учреждени€. “ъй като почти нико€ от тези фирми не е въвела нов продукт на пазара, за да се самоиздържа от продажби, те живе€т само от първоначалните инвестиции и от пробуждането на големи надежди за печалба на борсата. ясно е, че много от т€х ще издъхнат, преди да са се утвърдили на пазара и наистина този процес вече е започнал.
††† »менно тези фирми ще се облагодетелстват най-много от познанието за «акона. “ой ще им посочи път€, как да развиват нови продукти с малко разноски и най-вече в кои области да се насочат.
††† Ќовата ќбща теори€ на биологичната регулаци€ ще предопредели също така политиката и решени€та на националните и интернационални регистрационни учреждени€, като ≈вропейското учреждение в Ћондон, ≈ћ≈ј. »зисквани€та им ще се постав€т на рационална база и за първи път ще станат разбираеми за всички участници, а най-вече за самите т€х. ѕоследното е особено необходимо, тъй като тези учреждени€ в момента създават впечатлението, че се намират в състо€ние на тотална интелектуална ентропи€.
††† √олемите концерни имат реален шанс да оцеле€т, ако възприемат бързо ќбщата теори€ на биологичната регулаци€ във всички нива и звена.  ойто по-рано € овладее, ще бъде по-конкурентноспособен. ќбщо взето, бро€т на лекарствата на пазара ще намалее драстично, а обемът на продажбите на дадено лекарство ще нарасне. “ова ще облекчи организаци€та и ръководството на концерните.
††† «агубите от изземването на клетъчно-подтискащи лекарства от пазара могат много бързо да се компенсират от бързото въвеждане на клетъчно-стимулиращи средства. Ќе е изключено, обаче, н€кои от концерните да фалират или да бъдат погълнати от техните по-гъвкави и бързи събрат€.
††† ¬ общи линии това ще бъдат последстви€та от ”ниверсални€ закон в този бранш. “ук те ще придоби€т възможно най-драматичен характер, но могат, при добро желание и интелигентно поведение, да бъдат лесно овлад€ни. “ова ще зависи само от ръководствата на фармацевтичните концерни.
††† “ъй като не се очакват големи промени в другите отрасли на стопанството, тук те н€ма да бъдат разгледани. ¬место това ще насочим нашето внимание към общите тенденции в обществото и икономиката, които с известно закъснение ще изкристализират от приложението на «акона.

††† ƒ≈ћќ√–ј‘»я
††† — подобр€ване на лечението на хроничните забол€вани€, които са най-важните фактори за смъртността днес, границата на активната дейност ще се покачи и качеството на живота в напреднала възраст ще се подобри. —редностатистическата продължителност на живота ще започне постепенно да расте. ќтсъстви€та от работа по болест (средно 22 дни в √ермани€) ще намале€т. ѕенсионната ¬ъзраст също ще се покачи. ѕредвид кризата на пенсионните системи във всички развити капиталистически страни, това демографско развитие ще донесе едно желано и неочаквано облекчение.
††† ¬ремето за образование ще се съкрати или във всеки случай н€ма да нарасне. —редната възраст за постъпване на работа на висшистите в √ермани€ и други страни е към 30 години. — опрост€ването на учебни€ материал въз основа на ќбщата теори€ на науките, обемът му ще се намали, а нивото на познание ще се увеличи радикално. ўе остане повече време за активното поощр€ване на творческите заложби на учениците и студентите (виж образование по-долу).
†††  онкретно за Ѕългари€ това би означавало облекчение на извънредно неблагопри€тната й демографска структура, ко€то се отличава с най-високата смъртност на населението в ц€ла ≈вропа, а може би и в света. ¬ъпреки че не съществуват точни данни, последните изчислени€ сочат, че през последните 10 години в Ѕългари€ умират годишно средно 50-60 хил€ди души повече, отколкото се раждат. “ъй като отрицателни€т ръст е приблизително толкова гол€м, колкото е раждаемостта (около 60 хил. новородени деца на година), наци€та бързо остар€ва. “ова заключение може да се направи и без статистика. ƒори един бегъл поглед по улиците или гарите на големите градове, като —офи€ и ѕловдив (да не говорим за селата), създава впечатление у непредубедени€ наблюдател, че страната ни с€каш се е превърнала в огромен старчески приют, тръгнал на еднодневен излет.
††† ƒраматични€т спад на д€ла на младото поколение не може да не остане без последици и положително ще утежни и продължи периода на стагнаци€, в който се намира икономиката ни. Ќа този процес може да се повли€е дългосрочно, като най-вече се внесе надежда и оптимизъм в населението относно бъдещето.  ое събитие би изиграло по-стимулираща рол€ от осъзнаването и прилагането на ”ниверсални€ закон в обществени€ и ежедневни€ живот? “ова ще доведе до увеличение на раждаемостта, което ще окаже положителен ефект и върху икономиката.
††† ¬ръзката между раждаемост и икономически просперитет е много по-т€сна, отколкото се предполага. ѕо време на най-големи€ икономически и културен възход на страната ни от 1933 г. до 1944 г., населението на Ѕългари€ се увеличава с близо една трета и надхвърл€ сегашни€ ръст. ѕо това време съвсем естествено е вс€ко семейство да има по 4-6 деца. ќтличителна черта на довоенното поколение, ко€то особено ме е впечатл€вала всеки път, когато съм имал възможност да бъда в контакт с негови представители, е била непоколебимата му в€ра в бъдещето и благополучието на страната и народа ни.
††† »менно най-подтискащи€т аспект понасто€щем с минорната и песимистична нагласа на днешните българи. ѕогледнато в исторически план (пет войни за шестдесет години от ќсвобождението до ¬тората световна война), от гледна точка на обективността сме длъжни да отбележим, че страната ни след повече от 50 години мир никога не е имала по-малко външно-политически проблеми и по-благопри€тни услови€ от сега за мирното си икономическо развитие. Ќа практика, всеки й желае доброто и най-вече бързото й стопанско възстанов€ване, освен може би шепа местни гангстери, които незаконни€т комунистически режим роди като драконово семе, преди да загине и с които, при добро желание, вс€ко правителство би могло да се справи за кратко време.

††† ќЅ–ј«ќ¬јЌ»≈ » ¬Џ«ѕ»“јЌ»≈
††† — това ние плавно преминаваме към следващата тема, ко€то би тр€бвало да вълнува всеки един от нас, защото е т€сно свързана с индивидуалната човешка личност - възпитанието и образованието. Ќе случайно те са в основата на националното и духовно самоутвърждаване на българската наци€ по време на ¬ъзраждането. “ук ще възприемем един по-общ подход и ще разгледаме образованието в международен мащаб, макар че всичко казано по-долу ще важи и за Ѕългари€.
††† —тана €сно, че откриването на ”ниверсални€ закон води до обедин€ване на всички науки под един общ принцип. —ъщото обедин€ване ще се осъществи и на нивото на образованието. “ова предполага съвсем нов тип учители, които, разбира се, н€ма да дойдат от нищото, а ще тр€бва постепенно да се обучат. — една дума, ще преживеем повторение на отминалите възрожденски дни, когато шепа будни българи се нагърбват със задачата да образоват ц€лото население. јлегори€та за дванадесетте апостоли, били те около ’ристос или Ћевски, може да служи за парадигма в това отношение.
††† ќбразованието в училищата ще се промени коренно. »менно на тази възраст ще тр€бва да се развие разбирането за «акона, за да се превърне то във втора природа. “ъй като «аконът с математическото начало на човешкото мислене, а математиката се изучава от първи клас, е редно. «аконът да се въведе като дидактичен метод за преподаване на математика от самото начало. Ќа практика нещата ще са по-лесни, отколкото н€кои хора може би се опас€ват. » сега «аконът интуитивно се преподава в математиката.
††† ѕо-късно, в гимнази€та, предмети като физика, хими€, биологи€, астрономи€, икономика и истори€ ще се осмисл€т в сво€та ц€лост и взаимозависимост. «убренето на факти ще загуби своето значение, докато рол€та на логичното мислене и дискуси€ ще навлезе широко в преподавателската практика. Ћогиката ще се радва на ново възраждане. »зкуствата и музиката ще тр€бва да се застъп€т повече отсега, защото всестранното стимулиране на творчески€ потенциал на учениците ще е съществена предпоставка за съзидателното прилагане на «акона по-късно в професионалната им дейност. ‘акт е, че характерът се оформ€ през първите осемнадесет години - в този смисъл училището ще се превърне в огнище, откъдето искрите на познанието за «акона ще се разпростран€т в обществото.
††† “ъй като гол€ма част от учебни€ материал, преподаван сега в университетите, ще се изучава в гимнази€та, академичното образование ще приеме по-индивидуална форма. Ќовите средства за масова информаци€, като »нтернет, ще позвол€т бърз достъп до вс€какъв вид информаци€, ко€то вече лесно и без чужда помощ ще може да се осмисл€ от отделни€ студент. —амата информаци€ в »нтернет ще се промени и пречисти коренно на базата на ќбщата теори€ на науките.
††† —коро ще престане да има значение географското м€сто, на което се намира човек. “ой ще има достъп до световната информаци€ и ще може да € осмисл€ оптимално, прилагайки ”ниверсални€ закон. ѕоради тази причина репутаци€та на университети, като  ембридж, ќксфорд или ѕринстън, ще загуби вс€какво значение. “ова ще е от полза за малки страни, като Ѕългари€, които сега губ€т най-добрите си умове по чужбина, защото не могат да им осигур€т равностойни услови€ на университетско образование.
††† ѕознанието на ”ниверсални€ закон може да се определи в известен смисъл като "интелектуалната бомба" на бедни€ човек. — не€ той ще вдигне във въздуха пиедестала на североамериканската и западноевропейската наука и култура, развиващи се в илюзорното убеждение за технологично превъзходство. —м€там, че малко хора ще съжал€ват за последстви€та от тази необходима акци€, създавайки равни шансове за всички нации. ќбразованието ще придобива все по-гол€мо значение, защото става €сно, че ц€лото познание за света е съхранено в нашето съзнание, което е най-мощната и първична сила на човешки€ прогрес. “ъй като в бъдеще технологични€т прогрес ще се развива с много по-гол€ма скорост от сега, благодарение на знанието за «акона, на всеки човек ще се наложи да смен€ на н€колко пъти през живота си сво€та професи€. “ази тенденци€ и сега се забел€зва, но т€ ще нарасне. “ова носи големи социални шансове, но и рискове за безработица. ѕоследните могат да се преодоле€т с гъвкаво образование за преквалификаци€. —м€ната на една професи€ с друга ще се облекчи от общата база на «акона.
††† ћоже да се пише много по тази тема, без т€ да бъде изчерпана. ”беден съм, че всеки сам за себе си ще развие собствена представа, какво още ще се промени в образованието и възпитанието.

††† » ќЌќћ» ј » ”ѕ–ј¬Ћ≈Ќ»≈ —ѕќ–≈ƒ «ј ќЌј
††† ¬ажни аспекти на икономиката б€ха вече обсъдени. “ук ще се спрем на съзнателното приложение на «акона за регулаци€та на националното стопанство, без да навлизаме в икономическата му теори€, ко€то надхвърл€ рамките на това четиво.
††† ¬сички досега известни инструменти за макроикономическо управление, което е задача на правителството и специализирани институции, като централни банки, се оказват интуитивни, частични усещани€ за «акона. ¬ икономическата теори€ те са известни като "-ism": монетаризъм, кейнсианство, протекционизъм, либерализъм и т.н. ѕървите две течени€ се считат за чисто икономически учени€, докато вторите две - за политически обагрени доктрини. ¬ действителност, вс€ка форма на общо регулиране на стопанството е политически мотивирана и се възползва от политическата власт и структура на държавата.
††† ¬ъпреки че от пресата научаваме, че се намираме в период на глобализаци€ на пазарите, тази глобализаци€ едва сега започва и ще придобие ускорен темп, след като теори€та на ”ниверсални€ закон стане досто€ние на цели€ св€т. ѕрилагането на «акона за регулаци€та на стопанството ще доведе до създаването на обективна икономическа теори€, чи€то крайна цел е предотврат€ването на кризи и осъществ€ването на равномерно благоденствие по всички краища на зем€та. »злишно е да се отбел€зва, че днес сме все още много далече от тази цел.
††† Ќасто€щото деление на политическото ниво на два блока - л€в и десен, ще се преодолее, защото тази координатна система става все по-безмислена. “ова и сега се наблюдава в много страни. ƒокато десни€т блок симпатизира на монетаризма, който е против активната намеса на държавата в икономиката, леви€т блок се чувства идеологически по-близо до кейнсианството, което препоръчва именно активното участие на държавата в регулаци€та на стопанството. “ова разбира се не пречи и на двата блока да прав€т най-разнообразни кръстоски и да вършат противното на това, което пропов€дват, от момента в който дойдат на власт. “ова дискредитира насто€щите делегирани демокрации и извиква на преден план необходимостта от въвеждане на плебисцитни форми па демокраци€.
††† ¬ новата икономическа теори€ на «акона се доказва, че монетаризмът и  ейнсианството са диалектически аспекти на ”ниверсални€ закон и могат да се съчета€т в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система. ¬ този случай, двете нива са: 1) материално и духовно производство - индустри€, стопанство и сектор на услугите - известно като Ѕ—ѕ (брутен социален продукт) и 2) неговото метафизично отражение - количеството пари в обръщение. ƒвете нива са взаимозависими U-множества и образуват системата "национално стопанство". “ова важи и за системата "световно стопанство", ко€то може да се разглежда и като ниво (степен на математическа свобода). ¬ такъв случай, това ниво се състои от различни системи - отделните национални стопанства.
††† ¬сички те си взаимодействат - разм€на на стоки за пари и обратно, износ-внос, и са U-множества. “е съдържат себе си като елемент. Ќапример, вс€ка сума пари може да се превърне в стока и вс€ка стока в пари. Ћиквидността на парите е равностойна на ликвидността на стоките. “ова разбиране е залегнало в прочутото равенство на ‘ишер за пазарното равновесие, от което произлиза модерни€т монетаризъм. Ќие ще покажем по-долу, че то се извежда от универсалното уравнение.
††† “ъй като "идеологиите" (ако може да се говори за такива изобщо) на десните и левите блокове са повече или по-малко обвързани с един или друг аспект на стопанската регулаци€, и се оказват аспекти на ”ниверсални€ закон, то те в бъдеще неминуемо ще се сле€т. ƒиспутът за икономическата регулаци€ ще се пренесе на друго по-обективно ниво - това на новата наука за икономическа регулаци€ съобразно «акона. ѕолитическите идеологии изц€ло ще отпаднат и сигурно никой н€ма да съжал€ва за т€х.
††† ј какви ще бъдат новите организации, които ще заемат м€стото на сегашните политически структури и ще управл€ват обществото в съгласие със «акона? » как те ще могат да се създадат? “ези въпроси сигурно вълнуват читател€. Ќие ще отговорим на т€х чрез конкретни примери, които включват и централно приложение на «акона за управлението на националното и световно стопанство.
††† »стори€та на човешките организационни структури сочи, че всички по-важни форми на организаци€, замен€щи старите, установени форми, се пораждат тихомълком, извън центъра на общественото внимание и поради това обсебват по много рационален и ефективен начин властта на управлението.
††† ≈дна такава модерна структура е централната банка, олицетворена в американската федерална банка, известни под съкратеното й наименование ‘ед, и германската Ѕундес-банка. ѕо закон тези централни парични институции имат задачата да бд€т над стабилността на националната валута - на долара и на марката, които са основни световни валути, и да се намесват (интервенират) на парични€ пазар всеки път, когато имат данни, че той излиза от равновесие. »нструментите, които те използват за регулаци€ на парични€, а оттам и на производствени€ сектор се определ€т като монетаристични мерки.
††† ўе докажем, че те са изц€ло подчинени на вътрешната логика на ”ниверсални€ закон. “е го прилагат по интуитивен начин и могат да се обобщ€т в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система, в конкретни€ случай, на националното стопанство. “ази проста аксиома, въпреки дългото си име, схваща динамични€ характер на системите на пространство-времето. ¬ажно е да се отбележи още веднъж, че досегашни€т подход във всички области на науките е статичен и елиминира движението на пространство-времето. —ъществено новото в наши€ подход е оцен€ването на динамиката на системите. »наче фактите си остават такива, каквито винаги са били.
††† ѕреди да навлезем в матери€та, нека отбележим, че двете банки са придобили междувременно по-гол€ма власт и значение за националната и световната икономика, отколкото съответните национални правителства. “е са независими институции и вземат своите решени€ по обективни, икономическо-математически критерии, без да се съобраз€ват с мнени€та на правителствата им, които са чисто политически, и поради това твърде често субективни. »менно поради тази причина, директорът на ‘ед - јлън √рийнсп€н, се счита за тайни€ управител на —јў, а президентът - за негов послушен чирак. ѕодобна рол€ би желало да играе и представителството на ћ¬‘ в Ѕългари€, пренебрегвайки два основни факта: че то не е легитимирано за това от националните ни закони, и че му липсва компетентността на ‘ед. “ова го дискредитира като институци€ и не предсказва нищо добро за страната ни. ¬ажно е да се знае, че двете банки се създават като реакци€ от √ол€мата депреси€ и последвалата инфлаци€, ко€то срива световната икономика. ƒокато в —јў √ол€мата депреси€ води до новата конструктивна политика на –узвелт, в √ермани€ т€ изкачва ’итлер на власт и води до ¬тора световна катастрофа, от ко€то пострада и Ѕългари€. “ова доказва взаимозависимостта на всички икономически и политически системи и нива на общественото пространство-време, които определихме като U-множества, и предопредел€ глобални€ подход към т€х.
††† ¬ днешната епоха на зараждаща се глобализаци€ рол€та на двете централни банки е нараснала неимоверно и отдавна е надраснала първоначалното им национално предназначение. »менно поради тази причина решението да се въведе през 1999 г. новата европейска валута - ≈вро, етапа възможно едва след като страните-участнички усп€ха да се съглас€т с независими€ и силен статут на новата централна ≈вробанка. “€ е копие на германската Ѕундесбанка и не случайно вече се установи на същото м€сто - във ‘ранкфурт на ћайн. «ащо вли€нието на тези банки е толкова гол€мо?
††† ¬с€ко решение на двете банки за увеличаване или намал€ване на лихвите има непосредствено вли€ние върху курса на валутите и този на борсата. “ова вли€ние е от световен мащаб и зас€га всички страни. Ќапример, Ѕългари€, ко€то е "вързала" лева за марката, започва да трепери всеки път, когато има опасност от обезцен€ване на марката спр€мо долара, например чрез намал€ване на основните лихви в √ермани€. ¬ръзката между лихвеното ниво и паричната стойност е в основата на модерни€ икономикс и ще бъде об€снена по-долу по много лесен и достъпен начин.
††† ¬ новата икономическа теори€ на «акона това глобално вли€ние на централните банки чрез парите в обръщение се определ€ като "корелаци€ от далечно разсто€ние", на английски "long range correlation", оттам и съкращението "LRC". “ози термин на новата аксиоматика е от извънредно общ характер и се извежда пр€ко от първопон€тието. ћатематическата му дефиници€ е тази на енергетичен градиент или потенциал. “ози общ термин е математическото U-множество на редица конкретни величини от физичен и нефизичен, например икономически характер, които се образуват в науката за отделни нива и системи на пространство-времето.
††† “ака например, известното ни електрично напрежение от ежедневието, наречено още електричен потенциал, принадлежи на това множество. ѕреди да се спрем на регулаци€та на стопанството, е необходимо да засегнем регулаци€та на клетката, тъй като те по същество са тъждествени - и двете системи се подчин€ват на ”ниверсални€ закон.
††† »звестно е от 70 години насам, че всички органични клетки образуват електрично напрежение, което е напречно на клетъчната им мембрана. «ар€дът в клетката е отрицателен, а този извън не€ - положителен. —тойността на клетъчно-мембранното напрежение се колебае между 60 и 120 миливолта в зависимост от типа на клетката. “о се нарича клетъчен потенциал в покой. “ой може да се разглежда като напрежение на кондензатор, тъй като клетъчната мембрана играе рол€та на плосък сферичен кондензатор. “ъй като дебелината на мембраната е от пор€дъка на 20 ангстрьома, това напрежение образува огромно електрично поле от пор€дъка на 1 до 10 милиона волта на квадратен метър. “акива електрични полета се срещат само в стратосферата и предизвикват светкавици и други подобни разреждани€.
††† —поменавам тези технически факти, за да об€сн€ на читател€ по един осезаем начин, че регулаци€та на клетката, а оттам и на ц€лата органична матери€, не се различава от тази на обществото и икономиката, които са органични микронива. –егулаци€та и на двете може да се опише математически с трите приложни аксиоми на «акона. “ова ще докажем за последната аксиома. ѕреди да се върнем към икономиката, е необходимо да дадем следната допълнителна информаци€ на читател€, ко€то ще облекчи фактическото разбиране на общите принципи на динамична регулаци€ на вс€ка система на пространство-времето, била т€ стопанство или клетка. “ези практически примери улесн€ват навлизането във високото ниво на абстракци€, ко€то тази дискуси€ изисква от читател€.
††† “ака както е известно, че всички клетки, бактерии и органели в клетките, като митохондрии, образуват без изключение електрично напрежение през мембраната, ко€то ги обвива, се знае също, че разграждането на това напрежение, което е съхранена енерги€ на клетката, е съществено за т€хната регулаци€. “ова напрежение фактически не се намира в покой, а може да се разглежда като променливо напрежение. ≈дна негова вълна се нарича "акционен потенциал" на клетката.
††† ¬ъзприехме този термин за универсалното про€вление на енерги€та/пространство-времето в новата аксиоматика, тъй като ”ниверсални€т закон за първи път бе доказан за клетката и по-сетне за другите нива, като икономика и физични нива. “ози акционен потенциал е всъщност една електромагнитна вълна, ко€то непрекъснато се образува и разгражда.
††† Ќа не€ се дължи функционирането на всички мускулни и нервни клетки. “ова може би е известно на повечето читатели от гимназиалната биологи€. «а неподготвените ще спомена, че например акционните потенциали на мускулните клетки карат сърцето да тупти и да изпомпва кръвта в съдовата система. ¬секи един акционен потенциал на мускулните клетки на сърцето отговар€ на един негов удар. “ези акционни потенциали се разпростран€ват синхронно от центъра на възбуждане в сърцето, наречен синус-възел. —ъвкупни€т продукт от акционните потенциали на всички сърдечни клетки може лесно да се измери като електромагнитна вълна, известна в медицината като електрокардиограма или ≈ √. —ъщото важи и за централната нервна система (мозъка), където акционните потенциали на нервните клетки се измерват като електроенцефалограма, ≈≈√.
††† ƒоказано е, че всички клетки про€в€ват акционни потенциали, но те не винаги са така из€вени, както при мускулните и нервните клетки. “ова важи за клетките на кожата, на стомашно-чревната система, на вътрешните органи, на имунната система и т.н. –егулаци€та на споменатите два органа, сърце и мозък, завис€т изключително от способността на техните клетки да образуват акционни потенциали. Ќе случайно нулевата лини€ при ≈ √ и ≈≈√ се счита като доказателство за клинична смърт в медицината.
†††  акто виждаме, срещаме все познати неща. ѕарадоксалното на тези общоизвестни факти е, че за срам на учените те и до ден днешен не са осмислени от енергетична гледна точка. ≈два с откриването на ”ниверсални€ закон бе доказано, че:
††† ≈нерги€та, придобита от храната, ко€то се разгражда в клетките на т€лото, се превръща без загуба в електрична енерги€ на техните акционни потенциали, като се отчисли топлинната енерги€ (около 60%), ко€то се отдава на околната среда. ќстаналата енерги€ в организма се нарича енерги€ на храната.
††† ѕодчертаваме този извод, тъй като енергични€т баланс, върху който той се основава, бе проведен за първи път в истори€та на науката от мен през 1995 г., въпреки че предпоставките за това основно доказателство в бионауките са налице от 50 години насам. “ова доказва фундаменталната бъркоти€ в медицината и бионауките, както вече отбел€захме.
††† √орни€т резултат следва от закона за запазване на енерги€та и е приложение на ”ниверсални€ закон за нивото на клетките. јко положим ≈ј за енерги€та на акционен потенциал на дадена клетка и f за времето й, например за бро€ ни акционните потенциали, които т€ осъществ€ва за един ден, ще получим обмена на енерги€та на тази клетка за това време, прилагайки универсалното уравнение:

≈= ≈ј.f

†††јко сумираме обменената енерги€ на всички клетки на т€лото (f). прилагайки отново универсалното уравнение, този път за системата "организъм", ще получим ефективната енерги€ на храната (около 35-40%), ко€то остава в т€лото и се използва за изграждането на биоструктури, като белтъци, въглеводороди, мазнини и т. н. ≈фективната енерги€ е тази част от енерги€та на храната, ко€то фактически поддържа структурите и функциите на клетките и организма. ѕри това не е възможно да се направи разграничаване между ко€ да е биоструктура и нейната функци€ (U-множества). «а сведение, ц€лата енерги€ на храната, консумирана от организма за един ден, се измерва чрез нейното изгар€не в кислородна среда. ƒанните при покой и физическа дейност са известни от литературата. ќчевидно, ефективната химична енерги€ на храната, ко€то остава в т€лото, се превръща изц€ло в електрично напрежение на клетъчните мембрани на клетките и под формата на акционен потенциал, който е разграждане и изграждане на тази съхранена електрична енерги€, се превръща отново в биохимична енерги€. »менно в този обмен се състои метаболизмът на клетката, който може да се проследи до най-малките подробности, прилагайки най-новите постижени€ и данни в тази област на науката. “ова с основното постижение на новата ќбща теори€ на биологичната регулаци€.
††† –егулаци€та на клетките, а оттам и на органите и организма, се осъществ€ва по глобален начин чрез модулаци€ (пром€на) на акционните им потенциали, които по същество са променлив ток. Ќапример, в зависимост от диелектричните свойства на молекулите на лекарствата, честотата на този променлив ток може да се ускори или забави. —ъщото важи и за т€хната амплитуда (потенциал), от ко€то зависи енерги€та на всеки акционен потенциал (виж част 1). ¬с€ко забав€не на честотата или намал€ване на амплитудата отговар€ на подтискане на енергетични€ обмен в клетката и се нарича клетъчно-подтискащ ефект. “ози ефект е енергетично взаимодействие.
††† “ъй като организаци€та и съществуването на клетката като структура зависи от непрекъснатото провеждане на акционни потенциали (да си припомним нулевата лини€ на ≈ √ и ≈≈√ при клиничната смърт), вс€ко подтискане на акционните потенциали, което, както казахме, е енергетично взаимодействие, дошло отвън, се оказва вредно или пагубно за клетката. “ова се доказва без изключение от всички експерименти в областта на електрофизиологи€та, ко€то изследва разрушаването (лизирането) на клетките и други подобни ефекти под вли€нието на външни химични, електрични и други фактори.  акто посочихме, тези ефекти могат да се наблюдават и като увеличаване на смъртността на нивото на човешки€ организъм при лечение с клетъчно-подтискащи средства. „ервената нишка се следва без изключение и без каквото и да било вътрешно противоречие, както може би читател€т вече забел€зва.
††† ќбщата теори€ на биологичната регулаци€, застъпена в том трети, разработва регулаци€та на клетката именно въз основа на енергетични€ обмен между нивото на електрично напрежение на клетъчната мембрана и това на химични€ метаболизъм вътре в клетката. “ози обмен може пълноценно да се опише с аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на електричното и метаболитното ниво на клетката, като последната се разглежда като система на пространство-времето.
††† —ъщи€т механизъм на регулаци€ наблюдаваме и в националното стопанство. —ъпостав€йки двете системи, ще убием с един куршум два заека и ще задоволим както очаквани€та на биолозите и медиците, така и тези на икономистите и политически ориентираните хуманитаристи. ѕростотата на третата приложна аксиома е предпоставка за широкото разбиране на този важен икономически аспект, който предопредел€ и националната политика.
††† ќт гореизложеното става €сно, че основите на днешните науки, били те бионауки или икономикс и финанси, не са разбрани по същество, въпреки или точно поради т€хната елементарност. јмбици€та на тази дискуси€ е, да направим от читател€ експерт по икономическите въпроси, така че той да е в състо€ние да осмисли от гледна точка на здрави€ разум така добре икономическите €влени€, които стават около него и определ€т неговата съдба, че да достигне и надмине повечето "капацитети", чиито мнени€ той среща в средствата за масова информаци€ и пред които понасто€щем може би все още благоговее. »злишно е да се отбел€зва, че това до гол€ма степен важи и за медицината.
††† “ака разбирането и правилното прилагане на «акона води до приравн€ване на познани€та на неспециалистите към тези на експертите. »менно тази разлика в полза на експертите се използва днес от последните най-безобразно, за да си осигур€т социални привилегии, подобни на тези на кастата жреци в древен ≈гипет. “ака че равноправието, което «аконът внас€ в обществото, би тр€бвало да е очевидно за всеки.
††† ќбратно към икономиката. ¬ид€хме, че съществена задача на централните банки е да промен€т нивото на основните лихви на националната валута.  огато лихвени€т процент се качи, парите стават "по-скъпи". ѕоради това по-малко хора и фирми са склонни да заемат пари от банките и общото количество пари в обръщение в едно стопанство спада. —ледователно, колкото по-високо е лихвеното ниво, толкова по-малък е обемът на парите в движение. ƒвете величини се отнас€т реципрочно една към друга.
††† “ова с про€вление на реципрочността между енерги€ и пространство (обем) за паричното ниво. ¬ този случаи лихвеното ниво може да се разглежда като енерги€ на парите, които поскъпват, т.е. стават по-ценни, докато техни€т обем (количество), който може да се разглежда като пространствена величина, намал€ва. ќбратно, когато лихвите спадат, парите стават по-евтини и се наблюдава по-гол€ма склонност да се заемат пари от банките. “огава количеството пари в обръщение нараства.
†††  акто виждаме, реципрочността между пространство и време или енерги€ не търпи противоречи€. “о е еднакво валидно и за физичните, и за финансовите нива. «а да осмислим тази реципрочност на нивото на парите, тр€бва да си представим парите като метафизично отражение на свойствата на пространство-времето или енерги€та.
†††  акто енерги€та, парите са в непрекъснато движение и обмен с други нива - например те се замен€т за произведени физически продукти. —ледва, че нивото на парите е отворено. ѕарите образуват равенства - една и съща стока има една и съща цена, а така също, една парична единица е равна на друга (например всички монети от 50 лева са равни помежду си и т.н.). ќт друга страна парите са дискретни - те могат да образуват безкрайни дискретни суми (цени, банкови сметки и т.н.), които са U-множества. ќттук следва и безкрайни€т характер на парите.
††† Ќаистина, единственото нещо, което човек върши, е да осмисл€ ”ниверсални€ закон във вс€ка една област на своето житие. ќсмисл€нето на «акона е математическо схващане за естеството на пространство-времето, което той прилага повече или по-малко съзнателно за създаването на нови нива и системи на обществени€ живот. “ака например, въвеждането на прословутото двойно счетоводство, което все още твърде малко хора в Ѕългари€ владе€т, е конкретно приложение на запазването на енерги€та, вследствие на затворени€ й характер. ќб€снението предостав€ме на читател€ за упражнение.
†††  акто виждаме, парите про€в€ват свойствата на пространство-времето, защото са негово ниво, създадено от съзнанието, което пък отраз€ва първопон€тието. ¬сички тези нива се подчин€ват на «акона. “ова важи както за нервните клетки, произвеждащи съзнанието (виж по-горе), така и за неговите идеи, като въвеждането на парите в обществени€ живот. ¬с€ка абстрактна иде€, отраз€ваща адекватно първопон€тието, т.е. «акона, може да се материализира, защото е в€рна.
††† ѕо много поводи обменихме, че съзнанието притежава неограничената степен на математическа свобода да определ€ безкрайно много нива на пространство-времето и по този начин да го разглежда като делима (дискретна) същност, въпреки че то по същество е ц€лост. “ова абстрактно деление поражда категориалните системи на паузите. »кономиксът е такава система. —амото дидактично разделение на макроикономикс и микроикономикс илюстрира това свойство на съзнанието.
††† ўе приложим същото свойство и ще подразделим нивото на парите на отделни поднива, за да об€сним по-точно неговото поведение. ¬ същото време ще обобщим тези нива в едно ниво на парите, което взаимодейства с нивото на материалното производство (физическо ниво на стопанството). “ези подразделени€ са произволни, но необходими за осмисл€нето на реципрочни€ характер на пространството и времето на вс€ко ниво и във вс€ка система на обществото. «а целта ще приложим аксиомата за реципрочни€ характер на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система, ко€то е една възможна интерпретаци€ на това свойство на първопон€тисто.
††† —поред тази аксиома, ние ще разгледаме националното стопанство като динамична система на човешкото общество, състо€ща се от две нива: 1) физическо ниво на стопанска дейност (производство и услуги) и 2) ниво на парите.
††† ¬ид€хме, че нивото на парите може да се промен€ от централните банки чрез нивото на лихвите. ќт друга страна, нивото на парите си взаимодейства с това на производството чрез покупко-продажбите. —поред горната аксиома, техните енергетични потенциали тр€бва да се отнас€т обратно пропорционално (реципрочно) един спр€мо друг. “ова сега ще бъде доказано.
†††  оличеството пари в обръщение се изчисл€ва в класическата икономическа теори€ чрез формулата на ‘ишер, за ко€то американски€т икономист √ълбрайт твърди, че е поне толкова известна, колкото и формулата на јйнщайн за равенството между маса и енерги€ във физиката. ѕоследната изведохме от универсалното уравнение посредством аксиомата за опрост€ване, формулата на ‘ишер е също така математически израз на ”ниверсални€ закон, приложен за нивото на парите. “ой гласи: ако приемем, че средната цена на сделките в едно стопанство е ≈ј, а бро€т на всички сделки в това стопанство е f, тогава количеството пари в обръщение може да се изчисли като произведение от двете величини: ≈ = ≈A.f . Ќие получаваме отново универсалното равенство.
††† ‘ишер използва други символи, но това не измен€ с нищо дефиници€та му. —тава €сно, че универсалното уравнение е валидно както за обмена на клетката, така и за обмена на паричното ниво: дефиници€та на ‘ишер включва обмена като парична сделка, където една стока се замен€ за пари и обратно. “ази формула е централна за монетаризма - всички препоръки в този дух произтичат от не€. ƒруго€че не може и да бъде - т€ е приложение на ”ниверсални€ закон. “ова съвсем не е осъзнато в икономиката.
††† ѕарите в обръщение са динамична същност - не случайно се говори за ликвидност (течност) на парите (виж иде€та на ’ераклит за потока), ко€то може да се разглежда и по статичен начин, като наличното количество бакноти в стопанството. ¬ този смисъл, техни€т динамичен характер се пренебрегва за момента и те се разглеждат като структурна комплексност  S като двумерно пространство, т.е. площ. “ази величина може да се приложи и буквално, като се изчисли например повърхността на банкнотите в обръщение. ћакар че никой не се е сетил да направи такова изчисление досега, то ще бъде толкова меродавно, колкото и вс€ко друго изчисление, което се използва днес.
††† ѕримерно, ако руското правителство реши да напечата 50 милиарда нови рубли, за да може да се разплати с работниците, както негови€т премиер подсказа наскоро (23.09.1998 г.), тогава нарастването на количеството рубли в обръщение в тази страна спокойно ще може да се изчисли чрез площта на харти€та, напечатана под формата на пари. “ова разбира се не означава, че производството на тази страна ще нарасне в същи€ размер. “о даже може да спадне още.
††† ¬ъпросът е, както става €сно, как увеличението на парите се отраз€ва на фактическото производство, от което в крайна сметка зависи благоденствието на една страна. “ози въпрос е централен в съвременни€ макроикономикс и предопредел€ икономическата политика на правителствата.
††† ¬ид€хме, че когато лихвите намал€ват и парите поевтин€ват, хората и фирмите вземат повече пари назаем и ги харчат за покупки, т.е. търсенето нараства. ѕоевтин€ването на парите, породено от ниското им лихвено ниво, може да се разглежда като намал€ване на енергетични€ потенциал на това ниво. “ова €вление се определ€ като инфлаци€.
††† Ќаистина, увеличаването на количеството пари в обръщение, било чрез печатницата за пари, както се прави в –уси€ или чрез лихвеното ниво, както това се прави в —јў и √ермани€, води до един и същ резултат. »нфлаци€та на парите отраз€ва увеличението на обема/пространството на парите и намал€ването на т€хната реална покупателна способност. ѕоследната се €в€ва величина на енерги€та (енергетичен потенциал) на паричното ниво. ¬ид€хме, че т€ е реципрочна на обема/пространството на парите. —амата дума "инфлаци€" означава "надуване на обема, на пространството". „овешкото познание винаги схваща естеството на първопон€тието и го облича в подход€щи думи.
††† ”величението на обема на парите в циркулаци€ се отраз€ва, обаче, непосредствено върху производството. Ќека да допуснем, че стопанството работи само със 70% от капацитета си и има възможност бързо да увеличи производството на стоки. ѕовишеното количество евтини пари води до по-гол€мо търсене на стоки, а това пък води до по-гол€мо производство, за да се задоволи това потребление. јко вземем за критерии количеството енерги€, изразходвано за производството, стигаме до извода, че в този случай то нараства. ќттук правим заключение, че енерги€та на производството нараства, когато енерги€та на парите намал€ва (поевтин€ване) и т€хното количество (пространство, например обща площ на банкнотите или нули зад числото) нараства. ќт това следва, че аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на двете нива - това на парите и това на производството е валидна: те се отнас€т реципрочно един спр€мо друг.
††† “ази ситуаци€ може да се срещне при криза или рецеси€ на стопанството. »менно в това се състои подходът на  ейнс.
††† “ой препоръчва увеличението на парите в обръщение при първи€ знак за рецеси€, за да й се противопостави, като се стимулира продукци€та по горни€ начин.  онкретно  ейнс препоръчва емиси€та на дългосрочни държавни заеми, т.е. пускане на нови пари в оборот. ƒържавата задлъжн€ва спр€мо населението, като се над€ва да си изплати дълговете, когато производството отново започне да нараства и данъчните постъплени€ се увеличат. ƒруг вариант на държавна намеса е да се намал€т данъците и да се остав€т повече пари в населението за консумаци€.
††† » двете мерки имат за цел увеличаването на количеството пари в обръщение. “ози подход, приложен правилно в едно свободно стопанство (прилагателното "свободно" тр€бва да се подчертае дебело, защото българското стопанство все още не е свободно, а е на разрешителен режим), притежаващо вътрешната способност да расте, води до бърз икономически възход. “ози процес се нарича "стимулиране на икономиката" и е тъждествен на успешното лечение на болести с клетъчно-стимулиращи средства.
††† —лед ¬тората световна война,  ейнсианството води до създаването на обществото на благоденствието (аffluent sоciety), формулирано за първи път от √ълбрайт, съветник на –узвелт и поддръжник на  ейнс. ƒвете предпоставки за бързото изграждане на обществото на благоденствието, известно като "икономическо чудо" в √ермани€ под управлението на ≈рхард, са: пълната свобода на икономическа дейност и наличието на  апиталистически навици, а това ще рече, па предприемаческа класа, чието значение за икономическото благоденствие за първи път бе оценено от известни€ северо-американски икономист Ўулпетер. Ћипсата и на двете об€сн€ва защо Ѕългари€ все още не може да излезе от дългата криза, в ко€то се намира (само с кръчмари и корумпирани чиновници модерна икономика не се прави.).
††† “ъй като обменът на енерги€та е затворен процес, взаимодействието между пари и физическо производство се осъществ€ва в двете посоки. “ова се схваща и от аксиомата за запазване на акционните потенциали. Ќека да вземем пак за пример двете нива на стопанството. ѕо-гол€мото търсене на стоки на пазара в периода на евтини пари води до по-√ќЋяћј продукци€ и увеличение на разходите. “ова кара цените автоматично да растат - стига се до инфлаци€. ¬с€ка продължителна инфлаци€ завършва с рецеси€ или тежка криза, известна като стагфлаци€ (от стагнаци€ плюс инфлаци€).
††† “ова беше съдбата на всички напреднали индустриални страни в кра€ на 60-те и началото на 70-те години, които прекалиха с политиката на  ейнс. “е прилагаха неговите препоръки и в стадии на икономически възход и по този начин дискредитираха неговата теори€, без той да бъде виновен за това (за негов късмет, той не го дожив€ва). ¬ интерес на обективността тр€бва да се каже, че  ейнс счита сво€та теори€ за валидна само по време на криза, но не и по време на подем. »менно негови€т първоначален, практически успех, се превръща в най-големи€ враг на теори€та му, ко€то несправедливо се оплюва от монетаристите, които ще засегнем по-долу. “ова е вътрешната логика на «акона.
††† ≈втините пари вод€т до инфлаци€ чрез н€колко процеса, които  еинс за първи път об€сн€ва в светлината на ”ниверсални€ закон, те могат значително да се опрост€т. ѕреди всичко евтините пари постав€т производството под натиск, на което то реагира с обратен натиск - увеличено производство.  еинс доказва, че вс€ко увеличение на производството води до по-големи разходи за единица производство. Ќай-важна рол€ играе нарасналото търсене на работна ръка, което води до нейното оскъп€ване. «аплатите започват да растат. “ова се отраз€ва на цените, които също растат. Ќастъпва инфлаци€, ко€то води до стагнаци€ и рецеси€, тъй като се достига граничната стойност на печалба и за производител€ не се рентира да произвежда в по-гол€мо количество. ќт друга страна, купувачите не са съгласни да плащат вс€ка висока цена. ѕод определена себестойност производител€т, обаче, произвежда на загуба и започва да намал€ва производството, за да спести разходи.
††† “ези описателни об€снени€ могат спокойно да бъдат обобщени в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две нива от дадена система. “е се отнас€т за отделни подмножества на системата "стопанство" и ненужно усложн€ват разбирането на ”ниверсални€ закон на нивото на икономиката. “ъй като нашите представи за света са по принцип частични, те може би удовлетвор€ват повечето икономисти, но не спомагат за глобалното схващане на икономическите механизми, където действа един единствен закон. «атова н€ма да се задълбочаваме в т€х.
††† —ъс същи€ проблем се сблъскахме и при об€снението на регулаци€та на клетката. јко тр€бва да се вземат предвид всички структури на клетката, н€ма да стигнат и десет живота, за да могат те да бъдат описани. »менно поради тази причина въвеждаме аксиомата за опрост€ване, ко€то включва подмножествата в две произволно избрани взаимодействащи си системи или нива, за които «аконът важи. —ледователно, той важи и за вс€ко подмножество, което не е необходимо да се разглежда специално.
††† “ова, което е важно да запомним, е че увеличението на количеството пари по време на рецеси€ води до стимулаци€ и нарастване на производството в първи€ стадий. —лед известно време се стига до инфлаци€, ко€то води до рецеси€. “ова се об€сн€ва със затворени€ характер на пространство-времето. ≈дна и съща м€рка, приложена в различно време и в различна степен, води до диаметрално противоположни резултати. ќказва се, че факторът време не тр€бва да се забрав€, тъй като той е другото измерение на пространство-времето. »менно това измерение изц€ло се пренебрегва в икономиката, а това води до катастрофални резултати.
††† Ѕез да осъзнае този факт, на преден план излиза монетаризмът, който може да се счита за реформаторското движение на  ейнсианството. —лабото му м€сто е, че той не оцен€ва времето като решаващ фактор за навременната регулаци€ на икономиката, защото «аконът все още не е бил познат. ѕрепоръките на монетаристите са обратни на тези на  ейнс. Ќегови€т мироглед се определ€ от √ол€мата депреси€, ко€то е една дълбока криза, предизвикана от оскъп€ването и драстичното намал€ване на парите в обращение, породено от погрешните теории, които банките по това време следват. Ћогично е  ейнс да застъпва иде€та за антицикличното увеличение на парите чрез държавна намеса, с което да се противопостави на кризата и да бъдат облекчени нейните последици.
††† ћонетаристите, обратно, са деца на  ейнсианството и подобно на младите богове от ќлимп, та€т единствената мечта да свал€т този титан от трона му. “ехни€т мироглед се определ€ от продължителната стагфлаци€ през 60-те и 70-те години. ѕоради това те виждат в инфлаци€та основната причина за икономическата рецеси€, ко€то тр€бва да се преодолее. “е, обаче, погрешно и твърде прибързано хвърл€т вината върху  ейнс, вместо да направ€т разграничаване между неговата теори€ и неправилното й приложение от политиците. “олкова за исторически€ фон на монетаризма.
†††  акъв е негови€т подход относно регулаци€та на стопанството? ћонетаристите излизат от формулата на ‘ишер и предлагат следното: тъй като средната цена ≈ј на сделките при инфлаци€ нараства, т€ може да се понижи, като парите в обръщение ≈ се намал€т, тъй като двете величини са право пропорционални. “ова може да се постигне, като се покачат лихвите и парите поскъпнат. —къпите пари ще снижат интереса на хората да вземат пари назаем и количеството пари в обръщение ще намалее.
††† ћонетаристите отричат активната намеса на държавата, например чрез увеличение на данъците. ѕоради това те се превръщат, съзнателно или несъзнателно, в адвокати на големите банки и корпорации, както √ълбрайт с основание забел€зва.
††† ¬ъпреки че теоретичните основи на монетаризма се разработват към кра€ на 50-те и през 60-те и 70-те години, т€хното приложение става възможно едва в началото на 80-те години, първо в јнгли€ и после в „или, където "момчетата от „икагската школа" твърде необмислено буйстват. “€хното поведение е далеч по-кротко в собствената им страна, —јў, където –ейгън на първо м€сто снижава радикално данъците, предизвиквайки умерена рецеси€, в сравнение с острите монетаристични кризи в јнгли€ и „или.
††† «ащо монетаризмът в чистата си форма доведе до рецесии и дьлбоки кризи? ѕричината е в непознаването на вътрешната логика на ”ниверсални€ закон, приложен като формулата на ‘ишер, от ко€то монетаристите извеждат своите препоръки. “€хната цел се заключава в това, да се намали средната цена на сделките в даденото стопанство, ко€то те считат за основната величина на инфлаци€та. ѕроблемът се състои в това, че тази цена се оказва акционен потенциал на стопанството; т€ има определена, специфична, константна стойност, ко€то зависи от състо€нието на това стопанство. “ази величина не може лесно и бързо да се промени.
††† Ќамал€ването на количеството пари в обръщение чрез покачване иа лихвите не води веднага до снижаване на средната цена на сделките, а на първо време до спадане на бро€ на сделките f, т.е. на потреблението. Ѕро€т на сделките е конкретна величина на времето на системата "национално стопанство". »зрично обърнахме внимание, че именно времето е измерението, което се промен€ пропорционално на енерги€та и служи за параметър на нейната стойност.
††† Ќаистина, първи€т и много бърз ефект, който монетаристичните мерки дадоха в јнгли€ и „или, бе драматичното спадане на покупателната способност, което доведе до бърз срив на производството. Ќастъпи най-дълбоката рецеси€ след √ол€мата депреси€. »нфлаци€та не мръдна през първата година и започна бавно да спада едва през следващите н€колко години, наглас€йки се бавно и по еволюционен път към релативистките промени в икономиката. –азбрали това, монетаристите направиха остър завой и надуха фанфарите за смесен подход на умерен монетаризъм и кейнсианство. ƒокато средноевропейските страни не се заразиха от чисти€ монетаризъм, който си остана локално англосаксонско €вление, и верни на класическата си стопанска теори€ застъпваха от самото начало този смесен подход, редица не взели поука от опита закостенели монетаристи нахлуха в източноевропейските страни след политически€ срив на системата там и ги превърнаха на бърза ръка в опитни полета.
††† ѕоради непознаването на модерната икономическа теори€, ко€то се разви след ¬тората световна воина, политически€т елит в »зточна ≈вропа се повли€ от пагубните съвети, които се предлагаха чрез отделни представители на ћ¬‘, частни фондове и корпорации. Ќ€кои от т€х не се свен€т да поощр€ват корупци€та сред жадните за печалба политически среди на »зток, само и само за да постигнат своите цели . ƒълбоките кризи в –уси€, Ѕългари€, –умъни€ и напоследък в „ехи€, ”нгари€ и ѕолша са убедително доказателство за неудачността на чисти€ монетаризъм и неговите проповедници «атова и не изненадва широката дискуси€ за реформиране на ћ¬‘ на «апад.
††† “ака, след фиаското на полувековни€ комунистически експеримент, внесен от «апад, където не усп€ да се наложи, източно-европейските страни са отново потърпевши на поредни€ икономически експеримент, този път на монетаризма, дълго след като той бе отхвърлен в страните, където първоначално възникна. “акава е нерадостната икономическа съдба на »зточна ≈вропа.
††† ¬ заключение нека да отбележим, че монстаризмът също така се свежда до третата приложна аксиома, но с обратен на  ейнсианството знак: поскъпналите пари вследствие на повишените лихви са първото ниво, чиито енергетичен потенциал е нараснал: спадът на производството олицетвор€ва намалението на енергетични€ потенциал на второто ниво на системата "национално стопанство". ƒвата потенциала се отнас€т реципрочно един към друг, а това искахме да докажем.

††† –≈Ћ»√»я » ≈“» ј
†††  акво може още да се каже в допълнение към този икономически обзор? јх, да, н€колко думи за религи€та и етиката.
††† ћоже лесно да се покаже, че всички световни религии отраз€ват повече или по-малко правилно ”ниверсални€ закон - те са се развили около неговото интуитивно възпри€тие. “ова важи както за христи€нската религи€, ко€то се въвежда за държавна религи€ в  ъсноримската импери€ от един тракиец, родом от —ердика (днешна —офи€) - императора  онстантин ¬елики, така и за исл€ма, произтичащ от не€, и за големите азиатски религии, като конфуцианство и будизъм.
††† —войствено на всичките религии е, че те произхождат от първопон€тието, обозначено като Ѕог, √оспод или божествено начало у христи€ните или енерги€ у будисти, упанишади и техните по-нови варианти. ѕо този начин всички религии се основават на принципа на последното равенство, който позвол€ва използването на кой да е термин или символ за първопон€тието, без да се промени същността му.
††† ≈стеството на битието с такова, каквото си е, и не зависи от избора на човешката терминологи€ - то не носи пон€ти€ в себе си. Ќеговото правилно възпри€тие зависи, обаче, от смисъла на използваните пон€ти€: докато всички пон€ти€, съдържащи себе си като елемент (U-множества), са правилни възпри€ти€ на първопон€тието и неговите части, всички взаимоизключващи се пон€ти€ (U-множества, които не се съдържат като елемент) са погрешни представи за реални€ св€т, и тр€бва да се изключат от нашето съзнателно мислене. ѕон€ти€ от втори€ тип в науката са: вакуумът, или иде€та за празното пространство, затворената система и т.н.
††† ¬сички религии са категориални системи от етичен характер, съдържащи редица вторични пон€ти€, които са U-множества. “е постав€т норми за правилното поведение, произхождащи от взаимоизключващи се представи, и като практикувани етики се отдалечават чувствително от адекватното отражение на «акона.
††† “ова се потвърждава от факта, че световните религии се изключват взаимно, въпреки че произхождат от първопон€тието. ќчевидно, техните погрешни заключени€ са от порочен, вторичен характер. јко противното бе в€рно, ц€лото човечество би тр€бвало да следва една единствена общоприета религи€ и да живее в хармони€ със себе си.
††† ѕонасто€щем отделните религиозни учени€ взаимно се отхвърл€т с гол€ма ожесточеност. ѕагубните последстви€ от тази верска непримиримост са унищожителни религиозни войни, като се тръгне от тридесетгодишната и стогодишната война в ≈вропа и се мине през многобройните христи€нско-исл€мски войни -  ръстоносни походи, войни между –уси€ като духовна наследница на православни€  онстантинопол и ќсманската импери€, за да се стигне до днешните войни в Ѕосна и  осово, еврейско-арабските войни и войните между отделните исл€мски групировки. —писъкът с безкраен и твърде актуален.
††† “ъй като религиите не са в състо€ние да разви€т логично, вътрешно-последователно учение от философски и етичен характер, подобно на новата теори€ на ”ниверсални€ закон, за ко€то доказахме, че е валидна както за физичните €влени€, така и за биологичните и обществените €влени€, т€хното практическо приложение се отклон€ва радикално от повелите на «акона. “ова важи на първо м€сто за етичните им препоръки. ќттам и всички злини, които религиите нос€т.
†††  ато изключим чисто интуитивното възпри€тие на «акона, което е двигателната сила на всички мистични и съзерцателни течени€, като богомилство и изихазьм в средновековна Ѕългари€ и ¬изанти€, водейки до вътрешно облагород€ване чрез отъждеств€ването на праведника със «акона, религиите се подразбират най-вече като "напътстви€ за правилното поведение" в живота, а не като път към познание. »менно в тази им профанна и духовно огрубена рол€ те придобиват днешното си социално значение и предназначение. –азвитието на представи за правилното поведение на индивида и колектива е всъщност задача на етиката така, както т€ е възникнала като чиста наука още в древността.
††† Ѕеседите със —ократ, предадени от ѕлатон, са логично дедуктивни съждени€ за правилното мислене и поведение на хората. ѕлатон въвежда философа —ократ като историческа и литературна личност, за да приложи известната си като софизъм методика на философското мислене. ѕо-късните философски течени€, като стоицизъм и епикурейство, са широко разпространени етични форми на човешко поведение през елинизма, и пречистени от интелектуалната им мощ и хуманна привлекателност, зал€гат дълбоко в христи€нските практики през —редновековието.
††† “ака че не е пресилено да се каже, че религи€та, в ежедневното си про€вление, се €в€ва на първо м€сто като приложна етика, а не като познавателно учение за  осмоса, каквото е нейното първоначално предназначение. “очно в тази си вулгарна из€ва т€ не схваща «акона в ежедневието и с логично да губи своето практическо и обществено значение. ƒнешното модерно индустриално общество е лаично и секул€ризирано (светско). –елигиите, без изключение, са загубили изц€ло връзката с приложните науки, които определ€т нуждите и поведението на това общество.
††† ¬ ≈вропа този процес започва с изгар€нето на ƒжордано Ѕруно на кладата и преследването на √алилео √алилей от  атолическата църква заради това, че отричат хелиоцентричната иде€ на ѕтоломей за  осмоса, възприета за догма от църквата. ¬прочем, т€ е и последната чисто научна иде€, застъпена от христи€нската религи€. »сторическото развитие на църквата оттогава насам се характеризира с безмислена жестокост, като въвеждането на инквизици€та, ко€то расте пропорционално с успехите на науките и светските учени€. “ова е единствени€т й принос към зараждащи€ се през –енесанса научен диспут относно естеството на природата. ƒнес католическата религи€ в ≈вропа се е оттеглила изц€ло от активната интелектуална и научна дискуси€ и дори не си прави труда да преосмисли своето съществуване.
††† “ова по принцип важи и за останалите религии по света. ѕравославната религи€, въпреки че никога не се е отличавала с мракобесието и жестокостта на  атолическата църква, не усп€ва в нито един исторически период да бъде в крак с развитието на науките и днес ни се представ€ като мухл€сала дреха, престо€ла векове наред в раклата на ¬изантийската историографи€. ќще по-катастрофално е положението с исл€ма. »менно неговото властване повече от пет века хвърл€ Ѕалканите и специално Ѕългари€ - които дотогова, под вли€нието на византийската култура, в много отношени€ превъзхождат «ападна ≈вропа - в културното и материално изостав€не, от което те не могат да изл€зат и до ден днешен. «а да подплатим това заключение, нека приведем н€колко факта.
††† ≈два четири десетилети€ след като ћехмед II саморъчно забива полумесеца върху кубето на катедралата "—вета —офи€" в столицата на —тари€ св€т, испански€т кораб "—анта ћари€" на  олумб достига Ѕахамските острови. ¬естта за Ќови€ св€т означава кра€ на —тари€ св€т - јмерика вместо ¬изанти€. ≈два ли европейската истори€ познава по-повратни дати. Ќе случайно, след падането на  онстантинопол, заб€гналите в »тали€ ¬изантийски учени стават движеща сила на духовното обновление в «ападна ≈вропа, известно като –енесанс. Ѕългарски учени и духовни лица емигрират в –уси€ и спомагат за проникването на в€рата и византийската култура там. ќттам произлиза по-късно и иде€та, че ћосква е “рети –им, след като ¬тори€т –им,  онстантинопол, пада под властта на османските безверници. “ака например, търновски€т духовник √ригорий ÷амблак става киевски митрополит (1414 г.) и спомага за разпространението на христи€нската в€ра в –уси€, след като благородни€т му опит да се преодолее религиозната схизма в ≈вропа на вселенски€ събор в  онстанц, ёжна √ермани€ (1418 г.), се отхвърли от римското папство. ƒуховни€т импулс напуска исторически изнемощ€лата ёгоизточна ≈вропа и се преселва на «апад и »зток. Ќ€ма вече духовна сила, ко€то да спре упадъка на тази част от ≈вропа, ко€то векове наред е била нейни€ културен и политически център.
††† —поменавам тези факти, за да подчерта€, че религиите като практикувани социални и духовни учени€ вли€€т решително - при това почти винаги в отрицателен духовен смисъл - върху човешки€ прогрес. „астично изключение прави протестантството, чи€то етика поражда съвременното капиталистическо общество . јко в развитието на Ѕългари€ днес липсват както постижени€та на –енесанса, така и тези на ѕросвещението, довели до ¬ъзникването на гражданското индустриално общество на —тари€  онтинент, то това се дължи изключително на петвековното исл€мско робство по време на ќсманската импери€.
††† «ападането на христи€нството през втората половина на този век не можа да бъде спр€но дори от краткотрайното му ¬ъзкресение в »зточна ≈вропа след срива на комунистическата система и създава впечатлението, че етиката днес е западнала. »кономическата теори€ може би ни дава н€кои напътстви€, как да се държим стопански разумно, но т€ по никакъв начин не може да служи като етично учение, пропов€дващо общовалидни норми на поведение. ћного често т€ даже препоръчва поведение, което с основание се счита от много хора за неетично. ѕо този повод препоръчваме за четиво кой да е от многобройните американски учебници по "мениджмънт", които са пълни с примери, как най-добре да се излъже икономически€ партньор, например как най-добре да се притисне до стената, за да му се купи стоката по-евтино. Ќаистина, н€кои книги по икономика се четат като напътстви€ за мафиоти.
††† “ака че спокойно можем да заключим, че етиката на двадесети€ век е в процес на непрекъснат упадък и не се забел€зват никакви усили€, този процес да бъде обърнат. ѕричините се разбират от само себе си. –елигиите не са в състо€ние да изпълн€ват рол€та на всевалидна етика, именно поради факта, че като нормативни учени€ за човешкото поведение, те не съум€ват да схванат «акона правилно на това ниво на битието. ћодерната наука също не запълва този вакуум, тъй като т€ никога не си е постав€ла за цел да разработи каквато и да било етика за човешкото поведение. Ќейни€т провал в това отношение е най-очебиен, когато става дума за етичното поведение на собствените й представители.
††† “ака например, участниците в проекта ћанхатън, създали първата атомна бомба в —јў, позволиха без угризени€ на съвестта т€ да бъде пусната над ’ирошима и Ќагазаки, без това да бе необходимо от чисто военна гледна точка. ћалкото американски учени сред т€х, които впоследствие про€виха угризение на съвестта, б€ха гонени и заклейм€вани като комунисти по мрачното време на маккартизма. –азсекрет€ването на тайни америкнски документи от това време на масови атомни опити доказва, че много учени съзнателно са участвали в излагането на хил€ди невинни войници и мирно население на €дрено облъчване с експериментална цел. ћного от тези хора, играли незнайно рол€та на опитни зайчета, загиват преждевременно от ракови забол€вани€.
††† —ъщото важи и за руските учени. √олемите атомни катастрофи в —ибир през 60-те години се прикриват умишлено от учените и политиците и данни за т€х излизат за първи път от дисиденти-неспециалисти, екстрадирани на «апад.
††† » до ден днешен не са създадени универсални етични норми за поведение в биогенетиката или трансплантаци€та на органи. ƒнешната търгови€ с органи, отнети от здрави хора от бедните страни на “рети€ св€т срещу минимално заплащане и предназначени за трансплантации в богатите индустриални страни, където такива органи липсват, сочи, колко далече е днешната медицина от общовалидно етично поведение. ѕримерите в подкрепа на заключението ни, че живеем в епоха без етични норми, са многобройни и не е нужно да ги изреждаме.
†††  акво може да помогне новата теори€ на «акона в това отношение? Ќа първо м€сто т€ елиминира посредника или тълкувател€ на истината.  акто религи€та, така и науката живе€т превъзходно от покварената иде€ за необходимостта от такъв посредник или тълкувател. ¬ христи€нството се счита, че лаикът, т.е. непосветени€т в религи€та, се нуждае от об€снение и напътствие във всеки един момент от негови€ живот - оттук и въвеждането на изповедта чрез поп или свещеник. “ова право църквата си е обсебила без об€снение и в негово име е направила безкрайно много престъплени€.
††† »менно най-значителното обновление на христи€нството - реформаторското движение на немски€ проповедник ћартин Ћутер от 15-и век - отрича на първо м€сто посредника в диалога на простосмъртни€ праведник с Ѕога, т.е. със «акона. Ћутер премахва изповедта от христи€нството и пропов€два, че всеки в€рващ тр€бва да живее "по собствен фасон", но в съгласие с библи€та. ѕоложителните последстви€ от –еформаци€та за ≈вропа и света са общоизвестни и не могат да бъдат предмет на дискуси€ тук.
††† Ќауката е заимствала от църквата иде€та за посредника като иде€ за специалиста, който знае, какво върши и защо го върши - разбира се, винаги за благото на човека и обществото. ”чени€т-специалист се счита за посредник между научната истина за природата и масата на дилетантите, които не могат да вникнат в не€. Ќапример, той си присво€ва правото да решава, кое научно-технологично развитие е добро за т€х и кое не.
††† ≈дновременно с това, учени€т отрича способността и правото на лаика да осмисл€ мотивите и постъпките му. “ой счита, че има монопол върху истината. “ой свежда неспециалистите до обект на научните си занимани€. ћетодите и формите на това подчинение са много изтънчени и завоалирани. Ѕланко-чекът, който учени€т сам си издава на базата на това свое виждане, е изворът на най-големите престъплени€ и прегрешени€ в обществото. ћного е веро€тно, един ден те да бъдат причина за унищожаването на ц€лото човечество, ако не се вземат бързи предотвратителни мерки.
††† ¬ том първи обръщам вниманието на читател€ върху н€кои централни технологични развити€ и, като прилагам «акона, доказвам, как те много бързо ще доведат до унищожаване на човечеството, ако нещата не се промен€т радикално. Ќа първо м€сто тр€бва да споменем сегашните методи за добиване на енерги€, без да ги обсъждаме тук.
††† Ќека само да припомним в този контекст, че в името на психиатри€та, съветски лекари вкарваха до преди десетина години хил€ди руски дисиденти в затворени психиатрични заведени€, като об€сн€ваха другомислието им с един вид социална шизофрени€ и считаха, че е редно да ги тъпчат против вол€та им с невролептични и други лекарства, предизвикващи именно симптомите на тази болест. » на кого от тези лекари по-късно се поиска отговорност?
††† Ќужно ли е да споменем, че не н€кой друг, а прочути€т немски учен и лекар –оберт ћайер, откривател на закона за запазване на енерги€та и един вид предшественик на автора, е вкаран под давление на неговите противници - професионалните немски физици, начело с ’елмхолц - в болница за луди и бива многократно изтезаван с най-брутални средства поради това, че си е позволил кощунството като лекар да учи физиците на физика - с една дума, само луд човек може да дойде до тази иде€. —амо намесата на английски€ учен ƒжаул го спас€ва от сигурна смърт и му осигур€ва късно признание.
††† ј какво да кажем а масовата, принудителна евтанази€ (медицински акт на прекъсване на живота) на генетично увредени хора от немските лекари-нацисти през ’итлерово време, много от които продължиха да изпълн€ват безнаказано сво€та функци€ след войната. „овешката истори€ с пълна с примери, в които учените са си узурпирали правото, в името на науката, да вършат най-безобразни престъплени€ и в огромното си мнозинство да не бъдат привличани под отговорност. —м€там, че тези примери дават представа за изключителната рол€, ко€то учените игра€т в обществото. “€хната неприкосновеност, независимо от техните научни постъпки, се дължи изц€ло на самозваната им рол€ на специалисти, а това ще рече, на по-умни от простосмъртните. „рез не€ те си извоюват привилеги€та да прецен€ват, кое е добро и кое е лошо за хората-неспециалисти, които по правило н€мат думата по този въпрос, независимо, че най-често се касае за т€хната съдба. ”чените се считат за тълкуватели на абсолютната истина и нейни посредници спр€мо невежите маси. јргументите и простъпките им се мен€т с историческите услови€, но елитарни€т им начин на мислене и действие си остава непроменен. “ова ги прави много сходни с представителите на църквата от миналото.
††† »менно тази привилегирована рол€ на учените и свещениците се премахва веднъж завинаги с откриването на ”ниверсални€ закон. Ќовата теори€ е достъпна за всеки човек със здрав разум и логично мислене. –азбира се, т€ изисква доста обстойни познани€, но, така или иначе, те се придобиват в училище и по-късно в живота. ѕознанието на «акона от обикновените граждани ги издига на едно стъпало с учените и им дава възможност, независимо от т€х да осмисл€т природните €влени€ и да си направ€т заключени€ за правилното прилагане на «акона във всички сфери на обществени€ живот. “е повече не се нужда€т от посредник или тълкувател на «акона - диалогът с него е, както при протестантите, непосредствен.
††† Ќека да отбележим по този повод, че именно въвеждането на масовото образование в началото на този век води до упадъка на религи€та - колкото по-високо е културното ниво на един народ, толкова по-малка рол€ играе религи€та там. »сл€мската религи€ може да вирее само в страни с ниско образование и гол€м брои неграмотни или малограмотни хора. –елиги€та като "опиум за народите" може да е изтъркана фраза на диалектически€ материализъм, но от това т€ не става по-малко в€рна.
††† — въвеждането на ”ниверсални€ закон "научното невежество" на масите ще бъде преодол€но скокообразно и всеки неспециалист ще може сам да си направи своите заключени€ по кой да е научен въпрос и да вземе съответно становище върху него. “ой ще е в състо€ние критично да оцен€ва усили€та и постижени€та на учените в съответната им област. “ова ще доведе до непознато досега демократизиране на обществото - неговата просветеност относно «акона ще се основава върху научното пълнолетие на всеки отделен гражданин. “ой се превръща в суверен не само в политическо, но и в научно-етично отношение. ќгромното мнозинство на неспециалистите престава да бъде безволев, пр€к или непр€к (например чрез замърс€ването на околната среда) обект на безмислени и нехуманни научни експерименти, а се превръща в субект, който владее и управл€ва разумно съдбата си на базата на новата общовалидна етика на «акона.
††† Ќовата теори€ на ”ниверсални€ закон е обективно в€рна, както естеството на пространство-времето, което описва. “€ може да се оцени от всеки отделен човек и се потвърждава от всички факти. “очно тази обективност на «акона елиминира личността на негови€ откривател като психологически и интелектуален фактор. ѕротивно на всички досегашни открити€, които са малко или повече обагрени от характера на техни€ откривател и от услови€та, при които те са били осъществени, познанието за «акона се радва на независимо от откривател€ съществуване - то е неделима част от индивидуалното човешко съзнание.
††† ¬секи човек може да се вглъби в съзнанието си, което е тъждествено отражение на първопон€тието, и да преоткрие «акона сам за себе си: той е залегнал в разума и просто тр€бва да се изведе на б€л св€т по индивидуален начин. ѕодчертавам този факт, защото от личен опит установих, че много хора, които вече са се запознали със «акона, са склонни да отъждеств€ват неговото естество по един или друг начин с това на негови€ откривател, така както в субективната наука отдавна вече е традици€.
††† “ози подход само пречи на неговото правилно разбиране. јвторът не може да бъде посредник между читател€ и «акона - отъждеств€ването с него може и тр€бва да се извърши по индивидуален начин от вс€ка отделна личност и не може да се дават каквито и да било препоръки, как да се подходи към този въпрос. ≈дин ще осмисли «акона чрез физиката, втори чрез математиката, трети чрез икономикса, четвърти чрез своето религиозно чувство, което винаги е интуитивно, индивидуално негово възпри€тие, пети чрез хармони€та на музиката, шести чрез структурните форми на живописта, седми чрез етичната необходимост да върши благотворителна или друга общополезни обществена дейност и прочие. ѕътищата за емоционално и интелектуално отъждеств€ване със «акона са безкрайни, каквато е и същността ни първопон€тието. “ехни€т избор се определ€ от степента на духовна свобода на индивида,  о€то е в центъра и на вс€ко истинно философско занимание. ќбщото заключение във философи€та е тъждествено на това на новата аксиоматика: степента на духовна свобода - била т€ математическа или логично-описателна - не може и не тр€бва да се ограничава, т€ е безкрайна като пространство-времето. — една дума, духът тр€бва да лети, където си иска, но в унисон със «акона. “очно това бе потъпкано от практикуваната политическа доктрина на диалектически€ материализъм и доведе до насто€щите плачевни резултати в »зточна ≈вропа.
††† “ака че, мога само да препоръчам на читател€ да се абстрахира изц€ло от личността на автора, дори когато т€ прозира чрез избора на конкретни примери, и да осмисли абсолютни€ характер на «акона по свой собствен и неповторим начин, обогат€вайки го чрез лични€ си опит и нарастващо познание за него. »менно в това неповторимо отъждеств€ване с ”ниверсални€ закон се крие разковничето на вс€ко индивидуално щастие и успех, а оттам и на преусп€ването на ц€лото човечество. ћир може да има само в общество, в което всеки е постигнал вътрешен мир и живее в хармони€ със «акона.


—ъздадено: 21/02/2006 • 17:43
ќбновено : 29/09/2006 • 22:51
 атегори€ : «дравеопазване = Ѕолестоопазване
—траницата е посетена 13747 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є3 

chaushova 24/04/2008 • 14:36

Zdraveite!

Ot izvestno vreme tarsia nacin za kontact s gospodin Georgi Stankov (mail) i mnogo bih se radvala, ako niakoi moje da mi pomogne. Za kontakti: pihtiya@yahoo.co.uk

Chaushova


 оментар є2 

Aleksandrow 07/10/2006 • 19:56

ѕо горе пише че са издадени том 1 , 2(том 2 се очаква кра€ на 1999 тъй като сега е 2006 може и да е издаден) от "ќбща теори€ на науките" не усп€х никъде да ги намер€ може ли да помогнете , откъде да ги куп€?

 оментар є1 

Antonia 25/04/2006 • 13:56

“ова ли е пълни€т текст на книгата, защото в сайта на spiralata, даден като линк,†н€ма такъв автор. ќт къде мога да взема пълни€ текст, ако тък са само откъси?


»ма на —пиралата такъв автор, ето и директен линк за да си свалите книгата: http://www.spiralata.net/kn_bul/univers_zakon.zip"
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.51 секунди