“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

Ќовата педагогика - Ќиколай  урдюмов

ќЅ”„≈Ќ»≈“ќ - “ќ¬ј ≈ ћЌќ√ќ  ќЌ –≈“Ќќ!

("научно-фантастична педагогика")


†††”чилището на Ўчетинин в јзовск престана да съществува през 1992 година. “ова беше колосален урок на живота с продължителност три години. ”раган от противоречиви събити€. ≈уфори€ - и леден душ. ѕолет на творчеството, интересен модел и €рки резултати, падението на кумира, срутване на илюзиите и отрезв€ване - всичко в максимална степен. ∆алко за тези, които се пречупиха. Ќо останалите получиха мощен ободрителен ритник.
††† —лед излизането от простраци€та ме обзе парещото желание да осмисл€, да осъзна€, да разбера. "јма че работа! ¬ърхът! ”чилището съвсем не е това, към което сме привикнали! ‘акт е: ние б€хме много по-близо до идеалното училище. «начи, идеалното училище съществува! “о тр€бва, длъжно е да съществува!!!" » аз започнах да го търс€.
††† » намерих това, в което е почти невъзможно да пов€рваш. Ќе идеалното училище, не. ќказва се, въпроса не е в това. Ќамери се система за обучение, в ко€то н€ма неудачи. Ќамери се в системата на –он ’абард. » преобърна всичките ми възгледи за училището. ѕосещавайки месец и половина московски€ център по ƒианетика, аз б€х просто поразен от открити€та.
††† ќбучението се оказа по-важен предмет, по-базисен, отколкото училището. «а първи път в живота си вид€х, че ќЅ”„≈Ќ»≈“ќ е конкретна разумна дейност. — точни цели и точна технологи€. “о има определен краен продукт: умението. » като следствие - независимостта. —тудентите от нашата група - и аз в т€хното число - пред моите очи постигаха този резултат. Ќ€маше никакви учители, лекции, оценки, н€маше нито един протокол, независимо от способностите! “ова беше самата същност на обучението. “ехнологи€та, н€маща отношение към училищни€ модел, към стила, направлението и убеждени€та на учителите. ¬елико!!!
††† ќказва се, резултата от обучението се създава не благодарение на красноречието и упорството на учителите. ”мението е продукт изключително на самосто€телната работа на ученика.
††† ќказва се, да се обучава на човек му пречат конкретни преп€тстви€. Ќаучих се да ги преодол€вам и потвърждавам: това работи.
††† ќказва се, на обучение тр€бва да се учим, както на вс€ка работа - седейки зад чина! —лед това да се учиш и да учиш е н€колко пъти по-лесно. ѕросто с това никой не се е занимавал. ¬ училищата почти не се провежда обучение. ”чителите, с редки изключени€, се занимават с работа, за ко€то просто н€мат пон€тие. ј него го има, то съществува! «наех си, знаех си! »зобщо, месец възторжено ругаех, след това ми остана непоколебимата увереност: със своите деца аз ще се справ€! » пропускайки хронологи€та ще кажа: справих се.
††† ≈то че стигнахме до същността: работата не е в модела на училището. ¬секи прави училището в съответствие със сво€ мироглед и характер. ”чилището е просто разширена личност и училищните модели могат да бъдат толкова, колкото са педагозите. ¬сички те могат да се различават с целите си, с ценностите си, с образни€ си св€т, с технологи€та на процеса. Ќо главното, заради което съществува училището, е обучението. јко то боксува, всички други занимани€ и въздействи€ губ€т смисъл и такова училище н€ма перспективи.
††† “р€бва да отбележа: след прочитането на това есе н€ма да получите умение да се обучавате или да обучавате. »менно защото вие не сте се обучавали, а просто сте узнавали. ”знаването - това е само запознаване. ”мението се създава с тренировки. ћоже всичко да разберете за ски слалома, но това н€ма да ви даде умени€ да преминете по трасето!
††† «атова, когато осъзнах, че моите деца-отличници не просто имат проблем с обучението, а тези проблеми отдавна са зациклили - написах малък учебен курс по обучение и насто€вах те да го повтар€т до получаването на краен резултат. —ега целта е друга - развлекателното четиво и аз ще се огранича с разбираем разказ.

††† 1. ўќ ≈ ќЅ”„≈Ќ»≈?

††† "¬ие се учите не за това, да узнаете, запомните, заучите или да се €вите на изпит, а за да се научите да правите нещо нужно." (–он ’абард)
††† ћоже да не пиша нищо повече. ѕо€сн€вам думата "обучение". “ова не е професи€та на учител€, и не е това, с което се занимавате в часовете или в къщи. ќбучението - това е просто усво€ването на обкръжаващи€т св€т и живот. –еалното усво€ване на реални€ живот. »зработване на способности, необходими, за да се справите с този живот. ¬ основата на обучението е базисни€ мотив на всичко живо: «ј ƒј ѕќƒќЅ–я¬јЎ —¬ќя ∆»¬ќ“, “–яЅ¬ј ƒј ”ћ≈≈Ў ƒј ”ѕ–ј¬Ћя¬јЎ —¬ќя“ј —–≈ƒј.
††† Ќашата среда - това е нашето т€ло, семейство, хората, организациите, паричните потоци, природата, машините, инструментите и много друго още. ќтношението с жената или началството, мотоциклета, прасето с прасенцата, компютъра, молива в ръката, съчинението или задачката по алгебра - всекиму своето. »ли го управл€ваш ти и процъфт€ваш. »ли те управл€ва то и тогава дупе да ти е €ко.
††† ≈кспериментално е доказано: подобр€ването на живота е това, заради което съществува разума. —мисълът на живота е в усъвършенстването на сами€ живот. “ова е толкова просто. ¬сички идеали и ценности - любовта, красотата, самоусъвършенстването, познанието, впечатлението, нравствеността, алтруизма, образоваността, в€рата, самоотричането - това са само средства. ¬ашите способи да усъвършенствате ваши€ живот. Ќевъзможно е да подобрите нечий живот, без да подобрите сво€. јко щастието не се увеличава - защо ви са нужни такива идеали?..
††† “ака е. ƒа усъвършенства наши€ живот може само това, което можем да използваме. «атова вс€ко дете, още щом се по€ви на б€л св€т, веднага започва да се учи. “о усво€ва всичко, от което зависи оцел€ването. √лавното е, да управл€ва поведението на мама, татко и по възможност, на останалите. —лед това - да управл€ва своето т€ло. ƒа общува, да играе, да €де с лъжица, да наблюдава, да чете и см€та, да играе по правилата, да изгражда отношени€, да кара велосипед, да лови риба, да свири на китара, да шие куртки, да пише книги и прочие, и прочие.
††† ≈то това е реално обучение: да създадеш способности да се върши нещо. јко внимателно се изследва, как и защо то води до умение, става €сно, как тр€бва да се учат децата. ¬ърху това има куп докторски дисертации.
††† “акава система на обучение е н€колко пъти по-ефективна от училищната. Ќе€ € има и т€ работи. ѕроблемът е в нас, възрастните. Ќие имаме маса причини да не искаме истински да обучаваме децата. Ќе се обиждайте, това е истина. «а да обучаваш, преди всичко тр€бва да знаеш какво означава това - а ние дори не сме го помирисвали. ј разбирайки го, тр€бва да се решим на абсолютно немислими неща!

††† ”ћ≈Ќ»≈ » «ЌјЌ»≈

††† - јз съм грънчар. ћога да ви науча да правите отлични грънци. - јз съм музикант. ћога да ви науча да свирите на флейта. - ј аз съм учител. ћогаЕ √осподи, на какво мога да ви науча?!
†††  огато човек се учи да прави нещо важно, смисълът на зан€тието е €сен. јко всеки път се получава нещо по-хубаво, отколкото по-рано, човек вижда, че е станал по-силен, по-способен. "ѕолучи се!" е най-прекрасното прежив€ване. ”сещането за победа, прежив€ването на успеха е щастие без заплащане. јко го има, никакви други стимули не са нужни. јко го н€ма - никакви измислени стимули, от рода на оценъчната система н€ма да помогнат.
††† ∆ивотът, при всички наши опити да го направим условен и изкуствен, безмилостно изисква нашите думи да не се разминават с делата. ѕо-точно, ние изискваме един от друг, делата да не изостават от думите. ћълчаливи€ професионалист е н€колко пъти по-привлекателен, отколкото красноречиви€ дърдорко. ¬секи майстор в сво€та област предизвиква уважение, независимо от образованието си. ќбратното, интелектуалеца, знаещ всичко, но не умеещ нищо е много уродливо и жалко €вление.
††† ∆ивота се измен€ и подобр€ва в резултат на ѕ–ќƒ” “»¬Ќ» ƒ≈…—“¬»я, а не на думи. ”спешно да управл€ваш автомобил, уверено да решаваш интегрални уравнени€, да четеш блест€що лекции, изкусно да бродираш или умело да анализираш данни - това са ”ћ≈Ќ»я. ”мени€та се състо€т от Ќј¬»÷». Ќавиците се създават в резултат на “–≈Ќ»–ќ¬ » - и по никакъв друг начин.
††† Ќј¬» Џ“, ”ћ≈Ќ»≈“ќ е цел на обучението. «ЌјЌ»я“ј в обучението - не са ценност сами по себе си, а само средство да се подобри умението. ¬с€ка друга информаци€ може да бъде много интересна и важна, но н€ма отношение към обучението.
††† ¬–≈ћ≈“ќ, необходимо за изработване на навика, при всеки е индивидуално. ¬ разумната система за обучение то не се определ€ като "час" или "два урока", а до "крайни€ резултат".
†††  –ј…Ќ»я –≈«”Ћ“ј“ - това е леко и уверено, без задръжки и трудности, многократно изпълнение на действието. «аедно с пълното му разбиране. ѕо-просто - —ѕќ—ќЅЌќ—““ј ƒј ѕ–»Ћј√јЎ. ƒемонстраци€та на такъв резултат е единствената оценка, единствени€ изпит. » едновременно - допускане до по-нататъшно обучение.
†††  акво става в нашите училища? ќх, колко много неща.
††† ¬ началното, особено първите две години, делът на навика в обучението е доста висок. „етене, писане, аритметика, пеене и рисуване, физкултура и трудово - основно са навици. ¬ познавателните предмети има много игрови и нагледни моменти. “ук са навиците на поведение и нови отношени€. ”чебниците са изпълнени с рисунки - както се полага на нормалните учебници. ƒокато има "получи се!" - има интерес, училището оправдава надеждите. «атова през първите години децата се учат добре и с удоволствие: те в€рват, че и след това ще ги учат на навици и ще им показват нещо ново. Ќо още в горните класове - надежда вс€ка тука остави!
††† ”чебниците стават камара от съвършено непознати думи, знаци и символи, а учителите изпадат в илюзи€та, че да разбереш е достатъчно да прочетеш определението.  акто ще стане €сно в кра€, т€хната наивност е простима. –уски€ се превръща в зазубр€не на правила, от които грамотността не се повишава, затова пък кратуната се подува. Ќавиците за писане по-нататък се създават спонтанно, просто защото пон€кога се налага да пишете. —мъртоносната досада от безсмислените тънкости на морфологи€та, синтаксиса и пунктуаци€та пон€кога се разрежда от съчинени€, изложени€ и диктовки. “ези чисто тренировъчни упражнени€, които създават навика на езика, учителите използват по н€каква неизвестна причина, като редки контролни работи.
††† ћатематиката, всеки час поднас€ нови теми и изисква нови навици, но въобще не остав€ време за т€х, ограничавайки се с бегло запознанство.  огато по-късно, на контролна работа тр€бва да се решава нещо - се чувстваш като пълен глупак. ћахвайки с ръка на непроходими€ ћонблан от неразбираеми думи и неусвоени действи€, преобладаващата част от децата преминават в режим на "демонстраци€" - или преписват, или привикват да схващат само формата на решение на примерите, отстран€вайки се от никому ненужното разбиране. ≈то този "полезен" навик се отработва напълно и се усво€ва за ц€л живот! ѕримерно, същото става и по физика и хими€, ако е нужно да се решават задачи и да се пишат формули или реакции.
††† ѕознавателните предмети - истори€, литература, биологи€, географи€, нематематическата част на хими€та и физиката - практически не съдържат обучение. Ќе се възмущавайте, колеги - просто точно определ€м пон€ти€та. Ќа практика - това е просто запознаване. јко учител€т е ас, то има още и възпри€тие на ораторско или актьорско изкуство, художествени средства или музика, увлечение, обсъждане, т.е. - ѕ–»ќЅўј¬јЌ≈.
††† ћного е странно, че за това постав€т оценки и принуждават да се повтар€ именно това, което е написано в учебника (често - н€каква безсмислица). —трашно е, че при това никой не се интересува от мнението на сами€ ученик: смисълът на запознаването е в разм€ната на мнени€. Ќатрапването на чуждо мнение (т.е. мнението на автора на учебника) - това е директно подтискане. » децата бързо приемат наложените правила - самоотстран€ват се от предметите и стават "говорещи манекени" за също такива учители.
††† Ћитературата е вид изкуство. Ќа не€ тр€бва просто да се наслаждаваш. ƒа € възприемеш, да € обсъдиш.  ъм не€ тр€бва да се приобщава. ¬место това нас ни принуждават "правилно" да тълкуваме и сухо да анализираме строго определени произведени€. »зкуството изчезва. ќстава н€каква безсмислица.
††† »ма ли в училището предмети, в които от начало до край, всичко е наред с навиците? »ма. ‘изическо и трудово. ѕри т€х и метода е правилен - тренировката. «атова и те са признати от всички поколени€ ученици като отдушник, глътка живот сред безпросветната училищна скука.

††† ќЅ”„≈Ќ»≈ » ѕ–»ќЅўј¬јЌ≈

††† Ќалице е объркване на два, в много гол€мата си част, противоположни процеса - обучение и приобщаване.
††† ќбучението е трениране на способностите. ƒействие, правене. «аточване инструментите на ума и т€лото. “о е конкретно, точно и безкомпромисно. ”доволствието от него е чувството за победа.
††† ѕриобщаването е почивка от обучението. ¬печатлени€, узнаване. ѕрекрасно, радостно и съвършено необходимо занимание. ÷елта на приобщаването е възприемане, запознаване, разшир€ване на кръгозора. “ук н€ма обезателни навици и тренировки, н€ма конкретност. “ук е важна свободата - свободата на мнени€ и оценки, свобода на възпри€ти€та, свободата на съавторството. јко н€ма удоволствие - н€ма и приобщаване! «а какви принуди може да става въпрос тук?..
††† » така, главното е, да не се бъркат мухите с котлетите, а да се знае точно, с какво си зает. јко приобщаваш - бъди интересен, заразителен, ло€лен. јко обучаваш - бъди точен и безкомпромисен при отработването на навиците. јко не си ни това, ни другото - защо тр€бва да се занимаваш именно с това в училището?..
††† јко обучението се доведе до половинчатост и лични симпатии - то изчезва. јко приобщаването се вкара в рамките на сухи€ учебник и дневника - то също изчезва.  акво остава?.. ¬ крайна сметка - предателството.
†††  ато ц€ло, в образованието е узаконен натрапчиви€ процес на взаимозатъп€ване, основан на договора: "јз ще си давам вид, че те уча, а ти се прави, че учиш". ”чителите н€мат никаква възможност да обучават, а децата да се обучават. » едните и другите разбират това, но са принудени да се приспособ€ват. ќттук и мъката на лицемерни€ оценъчен контрол, фалша и нелепостта на формалните отношени€ в часа. — уважение се ползват малкото учители, които не приемат на сериозно тази комеди€, опитвайки се или честно да обучават или честно да приобщават.

††† Ќј¬»÷»“≈

††† Ќаброих около 90 елементарни навици само в една аритметика. ¬ езиците навиците са още повече. Ќо и "приобщаващите" да не се отпускат напразно: във всеки "познавателен" предмет - куп най-ценни навици! «а това тр€бва да се пише отделно и подробно. «аемете се с това, когато ви е скучно. ј за пример ще вземем литературата.
††† ≈то най-общите навици: достъпно да израз€ваш своите мисли - писмено и устно - в различни стилове; писане на писма в различни стилове; изложени€ по памет - устно и писмено, със запазен стил или собствени думи; съчин€ване на разказ, есе, трактат, стати€, интервю; навици за устен разказ, разсъждение, доклад, дискуси€, вземане на интервю и т.н. „итателските навици: възприемане на художествената проза, трактат, делово писмо; възпри€тие и оценка на сюжета, на композици€та, на образността, убедителността, богатството на езика; анализ на идейни€ и емоционални€ план, художествените прийоми и др. “ова - за всички. ј ¬адим Ћевин, възпитавайки бъдещите професионални литератури, развива още по-тънки навици. Ќапример, владеенето само на поетически€ размер се състои от две дузини навици. »ли възприемането на звукописа в стиховете - също е група навици. » н€ма край това, ако има €сна цел на обучението.

††† ј  ј ¬ќ ў≈ ѕ–ј¬»ћ — ќЅ”„≈Ќ»“≈!?
††† “ук просто разплисквам сво€та злоба по стените.

††† » така - ако имаме цел. ¬иждаме: в литературата, истори€та и естествознанието - най-важните предмети, от които зависи живота - създаването на навици почти отсъства. ¬ математиката и езика са безчет, но нито един не води до резултат. “ова се случва в повечето училища, по цели€ св€т, най-малко двеста години подред. —ъщото е и с професионалните предмети в средните и висши учебни заведени€ - като изключение музикалните и зана€тчийските. »зводът е един: обучението, т.е. създаването на сръчни хора, не се €в€ва реална цел на системата за образование. ƒругари педагози, вадете греблата, доплувахме!
††† Ќеласкаво прозрение! ќтначало се разтроих: как може така, защо!? ј след това си представихЕ
††† Е≈то прибира се в къщи сина, за своите 13 години заработващ повече от менЕ »ли дъщер€та, с удоволствие заминаваща на 12 години да работи в ћосква или в  анадаЕ „естно - това е мечта на идиот. Ќо нали аз съм такъв, един на ц€лото селище!... ј ето - млади€ специалист, който н€ма никаква нужда да се клан€ на стари€ майстор и да заема по-ниска длъжностЕ »ли - млади€ учен, блест€що опровергаващ теори€та на сво€ шеф-академикЕ » всичко това е навс€къде, в реда на нещата!

††† ќбучени€ човек - това е пълноправен и независим човек.

††† Ќе, никога, за нищо на света, н€ма да позволим на децата да станат равни с нас! Ќека от това да умират от мъка, да боледуват, да стават наркомани и престъпници, нека да останат с две вързани ръце, зависими от нас, колкото се може по дълго време! Ќека да си чукат главите, като нас! Ќека да почитат по-възрастните само за това, че те са по-възрастни! Ќека да признават нашите заслуги и опит! Ќека да се нужда€т от нас!  акво ще правим без т€х? «аради какво да живеем!?  ак ще можем да ги учим? «а какво да се самоуважаваме?! Ќие ви родихме, изхранихме, не сп€хме нощем, а вие?!
††† √лавни€ ужас е в това, че мо€та фантази€ е напълно реална. Ќие дивашки сгрешихме: човек става пълноценен не на 18, а на 12 години. јко живееха децата между нормални възрастни, всичко би било така. ƒецата ћќ√ј“ от 12 години да работ€т не по-лошо от нас, да зна€т и уме€т не по-малко. » те зна€т за това. ѕримери безброй. ћакаренко го е доказал блест€що. ÷ели€т световен опит показва: най-големи висоти в делови€ св€т достигат именно тези, които са започнали да работ€т - т.е. са станали пълноправни членове на обществото на 11 - 12 години. Ќо с такива деца ще тр€бва да се напр€гаш, да се влачиш след т€х, да се пазариш, да заработваш реално уважение - или да отстъпиш м€стото.
††† ≈то това е наши€ страх - глобален, древен страх - и той лежи в основата на абсолютно всички юношески проблеми. ƒецата могат да бъдат по-умни, по-силни от нас - и ние панически се страхуваме от това. ‘актически, в повечето страни има твърда дискриминаци€ на детството. Ќие не см€таме децата за хора. ѕо-скоро - за друг вид живи същества.  акво да прав€т те? —лабите се пречупват и изпадат в апати€ (послушание), силните ни €хват или се бунтуват. » само редки щастливци, чиито родители-чудаци още от детството виждат в т€х равноправни хора, такива и израстват, без да създават на н€кого проблеми. ѕрезрение към света на възрастните, конфликта "бащи и синове", детската престъпност, асоциалността, наркомани€та и много други психосоматични болести е нормални€ отговор на човек на узаконената безпомощност и безправие.
††† Ќе сте съгласни?.. ≈то, вие сте четиридесетгодишен. ѕредставете си, че ти€, които са по-големи от вас с 20 години, са решили на това основание да ви изолират от "жизнените несгоди". » на вас, вместо нормалната рол€ в обществото, десет години подред ви пробутват кинотеатри, лагери, дискотеки, учители - и не ви позвол€ват нищо сериозно да правите! ¬ие виждате, колко глупост има в света на възрастните, но ви държат като малоумен. » на всички ваши възражени€ - " огато започнеш сам да си заработваш, тогава ще се обаждаш!", а пон€кога и узакон€ване с камшик. ѕредставихте ли си?.. —ега нашите деца постигат нещо, в редки случаи благодарение, а най-често - въпреки нашето образование и възпитание. ќпитайте да си представите, че всички деца са станали идеално послушни. » в€рват на всичко, което ние правим и говорим.  акво се получава? ѕравилно: поколение от безпомощни дебили. «атова, ако още нашите деца се бунтуват, на нас ни остава само да се радваме: н€кой ще промени този св€т към по-добро.  олеги, мол€ ви: прочетете ћирзакарим Ќорбеков "√де зимует кузькина мать" (" ъде зимуват раците"). «а всичко това той пише н€колко пъти по-достъпно!
††† ѕрочитайки тази глава, добросъвестните учители и наивните родители звучно плю€т и псуват по €вно прекалили€ автор. ј аз още не съм свършил с издевателствата. —ега ще докажа, че за обучението учител въобще не е нужен!

††† Ќ”∆≈Ќ Ћ» ≈ ”„»“≈Ћ «ј ќЅ”„≈Ќ»≈“ќ?..

††† јко умееш да летиш, не казвай на никого - защото не можеш се отърва от учители!

††† Ќе си мислете лошото: имам седем години интересен, творчески и много успешен педагогически стаж. «а него вече съм споменавал в "ћечтаейкиЕ" “.е. учителите ги разбирам много добре - сами€т аз съм такъв. Ќо мога отговорно да за€в€: ако тогава, в центъра по ƒианетика, все същото ми го преподаваше из€вен учител, резултата щеше да е напълно различен. Ѕез съмнение, бих узнал много ново, бих се заинтересувал. Ќо н€маше да разбера и половината, н€маше да си изработ€ навици и н€маше да мога да приложа и една десета от наученото. » н€маше да мога да разреша своите "неразрешими" проблеми. » така, пристигнах там с отворена душа на вдъхновен педагог. «аех се с ентусиазъм за курса. ѕосто€нно ми се искаше да обсъд€, да се изкажа, да поговор€ с младежите отговар€щи за обучението. “е се наричаха "супервайзери" (наблюдатели). Ќаши€т наблюдател беше Ћена - крехка девойка, с десет години по-млада от мен. “€ просто издевателстваше над нас! —новеше делово, от студент на студент. »два едва тогава, когато си готов да сдадеш поредното упражнение или задача. Ќикакви разговори. Ќай-много: "прегледайте това, по€снете еди-кое си". ј ако сдадеш - изкарал си такова трудно упражнение! - постав€ подписа си, обръща се и отминава. ћълчаливо!  ошмар!!!
††† Ќай-накра€, когато б€х готов да се пръсна от недостига на "творческо общуване", на почивката ме отведе настрана: "Ќиколай, вие сте много способен студент, всичко правите правилно - виждам го. Ќо каква е целта на вашето учене? «а какво заплатихте своите пари: за да си общуваме при€тно тук, или за да се избавите от своите проблеми?" ћо€та челюст бавно се отпусна. —лед това също толкова бавно се върна на м€стото си. «а първи път в живота млада девойка разбираемо ми об€сни, какво е това обучение и какво означава да се обучаваш! “ова означава да създаваш сво€та способност. «а себе си, за своите интереси. ќбвивката на "творчески педагог" се пръсна. ќстана осъзнаването на това, защо съм тук. —лед това приемах без задръжки.
††† “ака е. ƒокато още не сте разбрали, кое какво е, наблюдател€ вече е зает с решаването на вашите проблеми. ¬ие не го знаете това - но той го знае. ћили мои, аз не съм против приобщаването. Ћекциите, театъра, игрите, беседите, диспутите, викторините - това е прекрасно. ћоже би са необходими чисто приобщаващи училища. Ќо сега сме на тема - обучението.
††† ј то изглеждаше така. ѕолучаваш материалите на учебни€ курс - дипл€нка с текстове и рисунки. “екстовете са написани просто, наситени с примери; главите са кратки, пълноценни; рисунките изобраз€ват разни процеси, пон€ти€ и идеи; всички специални или специфични думи са по€снени под лини€. ¬ кра€ на дипл€нката - "контролен лист": списък със задачи и упражнени€. “ози лист е главната гаранци€ за резултата.
††† ќтначало вникваш в текста, из€сн€ваш си всички думи, всички съмнителни фрази. ѕравиш пределно €сна вс€ка мисъл. √рамотни€ учител ще каже - достигаш до разбиране. » греши: до разбирането е далеко още! «авършвайки с текста, отвар€ш контролни€ лист и виждаш до десетина различни задачи. “е са подбрани и разположени така, че т€хното отработване да доведе до гарантиран учебен резултат по тази глава.
††† 1. ќтначало е необходимо да се даде точно определение на н€кои думи и пон€ти€. “ова също е навик, но за него по-късно.
††† 2. —лед това тр€бва да се преведат главните процеси и пон€ти€ в маса: да се нарисуват, моделират от пластилин и или да се покажат с помощта на набор от обикновени предмети. “ова се нарича "демо" - демонстраци€. Ќа масичките - кутии с различни канцеларски боклуци. ќказва се, да се нарисува, да се моделира от пластилин или да се покаже с набор от прости предмети може абсолютно всичко! » ако това ти се удаде - ти си –ј«Ѕ–јЋ. јко ли не - спори до бой, но разбирането не е постигнато. —лава Ѕогу, докато това не ти се удаде, наблюдател€ н€ма да те пусне по-нататък! ¬еро€тно, за сега, не сте разбрали за какво става въпрос. » н€ма да разберете докато не направите това.  огато ви е скучно опитайте да демонстрирате: тринадесет осми, подлог и сказуемо, делението на клетката, училищен изпит и реален изпит, влюбени се карат. Ќе се подавайте на мързела. ћоже би, ще ви се наложи да мислите ц€л ден. Ќо пък затова ще видите какво е това - разбиране!
††† 3. —лед това тр€бва да се свърже разбирането с реалността: да се посочат (писмено) н€колко примера от изученото в живота.
††† 4. —лед това тр€бва да вкарате себе си в тази реалност - да си представиш, решиш и да опишеш, по какъв начин ще приложиш това за решаване на своите проблеми, за постигането на успех.
††† 5. Ќакра€, ако има навик, той се отработва с помощта на тренировки до пълно умение.
††† Ќалице е стандартен цикъл: да се разбере текста - да се преведе в маса - в реалността - в сво€ живот. ƒа се оттренира навика. ”чебни€ продукт, резултата от цикъла е —ѕќ—ќЅЌќ—““ј ƒј ѕ–»Ћј√јЎ.
††† ƒа не се довърши, да се изпусне дори една задача в контролни€ лист - означава да не получиш способността. ѕроверено е.
††† ƒа не получиш способността - означава, че вие сте се занимавали с всичко друго но не и с обучение. ≈то за това е нужен контролни€т лист: да се гарантира всичко необходимо за получаването на способността.
††† "Ќо нали всички са различни! Ќ€кой по-добре възприема на слух! ј н€кой вече знае половината от курса!  ак може всички под една лини€?!" “ова, колеги, е обичайната учителска каша в главата. ƒа, всички са различни. Ќо механизма на разбирането е еднакъв. "ѕо-добре възприема на слух" - по-веро€тно, просто не иска да се учи: способности на слух не се създават. "¬ече знае" - н€ма проблеми, бързо ще сдаде задачата и ще продължи нататък. «а 40 години в системата на ’абард са изследвани всички преп€тстви€ и различи€ в учебната система. Ќо сега - за наблюдател€.
††† ƒругари учители, кой от вас може гарантирано да създаде способност за прилагане? ¬секи обучен наблюдател може.
††† «адачата на наблюдател€ - да постигне краен резултат по вс€ко упражнение в курса. “ой точно знае, че дори малката снизходителност е предателство. “ой знае крайните резултати от упражнени€та. “ой може да определи и най-малкото неразбиране, недовършеност. “ой точно знае, къде сте допуснали грешка или пропуск, и посочва, къде да го търсите. » той за нищо на света н€ма да позволи да се продължи учението, докато не се убеди в завършването на упражнението.
††† Ќаблюдател€ не съобщава нищо, не оцен€ва и не подсказва. “ой знае точно - да даде готов отговор, означава да обезцени работата на студента, да отмени обучението. –азбирането и способността не може да се дадат отвън - може само да си ги изработиш сам. Ќаблюдател€ има карта. » той следи, човека да върви сам по не€ и да се научи да € чете.
††† —транични€ продукт от работата на наблюдател€ (а може би и главни€?!): ти започваш да разбираш, как се създава тво€та способност, усво€ваш учебни€ цикъл и можеш сам да се обучаваш във всичко. Ќаистина не е за пренебрегване този страничен продукт, нали?
††† » така, от какво се състои продуктивното обучение?
††† 1. ћайсторът, асът на сво€та работа, е способен да напише учебен курс отчитащ постепенност и пълнота на всички навици. Ќегови€ продукт е курс, гарантиращ способността, ако е преминат по контролни€ лист.
††† 2. ƒобре обучени€ наблюдател на курса. Ќеговата работа - да се постигне постепенност и подробно се да отработи контролни€ лист. “.е. да се отработи необходимата ви способност.
††† 3. ¬ие, приели€ решението да се обучите и да постигнете способността. ¬сичко това изглежда механично и безжизнено. Ќо работи. » всеки път, когато €йцето опира на дупето, ние се учим именно по този способ - сами се тренираме до постигането на резултат.
††† “ова е. ј какво е това - ние, учителите, сме най-почтената професи€? — какво сме заети в часовете?  акво ни подтиква да работим с децата? ƒайте съвсем честно.
††† ѕърво, на нас ни харесва чувството за собствената ни значимост. Ќавика ни да бъдем в центъра на вниманието. “ова е по-лесно сред децата. Ќе в€рвате ли? ѕредставете си, че учите образовани възрастни. »ли деца, които са по-умни от вас.
††† ”чител€т - това е статус. «а прекалено много от нас - това е сериозно. ”чител€т е "длъжен да бъде по-умен". “ова бързо се трансформира в "ученикът тр€бва да бъде по-глупав". » тогава на умните затвар€т устата, а послушните сочат за пример. «а какво учене става въпрос!
††† ќще стимули?.. ѕри добрите и увлечените, които са малко - необходимост от отклик и благодарност. ѕри редките професионалисти по различни предмети - удовлетворение: поне на н€кого си помогнал реално. ¬еро€тно, заради това н€кои са готови да работ€т даром.
††† “ова всичко е първо. ј второ - заплатата и гол€мата отпуска. “рето - привични€ начин на живот, колектива и т.н.
††† «а наблюдател€ е все едно с кого работи, та били те и академици. “ой не е заложник на системата. “ой н€ма статус, той не е длъжен да бъде по-умен - той точно знае какво прави. “ой умело въплъщава в живота стандартна технологи€. јко поработ€т с него два дни, академиците могат да се избав€т от много илюзии за сво€ сметка. ¬ частност, те могат да откри€т, че т€хната способност да се обучават е била близка до нулата, но много бързо се развива.
††† Ќаблюдател€т постига конкретни способности - и той ги гарантира. “ой е уверен в сво€ резултат. “ой посто€нно вижда озарени€та и победите на своите студенти и знае, че реално промен€ живота на хората към по-доброто. ”чител и наблюдател. "ѕочувствайте разликата!.."

††† 2.  ј ¬ќ Ќ» ѕ–≈„» ƒј ќЅ”„ј¬јћ≈ » ƒј —≈ ќЅ”„ј¬јћ≈

††† Ќа учениците и учителите пречи едно и също, това, което пречи и на лоши€ танцьор - некомпетентността!
††† Ќатрупвайки маса червена пропаганда, половината от ко€то предизвиква недоумение и раздразнение - но затова избав€ща ни от всички ненужни емоции! - пристъпвам към същността на самата учебна технологи€. ѕрочитайки това, вие ще можете, най-после, да разберете мо€та самоувереност.
††† «а това, да се научите сериозно да се учите, съществува специален учебен курс. «а месец и половина сериозно, почти ураганно учене вие ще узнаете всичко за основите на обучението, за неговите проблеми и преп€тстви€, но, главното е, че вие ще получите способността да се справ€те с т€х. “ук ще посоча много обикновен, детски вариант на най-основните данни от този курс, при това свободно преразказани и допълнени с моите емоции. «атова никакви способности н€ма да получите. ƒа даде Ѕог, да се заинтересовате и поне нещо да опитате!
††† ќбучението се състои от три основи: –ј«Ѕ»–јЌ≈ Ќј ƒ”ћ»“≈, ”„≈ЅЌј“ј ћј—ј » ѕќ—“≈ѕ≈ЌЌќ ѕ–≈ƒ¬»∆¬јЌ≈. ѕреп€тстви€та в обучението са само три: ќ“—Џ—“¬»≈“ќ Ќј ”„≈ЅЌј ћј—ј, Ќј–”Ўј¬јЌ≈ Ќј ѕќ—“≈ѕ≈ЌЌќ—““ј » Ќ≈ѕќ«Ќј“»“≈ ƒ”ћ». ќт самото начало училището се занимава с култивирането и бурното размножаване на тези преп€тстви€, така че те срастват с ума и се сплитат във възли. ƒецата, с редки изключени€, така дълбоко затъват в т€х, че дори не подозират за съществуването на повърхността, където може да изплуваш, да поемеш въздух и да се огледаш. ўе издам секрета: учителите не са по-добре. Ќали и те са се учили в същите училища. «атова сед€т заедно с децата на самото дъно, отдавна забравили за способностите, които могат да се създават, изплувайки на повърхността.
††† ѕреп€тстви€та в обучението са €влени€ и етически, и социални, и психо-физиологически. ¬сичките три преп€тстви€ са конкретна забрана да се живее, да си способен, да управл€ваш средата. “ова е болка и разстройство. “е пр€ко въздействат на ума и т€лото, и се израз€ват в конкретни физиологически и психологически €влени€.

††† 1. ѕЏ–¬ќ“ќ ѕ–≈ѕя“—“¬»≈ ¬ ќЅ”„≈Ќ»≈“ќ: ќ“—”—“¬»≈“ќ Ќј ћј—ј. ћј—ј - това е нещо материално. »зображени€, предмети, звуци, материални процеси - всичко, което може да се наблюдава и възприема.
††† ¬сички вие помните, как неудържимо ви надвиваше сън€ по време на лекции. » каква мъка е четенето на сухи учебници. » как ви се иска да скъсате тетрадката и да изхвърлите през прозореца учебника, в когато н€кой мудно, дълго и обстойно се опитва да ви об€сни нещо. ѕричината е много проста: Ќ≈¬Џ«ћќ∆Ќќ ≈ ƒј —≈ »«”„ј¬ј “–ј “ќ–, ј ќ √ќ Ќяћј“≈ ѕќƒ –Џ ј.
††† Ќагледността предполага маса, нещо материално, реално. “р€бва да го виждате, да проследите как работ€т всички детайли, да го почувствате опипом, да го обхванете, да го управл€вате. “ук теори€та е само об€снение на това, как по-добре да го направите.
††† ”мствената работа - също е работа с маса, само че масата тук е умствена. Ќе€ най-лесно можете да € създадете с помощта на реалната, физическа маса. –азлика между т€х, по същество, н€ма никаква. ≈то пример:
††† Ќас ни учат да см€таме, премествайки пръчици или €бълки. » много правилно прав€т! Ќие виждаме материално, как става събирането и изваждането. “ази маса става умствена маса. —м€тайки на ум, ние отначало свиваме пръсти. ѕостепенно, в резултат на тренировки, тази маса се усложн€ва, намал€ва, свива се, преминава на заден план - създава се умствен калкулатор. ¬ кра€ на краищата той започва да работи автоматически, в "скрит" режим. Ќо вгледайте се в него - там все едно работи н€каква маса: картинки, образи, схеми. ѕо същи€ начин ние усво€ваме решаването на другите логически задачи, управл€ването на всички жизнени ситуации - отначало ние създаваме умствена маса, след това € превръщаме в скрит, компактен инструмент - стандартна програма за поведение.
††† јко четем или слушаме, и не усп€ваме да си представим отчетливо това, за което става въпрос, т.е. да създадем умствена маса - край на обучението: ние се откъсваме от реалността на предмета.
††† » това не ви е ала-бала. Ќедостатъчната маса предизвиква конкретни реакции: чувство на потиснатост, скука, сънливост, световъртеж или раздразнение. “ова може да се съпровожда с различни болезнени усещани€ в т€лото. ѕогледнете на вашите деца, когато им об€сн€вате нещо дълго. ѕознато ли ви е? ƒобрите преподаватели зна€т: до премал€ване об€сн€ва този, който не може да "покаже на пръсти". “.е. сам не разбира това, за което говори.
††† ¬ началното училище има изобилие от картинки, модели, маса, и обучението е много близко до нормалното. Ќо колкото ученика е по-гол€м, толкова по-малко е масата и все повече големите празни "закачени" текстове. “ова е странно до подив€ване: нали масата е необходима в обучението независимо от възрастта! “ова потвърждава мо€та хипотеза: училището изкуствено вкарва децата в потиснато състо€ние. » потиснатостта става толкова по-силна, колкото са по-големи те - иначе раст€щата им дееспособност просто ще взриви нашата училищна система. ƒецата растат, а ние се опитваме да запазим т€хната управл€емост и послушание на нивото на началното училище. » теоритизаци€та на ученето е само една от нашите неосъзнати реакции. ќбщоизвестно е: към кра€ на училището интелектуалните способности на учениците намал€ват. ћожете ли да го об€сните това по н€какъв друг начин?..
††† —ега да погледнем с трезво око на нашата лекционна система на обучение. "ћоже да се очаква най-високо ниво на самоубийствата и забол€вани€та в тези области на образованието, където се изучава с отсъстваща маса" (–. ’абард). No comment.
††† јко студента е попаднал в подтиснато и болезнено състо€ние - най-веро€тно не му достига маса. ƒайте му € и той ще се излекува веднага. √лътка маса - това е глътка въздух за ума.
†††  ј  ƒј —Џ«ƒјƒ≈ћ ћј—ј? »ма много способи. ћоже да бъде дадена в готов вид. ≈то го трактора - пробвай го, разглоби го, изучи го. ћоже да бъде показан филм, картинки, да се покаже на пръсти, да се изиграе сценически. “ова добре помага да се разбере текст или разказ. ƒобрите учители и така прав€т: показват, рисуват, създават опорни схеми. “очната маса замен€ куп думи: "по-добре веднъж да видиш"!
††† Ќо много пъти е по-добре, ако ученикът създаде масата —јћ. “огава той не просто ще разбере наученото, но ще може и да го прилага и да го об€сни на други.
††† ћоже да бъде създадена маса в две измерени€ - –»—”¬ј… » я. ћоже и в три: като бъде изва€на от пластилин. ј може да бъде показана с помощта на набор от прости предмети. Ќе е важно какви - вс€какви. ќсобено е удобно така да бъде показан н€какъв процес.
††† ¬сичко това се нарича демонстраци€, демо. «акон: да се нарисува, изва€ и покаже може всичко, което пожелаете.
††† «акон: ако не можете да създадете маса в две или три измерени€, вие не сте разбрали това, което сте изучавали. »ли това, което преподавате!
††† —ледствие: за да разберете много добре нещо, тр€бва да го нарисувате, изваете, да го покажете с помощта на предмети, а след това на пръсти. "ƒа го покажеш на пръсти" не е метафора. “ова е много, много добро ниво на разбиране.
††† “ренировъчно упражнение. ѕродавам ви иде€та без пари. —ъберете се - например, математик, биолог и литератор. ¬земете ваши основни пон€ти€, средна сложност. Ќапример: производно, отбор, епитет. » създавайте маса на тези пон€ти€ с всички способи - до пълно изнемогване. » ги показвайте един на друг. јко, например, литератора изпита озарение и види, какво е това произведение - значи се е получило. ƒори не си представ€те, колко открити€ и колко възторг може да изпитате, опитвайки се да разберете това, на което учите отдавна!

††† 2. ¬“ќ–ќ ѕ–≈ѕя“—“¬»≈ ¬ ќЅ”„≈Ќ»≈“ќ: Ќј–”Ўј¬јЌ≈ Ќј ѕќ—“≈ѕ≈ЌЌќ—““ј.

††† ƒавам маса: вие строите кула. ќтначало правите и закрепвате всички опори на първи€ етаж. —лед това върху т€х постав€те втори€ етаж. ¬ него също закрепвате добре всички опори и конструкции. ѕо същи€ начин - трети€ етаж и т.н. »зведнъж поредни€ етаж се срутва. ¬ бързината не сте стегали н€колко болта на предишни€ етаж. Ќо това е половин беда. »зведнъж се наклан€ ц€лата кула - оказва се, на първи€ етаж сте пропуснали една опора.
††† ѕостепенността - това е поредица от действи€, където всеко следващо става благодарение на предишното. “ова е основата на всеки реален процес. Ќапример, за да си хапнете шоколад е необходимо: 1) да намерите пари; 2) да отидете до магазина; 3) да влезете в него; 4) да купите шоколад; и 5) - да го из€дете? Ќе, 5) - първо тр€бва да го разопаковате. ƒа го из€дете е вече 6). Ќе е трудно да забележите, че недовършването или пропуска на произволен пункт, напълно изключва крайни€ резултат. Ќе в€рвате ли - пробвайте!
††† ќсво€ването на произволен предмет, тема или навик има сво€та последователност. ¬ерига от стъпки. “ази последователност е еднозначна, конкретна и точна.  урсът е именно такава последователност. Ќе може да пропуснеш или да размениш местата на отделните стъпки. «ащото само пълното осво€ване на една стъпка (навик или иде€) дава възможност за осво€ване на следващата. ѕри произволно нарушаване на последователността, крайната способност не се постига.
†††  акво имаме тук? ѕодобна картина. јко в началното училище постепенността е построена достатъчно коректно, то по-нататък следите й се губ€т в мъглата. Ќо дори и в началното стъпките на ученето не се осво€ват докрай. ¬сички ние сме различни. —тъпките също са различни. ќбщото е едно: всички стъпки вод€т до крайни€ резултат. ”пражнението, което аз минавам за 2 часа, н€кой може да мине за месец, но той също ще го завърши със същата победа! ¬ремето н€ма значение - важен е крайни€ резултат.
††† ”рочната система, по принцип, забран€ва осво€ването на стъпките. ƒа прескочиш по-нататък, без да усвоиш предишното е узаконено от училището нарушение на постепенността. ¬ие захващате нова тема или упражнение и чувствате: не върви, не можете, не се получава! ѕри това, както и в случа€ с масата, възникват своите отчетливи реакции: объркване, нерешителност, чувството, че главата ви се върти, усещането за безпомощност.
††† јко такива симптоми са се по€вили на фона на нормалното учене, лекарството е едно - да се въстанови постепенността. “€бва да се върнете назад, до предишната стъпка - там, където ученикът все още не е имал трудности, където всичко му е било €сно. »менно тук, н€къде близо до кра€, нещо действително не му е €сно. “ук той нещо е пропуснал, не е доработил. ўом пропускът бъде открит и усвоен - задръжката ще изчезне.
††† ¬ъзможно е, пропуснатата стъпка да е далеч назад. “огава ученика отдавна скача повърхностно, учи се механически, без да вникне в предмета. ѕовечето деца са преболедували от това още в началното или в основното и не намирайки изход, са махнали с ръка и напълно са се самоотстранили от предмета. “е просто сед€т в часовете, пон€кога казват н€какви фрази и нещо преписват, както го изискват училищните правила на играта. ƒа се въстанови такова нарушение - означава, фактически да се прегледа назад цели€ курс и да се запушат всички дупки. ≈два ли е възможно това напълно, но със своите деца аз направих нещо подобно - с много добър ефект. Ќо това е тема на отделно есе.

††† 3. “–≈“ќ, √Ћј¬Ќќ ѕ–≈ѕя“—“¬»≈: Ќ≈–ј«Ѕ»–ј≈ћ»“≈ ƒ”ћ».

††† ƒумите са пълни€т ужас на наши€ ум. «а т€х са казани много мъдрости, но това много малко ни помага.
††† Ќасочваща 1: при разговор или в текст вс€ка дума има едно конкретно значение. “ова, което има в предвид автора. “ова е очевидно и разбираемо.
††† Ќасочваща 2: почти вс€ка дума има в езика по н€колко значени€. ќтворете тълковни€ речник и се убедете. ћного малко думи имат само едно значение. «начението на думите се определ€ от контекста. "Ќа планетата има живот" е едно, "∆ивота ми е кучешки" - съвсем друго, а "Ќегови€ живот е в опасност" - е съвсем трето. » за всеки "живот" - точно определение!
††† ѕри това, колкото е по-проста и в обща употреба думата, толкова повече значени€ може да има. “акива думи, като "реален", "живот", "любов", "начало", "време" и др. са в основата на езика и имат по две десетки значени€. Ќе казвам нищо за предлозите, междумети€та, местоимени€та и съюзите - техните определени€ заемат по ц€ла страница в речниците.
††† Ќасочваща 3: всички хора владе€т различно определени€та на думите.
††† Ќие живеем на различни места и се възпитаваме в различна среда. ¬ резултат на това възприемането на езика при всеки човек е индивидуално. Ќе просто н€кой не знае н€кои думи. ѕри всеки има свои фиксирани убеждени€ за думите!
††† —ъществуват десет прекрасни, ефективни способа да не разбираме думите. Ќапример, едни думи ние не знаем изобщо, други знаем непълно, трети - нев€рно или неточно; за четвърти ние сами измисл€ме нещо и сме уверени в правилното им значение; пети бъркаме със синонимите им; шести разбираме неправилно в контекста; седми просто изпускаме, а при споменаването на осмите засичаме - отхвърл€ме ги или натрапчиво твърдим или изобщо не искаме да из€сн€ваме. «а теб любовта е светин€, а за мен е болест, и ние ще спорим до прегракване. «атова пък за теб културата е култура, а когато ме помолиха аз да определ€ тази дума, чак хвърлих от злоба речника: през детството ми често ме ругаеха за "некултурното ми поведение". јз из€сн€вах тази дума и всичките й производни ц€л ден! » най-накра€ разбрах - нищо подтискащо н€ма в културата! » сега употреб€вам тази дума в нейното всеобщо значение.
††† Ќасочваща 4: съберете предходните три насочващи. —ега имате големи шансове да разберете, защо никак не можете да се разберете, ако се разгори спор. Ќеотдавна дискутирах с при€тел-астролог за живота - и б€х отново поразен, колко различно разбираме много известни думи!
††† ≈то и затова, брат€, съществуват тълковните речници. “ова са единствените книги, даващи възможност да се овлад€ва езика така, че да разбираш другите и те да те разбират. ¬ъзможно е, на битово ниво, това да н€ма значение. Ќо нали ние сме учители или как?..
††† –ј«Ѕ–јЌј“ј ƒ”ћј. ј какво означава –ј«Ѕ–јЌј“ј ƒ”ћј? “ова €вление, колеги, практически не ни е познато. 1) “ова е дума, ко€то без запъване, веднага, без вс€какви "амиЕ това еЕ" давате точно и подход€що определение; 2) и знаете всички други нейни определени€; 3) знаете нейната етимологи€, сленг и идиоми, но главното е, 4) че вие можете без задръжки и в нужни€ контекст да употребите н€колко пъти в примери, които измисл€те сами.
††† Ѕез да ви мързи, опитайте да измислите пет фрази с любима дума. «апочнете с думата "мама". «апасете се с търпение - могат да се получат обидни затруднени€!
††† јко не ви се удава бързо и точно да съставите фраза, вие не разбирате думата. Ќие, които се занимаваме с по€сн€ването на думите, не се съмн€ваме в това! »з€сн€ването на думите е главното занимание на курсовете. ќсобено отначало. Ќаблюдател€ моли да се измисл€т фрази до тогава, докато не започнат да се изсипват от вас една след друга, без затруднени€. “ова е забележително чувство: ето го, забел€зал си, хванал си, разбрал си!
††† ƒќ ќЋ ќ ≈ —≈–»ќ«Ќќ Ќ≈–ј«Ѕ»–јЌ≈“ќ Ќј ƒ”ћ»“≈? Ќевъзможно е да си представите мащаба на неразбирането на думите, докато не видите, какво е това разбиране на думите. —ъществуват точни методи за "излав€не" на неразбираемите думи. “е показват удивителни неща. ”чителите и професорите от ¬”«-овете не зна€т куп думи, в своите собствени текстове, по които вод€т часовете си. ”чените и философите не зна€т маса думи, с които оперират. ќбикновените хора пропускат по н€колко думи на вс€ка страница обикновен художествен текст. Ќие катастрофално не владеем сво€ език - а ни застав€т да учим синтаксис и морфологи€! –аботейки с тълковни€ речник, мнозина са изпитвали озарение за това, че неговите съставители също не зна€т много от думите! ¬еро€тно затова —ергей »ванович ќжегов има толкова тъжни очи: той е осъзнавал ц€лата "сила на думата"!  онстатирам: речника на ќжегов е най-полезни€ и тълковен от всички наши тълковни речници. (ћежду другото, получи се двойка омоними: думата "тълковен" е употребена в две напълно различни значени€.)
††† ≈то го истински€ смисъл на мита за ¬авилонската кула. «а да не се разбираме един друг, не са ни нужни различни езици. Ќие и на един език не можем да се разберем, защото е наивно да см€таме собственото си разбиране на думите за нормално и всеобщо!
††† » ето ние чуваме или прочитаме фраза. » една от думите - такава, като че ли позната - пропускаме €: не сме € разбрали или сме € разбрали неправилно. ¬еднага възниква дефицит на умствена маса: не сме почувствали фразата. “ук е и нарушаването на постепенността, а ние четем по-нататък! Ќо това е вече илюзи€: след пропуснатата дума текста вече не се възприема.
††† ƒостъпността, разбираемостта и читаемостта на текстовете зависи от това, доколко е близък езика на автора до привични€ за болшинството читатели. јко тълкуваш думите така, както всички, ще те разберат. јко въвеждаш ново тълкуване - подробно го об€сни на разбираем език (именно това се стара€ да прав€ в своите книги). ћного често виждам книги, написани на изглеждащ умен, специфически език. —лед две страници се чувстваш пълен идиот! “акъв език е най-добри€т способ да отрежеш общуването с читателите. јз наричам такива книги "комуникационни килери". √арантирам: училищните учебници са килери за преобладаващото мнозинство от децата. ј само учебниците ли?
††† Ќеотдавна наши литератори разказвали на пет-шестгодишните деца в детската градина за руските писатели.  ато че ли говорели просто и ласкаво. «а щастие, възпитателките се досетили да разпитат децата: какво са разбрали? »нтересно е много! ≈дин - че писател€ е тлъст лъв (Ћев “олстой). ƒруг - че писател€ е “игър “олстой. ≈то това е нивото на наши€ учителски снобизъм: ние "сеем разум" и не се приниз€ваме до това, да се поинтересуваме: как са ни разбрали?
††† ћислите, че преувеличавам? ќтворете детските книжки. "“ръгнало котенцето на тържищетоЕ" - и тригодишни€ малчуган изключва. “ой не може да слуша по-нататък, разстройва се, недоволства. ƒреболи€? я употребете бързичко "тържище" в н€колко фрази. ѕолучава ли се?! ј там са още "коза-дереза", "кашка-малашка" и др. главоломки. “ова не са шеги, брат€. ѕознато момиченце в детската градина започнала да се из€сн€ва с децата, с думи от книжките - и децата изпаднаха в истери€ от см€х!
†††  акто виждате, започваме още от пелените да пропускаме думите. ≈то ваши€т малчуган казва стихове за празника. –азпитайте го, какво означава вс€ка дума. јко той не се бои от наказание, много интересни неща ще разберете. ќпитайте да съставите примери с тези думи - ще узнаете още повече. «акон: вс€ка пропусната дума води до неразбирането на още н€колко. Ќеразбирането се умножава и разклон€ва - както и самото словообразуване. ѕопадайки в училището, човечето попада в света на неразбираемите думи. ≈дин учител на тридесет човека, четиридесет минути за вс€ка тема, определени€, които нищо не из€сн€ват, а още по силно объркват - всичко е против разбирането. ќт първи клас в ума на ученика расте паразитен умствен механизъм - пищното дърво на неразбраните думи.  акво се получава като резултат?
†††  ато резултат се по€в€ва Ќ≈—ѕќ—ќЅЌќ—““ј. Ќеспособността да вършиш, да действаш, да прилагаш, да разбираш. Ќеразбираемите думи са причина за тъпоти€та, апати€та, неспособността за изкуства, за техническа и умствена работа. Ќеспособност за израз€ване на мисли и за разбиране. “е просто превръщат ума в счупен компютър.
††† »ма такъв процес, при който се из€сн€ват всички думи по н€кой предмет. ¬сички, по списък.  ато резултат, човека става пълен господар на предмета. ћрака се разсейва. ќткриват се способности.
††† јко н€кой математик из€сни всички думи в математиката - той, нав€рно, завинаги би си заминал от училището.
††† ћ≈∆ƒ” ƒ–”√ќ“ќ: ѕ–ј¬»Ћј «ј —Џ—“ј¬яЌ≈“ќ Ќј –ј«Ѕ»–ј≈ћ» “≈ —“ќ¬≈. “екстът, който н€ма да предизвика затруднени€ при възприемането, изглежда така:
††† ј. ≈зикът му е €сен, прост и разбираем за детето. “онът е весел, с хумор.
††† Ѕ. “екста е максимално кратък и напълнен - т.е. талантлив.
††† ¬. ¬с€ка иде€ е илюстрирана с разбираем пример.
††† √. ¬с€ка мисъл е илюстрирана с рисунка (гл. правилата за рисунката)
††† ƒ. Ќеразбираеми, допускащи двойно тълкуване думи отсъстват, ако има са по€снени в текста или под черта.
††† ≈. “екста е систематизиран - разбит е на глави, точки и подточки.
††† ∆. ¬ажните мисли и факти са подчертани с променен шрифт.

††† ѕо€сн€ващата рисунка ще сработи и по€сни, ако:

††† ј. Ќейната графика е проста и отчетлива.
††† Ѕ. »зобразената ситуаци€ е достатъчно проста и нагледна.
††† ¬. ѕри необходимост, детайлите са по€снени с надписи.
††† √. “онът е весел, динамичен - може в стила на комиксите.
††† »менно тези правила използвам в книгите си.

††† —Ћ≈ƒ—“¬»я“ј ќ“ Ќ≈ѕќ«Ќј“»“≈ ƒ”ћ».

††† –еакциите на пропуснатите думи са също толкова специфични: това е отчетливото усещане за пустота, безсмисленост и апати€. ј след това отстран€ване, отчуждение, досада и дори истери€. јко недостатъчната маса и постепенност предизвикват, в общи линии, леко поправими състо€ни€ на дискомфорт, то пропуснатите думи са фатални - това е именно причината, заради ко€то става срива в учението.
††† ƒа се напусне училището принуждават именно неразбираемите, пропуснатите думи. «наците и символите също са "неразбираеми думи". ќсобено много са те в математиката, физиката и хими€та. —ъкращени€та, абревиатурите, символите на езика и дори препинателните знаци - всичко това може да стане "неразбираема дума".
††† ћеханизмът на това €вление е добре изучен. ѕропущането на дума предизвиква неразбиране, предмета става нереален, т.е. далечен, не€сен. „овек винаги се отстран€ва от това, което е нереално за него. ј отстран€вайки се, той се опитва да остане прав - затова търси оправдани€, прави виновен учител€ или сами€ предмет. Ќенавистта към предмета - това са неразбираемите думи. јко при това ученика може да зареже училището - той го прави. Ќо в нашето образование н€ма такъв избор. » ние посто€нно наблюдаваме про€вите на неразбираемите думи. “е са две, особено интересна е втората.
††† ѕЏ–¬ј ѕ–ќя¬ј - когато човека е пропуснал една две думи в разбираем текст. “ой просто тъпее. »зведнъж се оказва, че не разбира, за какво става въпрос, мислите му вече са далеко или е пусто в главата. ѕричината за това е, че непознатата дума остав€ зад себе си в паметта празна полоса. —лед не€ е само илюзи€та за разбиране. ¬ това се убедих на собствен гръб и на своите деца.
††† ƒа се поправи това не е трудно: тр€бва да се върнете там, където всичко е било добре разбираемо, и внимателно, дума по дума, да се прочете текста. Ќ€къде тук, в кра€ на разбираеми€ абзац, се намира и пропуснатата дума. јко дори след нейното из€сн€ване, студента запира както по-рано, означава, че има още една неразбираема дума, ко€то е пропусната при повторното четене.
††† ѕ–ј¬»Ћќ: ако има неразбираема дума, курса се прочита отново от това м€сто, където то се среща за първи път в текста. ¬еднъж, преминавайки почти половината курс, аз започнах да буксувам. » опитни€ наблюдател, в кра€ на краища попадна в точката: оказва се, че при мен е увиснала думата "студент"! “€ е била в самото начало на курса. » аз действително не съм разбирал нейното точно определение - и това ми е пречило да бъда студент. ѕрепрочитайки курса, аз вече с други очи, открих много нови неща.
††† ¬“ќ–ј ѕ–ќя¬ј - когато отдавна са пропуснати много думи. “ова е просто шедьовър за приспособ€ване към средата. ƒругари педагози! Ќе см€тайте това за дързост, но това са преобладаващото мнозинство от нашите отличници. Ќашите "отлични ученици" и "блест€щи студенти".
†††  акво е станало с т€х? “е отдавна са се убедили, че из€сн€ването на думите е невъзможно. ћоже би още в началното училище са прежив€вали, опитвали са се да се измъкнат. Ќо са видели: това не е нужно на никого! Ўестици пишат и хвал€т не за разбирането. ќще повече не за прилагане на наученото. ќт теб искат само правилни отговори на въпросите и решаване на примерите. √осподи - за това не е нужно никакво разбиране! Ќеобходимо е а) механически да запомниш и б) да схванеш формата за решаване. ј ако не си схванал, може и да препишеш.
††† ≈то пред нас е ученик, блест€що "знаещ теори€та". “ой винаги отговар€ без да се запъва. ѕравилните отговори гъделичкат нашето тщеславие и създават илюзи€та за добър резултат. » всичко върви просто забележителноЕ до тогава, докато този ученик не го помол€т да ѕ–»Ћќ∆» наученото. “ой се бои от практически и смислови въпроси. “ой дори не разбира - какво искат от него!? ј знаете ли защо? «ащото реално него го н€ма тук. “ой отдавна се е отстранил от учението. ј вместо себе си е поставил манекен. –олеви€ умствен контур точно съответства на нашите, колеги, изисквани€.
††† ћежду другото, много често той осъзнава това и ни презира за лицемерието.  олкото човека е по-възрастен, толкова повече този контур сраства с него. ¬ училището, където пристигнах вече с малък опит, поставих биологи€та с главата надолу: почти отмених учебниците, отхвърлих глупавото "устно изпитване", много разказвах и показвах, проведох маса лабораторни и писмени работи - и изисквах реално разбиране. ¬иждайки "контур", пишещ с чужди думи, пишех му тройка и слагах забележка: "Ќе е твое. ћен ме интересува твоето мнение". ѕетите и шестите класове ме разбраха за половин година. —едмите и осмите класове вл€зоха в коловоза в кра€ на годината. ƒеветите и десетите класове - така и не разбраха, какво аз, чудака, искам от т€х!
††† ≈то какво е, братлета, наши€ "отличен резултат". —ега, когато образованието се превърна в легален бизнес за продаването на "най-добрите съчинени€" и отговори, аз едва ли ще удив€ н€кого с това откритие. Ќо тогава това беше изключително по€снение на думата "отличник"!
††† ѕрактика в нашето висше образование почти н€ма и не е имало. ¬”«-овете затвърждават "блест€щите знани€ на теори€та" - т.е. имитаци€та на учене. » имаме ние млад специалист, не умеещ нищо, за когото работата е също театър. “ова е просто забележително: можем да се отнас€ме с него като заек, да го ругаем за пропуските, за равнодушието и безотговорността и да му четем проповеди за духа на колективизма.
††† “ака и живеем - по законите на Ћоуренс ѕитер: всеки заема тази длъжност, на ко€то вече е некомпетентен.  омпетентен - значи да управл€ва леко и без напрежение. Ќищо отпусни се - повишете го! Ќо това е съвсем друга тема.

††† 2. “–≈Ќ»–ќ¬ ј

††† "÷€л ден чука по дървото кълвача! » откачи." ѕрестарал се значи!
††† «а тренировката тр€бва да се каже специално. “€ е нещо екзотическо за нас. “ова е единствени€ способ за създаване на способност да правиш нещо.
††† “ова е нещото, благодарение на което разбирането се превръща в умение. “ренировката има два крайни продукта. 1. —ъздаване на заучена програма за действие - инструмент за продуктивна работа. 2. ƒълбокото осъзнаване на своите действи€, т€хното осъзнаване и търсене на най-добрите варианти.
††† 1. ћјЋ ќ ¬ ”—Ќј“ј “ќ–“ј - ¬≈„≈ Ќ≈ ≈ “ќ–“ј.
††† “р€бва да се тренира действието обезателно до крайни€ резултат. “ова е състо€нието, когато правилното действие вече не изисква твоето внимание.  ойто се е учил да кара автомобил, това добре го е почувствал. ќтначало вс€ко движение изисква напрежение и внимание. ј сега т€лото само прави това, което тр€бва и вниманието е насочено към по-важни неща - върху път€, върху нови€ проект или върху при€телката на седалката отд€сно. “аблицата за умножение сега мирно си стои в главата, а колко трудно е било да € научим! ћузиканта започва да прежив€ва - и, следователно, да изпълн€ва музика - едва след като ръцете му престанат да изискват внимание. »менно тази задача не се постав€ никога в музикалните училища: това е закон!
††† „есто ученика бърза да завърши упражнението по-рано, докато още не е отработено. «а това наблюдател€ използва тест: действието тр€бва да бъде демонстрирано три пъти подред без никакво запъване. «апънал си се за половин секунда - пардон, продължавай да работиш. јз съм се убедил, че при музиката три пъти не са достатъчни - там е важно да има освобождаване от ръцете. „есто кра€ на тренировките се отбел€зва с озарение: изведнъж разбираш,  ј ¬ќ правиш, или «јўќ, или нещо подобно. Ќастроението подскача така, като че ли си намерил петстотин долара!

††† 2. ”—ѕ≈ЎЌќ“ќ ƒ≈…—“¬»≈ ѕќ–ј∆ƒј ќ—Џ«Ќј¬јЌ≈.

††† јко в учебниците по математика н€маше никаква теори€, но тренировките на всички действи€ и решени€ се водеха до край - децата сами биха измислили теори€. ѕо-гол€ма от училището. » веро€тно, всеки сво€. »менно така е ставало в училището за развитие на обучението на Ќ.Ќ.ѕименова.
††† ќтначало човек вижда нещо или го прави. » едва след това го об€сн€ва, как и защо. Ќие всичко сме обърнали наопаки. јко дадеш готово об€снение, то може да бъде разбрано, но ще остане чуждо, абстрактно. —амо това, което си постигнал сам, можеш да използваш на практика.
††† Ќай-големите успехи в спорта постигат мислещите спортисти. “ренировката за т€х не е просто оран, а посто€нен анализ на работата над своето т€ло. “е експериментират, изследват, провер€ват и в кра€ на краища, изобрет€ват нещо оптимално за себе си. “ака се създават нови стилове, отвар€т се нови възможности.
††† ќсобено важен е такъв самоанализ в тренировките на умствените инструменти. »ма теори€ на изобретателството и можете да се тренирате на способите за решаване на изобретателски проблеми. ј може да се усво€ват способи за систематизаци€ и концентраци€ на материала. —пособи на стихоплетството, образното възприемане, на чувствознанието. »ли прежив€ването на емоции - като актьорите. “ренировки изисква вс€ка способност.
††† «атова при продуктивното обучение студентите работ€т по двама. ќтначало се учат на това, а след това го прилагат много ефективно. ≈дини€ е треньор, а други€ е тренируем. —лед това обратното. —тудента-треньор е почти същи€ този наблюдател. “ой отговар€ за завършването докрай на упражнението. «а целта той внимателно следи, поправ€, връща назад, създава нужните реакции. “ук има важен момент. јко на проверката се е провалил едини€, то на преподготовката се отправ€т двамата. «ащо? јко не можеш да тренираш - означава, че сами€т ти не си на€сно.
††† “ова е точно установено.  акто владееш - така и учиш. ≈то такива озарени€ дава грамотната тренировка!

††† 4. ѕ–ќ¬≈– » » »«ѕ»“»

††† ƒневникът на класа е дневник на успеха на учител€.
††† Ќапомн€м, че това есе минава под грифа "неизпълнима фантастика" и е предназначено единствено за индивидуално ползване. ”точн€вам: съвсем не искам да обезцен€вам нечи€ реална работа. ¬ това число и изпитите и проверките. ¬ разумното обучение те изглеждат също толкова фантастично и неподход€що. Ќо да се знае за т€х все пак е полезно.

††† ќ÷≈Ќ »“≈

††† „овекът се учи, за да получи способност. јко всичко си отработил докрай - не€ € има. јко не си отработил нещо, дори н€каква част - не€ € н€ма. “ова е много просто. Ќепълната способност - това е по същество неспособност, тъй като на практика бързо ще възникнат трудности с прилагането. — това грешат почти всички платени практически курсове: завършил си, като че ли си научил и много си разбрал, а след това много си пробвал - и това е - н€как всичко бързо се забрав€.
††† «атова в разумното обучение има само една оценка: "овлад€л до съвършенство". јко става въпрос за способности, вс€какви други оценки са предателство. ј ако човека "не е изкарал изпита"? тогава просто го отправ€т да премине материала повторно, а не развал€т дневника или бележника с "грозотии"!
††† Ќашата оценъчна система е цифрово изражение на взаимни€ договор за неспособността да обучаваш и да се обучаваш, за който вече споменах. “ройка или четворка всъщност означават: "јз не можах да те науча - а ти да се научиш. ¬ърви по-нататък и сам се оправ€й с проблемите си, аз съм пас." ќсвен това, за н€колко минути да се установи нивото на реални знани€ на ученика е невъзможно - за това тр€бва да се провери ц€лата тема или цели€т курс. «начи, към самото обучение, оценките имат много малко отношение.  акво са все пак те? «ащо ги постав€ме?
††† ѕърво, за да не отговар€ме за резултата. ќценките прехвърл€т ц€лата отговорност на ученика: прави, старае се - добре, а не може - значи не се старае! —ъвършено непробиваемо и универсално оправдание.  акъвто и халтурщик да бъде учител€т - той винаги е прав. ”мните учители разбират: "двойките пишем на себе си", но реално нищо не могат да направ€т.
††† ¬торо, оценките са способ за контрол. Ќе напразно децата пон€кога изгар€т дневниците. јко обучението е истинско - черни списъци не ни тр€бват. “рето, оценките са отличен инструмент за психологически натиск. јко ги постав€хме обективно, те биха имали н€какъв смисъл. Ќо това се случва р€дко. Ќай-често ние награждаваме с шестици не просто "блест€щи отговори", а "доброто поведение": демонстраци€та на послушание, старание и външна активност, а пон€кога за откровеното подмазвачество и кокетство.
††† ¬сички ние сме хора. –€дко учител, особено млад, остава професионал под напора на отворените очи, оба€нието и красноречието, колкото и малко да се отнас€ до отговора на зададени€ въпрос. » много р€дко учител ще постави шестица на сво€ заклет класен "враг" - колкото и добра да е неговата работа. ”ви - оценките най-често отраз€ват нашите лични отношени€ с учениците. ћога само да добав€: колкото по-€рко е изразено това, толкова повече презират децата такъв учител.
††† » още, ние обичаме да награждаваме с оценки за старанието. “ой е учил, старал се е, три часа е сед€л! Ѕратлета, това е чисто съчувствие, н€мащо нищо общо с учението. ќценката е длъжна да съответства на –≈«”Ћ“ј“ј.  акво общо има тук старанието!? ѕогледнете с трезви очи: какво правим ние в живота? ќсновно се "стараем". Ќие се стараем, от това полза едва-едва, а награди и съчувствие ни давай по пълната програма! “ова е, защото са ни постав€ли добри оценки "за старанието".
††† “рудолюбието е най-големи€ мит на тази планета. Ќегови€ смисъл е прост: главното е да не се боиш да се трудиш, а останалото не е важно. » ето, ние се трудим - без да се замисл€ме за резултата. ј тези, които са се замисл€ли, виждат: в живота всичко е обратно. ѕроцъфт€ва не този, който се труди, а този, който постига резултати с по-малко усили€. “ози, който може да се труди с главата си, винаги използва тези, които са свикнали да работ€т без да мисл€т. Ќай-добри€ способ да се пороби човека е да се замен€т способностите с трудолюбие. — това, като ц€ло, се занимава нашето образование.

††† «ј  ј ¬ќ —ј Ќ≈ќЅ’ќƒ»ћ» »«ѕ»“»“≈?

††† »зпити н€ма да има. ¬сички билети са продадени.
††† јко курса преминава по контролен лист, от специални изпити н€ма никакъв смисъл. ѕо вс€ка глава от курса ти си отработил до постигането на резултат ц€лата верига задачи и упражнени€, редом с които, нашите контролни работи са детско бърборене. ѕоследни€ подпис на наблюдател€ е потвърждение на това, че вече си способен да прилагаш изученото.  акви изпити са нужни още?..
††† Ќо след като ги има, може да се говори за това, доколко те са коректни и целесъобразни. –азумни€ изпит може да изглежда така:
††† 1. ћол€т студента точно да определи н€кои важни думи - размесени. јко той засича и греши е €сно: предмета не може да бъде усвоен. “ова е аксиома, проверена хил€ди пъти: ако има неразбираеми думи, да се разбере материала е невъзможно. “акъв студент без излишни думи отправ€т на преподготовка.
††† Ќе мислете, че това е прекалено, узурпаци€. јз преминах през това. ¬ие сте усвоили материала точно толкова, колкото думи точно и в€рно разбирате. Ќе е задължително да искате определ€нето на всички думи в текста подред. Ќо всички важни пон€ти€ и термини тр€бва точно да се определ€т. Ќе съветвам да се проведе такъв експеримент в реален изпит - изкарали н€ма да има, включително и всички преподаватели. Ќо в къщи, при кърпенето на дупките, това е напълно приложимо.
††† 2. јко всички думи са определени, на студента предлагат разни ситуации и го мол€т да об€сни, а и да покаже, да демонстрира, как ще действа. ћоже да бъде помолен да об€сни - защо постъпва именно така. јко човек се е научил да прилага, него н€ма да го смущава см€ната на ситуациите, ролите, данните и началните услови€. ≈то тук, като тапи от шампанско ще излет€т на преподготовка всички "блест€щи студенти", зубрачи и въздушни мехури, назубрили определени€та наизуст.
††† 3. Ќа студента издават сертификат и го поздрав€ват. — това разумни€ изпит приключва.
††† –азбира се, ако имате желание да разиграете всички мъчителни варианти, да се насладите на статуса на преподавател или да се нагледате на красиви млади лица и тела, може да зададете куп въпроси: кога се е случило нещо си, как е станало това, кой е казал за еди-кое си и защо за това не е казал друг. Ќо между нас казано, това е унизително, безсмислено и тъжно за нормални€, съзнателен студент.
††† Ќормални€ човек знае: справочни€ материал, изобщо всичката фактологи€, за него е натрупана в справочниците, за да не замърс€ват мозъка му. —ама по себе си, като предмет за изучаване, фактологи€та не е нужна на никого. “€ може да помогне при нужда, когато е лесно да € намериш. Ќавик за работа със справочна литература - ето какво е нужно за работата с вс€какви факти. «атова подробните въпроси са по-скоро вид подтискане, демонстраци€ на контрол. ћежду другото, има всичко на всичко един начин да провалиш знаещ, но неугоден студент: теоретичните въпроси.
††† “ук има и друга страна. »зпитът не е просто проверка. »зпитът е етическа процедура. “ова е момента за потвърждаване на успехите. » преподавателите и студентите потвърждават един на друг, че не са работили напразно заедно. —тудентите получават награда - одобрението. ѕреподавател€ получава награда - възможността да одобр€ва собствените ученици. јко се разруши това, смисъла на изпита се губи.
††† «атова нормални€ изпит изисква време: за да потвърди успеха на студента, тр€бва да се провери цели€ материал. ѕърво, ако човека е отработил успешно курса, той иска да покаже всички свои успехи. » второ, само така ще се убедите, че самите сте работили качествено.
††† ƒа не потвърдите успеха е все едно да биеш по пръстите. ƒа не се убедите в сво€ резултат е още по-лошо. ¬ обичайната "билетна" система, ако ц€лата група научи само половината материал, то половината група си отиват недоучени с блест€щи оценки. ≈то затова, ако сериозно се изпитва, то тр€бва по вс€ка глава, а не един път на половин година!
††† ¬еднъж мо€ тринадесетгодишен син показа демо на изпит. ѕокри €йце с чаша: "“ова е човек и неговите знани€". ¬дигна чашата: "—ега знани€та са видими за всички - това е изпита". Ѕраво, мой наивен ¬ан€! ѕоказа точно желаното. ј ето по-точното демо на действителността. ѕоднас€т ни об€д - поднос, закрит с похлупак. ¬место да го отвор€т, леко отместват похлупака настрани. ѕоказва се лист харти€, на ко€то е написано: "ѕържени €йца с бекон". ѕри€тен апетит, колеги!
††† “радиционни€ изпит е следствие отсъствието на обучение. “ой е необходим само при отсъствието на учебен резултат. " акъв изпит? “и, какво, не знаеш ли на какво си научил своите ученици!?" Ќие и пон€тие си н€маме - и затова ги подлагаме на изпит.

††† - я да видим сега, какво ви е?.. ƒа-а-сЕ ”чебни курсове - справочен материал, стил на изпит - теоретически въпроси, системата за проверка е лотари€? ¬се същите симптоми, братле, все същите!
††† - јха. «ле ми е, доктореЕ


¬ началото на сайта


—ъздадено: 21/02/2006 • 16:51
ќбновено : 18/03/2006 • 12:23
 атегори€ : Ќовата педагогика
—траницата е посетена 11669 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є1 

barbaron 27/08/2006 • 16:37

“о€ –он ’абард не е ли папата на сиентолозите? ∆алко за стати€та.
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.41 секунди