“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ладимир ћегре - Ќовата цивилизаци€

ѕ–≈ƒ”“–»ЌЌ» „”¬—“¬ј

††††

††† јнастаси€ още спеше. ј над безкрайната сибирска тайга светлееше предутринното небе.
††† “ози път аз се събудих пръв, но продължавах тихо да лежа до јнастаси€ на спални€ си чувал, любувайки се на умиротвореното й, красиво лице, и на плавните очертани€ на фигурата й. “е ставаха все по-различими в меката небесна светлина на настъпващото утро. ƒобре че този път т€ бе решила да нощуваме под открито небе - сигурно знаеше, че идващата нощ ще бъде тиха и затова бе постлала да спим не в уютната й земл€нка, а край входа й. Ќа мен ми сложи донесени€ още в предишното ми пребиваване в тайгата спален чувал, а до него си направи красиво легло от суха трева и цвет€.
†††  ак чудесно изглеждаше т€ сега на тази постел€ в тайгата, облечена с тънката ленена рокл€ до коленете, ко€то й б€х донесъл като подарък от читателите! ћоже би сега € облича само заради мене, иначе спи без дрехи.
†††  олкото е по-студено в гората, толкова повече суха трева тр€бва да се постели - нали в копа сено и през зимата не е студено. ƒори обикновен човек, не кален до такава степен като јнастаси€, може да спи в сеното без топли дрехи. јз съм го опитвал. Ќо този път си лежех върху спални€ чувал. Ћежех си, гледах сп€щата јнастаси€ и си представ€х как тази картина би изглежда в художествен филм:
††† ...ƒива пол€на в дебрите на безкрайната сибирска тайга. ѕредутринната тишина нар€дко се нарушава от едва чутото шумолене на клончетата по върховете на величествените кедри... » една красива жена безгрижно спи на постел€ от треви и цвет€. ƒишането й е равномерно и почти не се чува; вижда се само как едва-едва помръдва тънка тревица, допр€ла се до горната й устна, когато т€ вдишва и издишва целебни€ въздух на сибирската тайга...
††† Ќикога досега не ми се бе случвало сутрин да вид€ јнастаси€ сп€ща в тайгата - т€ винаги се събуждаше първа. ј сега...
††† Ќе можех да й се нагледам!  ато се надигнах внимателно и се подпр€х на лакът, аз продължих да съзерцавам лицето й, замислих се и започнах да си говор€ наум:
††† "“и си все тъй прелестна, јнастаси€! —коро ще станат десет години, откакто се запознахме. јз, разбира се, за това време остар€х, а ти почти не си се променила. ƒори бръчки не са докоснали лицето ти. —амо дето в златните ти коси се е по€вило едно б€ло кичурче. явно, случило се е с теб нещо необичайно.
††† —ъдейки по мащабната кампани€, разгърната срещу теб и твоите идеи, по изказвани€та в пресата и сред чиновническите структури, нещо се мъти в стана на тъмничките. Ќа мен се мъчат да досаждат, а с какво огромно удоволствие биха се докопали до тебе! Ќо видимо, ръцете им са късиЕ
††† », все пак, ето на, б€л кичур се е по€вил. Ќо с нищо не развал€ красотата ти необичайна. «наеш ли, сега дори е модно отделни кичури на косата да се бо€дисват в най-различни цветове? Ќашата младеж см€та, че като се изсветли изкуствено н€кой и друг кичур, това е модерно и красиво. ј на теб не ти тр€бва фризьорско ателие - сам си се по€виЕ » белегчето от куршума, който изстрел€ха в тебе, почти вече не личи.
††† ѕредутринното небе светлее все повече и повече и малки€т белег на слепоочието ти не се вижда дори от най-близко разсто€ние - скоро съвсем ще изчезне. ≈то, ти спиш сладко тук, на чист въздух, в света на тайгата, а там, в наши€ св€т, стават много важни събити€. »зследователите им ги наричат "инфрмационна революци€". ƒали благодарение на тебе, дали поради повел€та на собствените им души, хората от наши€ технократичен св€т почнаха да създават родови имени€, да облагород€ват зем€та. — ц€лата си душа те са приели именно тво€ образ, јнастаси€, прекрасни€ образ на бъдещето на своето семейство, на родината, а може би и на ц€лото световно устройство. “е те разбраха и вече сами стро€т това удивително бъдеще.
††† јз също се мъча да разбера. —тара€ се, доколкото мога. «асега още не съм разбрал докрай, какво си ти за мен. Ќаучи ме книги да пиша, син ми роди, знаменит ме направи, върна ми уважението на дъщер€ ми - много направи. Ќо не това е главното. Ќай-важното е н€къде другаде. ћоже би, н€къде вътре в душата се таи.
††† “и знаеш ли, јнастаси€, никога не съм говорил за отношението си към тебе - нито на теб съм го казвал, нито на себе си. », въобще, през цели€ си живот досега аз на нито една жена не съм казал "обичам те!". Ќе съм го казвал не защото съм безчувствен, а защото считам ти€ думи за странни и безсмислени. “а нали, ако н€кой обича истински, тази любов към любими€ би тр€бвало да се про€ви в дела? јко тр€бват думи за доказателство, значи н€ма истински, осезаеми действи€. ј нали именно действи€та са главното, а не думите?"
††† јнастаси€ леко помръдна, въздъхна дълбоко, но не се събуди. » аз продължих да й говор€ в себе си:
††† "Ќито веднъж не ти споменах за любовта си към тебе, јнастаси€. Ќо ако би ме помолила да свал€ за тебе звезда от небето, то бих се изкачил на върха на най-гол€мото дърво, бих се засилил от последното клонче, и към тази звезда бих скочил! јко полет€ надолу, то, падайки, бих се хванал за н€кой клон и пак нагоре - и отново бих скочил към звездата. “и не си ме молила да ти свал€м звезди, јнастаси€. “и ме помоли само книжки да напиша. » аз ги пиша. ≈, не винаги излиза добре. ѕон€кога падам надолу. Ќо нали, все пак, още не съм ги завършил? ¬се още не съм написал последната си книга. ўе направ€ всичко възможно да ти хареса!"
††† Ећиглите на јнастаси€ трепнаха, по страните й се €ви лека руменина и т€ отвори очи. Ћаскав поглед на сиво-сините й очи!Е Ѕоже, каква топлина излъчват винаги тези неверо€тни очи, особено като са тъй близо!
††† јнастаси€ ме гледаше мълчаливо и очите й блест€ха, като напълнени с влага.
††† - ƒобро утро, јнастаси€! ¬еро€тно, за пръв път спиш толкова дълго, досега винаги се събуждаш първа, - казах аз.
††† - » на теб добър и прекрасен ден, ¬ладимире! - тихо, почти шепнешком отвърна јнастаси€. - »ска ми се още мъничко да посп€...
††† - Ќима не си се наспала?
††† - Ќаспах се, при това много добре. Ќо един сън... “олкова хубав бе сън€т предутринен...
††† -  акъв сън? «а какво беше?
††† - ѕрисъни ми се, че ми говориш нещо. «а н€какво високо дърво, за звезда, за падане и пак отново нагоре... ƒуми за дърво, за звезда, но като че ли б€ха думи за любов.
††† - —ънищата често са неразбираеми  аква връзка може да има между едно дърво и любовта?
††† - ¬ръзка има между всичко и смисъл велик. “ук са важни чувствата, а не думите. ќт сутринта ден€т ми подари чувство необичайно. ќтивам да го поздрав€ и прегърна...
††† -  ого да прегърнеш?
††† - ѕрекрасни€ ден, поднесъл ми необикновени€т подарък...
††† јнастаси€ бавно стана, отдалечи се от входа на земл€нката н€колко крачки и ...
††† “€ винаги така правеше сутрин - своите особени гимнастики. ≈то и сега - разтвори ръце встрани и малко нагоре. —екунда-две погледа в небето - и изведнъж се завърт€! ѕосле се засили и направи своето неверо€тно салто. » пак се завърт€. ј аз, лежейки на сво€ спален чувал до входа на земл€нката, се любувах на устремните движени€ на јнастаси€ и си мислех: "√ледай ти! ”ж не е момиче вече, а как бързо, красиво и енергично се движи, също като млада гимнастичка. »нтересно как е почувствала какво си говорех наум, докато спеше? ћоже би тр€бваше да си призна€." «атова викнах:
††† - јнастаси€, това не е било обикновен сън.
††† “€ изведнъж спр€ като закована на пол€ната, после стремително се превърт€ н€колко пъти и като се оказа до мен, бързо седна на тревата и радостно заговори:
††† - Ќе е било обикновен сън? ј какво му е необикновеното?  азвай веднага! » всичко - от игла до конец!
††† - јми, разбираш ли, аз също мислех за онова дърво. √оворих си наум за онази звезда.
††† -  ажи ми, откъде намери такива думи? ќт какво се раждат такива думи?
††† - Ќав€рно, чувствата ги пораждат?
††† –азговорът ни бе прекъснат от вика на јнастасиини€ д€до:
††† - јнастаси€! јнастаси€, чуй ме веднага, разбери!
††† јнастаси€ скочи и аз бързо станах.

††† ѕќЅ≈ƒј Ќјƒ –јƒ»ј÷»я“ј
††† - ѕак ¬олод€ ли е направил нещо необичайно? - попита јнастаси€ д€до си, който дотича до нас.
††† ƒ€дото, като ми хвърли бегъл поглед, изстрел€ краткото "ѕривет, ¬ладимир", по€сни:
††† - “ой е на брега на езерото. √мурна се и извади едно камъче от дъното. —ега стои и го стиска в ръка. ѕредполагам, че камъкът му гори ръчичката, но той не го пуска. Ќе знам какво да го посъветвам.
††† —лед това д€дото се обърна към мен и каза:
††† - “во€т синът е там, а ти си му баща - какво чакаш!
††† Ѕез да ми е €сно какво точно става, се затичах към езерото. — мене тичаше д€дото и об€сн€ваше:
††† - “ова камъче е радиоактивно. ћалко е, но с гол€ма енерги€ вътре. “ази енерги€ прилича на радиаци€.
††† - ќткъде се е вземало на дъното на езерото?
††† - ќтдавна е там. ќще баща ми знаеше за него. Ќо никой но усп€ваше да се гмурне до него.
††† - ј ¬олод€ е усп€л... ќткъде е научил за него?
††† - —ам аз го научих да се гмурка надълбоко.
††† - «ащо?
††† - ѕосто€нно ми досаждаше, все ме молеше за това. Ќе ви се занимава с възпитанието на децата, всичко стоварвате на старите.
††† - ј кой му каза за камъка?
††† - јми че кой друг, освен мене? јз му разказах.
††† - «ащо?
††† - »скаше да знае, какво не дава на езерото да замръзва през зимата.
†††  огато дотичахме до езерото, вид€х сина си да стои на брега.  осите и ризата му б€ха мокри, но водата се беше вече отцедила - значи, отдавна тр€бва да е там, - заключих аз.
††† —инът ми ¬олод€ стоеше с протегната ръка и свити в юмрук пръсти и, без да откъсне поглед, съсредоточено гледаше към него. ясно: в дланта си стиска именно този злополучен камък от езерото. Ќаправих не повече от две крачки към него, но той бързо извърна глава към мене и каза:
††† - “ате, не се приближавай!
††† ўом спр€х, той каза:
††† - ѕоздрав€вам мислите ти, тате. —амо че иди по-надалече, може би е по-добре да легнете с д€до на зем€та, ще да мога тогава спокойно да се съсредоточа.
††† ƒ€дото мигом легна на зем€та, а аз, кой знае защо, също легнах до него. »звестно време мълчаливо гледахме сто€щи€ на брега ¬олод€, а после изведнъж ми хрумна една съвсем проста мисъл и аз казах:
††† - ¬олод€, ти просто го захвърли по-далече.
††† -  ъде надалече? - без да се обръща, попита той.
††† - јми на тревата.
††† - Ќе бива на тревата, много нещо може ще загине. „увствам, че засега не тр€бва да го хвърл€м.
††† - “и какво, така ли ще стоиш, ден или два? ј след това? ўе стоиш седмица, месец?
††† - ћисл€ как да постъп€, тате. ’айде да помълчим, нека мисълта сама намери решение, не бива да € отвличаме.
††† Ќие с д€дото мълчаливо лежахме и гледахме ¬олод€. » изведнъж вид€х как откъм другата страна на езерото, бавно, много бавно за такава ситуаци€, приближава јнастаси€. Ќа пет крачки от ¬олод€, седна на брега на езерото като че ли нищо не беше се случило, потопи крака във водата и така сед€ известно време. ѕосле се обърна към сина ни и съвършено спокойно попита:
††† - √ори ли ти ръката, синко?
††† - ƒа, мамо - отговори ¬олод€.
††† - «а какво мислеше като вадеше камъка и какво мислиш в момента?
††† - ќт камъка излиза енерги€, подобна на радиаци€. «а не€ ми е разказвал д€до. Ќо от човека също излиза енерги€. “ова го знам. » човешката енерги€ е винаги по-силна - н€ма енерги€, ко€то може да € победи. »звадих камъка и сега го държа. — всичка сила се мъча да подтисна неговата енерги€. ƒа € натикам обратно вътре. »скам да покажа, че човекът е по-силен от вс€каква радиаци€.
††† - » усп€ваш ли да покажеш превъзходството на тво€та енерги€?
††† - ƒа мамо, усп€вам. Ќо той продължава да се нагр€ва. ¬ече малко изгар€ пръстите и дланта ми.
††† - «ащо не го хвърлиш?
††† - ”сещам, че не тр€бва.
††† - «ащо?
††† - “ака усещам.
††† - «ащо?
††† - “ой... “ой ще се взриви, мамо! ўе избухне, веднага щом разтвор€ пръстите на ръката си. » взрива ще бъде силен.
††† - “очно така, ще се взриви. ќт камъка излиза заключената в него енерги€. —ъс сво€та енерги€ ти си подтиснал нейни€ поток и си го насочил навътре, мислено си образувал €дро вътре в камъчето и там сега се натрупва и тво€та, и неговата енерги€. Ќо т€ не може да се натрупва безкрайно. “€ е вече в €дрото, сътворено от твоите мисли, бушува и се нагр€ва - ето защо камъкът вече гори тво€та ръчичка.
††† - –азбрах, затова и не разтвар€м пръсти.
††† ¬ъншно јнастаси€ беше съвършено спокойна, движени€та й б€ха бавни и плавни, т€ говореше равномерно и с паузи, но аз чувствах, че е необикновено съсредоточена и мисълта й сега сигурно работи по-бързо от вс€кога. “€ стана, н€как си в€ло се протегна и спокойно каза:
††† - «начи, ти си разбрал, ¬олод€, че ако изведнъж оголиш камъчето, може да избухне?
††† - ƒа, мамо.
††† - “огава ... тр€бва да го освободиш постепенно.
††† -  ак?
††† - јми лекичко, отначало леко отвори палеца и показалеца, да се покаже част от камъка, и веднага мислено си представи, че от него излиза, като лъч нагоре, енерги€та, ко€то си вкарал в камъка. —лед тво€та, и неговата енерги€ ще се устреми. Ќо бъди внимателен: само нагоре лъчът тр€бва да се насочи.
††† ¬олод€, гледайки съсредоточено €ко стиснати€ си юмрук, лекичко почна да отпуска палеца и показалеца. ”трото бе слънчево, но дори на дневна светлина се виждаше лъча, излизащ от камъка. ≈дна птица, лет€ща нависоко, попадна в този лъч и се превърна в кълбо дим. ѕодобно на взрив от пара едно малко облаче, по което се плъзна лъчът. —лед н€колко минути той стана почти незабележим.
††† - ќх, заплеснах се аз тука с вас!... - каза јнастаси€. - ўе върв€, може закуска да ви направ€, докато вие тука се развличате.
††† “€ тръгна също много бавно.  ато направи две крачки, леко се залюл€, отиде до водата и си наплиска лицето. явно зад външното й спокойствие прикриваше неверо€тно напрежение. Ѕе го скрила, за да не изплаши сина ни и да не попречи на действи€та му.
††† - ќткъде разбра как тр€бва да се постъпи, мамо? - викна ¬олод€ след отдалечаващата се јнастаси€.
††† - ќткъде... - подразни го д€до му, който вече бе се надигнал от зем€та и се бе развеселил.  ак откъде? ѕо физика майка ти беше отличничка в училище! - и разсм€ гръмко.
††† јнастаси€ се обърна към нас, усмихна се също и каза:
††† - Ќе знаех предварително, синчето ми. Ќо, каквото и да се случи, винаги тр€бва да търси и намира решение. ƒа не сковава мисълта си от страх.
†††  огато лъчът съвсем изчезна, ¬олод€ отвори пръсти. Ќа дланта му спокойно лежеше малко, продълговато камъче. “ой го погледа и промълви едва чуто: "«аложеното в теб не е по-силно от човека!" ѕосле пак сви пръстите си в юмрук, засили се и - както бе с ризата - се гмурна в езерото. Ќе се показа три минути, а когато изскочи, веднага заплува към брега.
††† - јз съм го научил така да пести въздуха, - каза д€дото.
†††  огато ¬олод€ излезе на брега, заподскача, за да изтръска водата, дойде при нас, аз не изтърп€х и казах:
††† - »маш ли представа какво е това радиаци€, синко? Ќ€маш. јко знаеше, н€маше да влизаш и да се гмуркаш за този камък. Ќ€маш ли си други занимани€ тука?
††† - «на€ за радиаци€та, тате! ƒ€до ми е разказвал какви катастрофи стават при вас в атомните електростанции, какво оръжие има и какъв проблем е възникнал със складирането на €дрените отпадъци - отговори ¬олод€.
††† - “огава, какво общо има този камък тука, лежащ на дъното на езерото?  акво?
††† - »менно, какво? - намеси се в разговора ни д€до му, - ти тук го повъзпитавай малко, ¬ладимире, пък аз ще ида да си почина малко. „е нещо напоследък синът ти твърде много изисквани€ има към мене...
††† ƒ€дото се отдалечи и ние останахме със сина ми насаме. “ой стоеше пред мене в мократа си риза. явно беше разстроен от факта, че бе накарал всички ни да се вълнуваме. Ќе ми се искаше повече да му се карам. ѕросто сто€х и мълчах, не знаех за какво да говорим. ¬олод€ заговори пръв:
††† - –азбираш ли, тате, д€до ми каза, че тези хранилища за €дрени отпадъци кри€т в себе си огромна опасност. —поред теори€та на веро€тностите, те могат да нанесат непоправими вреди на много страни и на хората живеещи в т€х. ƒори на ц€лата ни планета.
††† - ћогат, разбира се, но ти какво общо имаш ти?
††† - јми ... след като хората са решили, че проблемът е уж решен, а опасността си остава, то значи, че е неправилно решен...
††† - » какво му е, според тебе, неправилното?
††† - ƒ€до ми каза, че правилното решение тр€бва аз да го откри€!
††† - ≈, и как? Ќамери ли го вече?
††† - ¬ече да, тате.
††† —тои пред мене той - мо€т деветгодишен син, мокър, с наранена ръка, но уверен в себе си. ќб€сн€ва със спокоен и уверен тон, за решението на проблема с €дрените отпадъци. “ова беше много странно. Ќали той не е учен, нито €дрен физик, нито дори се учи в нормално училище. ћного странно. —тои на брега на диво езеро в тайгата едно мокро момче и разсъждава за безопасното съхран€ване на €дрените отпадъци. Ѕез да се над€вам на н€какво ефективно решение от негова страна по този въпрос, просто за да поддържам разговора, попитах:
††† - ≈, и как конкретно се справи с този неразрешим проблем?
††† - ќт многото варианти, мисл€, най-ефективни€ е т€хното разпръсване.
††† - Ќе разбрах, чие разпръсване?
††† - Ќа отпадъците, тате.
††† - “оест, как?...
††† - јз разбрах, тате: в малки дози радиаци€та въобще не е опасна. ¬ малки количества € има навс€къде: в нас, в растени€та, във водата, облаците... Ќо когато се концентрира на едно м€сто, възниква реална опасност. ¬ €дрените хранилища, за които ми е разказвал д€до, изкуствено са концентрирани много радиоактивни предмети на едно м€сто.
††† - “ова е всеизвестно. –адиоактивните отпадъци се откарват в специално построени хранилища, които строго се охран€ват срещу терористи. —пециално обучен персонал следи стриктно да не се нарушава технологи€та на опазването.
††† - “ака е, тате. Ќо опасност все пак съществува. » катастрофата е неминуема: нейната причина е именно тази специална мисъл, натрапеното на хората неправилно решение.
††† - — този проблем, синко мой, се занимават цели научни учреждени€, в които работ€т хора с високи научни степени. “и не си учен, не познаваш науката, ето защо не можеш да решиш такъв важен проблем. — неговото решение тр€бва да се занимава ц€лата съвременна наука.
††† - ј резултатът, тате? “а нали именно поради решени€та на съвременната наука човечеството се подлага на гол€ма опасност. јз, наистина, не ход€ на училище, не познавам тази наука, за ко€то говориш, но...
††† “ой замълча и наведе глава.
††† -  акво значи това твое "но"? «ащо млъкна, ¬олод€?
††† - Ќе искам, татко, да уча в такова училище и да изучавам такава наука, за каквато ми говориш. - » защо не искаш?
††† - «ащото, тате, тази наука води към катастрофи.
††† - јми, че друга наука н€ма!
††† - »ма. "ƒействителността тр€бва сама себе си да определ€". “ака казва мама јнастаси€. јз разбрах какво значи това и точно така изучавам или определ€м. «асега не зна€ как да го кажа по-точно.
††† √ледай ти колко е твърд в своите убеждени€, - помислих си аз и го попитах:
††† - ј каква е веро€тността за катастрофа, според тебе?
††† - —топроцентова.
††† - “и сигурен ли си в това?
††† - —поред теори€та на веро€тностите и факта на непротиводействие на пагубната мисъл, катастрофата е неминуема. —троежът на големи хранилища може да се сравни със направата на големи бомби.
††† - » тво€та мисъл, значи, е вл€зла в противодействие с пагубното?
††† - ƒа, вече пуснах в пространството мо€та мисъл. » т€ ще победи!
††† - ј конкретно, как тво€та мисъл е решила въпроса за безопасното съхран€ване на €дрените отпадъци?
††† - ¬сички €дрени отпадъци, концентрирани в големите складове, тр€бва да се разконцентрират - ето мисълта ми.
††† - ƒа се разконцентрират, това значи да се раздроб€т на стотици хил€ди и даже милионни части, така ли?
††† - ƒа, татко.
††† - ѕроста работа.... ќстава главни€ въпрос: къде да се паз€т тези малки късчета.
††† - ¬ родовите имени€, тате!
††† ќт неочакваността и неверо€тността на чутото, аз за известно време изгубих дар реч.
††† ј после почти извиках:
††† - √лупости! ѕълни глупости си измисл€ш ти, ¬олод€.
††† Ќо като размислих малко, казах по-спокойно:
††† - Ќаистина, ако €дрените парченца се заров€т на много места, глобалната катастрофа може да се избегне. Ќо ще бъдат подложени на опасност милиони семейства, решили да живе€т в имени€та. ј нали всички хора искат да живе€т в екологически чисти местности?
††† - ƒа, татко, всички хора искат да живе€т в екологически чисти места. Ќо такива места вече почти н€ма на «ем€та.
††† - ƒаже и тук, в тайгата ли не е екологически чисто?
††† - “ук м€стото е относително чисто. Ќо не е идеалното, девственото. »деални места вече никъде н€ма. —лучва се, облаци от различни посоки и тук да донесат киселинни дъждове. “ревичките, дърветата, храстите засега се справ€т с т€х, но нали мръсните места от ден на ден стават все по-мръсни? » те ежедневно се увеличават. ≈то защо, днес не бива да се б€га от мръсоти€та, а да се напада. "“р€бва сами да творим чисти места" - казва мама. ќт всички възможни варианти, мисълта ми избра един - вече н€мам друг вариант. ƒа се разпръснат, да се обмисли възможността за извличане от т€х и полза за живота; да се пази във вс€ко имение по едно малко късче е по-безопасно. “ака говори мисълта ми.
††† - ј къде в имението? ¬ килера? ¬ сейф? ¬ мазата ли да се пази тази капсула с радиоактивно съдържание? “во€та мисъл не ти ли е подсказала още?
††† -  апсулата тр€бва да се закопае на не по-малко от девет метра под зем€та.
††† јз се замислих над неверо€тното на пръв поглед предложение на сина ми и все повече и повече б€х склонен да мисл€, че все пак има рационално зърно в не€. Ќай-малкото, предложени€т от него вариант за обезвреждане на €дрените отпадъци наистина напълно изключва опасността от мащабни катастрофи. ј замърс€ването на конкретното имение наистина може да се избегне, та дори и полза да се извлече. «ащо да не измисл€т учените нещо като мини-реактор? »ли нещо от този род?
††† » изведнъж и мен ме осени свежа мисъл. я гледай ти! ≈то €! ≈то още една причина, мотивираща нуждата от разсредоточаване на складовете с радиоактивни отпадъци! ѕарите!
††† —ега чуждите държави дават огромни суми пари за складирането на тези отпадъци. «а т€х се стро€т хранилища, издържат се обслужващ персонал и цели охранителни управлени€. „аст от парите, разбира се, хлътват неизвестно къде... Ќека тези средства да се дават на вс€ко имение, където ще се паз€т капсулите с радиоактивните отпадъци. ѕрекрасно! ’ем безопасността е гарантирана, хем пари ще получават хората.
††† ƒнес никой не може да гарантира безопасността дори на хората, живеещи далече от хранилищата.  огато стана авари€та в „ернобилската ј≈÷ в ”крайна, б€ха заразени не само територии на ”крайна, но и на –уси€ е Ѕелоруси€. ќблаците могат да разнас€т замърс€ването на стотици и дори хил€ди километри.
††† ≈то защо, предложението на мо€ син, макар и все още само иде€, изискваща детайлизиране, все пак заслужава най-сериозно внимание и от страна на учение, и от страна на правителствата; но - най-вече - на обществеността.
††† –азхождайки се покрай брега на езерото и зает с мислите си, аз съвсем забравих за сина си. ј той мълчаливо стоеше на същото м€сто и ме наблюдаваше.
††† ¬ъзпитанието не му даваше да ме заговори - да се прекъсне мисълта на размишл€ващ човек, тук се счита за недопустимо.
††† –еших да прехвърл€ разговора на друга тема.
††† - “и, значи, през ц€лото време размишл€ваш върху разни проблеми, ¬олод€. ј н€какви задължени€ имаш ли? Ќе са ли ти възложили н€каква работа да вършиш?
††† - –абота?.. ƒа са ми "възложили"?.. јз вс€кога прав€ каквото си искам. –абота?  акво се разбира под думата "работа", тате?
††† - јми работа... то е да правиш нещо, за което ти плащат пари. »ли да извършваш нещо полезно за ц€лото семейство. ≈то аз, например, на твоите години, родители ми възложиха да гледам зайците. » аз ги гледах. “рева им късах, хранех ги, клетките чистех... ј зайците носеха на семейството ни печалба.
††† ¬олод€, като ме изслуша, изведнъж каза малко възбудено:
††† - “атко, аз сега ще ти разкажа за едно задължение, което сам си го "възложих". » това е много радостно задължение. ѕък ти сам реши работа ли се нарича това или не.
††† - –азказвай.
††† - “огава да вървим, да ти покажа едно м€сто.

††† "√Џ—» - √Џ—»!" - "√ј-√ј-√ј" - »Ћ» —”ѕ≈–«ЌјЌ»≈“ќ,  ќ≈“ќ √”Ѕ»ћ
††† Ќие със сина ми започнахме да се отдалечаваме от езерото. ¬олод€ вървеше отпред. “ой н€как си се измени: от разсъдлив и съсредоточен, стана радостно-възбуден. ѕон€кога се обръщаше в движение, подскачаше и бързо разказваше:
††† - «айчета не съм отглеждал, тате. ƒруго съм правил. Ќе знам как да го нарека. –аждал... не става. —ътвор€вал? ѕак не е става съвсем... ј да, сетих се! “ова вие му казвате "мътене на €йца". «начи, аз мътих €йца.
††† -  ак така - да мътиш? яйца се мът€т от кокошка-квачка или друга птица.
††† - ƒа, зна€. Ќо на мен ми бе необходимо сам да ги мът€.
††† - » защо? я разказвай поред.
††† - ѕодред. ƒобре, всичко се случи в следната последователност. ѕомолих д€до да ми намери н€колко €йца от диви гъски и диви юрдечки. ƒ€до, първо помърмори малко, но след три дни ми донесе четири големи гъши €йца и пет по-малки, юрдечи. —лед това: изкопах малка €мка, сложих на дъното еленов тор и трева, покрих го със суха трева и отгоре сложих всичките €йца, които бе донесъл д€до.
††† - «а какво ти беше то€ тор?
††† - “оплина дава. Ќа €йцата им тр€бва топлина, за да се излюп€т патета. » отгоре им тр€бва топлина. ќтгоре пон€кога л€гах сам, покривайки €мката с корема си.  огато беше студено или валеше дъжд, заръчвах на мечката да лежи над €мката.
††† - ј как мечката не чупи €йцата?
††† - јми мечката е гол€ма, а €мката с €йцата - малка. “€ лежеше над €мката, а €йцата б€ха на дъното. ј аз, ту на вълчицата заръчвах да пази €йцата, ту сам сп€х там, докато пиленцата не почнаха да ги пробиват с човчици. “ова е толкова радостно да се види, когато прочокват. —амо че не всички се измътиха. ќт деветте €йца се получиха две гъсета и три юрдечета. ’ранех ги със семена от треви, с стрити орехи, и сам ги по€х с вода! » винаги, когато ги хранех, канех разните животни, които живе€т на нашата територи€.
††† - «ащо?
††† - «а да вид€т как се грижа за т€х, да разбират, че не тр€бва да ги пипат, а напротив, да ги паз€т. —п€х до трапчинката, в ко€то се б€ха родили гъсетата и юрдечетата, а когато се случваха студени нощи или валеше дъжд, поръчвах на мечока да спи до т€х. ѕатенцата се криеха в топлата му козина и им беше добре. ѕосле, по ред... ќколо €мката набих колчета и изплетох ограда от клончета; и самото гнездо покрих отгоре с клонки. √ъсетата и юрдечетата пораснаха и се научиха да излизат от €мката. ј аз обикал€х гнездото им и им виках "пати-пати-пати" - и те веднага излизаха и тичаха след мене. » след мечката се опитаха да тичат, но аз ги отучих. ћечока може да иде далеко и те за загинат. Ќо оцел€ха. ѕораснаха, пера им израснаха, научиха се да лет€т. ѕодхвърл€х ги нагоре, за да се научат. ѕосле почнаха да отлитат нан€къде, но се връщаха в гнездото си.  огато настана есен и разните птици почнаха да се събират на €та и се готвеха да тръгнат на юг, моите вече големи гъски се присъединиха към €то гъски, а юрдечките - към юрдече; и всички отлет€ха към топлите страни.
††† Ќо аз предполагах и почти б€х сигурен, че през пролетта ще се върнат. » те се върнаха. ќ, колко хубаво бе, тате!  ато дойдоха, чух радостни€ им вик: "па-па-па". ƒотичах при гнездото и също почнах да им викам както преди: "пати-пати-пати". ’ранех ги със семена от трева и предварително намачкани €дки от орехи. “е взимаха храната от ръцете ми. –адвах се и местните животни дотичаха, чули виковете ми - и те се радваха. √ледай, тате, дойдохме вече. √ледай!
††† ¬ закътано местенце, между два храста див касис аз вид€х оплетеното от сина ми гнездо. Ќо н€маше никой.
††† - ¬икаш, дошли са, а тука никого н€ма.
††† - —ега ги н€ма, отлетели са н€къде на разходка и да се нахран€т. “е са отлетели, но виж, тате.
††† ¬олод€ разтвори клончетата наблизо, разшир€вайки входа, и аз вид€х три €мки-гнезда. ¬ едното имаше пет малки €йца - сигурно юрдечи. ¬ другото - едно по-гол€мо, гъше.
††† - √ледай ти, върнали са се, значи, и дори снас€тЕ  ато че ли са малко.
††† - ƒа! - гордо възкликна ¬олод€. - ¬ърнаха са се и снас€т. ћогат и повече да нос€т, ако се взимат част от €йцата и носачките се подхранват по-често.
††† јз гледах щастливото лице на сина си и не можех до край да проуме€ причината на неговата радостна възбуда. ѕопитах го:
††† - «ащо толкова много се радваш, ¬олод€? Ќали никой от вас - нито д€до ти, нито мама, нито ти не ползвате €йцата за €дене, следователно, това не може да се нарече "работа", след като н€ма практическа полза от не€.
††† - «ащо? Ќо нали другите хора €дат. ћама казва, че може да се ползва всичко, което животните сами дават на човека. ќсобено на онези, които са свикнали да се хран€т не само с растителна храна.
††† -  акво общо имат хората с твоите занимани€?
††† - –еших, че тр€бва да се направи така, че хората живеещи в имени€та да не се натоварват с особени грижи по своето стопанство. »ли почти да не се натоварват. «а да имат време да размишл€ват. “ова е напълно възможно. јко се разбере замисълът на Ѕога, сътворил наши€ св€т. Ќа мен ми харесва науката за познаване на Ќеговите мисли. “ова е най-великата наука и тр€бва да € изучаваме.
††† Ќапример, да се разбере защо “ой е направил така, че птиците през есента да отлитат на юг, но да не остават в топлите страни, а да се връщат обратно?
††† ћного мислих за това и предположих, че сигурно √о е направил, за да не затрудн€ва човека през зимата. ѕрез зимата птиците не могат сами да си намер€т храна и затова отлитат? Ќо не остават на юг, връщат се, искат да бъдат полезни на човека. “ака го е замислил Ѕог. ћного от замисленото от “вореца наш тр€бва да разбере човека.
††† - «начи ти, ¬олод€, предполагаш, че във вс€ко имение или в повечето, могат да живе€т гъски, юрдечки, да снас€т €йца, сами да се препитават, а есента да отлитат на юг и пролетта да се връщат?
††† - ƒа, може да се направи така. Ќали при мене се получи.
††† - ѕри тебе се получи, съгласен съм. Ќо, има едно обсто€телствоЕ Ќав€рно ще те огорча, но все пак, тр€бва да ти кажа истината. «а да не станеш смешен със своето предложение.
††† -  ажи ми истината, тате.
††† - »ма такава наука, казват й икономика. ”чените икономисти посто€нно изчисл€ват как най-рационално да се постъпи при производството на различните стоки, в дадени€ конкретен случай - €йцата. ¬ света ни са построени много птицеферми. “ам се отглеждат хил€ди кокошки на едно м€сто. “е снас€т €йца, които после отиват в магазините. „овекът отива в магазина и спокойно си купува колкото му тр€бват €йца. ¬сичко е направено така, че за производството на едно €йце да отива колкото може по-малко разход на труд и време...
††† -  акво е това "разход на труд", тате?
††† - “ова е количеството вложени средства и време за производството на едно €йце. “р€бва внимателно да се изчисл€ва как да се постъпи по-ефективно, т.е. по-добре.
††† - ƒобре, сега ще се постара€ да го изчисл€, тате.
††† -  ато пресметнеш всичко, сам ще видиш. Ќо за изчислението са нужни данни за разходите. ўе се постара€ да ги взема от н€кой икономист.
††† - Ќо аз веднага мога да пресметна всичко, тате.
††† ¬олод€ леко се намръщи или напрегна и след минута каза:
††† - ћинус две към безкрайност.
††† -  аква е та€ формула?  акво израз€ва?
††† - ≈фективността на Ѕожествената икономика се израз€ва с безкрайна редица числа. "Ќаучната" икономика на съвременни€ човек даже от нулевата точка спада с две единици.
††† - Ќ€как странна е методиката ти за изчисл€ване, синко, непон€тна. ћожеш ли ми об€сни: как го пресметна?
††† - ѕредставих началната точка на отчитане, в този случаи, с нула. ¬сичките разходи на птицефермата, свързани с нейното постро€ване, поддържане и доставка на €йца в магазините се израз€ват с числото минус единица.
††† - «ащо минус едно? “ези разходи тр€бва да се израз€ват в рубли и копейки.
††† - ѕаричните единици са винаги различни и условни, затова в дадената методика те не са съществени - те могат да се вземат, всички заедно, под условното название "минус единица". —лед като има разходи, значи от нулеви€ знак и могат да се израз€т с минус единица.
††† - ј второто минус едно откъде се взе?
††† - “ова е качеството. “о не може да бъде добро. Ќеестествените услови€ на отглеждане, липсата на разнообразна храна неизбежно понижават качеството на €йцата и се по€в€ва още една цифра "минус едно". —умарно става "минус две".
††† - ƒобре, нека да е така. Ќо пък в тво€ случай се получават огромни загуби от време. ≈то, ¬олод€, кажи: колко време си загубил, докато, както сам казваш, си мътил €йцата и после си захранвал своите гъсета и юрдечета, и си ги пазил?
††† - ƒеветдесет дни и нощи.
††† - ƒеветдесет денонощи€, значи. » всичко това - за да получиш чак след година всичко на всичко н€колко десетки €йца. «а хората от имени€та ще е много по-рационално да се снабд€т от пазара с пилета или сами да ги излюп€т с инкубатор - след 4-5 месеца те ще почнат да снас€т. ѕрез втората година, преди настъпването на зимата, като правило ги кол€т, понеже на третата година €йцеснас€нето спада. ѕросто ги кол€т и нови отглеждат. “ова е технологи€та.
††† - “ова е технологи€ на вечно повтар€щи се грижи, тате - тр€бва кокошките всеки ден да се хран€т, да се приготв€ храна за зимата, а след година нови да се отгледат.
††† - јми да, да се хран€т и нови да се отглеждат, но при съвременната технологи€ това не е толкова трудоемко, както в тво€ вариант.
††† - Ќо нали деветдесет дни е срокът за задействане на вечната програма.  ато се върнат, птиците сами ще отглеждат свое потомство, ще го учат на общуване с хората и връщане към родината. “е ще прав€т това хил€ди години. „овекът, който пусне в действие тази програма, ще € подари на бъдещите си поколени€Е ўе възстанови за т€х частичка от Ѕожествената икономика. –азходите от 90 дни върху едно произведено €йце след сто години ще се сведат до минути и ще намал€ват вс€ка следваща година.
††† - ≈то, все пак има загуби, а ти не ги взе предвид в своите изчислени€.
††† - «агубите имат сво€та велика компенсаци€, не по-малко важна от продукта, произвеждан от птиците.
††† -  аква компенсаци€?
††† -  огато напролет от далечните страни птиците пак прилитат в родните гори и пол€, хората им се радват. ѕоради тази благотворна енерги€ на радостта, от хората си отиват много болести. Ќо 90 пъти по-силна ще е тази енерги€, когато не просто птиците прилитат от юг, а когато се върнат лично при тебе и с радостен вик и възторжено пеене почнат да поздрав€ват жителите на новите имени€. ѕеенето им ще донесе радост и сила не само на човека, но и на ц€лото пространство.
††† ¬олод€ говореше вдъхновено и уверено. ƒа се спори повече с него щеше да е глупаво. Ќаправих се че мисл€ или си пресм€там нещо наум. Ѕеше ми малко криво, че не усп€х нищо да подскажа на сина си, нито да го науча на нещо. ј какво е това странно възпитание или обучение? —ина ми пред, а все едно е дете, от друга планета или цивилизаци€. —ъвсем други представи за живота, съвсем друга философи€ и скорост на мисълта. —м€та мигновено. » е €сно, разбираемо, ти ако искаш, на компютър ц€ла година см€тай - неговите изчислени€ вс€кога ще са по-точни. ¬сичко в него е н€как си преобърнато. ј може би е по-точно да се каже, че ние сме извратили до неузнаваемост наши€ живот? ¬сичките му пон€ти€ и смисъл. » всички катастрофи само от това идват.
††† »злиза, без съмнение, че всичко е точно така. ј толкова ми се иска да бъда с нещо полезен на сина си. Ќо с какво? Ѕез да се над€вам на нищо определено, попитах небрежно и спокойно:
††† - ўе помисл€ над тво€та икономика. ћоже пък и да си прав... ј сега, ми кажи, синчето ми. “и тук задачки решаваш разни и играеш. Ќима н€маш никакъв нерешим проблем?
††† ¬олод€ въздъхна дълбоко и н€как си много тъжно, помълча малко и отговори:
††† - ƒа, тате, имам си проблем, и то много гол€м. » само ти можеш да помогнеш за решаването му.
††† ¬олод€ беше тъжен, а аз се зарадвах, че най-после той се нуждае от мо€та помощ.
††† - » в какво се състои тво€т гол€м проблем?


23456789

—ъздадено: 21/02/2006 • 16:23
ќбновено : 07/03/2006 • 17:09
 атегори€ : ¬ладимир ћегре
—траницата е посетена 11025 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є4 

nadia 15/10/2012 • 14:04

ќт малка търс€ себе си,смисъла на живота и леко по леко наредих пъзела.Ќе съм €сновидец,но остав€йки про€влението да ме води,се нарежда всичко по най-правилни€ начин.Ѕез никакво насилие,просто си зна€,че знанието е в мен. огато стигнах до јнастаси€,разбрах,че това търси мо€та душа,а самата т€ е мо€та сродна душа.ќтпреди това си б€х създала относително спокоен начин на живот до града,но това сега не ми е достатъчно.»скам тотално да се отдел€ от системата,с живот изпълнен в хармони€ с природата.«а съжаление на този етап не получавам подкрепа от мо€та половинка,но ще го изчакам,докато и той узрее за иде€та.“ова е бъдещето,хора.«а него е говорила и ¬анга и —еврюкова,сега и творците на —ал –акели,а както виждате и јнастаси€.«апознайте се с иде€та и сътвор€вайте Ќови€ —в€т на хармони€ и светлина.

 оментар є3 

lp 13/06/2010 • 19:18

10-тата книга "јнаста" може да изтеглите оттук http://www.e-puzzle.ru/page.php?id=2764

 оментар є2 

pchelichka 16/04/2009 • 21:56

www.anastasiabg.com      форум


 оментар є1 

nikolay 14/11/2008 • 17:10

¬ече  и  положителни  отзиви  по  руската  телевизи€  за  родовите  имени€  http://www.1tv.ru/news/n128134
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.38 секунди