“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ћолба за прошка
ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ладимир ћегре - ≈нерги€та на живота

“вор€щата мисъл

††††

††† „овешки€т живот! ќт какво или от кого зависи той? «ащо едни стават императори и пълководци, а други събират огризки от боклука?
††† Ѕитува мнението, че още от раждането съдбата на всекиго е предначертана. јко е така, то човекът е само едно незначително винтче в системата на н€какъв механизъм, а не високоорганизирано Ѕожие творение.
††† »ма и друго мнение: човекът е самодостатъчно творение, в което съществуват всички енергии на мирозданието.
††† Ќо има в човека една енерги€, ко€то е присъща само нему - т€ се нарича "енерги€ на мисълта". » ако човек разбере какво притежава и се научи да € използва в пълна степен, то той ще се превърне във властелин на ц€лата ¬селена.
†††  ое от тези две взаимноизключващи се определени€ е истинското?
††† «а да разберем това нека си спомним старата притча, ко€то се е превърнала почти в анекдот.

††† ≈дин човек, €досан от живота си, се втурнал в горичката в покрайнините на града, вдигнал нагоре ръце стиснати в юмруци, и закрещ€л обръщайки се към Ѕога:
††† - Ќе мога да продължавам да живе€. Ќесправедливост и хаос цар€т в “воето земно стопанство. Ќ€кои хора се воз€т на скъпи коли из града и пре€ждат по ресторантите, а други събират огризки от боклука. Ќа мен например парите не ми стигат дори нови обувки да си куп€. јко ти Ѕоже си справедлив, и ако “и изобщо съществуваш, направи така, че на мо€ лотариен билет да се падне гол€мата печалба.
††† –азсе€ли се облаците на небето, слънчев лъч топло и ласкаво докоснал крещ€щи€ човек и зазвучал спокоен глас от небето:
††† - ”спокой се сине ћой, јз съм готов да изпълн€ молбата ти.
††† «арадвал се човекът. “ръгнал по улицата, усмихвал се, разглеждал с удоволствие витрините на магазините, представ€л си какво ще си купи с печалбата от лотарийни€ билет.
††† »зминала година. Ќищо не спечелил човека. –ешил, че Ѕог го е измамил.
††† —ъвсем €досан човекът отишъл на онова м€сто в гората, където чул обещанието на Ѕога и пак закрещ€л:
††† - “и не изпълни обещанието си Ѕоже. »змами ме. ÷€ла година чаках. ћечтаех какво ще куп€ със спечелените пари. Ќо годината мина, а аз така и нищо не спечелих.
††† - јх сине ћой, - зазвучал от небето тъжен глас. - “и искаше да спечелиш много пари от лотари€та. Ќо защо тогава за ц€ла година не си купи нито един лотариен билет?

***

††† “ази малка притча-анекдот се разказва сред народа. ’ората се сме€т на неудачника:
††† -  ак пък не се е сетил, че за да му се осъществи мечтата да спечели от лотари€та нужно преди всичко да се купи поне един лотариен билет. “а човекът не извършил от само себе си разбиращо се действие.
††† “ук е важна не притчата сама по себе си, и не това дали се е случило в действителност или не, това за което се говори в не€. Ќай-важно е отношението на хората към станалите събити€.
††† “ова, че хората се сме€т на несъобразителността на човека, говори именно за това, че може би интуитивно или подсъзнателно хората разбират, че техни€т собствен живот не само от н€какви ¬исши сили и от Ѕожи€т промисъл, но и от т€х самите.
††† ј сега нека всеки се опита да анализира своите житейски ситуации. Ќаправили ли сте всичко необходимо за сбъдването на вашата мечта?
††† —ме€ да твърд€ и не без основание: вс€ка, дори изглеждащата нереална, мечта ще се сбъдне, ако човекът, който иска изпълнение на желанието си извърши прости и последователни действи€ в посока на тази мечта.
††† “ова твърдение може да се илюстрира с множество примери. ≈то един от т€х.

Ќ≈¬≈—“ј“ј Ќј јЌ√Ћ»…— »я Ћќ–ƒ

††† ¬еднъж на малки€ пазар в град ¬ладимир случайно станах свидетел на скандал между млада девойка продавачка и пийнал мъж купувач.
††† ƒевойката продаваше цигари и очевидно работеше отскоро и все още зле се ориентираше в стоката си, объркваше названи€та на цигарите и затова обслужваше бавно купувачите. Ќатрупа се малка опашка - трима човека. ѕийнали€т мъж, който стоеше на кра€ високо каза на момичето:
††† - Ќе можеш ли да мърдаш по-бързичко, повлекано?
††† Ѕузите на момичето пламнаха. Ќ€колко човека, които минаваха наблизо се поспр€ха да разгледат нескопосаната продавачка.
††† ѕийнали€т мъж високо продължаваше своите не ласкави коментари. “ой искаше да купи два пакета цигари "ѕрима", но когато дойде негови€ ред девойката отказа да го обслужи. ѕламнала от смущение и €вно едва сдържайки сълзите си, т€ за€ви на купувача:
††† - ¬ие се държите оскърбително и аз отказвам да ви обслужвам.
††† ћъжът купувач отначало замр€ от неочаквани€ поврат на събити€та, после се обърна към увеличаващата се група з€пачи и се разрази в още по оскърбителни изрази:
††† - ¬ижте € тази невзрачна малоумница.  ато се омъжиш, мъжът ти и нещо по силно ще ти каже ако в кухн€та като варена кокошка се движиш.
††† - ј аз и на мъжа си н€ма да позвол€ да ме оскърб€ва, - отговори девойката
††† - „е ко€ си ти бе? √арга наперена - още по-силно и раздразнено възкликна пи€ни€ мъж, - на мъжа си н€мало да позволи. ƒа не би да се жениш за английски лорд?
††† - ћоже и за лорд да е, това си е мо€ работа - кратко отвърна девойката и се обърна.
††† —итуаци€та се нажежаваше. Ќико€ от страните не искаше да отстъпи. –азвръзката се очакваше от пор€дъчно увеличила се тълпа хора - посто€нните посетители на малки€ пазар. —ъбралите се започнаха да подвикват подигравателни реплики по повод намерението на продавачката да се омъжи за английски лорд.
††† ќт съседната серги€ се доближи и застана до сво€та при€телка друга една девойка. «астана мълчаливо и толкова.
††† “е сто€ха в мълчание - две млади момичета, очевидно съвсем неотдавна завършили училище, - сто€ха пред събралите се хора, които обсъждаха дързостта на поведението и надменността им.
††† Ќай-вече се пускаха шеги по повод невъзможното желание за женитба с английски лорд, оцен€ваха се външните им данни и възможности.
††† —итуаци€та разреши един младеж - собственика на търговските сергии на пазара.  огато той приближи първо поиска със строг тон девойката да продаде цигари на купувача, но като получи отказ, бързо намери изход добър за всички. “ой извади пари от джоба си и каза обръщайки се към момичето продавачка.:
††† - ”важаема, бъдете добра и ми продайте мол€ ви, два пакета цигари "ѕрима" ако това не ви затрудн€ва.
††† - ћол€, - отговори момичето като подаде цигарите.
††† ћладежът даде цигарите на мъжа купувач и конфликтът приключи, тълпата се разпръсна. Ќо тази истори€ имаше продължение, доста неочаквано.
†††  огато отивах на пазара за покупки аз вече всеки път неволно обръщах внимание на двете млади продавачки. “е работеха така сръчно както и техните по-възрастни колеги, но в същото време значително се отличаваха от т€х. —тройни, скромно, но акуратно облечени, без излишна козметика на лицата, а и движени€та им б€ха много по-елегантни от другите. ћомичетата работеха на пазара почти година и изведнъж едновременно изчезнаха.
††† —лед още половин година, през л€тото, на същи€ онзи пазар, аз обърнах внимание на върв€щата покрай сергиите с плодове елегантна млада жена. “€ се отличаваше от останалите и с гордата си осанка, и с модното, скъпо облекло. —лед ефектната жена вървеше солиден мъж с кошница пълна с различни плодове.
††† јз разпознах в тази млада жена, привличаща възторжените мъжки погледи и €вно завистливите женски, при€телката на продавачката на цигари.
††† ѕриближих се и об€сних на младата двойка, по-скоро на подозрителни€ спътник на госпожата, причината за моето любопитство. ћладата жена накра€ ме позна. —еднахме в едно кафене на открито, и Ќаташа, както се нарича, разказа за събити€та, станали през последните година и половина.
††† - ¬ онзи ден когато пред много от посто€нните посетители  ат€ се скара с купувача, ние решихме да напуснем, за да не ни се сме€т. ѕомните ли, че тогава  ат€ каза, че ще се омъжи за английски лорд. » хората се см€ха на това. «начи, ще се сме€т и занапред и с пръст ще ни сочат - решихме ние.
††† —амо че не можахме да си намерим работа на друго м€сто. “огава тъкмо б€хме завършили училище, а в института не можахме да постъпим. ¬€рно, че аз не б€х сред най-добрите, но  ат€ беше почти отличничка. » изпитите взе с високи оценки, но не усп€ да влезе. Ѕезплатните места в института б€ха съкратени, а да плаща за обучение т€ н€маше възможност: майка й не печелеше много, а баща н€ма. ≈то как се уредихме като продавачки на пазара, а на други места не ни вземаха.
††† Ќие работехме и се готвехме да кандидатстваме пак в института следващата година. Ќо едва седмица след случа€ на пазара  ат€ внезапно ми каза: "јз тр€бва да се подготв€ да стана достойна жена на английски лорд. »скаш ли заедно да се занимаваме?"
††† ћислех си, че при€телката ми се шегува, но не беше така.  ат€ и в училище беше такава.
††† ¬ библиотеката беше намерила програма от института за благородни девици, адаптира € за съвременните услови€. » започнахме ние да се занимаваме по  атината програма като ненормални.
††† «анимавахме се с танци, аеробика, изучавахме истори€та на јнгли€, езика, правилата на доброто поведение и маниерите. √ледахме политическите дискусии по телевизи€та за да можем да поддържаме разговор с умни хора. ƒори на работа, зад серги€та ние се стараехме да се държим като на светски срещи за да бъдат маниерите ни естествени.
††† ѕолучавахме заплата, но не € харчехме за себе си. ƒори козметика не си купувахме - събирахме. —ъбирахме пари, за да си ушием прилични дрехи и да отидем в јнгли€ като туристи.
†††  ат€ каза, че английски лордове не идват на малки€ владимировски пазар. «начи, ние тр€бва да отидем в јнгли€. “огава шансовете значително ще нараснат.
††† ќтидохме ние в јнгли€ с туристическа група. ƒвете седмици бързо отлет€ха. –азбира се, както и сам се досещате, английски лордове не ни посрещнаха и не ни съпровождаха. ј и аз самата не разчитах на нищо, всичко правех с  ат€ за компани€. ј т€ се над€ваше. “€ е упорита. ¬се се вглеждаше в лицата на англичаните, търсеше онзи, който й е съден. ƒори ходихме два пъти в клуб за танци, но никой дори веднъж не ни покани да танцуваме.
††† ¬ ден€ на отпътуването вече върв€хме от хотела към автобуса, който щеше да ни откара на летището. ј  ат€ все се над€ваше и все се оглеждаше наоколо. Ќа стъпалата се спр€хме,  ат€ изведнъж остави чантата си, погледна настрани и каза: "≈то го идва."
††† √ледам аз: по тротоара към входа на хотела върви млад човек, мисли си за нещо свое и дори не поглежда към нас.  огато се изравни с нас, дори и не забел€за  ат€ и отмина.
††† » внезапно  ат€ - ама как можа да го направи - високо го извика.
††† ћладежът се обърна към нас.  ат€ бавно, но решително се доближи до него и му каза на английски: " азвам се  ат€. јз съм от –уси€. —ега заминавам на летището с този автобус и с мо€та група. ƒойдох при васЕ почувствах, че мога да ви стана много добра жена. јз още не ви обичам, но ще мога да ви обикна, и вие ще ме обикнете. ўе имаме добри деца. ћомче и момиче. ўе бъдем щастливи. ј сега, ако искате можете да ме изпратите до летището".
††† ћлади€т англичанин гледаше  ат€ много сериозно и нищо не отговар€ше, изглежда се беше шашнал от изненада. ѕосле каза, че има сериозна делова среща, пожела щастлив път и си отиде.
††† ѕо цели€ път към летището  ат€ мълчаливо гледаше през прозореца, не си казахме нито дума. » на мен, и на  ат€, ни беше н€как неудобно пред туристите, които вид€ха тази сцена. Ќаправо с кожата си чувствах, как се присмиват хората на  ат€, как € осъждат.
††† ј когато пристигнахме на летището слизащата по стълбите на автобуса  ат€ € посрещна с огромен букет цвет€ същи€ онзи млад англичанин.
††† “€ пусна чантата си на асфалта, не - т€ направо хвърли чантата си, не взе букета, а се притисна до гърдите му и заплака. “ой изтърва букета, цвет€та се разпил€ха. Ќие с групата събирахме цвет€та, а те сто€ха. јнгличанинът милваше косите на  ат€. » с€каш н€маше никого наоколо бързо й говореше, какъв глупак е, как едва не е изпуснал съдбата си, а че ако не беше усп€л, би страдал после ц€л живот, и все благодареше на  ат€, че го е намерила.
††† —амолетът забави излитането си. Ќ€ма да ви разказвам как, но аз го задържах.
††† Ќейни€т англичанин се оказа потомък от семейство на английски дипломати и сами€т той се готвеше за работа в н€какво посолство.
†††  огато се върнахме в –уси€, той звънеше на  ат€ всеки ден. “е дълго разговар€ха. —ега  ат€ е в јнгли€, бременна е. ћисл€, че те истински се обичат. ј пък аз пов€рвах в любовта от пръв поглед.
††† Ќаташа, ко€то ми разказа тази удивителна истори€, се усмихна на сед€щи€ до масата свой спътник. ѕопитах ги отдавна ли се познават. ћладежът отговори:
††† - јми че аз б€х в онази същата туристическа група.  огато англичанинът разпил€ цвет€та, Ќаташа започна да ги събира, а аз и помагах. ј сега нос€ кошницата с плодове след не€.  ъде ще се мерим ние с английските лордове!
††† Ќаташа положи нежно ръка на рамото на сво€ спътник и с усмивка каза:
††† - Ќе могат да се мер€т те с вас - руските мъже.
††† ѕосле щастливата девойка се обърна към мен и каза:
††† - Ќие с јндрей се оженихме преди един месец, сега сме дошли да навестим моите родители.

***

†††  ато узна€т истори€та на тези две момичета мнозина ще помисл€т: провърв€ло им е, или пък - необичайната ситуаци€. Ќо аз се наемам да твърд€, че в дадени€ случай ситуаци€та е била абсолютно стандартна и закономерна. » дори повече, аз твърд€, че ако повтор€т последователността на действи€та на  ат€ и Ќаташа, и други момичета биха могли да прогнозират за себе си изхода от подобна ситуаци€. –азличи€та, разбира се са възможни в имената и характерите на избраниците, както срока на изпълнение на замисленото, но това, че подобна ситуаци€ би се случила и с други е предопределено. ќт кого? ќт самите девойки, от техни€ начин на мислене и последвалите го последователни действи€. —ъдете сами. ѕри  ат€ се е по€вила мечта или цел, - да се омъжи за англичанин. Ќе е важно под чие въздействие т€ е започнала да мечтае за това. Ќай-веро€тно и е била непри€тна атмосферата на пазара, пи€ните купувачи, грубостта, а може и присмеха на скандални€ купувач.
††† » така, мечтата се е по€вила. ≈ и? ћалко ли девойки мечта€т за принца в б€л "ћерцедес", а се жен€т в кра€ на краищата за обикновени неудачници. Ќа повечето от т€х мечтите им не се сбъдват.
††† —ъгласен съм, разбира се, че не се сбъдват, но само защото техните действи€ или по-скоро бездействие по отношение на мечтата приличат на анекдотичната ситуаци€ с лотарийни€ билет.  огато човек мечтае за печалба и дори Ѕог моли за помощ, а не извършва дори елементарно действие - да си купи поне един лотариен билет.
††† ƒевойките са започнали да действат и се е изградила определена последователност: мечта-мисъл-действие. јко се опитате да изхвърлите от верижката дори и един елемент съдбата на момичетата би се оказала съвсем различна.

“¬ќя“ј —ЏƒЅј ќ“ “≈Ѕ ≈ —Џ“¬ќ–≈Ќј

††† „овешката съдба! ћнозина са свикнали да см€тат, че съдбата ме сформирана от н€кого свише. » този н€кой просто дава на разположение на всеки човек най-силната вселенска енерги€, ко€то е способна и съдбата на собственика си да формира и нови галактики да създава. “ази енерги€ се нарича "човешка мисъл".
††† ≈дното само знание, че това е така, не е достатъчно: това €вление тр€бва да се осъзнава и чувства.
††† ќт това доколко пълно ние можем да осъзнаем това, да почувстваме и да разберем, зависи в каква степен пред нас ще се откриват тайните на мирозданието, механизма на чудесата, а по-точно - закономерните €влени€.
††† —амо осъзнаването и приемането на енерги€та на мисълта позвол€ва да направите сво€ живот и този на близките си по-щастлив. ј именно, щастливи€ живот е предопределен за човека на зем€та.
††† » така, ние тр€бва да убедим в безспорността на следните изводи:
††† ѕърво - човекът е мислещо същество.
††† ¬торо - н€ма във ¬селената равна по сила на енерги€та на мисълта: всичко видимо и ние самите сме сътворени от енерги€та на мисълта.
††† ћогат да се избро€т названи€та на милиони предмети: от примитивни€ чук до космически€ кораб, и по€вата на всеки един от т€х ще бъде предшествана от мисълта.
††† ¬ъображението изгражда материални€ предмет в невидимо за нас пространство, ние още не виждаме неговата материализаци€, но това съвсем не означава, че този предмет не съществува. “ой вече е построен в мисленото пространство, а това е много по-важно, отколкото последващата материализаци€.
†††  осмически€ кораб се строи с мисълта на един или н€колко човека. Ќие още не го виждаме, не можем да го пипнем, и в същото време той съществува! —ъществува в невидимо за нас измерение, а впоследствие се материализира, приемайки видима за нашето обичайно зрение форма.
†††  ое е по-важното в създаването на космически€ кораб? ћисълта на изобретател€ и конструктора или действи€та на работника, изработващ детайлите според чертежите? –азбита се, всеки труд в дадени€ случай е необходим, но първична е все пак мисълта.
††† — реални€ космически кораб може да стане авари€ и причина за не€ винаги ще бъде не н€кой бракуван детайл, а не докрай отработената мисъл.  азано по-просто "недомислие".
††† ћисълта може да предвиди всички аварии. «а мисълта не съществуват непредвидими ситуации. Ќо авариите и всевъзможни неуредици все пак се случват. «ащо? ѕрибързано е с материализаци€та, без да се даде възможност на мисълта да завърши проекта.
††† “ака като поразмисли сам всеки може да се убеди в безспорността на извода: всички предмети, изработени н€кога на «ем€та представл€ват материализаци€ на мисълта.
††† —ега е нужно да се осъзнае, че абсолютно всички житейски ситуации, включително и сами€ живот, първо се сформират в мисълта.
††† ¬идими€т за нас св€т на живата природа, включително и сами€ човек са сформирани първоначално от мисълта на Ѕога. „овек, също както Ѕог, е способен с мисълта си да сформира нови предмети и собствените си житейски ситуации. јко мисълта ви е слабо развита, или под въздействието на н€какви причини не ви е дадено да използвате присъщите й енерги€ и скорост, върху вашите житейски ситуации ще въздейства чужда мисъл, на ваши близки, познати, общо приети постановки в обществото.
††† Ќо във всички случаи вашите житейски ситуации се град€т отначало от човешката мисъл. » вие сами сте си виновни ако сте вързали и закрепостили собствената си мисъл, с което сте се подчинили на вол€та на друг човек, и вече от този друг или други ще завис€т вашите неудачи или успехи.
††† ¬ казаното по-горе можете да се убедите от множество житейски примери. ѕомислете, какво прави човек, преди да стане известен артист? –азбира се, отначало мечтае за това, после мислено изгражда план за постигането на мечтата си и после действа: —амодейност, съответно учебно заведение, постъпване на работа в театър, киностудио или филхармони€. ћогат да ми възраз€т, че всички мечта€т да бъдат най-известите артисти, но такива стават само единици, а н€кои изобщо са принудени да търс€т работа в друга област, ко€то не е свързана с артистичната кариера: освен мечтата за това е нужен и талант. ƒа, нужен е. Ќо талантът също може да се произведе със силата на мисълта.
††† ‘изически и природни данни? –азбира се и те имат значение. Ќо пак мисълта не е толкова глупава, че да гради за човека без крака, план за постъпване в балетно училище.
†††  ак така, може да си помисли читател€т, ако всичко, дори професи€та и благосъсто€нието зависи от собствените ни мисли, то тогава всички биха били знаменити и богати, не би имало хора, които влачат жалко съществуване и се ров€т в боклука в търсене на храна?
†††  акво пък, нека отидем на боклука, в преки€ смисъл на думата.

ћ»—ЏЋ ¬ Ѕќ Ћ” ј

††† Ќаправих това по следни€ начин. ќставих брадата си да порасне, разроших си косата, взех на заем от един познат бо€джи€ стари работни дрехи и като се снабдих с найлонов чувал и пръчка се доближих до един от боклучийските контейнери. ѕорових с пръчката в боклука, намерих н€колко празни бутилки, сложих ги в торбата и тръгнах към контейнера до съседната къща. ”сили€та ми се увенчаха с успех. ƒо втори€ боклукчийски контейнер след около десет, максимум петнадесет минути, върху мен почти се нахвърли мъж в метален прът в ръка:
††† -Ќе пипай чуждото, - каза той с нетърп€щ възражение тон.
††† -«начи това е тво€ територи€? - попитах го аз спокойно, като леко се отместих от контейнера, като му дадох при това мо€та торба с бутилки.
††† -„е на кого да е ? - вече не така агресивно отговори приближили€т се, взе торбата ми и започна, без да ми обръща внимание да ровичка съдържанието на боклука.
††† -ћоже би ще ми кажеш, къде тук има свободно м€сто? - попитах аз и добавих: - почерпката от мен.
††† -Ѕ€ла, - обърна се към мен неофициални€ собственик на боклукчийски€ контейнер.
††† ќтидох в магазина и купих бутилка водка и малко мезе. ƒокато пийвахме се запознахме и ѕавел ми разказа за много от хитростите на сво€ зана€т, а те не са малко.
††† “р€бва да се знае в кои дни е нужно особено внимателно да се следи да не се намъкват "ѕрилетели" като мен и да не откраднат богатството. “ова е много важно за следпразничните дни, когато се изхвърл€т особено много бутилки. —ъщо така тр€бва да се знае, в кои от изхвърлените вещи има цветни метали и как да се събират.  ой от приемателните пунктове плаща повече за бутилките или цветните метали.  ъде да се намери изхвърлено, но още годно за носене облекло.
††† јз се опитах да насоча разговора към други теми.
††† ѕавел можеше да говори за политиката и правителството, но със значително по-малък интерес. Ќеговата мисъл работеше само в една посока - боклукчийските контейнери.
††† «а да се убед€ окончателно в това му предложих следното:
††† -«наеш ли ѕавле, тук наблизо един мъж строи вила, за зимата са му нужни пазачи, а ако се наложи и да се помага при строителството, ще плаща допълнително. » с продукти подсигур€ва пазачите си. ¬с€ка седмица шофьорът му докарва картофи, лук, цвекло. “и си свестен мъж, ще те вземе. »скаш ли да отидем и да се спазарим.
†††  ато си пийнахме, ние както се полага станахме при€тели. «атова още по неочаквана за мен беше р€зката см€на на настроението му. ќтначало ѕавел напрегнато мисли половин минута. ѕосле недружелюбно, мълчаливо още половин минута ме разглежда и накра€ се изказа:
††† -ћислиш, че съм се напил и не мога да се сет€? “и какво си намислил гадино, да ме пратиш пазач значи, а ти да вземеш моите контейнери, а?
††† “ой дори не попита каква заплата ще има пазача, какво жилище му се предостав€, какви конкретно задължени€ по стопанството тр€бва да изпълн€ва за допълнителното заплащане. Ќеговата мисъл изц€ло беше насочена към кофите за боклук, как по-добре да се справ€ с т€х, как да се опази от конкурентите.
††† ≈то как се получава: човекът сам е насочил мисълта си - как да решава въпроса за съществуването си чрез кофите за боклук - и сам е последвал мисълта си.
††† ћогат да се приведат още огромно количество примери, които потвърждават неоспоримостта на това, че създаването на всички предмети, житейски ситуации и социално €влени€ е предшествано от енерги€та на мисълта.
††† — помощта на собствената си мисъл един човек може да повли€е на друг. «а това говор€т и най-древните предани€ и притчи. ≈то какво разказа за енерги€та на човешката мисъл д€дото на јнастаси€.

∆≈Ќј“ј - Ѕќ√»Ќя

††† - ƒа, ¬ладимир, мисълта на човека притежава ненадмината енерги€. ћного творени€ на тази енерги€ хората оцен€ват като вълшебство, причисл€ват ги към чудесата, извършвани според техните представи от ¬исшите —или.
††† »ма например чудотворни икони. ј защо изведнъж те са станали чудотворни? «ащо е станал чудотворен този къс дървена дъска с нанесени от човешка ръка изображени€? “ова се случва тогава, когато човекът рисувал иконата е вложил в не€ достатъчно количество сво€ психическа енерги€. —лед това онези, които € гледат добав€т и сво€та. »ма такова пон€тие:" "Ќамолена икона" или с други думи: "икона, в ко€то е вложена много енерги€ от човешки мисли".
††† ѕо-рано онези, които са рисували икони са знаели за свойствата на великата енерги€. ѕреди да пристъп€т към работа, майсторите са гладували, очиствайки организма си от непотребното и ускор€вали по този начин мисълта си. ѕосле са изпадали в състо€ние на самозабрава, като концентрирали енерги€та си върху едно - изписването на иконата.  огато т€ била напълно готова, те дълго съзерцавали направеното. ≈то как се получавали пон€кога чудеса.
††† ѕон€кога хората виждат необичайни €влени€, разни ангели. Ќо забележи, хората виждат винаги само тези, за които мисл€т. ¬инаги виждат образите на тези, в които в€рват.
††† ’ристи€ните например, могат да вид€т само своите светии. “ова е защото те виждат проектираното от сво€та или колективната мисъл.
††† ѕреди около хил€да и петстотин години все още е имало хора, разбиращи свойствата и силата на човешката мисъл и са оставили притчи за това. »скаш ли да ти разкажа една от т€х?
††† -ƒа.
††† -ўе € преведа от древни€ език на съвременен, и предметите, които по-рано са фигурирали в не€ ще замен€ със съвременни за да бъде същността и по-разбираема.  ажи ми само, какво днес най-често прави мъжът, който е женен от години за една жена?  акво прави, когато се върне в къщи?
††† -јми мнозина, ако не пи€т, с€дат пред телевизора, четат вестник, гледат телевизи€. ћогат да изхвърл€т боклука ако жената ги помоли.
††† -ј жените?
††† -јми жените, €сно какво - в кухн€та готв€т вечер€, после ми€т съдовете.
††† -ясно. Ћесно ще е преведа притчата към съвременните услови€.

***

††† »мало едно време обикновени мъж и жена. ∆ената се казвала ≈лена, а мъжът - »ван. ¬ръщал се мъжът от работа, с€дал пред телевизора, чет€л вестник. ∆ена му, ≈лена, приготв€ла вечер€та. —ервирала на мъжа си вечер€та и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печелиЕ »ван се дразнел от мърморенето на жена си. Ќо не й отговар€л грубо, само си мислел: "—амата т€ - мърл€чка, а пък придир€.  огато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна." ¬еднъж когато мърморещата жена поискала »ван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора.  ато се връщал се спр€л пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Ѕог:
††† -ћоже мой, Ѕоже мой! Ќесполучлив излезе живота ми. Ќима ц€л живот ще тр€бва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? “ова не е живот, а истинско мъчение.
††† » внезапно чул »ван тих глас Ѕожи:
††† -Ѕих могъл, »ване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богин€ за жена, но щом съседите ти вид€т внезапната пром€на в съдбата ти ще се изум€т. Ќека постъпим тъй: жена ти јз ще промен€м постепенно, ще всел€вам в не€ на богин€ дух и външността й ще промен€м. Ќо само запомни, ако с богин€ искаш да живееш, животът ти достоен за богин€ тр€бва да стане.
††† -Ѕлагодар€ ти Ѕоже. ¬секи мъж живота си да промени заради богин€ е способен.  ажи ми само: кога ще почнеш да промен€ш мо€та жена?
††† -ќще сега аз малко ще € промен€. » с вс€ка минута ще € промен€м все към по-добро.
††† ¬л€зъл в къщи »ван, седнал креслото, взел вестника о пак включил телевизора. Ќо не му се чет€ло, не му се гледал филм. Ќ€мал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?
††† —танал, отворил врата към кухн€та, опр€л рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. “€ сто€ла с гръб към него, миела съдовете след вечер€.
††† ≈лена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. »ван гледал жена си и мислел: "Ќе, н€ма никаква пром€на в жена ми".
††† ≈лена като вид€ла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, порумен€ла и попитала:
††† -«ащо ме гледаш така внимателно,»ване?
††† ћъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:
††† -ƒа ти помогна ли за съдовете? Ќе знам защо се сетихЕ
††† -—ъдовете? ƒа ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих. "Ќаистина, направо пред очите ми се промен€, - помислил »ван, - изведнъж се разхубави."
††† » започнал да бърше съдовете.
††† Ќа други€т ден след работа »ван бързал към къщи с нетърпение. Ќ€мал търпение да види как постепенно се превръща в богин€ мърморещата му жена.
††† "ј ако изведнъж много е станал богин€?ј аз както преди не съм се променил. «а всеки случай ще куп€ аз цвет€, за да не се излагам пред богин€та."
††† ќтворил към дома вратата и спр€л като омагьосан »ван. ѕред него ≈лена сто€ла с хубава рокл€, ко€то преди година той й купил сам. ’убава прическа, в косите панделка. “ой се объркал, неловко подал цвет€та, без да откъсва поглед от ≈лена. “€ взела цвет€та и тихо ахнала, ц€лата порумен€ла и свела поглед.
††† "јх колко са прекрасни на богините ресниците ! » колко са кротки по характер!  аква необичайна вътрешна красота и външност!"
††† » ахнал на свой ред »ван като вид€л масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.
†††  огато седнал той на масата, жена му ≈лена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:
††† -»звин€вай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.
††† -Ќе ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в т€х, - »ван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.
††† —ъвсем изумена, ≈лена го попитала:
††† -ј ти?
††† -—лучайно два билета за театър купих. Ќо през ден€ ще си съгласна може би да се разходим в магазините. ўом ще ходим на театър, тр€бва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокл€.
††† ≈два не се изтървал »ван да каже заветните думи: "рокл€ достойна за богин€", затова се смутил, погледнал € и ахнал пак. Ќа масата пред него сед€ла богин€. Ћицето й от щастие си€ло, очите й блест€ли. —таената усмивка била и малко въпросителна.
††† "ќ Ѕоже, колко са прекрасни наистина богините! ј ако все ден се разхубав€ва т€, дали ще успе€ аз да съм достоен за богин€? - мислел »ван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълни€: “р€бва да успе€! ƒокато все още е богин€та до мен. “р€бва да поискам и да мол€ дете да ми роди. ƒете от мен и от най-прекрасната богин€."
††† - акво замисли се »ване, вълнение ли виждам на лицето ти? - ≈лена питала мъжа си.
††† ј развълнуван той сед€л, не знаел как да й каже съкровеното. Ўега ли е - дете да искаш от богин€?! Ѕог такъв подарък не му бил обещал. Ќе знаел, как да каже за желанието си »ван и станал мачкайки покривката и промълвил:
††† -Ќе знамЕўе може лиЕјзЕисках да кажаЕќтдавнаЕƒа, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.
††† “€, ≈лена, се приближила към мъжа си »ван. ќт пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. –ъка на рамото на »ван положила и сгр€ла го с дъха си горещ.
††† " јх, каква нощ! » какво утро!  акъв ден! ѕрекрасен е животът с богин€!"-мислел »ван, като обличал за разходка втори€ си внук.

***

††† -  акво разбра от тази притча ¬ладимир?
††† -¬сичко разбрах. Ќе Ѕог е помогнал на »ван. —торило му се е само че чува Ѕожи глас. »ван е направил с мисълта си сво€та жена богин€.
††† -–азбира се, в€рно е: с мисълта си своето щастие е сътворил »ван. Ќаправил сво€та жена богин€ и изменил се сам. Ќо Ѕог помогнал на »ван.
††† - ога?
††† -ќще тогава, когато всичко всекиму Ѕог е отдал, когато е замисл€л сътворението на човека. » на първи€ от сътворените е по€снил. —помни си ти от "—ътворението" думите на Ѕог: "ћой сине, ти си безконечен, ти си вечен. ¬ тебе са твоите твор€щи мечти."
††† “ези думи, ¬ладимир са верни и до днес. ћечти твор€щи има всеки човек. ¬ъпросът е в това - към какво насочени са те? » колко е силна мисълта и нейната енерги€ в живеещите на зем€та днес Ќегови синове и дъщери?

—  ј ¬ќ ≈ «ј≈“ј —≈√ј ¬јЎј“ј ћ»—ЏЋ?

††† Ќ€ма да затормозвам читател€ с повече примери, всеки сам от примерите в сво€ живот може да определи, кои части от битието му са построени от неговата мисъл, а кои от чужда.
††† «а да приключим с този въпрос нека приемем за основа очевидното; мисълта е първична за всичко.
††† ¬ече казвах: пред онзи, който успее не само да осъзнае, но и да почувства, ще се отри€т много тайни на мирозданието. ѕреди всичко ще се изгради €сна картина за сътворението.
††† Ѕог, с помощта на мечтата, с енерги€та на сво€та мисъл е сътворил света, в който ние живеем. —ъздал е човека, дал му е пълна свобода на действие и го е надарил със най-силната енерги€, способна да твори подобни светове или възможно е дори - светове превъзхождащи по съвършенство земни€.
††† «а да се сътвор€т нови или да се усъвършенства вече създадени€ св€т е нужно скоростта на мисълта на човека да съответства на скоростта на божествената мисъл.
††† ќбаче ако погледнем света, създаван днес от човешкото общество, можем €сно да видим, че той е несъвършен и освен това представл€ва все по-гол€ма опасност за съществуването. —ледователно, извърша се €вна деградаци€ на съзнанието, а по-точно намал€ва скоростта на мислене.
††† ѕървите хора са имали скорост на мислене равна на Ѕожествената. »наче не е могло да бъде, тъй като Ѕог, като всеки създател-родител не би могъл дори да помисли да сътвори своето дете по-малко пълноценно от себе си.
†††  акви сили са се оказали способни да повли€€т на човешкото съзнание и да го насочат о път€ на деградаци€та? јко н€кому това е по силите, значи той тр€бва да превъзхожда енерги€та на човешката мисъл и на Ѕожествената. Ќа такова същество на зем€та н€ма, н€ма и извън земното битие.
††† ƒоказателството на това твърдение е много просто. јко съществуваше същност, притежаваща скорост на мислене по-гол€ма от тази на човека, то т€ отдавна би създала свой св€т и ние бихме могли да го видим.
††† ƒа пренасочи и да пороби човешката мисъл може единствено мисълта на човека. — други думи, един човек, притежаващ по-висока скорост на мислене от другите, и пожелал да подчини другите на себе си, може при определени обсто€телства да направи това.
††† ¬ днешната ситуаци€ човешкото общество е подчинено на потомците на онези египетски жреци, съхранили знани€та на науката на образите и с помощта на специални упражнени€ поддържащи способността на мисл€т със скорост, много по-гол€ма от тази на другите хора живеещи на зем€та.
††† » съществуват обсто€телства потвърждаващи даденото положение на нещата.
††† —ъществува човек, оказал се способен сам да противостои на жреците.
††† –азбира се, аз говор€ за отшелницата от сибирската тайга јнастаси€. » забележете, т€ постига осезаеми резултати без помощта на арми€ или технически супер устройства, а единствено със силата на сво€та мисъл.
††† “ова, че от началото на новото хил€долетие човечеството върви към прекрасен св€т и към Ѕожествена цивилизаци€ - лично за мен е безспорен факт. »скам да сподел€ и с читателите радостните съобщени€.
††† –азполагам с информаци€ за това, че н€колко независими една от друга групи от учени, без да се наговар€т са започнали да работ€т върху програма за развитие на държавата, образът на ко€то създаде јнастаси€. ѕо тези програми работ€т и хора с научни степени и студенти.
††† «а да се подготв€т подобни програми е необходим упорити€ труд в продължение на две-три години на ц€ла арми€ специалисти. Ќо първите резултати могат вече да се вид€т и днес.
††† Ќапример в »нтернет в сайта www.Anastasia.ru е публикуван реферата на студентка от четвърти курс на украински€ университет, в който се предлага програма за развитие на ”крайна. «а основа е взета иде€та на јнастаси€ за родовите имени€. ѕроекти за устави на селищата предлагат хора от различни райони и страни от ќЌƒ.
††† Ќе мога да съд€ доколко е съвършен реферата на украинската студентка, но той е значим дори и само за това, че пръв е публикуван. ћного е важен и фактът, че учените са започнали да работ€т върху тези програми не по нечи€ поръчка, а според повел€та на собственото сърце.
††† ўе мине още известно време и вие ще се запознаете с техните фундаментални трудове, ще ги обсъждате. ћисл€, че тези проекти ще бъдат поставени на всенародно обсъждане и ще се нарекат с краткото название - "национална иде€". “ези редове бих могъл да напиша още в предишната си книга, след разговора с д€дото на јнастаси€. Ќе ги написах. ѕомислих, че е рано. » без това мнозина см€тат, че това което прави јнастаси€ е на границата с фантастиката или приказката.
††† ј разговорът с д€дото об€сн€ваше още по-необичайно €влени€, от тези които по-рано демонстрираше јнастаси€, —ега, кога случващите се в човешкото общество събити€ започнаха да потвърждават казаното в сибирската тайга, аз ще приведа част от разговора със сибирски€ старец.

–ј«√ќ¬ќ–Џ“ — ƒяƒќ“ќ Ќј јЌј—“ј—»я

††† “ой стана на следващи€ ден след като прад€дото си отиде.
††† ќбикновено, когато близки хора си отиват от живота, роднините си изказват съболезновани€. ¬ последно време д€дото на јнастаси€ беше неотлъчно редом със сво€ баща. —ега, когато той остана сам, аз реших да го намер€, да поговорим, за да разсе€ тъгата му, както е прието. «наех приблизително къде може да се намира и отидох на съседната пол€нка. ƒ€дото на јнастаси€ стоеше неподвижно в кра€ на пол€ната, гледаше и слушаше как цвърчат на клоните птичките в кедрите. Ѕеше облечен в дълга риза изплетена от влакна коприва и препасана с н€какво въже, беше бос.
††† «наех, че при обитателите на тайгата не е прието да си прекъсват размишлени€та един на друг. » започнах да разбирам колко е висока културата им на общуване. “€ говори за уважение към мислите на други€ човек.
††† —лед известно време д€дото на јнастаси€ се обърна и тръгна към мен.  огато се доближи аз не вид€х скръб на лицето му, то беше както обикновено благодушно.
††† -«драсти, - той ми протегна ръка и се здрависахме.  огато разговар€ше, той винаги използваше в речта си съвременни и чести съвсем битови думи, пон€кога се шегуваше и ме поднас€ше. Ќо не обидно. Ќапротив, той така предразполагаше към себе си, че изглеждаше че все едно общуваш в роднина. » да се разговар€ с него беше просто, на вс€какви теми, дори за това, за което обикновено мъжете си говор€т когато н€ма жени.
††† Ќесъмнено много от способностите на јнастаси€ са наследени от нейните родители и прародители и разбира се, от д€дото, който непосредствено е взел участие в нейното възпитание.
†††  акви знани€ за живота и какви способности се та€т у този побел€л старец, прожив€л повече от сто години, запазил остротата на ума си и юношеската си подвижност? — мен говори с прости думи, но веднъж чух как той разговар€ше с баща си. ѕовече от половината думи аз не б€х чувал дотогава. «начи, общувайки с другите, от уважение към събеседника той използва само неговата лексика и начина на постро€ване на речта му.
††† -≈, как е работата? ¬ твоето цивилизовано общество? «апочват ли да се събуждат?- попита д€дото шеговито.
††† -¬сичко е нормално, - отговорих аз, - ”чените се заинтересуваха от идеите на јнастаси€. –азни групи сега работ€т върху държавни програми, в основата на които са нейните предложени€. –абот€т не само в –уси€, но и в други страни. Ќо кога ще се случи всичко онова прекрасно, за което т€ каза, в нашата и другите държави, засега не е €сно.
††† -¬сичко вече се е случило ¬ладимир. √лавното е сторено.
††† - акво разбирате под "√лавно"?
††† -јнастаси€ произведе мисълта, образът на бъдещата държава, направи го с присъщата й придирчивост, предвиди и най-дребните детайли и ситуации при материализаци€та на мисълта в бъдещата реалност.
††† —ега ти и много хора ще наблюдавате материализаци€та на прекрасното бъдеще.
††† ≈нерги€та на нейната мисъл е необичайно силна, и н€ма равна на не€ по сила в пространството.
††† ≈нерги€та на нейната мисъл е съвършена и конкретна, но главното е че т€ продължава да набира сила благодарение на мислите на другите хора. —ега т€ не е сама.
††† ≈то ти сами€ казваш, че групи учени от разни страни работ€т върху държавни програми, предприемачите започват да стро€т имени€та, за които т€ говореше, мисълта й е възприета от много възрастни и млади хора. » тези хора, докоснали се до нейната мисъл ще произвеждат свои мисли.
††† ћислите на много хора сливайки се в едно, запълват пространството с енерги€ с небивала сила, тази енерги€ материализира прекрасното бъдеще. —ега вече се случват отделни про€влени€ на тази материализаци€.
††† -ј ако н€кой започне умишлено да възпреп€тства въплъщението на бъдещето? Ќапример жреците, които сега управл€ват света, ако сами€т върховен жрец започне да пречи?
††† -“ой н€ма да пречи, той ще помага.
††† -«ащо сте сигурен в това?
††† -„ух разговор и вид€х мисълта му.
††† - акъв разговор, как сте видели?
††† -¬ладимир, ти сигурно вече си се досетил, че мо€т баща беше един от онези шестима жреци.
††† -Ќе съм предполагал подобно нещо.
††† -ј би могъл да предположиш. ћакар че външната простота и умението да скриват своите възможности и способности е една от най-важните съставки на т€хното могъщество. Ќа т€х не им нужно да се хвал€т със силата на своето оръжие, както прав€т ръководителите на големите държави. “е могат свободно да насочват това оръжие накъдето поискат, насочвайки мисълта на държавните ръководители и създавайки съответни ситуации. ј и никога не са си постав€ли за цел да се хвал€т пред хората.
††† “€хната главна тайна цел в продължение на хил€долети€ е била да постигнат диалог с Ѕога.
††† ƒействайки те не се бо€ли от Ѕожествено възмездие, знаейки, че Ѕог, който е дал на всекиго пълна свобода, н€ма да наруши —во€ завет.
††† “е управл€вали човечеството, измъчвали са го, с това показвайки на Ѕог, че са по-способни от другите, че от т€х зависи съдбата на земната цивилизаци€.
††† ѕодобна ситуаци€ е тр€бвало, както те см€тали да принуди Ѕог да поведе диалог с т€х.
††† Ќо диалог не се получавал. » сега стана €сно, защо не е могло да има диалог между жреците и Ѕог.


23456789

—ъздадено: 21/02/2006 • 16:19
ќбновено : 07/03/2006 • 17:08
 атегори€ : ¬ладимир ћегре
—траницата е посетена 11644 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є2 

pchelichka 16/04/2009 • 21:59

форум        www.anastasiabg.com

 оментар є1 

Veselin 15/01/2007 • 11:40

ѕросто съм очарован от точното и €сно изложение на основната мисъл. –€дко усп€вам да намер€ и да прочета нещо по хубаво написано.ўе препоръчам
този сайт и на други мислещи хора.ЅЋј√ќƒј–я ¬».
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.55 секунди