“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ладимир ћегре -  ои сме ние

ƒ¬≈ ÷»¬»Ћ»«ј÷»»

†††

††† Ќие все бързаме нан€къде, все към нещо се стремим. ¬секи от нас желае да изживее щастлив живот, да срещне любовта си, да създаде семейство. Ќо на много ли от нас се удава да постигнат желаното?
††† ќт какво зависи нашето удовлетворение или неудовлетворение от живота, наши€т успех или провал? ¬ какво е смисълът на живота на всеки човек и на ц€лото човечеството изобщо?  акво ни очаква в бъдеще?
††† “ези въпроси съществуват отдавна, но никой не им е дал разбираем отговор. ј би било добре да знаем в каква страна ни предстои да живеем след пет или десет години? ¬ какъв св€т ще живе€т нашите деца? Ќо ние не знаем, да, нав€рно и не сме много способни да си представим бъдещето си, защото всички ние нан€къде бързаме, но накъде?
††† ”дивително, но е факт: за пръв път €сна представа за бъдещето на нашата страна аз получих не от учените-аналитици или от политиците, а от отшелницата от тайгата јнастаси€. » т€ не просто показа картина на прекрасно бъдеще, но и аргументирано доказа, че то е възможно, още за нашето поколение. ‘актически т€ представи свой проект за развитието на страната.
†††  огато върв€х из тайгата от пол€нката, на ко€то живее јнастаси€ към реката, у мен се по€ви твърда увереност: нейни€т проект може много неща да измени в света. јко се вземе предвид, че всичко моделирано в нейните мисли, след това винаги се въплъщава в реални€ живот, то фактически ние вече живеем в страна, бъдещето на ко€то може да бъде само прекрасно. ¬ърв€х през тайгата и мислех над думите на отшелницата за прекрасното бъдеще на страната, в ко€то може би ще успее да поживее и нашето поколение. ¬ страна, където н€ма да има регионални конфликти, бандитизъм и болести, н€ма да има бедни. » макар че не всички нейни мисли ми б€ха пон€тни, но този път нищо от казаното от јнастаси€ не ми се искаше да постав€м под съмнение. Ќапротив, искаше ми се да докажа на всички нейната правота.
††† “върдо реших да направ€ всичко, което е по силите ми за въплъщението на проекта. ¬ъншно той изглеждаше съвсем прост: необходимо е вс€ко семейство да получи хектар зем€ за пожизнено ползване и да устрои на не€ свое родово м€сто, свое късче –одина. Ќо детайлите на този проект завлад€ха мислите ми. “е б€ха пределно прости и в същото време неверо€тни.
††† јма че работа! Ќе учените-агрономи, а отшелницата от тайгата доказа, че при правилно разположение на насаждени€та върху участъка само след н€колко години н€ма да е необходимо да се натор€ва зем€та, нещо повече, даже неплодородната почва ще започне да се подобр€ва.
†††  ато основен пример јнастаси€ използва тайгата. ќт хил€долети€ съществува тайгата, всичко расте в не€, а никой не тори зем€та в тайгата. јнастаси€ казва, че всичко раст€що на зем€та се €в€ва материализирана мисъл на Ѕога, и “ой всичко така е устроил, че на човек да не му се налага да се затрудн€ва с проблеми по добиването на храната. “р€бва само да се постарае да разбере мисълта на —ъздател€ и да твори прекрасното с Ќего.
††† ј и аз мога да приведа свой нагледен пример. Ќа остров  ипър, където ми се случи да отида, почвата е камениста. Ќо не винаги е била такава. ѕреди много векове на острова са расли прекрасни кедрови гори, плодни дървета, в многото реки е текла пр€сна и най-чиста вода, и островът приличал на земен рай. –имските легиони превзели острова, започнали да изсичат кедрите и да стро€т от т€х своите кораби, така изсекли кедровите гори на острова. —ега на по-гол€мата част от острова има съвсем р€дка растителност, трева изгар€ща още през пролетта, летните дъждове са станали р€дкост и не достига пр€сната вода. Ќа кипърците им се налага да достав€т плодородна почва по море със своите баржи. ≈то какво се получава: не е подобрил човекът създаденото, а с варварското си вмешателство го е развалил.
††† јнастаси€, детайлизирайки сво€ проект, казваше, че на участъка задължително е нужно да се посади родово дърво и да се погребва починали€т човек не в гробище, а на облагородени€т от сами€ него прекрасен участък родова зем€. Ќикакви надгробни паметници не са нужни. —поменът за човека тр€бва да е живото, а не мъртвото. —помен за роднините ще бъдат живите творени€ на човека, тогава ще може и ƒушата му отново да се въплъти в матери€, в земната райска градина. ѕогребаните в гробище не ще могат да попаднат в ра€. ƒушите им не могат да се въплът€т в матери€, докато съществуват мислите на родини и при€тели за т€хната смърт. Ќадгробната плоча е паметник на смъртта. –итуалът на погребението е измислен от тъмните сили и целта му е поне за известно време да се заточи ƒушата човешка. Ќикакви страдани€ и даже скръб наши€т ќтец не е измислил за своите любими деца. ¬сички Ѕожествени творени€ са вечни, самодостатъчни, сами себе си възпроизвеждат. ¬сичко живеещо на «ем€та, от външно простата тревичка до човека, представл€ва само по себе си хармонично единно и вечно ц€ло.
††† » тук аз мисл€, че т€ е права. ¬ижте какво се получава, сега учените казват: човешката мисъл е материална, - но ако това е така, то получава се, че роднините на починали€, мислейки за него като за мъртъв, с това го държат в неговото мъртво състо€ние, мъчат ƒушата му. јнастаси€ твърди, че човекът, по-точно човешката ƒуша, може да живее вечно. “€ може посто€нно да се въплъщава в ново т€ло, но само при определени услови€. –одовото м€сто, устроено по нейни€ проект, създава такива услови€. јз просто пов€рвах в това, а да докажат или опроверга€т по-квалифицирано твърдени€та на јнастаси€ за живота и смъртта, нав€рно ще могат учените-езотерици.
††† Уќх, много опоненти ще имашФ,- казвах аз на јнастаси€. ј т€ в отговор само се смееше:Ф¬сичко сега ще стане много просто, ¬ладимир. ћисълта на човека е способна да материализира, да видоизмен€ предметите, да предопредел€ събити€та, да строи бъдещето, затова и опонентите, които ще се опитват да докажат тленността на човешката същност, сами себе си ще унищожат, тъй като ще произведат сво€та кончина със собствените си мисли.
††† ”спелите да разберат своето предназначение и същността на безкра€, ще заживе€т щастливо, превъплъщавайки се вечно, тъй като те със своите мисли ще произведат сами щастливата сво€ безкрайност.Ф
††† ќсвен това много ми хареса нейни€т проект, когато започнах да пресм€там неговата икономическа целесъобразност и се убедих, че всеки човек с помощта на основаното от него родово имение по проекта на јнастаси€, може да си осигури безгрижно съществуване, както и за своите деца и внуци. –аботата не е само в осигур€ването на децата с качествени продукти за хранене и с жилище. јнастаси€ казваше, че оградата тр€бва да се направи от живи дървета и четвърт хектар тр€бва да заеме гората. “ова са около триста дървета. —лед осемдесет- сто години е възможно те да бъдат отсечени. ќт тези дървета ще се получат около четиристотин кубика дъски, а добре изсушени€ и обработен дървен материал сега струва, най-малко сто долара за кубичен метър, а общо се получава четиридесет хил€ди долара. –азбира се не бива да се изсича ц€лата гора, може да се вземе необходимата част от дърветата и на т€хно м€сто веднага да се посад€т нови. ќбщата стойност на родовото имение, уредено по проекта на јнастаси€, може да се оцени на милион долара и повече, а да го построи може вс€ко семейство дори със средни доходи.  ъщата, като начало може да бъде повече от скромна, главното богатство ще представл€ва правилно и красиво уредени€ участък зем€. —ъсто€телните хора и сега плащат много пари на фирми, занимаващи се с дизайн на ландшафта. ¬ ћосква има около четиридесет такива предпри€ти€ и не сто€т без работа. ѕравилното и красиво подреждане на сто квадратни метра зем€ около къщата струва хил€да и петстотин долара и нагоре.
††† ѕосаждането на едно иглолистно дърво високо шест метра струва петстотин долара, и който иска да живее в красиво уредено м€сто, плаща тези пари. ѕлаща защото на родителите не им е дошло на ум да подготв€т за своите деца родово имение. ј пък за това не е нужно да си богат, а е необходимо само правилно да се подред€т приоритетите в главата.  ак можем да възпитаваме своите деца, ако сами не разбираме такива прости неща? ѕрава е јнастаси€ като казва, че възпитанието тр€бва да започнем от себе си.
††† ћного ми се прииска и на мен сами€т да имам свое имение: да взема хектар зем€, да постро€ къща, а най-главното, да посад€ наоколо различни растени€, да облагород€ своето късче –одина така, както го обрисува јнастаси€, и да го обкръжават също прекрасно уредени участъци на други хора. » јнастаси€ със сина ни би могла да се засели там, или да идва на гости, а после внуците, правнуците. ћоже правнуците да поискат да работ€т в града, но тогава ще могат да идват в своето родово имение, за да си починат. ј веднъж в годината, на празника на ц€лата «ем€, може всички роднини да се събират в къщата. ћен, разбира се, н€ма да ме има вече по това време, но ще остане направеното от мен имение, раст€щите в него дървета, градини. ≈зерце малко ще изкопа€, ще завъд€ риба. ƒърветата ще са посадени по специална планировка, както казваше јнастаси€. Ќещо ще се хареса на потомците, нещо ще поискат да преправ€т, но и в едини€ и в други€ случай ще си спомн€т за мен.
††† ўе бъда погребан в своето имение и ще помол€ изобщо да не откро€ват гроба ми. Ќека никой не лицемери над него със скръбен вид. ј и въобще, нека н€ма никаква скръб. Ќека н€ма гроб с плоча, а просто да израсте от т€лото ми свежа трева и храсти, а може и плодове н€какви, полезни за потомците ми - родственици.  аква полза от надгробните плочи? —амо скръб. Ќека ме помн€т не с тъга, а с радост, като идват в имението направено от мен. ≈х, аз там всичко така ще разположа за т€х, така ще посад€Е
††† ћислите ми се преплитаха в н€какво радостно предчувствие за нещо грандиозно. “р€бва по-бързо да се започне, да се действа, по-бързо да стигна до града, а имам още десет километра само до реката да върв€ из тази гора. » тук изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, в паметта ми изплува информаци€та за горите на –уси€, не всички цифри си спомних, ще приведа данните, които веднъж прочетох в статистическа справка.
††† У√орите са основни€ тип растителност в –уси€, те заемат 45% от нейната територи€. –уси€ притежава най-големите в света запаси от гори. ѕрез 1993г. площта на горски€т фонд е бил 886,5 милиона хектара, а общи€т запас дървесина - 80,7 милиарда, което представл€ва съответно 21,7 и 25,9% от световните запаси. “ова, че втората цифра превишава по стойност първата говори за това, че –уси€ разполага с по-зрели и по-продуктивни гори, от останалата планета като ц€ло.
††† √орите игра€т огромна рол€ в газови€ баланс на атмосферата и за регулирането на планетни€ климат на «ем€та. ќбщи€т баланс за горите на –уси€, изчислен от Ѕ.Ќ.ћоисеев, съставл€ва за въглеродни€ газ 1789064,8 хил€ди тона, а за кислорода 1299019,9 хил€ди тона. ≈жегодно в горите на –уси€ се депонират 600 милиона тона въглерод. “ези гигантски обеми на миграци€та на газовете съществено стабилизират газови€т състав и климата на планетата.Ф
††† ≈то каква е работата! Ќ€кои хора говор€т, че на –уси€ е определена н€каква особена миси€, а т€ не предстои, а вече се изпълн€ва.
††† ’ората от ц€лата планета, кой в по-гол€ма степен, кой в по-малка, дишат въздуха на –уси€.  ислород дишат, който се произвежда от тази гора, а аз сега просто си върв€ из не€. »нтересно само кислород ли дава на всички живущи на планетата хора или, може би и още нещо по-важно?
††† —ега тайгата из ко€то върв€х сам, не предизвикваше у мен, както по-рано, чувство на тревога. ”сещането беше такова, както когато вървиш из безопасен парк. –азбира се в тайгата н€ма паркови пътечки, а път€т пон€кога преграждаха ту паднали дървета, ту гъсти храсти, но този път те не ме дразнеха.
††† ћимоходом аз откъсвах горски плодове и за пръв път с интерес разглеждах колко са различни по външен вид даже еднородните дървета.  ак различно е разпределена растителността - н€ма две еднакви картини.
††† «а пръв път внимателно гледах тайгата и т€ ми се струваше по-добра. Ќав€рно това чувство възникваше от съзнанието, че в тази тайга се е родил и живее на сво€та пол€нка мо€т малък син и јнастаси€ - жената, от срещата с ко€то се промени цели€т ми живот.
††† ¬ тази безкрайна тайга е малката пол€нка на јнастаси€, ко€то т€ не иска задълго да напуска и ко€то не би заменила и за най-шикозни€ апартамент. —€каш обикновено празно м€сто е тази пол€нка: нито къща, нито колиба, нито приспособлени€ необходими за бита, а т€ се радва още щом доближи до не€. » у мен, не знам защо, при третото ми посещение на пол€нката на јнастаси€ също се по€ви чувство, подобно на това, когато се връщаш в къщи, след труден път.
††† —транни изобщо работи стават в наши€ св€т. ’ил€долети€ човешкото общество уж се бори за щастието, за благосъсто€нието на всеки човек, а ако помислиш, този същи€т човек, живеещ в центъра на обществото, в центъра на съвременни€ цивилизован град, все по-често се оказва беззащитен. “у в пътно-транспортни произшестви€ попада, ту го ограбват, болести посто€нно се леп€т по него, без аптеки вече не може да живее, а заради н€каква неудовлетвореност н€кои свършват живота си със самоубийство. Ѕро€т на самоубийствата именно в цивилизованите страни, с висок жизнен стандарт, нараства. ѕо телевизи€та се изказват майки от различни региони, говор€т, че н€ма с какво да хран€т децата си, семейства гладуват.
††† јнастаси€ живее с малко дете в тайгата, с€каш в друга цивилизаци€. Ќищо не иска от нашето общество, нито милици€, нито вътрешни войски са й нужни за охрана. —ъздава се впечатление, че на тази пол€нка нито с не€, нито с детето, може да се случи нещо лошо.
††† ƒа, разбира се, ние имаме различни цивилизации, и т€ предлага да се вземе най-доброто от двата различни св€та. » тогава ще измени начина на живот на много хора на зем€та, ще се роди ново щастливо човешко общество. »нтересно ще бъде това съобщество, - ново, необикновено. ≈то напримерЕ


ќѕ»“ј…“≈ ¬—≈Ћ≈Ќј“ј Ќј ¬ ”—


††† ƒълго време не можех да се съглас€ с това, че јнастаси€ съвсем спокойно остав€ кърмачето само. “у просто на тревата под н€кое храстче ще го сложи, ту редом с почиващата си мечка или вълчица. ¬ече се убедих, че не ще го пипне нито един зв€р. “е, напротив, ще го защитават до последно. —амо че от кого? јко обкръжаващите зверове са като бавачки, то от кого да го защитават? Ќо все пак непривично е, когато кърмачето се остав€ само, и аз се опитвах да убед€ јнастаси€ да не прави така, казвах й:
††† -јко зверовете не докосват детето, то това не значи че не може друго нещастие да се случи с него.
††† ј т€ в отговор:
††† -Ќе мога да си представ€ ¬ладимир, за какво нещастие мислиш.
††† -«а много неща, които могат да се случат с безпомощните деца. Ќапример ще изпълзи на хълмчето, а после ще се изтъркал€ от него, краче или ръчичка ще си изкълчи.
††† -“ази височина, ко€то детето само преодолее н€ма да му причини вреда.
††† -јми ако се на€де с нещо вредно. “ой е глупавичък, всичко в устата си пъха, така е лесно и да се отрови, а после стомаха кой ще му промива? Ћекари наблизо н€ма никакви, ти даже клизма н€маш, за да промиеш червата на детето ако нещо се случи.
††† јнастаси€ само се смееше в отговор:
††† -«а какво му е клизма ¬ладимир? „ервата може и по друг начин да се проми€т и много по-eфективно, отколкото с клизма.
††† - ак така?
††† -»скаш да опиташ ли? Ќ€ма да ти навреди, ей сега ще ти донеса н€кои тревичкиЕ
††† -„акай, не е нужно, разбрах. »скаш да ми дадеш нещо, от което разстройство на стомаха ще получа.
††† -–азстройство на стомаха ти отдавна си получил. ј тревичката ще изгони всичко непотребно от стомаха ти.
††† -–азбрах, при нужда ти ще дадеш на детето трева. Ќо защо да се докарва работата до такава екзекуци€ над детето?
††† -јми н€ма и да се докара дотам. Ќищо непотребно наши€т син н€ма да из€де. ƒецата, особено кърмачетата, привикнали към майчиното мл€ко, никога нищо друго в гол€мо количество не €дат. » наши€т син може да опита н€ко€ €годка или тревичка. јко вредна, горчива се окаже т€, непотребна за него, той сам ще € изплюе. јко из€де малко и т€ почне да дразни стомаха му, той ще € запомни и занапред н€ма да € €де. Ќо ще познава ц€лата зем€ не по нечии разкази, а на вкус. Ќека наши€ син опита ¬селената на вкус.
††† “€ нав€рно е права, нищо лошо с детето нито веднъж досега не се е случило. ќсвен това аз забел€зах едно интересно обсто€телство: зверовете, обкръжаващи пол€нката на јнастаси€, сами дресират или учат своето потомство на взаимоотношени€ с човека. ѕо-рано мислех, че с това се занимава самата јнастаси€, но после се убедих,че т€ не губи от времето си за това.
††† ≈то какво вид€х веднъж: ние сед€хме на кра€ на пол€нката на слънчице, јнастаси€ тъкмо беше накърмила сина ни и той блажено лежеше на ръцете й. ќтначало леко подремна или поспа, после с малката си ръчичка започна да пипа косите на јнастаси€ и да се усмихва. јнастаси€ гледаше сина ни и също се усмихваше, шепнеше му разни думи с нежен глас.
††† ¬ид€х, че вълчицата излезе на пол€ната със своето котило - четири съвсем малки вълчета. ¬ълчицата вървеше към нас, но на десет метра от нас легна на тревата. —итнещите след не€ вълчета веднага се наредиха до търбуха й. јнастаси€ вид€ лежащата вълчица с вълчетата, стана от тревата със сина ни на ръце, доближи се до не€ на два метра и с усмивка заразглежда вълчото котило. ѕри това т€ ласкаво говореше:
††† -ќ, какви красавци е родила нашата умница. ≈дини€т непременно ще стане водач, а това момиченце е съвсем като майка си, радост ще й донесе, достойно ще продължи рода.
††† ¬ълчицата с€каш дремеше, очите й се притвар€ха, дали от др€мка или от ласкави€ глас на јнастаси€. ¬ълчетата оставиха на мира корема на майка си и загледаха јнастаси€, а едно от т€х, все още неуверено пристъпвайки, се насочи към не€.
††† ¬ълчицата, ко€то уж дремеше, изведнъж скочи, хвана със зъби вълчето и го отхвърли при останалите. —ъщото се случи и другото вълче, и с третото, и с четвъртото, когато се опитаха да се доближат до јнастаси€. √лупавичките вълчета продължаваха опитите си, но вълчицата не ги допускаше дотогава, докато не прекратиха своите походи. ƒве вълчета започнаха да се бор€т, останалите седнаха мирно и ни гледаха. ƒетето в ръцете на јнастаси€ също вид€ вълчицата с вълчетата, започна да ги наблюдава, после нетърпеливо зарита с крачета и произнесе н€какъв призивен звук.
††† јнастаси€ протегна ръка към вълчицата с вълчетата. ƒве вълчета малко неуверено се насочиха към протегнатата човешка ръка, но този път вълчицата не ги спр€, напротив, т€ подбутна двете играещи вълчета по посока на протегнатата ръка. » скоро те се озоваха редом с јнастаси€. ≈дното започна да хапе пръста на протегнатата й ръка , второто стъпи с лапки на ръката, другите две припълз€ха към крака й. —инът ни се задърпа от ръцете на јнастаси€, €вно стремейки се към вълчетата, јнастаси€ го пусна на тревата, и той веднага забравил за всичко, започна да играе с т€х! јнастаси€ се доближи до вълчицата, ласкаво € помилва по гривата и се върна при мен.
††† –азбрах, че научената никога самосто€телно да не безпокои јнастаси€ вълчица, доближава до не€ само при определен жест, и сега т€ учеше на същото и своето потомство. ¬ълчицата нав€рно € е учила нейната майка, и така от поколение в поколение зверовете са предавали правилата на отношени€ с човека. » тр€бва да се каже на уважително отношение, тактично. Ќо кой и как ги е научил на другото - на нападението над човека?
††† »зобщо при запознаването с живота на отшелниците от сибирската тайга възникват много въпроси, за които по-рано и да се предположи беше невъзможно. јнастаси€ не см€та да промен€ начина си на живот на отшелница. Ќо, стоп!  огато мисл€ за јнастаси€ като за отшелница, от думите Уотшелник, отшелницаФ у мен възниква всеки път асоциаци€ за човек изолиран от обществото, от съвременната система за информаци€, а всъщност какво се получава? ¬секи път след като съм бил на гости на нейната пол€нка аз издавам нова книжка. Ќе€ € обсъждат различни хора, стари и млади, учени и лидери на духовни обединени€. »злиза, че не аз й нос€ информаци€ от нашето информирано за всичко общество, а т€ ми дава информаци€, интересна за обществото.
††† “а кой тогава е истински€ отшелник? Ќе сме ли се заплели ние в па€жината на изобилието или, по-в€рно, на привидното изобилие от информаци€, а всъщност сме се уединили, или сме се откъснали от истински€ извор на информаци€. “а ето какво се получава в действителност - забутаната в тайгата пол€нка на јнастаси€ е като информационен център, като космодрум към други измерени€ на битието. » кой съм тогава аз, ние, ко€ е јнастаси€? ¬прочем, толкова ли е важно това сега? √лавното е в друго - в нейните последни изказвани€ за възможността да се преобразува към по-добро животът на отделни€ човек, на страните и човешкото общество като ц€ло, посредством изменени€ в услови€та на бита на отделни€ човек.
††† Ќеверо€тна простота: тр€бва на човека да се даде поне хектар зем€, и т€ казва, какво тр€бва да се прави на тази зем€ и тогаваЕЌеверо€тно, такава простотаЕ» с човека винаги ще бъде енерги€та на любовта. ўе има любещи един друг съпрузи. ўе има щастливи деца, ще изчезнат множество болести, ще се прекрат€т войните и катаклизмите. „овекът ще се доближи до Ѕога.
††† ‘актически т€ предложи да се постро€т множество, подобни на нейната, пол€нки край големите градове. ѕри това т€ не отрича използването на достижени€та на нашата цивилизаци€: ФЌека и негативното за благо да поработиФ - казва т€. » аз пов€рвах в проекта й. ѕов€рвах в това прекрасното, което тр€бва да се случи от неговото претвор€ване в живота ни. » много неща от него ми б€ха пон€тни. —амо че тр€бва още веднъж всичко по ред да се провери, да се обмисли. “р€бва да се адаптира нейни€ проект за вс€ка местност.
††† «авлад€ ме иде€та на јнастаси€ относно зем€та и нейното устройство. »скаше ми се по-бързо да се добера до дома, да вид€, какво казват за подобните селища учените, има ли в света нещо подобно? »скаше ми се в детайли отначало да проектирам новото селище, а после да започне постро€ването му със съвместните усили€ на желаещите да вземат участие в строителството. –азбира се ,нито аз, нито н€кой друг сам не би могъл да поеме отговорността еднолично да проектира това прекрасно селище на бъдещето - тр€бва заедно!.. “р€бва заедно да се обсъди информаци€та и да се проектира своето, като се отчетат грешките на другите.


ћ≈„“»“≈ Ќј ј”–ќ¬»Ћ


††† ѕървите месеци след завръщането си от јнастаси€ аз интензивно събирах и изучавах информаци€та за екологичните селища. ѕовечето източници разказваха за чуждестранни аналози. —ъбрах информаци€ по тази тема за 86 селища от 19 страни, такова като Ѕелги€,  анада, ƒани€, јнгли€, ‘ранци€, √ермани€, »нди€ и др. Ќо т€ не ме зарадва особено. Ќито в една страна н€маше достатъчно мащабно движение, н€маше достатъчно селища способни да окажат съществено вли€ние на социалното положение в тези страни. ≈дно от най-големите и известни селища беше в »нди€ - това е градът јуровил. «а него ще разкажа по-подробно.
††† јуровил бил основан през 1968 г. от жената на създател€ на »нтегралната йога Ўри јуробиндо - ћирра –ишар. ѕредвиждало се е на отпуснатата от индийското правителство зем€ недалеч от град ѕандичери, където от четиридесетте години действал ашрама Ўри јуробиндо - център на привържениците на »нтегрална йога, да възникне селище, и да израсне град с петдесет хил€дно население.ФјуровилФ - в превод У√рад на «оратаФ или У√рад на утринната зораФ - тр€бвало да реализира иде€та за обединение на хора свързани с общата цел за постро€ване на хармоничен материален св€т, който не е в противоречие с духовни€ св€т. ћирра –ишар, в написани€ от не€ документ казвала:Фјуровил - това е център за духовни и материални изследвани€, подготв€щи живото въплъщение на действителното човешко единство.Ф
††† »де€та за създаване на град, в който да живе€т хора в хармони€ със света на природата, в хармони€ между духа и любовта, била одобрена от индийското правителство, лично от »ндира √анди и ёЌ≈— ќ, получила и подкрепа от индийското правителство и от многочислени спонсори. Ќа церемони€та на основаването присъствали представители от 121 страни и 23 индийски щата. ѕрекрасни€т град, нав€рно мечта за мнозинството УдуховниФ по света започнал да се строи.
††† ќбаче след смъртта на ћирра –ишар през 1973г. ученикът на јуробиндо, —атпрем, се изказал р€зко против јуровил, наричайки го просто Утърговско предпри€тиеФ. јшрамът Ўри јуробиндо, контролиращ гол€мата част от финансите на Упредпри€тиетоФ, претендирал за власт над всичко ставащо в града, но заселниците см€тали, че т€хната комуна принадлежи на цели€ св€т и јшрамът не е техни€т водач. «апочнала остра конфронтаци€ между духовни€ јшрам и духовните ауровилци. “€ била не само в духовен план, а все повече и повече преминавала и във физически€. ѕрез 1980 г. правителството на »нди€ било принудено да излезе с решение за изваждането на јуровил от контрола на обществото Ўри јуробиндо. ¬ селището се по€вил посто€нен полицейски участък ѕоложението с јуровил допринесло и за общата криза в движението и учението на Ўри јуробиндо.
††† ¬ јуровил сега живе€т около 1200 жители вместо 50 000 и повече, както предвиждали организаторите. ¬ района се набро€ват, заедно с местните жители от 13 села, всичко 30 000 човека. ћоже би причината за краха на јуровилската мечта се крие в следната ситуаци€: ауровилецът, при наличието на разрешение, има право да си построи къща, но юридически зем€та, на ко€то се строи къщата, принадлежи и в бъдеще на јуровил. «ем€та се придобива със средствата на ауровилеца, но на името на јуровил. ѕо такъв начин излиза, че пълно доверие се оказва на јуровил, но на нито един от неговите жители пълно доверие н€мало. ¬секи жител бил зависим. ј с проекта са се занимавали хора, считащи себе си за високодуховни. ќчевидно духовността има и обратна страна.
††† ƒнешното положение на јуровил крайно ме разстрои и огорчи. —ъмнени€ относно проекта на јнастаси€ не възникнаха, но в главата ми се промъкнаха отрицателни мисли. ўом не се е получило нормално селище в »нди€ - страната, считаща се едва ли не за лидер в духовното разбиране на човешкото битие, щом не се е получило при финансовата поддръжка от страна на индийското правителство, ёЌ≈— ќ, спонсори от различни страни, то как може јнастаси€ сама да предвиди всички Уподводни скалиФ? ≈, дори да не е сама, дори и много от читателите, сподел€щи възгледите й да се опитат да пресметнат, да обмисл€т, да предвид€т, пак може да не се получи, защото никой н€ма опит.
††† јко н€кой знаеше крайъгълни€ камък,около който може да се построи щастливото битие на отделни€ човек и съобществото в ц€лост, нав€рно то вече щеше да е построено н€къде. ј него го н€ма! Ќ€ма го в нито една страна. —амо отрицателен опит има. ј къде да се търси положителни€?
††† У¬ –уси€!Ф- отговори јнастаси€.


ѕ–≈ƒ¬≈—“Ќ»÷» Ќј Ќќ¬ј“ј ÷»¬»Ћ»«ј÷»я


††† У ълновете на новото прекрасно бъдеще са в руските дачници!Ф- тези думи прозвучаха вътре в мен от само себе си, јнастаси€ в този момент € н€маше наблизо. ¬ един миг си спомних, с какво възхищение и радост говореше т€ за руските дачници още преди четири години. “€ см€та, че именно благодарение на дачниците на зем€та не се е случила планетна катастрофа през 1992г. “ака се случи,че именно в –уси€ е започнало това удивително движение, приласкало част от зем€таЕјз си спомних как т€ говореше за това:
††† УЕћилиони човешки ръце в любов се докоснаха до зем€та. »менно ръце, а не механизми. –уснаците докоснали ласкаво зем€та на своите малки дачни участъци зем€. » т€ почувства. «ем€та почувства докосването на вс€ка човешка ръка поотделно. «ем€та макар и гол€ма, е много-много чувствителна. » «ем€та намери в себе си сили да издържи ощеФ.
††† “огава, преди четири години, аз не приех на сериозно това изказване, но сега, след като се запознах с множеството опити на хора от различни страни по света да създадат духовно-екологични селища, изведнъж разбрахЕ ¬ –уси€, без гръмки из€влени€, призиви, реклама и помпозност е внедрен в реалността най-широко мащабни€ проект, имащ значение за ц€лото човечество. Ќа фона на множеството руски дачни общества, информаци€та от различни страни на света за създаването на екологични селища изглеждаше просто смешна.
††† —ъдете сами: ѕред мен лежи купчина статии и разни сборници, където сериозно се обсъжда проблема, колко човека тр€бва да живе€т в екоселищата, съветват да не бъдат повече от 150. √ол€мо значение се придава на органите на управление, на духовното наставничество. ј дачните кооперативи в –уси€ съществуват вече от години и набро€ват по 300 семейства, че и повече. ¬секи от т€х е управл€ван от един-двама човека, често пенсионери. ј и може ли да се нарече управл€ващ председател€ на руски€ дачен кооператив? “ой прилича по-скоро на н€какъв регистриращ орган или на управл€ващ, който изпълн€ва вол€та на мнозинството.
††† ƒачното движение в –уси€ н€ма изобщо централизирани органи на управление, а между другото данните на ƒържавни€ комитет за статистика още за 1997 г. глас€т: 14,7 милиона семейства имат градински и 7,6 милиона - зеленчукови участъци. «аеманата от т€х площ зем€ е 1 милион 821 хил€ди хектара. Ќаселението самосто€телно отглежда 90% от картофите, 77% от плодовите култури, 73% от зеленчуците.
††† Ќав€рно теоретиците занимаващи се от години с проектите за екоселищата ще се опитат да ми възраз€т, че дачни€т кооператив не е екоселище. Ќа което аз искам веднага да отговор€: работата не е в названието, а в същността.
††† ѕреобладаващото множество от дачните кооперативи в –уси€ съответстват на принципите на екоселищата. Ќещо повече, без да прав€т гръмки из€влени€ за духовно усъвършенстване, за необходимостта от грижливо отношение към природата, дачниците със сво€ начин на живот не на думи, а на дело показват и сво€ духовен ръст. ќт т€х са засадени милиони дървета. Ѕлагодарение пак на техните усили€ на стотици хил€ди хектари, см€тани за пущинаци и негодни земи, сега цъфт€т градини. —лушаме, че сега в –уси€ населението едва ли не гладува. —тачкуват ту учителите, ту миньорите, а политиците са заети с търсенето на път за извеждане на страната от кризата. Ќе веднъж през периода на перестройката –уси€ беше на косъм от мащабен социален взрив. Ќо той не се случи. ј сега да се опитаме мислено да махнем от съвсем неотдавна миналите години от живота ни тези 90% картофи, 77% плодове и 73% зеленчуци. ’айде вместо тези проценти да добавим нивото на нервност на милиони хора. “ова задължително ще тр€бва да направим, ако изключим от миналите години успоко€ващи€ хората фактор на дачите, не е необходимо да си психолог, за да видиш как се успоко€ват дачниците при съприкосновението си със своите лехи. ѕо такъв начин какво бихме получили за 1992, 1994 или 1997 г? ¬ъв вс€ка една от тези години би могъл да се случи колосален социален взрив. ƒо какво може да доведе той претъпканата със смъртоносно оръжие планета?
††† Ќо катастрофата не се случи. јнастаси€ твърди, че катастрофата от планетен мащаб през 1992г. не се случила само благодарение на руските дачници, и сега запознавайки се с информаци€та, из€сн€ваща ситуаци€та, аз й в€рвам.
††† —ега не е толкова важно в ко€ умна глава на ръководството на страната е възникнало решението да се даде зелена улица на дачното движение в –уси€, тогава още в —ъветски съюз. »ли, може би, на провидението, по-висше от земното правителство е било угодно да се внедри това именно в –уси€? —ега важно е съвсем друго -то съществува! » се €в€ва най-€ркото доказателство за съществуването на възможността да се достигне стабилност в човешкото съобщество, може би на тази стабилност, към ко€то са се стремили хил€долети€ и не са успели да постигнат много народи на различни континенти.
††† јнастаси€ казва, че дачното движение в –уси€ представл€ва най-големи€ повратен етап в развитието на човешкото съобщество.Фƒачниците са предвестници на прекрасното, идващо след т€х.Ф -т€ има предвид обрисувани€ от не€ проект на бъдещите селища. » на мен сами€т ми се прииска да живе€ в едно от тези прекрасни селища и то да се намира в процъфт€ваща страна, и да се нарича тази страна –уси€.


“Џ–—≈Ќ≈ Ќј ƒќ ј«ј“≈Ћ—“¬ј


††† Ѕъдещата –уси€Е“ази прекрасна страна в ко€то ще имат възможност да живе€т щастлив живот мнозина от днешното поколение.
††† Ѕъдещата –уси€ - това е страната, ко€то ще насочи към щастливи€ живот човешкото съобщество на планетата. јз вид€х прекрасната разцъфт€ваща –уси€. “€, јнастаси€, ми показа бъдещето на нашата страна. » стана абсолютно маловажно и не значимо това, как тази пламенна и неуниваща отшелница, живееща насред сибирската тайга, може да осъществ€ва пътешестви€ на други планети, в бъдещето или в миналото. ѕо какъв начин т€ с невидими нишки свързва ƒушите на хората, живеещи в различни страни, в единен вълнуващ порив към творчество. ¬ажно е друго: това, че този порив съществува. » нима има значение, откъде т€ има всевъзможна информаци€ и знани€ за наши€ живот, неизмеримо по-важен е резултатът от тези знани€ - това, че хората в различни градове, докоснали се до нейната информаци€, засаждат кедрови алеи, че започнаха да произвеждат кедрово масло и все повече песни и стихове се по€в€ват за прекрасното.
††† ≈то такава работа! “€ мечтае за нещо, аз написвам, и то се сбъдва! ‘антастика н€каква! Ќо се въплъщава фантастиката пред очите на всички в реални€ живот. —ега мечтае за прекрасна страна. Ќима и това ще се сбъдне? “р€бва да се сбъдне! “р€бва да се помогне н€как!
††† ѕресм€тайки и анализирайки казаното и показаното от јнастаси€ аз все повече се убеждавах в реалността на прекрасното бъдеще и в€рвах в него.
††† «апочвах да в€рвам на всички думи на јнастаси€, но да допиша и да публикувам главата за бъдещето на –уси€ не можех. Ќе влезе т€ в предната книга У—ътворениеФ. » излизането на тази книга се забав€ше заради не€. »скаше ми се всичко казано да изглежда достатъчно убедително и реално. «а да може не само аз, но и много други хора да пов€рват и да започнат да действат, да твор€т прекрасното бъдеще. ј да бъда до край убедителен не се получаваше, заради н€кои изказвани€ на јнастаси€.
††† ¬ книгата У—ътворениеФ аз публикувах твърдението на јнастаси€ за това, че ц€лата обкръжаваща ни природа е не нещо друго, а материализираните мисли на Ѕога. јко човек може макар и частично да ги разбере, н€ма да му бъде нужно да хаби много усили€ за добиване на храна, за подобр€ване на зем€та, тъй като т€ сама ще може да възстанов€ва своето плодородие, да не губи сили за борба с разните вредители и плевели. Ќеговата мисъл ще се освободи от ежедневните битови проблеми, и човекът ще може да се заеме с по-присъщото на неговото съществуване- сътворението на прекрасни светове съвместно с Ѕог.»скаше ми се на думите й да пов€рват и много други хора. ј как могат хората да й се довер€т, ако ц€лата агротехнологи€, и не само в нашата страна, не минава без торове?
††† ћножество заводи в различни страни по света са заети с производството на всевъзможни химикали за почвата. Ќ€колко пъти се обръщах с този въпрос към разни учени-агрономи, и винаги получавах приблизително един и същ снизходителен отговор: Ф–айска градина, разбира се, може да се устрои на един хектар зем€, но да се работи в тази градина ще е необходимо от сутрин до вечер. Ѕез да се натор€ва почвата добра реколта н€ма да се получи. Ѕез обработка с отрови също н€ма да се мине, защото множеството вредители ще унищожат реколтата.Ф Ќа приведени€т от мен довод на јнастаси€, че в тайгата всичко си расте и без помощта на човека, учените за€в€ваха: Фƒа допуснем, че расте. Ќо ако в€рваме на тво€та отшелница, то програмата на тайгата е дадена непосредствено от Ѕог. Ќа човека е необходимо не само раст€щото в тайгата. Ќапример овощна градина в тайгата н€ма. «ащото градината се нуждае от грижите на човека. —ама т€ не може да расте.Ф
††† Ќ€колко пъти посещавах магазини от типа У¬сичко за вашата зеленчукова градинаФ, У√радинарФ, УƒачникФ, сто€х в тези магазини и наблюдавах, колко много хора купуват разни торбички с химикали. √ледах тези хора и мислех, че н€ма никога да пов€рват те на това, което казва јнастаси€, а значи и да пиша за бъдещето на –уси€ е безсмислено: н€ма да пов€рват те в него.Ќ€ма да пов€рват защото това бъдеще е свързано преди всичко, с ново съзнание, с друго отношение към зем€та, към обкръжаващото ни. Ќо н€ма нито един съвременен човек, който би могъл да потвърди казаното от не€, нито един реален пример, потвърждаващ думите й. ¬ действителност, напротив- всичко й противоречи. » работ€т заводите, произвеждащи отровни химикали за различните вредители. —ъществува верига от магазини за продажба на торове и химикали. »ма наука за зем€та, и са заети с научни изследвани€ множество хора. ќтсъствието на значими доказателства за твърдени€та на јнастаси€ така силно ми повли€, че не можех повече изобщо нищо да пиша. «атова и се съгласих да замина в јвстри€, в »нсбрук. ѕозвъни ми издател€ от √ермани€ и каза, че директорът на института по биоенергетика Ћеонард ’ошененг ме кани да разкажа за јнастаси€ пред водещи лечители от ≈вропа. »нститутът ми плащаше път€, престо€ и беше готов да плати по хил€да марки за всеки час от изказването ми. Ќе заради парите заминах за там, а да търс€ убедителни и разбираеми за мнозинството аргументи УзаФ или УпротивФ проекта на јнастаси€, на нейното твърдение за бъдещето на –уси€.
††† ƒоктор ’ошененг, който ме покани да говор€ пред лечителите, сам беше професионален лекар и известен потомствен лечител. Ќегови€т д€до лекувал семейството на €понски€ император и много други високопоставени особи. ¬ негово лично владение, освен здани€та на института, б€ха и н€колко малки уютни хотели, в които се настан€ваха многочислените болни, пристигащи от европейските страни,както и ресторант, парк, и още н€какви здани€ в центъра на града. “ой беше милионер, но въпреки създадената у н€кои руснаци представа за начина на живот на западни€ богаташ, аз узнах, че Ћеонард върши сам ц€лата отговорна работа по лечението на хората. “ой лично приема всеки пристигнал при него човек. ј бро€т на пациентите пон€кога достигаше до 50 на ден, и му се налагаше да работи по 16 часа. —амо пон€кога той повер€ва приемаЕна лечител от –уси€.
††† √оворих пред събралите се в »нсбрук лечители, разбирайки, че т€х ги интересува, на първо м€сто, јнастаси€. «а не€ им разказвах през по-гол€мата част от изказването си, а в кра€ малко разказах и за нейни€ проект, тайно над€вайки се да чу€ от събралите се потвърждение или опровержение на нейни€ проект за бъдещето на –уси€.. Ќо те нищо не потвърдиха или опровергаха, само посто€нно задаваха уточн€ващи въпроси.
††† ¬ечерта ’ошененг даде банкет в ресторанта. Ѕих го нарекъл просто вечер€. ¬секи можеше да си поръчва каквото поиска, но всички б€ха скромни, предпочитаха салатите, никой не пиеше алкохол и не пушеше. јз също не си поръчах пиене. Ќе защото се бо€х да изглеждам на техни€ фон като б€ла врана, а защото не ми се искаше нито месо, нито алкохол. Ќа тази вечер€ отново говорихме за јнастаси€. “ам се и роди фразата, не помн€ от кого за пръв път произнесена: Фѕрекрасното бъдеще на –уси€ е свързано със сибирската јнастаси€.Ф ƒумите б€ха подхванати, и в различни интерпретации ги повтар€ха лечители от »тали€, ‘ранци€, √ермани€Е
††† јз очаквах нещо конкретно. «ащо и как ще се случи това прекрасно, но конкретни доказателства никой не предлагаше. Ћечителите се основаваха на сво€та интуици€, а на мен ми б€ха нужни доказателства: може ли зем€та да храни човека без особени усили€ от негова страна, само ако човек разбира правилно мислите на невидими€ за никого Ѕог.
†††  ато се върнах в –уси€ си спомн€х думите на европейските лечители, и отново без особена надежда, се опитвах да намер€ конкретни доказателства, заради които б€х готов да отида където и да било. Ќо не се наложи да ход€ далече. Ќеверо€тната случайност, с€каш нарочно устроена от н€кого, ми представи не просто теоретични доказателства, а се €ви като живо реално потвърждение на думите на јнастаси€. —тана следното.


¬≈„Ќј“ј √–јƒ»Ќј


††† «аедно със сътрудници на ¬ладимировски€ фонд за култура Ујнастаси€Ф изл€зохме извън града. –азположихме се на брега на малко езерце. ∆ените подреждаха н€какви салати за обеда, мъжете се занимаваха с огън€. јз сто€х на брега, гледах водата и си мислех за свои неща. Ќ€мах никакво настроение. » изведнъж ¬ероника, жителка от близкото село, ми казва:
††† -¬ладимир Ќиколаевич, на седем километра оттук, насред ливадите се намират две бивши двор€нски имени€. » следа от постройките не е останала, а са се запазили само овощните градини. Ќикой не се грижи за т€х, а те дават плод вс€ка година. ѕовече плодове дават, отколкото селските, за които се грижат хората. ѕрез 1976 г. по тези места имаше гол€м студ, загинаха овощните градини на хората, нови се наложи да сад€т, но тези две градини сред полето не ги докосна мразът, нито едно дръвче не загина.
††† -«ащо не ги е пипнал студа? - питам. - ќсобен, студоустойчив сорт ли са?
††† -ќбикновен сорт. Ќо в тези бивши имени€ всичко така е уредено, така е посадено на един хектарЕ–азбирате ли, там всичко много прилича на това, за което говори јнастаси€ във ¬ашите книги. ќколо тези градини хората преди двеста години са посадили сибирски кедри и наши дъбовеЕќсвен това и сеното от тревата, ко€то расте там е по-сочно. » дълго не се развал€Ејко искате да видите, веднага можем да отидем, дотам води полски път, но джипът ще мине.
††† Ќе в€рвах на ушите си.  ой?  ак? ¬ нужното време, на нужното м€сто ми поднас€ такъв подарък? —лучайни ли са случайностите, които се случват с нас?
††† -ƒа тръгваме!
††† ѕът€т вървеше през полето на бивш совхоз.  азах - поле, но то приличаше повече на ливада, буйно обраснала с трева. -ѕосевните площи сега са намалели, за торове н€ма пари в агрофирмата - изкоментира ≈вгений, мъжът на ¬ероника. - «атова пък зем€та си отдъхва. „е и не само зем€та. ѕтици зап€ха тази година. ѕо-рано не цвърчаха така весело. Ќа какво се радват? ћоже би на това, че сега на полето н€ма хими€ по тревата. ѕреди революци€та по тези ливади селца е имало, баба ми е разказвала за т€х. —ега и следа н€ма от тези селца. ≈то го, вижте, там, отд€сно на път€, - бившето двор€нско имение.
††† ¬ далечината, на площ от около един хектар нагъсто раст€ха високи дървета. “ова м€сто приличаше на зелен, случайно образувал се горски остров насред пол€та и ливадите.  огато се приближихме, вид€х сред гъсто раст€щите двестагодишни дъбове и храсталаци вход към вътрешността на горски€ оазис. Ќие вл€зохме през този вход иЕ¬ътреЕ–азбирате ли, вътре, стари, със закоравели стволове €бълки простираха в пространството своите клонки.  лони, необикновено гъсто обсипани с плодове. Ќеокопани наоколо, раст€щи сред треви, не пръскани срещу вредители, старите €бълки раждаха, и плодовете им не б€ха червиви. Ќ€кои €бълки б€ха съвсем стари, клоните им се чупеха под тежестта на плодовете. —ъвсем стари - те нав€рно раждаха за последна година.
††† —коро ще загинат, но редом с вс€ка прекалено стара €бълка, вече избиваха от зем€та филизите на ново дърво. УЌав€рно н€ма да умрат тези дървета, помислих си - н€ма да умрат, докато не вид€т свежите и укрепнали фиданки от своите семена.Ф
††† ¬ърв€х из градината, опитвах от плодовете, бродех сред дъбовете раст€щи около т€х, и с€каш виждах мисълта на човека, създал прекрасни€т оазис. —€каш чувах, как той е мислил:Ф≈то тук около градината е нужно дъбова гора да се посади. “ой ще опази градината от студа и от зно€ в сушава година. ѕтици ще сви€т гнезда по високите дървета, н€ма да позвол€т на гъсениците на се развъждат. “ук, на брега на езерцето, сенчеста але€ от дъбове ще посад€.  ороните си отгоре ще съедин€т дъбовете когато праснат, а отдолу просторна ще бъде але€та и сенчеста.Ф
††† » внезапно н€каква мисъл, още не€сна, накара кръвта ми по-бързо да тече по жилите.  акво иска от мен тази мисъл? »Екато пробл€съкЕ–азбира се,јнастаси€! –азбира се, че си права ти като казваш:ФЅог можеш да почувстваш, като се докосваш до Ќеговите творени€ и като продължиш творени€та ћуФ. Ќе чрез кривене, подскачане и новоизмислени ритуали, а като се обръщаш непосредствено към Ќего, към Ќеговите мисли, може нав€рно и да разбереш Ќеговите желани€ и своето предназначение. » ето, сто€ аз сега на брега на направеното от човешки ръце езерце под дъбовете, и с€каш чета мислите на човека създал живото творение. ј той, този човек, този русин, жив€л преди двеста години, нав€рно и повече от другите е чувствал мисълта на —ъздател€, затова е усп€л да сътвори райско творение. —во€ градина, свое родово гнездо.”мр€л е този русин, а то е останало и ражда своите плодове, и храни дечурлигата от съседните села, прииждащи през есента да се наслад€т на плодовете, а н€кой ги събира и ги продава. ј ти, русино, нав€рно си искал тук да живе€т твоите внуци и правнуци. –азбира се, че си искал! «атова си сътворил не н€каква тленна постройка, а вечност. —амо че къде ли са те сега, твоите внуци и правнуци? ѕустее твоето родово имение, с трева се покрива, езерцето пресъхва, а але€та, не знам защо не се е покрила с бурени, само тревичка има по не€, като килим. Ќав€рно още чака твоите внуци сътворени€т от теб райски кът, твоето родово имение. ƒесетилети€ минават, столети€, а то чака.  ъде ли са те?  ои са те сега? Ќа кого служат, на кого се клан€т?  ой ги е изгонил оттук?
††† –еволюци€ е имало у нас, може би т€ е виновна за всичко? –азбира се, че т€. —амо че революци€та € прав€т хора, когато у мнозинството качествено се промен€ съзнанието.  акво се е случило в умовете на твоите връстници, русино, че е опуст€ло твоето родово имение?
††† —тарите местни жители разказват, как предотвратил кървавата разправа в своето имение руски€т двор€нин.
†††  огато се събрали революционно настроените, разгорещени от домашна бира хора от двете съседни села, и на тълпа тръгнали да разграбват родовото му имение, той изл€зъл насреща им с кошница €бълки и загинал от изстрел от двуцевка. ќще в навечерието той знаел, че се кан€т да разграб€т дома му, но уговорил внука си, руски офицер, да напусне имението. «аминал внукът, фронтовак,  авалер на √еоргиевски орден, заминал заедно със земл€ците си. Ќав€рно е станал емигрант, и сега неговите внуци вече растат.
††† –астат твоите внуци, русино, в друга страна, а в –уси€, в твоето родово имение се полюшват на в€търа листенцата на дърветата, и раждат плод вс€ка година старите €бълки, пораз€ват околните жители с изобилни€ си урожай. » следа не е останала от тво€ дом, от дворните постройки - всичко са разнесли, а градината живее напук на всичко, нав€рно живее от надеждата, че ще се върнат твоите внуци, ще опитат най-хубавите в света €бълки. ј внуците все не идват и не идват.
††† «ащо така става и кой ни застав€ да търсим собственото си благополучие в ущърб на себе подобните?  ой ни застав€ да дишаме въздух наситен с вредни газове и прах, вместо цветен прашец и благотворни аромати?  ой ни застав€ да пием умъртвена от газове вода?  ой?  ои сме ние сега? «ащо не се връщат внуците твои, русино, в своето родово гнездо?

††† ***

††† ј €бълките във второто имение б€ха още по-вкусни, отколкото в първото. ќколо тази градина б€ха посадени сибирски красавци-кедри. Фѕо-рано имаше повече кедри, сега останаха само двадесет и три - разказваха местните жители.—лед революци€та, когато още имаше трудови дни, за работата даваха кедрови орехи на хората. —ега орехи събира който поиска. —амо че пон€кога силно брул€т кедрите с пръти, за да падат шишарките.Ф
††† ѕосадените преди двеста години от човешка ръка двадесет и три сибирски кедъра сто€ха в редица, като воини, заслон€вайки със себе си от мразовити ветрове и вредители прекрасната градина. Ѕили повече, но един след друг загивали те, защото в —ибир около кедрите винаги растат високи борове. —ам кедърът не може да устои на поривите на ветровете, неговата коренова система не е гол€ма.  едърът се храни не само чрез корените, той и с короната си приема от околното пространство. «атова го охран€ват борове или по-малки кедри. ј тук те сто€ха в редичка. ѕървите сто и петдесет години се държали, после когато короните им се разраснали, кедрите започнали да падат, един след друг.
††† Ќикой за петдесет години не се досетил да посади редом борче или брезичка, и затова противосто€ли сибирските кедри със сво€ единствен ред на злите ветрове, опазвайки градината. ≈дин от т€х, нав€рно през изминалата година започнал да пада, но се опр€л на короната на съседа си. √ледах силно наклонени€ ствол на дървото, короната на което се беше преплела с редом сто€щото. “е б€ха сплели короните си, и падащи€т не загинал. ƒвете дървета б€ха зелени и даваха плод. ќстанали са двадесет и три. ќще сто€т, поддържайки се един друг, дават плодове и паз€т градината.
††† ƒръжте се, мол€ ви, още малко, сибир€ци. јз ще напишаЕ
††† ≈х, јнастаси€, јнастаси€, ти ме научи да пиша книги, но защо не ме научи на такива думи, с които разбираемо да е написаното наведнъж за много хора? «а много, много хора! «ащо не се получава написаното пон€тно за мнозина? «ащо се обърква мисълта ми? «ащо падат кедрите, а хората само сто€т и ги гледат, а нищо не прав€т?
††† Ќедалече от бившите имени€, запазили и до ден днешен своите прекрасни градини и сенчести алеи, има села. ¬идът им развал€ цели€т околен ландшафт. јко ги гледаш от далеч се създава впечатление с€каш н€какъв червей се е завъдил, и всичко е развалил, и е изровил цъфт€щите ливади. ћръсните задни дворове на селските къщи, пристройките, изградени от разни гниещи материали, калта по разбитите от колелата на машините пътища създават това впечатление. ѕитах местните жители:ФЅили ли сте в градините, разположени сред кедрите и дъбовете?Ф ћнозина са ходили там, опитвали са €бълките, младежите ходели там на пикници. У“ам е красивоЕФ,- казват и по-младите и старците. Ќа въпроса: Ф«ащо тогава никой не е уредил сво€т дом по такъв образ и подобие?Ф- следваше примерно такъв отговор: ФЌ€маме толкова пари, колкото са имали господарите, създали тази красотаФ. —тарците разказват, че кедровите фиданки двор€нинът от сами€ —ибир е докарал. ј на въпроса: Ф  олко пари са нужни, за да се вземе кедров орех, от тези, които раждат кедрите, и да се посади в зем€та?Ф- мълчание.
††† “ова безмълвие ме навежда на следната мисъл. Ќе отсъствието на външна възможност и средства, а нашите вътрешни н€какви кодировки са виновни за нашите си неуредици.
††† —ега много вили са построени от тези, които имат пари. –едом с тези къщи зем€та е или изровена или покрита с асфалт. —лед двадесет-тридесет години вилата ще иска ремонт, видът й н€ма да блести като нов. » н€ма да е нужна на децата тази рушевина. Ќ€ма да им е нужно такова родово имение, такава –одина, затова и ще се разотидат да търс€т нова. Ќо ще отнесат със себе си тази загадъчна кодировка, останала от родителите, и ще повтор€т живота на временно пребиваващи на зем€та, а не на съзидатели на вечното.  ой и как може да € премахне, тази загадъчна кодировка за безизходност?
††† ћоже би поне н€как за това ще помогне разказаното и показаното от јнастаси€ бъдеще на –уси€. ј за да разсе€ съмнението на скептиците, аз поместих на вътрешните страници на обложката снимки на удивителните руски градини, протегнали своите клони обсипани с плодове към бъдещата –уси€.


–”—»я Ќј јЌј—“ј—»я


†††  огато јнастаси€ разказваше за бъдещите селища, състо€щи се родови имени€, аз € помолих:
††† -јнастаси€, покажи ми мол€ те бъдещата –уси€. “и можеш да го направиш.
††† -ћога.  ое м€сто от бъдещата –уси€ искаш да видиш ¬ладимир?
††† -јми, ћосква например.
††† -—ам ли искаш да отидеш в бъдещето, ¬ладимир, или заедно с мен?
††† -— теб е по-добре, ще ми об€сниш, ако вид€ нещо непон€тно.
††† “оплото докосване да дланта на јнастаси€ веднага започна да ме потап€ в сън, и аз вид€хЕ
††† јнастаси€ ми показа бъдещето на –уси€ по същи€ начин както показваше живота на другата планета. Ќ€кога учените, нав€рно ще разберат как го прави, но в дадени€ случай сами€т начин н€ма никакво значение. —поред мен, най-главното е информаци€та за това, с помощта на какви конкретни действи€ може да се влезе в това прекрасно бъдеще.
††† ћосква на бъдещето беше съвсем не такава, каквато предполагах. √радът не беше увеличил площта си. Ќ€маше ги очакваните от мен небостъргачи. —тените на старите къщи б€ха бо€дисани във весели цветове, на много от т€х б€ха нарисувани картини, пейзажи, цвет€.  акто после се из€сни, с това се занимавали чуждестранни работници. “е отначало покривали стените с н€какъв укрепващ разтвор, а после художници, също чуждестранни, ги изрисували. ќт покривите на много къщи се спускаха по стените стъблата на виещи се растени€, листенцата помръдваха на в€търа и изглеждаше с€каш приветстват минувачите.
††† ѕо почти всички улици и булеварди б€ха засадени дървета и цвет€. Ќаправо по средата на  алинински проспект, където е Ќови€ јрбат, се простираше зелена ивица. Ќейната ширина беше около четири метра. Ѕетонен бордюр се издигаше над асфалта на около половин метър и беше засипан с пръст, от ко€то раст€ха треви и полски цвет€. Ќа малко разсто€ние едни от други се редуваха дървета: офика с червени гроздове, брези, тополи, храсти с касис и малини и множество други растени€, които се срещат в естествените гори.
††† “акива зелени ивици раздел€ха много московски проспекти и широки улици. Ќа стеснената пътна част на улиците и булевардите почти н€маше автомобили. ќсновно върв€ха автобуси, в които сед€ха, на външен вид не приличащи на руснаци, хора. » по тротоарите върв€ха много, не руски на външен вид хора. ƒори ми се м€рна мисъл- да не са превзели ћосква по-развити в техническо отношение страни? Ќо јнастаси€ ме успокои, като каза, че сега виждам не нашественици, а чуждестранни туристи.
††† -» какво толкова ги привлича в ћосква?
††† -јтмосферата на сътворение велико, живителните въздух и вода. ¬иж колко хора има край ћосква река, сто€т и черп€т си вода, с връвчица съдове потап€йки от крайбрежната улица висока във водата, и речната вода с радост велика пи€т.
††† -Ќо как възможно е направо от реката вода непреварена да се пие?
††† -“и виж ¬ладимир, колко е чиста и прозрачна водата на ћосква река. ¬одата в не€ жива е, не умъртвена от газове, както в бутилките, които в ц€л св€т в магазините продават.
††† -‘антастика, да се пов€рва в туй е невъзможно!
††† -‘антастика? Ќо в годините на тво€та младост, ти и твоите връстници измислица бихте нарекли ако чуехте, че скоро водата ще се продава.
††† -≈ да, в това, в годините на мо€та младост едва н€кой би могъл да в€рва. Ќо как в град толкова гол€м, като ћосква, може в реката, водата чиста да се направи?
††† - ато не се замърс€ва, като не се изхвърл€т разни отпадъци, боклуци по бреговете на реката.
††† -“ака ли просто всичко е?
††† -»менно така, а не фантастично, просто е на дело всичко. —ега ћосква река дори от текли по асфалта води е оградена, и е забранено на мръсни кораби по не€ да върв€т. –еката √анг, ко€то в »нди€ тече, се см€тала свещена, сега ц€л св€т се поклони и пред ћосква река, пред нейната вода, пред хората, възвърнали живителноста и първоначални€ й вид. » идват хора от страни различни, да погледнат чудото дивно, на вкус да пробват и да се изцер€т.
††† -ј московчаните самите къде са, защо автомобили има по улиците съвсем малко?
††† -¬ столицата сега живе€т посто€нно около милион и половина московчани и над десет милиона туристи пристигат от различните страни в света - ми отговори јнастаси€ и добави:- јвтомобилите са малко затова, че московчаните, които са останали, ред€т ден€ си по-рационално, и н€мат нужда от много придвижване. –аботата им по правило е близо, пеша до не€ може да се стигне. “уристите придвижват се с метрото и на автобуси.
††† -ј къде са се д€нали останалите московчани?
††† -∆иве€т и работ€т в прекрасни свои родови имени€.
††† -ј кой в заводите, във фабриките кой работи, туристите кой обслужва?
††† » јнастаси€ разказа следното. -  огато завършвала двехил€дната година, по приетото на зем€та календарно изчисление, ръководството на –уси€ все още определ€ло избора на път за развитие на страната. ѕо-гол€мата част от русите не се вдъхнов€вали от път€, по който се развивали считаните за благополучни западни страни.
††† –усите вече опитали хранителните продукти от тези страни и те не им харесали. —танало €сно, че наред с развитието на така наречени€ научно-технически прогрес, в тези страни се по€в€ват разни болести на плътта и душата. –астат престъпността и наркомани€та, жените все по малко желание имат да раждат деца.
††† ”слови€та, в които живеели хората от считаните за развити западни страни, не привличали русите, към старото социално устройство също не искали да се върнат, а нов път още не виждали. ¬ страната нараствало депресивното състо€ние, то обхващало все по-гол€ма част от човешкото общество. Ќаселението на –уси€ стареело и умирало.
††† ¬ началото на новото хил€долетие, по инициатива на президента на –уси€, бил утвърден ”каз за безвъзмездно отдаване на вс€ко желаещо руско семейство по един хектар зем€ за устройване на родово имение. ¬ този ”каз се казвало, че зем€та се отдава за пожизнено ползване с право да се предава по наследство. ѕроизведената в родовото имение продукци€ не се облагала с никакви данъци.
††† «аконодатели подкрепили инициативата на ѕрезидента, и в  онституци€та на страната била внесена съответната поправка. ќсновната цел на ”каза, както см€тали ѕрезидентът и законодателите, било намал€ването на безработицата в страната, обезпечаването на жизнени€ минимум на малоимотните семейства и решението на проблема с бежанците. Ќо това, което се случило впоследствие, никой до край не могъл дори да предположи.
†††  огато бил отдаден първи€т парцел зем€ за организиране на селище с население над 200 семейства, участъци за устройване на родово имение върху него започнали да вземат не само малоимотни, останали без работа хора и попаднали в беда преселници. ѕърви от т€х взели семейства със средни доходи и състо€телни предприемачи измежду твоите читатели ¬ладимир. “е се готвили за това събитие. » не просто го чакали, а мнозина от т€х в своите апартаменти вече отглеждали посадените от семена в глинени саксийки родови дървета, и своите все още малки кълнове издигали бъдещи могъщи кедри и дъбове.
††† »менно по инициатива на предприемачите и с техни средства бил създаден проектът на селището с инфраструктура, необходима за удобното съществуване, както го описа ти в книгата У—ътворениеФ. ¬ проекта били предвидени магазин, медицински пункт, училище, клуб, път и много друго. ќт общото количество хора, из€вили желание да устро€т сво€ бит, сво€ живот в първото ново селище, предприемачите били около половината.
††† ¬секи от т€х си имал свой бизнес, свой източник на доходи. «а осъществ€ване на строителството и устройството на участъците им тр€бвала работна сила. »деалното се оказало да се привлекат за строителството и благоустройството като работници, съседите от средите на малоимотните. ѕо такъв начин, част от семействата получили работа и, следователно източник на финансиране на собствено строителство. ѕредприемачите разбирали, че по-старателно и по-качествено от тези, които сами ще живе€т в селището, никой н€ма да изпълни работата, и затова отвън канели само специалисти, ако такива н€мало сред бъдещите жители на новото стро€що се селище.
††† —амо полагането на основите на бъдещата градина, гора и засаждането на родовите дървета всеки се стрем€л да направи самосто€телно.
††† ” мнозинството все още н€мало достатъчно опит и знани€ за това как по-добре да устрои сво€ участък, и затова с особено уважение сред бъдещите жители се ползвали възрастните хора, съхранили тези знани€. Ќе на тленни строежи, не само на къщите, а именно на подреждането на околната среда се отдел€ло особено внимание. —амото здание, в което се събирали да живе€т хората, било само малка част от големи€ жив Ѕожествен дом.
††† —лед пет години на всички участъци били построени къщи за посто€нно живеене. –азлични били те по големина и архитектура, но скоро хората видели, че големината на къщата съвсем не е главното им постижение. √лавното било друго, и то започнало да се обрисува в прекрасните линии на ландшафта на всеки участък поотделно, и на селището като ц€ло.
††† ќще били малки дъбчетата и кедрите, посадени на всеки участък. ќще имала да расте живата ограда на имени€та. Ќо през вс€ка нова пролет старателно цъфтели още малките €бълки и вишнички в младите градини, цвет€та в лехите и тревата се стремели да приличат на жив килим.ѕролетни€т въздух се пълнел с благотворни аромати и цветен прашец. ∆ивителен станал въздухът. » вс€ка жена, живееща в новото селище искала да роди деца. “акова желание възниквало не само у младите семейства, но и см€таните за възрастни хора също си родили деца. ’ората искали, ако не те, то техните деца да вид€т в бъдещето прекрасното, сътворено от техните ръце късче –одина, да вид€т за сво€ радост, и да продължат започнатото от родителите им сътворение.
††† ¬ началото на новото хил€долетие като първи кълнове на прекрасното, щастливо бъдеще на ц€лата «ем€ се €вили всички живи кълнове във вс€ко имение. ’ората, които положили начало за вековете на първите родови имени€, още не чувствали до край значимостта на направеното от т€х, те просто започнали по-радостно да гледат обкръжаващи€ ги св€т. “е още не съзнавали, каква велика радост са донесли със своите действи€ на Ќебесни€ ќтец. —ълзички на радост и умиление сред капчиците дъжд ронел ќтецът на «ем€та. » се усмихвал със слънчицето, и с клончетата на младите дръвчета тайничко се стараел да помилва внезапно осъзналите вечността и завърнали се при Ќего свои деца.
††† «а новото селище започнали да пишат в руската преса и много хора поискали да вид€т прекрасното, за да сътвор€т и те самите подобно. ј може би и по-хубаво.
††† ¬дъхновено желание за прекрасно сътворение обхванало милиони руски семейства. ѕодобни на първото селища започнали да се стро€т едновременно в различни райони на –уси€. «апочнало всеобщо движение, подобно на днешното на дачниците.
††† ƒевет години след излизането на първи€ ”каз, даващ възможност на хората самосто€телно да устро€т сво€ живот, да го направ€т щастлив, повече от тридесет милиона семейства били вече заети със сътворението на свои родови имени€, на свое късче –одина. “е подреждали своите прекрасни участъци използвайки при това жив вечен материал, сътворен от Ѕог. — това те творели заедно с Ќего.
††† ¬секи превръщал сво€т, получен за пожизнено ползване, хектар зем€ в райско кътче. «а обширните простори на –уси€ съвсем малко късче изглеждал хектарът зем€. Ќо такива късчета имало много. »менно от т€х се състо€ла и гол€мата –одина. „рез тези късчета, сътворени от добри ръце, разцъфт€ла като райска градина гол€мата –одина! “€хната –уси€!
††† Ќа всеки хектар зем€ се засаждали иглолистни и широколистни дървета. ’ората вече разбирали, как те ще обогат€ват зем€та и че съставът на почвата ще бъде балансиран от тревата, раст€ща наоколо. » никому в главата не идвала мисъл да използва химически торове и отровни химикали.
††† »зменил се съставът на въздуха и водата в –уси€. “е станали лековити. Ќапълно бил решен продоволствени€ проблем. ¬с€ко семейство с лекота и без особени усили€ не само обезпечавало себе си с продукти от посаденото в т€хното имение, но могло и да продава излишъка.
††† ¬с€ко руско семейство, имащо свое имение ставало свободно и богато, и ц€лата –уси€, в сравнение с другите съществуващи в света държави, ставала най-мощната и богата държава.


234567

—ъздадено: 21/02/2006 • 16:10
ќбновено : 07/03/2006 • 17:06
 атегори€ : ¬ладимир ћегре
—траницата е посетена 9765 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є1 

pchelichka 16/04/2009 • 21:51

www.anastasiabg.com       - м€сто за обсъждане на тази прекрасна иде€

^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.44 секунди