“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ћолба за прошка
ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ладимир ћегре - —ътворението

¬сичко това и сега съществува


†††

††† -«а сътворението, ¬ладимир ще ти разкажа и тогава, сам всеки на въпросите си, ще може отговори да даде. ¬ладимир, мол€ те, послушай и напиши за сътворението на ¬елики€ —ъздател. ѕослушай и с ƒуша да разбереш опитай стремлени€та на Ѕожествената му ћечта.
††† јнастаси€ произнесе тези фрази и объркано замълча. √леда ме и мълчи. Ќав€рно се обърка защото почувства или вид€ на лицето ми недоверие към това, което би могла да каже за —ътворението, за Ѕога.
††† ј защо собствено у мен или у други хора не тр€бва да възниква недоверие?  ой знае какво би могла да изфантазира пламенната отшелница! “€ н€ма никакви исторически доказателства. јко н€кой може доказателствено да говори за миналото, то това са историците и археолозите. ј за Ѕога се говори и в Ѕибли€та, и в книгите на другите вероизповедани€. ¬ най- различни книги. Ќо защо ли навс€къде там се говори все различно за Ѕога? ƒали не е ли защото никой н€ма сериозни доказателства?
††† -»ма доказателства, ¬ладимир, - изведнъж уверено и развълнувано произнесе јнастаси€ в отговор на безмълвни€ ми въпрос.
††† -» къде са те?
††† -¬сички доказателства, всички ¬селенски »стини в ƒуша човешка вс€ка са запазени за вечно. Ќе могат дълго да живе€т лъжата и неточността.. ƒушата ги отхвърл€. «атуй трактати много и различни се подхвърл€т на човека. Ћъжата все си търси нова форма. ќтново и отново на лъжата й е нужен облик нов. » затова последователно промен€ устройството на обществото си човечеството. —треми се в него да открие загубената »стина, а вместо туй, от не€ се отдалечава.
††† -Ќо от кого и как доказано е, че у всеки истина отвътре се съдържа? ¬ душата, или къде ли е в човека? » ако € има, защо таи се?
††† -Ќапротив, всеки ден, пред взора всеки, да се разкрие т€ стреми се. ¬ечен живот наоколо и на живота вечността от »стината са творени.
††† јнастаси€ бързо притисна длани към зем€та, прокара ги по тревата и ги протегна.
††† -¬иж ¬ладимир, а може би те ще прогон€т твоите съмнени€.
††† ѕогледнах. » вид€х, - на дланите протегнати лежаха семенца, от кедър малко орехче и бръмбарче пълзеше н€какво. «апитах:
††† -» всичко туй какво ще означава? Ќапример ореха?
††† -√ледай, ¬ладимир, зрънцето малко е съвсем, а щом в зем€та посадиш го - кедър величествен от него ще израсне. Ќе дъб, не клен, не роза, а кедър само. “ой отново зрънце такова ще роди, и пак ще има в него, както в най-първото, на първоизточника информаци€та пълна. » ако милион години преди или напред такова зрънце до зем€та се докосне, пак само кедър от зем€та ще поникне. ¬ него и във вс€ко зрънце на съвършените Ѕожествени творени€, заложена е информаци€та пълна на —ъздател€. √одини милиони преминават, но да изтри€т информаци€та на —ъздател€ не могат. » на човека- висшето творение, всичко е дадено в мига на сътворението от —ъздател€. ¬сички »стини и бъдещи дела в любимото дете ќтецът вложил, от мечта велика вдъхновен.
††† -» как все пак да се сдобием с тази »стина? ќтн€къде от себе си? ќт дробове, сърце или от мозък?
††† -ќт чувствата. ќпитай с чувствата си »стината да определиш. Ќа т€х се довери. ќсвободи се от меркантилни постулати.
††† -“ака да е, ако нещо знаеш, говори. ћоже пък с чувства н€кой да успее да те разбере. ≈, какво е Ѕог? Ѕиха ли могли с научна формула да го изпишат учените?
††† -— научна формула? “€ около «ем€та и неведнъж ще тр€бва да се завърти.  ато завърши, нова ще се породи. Ѕог не е по-малко от това, което в мисли може да се народи. “ой е и твърд и вакуум, и туй, което не се вижда. ƒа се опитваш с разум да √о разбереш, н€ма смисъл. ¬ малкото зрънце на душата си ти свий всичките формули на «ем€та и информаци€та на ¬селената и превърни ги в чувства, и дай на чувствата да се разкри€т.
††† -Ќо какво да чувствам, по- €сно и конкретно, по-просто говори.
††† -ќ Ѕоже, помогни! ѕомогни ми само от днешните слова достоен образ да създам.
††† -—ега пък, думите ти малко. ѕо-добре да бе прочела първо тълковен речник. “ам всички думи, които се говор€т в живота, ги има.
††† -ƒнешните всички. Ќо н€ма ги в съвременната книга тези слова, с които прародителите твои за Ѕога са говорили.
††† -—тарослав€нските слова ли?
††† -ƒори по-ранни. ѕреди старослав€нското писмо способ е имало, по който хората за своите потомци, излагали са мислите си.
††† -«а какво говориш, јнастаси€? ¬сички зна€т: нормалната писменост е тръгнала от двама православни монаси.  азвали са сеЕЌ€как ги наричаха, но съм забравил.
††† - ирил и ћетодий, може би искаш да кажеш?
††† -ƒа. Ќали писмеността ни те са създали.
††† -ѕо-точно ще е да се каже - че са изменили писмеността на нашите майки и бащи.
††† - ак са изменили?
††† -ѕо заповед. «авинаги да се забрави слав€нската култура. ќстанките от знани€ от първоизточника от паметта човешка си отишли, и се родила новата култура, за да се подчин€т народите на чуждите жреци.
††† - аква е връзката с писмеността и новата култура?
††† -Ќа чужд език да пишат и четат са учели децата, а на тогавашни€ да сe израз€ват забранили.  ажи ¬ладимир, внуците ти за ден€ сегашен от какво биха научили? Ќа този, който е лишен от знание за миналото ще е лесно нови науки да внушиш, наричайки ги важни. » за родителите да говориш можеш каквото искаш. ≈зикът си отишъл, а с него и културата си е отишла. Ќа туй се е разчитало. Ќо не са знаели тези, които с тази цел са се нагърбили, че на истината кълновете, в човешката душа невидими завинаги остават. —амо с едничка капчица роса да се напи€т - и те порастват и за€кват. ¬иж, ¬ладимир. —ловата приеми ми, почувствай какво зад т€х стои.
††† јнастаси€ говореше, ту бавно произнас€йки думите, ту бързо отсичайки цели фрази, ту след миг мълчание, замислена за миг, прот€жни и необичайни за речта ни фрази с€каш от пространството изваждаше. ѕон€кога в речта й, внезапно н€какви за мене неизвестни думи се вплитаха. Ќо всеки път, не€сните по смисъл думи произнас€йки, т€, с€каш стр€скайки се, с правилните или с по-€сни ги замен€ше. » нещо да докаже все се опитваше, като говореше за Ѕога:
††† -Ќа всички е известно, че образ и подобие на Ѕога е човекът. Ќо в какво? Ќа Ѕога характерните черти къде са в теб? «амисл€л ли си се?
††† -Ќе. Ќе ми се е налагало да мисл€. “и по-добре сама за т€х кажи.
††† - огато уморен от суетата всекидневна човек си л€га за да спи, когато т€лото отпуснато престава да усеща, комплексът от енергии невидим, неговото второ УазФ, частично т€лото напуска. » в този миг за т€х не съществуват земни граници. » н€ма време, нито разсто€ни€. “воето съзнание, за по-малко от миг, преодол€ва всеки предел ¬селенски. » комплексът чувства усеща събити€ отминали или пък бъдещи, анализира, сравн€ва ги с ден€ сегашен и мечтае. ¬сичко това говори, че той, човекът, мирозданието необ€тно не само с плът усеща. ƒарената му от Ѕога мисъл твори. ƒа създава различни светове или създаденото да промен€, само мисълта човешка способна е.
††† —лучва се на сън човек да вика, от нещо да се плаши. “огава комплексът чувства, освободен от земни суети, от миналото стореното или от бъдещето се страхува.
††† ј случва се насън човек и да твори. Ѕавно или бързо творени€та му стрем€т се в земно да се въплът€т битие. » да се въплъти във форма уродлива или в хармони€ си€ещо зависи от това доколко вдъхновението е участвало в творението. ƒоколко точно и в детайли, в мига отчетени са всички негови аспекти. ƒоколко вдъхновението ще усили божественото твое УазФ.
††† ¬ ц€лата ¬селена, единствено на Ѕога и на човека - сина Ѕожий, творени€та са присъщи.
††† ¬ началото на всичко е мисълта на Ѕога. ¬ жива матери€ е претворена мечтата ћу. » действи€та хорски предшествани са от човешка мисъл и мечта.
††† ” всички земни хора възможностите да твор€т са равни, но възможностите свои различно хората използват. Ќа човека пълна свобода и за това е предоставена. »ма свобода!..
††† —ега ¬ладимир ми кажи, какви днес сънища сънуват децата Ѕожии? ≈то например ти, при€телите ти, твоите познати? «а какво използват те своите мечти твор€щи? “и за какво използваш ги?
††† -јз? јмиЕкак за какво?  акто всички и аз стремил съм се да заработ€ повече пари, за да се закреп€ в живота н€как. — кола сдобих се, и не една. » друго много необходимо за живота, прилични мебели, например.
††† -» толкоз? —амо за това използвал си, присъщата на Ѕог, мечта твор€ща?
††† -„е всички € използват за това.
††† -«а какво?
††† -«а пари! «акъде без т€х? Ќапример, с нормални дрехи да се облечеш, да хапнеш по-добре, да купиш нещо, да си пийнеш. ¬сичко е €сно тук. ј ти - Уза каквоФ?
††† -ƒа хапнешЕда си пийнеш. ¬ладимир, ти разбери, всичко това в излишество и изначално на всеки дадено е.
††† -ƒадено? ≈, и къде след туй изчезнало е?
††† -ј ти сами€т как мислиш - къде?
††† -јми мисл€, че просто са се поизносили онези дрехи изначалните, поовехт€ли са, а първата храна отдавна хората са € из€ли ц€лата. —ега са други времена, на дрехите е друга мода и вкусовете към храната са различни.
††† -¬ладимир, Ѕог нетленни дрехи дал е на сина —и, запаси от храна такива, че да не свършват никога.
†††
†††-» всичко туй къде е днес? -¬сичко това и сега се пази, съществува.
††† - ъде, кажи тогава.  ак да се види тайника, в който запаси толкова се паз€т и до днешен ден?
††† -—ега ще видиш. Ќо гледай с чувствата. —амо чрез чувствата ще можеш да познаеш същността на сътворението на Ѕожествената мечта.


Ќј„јЋќ“ќ Ќј “¬ќ–≈Ќ»≈“ќ


††† -ѕредстави си началото. ќще е н€мало зем€. ќще матери€та не отраз€вала вселенската светлина. Ќо, като днес, запълнена била ¬селената с разни енергии в огромно множество. Ќа живи същности енергиите в тъма са мислели, в тъма творили. ¬ъншна светлина не им била е нужна. ¬ себе си отвътре те са светили. ¬ъв вс€ка имало е всичко- мисъл и чувства, и на стремежите енерги€та. » все пак е имало и отлики сред т€х. ѕри вс€ка същност, една енерги€ над всички други е преобладавала.  акто и днес, има ¬селената на разрушението същност и същност съзидаваща живот. » множество отсенки разни, подобни на човешки чувства, имало у другите. ћежду вселенските същности не можело да има съприкосновение. ¬ъв вътрешността на вс€ка същност многото енергии ту в€ло, ту мълниеносно движение създавали. ¬ъв себе си, от себе си направеното, със себе си веднага те унищожавали. ѕулсаци€та им на космоса не повли€вала,и никой не € виждал, така и вс€ка същност см€тала, че е в пространството ≈дна!
††† Ќе€сността на своето предназначение на т€х не позвол€вала да сътвор€т негинещо творение, което може удовлетворение да донесе. » затова в безвремието, във безкрайността пулсаци€та продължавала, но н€мало движение.
††† » изведнъж, като с импулс, до всички се докоснало общуване! ≈дновременно до всички във ¬селена необ€тна. » сред живите комплекси от енергии един внезапно всички други озарил. Ѕил ли е стар този комплекс или пък много млад, не може да се каже с обичайни думи. ќт вакуума ли възникнал или пък от искрите на всичко, за което да се помисли може, не е толкова важно. “ози комплекс приличал силно на човека! Ќа човека, който живее днес! ѕодобен бил на второто му УазФ. Ќе материалното, а вечното и св€тото му УазФ. ≈нергиите живи на стремлени€та му и на мечтата за първи път леко започнали да се докосват до всички същности вселенски. » сами€т той така разпален бил, че увл€къл всичко в усещането на движението. Ќа общуването звуци за пръв път прозвучали във ¬селената. » ако първите звуци със съвременни слова бихме могли да преведем, то щ€хме да почувстваме смисъла на въпросите и отговорите. ќт всичките страни на необ€тната ¬селена един въпрос от всички произнас€н, към него ≈дничък се стремил:
††† - акво така горещо ти желаеш?- питали всички.
††† ј той пък в отговор, уверен в сво€та мечта:
††† -“ворение съвместно и за всички радост от неговото съзерцание.
††† - акво за всички може да донесе радост?
††† -–ождението!
††† -Ќа какво рождението? —амодостатъчност отдавна и у всеки има.
††† -–ождение, в което частичките от всичко ще се включат!
††† -¬ едно как може да се възсъедин€т все- разрушаващите и съзидаващите всичко?
††† - ато енергиите противоположни в себе си отначало се уравновес€т!
††† - ому по силите ще е това?
††† -Ќа мен!
††† -Ќо има и енерги€ в съмнението. —ъмнението ще те посети, ще те унищожи, на малки късчета ще те разкъсат множество енергии различни. ¬ единство противоположностите да удържи никой не ще може.
††† -Ќо има и енерги€ в сигурността. ”вереност, съмнение, когато равни са, в помощ ще бъдат за сътворението бъдещо.
††† - ак сам себе си да наречеш ще можеш?
††† -јз Ѕог съм. ƒа приема частичките от вашите енергии в себе си мога. ўе усто€! ўе сътвор€! «а ц€лата ¬селена творението радост ще донас€!
††† Oт ц€лата ¬селена, в едно и също време всички същности към Ќего единствен лъчите на енергиите си отправили. » вс€ка от т€х стремила да наддел€ва и в новото като върховна да се въплъти.
††† “ака започнала великата борба на всичките енергии вселенски. Ќ€ма времева величина, и н€ма м€рка за обем, за да определи мащаба й. —покойствие настъпило едва, когато осъзнаване постигнали енергиите всички, че нищо не ще може да бъде по-висше и по-силно от енерги€та на Ѕожествената му мечта.
††† Ѕог влад€л енерги€та на мечтата. “ой можел в себе си да възприеме всичко, да балансира и да усмири, и почнал да твори. ¬ себе си все още да твори. ƒокато в себе си все още сътвор€вал творени€та бъдещи, леле€л всеки един детайл със скорост, за ко€то н€ма определени€, премисл€л взаимовръзката със всичко, за вс€ко от творени€та. “ой правел всичко сам. —ам в тъмнината необ€тна на ¬селената. —ам в себе си на всичките енергии вселенски той ускорил движението. Ќеведоми€т изход плашел всички и отблъсквал от —ъздател€ на разсто€ние. —ъздател€т оказал се във вакуум. » той се разшир€вал.
††† ÷ар€л мъртвешки студ. Ќаоколо- уплаха, отчуждение, а “ой единствен вече виждал прекрасни изгреви, и чувал на птици песните и чувствал цветен аромат. — мечтата пламенна той сам творил прекрасните творени€.
††† -—при, - убеждавали го, - ти си във вакуум, ти ей сега ще се взривиш!  ак държиш енергиите в себе си? Ќищо не помага да се свиеш, сега съдбата ти е само да се взривиш. Ќо ако имаш миг, то спри! ѕолека разпусни енергиите си твор€щи.
††† ј той в отговор:
††† -ћоите мечти! “€х н€ма да предам! «а т€х ще продължа да свивам и ускор€вам енергиите си. ћоите мечти! ¬ т€х по тревата, сред цвет€, аз виждам- по пътечка мравчица върви. » орлица обучава за полет дързък своите синове.
††† — неведомата си енерги€ Ѕог ускор€вал в себе си движението на енергиите от ц€лата ¬селена. ¬ ƒушата ћу т€х в зрънце събрало вдъхновението.
††† » изведнъж почувствал “ой докосване. ќт вси страни, отвс€къде, обжарила √о неведома енерги€ и в миг отдръпнала се, от разсто€ние съгр€вала и с нова сила н€каква изпълвала. » всичко, което било вакуум внезапно заси€ло. » звуци нови прозвучали във ¬селената, когато Ѕог с нежен възторг запитал:
††† - о€ си ти? ≈нерги€ ли н€каква?
††† ћелоди€та на словата дочул “ой в отговор:
††† -Ќа любовта и вдъхновението енерги€та аз съм.
††† -¬ мен има част от теб. ≈нергиите на презрението, ненавистта и злобата да удържи, сама оказа се способна т€.
††† -“и Ѕог си, тво€та енерги€, мечтата на душата ти усп€ в хармони€ да стори всичко. » ако е помогнала частичката ми, послушай мен, о Ѕоже, и ми помогни.
††† - акво ти искаш? —ъс силата на огън€ си защо докосна ме?
††† -–азбрах че съм любов. Ќе мога аз частично. Ќа “во€та ƒуша аз ц€лата да се отдам поисках. «нам, да не нарушиш хармони€та на добро и зло, не ще ме пуснеш ц€лата. Ќо аз около теб със себе си вакуума ще запълн€. ўе стопл€ всичко вътре и около теб. ¬селенски студ, мъгла до теб не ще достигнат.
††† - акво се случва?  акво? “и заси€ още по-силно!
††† -јз не съм сама. “ова е тво€та енерги€!» тво€та душа! “€ само отрази се в мен.  ъм теб се връща отразена светлина.
††† ќтча€но и устремено възкликнал Ѕог, на Ћюбовта със вдъхновението:
††† -¬сичко се ускор€ва. Ѕушува всичко в мен. ќ, колко е прекрасно вдъхновението! » нека да се сбъднат на светещата от любов мо€ мечта творени€та!


«ј ѕ–Џ¬ ѕЏ“ —≈ ѕќя¬я¬јЎ “»


††† «ем€та!  ато €дро на ц€лата ¬селена и на всичко център се по€вила «ем€ - планета зрима! Ќаоколо внезапно зрими се по€вили луна и слънце, и звезди. Ќевидимата и твор€ща светлина, излъчваща се от «ем€та, се отразила в т€х.
††† «а пръв път във ¬селената нов план на битието се €вил! ћатериален план, и той си€л.
††† Ќикой, и нищо до мига на сътворението на «ем€та зрима матери€ не притежавал, «ем€та с всичко във ¬селената се свързвала, но и сама себе си била.
††† Ѕила самодостатъчно творение. –аст€щото, жив€щото, това което плувало и полет€ло, не умирало, и в нищото не изчезвало. ƒаже от гниенето се пораждала мушица, а от мушици-рой и друг живот се хранел, в прекрасно единение всичко се сливало в живот.
††† ¬ недоумение и възхищение загледали «ем€та всички вселенски същности. «ем€та с всичко във ¬селената се свързвала, но никому да € докосне не било дадено.
††† ¬дъхновението вътре в Ѕога раст€ло. » в светлината, запълнила и вакуума с любовта си, Ѕожествената същност очертани€та си промен€ла, и форма, каквато има днес човешкото т€ло приемала.
††† »звън времето и вън от скоростта работела Ѕожествената мисъл. ¬ъв вдъхновение и озарение в безкрайността т€ всички енергии на мисълта преварвала и все твор€ла! ќще едно, все още в себе си, невидимо творение.
††† ќзарение внезапно пламнало, и трепнала, с€каш опарена от нова жар на любовта енерги€та. ¬ъзкликнал Ѕог в радостно възхищение:
††† -¬селено гледай, виж! “ова е мо€т син! „овекът! Ќа «ем€та той стои. ћатериален е! » в него има частички от енергиите всички във ¬селената. ¬ъв всички планове на битието той живее. ћой образ и подобие е, и в него частички има от всички ваши енергии, обикнете го! ќбичайте го!
††† Ќа всички същности синът ми радост ще достави. “ой е сътворение! “ой е рождение! “ой е от всички всичко! ўе създаде той новото творение, и в безкрайността той ще се претвори с възраждането свое повтар€що се вечно.
††† » сам, и многократно умножен, той светлина излъчвайки незрима в единство сл€та, ¬селената ще управл€ва. » на живота радостта на всеки той ще подари. јз всичко съм му дал и помисленото за бъдещето също му отдавам.
††† “ака за първи път ти си сто€л на прекрасната «ем€.
††† -“и за кого говориш,? «а мен ли?
††† -«а тебе и за този, който докосне се до думите записани.
††† -јнастаси€, как така? “ук се получава пълно несъответствие.  ак ще може всички чет€щи там да сто€т, когато казано е, само един сто€л е. » Ѕибли€та за това говори. —ам отначало бил човекът, казвал се јдам. » ти го каза, Ѕог един е сътворил.
††† -¬сичко е правилно ¬ладимир. Ќо виж, от тоз един сме произлезли всички. „астичката му, информаци€та заложена в не€, във всички други, които са родени на «ем€та се всел€ва. » ако с вол€та на мисълта отхвърлиш ти на грижите суетни товара, то ще почувстваш чувствата онези, които в малката частичка и досега се паз€т. “€ там била е, помни всичко. “€ в тебе е сега, както и у всеки човек живеещ на зем€та. ƒай й да се про€ви, какво вид€л си ти почувствай, и ти, чет€щи€т сега, какво вид€л си на път€ си в началото.
††† -јма че работа! «начи се получава, че всички живеещи сега, са били там, на онази «ем€ в самото начало? -ƒа. Ќо не на онази «ем€, а на тази. ѕросто «ем€та тогава била е с друг облик.
††† -ј как ли може да се наречем едновременно всички ?
††† -“и името УјдамФ да чуваш си привикнал. јз ще го ползвам, но си представи, че туй си ти. » всеки нека себе си под името јдам да си представи. јз леко с думи ще помогна на представата.
††† -ƒа, помогни. ј то, в онези времена, аз слабо себе си представ€м.
††† -ѕо-леко да ти бъде, ти си представи, че вл€зъл си в градина, когато пролетта към л€тото минава, а има там и плодове на есента. »ма там и същества, които ти за пръв път виждаш. ¬сичко наведнъж е трудно с поглед да обхванеш, когато ново е, а и във всичко има съвършенство. Ќо си спомни, как ти, јдам за първи път цветче вид€л си, и на цветче си спр€л вниманието си. Ќа мъничко съвсем цветче.
††† Ћистицата на цветче метличина, от плавни линии се състо€ли. Ћистенцата на цветето леко си€ели, с€каш небесна светлина са отраз€вали. » ти, јдам, приседнал си до цветето, любувайки се на творението. » колкото и дълго да гледал си, на цветето вида все се промен€л. ¬етрец поклащал ласкаво на цветчето стъбълцето тънко, и под слънчеви лъчи помръдвали листенцата, промен€ли на светлината ъгълът на отражение, и смен€ли най-нежни полутонове. “у трепкали листенцата от в€търа, ту като че ли за приветствие, помахвали пред взора на човека, ту с€каш дирижирали мелоди€, в душата му звучаща. » от цветчето, най-тънък аромат стрем€л се да обгърне, теб човека.
††† ¬незапно рев могъщ дочул јдам и станал, обърнал се в посока на звука. ¬ далечината лъв сто€л с лъвица. Ќа околността за себе си оповест€вал с рев лъвът.
††† јдам загледал се в красиви€ и мощен стан, увенчан с гъста грива. Ћъвът също јдам вид€л, и в миг с могъщи скокове той устремил се към човека, а и лъвицата не изоставала от него. Ќа мускулите мощни на играта јдам се залюбувал. Ќаблизо до јдам се спрели зверовете. ѕогледът човешки ги галел, от него се излъчвала нега, и приласкан лъвът полегнал на зем€та, а редом и лъвицата била, не мърдайки за да не нарушат излъчваната от човека към т€х топла благодатна светлина.
††† јдам разресвал с пръсти лъвската грива, разглеждал, пипал ноктите на мощната му лапа, белите зъби докосвал с ръка и се усмихвал, когато мъркал от блаженство зв€рът.
††† -јнастаси€, що за светлина се е излъчвала от човека отначало, че даже и лъвът не го разкъсал? » защо сега не се излъчва вече светлина? —ега никой не свети.
††† -¬ладимир, нима не си обръщал внимание, и сега има гол€ма отлика. ¬с€ка тревичка, и зв€ра лют и камъкът с мисъл забавена, погледът човешки разпознават. “айнствен и загадъчен, с необ€снима сила е пълен той. ƒа бъде ласкав може. » със студа на разрушението да обгърне може той всичко живо. ажи, не ти ли се е случвало да те съгрее нечий поглед? »ли пък на душата непри€тно да ти стане от нечии очи?
††† -ƒа, случвало се е. ѕон€кога усещаш когато н€кой гледа те. —лучва се при€тно да те гледат, а н€кога- не много.
††† -¬иждаш ли, значи и на теб ти е известно, че ласкав поглед може при€тна топлина да създаде отвътре. » разрушение и студ друг поглед предизвиква . ѕо-силен многократно бил е в дните първи погледът човешки. —ъздател€т направил тъй, че всичко живо стремило се към неговата топлината.
††† - ъде сега изчезнала е ц€лата сила на погледа човешки?
††† -Ќе ц€лата. ќще достатъчно от не€ има, но суетата и повърхностното мислене, и скоростта различна на мисълта, лъжепредставата за същността и в€лостта на осъзнаването затъмн€ват взора, не позвол€ват да се разкрие туй, което всички чакат от човека. ƒушевна топлина отвътре има всеки. јх, ако у всеки т€ разкриеше се ц€лата! ÷€лата действителност в прекрасната, в началото създадена градина, превърнала се би.
††† -” всички хора?  акто е било в началото при јдам? Ќима такова може да се случи?
††† -¬ъзможно е да бъде претворено всичко, към което, сл€ла се от всичките в единство, човешката мисъл се стреми.
†††  огато јдам сам бил, на мисълта му силата такава е била, каквото у човечеството ц€ло е сега.
††† -ќхо! ≈то защо от него и лъвът бо€л се.
††† - ќт човека не се бо€л лъвът. ѕреклан€л се пред светлината благодатна. ¬сичко съществуващо стреми се да познае благодатта, ко€то способен е да създаде единствено човекът. «а това като при€тел, брат и бог готово е човека да почувства всичко живо,и не само на «ем€та. –одителите винаги стрем€т се в децата да всел€т всичко най-хубаво от своите способности. —амо родителите жела€т искрено децата техни да ги превъзхождат. Ќа сина свой- човека, —ъздател€т отдал напълно всичко, към което на вдъхновението в порив се стремил. » ако са способни всички да разберат, че съвършен е Ѕог, то с чувствата родителски нека почувстват, какъв като родител, Ѕог стремил се е да сътвори детето свое, любими€ си син - „овек. » как от отговорност не бо€л се, и как зарекъл се пред себе си за вечно от творението свое да не се отрича и казал думи, дошли до нас и след години милион:Ф“ой е мой син- „овек. “ой образ мой е! ћое подобие.Ф
††† -«начи е искал Ѕог, синът му, творението, ами изобщо човекът да бъде от Ќего по-силен.
††† -—тремлени€та на всички родители ще потвърд€т това.
††† -≈ и какво, јдам в първи€ си ден на Ѕог мечтите оправдал ли?  акво е правил после, след срещата с лъва?
††† -јдам стремил се всичко съществуващо да опознае. ѕредназначението да определи и да даде название на всички твари. ѕон€кога задачата решавала се бързо, друг път той дълго време се е занимавал.  ато например в първи€ си ден до вечерта той се опитвал на пронтозавъра предназначението да определи, но не решил задачата. » от «ем€та пронтозаврите изчезнали.
††† -»зчезнали затуй?
††† -»зчезнали затуй, че не определил предназначението им човекът.
††† -ѕронтозаврите ли са били н€колко пъти по-големи от слона?
††† -ƒа, от слоновете по-големи те били, и неголеми имали крила, на дълга ши€ -мъничка глава, а от устата си могли са да хвърл€ пламък.
††† - ато в приказката. «мей √ор€нин, например, в народните приказки също изхвърл€л пламък. Ќо това е в приказка, не на€ве.
††† -«а €вността отминала иносказателно говори се във приказките, но често - точно.
††† -јми? » от какво ли това чудо се е състо€ло?  ак от животно живо може да излиза огън? »ли и огън€т е иносказателност? ƒа кажем, че издишало е злоба чудовището?
††† -ƒобър бил пронтозавърът огромен, а не зъл. ќбемът му е служел за облекчаване на теглото.
††† - ак е възможно големи€т обем да служи на теглото за облекчаване?
††† - олкото повече запълнено е кълбото въздушно с това, което е от въздуха по-леко, толкова по-леко е и то.
††† -ј с пронтозавъра каква е връзката, та той не е кълбо?
††† - ълбо огромно, живо бил и пронтозавъра. Ћека конструкци€та му на скелета била, а вътрешните органи - малки. ќтвътре, както и в кълбото имало празнота, и посто€нно се запълвала т€ с газ по-лек от въздуха.  ато подскочел и с крила помахал, да полети дори можел за малко пронтозавъра.  огато от газ излишък се създавал, той го издишвал през устата. ќт неговата паст стърчали зъби като кремък, от търкането им могли да излет€т искри и газът, излизащ от кухината на стомаха се запалвал, и като огън се изтръгвал от пастта му.
††† -јми! я чакай, чакай, а кой го пълнел посто€нно с газ?
††† -Ќали ти об€сн€вам, ¬ладимир, че газ се изработвал сам при преработка на храната.
††† -“ова не може да бъде! √аз има само в недрата на «ем€та. ќттам добиват го, а после с природен газ балони пълн€т или към кухните го пращат по тръби. ј тук толкова просто - от храната!
††† -ƒа, просто е.
††† -Ќа простота такава аз не в€рвам, и мисл€,че не ще пов€рва никой. » под съмнение това което каза, не само за пронтозавъра, а и за всичко друго, под съмнение ще постав€т. “ака че за това н€ма да пиша.
††† -¬ладимир, см€таш ли, че мога да сгреша и да излъжа?
††† -≈, да излъжеш - не, но туй ,че бъркаш с газа е точно.
††† -Ќе греша.
††† -ƒокажи го.
††† -¬ладимир, тво€т стомах както и на другите хора и днес газ като този произвежда.
††† -Ќе може да бъде.
††† -ј ти провери. ¬земи и запали, когато той от теб излиза.
††† - ак тъй от мен? ќткъде?  ъде да го запал€?
††† јнастаси€ се разсм€ и през смеха ми каза:
††† - ато дете си. —ам помисли, интимен този опит е.
††† јз мислех за този газ от време на време. » защо ли така ме за€де? », в кра€ на краищата, реших да проведа този опит. » го направих когато се върнах от јнастаси€. √ори! » всички нейни думи за първите дни на јдам или за нашите първи дни с все по-гол€м интерес си спомн€м. ”сещане такова възниква, с€каш сме забравили да вземем нещо в днешни€ си ден от т€х. »ли пък само аз забравил съм. Ќо нека, сам всеки да реши за себе си, когато разбере, как продължавал първи€т ден на „овека. ≈то как јнастаси€ за това разказа.


ƒ≈Ќ ѕЏ–¬»


††† -»нтересно било всичко за јдам. “ревичка вс€ка, хитроумна буболечка, и птиците под небесата и водата. «а пръв път щом рекичка той вид€л се залюбувал как под слънцето искрейки тече прозрачната вода, и в не€ живот многообразен има. ¬одата с ръка јдам докоснал . “ечението тутакси обгърнало ръката и гънките по кожата замилвало, към себе си го теглело.“ой във водата потопил се цели€т, и т€лото олекнало веднага, водата го поддържала и ромол€ла, и тутакси го приласкала. Ќагоре с длани плискайки водата, той възхитил се как играли слънчеви лъчи във вс€ка капчица, а после пак увличало течението капчиците. ¬ода от реката јдам пил с радостно усещане. “ака до залез слънце той размишл€вал и после се къпал пак .
††† -ѕостой јнастаси€, ти каза, че е пил, а нещо €л ли е јдам за ц€л ден? — какво се е хранел?
††† -–азнообразие от плодове, на вкус различни, около него имало, и годни за храна треви. Ќо глад в първите дни јдам не изпитвал. Ѕил сит от въздуха.
††† -ќт въздуха? Ќо с въздух да се наситиш е невъзможно. ƒаже такава има поговорка.
††† -— въздуха, който се диша днес от човека действително не бива да се храниш. —ега е мъртъв въздуха и често за плътта е вреден и за душата. «а поговорката ти спомена, че с въздуха е невъзможно да се храниш, но има друга поговорка: Ф— едничък въздух аз се хранихФ, т€ съответства на това, което на човека изначално е било предоставено. јдам родил се е в градина най-прекрасна и във въздуха край него не се намирала нито една прашинка вредоносна. ѕрашец и капчици роса най-чисти в него е имало.
††† -ѕрашец?  акъв?
††† -÷ветен прашец и от тревата, който излъчвал е ефира на плодове и на дървета. Ќа тези, които близко били, и от други по-далечни, които в€търът донас€л. ќт дела велики човекът не отвличало добиването на храната. „рез въздуха го хранело всичко наоколо. “ака —ъздател€т е сторил всичко изначално, че всичко живо на зем€та в порив на любов, да се стреми да служи на човека, живителни били и въздух, и вода и в€тър.
††† -“ук сега си права: пон€кога е много вреден въздуха, но е измислил климатик човекът. “ой въздуха от вредните частички пречиства. » се продава в бутилки минерална вода. “ака че проблемите на въздуха и на водата, за тези, които не са бедни, са решени.
††† -”ви, ¬ладимир, с климатик проблемите не се решават. “ой вредоносните частички не пропуска, но въздуха съвсем умъртв€ва. ¬одата, ко€то в запушени бутилки се запазва, от запушването също се умъртв€ва. —тарите клетки на плътта т€ само храни. «а ново раждане, за да се обнов€ват старите клетки на плътта ти, са нужни живи въздух и вода.


ѕ–ќЅЋ≈ћ»“≈ ¬ ∆»¬ќ“ј —Џ¬Џ–Ў≈Ќ—“¬ќ“ќ —ј ”“¬Џ–∆ƒј¬јЋ»

††† -» всичко това јдам е имал?
††† -ƒа, имал е! «атова и мисълта му бързо е лет€ла. ѕредназначение за всичко, сравнително за кратко да определи усп€л. » като ден, години сто и осемнадесет преминали.
††† -—то и осемнадесет години - до такава ли дълбока старост сам е жив€л јдам?
††† -—ам с делата завлад€ващи и интересни жив€л јдам - първи€ човек. √одините му сто и осемнадесет не старост му донесли, а разцвет.
††† -Ќа сто и осемнадесет години е стар човекът, даже е считан за многолетник, и го нал€гат болести и немощ.
††† -“ова сега е ¬ладимир, тогава болести човека не зас€гали. Ќа вс€ка плътска клетка по-дълго било е времето, но дори и клетката да се е умор€ла, и да отмре е тр€бвало, то тутакси на см€на заставала е нова, пълна с енерги€. ѕлътта човешка, толкова години да живее можела, колкото нейни€т дух е искал и душа.
††† - акво тогава се получава, че днешни€т човек не иска сам по-дълго да живее?
††† -— де€ни€та свои ежесекундно своето време съкращава, и смъртта измислил е за себе си сам човекът.
††† - ак тъй измислил? “€ сама си идва. Ќапр€ко вол€та.
††† - огато пушиш или пиеш алкохол, когато влизаш в град, със смрад на изгор€ло насищащ въздуха, когато мъртва храна употреб€ваш и от злоба сам себе си €деш, кажи, ¬ладимир, кой, ако не ти сам, смъртта си приближаваш?
††† -“акъв живот настъпил е сега за всички.
††† -„овекът е свободен. ∆ивотът си сам всеки постро€ва и в секунди времето си отбро€ва.
††† -» какво, тогава, е там де, в ра€, не са ли съществували проблеми?
††† -ѕроблемите, когато са възниквали, се разрешавали не в ущърб, а съвършенството в живота утвърждавали.



ѕЏ–¬ј“ј —–≈ўј

††† -¬еднъж, на своите години сто и осемнадесет, събудил се в зората утринна, јдам на пролетта не възхитил се. Ќе станал, както обичайно да срещне слънчеви лъчи.
††† Ќад него звънливо пеел славей. Ќо јдам отвърнал се от песента.
††† ѕролетта със трепет затаен пространството пред погледа му пълнела, с ромон на вода реката мамела го, л€стовички лудували над него.  артини причудливи смен€ли облаците. ќт тревите, цвет€та, храстите и дървесата най-нежен аромат јдам да обгърне все стремил се. ќ, как учудил се тогава Ѕог! —ред пролетно великолепие, под синева небесна, Ѕожи€т син-човек тъжал. Ћюбимото дете на Ѕог не в радост, а в тъга лежал. «а любещий ќтец какво от таз картина било би по-печално?
††† ќт сътворението след години сто и осемнадесет отдъхващото множество божествени енергии в миг се задвижили. ¬селената замр€ла. “акова ускорение, невиждано по-рано, така блест€ло на любовта енерги€та в ореола, че всичко съществуващо разбрало: ново творение замисл€л Ѕог. Ќо какво ли още възможно било да се сътвори след туй, което се създало във вдъхновен предел? Ќикой тогава не разбирал. ј скоростта на мисълта на Ѕога се ускор€вала. Ќа любовта енерги€та му шепт€ла:
††† -ќтново ти приведе в движение вдъхновено всичко. ≈нергиите твои обгар€т пространствата вселенски.  ак не се взрив€ваш и не изгар€ш сам в такава жар? Ќакъде стремиш се?  ъм какво? Ќе свет€ вече с теб. ¬иж, Ѕоже мой, гор€ аз,и в звезди планетите превръщам. —при, всичко най-хубаво от теб е сътворено, от тво€ син тъгата ще изчезне. —при се, Ѕоже мой!...
††† Ќе чувал Ѕог на любовта молбите. » на насмешките на същности вселенски внимание не обръщал.  ато разпален млад ва€тел да ускор€ва движението на енергиите продължавал. » изведнъж, с неведома по красота зар€ проблеснал по ¬селена ц€ла необ€тна, и всичко ахнало,и Ѕог сами€т във възхищение шепт€л:
††† -¬селено гледай! ¬иж! —тои сред земните творени€ ћо€та дъщер€.  ак са съвършени, как са прекрасни нейните черти. ƒостойна т€ ще бъде за сина ћи. “ворение по-съвършено от не€ н€ма. ¬ не€ е мо€т образ и подобие и вашите частички всички в не€ са, така че обикнете €, обичайте не€!
††† “€ и “ой! —инът и дъщер€ ми радост на всичко съществуващо ще донесат! ѕрекрасни светове вселенски на всички планове на битието те ще постро€т!
††† ќт хълма, по трева с роса измита, на празнични€ ден на изгрева в лъча, върв€ла дева към јдам. ѕоходка грациозна, строен стан, на т€лото- извивки нежни, плавни, Ѕожествена зар€ по кожата в оттенъци блести. ѕо-близо, все по-близо идва. ≈то €! ѕред легнали€ на тревата јдам девата застанала.
††† ¬етрец повдигнал златните къдрици, открил челото. «атаила дъх ¬селената дори. ќ, как прекрасен е ликът й- твоето творение, Ѕог!
††† јдам лежащ в тревата, едва погледнал девата застанала до него, леко проз€л се и се отвърнал притвар€йки очи.
††† ¬сички вселенски същности тогава чули, не, не слова- а чули те, как в€ло в мислите си, за новото творение на Ѕог јдам разсъждавал:Ф≈, ето го, още едно творение н€какво се приближи. » нищо ново, само с мене сходство. ” конете по-гъвкави са ставите коленни и по-здрави. ” леопарда по-€рка кожата е и по-весела. „е се и приближи неканено, а аз на мравките решил б€х днес да дам определениеФ.
††† » ≈ва, за малко посто€ла край јдам и към реката тръгнала, седнала на брега край храстите и във водата притихнала разглеждала лика си.
††† «ароптали вселенските същности, в едно се сл€ла мисълта им: Фƒве съвършенства не усп€ха да се оцен€т. Ќ€ма съвършенство на Ѕог в творени€таФ.
††† —амо любовта, единствена посред вселенското роптание опитвала със себе си да огради ќтца. —и€нието й обгръщало —ъздател€. «наели всички, никога не разсъждава любовта. Ќевидима и мълчалива, т€ винаги блуждаела в неведоми безкрайности. Ќо днес защо ли, ц€ла без остатък, така край Ѕога т€ си€ела? Ѕез да обръща внимание на ропота вселенски, единствен Ќего със си€нието си съгр€вала и утешавала:
††† -“и отдъхни, ¬елик “ворецо, в сина си твой разбиране всели. “и да поправиш ще успееш вс€ко едно от твоите творени€ прекрасни.
††† —лова в отговор чула ¬селената, и чрез т€х познала и мъдростта на Ѕога, и величието:
††† -—инът ми е мой образ и подобие. ќт всичките енергии частичка в него има. “ой е и алфа и омега. “ой е сътворение! “ой е на бъдещето претворение! ќт днес завинаги нито на мен, нито на н€кой друг ще бъде дадено без негово желание съдбата да промен€. ¬сичко, което сам поиска ще бъде дадено му. ѕомисленото ще се претвори не в суета. Ќе преклони се мо€т син пред съвършенството в плътта на девата. Ќе й се удиви за удивление на ц€лата ¬селена. Ќе е той осъзнал, но с чувствата усети мо€т син. ѕърви почувства,че не му достига нещо. » новото създание дева- това, което не достига му не притежава. ћо€т син! —инът ми с чувствата свои усеща ц€лата ¬селена, познава всичко, ¬селената което притежава.
††† ¬ъпрос ¬селената запълни ц€ла:
††† - акво да не достига може на тоз, в когото нашите всички енергии са, а и твоите?
††† Ќа всички отговорил Ѕог:
††† -Ћюбов.
††† » пламнала на любовта енерги€та:
††† -Ќо аз съм тук, и тво€ съм. „рез теб единствено си€€.
††† -ƒа! “и си тук, мо€ любов, - Ѕожествени слова ответно прозвучали. - —и€йната ти светлина и свети и ласкае, мо€ любов. “и си вдъхновение. ”скорение на всичко си способна да дадеш, ти чувствата изостр€ш и пак ти си на поко€ умиротворението, мо€ любов. јз тебе мол€, без остатък ц€лата да слезеш на зем€та. —ъс себе си, с енерги€та на благодатта, обвий децата ми.
††† ѕрощални€т на Ћюбовта и Ѕога диалог, началото на ц€лата земна любов поставил.
††† -ћой Ѕоже, - обръщала се любовта към Ѕога. -  огато си отида, сам и завинаги невидим, във всички планове на битието ти ще бъдеш.
††† - ƒъщер€ ми и мо€т син от днес нататък нека да си€€т.
††† -ћой Ѕоже, ще бъде вакуум край теб.  ъм тво€та душа живителната топлина не ще достигне никога. Ѕез тази топлина ƒушата ще изстине.
††† -Ќе само за мен, нека за всичко живо, си€е от зем€та топлината. —иновете ми и моите дъщери с де€ни€та си ще € преумножат. » ц€лата «ем€ на любовта със светлината в пространството ще възси€е. ¬сички ще чувстват топлината благодатна на «ем€та, и на не€, ще могат енергиите всички да се сгре€т.
††† -ћой Ѕоже, пред сина и дъщер€ ти открити много пътища са. ≈нергиите на всички планове на битието в т€х са. —амо една от т€х ако преобладава и по неверен път ги поведе, какво ще можеш ти тогава да направиш, всичко отдал и виждащ как се топи, слабее енерги€та на «ем€та. ¬сичко отдал и виждащ как на зем€та, над всичките енергии преобладава разрушението. “воите творени€ покриват се с безжизнена кора, а с камъни тревата ти затрупва се.  акво тогава ще направиш, на сина си ц€лата свобода след като си дал?
††† -—ред камъните като тревичка земна ще проби€, на малка недокосната лехичка ще отвор€ листенца на цветче. ўе успе€т да осъзна€т своето предназначение земните дъщери и мои синове.
††† -ћой Ѕоже, щом си отида за всичко ти невидим ще останеш. ћоже да се случи от твое име, чрез хората , да заговор€т енергиите на други същности. ≈дни други на себе си ще се стара€т да се подчин€т. “во€та същност, тълкувайки на себе си в угода да казват:Фјз говор€, в угода на Ѕога, от всички аз от него съм избран, слушайте ме всички.Ф  акво ще можеш да направиш ти тогава?
††† - ўе се въздигна със зората на настъпващ ден. ¬сички творени€ без изключение, галейки слънчеви€т лъч, на дъщерите мои и на синовете ще помогне да осъзна€т, че всеки може сам с ƒушата сво€ да разговар€ с ћо€та ƒуша.
††† -ћой Ѕоже, ти си сам, а те ще бъдат много. ¬ъжделение ще стане за всички същности вселенски да завладе€т човешката душа. „рез хората да утвърд€т над всички енерги€та си. » изведнъж синът твой блуден, на т€х ще почне да се моли.
††† -ћногобройните причини повеждащи към улица задънена, към никъде, имат преп€тствие - за всичко то ще бъде, лъжата ще прегражда. —тремеж към осъзнаване на истината у дъщерите мои и у синовете има. Ћъжата рамки има винаги, но безгранична »стината е- т€ е една, и осъзнатост ще има винаги в ƒушата на моите синове и дъщери!
††† -ќ, Ѕоже мой, не е по силите на нищо, на полетът на мисълта ти и на мечтите ти да се възпротиви. “е са прекрасни! » по сво€ вол€ ще следвам стъпките им аз. ўе сгре€ твоите деца в си€ние и вечно ще им служа. ќт теб дареното им вдъхновение в помощ ще им бъде да създадат свои творени€. —амо те мол€, Ѕоже за едно. ≈динствена искрица, позволи, от любовта си с тебе да остав€.
†††  огато в мрак да бъдеш се наложи, когато вакуум те обкръжи, когато си в забвение и земното си€ние слабее, нека искрицата от любовта ми със своето блещукане ти свети.
††† јко човекът, днес живеещ могъл би към небето да погледне тогавашно, пред взора на очите му представило се би видение велико. ¬селенска светлина- на любовта енерги€та в комета свита, лет€ла към «ем€та и безжизнени все още планети озар€вала по път€ си, и запалвала звезди. ¬се по-близо, и близо.  ъм «ем€та! ≈то €! ¬незапно, тъкмо над зем€та, на любовта си€нието спр€ло и затрепт€ло. ¬ далечината сред гор€щите звезди, една от всичките най-малка, като жива била. “€ към «ем€та, следвайки си€нието на любовта лет€ла. –азбрала Ћюбовта, последната нейна искрица у Ѕога, след не€ също към «ем€та се стрем€ла.
††† -ћой Ѕоже, - на любовта си€нието зашепт€ло, - но защо? Ќе мога да го разгада€. Ќо защо? “и даже искрицата една от мен, край тебе не остави?
††† ќт тъма вселенска, вече за никого не видим, и от никой неразбран, Ѕог на словата на Ћюбовта дал отговор.» прозвучали думите Ѕожествени:
††† -Ќа себе си ако остав€, значи на т€х да не додам- на дъщерите и синовете мои.
††† -Ѕоже мой!..
††† -ќ, колко си прекрасна ти Ћюбов, дори искрица само.
††† -Ѕоже мой!..
††† -Ѕързай, Ћюбов мо€, бързай, не разсъждавай. — последната искрица бързай и огрей бъдещите всички мои дъщери и синове.
††† «емните хора обгърнала на Ћюбовта вселенска енерги€та. ÷€лата, до последната искра. ¬ не€ било всичко. —ред необ€тната ¬селена, на всички живи планове на битието, по-силен от всички същности вселенски станал „овекът.


 ќ√ј“ќ »ћј ЋёЅќ¬

††† Ћежал јдам насред цвет€ уханни, в тревата. ѕод с€нка на дърво подремвал, в€ла мисълта била. » внезапно спомен с неведома вълна от топлина обгърнал го, и всички мисли със сила н€каква топлината ускорила:Ф—ъвсем неотдавна пред мен творение застана ново. — мен сходство имаше, но беше и различно. Ќо с какво? » къде ли е сега то? ќ, как бих искал пак да вид€ творението ново! ѕак да го вид€,но защо?Ф
††† јдам бързо се вдигнал от тревата, погледнал околовръст. ћисъл избухнала: Ф акво се случи изведнъж? ¬се същото небе и птици, тревите, храстите, дърветата. ¬сичко е същото и все пак разлика има, различно всичко виждам. ќще по-прекрасни са тварите земни, въздухът, ухани€та и светлината!Ф
††† » слово се родило у јдама, и към всичко той възкликнал:Фјз обичам!Ф
††† ¬еднага нова вълна от топлина откъм реката зал€ла ц€лото му т€ло. “ой се обърнал към реката, а творението ново там си€ло. ћислите логика напуснала, ц€лата душа се насладила на видението, когато изведнъж вид€л јдам: там на брега, край заливче сто€ла тихо девата, но не водата чиста, а него гледала, отметнала къдрици златни. — усмивката си галела го, с€каш него ц€ла вечност чакала била.
††† “ой се приближил.  огато се погледнали, јдам помислил:ФЌикой н€ма очи така прекрасни като не€.Ф - а на глас й казал:
††† -—едиш ти водата. “€ е при€тна, а искаш ли да се изкъпем в реката?
††† -»скам.
††† -ј искаш ли, след туй на теб творени€та да покажа.
††† -»скам
††† -Ќа всички т€х съм дал предназначение. ўе служат и на теб. јко поискаш, ново ще създам творение?
††† -ƒа, искам.
††† ¬ реката къпали се и по ливади тичали. ќ, как звънливо смеела се девата, когато покачен на слон, н€какъв танц за не€ изтанцувал развеселени€т јдам, и ≈ва назовал девицата!
†††  ъм залеза ден€т вече превал€л, сред великолепието земно сто€ли двамата човеци, на звуците се наслаждавали, на аромати и на цветове.  ротко ≈ва гледала притихнала как свечер€вало се. ¬ пъпчици се свивали цвет€та. ќт погледа в тъмата си отивали прекрасните видени€ на ден€.
††† -“и не тъжи, - уверен вече в себе си казал јдам, - сега ще настъпи тъмата на нощта. “€ нужна е, да се отдъхне, но колкото и да настъпва нощ, ден€т се връща винаги.
††† -ƒен€т все този ли ще е или ще бъде нов? - питала ≈ва.
††† -ўе се върне ден какъвто го поискаш.
††† -ѕодвластен на кого е всеки ден?
††† -Ќа мен.
††† -ј ти, кому си ти подвластен?
††† -Ќикому.
††† -ќткъде си ти?
††† -јз от мечтата съм.
††† -ј всичко околно, взорът ласкаещо?
††† -—ъщо от мечтата се €ви, за мене сътворено.
††† -ј къде е тоз, чи€то така прекрасна е мечтата?
††† -“ой често редом е, но поглед обичаен не вижда го. » все пак с него е добре. Ќарича Ѕог той себе си, отец е мой и при€тел. Ќе омръзва никога, всичко за мене дава. » аз искам нещо да му дам, но какво все още не зна€.
††† -«начи, и аз тогава съм негово творение. » аз, както и ти, да му благодар€ искам. ƒа го наричам при€тел, Ѕог и мой отец. » може с тебе заедно ще можем да решим какви де€ни€ от нас очаква ќтецът ни?
††† -јз чух как той говореше, че радост може да донесем на всичко.
††† -Ќа всичко? «начи и на него?
††† -ƒа, значи и на Ќего.
††† -–азкажи на мен, какво желае “ой?
††† -“ворение съвместно и радост от съзерцанието му.
††† - акво на всички може да достави радост?
††† -–ождението.
††† -–ождение? ¬сичко прекрасно вече е родено.
††† -јз често мисл€ преди сън за необикновено и прекрасно сътворение. Ќо сутринта отива си сън€, и виждам, че не съм измислил още. ѕрекрасно всичко има и се вижда в светлината на ден€.
††† -“огава нека заедно помислим.
††† -јз същото поисках, да бъда редом с тебе преди сън, и тво€т дъх да слушам, да усещам топлината, за сътворението заедно да мислим.
††† ѕреди сън€ в мечти за сътворение прекрасно, на нежни чувства в порив прегръщали се мислите им, в стремление единно се сливали. “елата материални на двамата помисленото отраз€вали.


–ќ∆ƒ≈—“¬ќ

††† ƒен€т завръщал се, после настъпвала пак нощ. ¬еднъж при изгрев, когато тигърчетата јдам разглеждал и размишл€вал, към него тихо ≈ва приближила, редом приседнала, ръката му взела, положила € на корема си.
††† -ѕочувствай вътре в мен, творение мое, и ново едновременно, живее. „увстваш ли, јдам, - как рита, творението мое неспокойно?
††† -ƒа, чувствам. » струва ми се, че към мене то стреми се.
††† - ъм теб? –азбира се! “о мое е и твое!  ак искам да го вид€ !
††† –аждала ≈ва не в мъки, а в изумление велико.
††† ¬сичко наоколо забравил, без да чувства себе си, гледал јдам и от нетърпение трепт€л. –аждала ≈ва новото творение съвместно.
†††  ълбенце малко, ц€лото мокро, безпомощно лежало на тревата. —вити крачетата, клепки затворени. √ледал јдам, очи без да откъсва, как помръднала ръчичка, устенца се отворили, после въздишка. јдам бо€л се и да мигне, да не пропусне и най-малкото движение. Ќепознати чувства всичко отвътре и наоколо запълвали. ¬ невъзможност на м€сто да стои, јдам подскочил изведнъж и впуснал се в б€г.
††† ¬ ликуване велико покрай речни€ бр€г јдам стремглаво тичал незнайно накъде. —пр€л. ¬ гърдите му прекрасното, незнайното се разшир€вало и расло. ј всичко наоколо!.. Ќе просто шумол€л на храстите в листата в€търът, а пеел като храстите докосвал и цветните листица. Ќе просто плували в небето облаците- а очароващ танц изобраз€вали. »скр€ла, усмихвала се и течала по-бързо водата. јми това! –еката! ќблаците отраз€вайки, пред взора се извивала по новому. ¬ небето с радост птици чуруликали! ј в тревата - ликуващо цвърчене! Ќа мирозданието най-прекрасно, в единно звучене се сл€ла величествената и нежна музика.
††† √ърди напълнил с въздух, и с всички сили јдам закрещ€л. Ѕил необикновен, не зверски негови€т вик, в най-нежните звуци той преливал. ”тихнало внезапно всичко. “ака ¬селената чула за първи път, как на зем€та сто€щи€ човек ликувайки зап€л! „овекът пеел! » всичко, което звучало преди в галактиките, замълчало. „овекът пеел! », чувайки на щастието песента, цели€т св€т вселенски осъзнал: че н€ма струна, в нито една галактика, способна звук по-хубав да издаде, от звука на песента в душата човешка.
††† Ќо не усп€ла ликуващата песен да намали взрива от чувства. јдам вид€л лъва и хвърлил се към него. ѕовалил го на зем€та като коте, през см€х разрошил гривата му, после скочил, извикал с жест лъва и се затичал. ≈два настигал го лъва, а лъвчетата с майка си от него изостанали. Ѕ€гал јдам от всички най-бързо, ръцете си размахвал, увличал след себе си по път€ всички твари. “ворението негово, той см€тал, че на всички радост може да достави.
††† » ето пак пред него е, кълбенцето малко. “ворение негово! ќблизано с езика на вълчицата и подсушено от топли€т ветрец, малко кълбенце живо.
††† ќчите не отвар€л още младенеца- сп€л. ѕред него, всички зверове притичали с јдам, отпуснали се в нега.
††† -“ака е, да! - възкликнал с възхищение јдам. - ќт моето творение излиза светлина, на мо€та подобна. ј може и по-силна да е, щом необикновеното се случва и на мен. ј и всички твари в нега пред него паднали са. “ака аз исках! јз усп€х! јз сътворих! јз сътворих творение прекрасно, живо. ¬сички! ¬сички го погледнете.
††† јдам огледал всичко наоколо, и изведнъж се спр€л, замр€л негови€т поглед. ≈ва вид€л.
††† —ама сед€ла на тревата, и с погледа си леко уморен, т€ галела замрели€т изведнъж, и замълчал јдам.
††† » с нова сила любовта отвътре, и около јдам с нега невидима засветила. » изведнъжЕ ќ, как затрепкала вселенската любов, щом приближил јдам до девата-майка прекрасна, когато той пред ≈ва се отпуснал на колене и докосвал къдрите й златни, и устните и пълните с мл€ко гърди. “ой възклицанието в нежен шепот свил, опитвайки се с думи възхищението да изкаже:
††† -≈ва! ћо€ ≈ва! ћо€та жена! “и способна си да претвориш мечти!?
††† » в отговорЕЌежен и уморен едва, тих глас в отговор:
††† -ƒа аз жена съм, тво€та жена. ўе претворим, всичко което можеш да помислиш ти!
††† -ƒа! «аедно! Ќие двамата! —ега е €сно! Ќие заедно! Ќие като Ќего! » ние сме способни да претвор€ваме мечти! “и виж! Ќаш ќтче чуваш ли ни ти?
††† Ќо не чул јдам за пръв път отговор. » удивен, той скочил и възкликнал:
††† - ъде си, ќтче мой? “и погледни творението мое! —ъвършени и чудни са създани€та земни. ¬сичко е прекрасно: дърветата, тревата, храстите и облаците ти дори. Ќо то е и от цвете по- прекрасно, ти погледни! ѕовече радост от всичко, което с мечта “и сътвори, донесе ми моето творение. ћълчиш. ƒа го видиш не искаш ли? Ќо то е от всичко по-хубаво! » от всичко до душата ми по близко е.  акво има? ƒа погледнеш не искаш ли?
††† јдам се обърнал към младенеца. Ќад събудилото се телце въздухът бил по-син от обикновено,и не помръдвал ветрецът, само над устицата на младенеца, н€кой невидим тънко стръкче прегъвал, цветчето наклан€л. » три нежни прашинки от цветен прашец докоснали устните му. “ой,- младенецът, с устни примл€снал, въздъхнал блажено, помръднал ръчичка, краченце и отново заспал. јдам се досетил, че докато той ликувал, Ѕог младенеца люл€л, затова и мълчал.
††† » възкликнал јдам:
††† -«начи ти си помагал! «начи редом си бил, и признал си творението?
††† ¬ отговор тихи€т глас на ќтеца:
††† -Ќе толкова силно, јдам, ще разбудиш детето с ликуването си.
††† -«начи ти, ќтче мой, го обикна, както и мен? »ли от мене, обикна го повече? јко така е, защо? ќб€сни! “а нали не е твое.
††† -Ћюбовта, сине мой, си има продължение: новото творение- е твое продължение.
††† -јз, значи, съм тук - и в него едновременно? » значи в него е и ≈ва?
††† -ƒа, сине мой, вашето сътворение, по всичко е подобно вам, не само в плът. ¬ него душата и духът, като сле€т се, ново пораждат. ўе продължат и вашите стремежи и така ще се умножат и радостните чувства.
††† -“ова ще значи, че ще бъдем много?
††† - —ъс себе си зем€та ц€ла ще запълниш. ўе осъзнаеш всичко с чувство, ще възсъздадеш с мечтата тво€, в други галактики св€т още по-прекрасен.
††† -ј кра€т на ¬селената къде е ?  акво ще прав€ аз, когато там пристигна?  огато със себе си запълн€ всичко и помисленото сътвор€?
††† -ћой сине, ¬селената сама по себе си е мисъл, от мисълта поражда се мечта, в матери€та видима отчасти. Ќа всичкото когато доближиш до кра€, ново начало ще открие мисълта и продължението му. ќт нищото възниква ново и прекрасно “вое рождение, на мечтата тво€, на душата и стремежите ти в отражение. ћой сине, ти безкраен си и вечен, и твоите мечти твор€щи в тебе са.
††† -ќтче, как хубаво е винаги, когато ти говориш.  огато редом си, да те обгърна искам. Ќо ти невидим си. «ащо?
††† -—ине мой, когато моите мечти за теб, вселенските енергии в едно събираха, аз не усп€вах и за себе си да мисл€. ћечтите ми и мислите ми само теб твор€ха, без мо€ видим облик да създават. Ќо има видими мои творени€, ти чувствай ги, не ги разбирай. ѕросто чрез ума да ги анализира не ще успее никой във ¬селената.
††† -ќтче, тъй хубаво ми е, когато ти говориш. ўом ти си до мен - редом е всичко.  огато се окажа на ¬селената в други€ край, когато по€ви се в душата непон€тност и съмнение, тогава как да те намер€ аз?  ъде ще бъдеш в това време?
††† -» вътре в теб и редом. ¬ теб има всичко сине, ти си властелин на всичките енергии вселенски. ¬ теб аз уравновесих противоположностите на ¬селената, и с това, нещо ново представл€ваш ти. Ќе давай н€ко€ енерги€ у теб да преобладава. “огава ще съм в теб.
††† -¬ мен?
††† - » вътре в теб и редом. ¬ творението твое сте ти и ≈ва. ¬ тебе частичка има мо€, значи и в твоето творение съм аз.
††† -јз твой съм син, какво за теб тогава ще бъде новото творение?
††† -ќтново ще си ти.
††† - ого повече ще обичаш - мен, какъвто съм сега, или мен като роден отново?
††† -≈дна е Ћюбовта, надежда има повече във вс€ко ново въплъщение и мечта.
††† -ќтче, колко си мъдър ти, и колко искам аз да те прегърна!
††† -ќгледай се край теб. ¬ творени€ видими са въплътени моите мисли и мечти. ¬ материалното си битие с т€х да общуваш винаги ще можеш ти.
††† -јз ги обикнах, както теб обичам, ќтче. » ≈ва обикнах, и своето творение ново. «аобикал€ ме любов, да бъда в не€ вечно искам.
††† -ћой сине, само на любовта в пространството ти ще живееш вечно.
††† ћинавали години, както може да се каже, но времето пон€тие условно е. ћинавали години, но както и да см€таме, смъртта за себе си дълго не познал човека. ј, значи, да съществува тогава и смъртта не е могла.

23456

—ъздадено: 21/02/2006 • 16:03
ќбновено : 07/03/2006 • 17:05
 атегори€ : ¬ладимир ћегре
—траницата е посетена 9207 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:

¬си още н€ма коментари.
ћоже първи да добавите коментар!

^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.58 секунди