“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ладимир ћегре - ѕространството на любовта

ѕоредни€т поклонник

†††

††† ≈то €! ќтново пред мен е сибирската река ќб. ƒобрах се до брега на това северно селище, където свършваше редовни€ транспорт, и сто€ на брега. «а по-нататъшното ми придвижване към м€стото, от което може само пеша през тайгата да се достигне до пол€нката на јнастаси€, тр€бваше да наема лодка или катер.  рай една от многото сто€щи край брега лодки, трима мъже подреждаха рибарските си принадлежности. ѕоздравих се с т€х и казах, че съм готов добре да плат€ на този, който ме откара на посоченото м€сто.
††† -≈горич се занимава с тази работа при нас. ѕоловин милион взема за превоза,- отговори един от мъжете. ¬еднага ме разтревожи информаци€та, че н€кой вече целенасочено се занимава с транспортирането на хора до малкото сибирско селце. ќт него до пол€нката на јнастаси€ са само 25 километра. ј и такава гол€ма сума смъква. «начи има желаещи. “ърсенето определ€ предлагането и цената. ѕазарлъкът на —евер е малко уместен, затова попитах:
††† - ак да намер€ този ≈горич?
††† -¬ селото е н€къде. Ќай-често край магазина. ≈й там, до катера му, хлапетии лудуват, и внукът на ≈горич, ¬ас€тка, е с т€х. “ой ще изтича, него помоли.
††† ¬ас€тка, хитро хлапенце на дванадесетина години, докато успе€ да поздрав€ и вече изстрел€ на скороговорка:
††† -ўе пътувате ли? ѕри јнастаси€? —ега, за секунда ще извикам д€до,- и без да чака отговор, на подскоци, хукна към селото.
††† —тана ми €сно: не му тр€бва отговор. ќчевидно всички непознати, според ¬ас€, имат една цел.
††† –азположих се на брега на реката и зачаках. ќт н€мане какво да прав€ гледах водата и размишл€вах.
††† “ук, ширината е сигурно километър от бр€г до бр€г. Ќасред тайгата, чийто край не се вижда дори от самолет, спокойно през вековете е текла водата, и какво ли от миналото е отнесла без да остави следа?  акво ли помни и сега водата ќбска? ћоже би помни как, ≈рмак, покорител€т на —ибир, притиснат към брега от враговете, сам с меч в ръка е бил отблъсквайки атака, а във водата, от смъртна рана, кръвта му е изтичала, а после, пак водата отнесла т€лото му н€къде.  акво е покорил ≈рмак? ƒали пък действи€та му не са били подобни на съвременните рекетьори? Ќав€рно да сравни, само реката може.
††† ј може би, по-важни за реката са били набезите на „ингис хан? Ќеговата орда, велика се е см€тала през древността. ¬ Ќовосибирска област има районен център - ќрдинское се казва, а в него има село с името „ингис. ƒали си спомн€ и това реката, как се оттегл€ли на хана ордите с награбената пл€чка, и как, пак те, завързали и млада сибир€чка, и как везир могъщ € умол€вал със страстни речи, с влюбени очи, без съпротива, по желание да тръгне с него. —ибир€чката мълчала . ¬сичките му воини вече поб€гнали, а той, все още й говорел нещо, молел за любов. ѕосле € метнал отзад на кон€, кеси€ злато хвърлил, на седлото скочил и към брега на ќб, спас€вайки се от гонитба, се устремил на верни€ жребец. Ќо ги настигали. ¬езирът все подхвърл€л злато, и когато кеси€та изпразнила се, скъпите награди за покорените страни от себе си свалил и на тревата, под краката на догонващите хвърл€л, но сибир€чката държал. ÷€л в п€на кон€т му, до еднодръвките на ќб достигнал. ƒевойката той пуснал в лодката и скочил сам, но докато от брега с прът се отблъсквал, го пронизала стрела. ќтнас€ло течението лодката. ¬езирът, пронизан от стрела, на кърмата лежал, но гледал без страх, как три еднодръвки с войници приближават към т€х. Ћаскаво гледал девойката, ко€то сед€ла спокойно и мълчала, и сам мълчал, защото да говори н€мал сили. » сибир€чката го гледала, а после, погледнала догонващите, усмихнала им се едва, въжата от ръцете си разкъсала и ги захвърлила в реката. » грабнала веслата сибир€чката младаЕ
††† » не успели лодките военни да догон€т еднодръвката на сибир€чката, в ко€то ранени€т везир лежал. Ќа кое ли м€сто и във времена какви ги е отнесло течението на водата? » какво сега, в тоз миг, за нас във паметта си, отнас€ помътн€лата вода на ќб? »ма сега, близо до изворите, на брега на ќб - Ќовосибирск - огромен град. –азмерите му и величината дали усещаш ти, река? –азбира се, че ми е €сно, какво би казала- много мръсни изливи от него идват, и водата на реката, живителна, ко€то е била, сега дори за пиене не става.
††† ј какво да правим, къде да денем мръсоти€та от днешните ни производства? Ќали уж се развиваме, не като нашите предци. ”чени много има у нас, много научни градчета има край Ќовосибирск. » ако нищо не изливаме от т€х, то ще се задушим сами, и тъй е вон€, в града от смрад е трудно да се диша, а в н€кои райони посто€нно вони незнайно от какво.
††† “и всичко туй да разбереш река, опитай. «наеш каква е техниката днес при нас, и по водите ти, без шум не лодки еднодръвки, а дизелови кораби върв€т. » мо€т е върв€л по твоите води. »нтересно, дали реката помни мен?  огато с кораба пътувах, с най-големи€ пътнически на нашето параходство. Ќе беше нов, разбира се корабът, всички дизели и винтовете му при пълен ход така трещ€ха, че пречеха на музиката в бара.
†††  акво ли см€та за важно и пази в паметта си реката? ѕреди гледах бреговете й от високата палуба на сво€ кораб, от прозорците на кърмови€ бар, под звуците на песните и романсите на ћалинин: У»сках в града да вл€за на б€л кон, но стопанката на кръчма ми се усмихна, на моста мелничар накриво ме погледна, и останах за нощта при стопанкатаЕФ —труваха ми се дребни и незначителни движещите се по брега хора. —ега и сами€т аз се оказах сред т€х.
††† ќсвен това мислех как да убед€ јнастаси€ да не възпреп€тства контактите със сина ни. —транна, изобщо се получи ситуаци€та. ÷€л живот мечтаех за син. ѕредстав€х си, как ще игра€ с него, мънички€. ѕосле как ще го възпитавам.  огато синът порасне, как ще ми стане добър помощник. «аедно с бизнес как ще се занимаваме. —ега имам син. », макар да не е до мен, все едно, при€тно е да се осъзнава, че има на зем€та най-близко и родно на теб същество. — огромно удоволствие купувах за него вс€какви необходими детски вещи. «а купуване- купувах, а дали ще мога да ги връча - още е под въпрос. јко се беше родил синът ми от нормална жена- селска или градска без значение, всичко би било просто и €сно. Ќа вс€ка жена би й било при€тно, че бащата за детето се безпокои, старае се да му осигури всичко необходимо, взема участие във възпитанието. јко това не се прави доброволно, много жени съд€т за издръжка. Ќо јнастаси€ - отшелницата от тайгата, т€ си има свои възгледи за живота, свое разбиране за ценностите. “€ още преди раждането на сина ни за€ви: УЌикакви материални блага, както ти ги разбираш, не са му нужни. “ой ще има всичко изначално. ¬ теб възниква желание да донесеш на младенеца н€каква безмислена дрънкулка, но т€ изобщо не му е нужна. “€ е нужна на теб, за собствено удовлетворение: колко съм добър, колко грижлив.Ф ћоже ли така да се говори: УЌикакви материални блага не са му нужниФ ј какво тогава може да даде родител€т на новороденото? ќсобено бащата? ƒа се възпитава кърмачето по бащински е още рано.  ак тогава да си изрази отношението към него? √рижата си? ћайката с гръдта си го храни, а бащата какво да прави? ¬ цивилизованите битови услови€ може да помага в домакинството, в къщи, да се занимава с материалното осигур€ване на семейството. Ќо на јнастаси€ това не й е нужно.“€ н€ма нищо, освен пол€нката в тайгата. Ќейното домакинство като че ли само себе си обезпечава и не€ изц€ло обслужва. »нтересно, за какви пари може да се сдобиеш с такова нещо? ƒа се куп€т пет хектара зем€ или да се вземе под дългосрочна аренда сега не е толкова трудно, но с какви пари да се купи любовта и предаността на вълчицата, мечката, буболечките, орела? Ќа самата јнастаси€, нищо не й е нужно, а детето, не знам защо, тр€бва да страда от този мироглед на майката.“€ и тук, всичко по своему вижда:ФЌе са нужни на детето безмислени дрънкулки, вред€т му те, от истината го отвличатЕФ- казва. ќчевидно, в нейните изказвани€ има крайности или пълно суеверие. Ќима напразно човечеството толкова много различни играчки е наизобретило за децата? Ќо за да не спор€ с не€, аз не купих дрънкулки, а купих детски конструктор с надпис на кути€та:Ф »гра за развитие на интелекта у децатаФ. » памперси, каквито ц€л св€т използва, накупих. » детски храни също. “е направо ме възхитиха с удобството на приготв€нето си. ќтвар€ш кутийката, а в не€ - херметично запечатан пакет от водонепромокаемо фолио. —р€зваш с ножица пакета, изсипваш праха от него в топла вода, разбъркваш и готово. –азни прахчета има: от грис, ориз, пшеничени.
††† Ќа кутийката е написано още, че там се съдържат разни витаминни добавки. ѕомн€, когато дъщер€ ми ѕолинка, беше още съвсем малка, за храната всеки ден се налагаше да се ходи в детска кухн€, а сега - купуваш кутийки и храниш детето без проблеми. ƒаже и да се вари не е нужно. –азтвар€ се във водата и толкова. «наех, че јнастаси€ не вари вода и затова преди да куп€ много, опитах с една кутийка да разтвор€ праха във вода със стайна температура - разтвори се! ќпитах на вкус - нормално, само като че ли сурово, може би защото н€ма сол, но за децата сигурно така тр€бва - без сол. –еших, че никакви аргументи против този прах јнастаси€ н€ма да намери. јбсурдно е да се отказва от такова удобство. ј и наши€т технократски св€т ще й се наложи да зауважава. Ќе само оръжие произвежда, но и за децата мисли. Ќо повече от всичко казано от јнастаси€, ме безпокоеше,най-вече със сво€та неразбираемост, следното: јнастаси€ казваше, че за да мога да общувам със сина ни, тр€бва да достигна определена чистота на помислите, вътрешно да се очист€Е Ќе беше €сно само, какво конкретно тр€бва да очист€ вътре в себе си.
††† ƒа беше казала, че тр€бва да се избръсна, да не пуша, когато се доближавам до детето, да си почист€ дрехитеЕ Ќо т€ - за осъзнатост, за вътрешно очистванеЕј къде се продава тази четка, с ко€то вътрешно нещо си там може да се изчисти? „е и какво толкова, прекалено мръсно има в мен? јко и да не съм по-добър от другите, не съм и по-лош. » ако вс€ка жена започне да пред€в€ва подобни изисквани€ към мъжете, то истинско чистилище ще тр€бва да се устрои за човечеството. Ќе е законно това. Ќосех на јнастаси€ откъс от √раждански€ кодекс, където е казано, че един родител н€ма право без основание да лишава други€ да се вижда с детето си, дори когато са разведени родителите. –азбира се, нашите закони за јнастаси€ не значат много, но все пак това е немаловажен аргумент. «аконите нали се спазват от повечето хора. — јнастаси€ също би могло да се поговори по-твърдо. ѕравата за детето и за двамата тр€бва да са равни.» по-рано ми минаваше мисълта да поговор€ с не€ по-твърдичко. Ќо сега започнах да се съмн€вам в първоначалното си решение и ето защо. ¬ мо€та раница покрай всичко друго, имаше и писма на читатели. Ќе всички взех със себе си, защото твърде много писма се получават. “е не биха се побрали в раницата. ¬ много от писмата читателите с разбиране се отнас€т към јнастаси€. Ќаричат € меси€, фе€ на тайгата, богин€, стихове и песни й посвещават. ј н€кои с не€, като с при€тел най-близък говор€т. “ози поток от писма караше и мен да полагам усили€ за осмисл€не на моите действи€ и изказвани€.
††† Ќаложи ми се да сед€ три часа на брега до катера на ≈горич. Ќаближаваше вечерта, когато вид€х двама мъже да приближават към мен и внука на ≈горич с т€х. ѕърви€т, възрастен, изглеждаше на около шейсет години, с брезентово наметало и гумени ботуши, със зачервено лице, €вно пийнал, което личеше от залитащата му походка. ¬тори€т, по-млад, около трийсетгодишен, със здраво телосложение.  огато дойдоха по- близо вид€х, че в тъмно русите коси на млади€ сибир€к се вплитаха сиви кичури. ћъжът, по-възрастни€т, веднага след като се доближи до мен, каза:
††† -«драсти пътнико!  ъм јнастаси€ ли си се запътил? ўе те откараме. ѕетстотин хил€ди за превоза приготви и две бутилки в добавка.
††† ¬ече ми беше €сно, не съм единствени€, който се опитва да се добере до јнастаси€, затова и заплащането е така високо. «а т€х аз съм поредни€т поклонник отправил се към м€стото на живеене на јнастаси€. Ќо все пак попитах:
††† -«ащо решихте, че отивам при н€ко€ си јнастаси€, а не просто в селото?
††† -¬ селото- в селото, все едно, петстотин приготви. јко ги н€маш- н€ма да те закараме в селото. ≈горич говореше с мен не много дружелюбно.Ф“акава гол€ма сума вземат за превоз, а не разговар€т дружелюбно - помислих аз - защо така?Ф
††† »збор, така или иначе н€мах и се съгласих. Ќо ≈горич, вместо да се зарадва на парите и най-вече на двете бутилки водка, за които изпрати сво€ млад партньор, още по непри€знено се отнесе към мен. —една до мен на един камък и замърмори на себе си:Ф ¬ селотоЕ  акво село? Ўест къщи - едва живи - ц€ло селоЕ Ќикому не е нужно това село.Ф
††† -„есто ли ви се налага да возите гости при јнастаси€? —тава ли добър бизнес от превоза? - попитах ≈горич за да завържа разговор и да смекча непри€зънта му. Ќо той отвърна с раздразнение:
††† -ј кой ги е канил на гости? “ътр€т се разни смахнати неканени. Ќищо не ги спира. ƒа не би да ги е канила?  анила ли ги е? Ќе ги е канила т€. Ќа един разказа за живота.“ой написа книжка. ƒобре. ѕиши си. ј защо издаде м€стото? Ќие не го издадохме. ј той един път се срещна, и за живота й написа, и м€стото издаде. ƒаже жените разбраха - н€ма да има за не€ покой, ако издават.
††† -«начи сте чели книжката за јнастаси€?
††† - нижки аз не чета. —ашка, партньорът ми, той се зачита в книжките. ј пък тебе н€ма веднага да те закараме до селото. ƒалече е. ƒвигател€т на катера е слабоват.  ато стигнем до рибарската хижа - там ще пренощуваме. —утринта —ашка по-нататък ще те закара, докато аз лов€ риба.
††† -“ака да е, - съгласих се аз и помислих:Ф ƒобре че не знае, че аз съм авторът на книжката за јнастаси€Ф. —ашка, партньорът на ≈горич, донесе водката. ѕосле те натовариха в лодката риболовните принадлежности, и тук внукът на ≈горич, ¬ас€тка, едва не провали пътуването. “ой започна да иска от ≈горич пари за ново радио.
††† -јз вече съм домъкнал прът за антената, измислих и как да го постав€,- говореше ¬ас€тка, - и кабел за антената имам.  ато се включи антената в радиото, много различни станции се хващат.


ѕари за глупости

††† -¬иждаш ли какъв внук имам, умник, - с топлота в гласа се похвали ≈горич.- Ћюбознателен, сръчен. ёнак си ти, ¬ас€тка. “р€бва да му дам пари.
††† Ќамекът беше €сен и аз посегнах да извад€ парите, а ¬ас€, окуражен от похвалата, продължаваше: -“р€бва всичко - всичко за космонавтите да слушам. » за нашите космонавти и за американските.  огато порасна и аз ще стана космонавт.
††† - акво, какво каза? - изведнъж се наежи ≈горич.
††† -ўом порасна ще стана космонавт.
††† -≈й за такава, глупост неусвестна , ти ¬ас€тка, пари от мен н€ма да получиш.
††† -Ќе е чак глупост - да си космонавт.  осмонавтите всички ги обичат. “е са герои, по телевизора ги показват. “е, на огромни космически кораби, около «ем€та все лет€т. — разни учени направо от космоса разговар€т.
††† -» ползата каква е от дрънкането им? “е там си лет€т, а в ќб рибата по-малко става.
††† - осмонавтите, разказват на всички хора за времето. “е предварително зна€т какво ще бъде утре времето по ц€лата «ем€, - продължаваше да защитава науката ¬ас€тка.
††† -≈ и? „удо невиждано! „е ти иди при баба ћарфа, попитай €, баба ћарфа, и т€ ще ти каже и за утре, и за вдругиден, и за след една година, всичко за времето ще ти каже. » пари н€ма да вземе, а твоите космонавти? ѕеткините пари пропил€ват. Ќа баща ти парите.
††† -Ќа космонавтите държавата им дава много пари.
††† -ј т€ държавата, да му се не види, откъде ги взема? ќт ѕетка, от баща ти, взема държавата парите. јз лов€х риба, ѕетка в града € продаваше, бизнесмен, на него, интелигентни€ му се прииска да стане, а държавата му казва: Уѕлащай данъци, че имаме много разходи.Ф » в ƒумата дрънкат и дрънкат, по зле и от жени край курник. »зпонаизмислиха какво ли не, изпонаизобретиха, умницитеЕудобства вс€какви имат, в чистичките си тоалетни ход€т интелигентните, а в реката все по-мръсна става водата. Ќ€ма да получиш, ти ¬ас€тка, пари, докато не си избиеш тези щуротии от главата. » н€ма вече никъде да пътувам, за глупости пари н€ма да печел€.
††† —игурно, на пи€на глава, ≈горич така се разпали, че едва не се отказа от пътуването. ѕосле, от донесената от —ашка бутилка, отпи направо от стъклото, запуши, малко се успокои, и ние се качихме в катера. “ака и не даде на ¬ас€тка пари, че и мърмореше нещо под носа си за глупостта през цели€ път.
††† —тари€т мотор на катера силно трещеше. Ѕеше трудно да се разговар€. ¬ мълчание се добрахме до ловната хижичка с едно малко прозорче. Ќа нощното небе започнаха да се по€в€ват първите звезди. ≈горич, допил в катера започната бутилка водка, промърмори към сво€ —ашка:
††† -ќт-т-ивам да сп€. ¬ие тука до огън€, или на пода се устройвайте. ўом разсъмне, закарай го до нашето м€сто.
††† ≈горич вече се навеждаше да влезе през малката врата на хижата, но пак се обърна и повтори строго:
††† -ƒо нашето! –азбра ли, —ашка?
††† -–азбрах, - спокойно му отвърна —ашка.
††† ƒокато сед€хме край огън€ и €д€хме изпечената на въглените риба, аз зададох на —ашка въпрос за фразата на ≈горич, ко€то ме постави нащрек:
††† -јлександър, можеш ли да ми кажеш, що за Уваше м€стоФ е това, където ≈горич те караше да ме откараш?
††† -Ќашето м€сто се намира на противоположни€ бр€г на селото, от което може да се достигне до пол€нката на јнастаси€, - спокойно отговори јлександър.
††† -јма че работа! ¬земате толкова много пари, а откарвате, значи, не там където тр€бва?
††† -ƒа, така правим. “ова е всичко,което можем да направим за јнастаси€, за да изкупим вината си пред не€.
††† - аква вина? » защо ми признаваш?  ак сега ще превозваш до Увашето м€стоФ?
††† -ўе откарам катера където поискаш. ўо се отнас€ до парите, сво€ д€л ще ти върна.
††† -» защо за мен такива привилегии?
††† -ѕознах те. ¬еднага те познах, ¬ладимир ћегре. „етох книжката ти и вид€х снимката ти на корицата. ўе те закарам където кажеш. —амо че съм длъжен да ти кажаЕ “и приеми спокойно казаното. –азсъди. Ќе бива да ходиш в тайгата. Ќ€ма да стигнешЕќтиде си јнастаси€. ћисл€, че дълбоко в тайгата отиде. »ли н€къде другаде, незнайно къде. —ега не можеш стигна. ўе загинеш. »ли ловци ще те застрел€т. Ћовците не търп€т чужди в своите гори. — чуждите те се оправ€т от разсто€ние, за да не се подлагат на излишна опасност.
††† ¬ъншно јлександър говореше почти спокойно и само пръчката, с ко€то разбъркваше огън€, трепна неловко и тревожно излет€ха, като фойерверк, искри в нощта.
††† -“ук се е случило нещо?  акво? “и ме позна, тъй че казвай, какво се е случило? «ащо си е отишла јнастаси€?
††† -» на мен сами€ ми се иска да разкажа,- със сподавен глас отговори јлександър,- на н€кого да разкажа, който ще може да разбере. Ќе знам с какво да започна, за да е по-разбираемо, за да разбера и аз самЕ -ѕросто го кажи както е.
††† -ѕросто? ѕравилно, всичко е съвсем просто. —амо че тази простота е потресаваща. “и слушай спокойно, и ако можеш, не ме прекъсвай.
††† -јз не те прекъсвам.  арай по същество. Ќе протакай.


Ќеканени гости

††† јлександър започна да говори по сибирски спокойно, и все пак се чувстваше вътрешното вълнение в душата на прошарени€ млад сибир€к.
††† - огато четох тво€та книжка Ујнастаси€Ф б€х аспирант в ћосковски€ университет. ”вличах се от психологи€ и философи€. »зучавах религиите на »зтока. — увлечение ги изучавах. » изведнъж јнастаси€Е Ќе зад девет земи в десета, а близо до мо€ дом, в —ибир, там където съм се родил. » такава сила, логика и смисъл почувствах в думите й, и най-важното, нещо родно почувствах, значимо, и пред това усещане помръкнаха задморските учени€. «ахвърлих аз всичко и се втурнах към къщи, като от тъмнина към светлина се втурнах. ƒа вид€ јнастаси€ поисках. ƒа поговор€ с не€. ¬ къщи се върнах и започнах с ≈горич да пътувам на катера, към м€стото, описано от теб в книгата. »зчислихме го ние с ≈горич. ќт време на време и други започнаха да се опитват да се срещат с јнастаси€. –азпитваха за това м€сто. Ќо ние никого не карахме там. » на местните жители им стигна ума да съобраз€т и да не поощр€ват поклонниците. Ќо веднъж ние, или по-точно аз сам, без ≈горич, откарах на това м€сто ц€ла група.
††† -«ащо го направи?
††† -“огава ми се стори, че постъпвам правилно, за благо. “е б€ха шест човека. ƒвама видни учени и, по всичко личеше, с големи възможности. »ли тези, които сто€ха зад т€х и ги б€ха изпратили, са имали големи възможности. ќстаналите четирима б€ха охрана. ¬ъоръжени б€ха охранителите с пистолети. Ќо и друго оръжие имаха в арсенала си. » радиостанции имаха. ѕоканиха ме като водач. —ъгласих се. Ќе за пари. ѕърво дълго говорих с т€х. “е не скриваха, че целта на експедици€та им е да се срещнат с јнастаси€. “ехни€т ръководител, побел€л, благ на вид човек, Ѕорис ћойсеевич разбираше, че јнастаси€ сама, може да направи за науката повече от много научни институти. “е имаха намерение да € отведат от тайгата, да й създадат услови€ за живот в резерват. ƒа й осигур€т охрана. Ѕорис ћойсеевич казваше:
††† -јко не го направим ние - друг ще го направи. ј и всичко може да се случи. јнастаси€ е необичайно €вление, ние сме длъжни да го опазим и да го изучим.
††† ѕомощникът на Ѕорис ћойсевич, —танислав, интелигентен млад човек, въобще пък, макар и задочно, беше влюбен в јнастаси€. јз се съгласих с техните доводи.“е наеха малък кораб от кооператорите. — кола доставиха на кораба варели с авиационно гориво.  огато пристигнахме на м€стото, на височината на брега, те опънаха палатки и извикаха по радиостанци€та въртолет. ¬ертолетът беше оборудван с апаратура за аерофотоснимки, с видеокамера, и още н€какво необичайно оборудване имаше в него. ¬ертолетът всеки ден летеше ниско над тайгата и квадрат по квадрат правеше снимки. ƒвамата учени всеки ден разглеждаха заснети€ материал. ѕон€кога и сами излитаха с вертолета към заинтересувалото ги м€сто. “е търсеха пол€ната на јнастаси€, на ко€то се планираше да се призем€т с вертолета. ѕредстав€х си с какъв грохот ще се призем€ва на пол€ната на јнастаси€ вертолетът, плашейки всичко живо. —помних си за малкото дете на јнастаси€ и помислих, че това може да изплаши и него. «апочнах да предлагам на учените след определ€не на местонахождението на пол€ната да не се призем€ва там вертолета, а да се направи карта и да се отиде пеша до пол€ната. Ќо —танислав по€сни, че на Ѕорис ћойсеевич ще му бъде трудно да извърви такъв дълъг път в тайгата. —танислав също сподел€ше моите опасени€, за нарушаването на поко€ на обитателите на тайгата, но ме увер€ваше, че Ѕорис ћойсеевич ще успее да успокои и јнастаси€ и малки€. Ќа четвърти€ ден се случи всичко.
††† - акво се случи?
††† - огато вертолетът отлет€ за поредните видео и фото снимки, а ние се занимавахме с нещо, един от охранителите вид€л, приближаваща се към наши€ лагер откъм тайгата, самотна женска фигурка. “ой съобщи за това на Ѕорис ћойсеевич. —коро цели€т лагер гледаше приближаващата се жена. “€ беше с лека блузка, дълга пола, на главата й кърпа, завързана така, че скриваше и челото и врата. Ќие сто€хме в група. ќтпред Ѕорис ћойсеевич и —танислав. ∆ената се приближи до нас. Ќа лицето й н€маше нито страх, нито смущение. ќчитеЕЌеобикновените очи с доброта и ласка гледаха хората. » ставаше топло от този поглед. »зглеждаше, че т€ гледа не всички наведнъж, а всеки поотделно. Ќ€какво не€сно вълнение обхвана всички ни. Ќикой не й предложи даже да седне. “€ първа заговори. —покойно и с необикновено добър глас произнесе:
††† -ƒобър да ви ден€т, хора.
††† ј ние стоим и мълчим. Ѕорис ћойсеевич първи заговори с не€.
††† -«дравейте, - отговори за всички Ѕорис ћойсеевич.- ѕредставете се, мол€ ви, ко€ сте вие?
††† -Ќаричат ме јнастаси€. ƒойдох при вас с молба. ќтзовете, мол€ ви, вертолета си. “ой е неблагопри€тен за тези места. ¬ие търсите мен. ≈то ме. ўе отговор€ на вашите въпроси, на които мога.
††† -ƒа, разбира се, ние търсехме вас. Ѕлагодар€ ви, че дойдохте сама. “олкова проблеми отпаднаха, - заговори Ѕорис ћойсеевич. » той не й предложи да седне, макар до палатката да имаше маса и сгъваеми столове, не € повика настрани от нас. Ќав€рно, от неочакваното по€в€ване, също се беше объркал. “ой започна веднага да говори за целта на идването ни:
††† -ƒа, много добреЕ¬ие сама дойдохте при нас, а ние собствено, за вас сме дошли. ¬ие не се безпокойте, сега ще извикаме обратно вертолета.
††† Ѕорис ћойсеевич разпореди на старши€ от охраната да се свърже по радиостанци€та с командира на вертолета и да го върне в лагера. Ќеговото разпореждане незабавно беше прието за изпълнение. ѕосле той се обърна към јнастаси€ и вече по-спокойно и уверено заговори с не€;
††† -јнастаси€, сега ще долети вертолета. ўе седнете в него с нашите сътрудници. ўе им покажете сво€та пол€нка, там вертолетът ще се приземи, вие ще вземете сина си. ўе ви откараме заедно със сина ви в резерват в ѕодмосковието. “ам всичко ще бъде устроено така както вие кажете. ¬ резервата никой н€ма да ви безпокои. “ой се намира под посто€нна охрана. —лед вашето заселване в резервата, охраната ще бъде засилена. —амо пон€кога, в удобно за вас време, с вас ще общуват учени. “ова ще бъдат достатъчно подготвени хора. ўе ви бъде интересно да общувате с т€х. Ќа т€х ще им бъдат интересни вашите трактовки за н€кои природни и социални €влени€, вашата философи€. ўе имате, ако желаете, достоен помощник. “ова ще е човек, който посто€нно ще е с вас, той ще може да ви разбира от половин дума. “ой, независимо от младостта си, вече е крупен, талантлив учен. ѕри това, той е влюбен задочно във вас. » вие, както аз мисл€, сте достойни един за друг, и бихте могли да станете хубава, щастлива двойка. “ой е достоен за вас, не само със сво€та ученост, но и с начина си на живот. “ой е тук, - Ѕорис ћойсеевич се обърна към —танислав, показа го с ръка, извика го:
††† -ѕриближи се, —танислав, какво ти е? ѕредстави се.
††† —танислав се приближи, застана срещу јнастаси€ и леко смутен заговори:
††† -Ќаправо ме сватоса Ѕорис ћойсеевич. «а вас това може да е неочаквано, но аз наистина съм готов да ви направ€ предложение, готов съм да осинов€ сина ви, да ви помогна при разрешаването на много проблеми, мол€ ви да разполагате с мен като с при€тел, - —танислав елегантно склони глава пред јнастаси€, взе ръката й и € целуна. “ой беше елегантен и красив. » ако јнастаси€ беше с други дрехиЕ —танислав беше малко по-висок от не€, и те наистина биха изглеждали красива и достойна двойка.
††† Ћаскаво отговори на —танислав јнастаси€:
††† -Ѕлагодар€ ви за доброто отношение към менЕ Ѕлагодар€ ви за безпокойството ви за мен, - и добави: - јко наистина се чувствате достатъчно силен за да насочвате любовта си, да направите живота на друг човек по-щастлив и пълен, тогава спомнете си, може би сред заобикал€щите ви хора, сред познатите жени, има неудовлетворена от живота, от нещо нещастна жена. ќбърнете й внимание, обикнете €, направете € щастлива. -Ќо аз искам да обичам вас јнастаси€.
††† -јз съм щастлива с друг. Ќе изразходвайте за мен своите усили€. »ма жени, за които сте по-нужен.
††† Ѕорис ћойсеевич реши да помогне на замълчали€ —танислав:
††† -“ози ли е други€т, с когото на ¬ас ,јнастаси€ , ¬и се случи да се срещнете? ¬ие, разбира се, имате предвид ¬ладимир, но той далеч не е най-добри€т екземпл€р от нашето общество.
††† -ѕодобни оценки н€ма да измен€т чувствата ми. Ќе ми е по силите да управл€вам чувствата си. -Ќо защо все пак, вие се срещнахте именно с ¬ладимир? „овек далеч от духовността, науката и просто от нормални€ начин на живот. “ой е обикновен предприемач. «ащо обикнахте именно него?
††† ¬ н€какъв момент аз изведнъж започнах да разбирам, - продължаваше јлександър, - Ѕорис ћойсеевич, —танислав, и ц€лата група с т€х имаше точно поставена цел - да вземат јнастаси€ по вс€какъв начин и да € използват за н€какви собствени интереси, да € използват пр€ко вол€та й. » без значение, чи€ е била иде€та, т€хна собствена или заповед от н€кого, сто€щ по-високо, но те ще се стара€т да изпълн€т замисленото. » никакви, даже най-значимите доводи, н€ма да ги спрат. ћоже би и јнастаси€ разбираше това? Ќесъмнено, т€ не можеше да не знае, да не чувства техните намерени€. » въпреки това т€ до кра€ се отнас€ше към сто€щите пред не€, като към добри и близки хора. “€ искрено и откровено говореше с нас за най-съкровеното, и това нейно отношение, искреността, сдържаше или по-точно оттласкваше насилието. “€ така достойно парираше опитите на Ѕорис ћойсеевич и —танислав да охлад€т отношението й към тебе, че направи безсмислени разсъждени€та им на тази тема.  азват, че влюбената жена вижда в този, в когото е влюбена само хубавото, каквото и да прави той, който и да е всъщност. Ќо нейните аргументи б€ха от друг род.  огато премина първото вълнение след по€вата й, аз можах тихичко да включа диктофона. ѕосле често прослушвах този запис и анализирах казаното от не€. ѕомн€ всичкоЕ » това УвсичкоФ преобръща съзнанието.
††† - акво преобръща съзнанието? - беше ми интересно да знам, как јнастаси€ се изказва за мен. » јлександър продължи:
††† -—лед въпроса на Ѕорис ћойсеевич:Ф«ащо обикнахте именно него?Ф - јнастаси€ отговори отначало просто:
††† -“акъв въпрос е безсмислено да ми задавате, тъй като влюбени€т не може да об€сни, защо обича този, когото обича. «а вс€ка влюбена жена най-добър и важен в света е само един, само нейни€т избранник. » мо€т любим е за мене - най-добри€т.
††† -» все пак, ¬ие, јнастаси€, не можете да отричате абсурдността на ¬аши€ избор. Ќека и да е случайно случила се, но все пак е абсурдност. ¬ашата вол€, способностите на аналитични€ ¬и ум би тр€бвало да охлад€т първоначални€ порив, да ¬и об€сн€т ц€лата несъсто€телност на този човек спр€мо другите. ѕоразмислете над това.
††† -–азмишлени€та говор€т за точно обратното. ¬ дадени€ случай за т€х е безполезно да се губи време. “е само увеличават загадъчната необходимост на случилото се. “р€бва да се приеме всичко каквото е. -ƒа се приеме абсурда? ѕарадокса?
††† -—амо на пръв поглед всичко изглежда така. ¬ие сте изминали дълъг път от ћосква. “рудно сте се добрали до това м€сто на брега. «адавате въпроси за мо€та любов. Ќо не подозирате, че парадоксът е именно в това, че по-гол€ма €снота относно тази любов внас€т събити€та станали в ћосква. » за ¬ас би било по-добре да помислите над т€х там. Ќе е нужно де се отива толкова далече.
††† -ўо за събити€ са станали в ћосква?
††† -“е са външно прости. Ќо само външно. ¬ладимир, както ¬ие казвате, обикновен и с нищо незабележителен човек, захвърли всичко и замина в ћосква от —ибир, след срещата си с мен. “ой пристигна в ћосква за да удържи дадената пред мен дума - да организира общество на предприемачите с по-чисти помисли. “ой вече н€маше пари, но действаше. ¬ ћосква, на адрес “окмаков переулок, четиринадесет има двуетажна сграда. “ам по-рано са работили хората, оглав€ващи първото обединение на предприемачите. ќглав€ващите това обединение лидери го б€ха напуснали. ќбединението умираше. ¬ладимир влезе в тази сграда, и в нейните пустеещи, големи и малки кабинети започна оживление. “ам той пишеше различни писма, обръщаше се към предприемачите. “ой работеше от ранна утрин до късна вечер в сво€ кабинет и оставаше там да спи. ѕри него идваха, намериха се хора, които започнаха да му помагат, пов€рваха и в него, и в това, което той правеше. “ук, в гората, аз го помолих за това. –азказвах му колко е важно. »зградих и му изложих план за действие. ÷елта можеше да се достигне, като се изпълни плана в последователността, построена от мечтата. ќтначало тр€бваше да се напише книгата. — нейна помощ да се об€сни много и да се разпространи информаци€та, т€ тр€бваше да намери и обедини предприемачите с чисти помисли. ƒа му даде средства за осъществ€ване на този план. Ќо ¬ладимир правеше всичко така, както сам го разбираше и см€таше за правилно. “ой почти не си спомн€ше за мен. “ой беше разбрал значимостта на замисленото и живееше с него. “ой вървеше по свой път, нарушавайки последователността. ѕо този начин да се достигне целта беше невъзможно. Ќо той не знаеше това и действаше с неимоверно упорство и изобретателност. «апочнаха да му помагат и други хора, пов€рвали в иде€та. Ѕавно пробиваха първите кълнчета на новото обединение на предприемачите. “ова беше неверо€тно, но той усп€ мъничко. “е се събраха заедно. » това б€ха предприемачи с по-чисти помисли. —писъкът с адресите им съществува - можете да се убедите.
††† -Ќие четохме този списък. “ой беше публикуван в първото издание на книгата. Ќо тр€бва да ¬и разочаровам, јнастаси€. ¬ списъка имаше и такива предпри€ти€, като например, завод У ристалФ, московски€т завод за спиртни напитки. Ќеговата продукци€ е несъвместима с духовното разбиране.
††† -¬сичко в света е относително. » той, У ристалФ, може би не е по-лош отколкото другите. ќсвен това става дума за помислите, способни всичко да промен€т. ћатери€та на днешни€ ден- е плод на помислите на вчерашни€.
††† -ћога да се съглас€ с такова изказване. ќбаче ваши€т ¬ладимир не усп€ да организира обединение на предприемачите с чисти помисли. ”вер€вам ¬и јнастаси€, заложили сте не на когото тр€бва.
††† -Ќарушавайки предначертаността на събити€та, до целта той не би могъл да стигне. “ой н€маше елементарни възможности и средства да разпространи информаци€ извън пределите на ћосква.—ложиха се неблагопри€тни обсто€телства, той беше лишен от кабинетите, средствата за връзка и м€сто за нощуване. “ой излезе от тази сграда с малка група хора-московчани, които му помагаха. »злезе без средства за съществуване. Ѕез да е в състо€ние да плати работата на своите помощници, без да има жилище и даже зимни дрехи. ќставил семейството си и оставен от семейството си. » знаете ли, какво говореше той на малката група московчани докато вървеше към метрото по замръзналата улица? “ой обсъждаше как всичко да започне отначало. “ой и в това състо€ние градеше план, опитвайки се предприеме нещо “ой е предприемач. “е, московчани, върв€ха след него, слушаха го и му в€рваха. “е го обичаха.
††† -«а какво? ѕозволете да ¬и попитам?
††† -јми ¬ие т€х питайте, тези московчани - У«а какво?Ф, У акво са намерили в него?Ф, »дете в сградата на “окмаков переулок и попитайте охраната на сградата, защо те смен€йки се един друг на дежурствата, донас€ха в бурканчета и разни пакети, храна и всеки път се стараеха да го нахран€т за вечер€. —тараеха се да го прав€т така, че да не го обид€т като с пода€ние. “е, тези мъже- пазачи, не са му подчинени, но вар€ха в домовете си супа, борш и ги носеха, за да хапне той нещо домашно приготвено. “е го обичаха. «ащо? » още, поговорете когато отидете в тази сграда, със секретарката, бивша актриса, изиграла главната рол€ на извънземна девойка във филма Уѕрез тръни към звездитеФ. ћного добре € е изиграла. ¬ много добър филм, призоваващ да се пази и обича «ем€та. ѕопитайте €, защо т€, след като работеше в друга фирма, намираща се в тази сграда, се стараеше незабел€зано да му помага и му помагаше? “€ не беше негова секретарка, но му помагаше. «ащо се стараеше да донесе на мо€ любим кафе ли чай по обед? “€ представ€ше всичко така, с€каш фирмата € снабд€ва със захар, сладки и чай. ¬същност, т€ носеше всичко това от къщи. ј богата не беше. “€ го обичаше. «ащо? ј той, ¬ладимир, въпреки всичко губеше сили и умираше. ‘изическите сили в него свършваха. Ќо и в предсмъртно състо€ние той се опитваше да стигне до целта. ƒа, той е предприемач. » ƒухът му е силен.
††† -јнастаси€, ¬ие говорите с алегории, какво значат думите Укогато умирашеФ? “ова в преносен смисъл ли е?
††† -“ова е в пр€к смисъл. Ќ€колко дни, когато беше в ћосква, неговата плът беше почти мъртва. ќбикновено в такова състо€ние хората лежат без движение. ј той ходеше и действаше.
††† -¬ъзможно е, благодарение на ¬ас, јнастаси€?
††† -ѕрез всички тези четиридесет и два ужасни часа, нито за секунда, нито за миг, аз не преставах да го огр€вам със сво€ лъч. Ќо това беше недостатъчно. ћо€т лъч не би могъл да удържи живота в т€ло, където слабее ƒухът. Ќо ƒухът на ¬ладимир се бореше. ¬ стремлени€та си духът, не забел€зваше смъртта дошла на зем€та.“ой помогна на лъча. ѕосле на помощ и други лъчи се по€виха. —ъвсем, съвсем слабички и неосъзнати, но ги имаше. “ова б€ха лъчите на тези, които го заобикал€ха в ћосква и го обичаха. ѕочти мъртвата плът започна да се запълва с живот. ѕред искрената Ћюбов, ако т€ е достатъчна, - смъртта отстъпва. ¬ любовта е безсмъртието на човека, в способността да събужда към себе си любов.
††† -ћъртвата плът не може да ходи. ¬ие все говорите иносказателно, ненаучно.
††† - ритериите на науките винаги имат временен характер. »ма истини не само за един ден.
††† -Ќо как тогава да се убед€т учените от днешни€ ден? Ќа нас са ни нужни показани€ на безпристрастни прибори.
††† -ƒобре.  урската гара. “ам има фотоавтомат в метрото. ¬ладимир, в един от тези дни се фотографира там, на малка цветна снимка за пропуск. “ази фотографи€ още може да се намери в сградите на адрес:Ћенински проспект, четиридесет и две. » у него сигурно има една снимка. ѕогледнете внимателно. ўе видите всички признаци на мъртвото т€ло, даже трупни потъмн€вани€ и петна е зафиксирал автоматът. Ќо и живот ще видите в очите. ƒухът на борбата.
††† -» все пак само ¬ие сте могли да го спасите, јнастаси€.  ажете защо ¬ие изразходвахте именно за него толкова свои усили€? «ащо?
††† -Ќе само аз съм причастна към спас€ването му. ѕопитайте тримата московски студенти, защо му наеха със свои пари квартира. «ащо, когато той накра€ разбра и започна да пише книгата, те, бидейки в сеси€, заработвайки по нещо където им падне, нощем набираха на своите компютри негови€т текст? «ащо? ¬ие можете да зададете този въпрос на много московчани, които б€ха до него в трудни мигове. ќтговорът е в т€х, а не в мен. «ащо ћосква, нейните хора го пазеха, помагаха му, в€рваха в него? “€ самата, ћосква, също пишеше книгата. јз съм възхитена от този град! » го обикнах! Ќикакви ръмжащи железни машини и безумни катаклизми, устройвани от технократски€ св€т, никога н€ма да могат да заличат в душите на живеещите в този град хора възприемането на доброто и любовта. ћного хора в този град се стрем€т към доброто, светлото, към Ћюбовта. ѕрез ръмжащите механизми и суетата те чувстват великата й сила и благодат.
††† -Ќо, јнастаси€, това, което ¬ие говорите, наистина е неверо€тно и потресаващо. “о не могло да стане от само себе си. “ова още веднъж доказва неверо€тните ¬и способности, небивалите възможности на лъча, който ¬ие владеете. ¬ие €вно сте освет€вали с него московчаните, контактуващи с ¬ладимир. Ќ€ма да отречете че сте им светили? » всички чудеса сте ги правили ¬ие.
††† -Ћюбовта твореше чудесата. ј с лъча си аз наистина внимателно докосвах всеки, който общуваше с него. —амо мъничко усилвах добротата, Ћюбовта и стремежа към светлината, които б€ха у т€х. —амо усилих това, което те имаха. » книжката беше издадена от ћосква. ѕърви€т тираж беше малък и книжката беше тъничка. Ќо хората € купуваха. “€ се изкупуваше бързо. ¬ладимир не е изкривил случилите се в тайгата събити€, той честно е изразил изпитаните от него усещани€. «а много от читателите аз изглеждах умна и добра, а ¬ладимир - глупав и ограничен. ’ората, които в своите домове чет€ха написаното, без да отчитат, че ¬ладимир беше насаме с мен в глухата сибирска тайга. «а него тогава всичко беше прекалено необичайно. » не се знае, кой друг би могъл без снар€жение да отиде толкова далеч в тайгата. » как би се държал, ако видеше всичко, което вид€ той. ¬ладимир честно е описал събити€та. ј за мнозина започна да изглежда глупав. ≈то и ¬ие задавате този въпрос: Ф«ащо именно той?Ф » защо така го обичам?  огато пишеше книжката, той много от нещата вече осъзнаваше по друг начин. “ой всичко осмисл€ много бързо. “ези, на които им се е случвало да разговар€т с него, не може да не са забел€зали това. Ќо той не се е стремил да украс€ва себе си, предишни€.


Ќотите на ¬селената



††† -јнастаси€ говореше за тебе с топлота, - продължаваше јлександър. - “€ знаеше всичко за хората и събити€та.  азваше:
††† -ѕърви€т негол€м тираж на книжката, написана от ¬ладимир, излезе в ћосква и веднага - възхитен отклик, стихове, картини, песни. ¬ книжката се запазиха, благодарение на чистосърдечното изложение, издирените от мен във ¬селената съчетани€ и символи. “е извикваха у хората необичайни, благотворни, всеизцел€ващи чувства.
††† ѕри тези думи на јнастаси€, Ѕорис ћойсеевич се засуети, внезапно седна зад масата до палатката. ¬ид€х как се опита незабел€зано да включи диктофона. Ќав€рно, в гонитбата за н€каква важна информаци€ той изобщо престана да обръща внимание на заобикал€щите го. “ой не предложи на јнастаси€ да седне, мислеше само за това как по-бързо и повече информаци€ да получи от не€. ¬ълнувайки се, посивели€т учен задаваше въпроси:
††† -”чените в различни страни на света, със скъпоструващи специални прибори се опитват да улов€т необичайните звуци във вселената. “е съществуват. Ќа науката това е известно. ћоже би засега не всички, само н€кои. ћоже би милиардна част. — какъв прибор ги долав€те ¬ие јнастаси€? — какъв прибор може да се произведат отбрани звуци, способни целенасочено да вли€€т на човешката психика?
††† -ѕрибор такъв има отдавна. Ќеговото име - е ƒуша човешка. ƒушевни€т настрой и чистота приемат или отхвърл€т звуцитеЕ
††† -“ака, добре. ƒа допуснем. ”спели сте. ”спели сте да намерите и отберете от милиардите, най-добрите звуци на вселената, а после и съчетани€та им. Ќо звукът може да се възпроизведе само с помощта на прибор, определен музикален инструмент.  аква е връзката с книгата? “а т€ не може да звучи.
††† -ƒа, книгата не звучи. “€ служи като нотен лист. „ет€щи€т, вътре в себе си неволно произнас€ четените звуци. “ъй, скритите в текста съчетани€, звучат в душата му в неизкривен, първосъздаден вид. “е нос€т истина, и изцеление. «вучащото в душата, не може никой инструмент да възпроизведе.
††† -ѕо какъв начин ¬ладимир е съхранил всички ваши знаци, сам без да знае нищичко за т€х?
††† -јз опознах речта му. » отрано знаех: събити€та, на чутото същината, ¬ладимир н€ма да изкриви, и себе си дори ще представи какъвто си е. Ќо съчетани€та знаци, той не предаде всички. “р€бваше да продължи да пише. “а той изложи само малко от това, което знаеше и по това време осмисл€ше. “р€бваше да продължи да пише. ƒо него вече се докосваше небивала слава, още малко усили€ и би било организирано обединението на предприемачите. » внезапно ¬ладимир направи отново непредвидена от мо€та мечта стъпка. “ой остави платената от заобикал€щите го московчани квартира, остави им възможността да приемат комплиментите на читателите, качи се на влака и замина от ћосква.
††† -«ащо го е направил?
††† -Ќа него през ц€лото време му се искаше да намери потвърждение на казаното от мен. ѕотвърждение на науката, достоверност на съществуването на разни неща, за които аз му говорех. ƒа ги пипне. «атова и реши да не пише по-нататък. » замина за  авказ, за да види със собствените си очи долмените в планините.- древните съоръжени€, в които отивали да умрат живи хора преди десет хил€ди години. јз му разказвах за това. –азказах и това, какво важно функционално предназначение имат тези долмени за днес живеещите.
††† ¬ладимир пристигна в града, който се нарича √еленджик. ¬ музеите на  раснодар, Ќоворосийск и √еленджик събра материали за долмените. ѕосле се срещна с разни учени, археолози, краеведи, които се занимаваха с долмените. ” него се събра информаци€, повече отколкото в един отделен музей. –азбира се аз се стараех да му помагам, незабел€зано. Ќо и сам той действаше бързо и решително.  огато той съпостави ц€лата събрана информаци€ с това, което му б€х говорила аз, когато археолозите му показаха най-близки€ до път€ долмен, той разбра, че е имало и още, но са ги разрушили, защото местните жители не са им придавали нужното значение. “е въобще малко се интересуваха от т€х. “ой направи неверо€тното. «а три месеца той измени отношението на местните жители към долмените. “е започнаха да ход€т при т€х с цвет€. ѕо инициатива на жените-краеведи от √еленджик беше създадено обществено обединение. Ќазоваха го в мо€ чест Ујнастаси€Ф. “ова обединение отвори училище за екскурзоводи, които да разказват на пристигащите за долмените, да опазват долмените, да се грижат за т€х, а не да ги разрушават. “е започнаха да подготв€т нови екскурзии сред природата и нарекоха цикълът екскурзии У≈кскурзии в разумаФ.
††† -јнастаси€, ¬ие см€тате, че всичко това е благодарение на него? ¬аша рол€ н€ма ли тук?
††† -јко аз можех да направ€ поне нещо без него, то щ€х да го направ€ по-рано. јз много исках да стор€ това. ¬ един от отдалечените долмени на тези планини е умирала мо€та прамайка.
††† -Ќо как?  ак е възможно, един човек, още никому неизвестен за кратък срок да измени отношението на хората? ќрганизирал е действено обединение? ¬ие казвате, че научни материали, разни публикации са били известни на местните жители, щом за т€х са знаели в музеите. Ќо те не са вълнували хората.
††† -ƒа, б€ха известни и не вълнуваха.
††† -Ќо защо именно него слушат?  ак е усп€л? —ъзнанието на хората е невъзможно да се промени така бързо.
††† -ј той не знаеше това. Ќе знаеше, че бързо е невъзможно, затова и действаше, и промен€ше. ќтидете в този град, попитайте хората, влезли в това обединение. ”знайте, как и защо той е усп€л.
††† јз се радвах на ставащото в този град. ќбединение Ујнастаси€ФЕ“ой се съгласи с това название, когато го попитаха. јз реших че е заради мен. ћислех, че ще започне да ме разбира и обича. » той действително много разбра, но не ме обикна. јз допуснах грешки. —коро ми се наложи да осъзна€, че неговата любов за мен може да остане за ц€л живот несбъдната мечта.ƒа разбера, че ще бъде постигнато всичко замислено и ще бъдат хората пренесени през отр€зъка време на тъмните сили. » щастливи ще бъдат хората! ўе се сбъдне, това което мечтах аз, освен споделената любов за мен. » това е разплатата за направените от мен грешки, за моето несъвършенство и недостатъчната чистота на помислите.
††† - акво се е случило? «ащо така решихте? ¬прочем, отдавна е €сно за всички, той е груб и недод€лан. ѕов€рвайте ми, јнастаси€, като на по-възрастен и баща на семейство ще ¬и кажа, че и ¬ашите родители не биха одобрили такъв съюз.
††† -ћол€ ви, не тр€бва да говорите така за този, който ми е скъп. Ќ€кому може и груб да се струва ¬ладимир, но знам аз друго.


23456

—ъздадено: 21/02/2006 • 15:51
ќбновено : 07/03/2006 • 17:00
 атегори€ : ¬ладимир ћегре
—траницата е посетена 9639 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є1 

Searcher 14/06/2009 • 20:06

…осиф,мол€ те виж това.ћисл€ си,4е н€кой се опитва да хаква сайта ти...
 http://www.yosif.net/bg/knigi/p2.htm

ќтдавна са го направили. ѕросто ми писна да ги гон€ и вдигнах ръце.
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.4 секунди