Търсене




СЪДЪРЖАНИЕ

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

АЛТЕРНАТИВА

Затвори Владимир Мегре

Затвори Нийл Доналд Уолш

Затвори Новата педагогика

Затвори Здравеопазване = Болестоопазване

Затвори Семейните отношения

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори Анонимните

Затвори България днес!

Затвори Бърза помощ

Затвори В помощ на духовното усъвършенстване

Затвори Второ тримесечие на 2016

Затвори Второ тримесечие на 2017

Затвори Второ тримесичие на 2013

Затвори Второ тримесичие на 2014

Затвори Второ тримесичие на 2015

Затвори Електра

Затвори Клаус Джоул

Затвори Крайон от Русия

Затвори ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗНЕСЕНИЕТО

Затвори Писма на Христос

Затвори Поезия

Затвори Послания от Космическото Братство

Затвори Първо тримесечие на 2014

Затвори Първо тримесечие на 2016

Затвори Първо тримесечие на 2017

Затвори Първо тримесичие на 2015

Затвори СМАЙВАЩАТА СИЛА НА ЕМОЦИИТЕ

Затвори Селфидона

Затвори Текущата ситуация

Затвори Текущата ситуация - второ полугодие на 2012

Затвори Текущата ситуация - последно тримесичие на 2012

Затвори Текущата ситуация - първо тримесичие на 2013

Затвори Трето тримесечие на 2016

Затвори Трето тримесечие на 2017

Затвори Трето тримесичие на 2013

Затвори Трето тримесичие на 2014

Затвори Трето тримесичие на 2015

Затвори Христос говори2:

Затвори Христос говори:

Затвори Четвърто тримесечие на 2015

Затвори Четвърто тримесечие на 2016

Затвори Четвърто тримесичие на 2013

Затвори Четвърто тримесичие на 2014

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Молба за прошка
Помощен
Посетители

free counters

В помощ на духовното усъвършенстване - Какво представлява „раздразнението”, и как да се справим с него?

Какво представлява „раздразнението”, и как да се справим с него?

За това, как гредата в собственото око ни прави раздразнителни, заради прашинка в чуждото – 25 март 2008г.

    Раздразнението е много неприятно чувство, познато на всички ни. Някой дразни нас, ние дразним друг. Нека да поговорим, защо това чувство се появява в нас, и как да се освободим от него. Но отначало, да разберем, какво представлява „раздразнението”, как е устроено и откъде идва. Отговаряйки на тези въпроси, няма да се избавим от раздразнението, но ясното разбиране за това, което става, ще ни позволи да намалим интензивността на емоциите и да не вършим повече глупости.
    Като всяка емоция, раздразнението не възниква от нищо. За да се появи такова рязко душевно преживяване, нужни са определени вътрешни предпоставки. Например, едно и също действие, може да подразни някого, а друг да се възхити. Действието е едно и също, а реакциите са различни, което говори, че раздразнението не е нещо универсално, а много индивидуално. Да, понякога, различни хора се дразнят от едни и същи неща, но това говори само за съвпадение на вътрешните им постановки, а не, че раздразнението има общочовешко значение.
    Във философията и психологията, произхода на чувството раздразнение никога не е било тайна – в действителност, всичко е много просто и очевидно. Но с една уговорка – всичко застава на своето места, само ако бъде признато от човек, наличието на това, което в психологията се нарича „несъзнателно”. Проблемът е, че за наличието на неосъзнати слоеве на душата, е известно не на всички или за това знаят, но само на абстрактно ниво – „Е, да, има там някъде, нещо там, у някого там”.
    След толкова години популяризиране на психологията, такава неосведоменост за собствената си устроеност, може да бъде сравнена с незнанието, че Земята е кръгла. И въпреки това, много често хората упорито не вярват, че в себе си имат нещо, което не познават и съвършено не контролират. Така приравняват своето същество, към своето съзнателно „Аз”, с всички негови заблуди и противоречия, а нашето всекидневно „Аз”, е само леко ехо на това, което става на доста по-дълбоко ниво. Нашето „Аз” е само малък остров на повърхността на океана, покриващ цялата планета. Именно този океан на несъзнателното определя течението на нашия съзнателен живот, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното.
    Така че, корените на раздразнението, което ние редовно изпитваме, лежат в областта на несъзнателното. Затова, раздразнението е толкова неконтролируемо и всевластно. И малкото крехко „Аз”, няма никакви шансове да противостои на Океана. Когато раздразнението вече започва да се надига, от него не можеш да се скриеш. Безполезно е да му се съпротивляваш – щормът ще привърши само тогава, когато завърши.
    Всичко, което може да направи (човек) в това състояние, е да се смири и да се постарае да не извършва резки движение – да не действа рязко, да не приема важни решения, да не прехвърля раздразнението върху хората наоколо. Още повече, че околните и дори самият дразнител, който е предизвикал бурята, не са виновни за нищо. Спомняте ли си първия абзац? – Раздразнението – това е нашата индивидуална реакция на чуждото поведение, което само по себе си, не носи никакви алергени. Това е наша лична психологическа алергия. Може ли да има друг „виновен”, освен нас самите?
    Продължаваме нататък. Защо се получава така, че нас ни дразни именно това, а не друго нещо? Един се дразни от чуждата немарливост, друг се побърква от чуждото самохвалство, трети по цял ден преживява заради нахалника, шмугнал се без да се нареди на опашка... Защо е така? Та този немърливец не се дразни от себе си. Самохвалкото искренно се разтапя от своите думи. И нахалника също, по-скоро се гордее, отколкото да се дразни от себе си.
    Работата е там, че ние се дразним от това, което предизвиква в нас някакъв отклик, има някакво съзвучие. Примерно по същия начин, както два еднакви камертона започват да звучат заедно, ако се активира единия от тях. В позитивен контекст, това явление се нарича „емпатия” – душевно съзвучие, взаимно разбиране на дълбинно ниво. А в негативно – става „раздразнението”.
    Когато виждаме нахалника, който се промъква, без да се нареди на опашка, и се дразним – започва да звучи нашия душевен камертон, нашия „вътрешен нахалник”, за съществуването на който, може би и не подозираме. Много често в такива случаи хората се отбраняват искрено с възмущението– „Това не може да бъде, не може да има такова нещо в мен! Аз съвсем не приличам на него, той направо ме вбесява!” Но нещата са именно такива – ние се дразним от другите хора само тогава, когато виждаме в тях собственото си отражение. Но отражението не на тези черти, които бихме искали да видим, а на тези, които сме скрили от себе си и закопали дълбоко.
    В детството, когато социалния натиск още не е изкривил психиката окончателно, детето съвсем ясно вижда и разбира желанията си. Но тъй като постоянно му обясняват, какво е да си „добър” и го наказват за това, че е „лош”, детето след време се научава да разделя себе си на „светла” и „тъмна” страна. Светлата показва на родителите си, за да го обичат и да го хвалят, а тъмната крие и пуска на разходка тайничко, когато никой не вижда. Но с времето, тъй като натиска продължава, детето започва да забравя за тъмната страна – все по рядко й се отделя внимание и тя съвсем се изгубва, отивайки в несъзнателното. Сега вече самото дете вярва, че е „добро”, а всичко „лошо” се е махнало, изчезнало е завинаги.
    Спомняте ли си разговора за условността на хубаво и лошо? Тук това е също важно, защото за „добро” и „зло” детето не знае нищо и ги различава само по поведението на родителите. Например, детето още от раждането си е живо и подвижно, а майката е интровертна, спокойна, тиха, мълчалива, обичаща уединението. Детето постоянно се обръща към нея, търсейки внимание, но се натъква на нейното недоволство. И тогава то си прави извод – „Да си активен е лошо, аз съм лош”. Това е. Съвсем невинно качество, толкова полезно в зряла възраст, се оказва забранено. Детето започва да се стеснява от активността си, започва да я крие, старае се да се държи тихо и да се чувства виновно заради своята подвижност. И така - ден след ден, година след година. А след това, бидейки вече зрял човек – отпуснат, улегнал и солиден – той „неизвестно” защо, изпитва раздразнителност при вида на хора-живаци... Вече е ясно защо, нали?
    У другите ни дразни това, което сме осъдили и анатемосали вътре в себе си. Когато ни раздразни нахалника – това е нашето собствено вродено нахалство, което вместо да бъде насочено в позитивно русло, е било подтиснато и премахнато от жизнения цикъл, и сега излиза навънка – ядосано и неугледно. Виждаме в него напомняне за това, че дълги години сме се учили да го крием от всички и от себе си. И когато някой неволно ни напомни за него, ние го обвиняваме – дразним се и ГО смятаме за лош. На нас ни се струва, че той е негодника, а ние – добрите. Но той не е негодник, на него само му е провървяло, че не са му „ампутирали” това качество в детството. И затова, ако се вгледаме навътре в себе си по-внимателно, то ще се окаже, че дори му завиждаме – „Той може, а на мен ми е забранено!” – и от това се дразним още повече.
    Ние не сме нито добри, нито лоши. Ние сме такива каквито сме. Някой се познава по-добре, друг по-зле. Някой доста се плаши и много се страхува да не се окаже лош. Друг с много хъс доказва своята доброта. Но, научавайки веднъж да се дели всичко на черно и бяло, ние носим този кръст през целия си живот, разкъсвайки себе си и целия свят на части.
    С годините, човек би трябвало да познае и приеме всички страни на своята душа, защото само детето е принудено сляпо да се съгласява с това, какво да смята за лошо, а какво за добро. Порасналият трябва сам за себе си да определи тези граници. Но малко са тези които имат силата за погледнат навътре в самите себе си – в тъмната захвърлена част на душата, на тези качества, които някога се е наложило да бъдат скрити по-надалеч, за да не се гневят родителите.
    Предизвикателството на порастването е в това, да познаем себе си, да пуснем на воля своя „мистер Хайд” и да се сприятелим с него или поне да намерим допирни точки за сътрудничество. Само тогава човек става цялостна личност, хармонично съчетаваща в себе си това, което е било дадено от природата.
    Превод: Руми Янкова

http://satway.ru/articles/irritation/


Създадено: 30/12/2011 • 13:40
Обновено : 30/12/2011 • 13:40
Категория : В помощ на духовното усъвършенстване
Страницата е посетена 4267 пъти


Версия за печат Версия за печат

react.gifКоментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

^ Нагоре ^

Главна   Новини   Файлове   Препратки   Въпроси   Впечатления   Форум   Статистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

Страницата е генерирана за 0.35 секунди