“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ помощ на духовното усъвършенстване - ¬еликденски разговор

¬еликденски разговор

“.ё.ѕлатонова

    - √осподи, направи така, че хората да спрат да си завиждат един на друг?
    - Ќаистина ли искаш това? “е ще престанат да завиждат, ако ти спреш да завиждаш.
    - √осподи, как светът може да стане цветуща градина?
    - —ъздай сво€та градинка!
    - “р€бва ли да в€рвам на думите ти?
    - “р€бва да в€рвате на себе си.
    - «ащо ту идваш, ту си отиваш?
    - «ащото сами€т ти не си способен да издържиш присъствието ћи толкова дълго, колкото сам искаш.
    - «ащо се получава така?
    - Ќаречи това недостатъчна откритост или неотворени центрове.  ато ц€ло т€лото не е готово.
    - “р€бва ли да се подготв€ т€лото?
    - ѕо-скоро да се поддържа чистота на мислите. ћисълта прави това, което иска, но в крайна сметка ти тр€бва да правиш това, което иска —ърцето. ѕоговори с ƒушата си. «абел€зваш ли, че желани€та на ƒушата са по-възвишени от мислите? ƒокато мисълта е неуправл€ема, т€ б€га напред-назад по гол€ма окръжност на човешките мисли, т.е. в бъдещето или в миналото.
    - ј тр€бва ли мисълта да е в насто€щето?
    - –азбира се. ƒвижението на мисълта прави това, което се нарича време Ц когато мисълта спре, ти не усещаш б€гането на времето. “и влизаш в истинската реалност.
    - ј какво е истинска реалност?
    -  ак да об€сниш на човек, който не усеща ароматите, че утрото има собствен аромат?  ак да пов€рва в това този, който нищо не усеща? »стинската реалност съществува само за тези, които са € намерили в илюзорното море на действителността и са в не€. «ащо да об€сн€ваш на слепи€, какво е това слънце, ако той никога н€ма да го види?
    - «а да знае, че слънцето съществува.
    - Ќапълно е възможно усещани€та му да станат по-пълни, но по-често слепи€т просто удовлетвор€ва любопитството си.
    - » какво Ц да не му об€сн€ваме, дори и да пита?
    - «ащо? ќб€сн€вай, но от това нищо н€ма да се получи. ѕов€рвай ћи. ¬ крайна сметка ще те обвини, че подмен€ш фактите.
    - »злиза, че не си струва да говориш за истински€ живот на н€кой въобще?
    - —амо на този, чи€то слепота е излечима. ј най-вече на този, който е готов да свали превръзката от очите си, след сполучлива операци€.
    - Ќо такива има малко.
    - “очно това е. –азговорът с такива хора ти възлага определени задължени€.
    -  акви?
    - “е искат ти да ги поведеш все по-напред.
    -  ъде?
    -  ъм истинската реалност, в ∆ивота. «ащото те имат право на това, тъй като сами са започнали този разговор.
    - јз не знам, как да ги вод€ в този живот.
    - «наеш, отлично знаеш. —помни си, как си водил тук хората, преди много хил€ди години.
    - » те извървели ли са го?
    - Ќе всички, н€кои не усп€ха, затова ти се върна за т€х.
    - Ќо на мен ми се струва, че съм абсолютно сл€п.
    - ƒа, сл€п си. ќчите ти не различават светлината заради €ркостта й, но —ърцето знае повече от това, което виждат очите. “и вече вникна в една съществена истина Ц никъде не тр€бва да ходиш. «ащо използват остарели пон€ти€? “и вече си тук. “и вече живееш в истинската реалност. ѕогледни на това от друга гледна точка. ѕов€рвай в това!
    - јз в€рвам в това, но нещо ми пречи да го вид€?
    - »скаш да разбереш, какво ти пречи, или как да видиш?
    - » едното, и другото.
    - “огава чуй. ƒа съзреш истинската реалност означава, че ти вече си в не€. «анапред тр€бва просто да живееш по законите на тази реалност, по Ѕожествените закони. Ќеумението посто€нно да оставаш там е заради това, че се опитваш да живееш и по човешките закони, иначе казано Ц по шаблони. —ъществуват правила, внедрени в човешкото съзнание.
    - ќт кого?
    - ќт хората и другите живи същества. ¬сичко е на определена степен на развитие и внас€ нещо свое в общото поле на съзнанието. “ака наречените закони на обществото, на човешкото общуване, ограничени от рамките на т€сното съзнание, ти пречат да се развиваш. јко човек надрасте това, тр€бва да живее по космическите закони. ј те от никой не са измислени. “е са част от вътрешната ти —ветлина.
    - »злиза, че се раздво€вам Ц живе€ по два закона.
    - Ќе, ти живееш по човешките, но вече познаваш космическите. » т€хното познание идва в личното ти знание, т.е. стават твой личен опит.  огато този процес премине докрай, истинската реалност ще бъде единствената ти възможност за съществуване.
    - «начи за мен времето н€ма да съществува?
    - Ќе, ти ще го виждаш и дори можеш да пребиваваш в него. Ќо спр€мо способността ти да следваш само Ѕожествените закони, душата ти ще премине на по-висши планове на съществуване.
    - — една дума ще живе€ извън времето, в безсмъртието, а т€лото ми ще остане в човешки€ св€т?
    - ћоже и така да се каже, макар да не е точно така.  огато ти изц€ло и напълно се потопиш в н€каква работа или четенето на книгата, ти си в света на тази работа или тази книга. Ќима в ста€та има само т€ло? јко те повикат, ще реагираш веднага, може би с известно закъснение. “и притежаваш способността да превключваш съзнанието си.
    - «начи, че мога да превключа съзнанието си от истинската реалност към илюзорната действителност?
    - Ќе ц€лото съзнание, а само тази негова част, ко€то ти позвол€ва да чувстваш или усещаш всичко, но не се включва в процеса на мними€ живот.
    - «ащо мним?
    - ƒали мним или илюзорен Ц н€ма гол€ма разлика.
    - јко този живот е илюзорен, защо всички ние толкова силно чувстваме?
    - “очно, защото сте включили чувствата. Ќо има разлика между чувства и чувства. ¬ие включвате при опознаването на живота рецепторите на т€лото, но не на съзнанието. “ова изкрив€ва възприемането на действителността. ¬ас посто€нно всичко ви наран€ва и вие страдате.
    - «начи, за да не страдаме, тр€бва да не чувстваме?
    - “р€бва да престанете да набирате опит, идващ само чрез петте човешки чувства (сетива).
    - ƒа престана да обичам, да усещам ароматите, топлината и т.н.?
    - јроматите възприемаш чрез носа, топлината с т€лото, а обичаш Ц не€сно с какво. —тава дума за нещо съвсем различно. „увал ли си фразата Дфин ароматФ? можеш ли да кажеш, че човека излъчва —ърдечна топлина? »ма нещо, което човек усеща не чрез петте си сетива, а по съвсем друг начин. “ова чувство се заражда отвътре, в дълбините на душата ти. “огава ти казваш Ц ј« «Ќјћ. “и знаеш, че този човек ќбича, въпреки че дори дума не е казал за любов. ≈дин човек знаеш чрез »стината, а друг Ц чрез себе си. Ќе всеки е способен да улови това състо€ние. јко се стремиш да постигнеш света с това ново чувство, бързо ще разпознаеш, че светът ти е призрачен и ефимерен. “ой не е истински. “ой е рецепторен, докосващ т€лото и причин€ващ болка.
    - Ќо боли ƒушата, —ърцето.
    - Ќе, скъпи, боли т€лото на чувствата, т.е. това, което е малко по-фино от материалното. “о е създадено от теб чрез реакциите ти към опита, който светът ти е поднесъл.
    - “ова е така нареченото т€ло на страдани€та?
    - ƒа, в света посто€нно се случват н€какви събити€. “е не са нито добри, нито лоши, те са такива, каквито са.  огато си взаимодействаш с т€х, ти им даваш оценка като ги обмисл€ш.  ак разбираш за събити€та? Ќ€кой ти е казал или вид€л, бутнали са те, из€л си нещо развалено, усетил си аромат. ѕо този начин до теб е достигнала информаци€. “и си казваш: непри€тна миризма, този ме удари без причина, вид€ното или чутото ме потресе до дъното на душата, храната беше отвратителна. ¬сичко това са коментари на събити€та, основани на чувствата ти. «а т€х е скрито истинското движение на света, но то ти се изплъзва. “о е скрито за чувственото възприемане. –азбираш ли?
    - —ветът, който е скрит от мен, е безчувствен?
    - —поред сегашната човешка гледна точка към чувствата Ц той е безчувствен. Ќо в действителност това е св€т на особените, висши чувства, дори не чувства, а състо€ни€. “ам не съществуват разсъждени€ за света, там се сливаш със света.
    - Ќеделим съм от “ворението?
    - ƒа, ти си едно ц€ло с него. “и не оцен€ваш събити€та, които се случват, следователно н€ма добри или лоши събити€.
    - “ам н€ма зло?
    - «лото е пон€тие от света на чувствата. “о е клише, шаблон, образ, форма. ѕредварително набел€зани събити€ ти см€таш за зли, а други за добри.  акто виждаш Ц тук работ€т човешките закони.
    - Ќо злото все пак съществува ли?
    - Ќ€ма зло, н€ма добро. »ма творение Ц такова, каквото е.
    - «начи не тр€бва да се намесвам в събити€та на този св€т?  аквото и да се случва, да не бъда участник, а само наблюдател?
    - ќт гледна точка на Ѕожествената реалност Ц да. “и си жител на истински€ св€т, а в илюзорни€ си наблюдател.
    -  ато жив мъртвец. »ма т€ло, н€ма чувства, пред очите ми ще крадат, убиват, а аз само ще наблюдавам. Ќима това е нормално?
    - ј сега ти какво правиш? ѕред очите ти крадат, а ти мълчиш. јко убиват пред тебе, н€ма да се намесиш, защото знаеш, че и теб ще уби€т. ƒумите ти са високомерни и лицемерни. ¬ие се криете от така нареченото зло, за да не ви засегне. ѕазите чувствата си от непри€тни усещани€ и така сте влезли в по-фина разновидност на света Ц лицемерни€ материализъм. «наете, че има всичко по света, но се самоубеждавате, че н€ма нищо. ј само чрез приемането на света можете да развивате истинските си чувства.
    - ¬сички чувствителни хора страдат много.
    - » правилно. „овек тр€бва да страда, за да му омръзне от това и да си каже Дѕовече не искам да продължава такаФ.
    - Ќо от думите ми страдани€та не свършват.
    - –азбира се, че не. Ќо тръгваш да търсиш причината за страдани€та, искаш да разбереш, къде е коренът им. » разбираш, че той е в чувствата. “огава започваш да търсиш начини да не реагираш на събити€та.
    - «нам, че повечето намират много по-прост начин Ц махат телевизора, общуват с по-малко хора.
    - “ова са чисто външни начини. ћахаш телевизора, за да не гледаш гадости, но не си се скрил от информаци€та. »скаш да си обграден от красота, защото в преддверието към т€лото си си сложил табелка Двход забраненФ. ≈ и какво, постигаш ли нещо с това? “ова е временна блокировка. «апомни Ц точно такива хора след това падат в най-наситените непри€тни събити€.
    - Ќо как е възможно да не реагираш?
    - ƒа не реагираш означава, да приемаш събити€та. ƒа кажем виждаш страшен побой на улицата. ћислиш си Д акъв кошмар, какво прав€т, та те се избиватФ. —мен€т се мисли за помощ, за б€гане, след това те превключват към Д ъде живеем?  акво се случва с нас?Ф. —лед това се обръщаш, за да не гледаш Ц все пак е непри€тно. Ќа н€кой може да му хрумне да се намеси, за да раздели биещите се. Ќо какво се случва в действителност? ’ората се би€т и това е т€хно право и техен избор. ћогат и да не се би€т. Ќали може и да не се би€т? ј ти каква работа имаш в случващото се?  ажи ми, свързано ли е то с тво€ живот?
    - Ќ€как си то е свързано със съвестта ми.
    - ÷€лата информаци€ е достигнала до теб чрез зрението.  огато този рецептор е предоставил образа в мозъка ти, се е включил разсъждаващи€ ум. ¬ъзникналите мисли и желани€ са резултат от дейността на ума ти.
    - ј какво тр€бва да прав€?
    - ƒа накараш ума си да мълчи. ћислите, възникващи в ума, светкавично привличат подобни мисли от общото поле мисли на хората. —лед н€колко минути н€ма да знаеш ти ли си го помислил това или още н€кой. ≈дна мисъл разбутва ро€ка мисли на човечеството. “еб те забол€ва главата, след това сърцето. Ќ€колко дни мислиш само за това, което си вид€л, за това, колко е ужасен светът, в който живеем, колко чувствителен си станал. ƒа, ти дори започваш да в€рваш, колко открито, състрадателно и чувствително сърце имаш. Ќо какво общо има с това сърцето ти? јко н€ма мисли, н€ма да те боли сърцето.
    - » какъв е изходът от тази ситуаци€?
    - Ќе разбираш ли?
    - –азбирам Ц да спирам мислите.
    - ƒа подчиниш ума. ƒа създадеш в себе си ненарушима тишина.
    - » н€ма да реагирам?
    - Ќ€ма да реагираш с чувствата. ўе получиш опитът, който тр€бва да извлечеш от тази ситуаци€.
    - » този опит н€ма да засегне чувствата ми?
    - “ой ще докосне съзнанието ти. ўе разбереш, какво е предизвикало схватката. ўе видиш с чистото си вътрешно зрение източника на събити€та. „истото ти съзнание тр€бва да фиксира само мига на насто€щето.
    - ¬се пак не разбирам Ц как може да не се реагира?
    - ћного просто. ¬ид€л си и си чул нещо непри€тно. „увствата са предали импулс на мозъка. Ќо тр€бва да се спре дотук.
    - «ащо?
    - «ащото нататък следват разсъждени€та за случилото се и коментарите на ума ти. “ова може да продължи много дълго. –азбираш ли, събитието се е случило и е приключило. Ќего го н€ма в насто€щето. “о е в миналото. ¬ ума ти то съществува посто€нно като насто€ще, като живо. “и и само ти го съжив€ваш посто€нно.
    - ƒа, представ€м си, какво се получава от мислите на всеки отделен човек.
    - Ќе можеш. “ова е ужасно. ¬секи човек се връща в мислите си към вече приключеното. ≈дин се е върнал, след секунда друг, след две Ц трети. —ъздава се непрекъсната верига от минали събити€ или бъдещи, защото по същи€ начин мислите и за бъдещето.
    - »злиза, че не живеем в насто€щето.
    - –азбира се, вие живеете в миналото или в бъдещето. а истинската реалност е насто€щето. –азбираш ли, н€ма нито минало, нито бъдеще. “е съществуват само в ума ти, който разсъждава за отминалото или за това, какво тр€бва да се случи. »стината е миг от насто€щето. јко успееш да се въздържиш от коментарите на ума, ще се съединиш с мига в едно и ще усетиш благословената тишина.
    - »злиза, че в истински€ живот н€ма време.
    - ј откъде да дойде? ¬ие, хората, живеете във времето, затова и сте смъртни.
    - Ќо “и сами€т сам казваш, че сме безсмъртни!
    - ’ората са смъртни телесно, но безсмъртни по ƒух. ”мирате, защото умът ви тегли към миналото или бъдещето, което не съществува в действителност.  огато човек спре ума си и започне да живее по Ѕожествените закони и само по т€х, той придобива безсмъртие.
    - «начи, спра ли ума си, ще стана безсмъртен?
    - Ќе, рано е да се говори за това. “р€бва да спреш ума, след това да усвоиш Ѕожествените закони не повърхностно, а чрез ц€лото си същество. ƒори като спре ума си, човек се опитва да съвмести в живота си при€тното с полезното, т.е. да изпълн€ва, както човешките, измислените от вас закони, така и Ѕожествените. “ой си мисли, че съвмест€ването им носи огромна полза. Ќо на два стола не може да се седи Ц ще тр€бва да се откажете от едини€. Ќе тр€бва едновременно да служите и на Ѕог, и на мамона (древновавилонско божество на парите или в преносен смисъл от архаичната руска дума за корем Ц алчност, сребролюбие). “р€бва да се избира. “ова смущава човека Ц защо да избира, как, не е ли по-добре всички да са доволни?
    - ќт собствен опит знам, че не може на всички да е добре.
    - » не би могло във ваши€ св€т. ѕрекалено различно е съзнанието на живущите на «ем€та хора.
    - ј защо да не се съвмест€ват тези закони?
    - «ащото човешките закони ви карат да разсъждавате. “е ви предлагат да оцените събитието и да изкажете гледната си точка. ѕринудени сте да приемете двойствеността на света и да определите събитието към една от двете категории Ц добро или лошо.  арат ви да съдите, а засега н€мате право на това.
    - «начи н€кога ще имаме такова право?
    - ўе имате, когато станете единни с “вореца.  огато не съществува ј« и “».
    - ј какво е “»?
    - “ова е твоето огледало. ƒокато гледаш в него, виждаш отражението си.
    -  ое изчезва по-напред Ц огледалото или отражението?
    - ќгледалото Ц то е нещото, в което виждаш себе си. Ќо огледало може и да н€ма.  огато изчезне огледалото, светът се изпълва с твоите безчислени отражени€, които посто€нно ти напомн€т за изчезналото огледало и това не те освобождава от срещата със собствените ти отражени€.
    - ј близките ми Ц това мои отражени€ ли са?
    - ƒа, пи€ни€т мъж е твоето пи€но ј«, непослушните деца са твоето непослушно ј«, вредната свекърва е вредното ти ј«, завистливите при€тели са твоето завистливо ј«.
    - Ќо нали съществуват завистливи, вредни и досаждащи ми хора.  акво общо имам аз с т€х?
    - “и Ц не, но умът ти Ц да. ƒокато оцен€ваш постъпките на хората, докато реагираш на т€х, докато коментираш случващото се, твоето ј« е многобройно, а ти го наричаш “» или “ќ….
    - –азбирам с ума си, че тр€бва да живе€ в насто€щето, но в действителност не ми се получава. —ъществува ли н€какъв метод за влизане в истинската реалност?
    - ћетоди колкото искаш, но всички те са спомагателни в същността си. ¬лизаш само когато откриеш в себе си способността да отключваш чувствата. ўе ти помогна, ако поискаш. “и още не можеш да живееш изц€ло в насто€щето заради това, че умът ти не докрай разбира нещата. “ой посто€нно задава въпроси, на които и сам не може да отговори.
    - ƒа, примерно на мен ми е трудно да съвмест€ това Ц има правила и норми в живота ни, дадени от Ѕог като заповеди. —лучило ли се е това в миналото? —ъщото се отнас€ до истори€та ни, до еволюци€та?  ъде да ги отнесем?
    - ¬ъпросите задава умът. “ой търси и отговорите им. —ъсто€нието, към което тр€бва да се стремите не е умът. ¬ това състо€ние съответно въпроси н€ма. »стински€т мъдрец на всичките ти въпроси би отговорил така: Д—лучило ли се е или не, каква е разликата?Ф. “воите въпроси са храната на ума. “ой ги измисл€, за да удължи съществуването си. ѕо този начин те кара да делиш съществуването си на минало и бъдеще. –азбираш ли, това е игра на ума.
    - «начи, н€ма смисъл да търс€ отговори на тези въпроси?
    - «ависи какъв резултат искаш да постигнеш. јко целта ти е да изследваш истори€та, то може да се отговори на въпросите ти. јко искаш да влезеш в истински€ ∆ивот, то н€ма нужда да търсиш отговори на тези въпроси. »скаш ли да влезеш в истинската реалност, престани да задаваш въпроси, както на себе си, така и на другите. —при тази агони€ на ума. Ќе разсъждавай за миналото и за бъдещето. Ќе се поддавай на опитите на ума да те хване с утвърждението Д«а да се съглас€, тр€бва да разбераФ.
    - ј н€ма ли нужда да разбирам нещата?
    - –азбирането идва не от количеството отговори, които е получил питащи€т ти ум. –азбирането идва от спирането на ума, а това става при съвмест€ването на целенасочените ти усили€ да го направиш и Ѕожествената милост. –азбирането идва в тези мигове, когато успееш да влезеш в истинската реалност. “ам има отговори на всичките ти въпроси под формата на знани€. “ам чувствителността е в кулминаци€та си и ти съвмест€ваш чувствени€ опит с плодовете на ума, което всъщност е чувство-знание. ¬сичко това, което ти определ€ш като минало или бъдеще, в истински€ живот ≈. “ам ≈ Ѕожествени€ завет между Ѕога и човека, там е ц€лата Ѕожествена истори€ в един Ѕожествен екземпл€р Ц насто€щето. ј прочитането на тази истори€ е в многобройни варианти и зависи от нивото на съзнание на желаещи€ да € прочете. јко той има много въпроси, то негови€т ум е суетлив и това съответно ще изкриви реалността.
    - “огава, как сто€т нещата на «ем€та?  аква е истори€та ни?
    - »стори€та? »нтересен въпрос. »стори€та на човечеството прилича на река, течаща много бавно заради това, че капките вода са почти лишени от живот. —п€ща река. “акова определение е най-в€рното. »стори€та е пробуждане, това изпълване на вс€ка частичка от света със съзнание. ∆ивотът се измерва с количеството заси€ла —ветлина, а —ветлината € нос€т пробудилите се души. “е ожив€ват живота. «а ц€лата истори€ на човечеството не е имало много такива души.
    - –азбирам така нещата, че истинската истори€ се твори от просветлението, т.е. от тези, които живе€т в насто€щето и осъзнават себе си в него, които не разсъждават и не коментират събити€та на живота.
    - ƒа, в истински€ ∆ивот вие живеете с просветлената част на съзнанието си.
    - Ќека да минем към т€лото!  акво конкретно тр€бва да прав€, ако ме изгон€т незаслужено от работа?
    - »згонили са те, изгонили. ”мът те ще кара да обсъждаш това събити€, чувствата Ц да крещиш, но ти тр€бва просто да приемеш факта, като нещо вече приключило. “ой е бил в миналото и точка. ¬ насто€щото ти си свободен човек.
    - ј как да живе€ така?
    - Ќов живот Ц нови възможности. “ърси. ћоже би искаш да критикуваш началството, търсиш всички мислими и немислими недостатъци в колегите? «ащо? «а да се чувстваш обиден? «а да включиш ума си, който в продължение на година ще ти намила за този проблем?
    - Ќо това е несправедливо спр€мо мен!
    - Ќ€ма такова нещо като справедливост или несправедливост. »ма го факта на уволнението. ќсвен него Ц нищо повече.
    - јко приема това, ще ме сметнат за слаб. » така ще тръгне Ц него можеш да го изгониш, да го обидиш и той ще мълчи.
    - ≈то това е типичен пример на разсъждение за бъдещето. Ќего го н€ма, но ти вече го постро€ваш.
    - Ќо какво ще се случи, ако умът ми замълчи Ц нито да мисл€, нито да разсъждавам.
    - “очно тогава ще започнеш да живееш. —ега ти си роб на собствени€ си ум. “ой те дърпа накъдето си иска и ти навлича несвойствени за тебе правила, той внас€ раздор в съществуването ти.
    - » защо прави това?
    - “ова е неговата игра. ”мът е могъща сила.
    - Ќ€ма ли да стана глупав, ако спра да мисл€?
    - ћожеш да си мислиш, че сега си умен. ”мът тр€бва да се ползва като превключвател Ц включваш или изключваш, когато си поискаш. “ой тр€бва да е твой подчинен.
    - «а кого се отнас€ това твой?
    - «а теб Ц ћоето про€вление. Ќима умът е подчинен на Ѕога? Ќе, Ѕог го насочва там, където иска. ”мът ще те направи творец, ако успееш да овладееш тази сила.
    - «ащо тр€бва да съм творец?
    - Ќаистина защо? јко ти н€маш такова желание, значи н€ма значение.
    - ћоето желание е просто да живе€.
    - ћалко си кривиш душата. “воето желание е да живееш добре. —поред теб да живееш добре, значи да не те закачат, да ти дадат възможност да правиш това, което искаш и да н€маш проблеми.
    - ƒа, така е. Ќ€мам ли право на това?
    - ¬иждаш ли, мислите ти за добри€ живот са мисли на все още несвободен човек. “и си зависим от този св€т.
    -  ак така?
    - —лучващото се в света ти вли€е, затрогва чувствата ти, кара те да коментираш и оцен€ваш събити€та.
    -  акво да направ€, за да не ми вли€е случващото се?
    - Ќима случващото се по н€какъв начин вли€е на чувството за любов във Ѕог? Ќима “ой престава да обича творението си?
    - ћисл€, че не.
    - » правилно мислиш. “ворецът просто твори, без да разсъждава за творението. “ой твори от субстанци€та, наречена Ћюбов. Ќеговата Ћюбов е навс€къде и във всичко.
    - ѕредлагаш ми да постигна подобна способност да обичам, каквато има “вореца?
    - » защо не? “и не си част от творението, а частица. ¬ производната субстанци€ на Ћюбовта н€ма начало и край, център и перифери€, горе и долу. ¬с€ка частица Ћюбов съдържа в себе си всичко заедно. “и като частица си и център и перифери€, и горе и долу едновременно. ¬заимоотношени€та ти със света завис€т от това, какъв искаш да см€таш себе си. «атвърди мнението, че носиш в себе си ÷арството Ѕожие, че си този, които произвежда субстанци€та Ћюбов.
    - ¬раговете и при€телите ми, всички ще се отдръпнат от мен, ако започна да твърд€ това.
    - ѕредлагам ти не да го говориш, а да го правиш. ќбичай творението, което значи и всичко случващо се около теб, наблюдавай, как се развиват сътворените от тебе форми, къде и защо се изкрив€ват, какво предизвиква това.
    - ƒа, това е интересно.
    - » на “вореца му е интересно да наблюдава, как субстанци€та Ћюбов създава форми и те започват да враждуват помежду си. “ой извлича опит. ƒо Ќего достига «нанието, че Ћюбовта не завижда, търпелива е и прощава всичко. ј формите се сражават за собствените си разбирани€ за Ћюбовта. “ворецът познава —ам —ебе си. Ќие всички тр€бва да познаваме себе си.
    - ƒа, разбирам Ц вместо да опознаваме себе си, ние се опитваме да поправим другите.
    - “ова е съвсем друг разговор. ’ората внимателно след€т поведението на другите, като търс€т грешките в действи€та им, но забрав€т да приложат към себе си получените знани€. ¬ резултат има много изследователи и нито един изобретател. “р€бва да си из€сниш едно простичко нещо Ц ти не можеш да поправиш никого, но можеш да намериш тези, които искат да се поправ€т и да им дадеш начин да го направ€т, ако имат желанието за това.
    - Ќо аз не знам такъв метод.
    -  ак да не знаеш Ц ти знаеш много методи. ¬секи от т€х води до целта, ако го приложиш.
    - Ќо нали —ам каза, че в крайна сметка Ѕог решава.
    - Ѕезусловно. “ой следи за това, как използваш дадени€ от Ќего метод и решава дали си струва да те обсипва с милостта —и.
    - Ќо не всички хора ползват н€какви методи.
    - ќткъде знаеш, кой от методите им е известен? —лучва се и животът да е такъв метод, ¬€рно, че става дума за животът по особени правила. ’ората прилагат тези правила в живота си, но не могат и не зна€т, че правилото им е метод.
    - «начи те не осъзнават действи€та си.
    - Ѕъркаш знание със осъзнаване. “е осъзнават себе си в живота, но могат и нищо да не зна€т за метода. » имат ли нужда от това, след като и така живе€т по Ѕожествените закони?
    -  ак да се науча да осъзнавам себе си?
    - ѕросто да пребиваваш в насто€щото и да не позвол€ваш на ума да приб€гва до миналото или бъдещето, да коментира и разсъждава. Ѕъди внимателен с това, какво правиш точно сега.
    - ќт това боли глава. „увствам огромно напрежение.
    - “ова е така, защото внимаваш в главата. —ъсредоточен си не върху работата, а в главата. “€ е пълна с мисли и ти губиш огромни сили, за да ги задържаш там.
    - —игурно. ј какво тр€бва да прав€?
    - “р€бва да изпразниш главата си.
    - ј къде да д€на мислите си?
    - ќстави ги на прага на ста€та. «атвори прозорците и вратата. Ќе ги пускай вътре, а ако н€ко€ се промъкне, то не € гони, а проследи, какво ще прави, къде иска да те заведе. ѕо-скоро т€ те провокира към размисъл. ѕомоли € меко да си тръгва и не й обръщай внимание Ц както дошла, така и си отишла. ясно ли е?
    - “р€бва да пробвам.
    - Ќепременно. ¬ие често записвате, какво да правите, но не действате. ѕосле разглас€вате нал€во и над€сно Дќ, знам този метод, вече съм чувал за него. ќ, този метод го знам от преди 5 годиниФ. Ќо ползвали ли сте го? ј какво почувствахте при употребата му? јко сте го приложили, то във вас биха възникнали съвсем други въпроси.
    - Ќие ползваме термина борба, борим се с мислите, с недостатъците...
    - ѕредстави си, че си капитан на кораб и тр€бва да стигнеш до отдалечен остров. ѕътешествието ти е пълно с опасности. ќсвен това на кораба има товар и той е клетка с отровни твари. —ега ми кажи Ц къде ще е насочено вниманието ти?
    - ¬ърху това как да достигна целта си.
    - ј отровните влечуги?
    - Ѕих провер€вал всеки ден по два пъти, как са нещата с клетката?
    - ≈то виждаш ли, в живота правилно разпредел€ш времето и отговорностите.  огато става дума за материалните неща и безопасността ви про€в€вате разсъдък и дори мъдрост. —ега си помисли Ц отровните твари са твоите мисли, но в духовни€ си живот ти не се грижиш за това да наблюдаваш състо€нието на това м€сто, където са те. “ези влечуги са се разпръснали по кораба ти и могат вс€ка минута да те ухап€т, да те нападнат и да те ран€т смъртоносно. ¬место към целта на пътешествието, ти си съсредоточен към това, как да ги изловиш, обезвредиш, събереш и затвориш в клетката. ќсвен всичко друго, ти се страхуваш. ∆ивотът и безопасността ти са под заплаха. “и не живееш, а мислиш само за змиите Ц къде са, къде да се скрили, дали не са ухапали н€кого? ∆ивотът ти е страх. ѕри това положение можеш ли да мислиш за целта на пътешествието си?
    - «начи без въвеждането на пор€дък в мислите си н€ма да успе€ да постигна нещо?
    -  аквото и да правиш, към каквото и да се стремиш, каквато и цел да си поставил, все ще ти се наложи да се заемеш с привеждането на ц€лото си мислене в пор€дък.
    - ƒори когато не реагирам на случващото се с чувствата си?
    - ƒори и да подчиниш чувствата си, н€ма да се освободиш докрай, защото все още не си обуздал ума си Ц ти си негов роб. Ќо и след това, след победата над мислите и чувствата си, ти тр€бва да победиш висшите си желани€, т.е. да се освободиш от привързаността към Ѕог.
    - ƒа престана да обичам Ѕог?
    - —ега ти си си ти, а Ѕог си е Ѕог. “и обичаш Ѕог като крайна цел на пътешествието си. ƒел€т те тонове вода от Ѕог и хил€ди морски мили. “и вървиш към Ѕог, но не го наближаваш. Ќ€каква силна вълна те изтласква напред, а след това те дърпа назад.  ое предизвиква това? “во€та привързаност към целта, нуждата от резултат, а това е безумна любов, ко€то те прави роб на любовта.
    - јко се откажа от целта и смен€ желанието си да върв€ напред, то каква сила ще ме приближи до Ѕог?
    - ћагнитното притегл€не, силата на сливането. јко успееш да направиш това последно преобразуване, ти се сливаш с ≈динното. Ќ€ма да си роб, а ще станеш цар. ÷ар€т това е центърът. “и и Ѕог сте едно ц€ло, ти Ц това е “ой.
    - «начи това е крайната цел?
    - Ќе Ц винаги има нещо , към което да се върви.
    -  ъм кое?
    - ўе тр€бва да се издигнеш над това знание.
    -  олко над него?
    - Ќе над, а във. Ќовото състо€ние ще ти даде дълбочина на виждани€та ти. Ќали светът съвсем не е такъв, какъвто сега ни се струва.
    - Ќо ти —ам ми даваш знани€ за този св€т!
    - “ези знани€ съответстват на нивото ти на съзнание.
    - —ледователно, когато придоби€ друго съзнание, “и ще ми дадеш други знани€?
    - ƒа, и те на много се струват лишени от смисъл или противоречащи на предходните. Ќо с това нищо не мога да направ€, тъй като действам съгласно ѕлана. “р€бва да давам знани€ на тези, които са в критичната (високата) точка на нивото съзнание.
    - »злиза, че съзнанието на човечеството е разделено на нива и вс€ко си има свое «нание?
    - Ќе само «нание. ¬с€ко ниво е създадено от по-съвършена субстанци€ Ћюбов.
    - Ќо ти каза, че тази субстанци€ е единна.
    - ≈динна е, но в не€ се смесват различни елементи и сили. —убстанци€та, макар и единна, се промен€. “€ може да е чиста и кристално чиста. јко в реката се вливат ручеи, т€ промен€ нивото си, макар и да казваш, че водата си е вода.
    - «начи на «ем€та всички хора принадлежат към различни нива съзнание?
    - ƒа, вие сте на различни нива и всички вие притежавате различни знани€ за самото мироздание.
    - Ќо как това се отнас€ към истинската реалност.
    - »стинската реалност е това, което е създадено от ћен, а този св€т, е възникнал от вашето мислене Ц това е тво€та илюзи€.
    - Ќека се из€сним Ц живеем в илюзорен св€т и имаме н€какви свои си представи за света. “е какво Ц лъжливи ли са?
    - ѕредставите ви са лъжливи докато не откриете истински€ ∆ивот и не намерите »стината.
    -  ажи ми тогава Ц има ли други планети, звезди?
    - “е са в твоите чувства и мисли.
    -  огато мислите и чувствата ми изчезнат, изчезват ли с т€х и звездите и планетите.
    - ≈стествено. Ќе мислиш за т€х и т€х ги н€ма.
    - ј ако помисл€ за т€х.
    - ўе се по€в€т. ћного е просто. “и просто ще живееш в света, който те обкръжава. “и ще го възприемаш не чрез представите и фантазиите си за него, а такъв какъвто е в действителност.
    - ј в него има ли  осмос?
    - –азбира се, в него има всичко, ц€лото творение накуп.
    - “рудно ми е да го разбера.
    - “рудно е защото си задръстен с представи. ј Ѕожествени€ св€т е много прост. » освен това искаш да го разбереш, а просто тр€бва да го приемеш. —ъгласи се, че разликата е гол€ма.
    - “огава не разбирам, какво правим ние в тази илюзи€? «ащо говориш за еволюци€, за развитие, за усъвършенстване?
    - «а да се замисл€те за това, в какъв св€т живеете. Ќа теб не мога да говор€ това, което казвам на човека, намиращ се на ниско ниво съзнание. —ъгласи се, че за него това н€ма да означава нищо. “ой ще се развика Дј къде е любовта, къде е светлината, ”чител€, Ѕога?Ф. ¬сичките му доводи и мисли н€ма да стигнат по-далеч от т€лото му. “ой има нужда от отговор на въпросите за подобр€ване на взаимоотношени€та, възпитаването на децата, правилното хранене и др.п. ¬сичките ћи опити да превключа вниманието му върху илюзорността и истинността на битието ще приключат с недоволни€ му възглас Д’айде да сме по-близо до животаФ. «а него животът е неговото т€ло, чувствата му, обидите, раните, мислите. ∆ивотът без т€ло, чувства и мисли, той не може да си представи и не го разбира. ѕък и за какво му е? «атова с него јз говор€ за самоусъвършенстване, за това, как да подобри себе си, как да се отнас€ към близките си. —лед като усвои това ниво, може да премине на следващото. “огава јз ще му говор€ за еволюци€та, ще му дам елементарни знани€ за строежа на ¬селената.
    - Ћъжливи знани€.
    - Ќе, за неговото ниво на възприемане те са истински. ¬сичко това се прави, за да разбере в кра€ на краищата, безсмислеността на въпросите си. Ќ€ма да постигнеш истински€ ∆ивот със знанието, че «ем€та е на 150 000 000 км от —лънцето. ќтчети и това, че за да започне човек да се замисл€ за сложните въпроси на реда във ¬селената, за творението, за Ѕога, той тр€бва да проживее не една стотица животи.
    - «начи ти ме водиш от едно ниво знание към друго, като ме караш да се замисл€м над пор€дъка в света?
    - Ќе само. Ќа теб това ти е интересно, а на друг Ц анатоми€та на човека. —транно ли? Ќе, изобщо не е странно. “ой без знанието за анатоми€та н€ма да се придвижи напред.
    - “огава кажи, ко€ реалност еволюира Ц истинската или илюзорната реалност?
    - »стински€т ∆ивот е духовни€т живот. «ащо му е на ƒуха да еволюира Ц той познава себе си. “ой постига собствената си вселоги€ и всезнание. ƒухът е центърът на съзнанието. “ой е абсолютното начало Ц нестрадащо, неумиращо, вечно. “о е и непостижимо.
    - ћога ли да го постигна?
    - Ќе и докато си отделен от него.  огато се сливаш с Ќего, ти постигаш —ам —ебе си чрез формата. ‘ормата Ц това е илюзи€та.
    - «ащо вс€ка форма е илюзи€?
    - «ащото т€ е крайна. “€ се ражда и умира. ¬ашата ¬селена има край Ц т€ се е родила и тр€бва да умре.
    - Ќо истинската реалност също е създадена от “еб. «начи т€ също ще умре?
    - Ќепременно. »стински€т ∆ивот е първата форма, първото отражение. “ой възниква от издишването и свършва с вдишването на —ъздател€. ¬дишването и издишването са разделени помежду си от периода, наречен ¬реме или  алпа.
    - “рудно ми е да разбера всичко това.
    - » защо ти е да го правиш сега? ѕредлагам ти по-напред да влезеш в истински€ ∆ивот, а след това да разбереш. ≈, в€рно е, че тогава ще те вълнуват съвсем други въпроси.
    - ѕримерно какви?
    - јми, как да помогнеш на хората и другите създани€ да изл€зат от илюзиите, как да не страдаш, да не изпитваш душевни мъки, как да не умираш.
    - ћоже ли родени€т да не умре?
    - ћоже да удължи живота си дотогава, когато —ам —ъздател€т направи дълбоко вдишване и затвори очите за почивка от труда. “ова в същността си е безсмъртието.
    -  олко дълго може да съществува човешкото т€ло?
    - ƒълго, но точно колко, не мога да кажа.
    - Ќе знаеш ли?
    - Ќ€мам право да издавам такива «нани€.
    -  азват, че има хора, чиито тела се паз€т стотици хил€ди години в пещерите. «ащо те не живе€т в истинската реалност?
    -  ой ти каза, че не живе€т? “е са най-нормалните обитатели на ÷арството Ѕожие. “е съхран€ват т€лото си за решаването на н€кои еволюционни задачи. “€лото им е с особена структура, особен биохимичен състав и имат особен строеж на мозъка.
    - «ащо ние се различаваме от т€х?
    - «ащото вие не работите над себе си. јко започнете духовно да се трудите ще има и съответни промени и в т€лото. “р€бва да работите с двете полукълба на главни€ мозък, а покрай т€х и още н€колко жлези, които сега бездействат.
    - —ъздаването на такова т€ло ли е единствената възможност да се запази физическото т€ло?
    - Ќе, съществуват н€колко възможности. “€лото може да не се запазва ц€лото (това е съпроводено с редица сложности по опазването на т€лото), а само като наречен атом на т€лото Ц физическа субстанци€ (частица), ко€то при нужда отново може да стане т€ло.
    -  ак, чрез алхими€?
    - ¬сички процеси, свързани с прехода на веществата от едно състо€ние в друго след прилагането на висшите «нани€, се нарича алхими€.
    - ј как хората откриват тези «нани€?
    - “е не са тайна, но присъстват само във висшите нива съзнание. ѕреминали€т всички нива ги владее.
    - ј този, който се е научил да обича?
    - ƒа обича?  ак разбираш това?
    - “ози, който е предан на ¬исшето и е състрадателен към всичко живо.
    - “ова не е любов, а произтичащото от не€, това е формата. Ћюбовта е безусловна и безформена. Ћюбовта е състо€ние на веществата, с което се твори всичко съществуващо. «атова и не съществува нищо ненадарено с любов.
    - «ащо тогава едни обичат, а други Ц не?
    - «ащо мислите, че едните обичат, а другите не могат. » тези, които говор€т за неумението да обичат са по-честни от тези, които казват, че обичат. “ози, който обича, не говори за това, защото не знае това. Ћюбовта е състо€нието му, а то не може да се измерва с мерките, които се опитвате да използвате. ¬ състо€нието на любов изчезва двойствеността на мирозданието и човек не различава добро и зло, любов или нелюбов. Ќеговото съзнание е ц€лостно.
    - » все пак за мен е очевидно, че има хора, обичащи повече от другите.
    - “и живееш по шаблони и схеми. —ъотнас€ш нещата към б€лото или черното, но идва мига, в който черното и б€лото престават да съществуват за теб. “огава изчезва и сравнението.
    - “огава тр€бва ли да се уча да обичам?
    - “р€бва да се учиш да управл€ваш емоциите си и да живееш без обиди, оценки и шаблони.  огато страхът си отиде, се изгражда т€лото на любовта.
    - ј какво общо има страха Ц аз не се страхувам от нищо.
    - “ова е лъжливо твърдение. ¬секи човек изпитва страх за живота си. ѕредстави си, че след час тр€бва да умреш. јко за този час не възникне мисълта, че не си усп€л с нещо, то действително си преодол€л страхът от смъртта. Ќо в действителност човекът, казващ, че не се страхува от смъртта, в критична минута изведнъж започва да мисли за това, че е жив€л неправилно и е можел повече да се занимава с духовно развитие. “ой си спомн€ за децата Ц не е усп€л да ги отгледа, да ги обезпечи, да възпита необходимите качества и т.н. ¬сички тези мисли са захващане за живота, за сън€, за илюзи€та. јко ти осъзнаваш себе си във всеки миг, то ти осъзнаваш себе си и в смъртта. —ъответно, ти не чувстваш разликата между живота и смъртта. “и просто виждаш, наблюдаваш прехода от едното състо€ние в другото. Ќ€ма как да знаеш, че умираш, защото който живее, живее във вс€ко състо€ние.
    -  ак може да не знам, че умирам?
    - јко състо€нието ти е вечни€т живот, то ти не можеш да умреш.
    - Ќо т€лото умира, агонизира, това поражда вс€какви чувства.
    - ѕравилно, има чувства и мисли Ц те агонизират, защото тр€бва да умрат заедно с т€лото. ј ти, ако си вечен, наблюдаваш, как в т€лото на вечни€ живот промен€ш формата.
    -  аква форма Ц пак ли материална?
    - Ќе непременно, но може и материална.
    - » се раждам отново? Ќо тогава аз се лишавам от паметта!
    - Ќе става дума за раждане. √оворим за човек, който осъзнава себе си винаги.
    - ƒобре, станал съм безсмъртен, живе€ в истинската реалност, нос€ ÷арството Ѕожие в себе си Ц тр€бва ли отново да се раждам?
    - Ќе е необходимо, ако имаш предвид кармични€ закон. “и н€маш карма и вече не тр€бва да се раждаш.
    - ј мога ли да идвам в илюзи€та?
    - “и май не си отишъл далеч от не€. »люзорни€т св€т съществува там, където е и истински€, просто ти или се включваш в него, или Ц не.
    - —игурно за това казваме Дда преминеш през порталаФ?
    - ƒа, ти виждаш илюзи€та, но т€ тебе Ц не. ’ората, живеещи в илюзорни€ св€т или могат да те вид€т, или не.
    - Ќо ако съм станал безсмъртен в илюзорни€ св€т, тр€бва ли да умра в него?
    - «ащо? ѕродължаваш да си живееш, както си жив€л, но промен€ш отношението си към живота и не виждаш света, както всички хора. ўо се отнас€ до т€лото, то ти действаш според разбирани€та си Ц можеш да дочакаш естествената биологическа смърт на т€лото, можеш да поработиш над т€лото и да се опиташ да го съхраниш. ¬сичко зависи от намерението ти.
    -  акви намерени€ бих могъл да имам, ако съм станал безсмъртен?
    - Ќай-различни. Ѕезсмъртието не е крайната цел на съществуването ти. “и можеш да се върнеш в илюзи€та, за да помогнеш на хората.
    -  ато Ѕуда?
    - Ѕуда е преминал път€т до Ќирвана и обратно като е останал в т€лото си. ƒокато т€лото му е пребивавало в самадхи, той е отхвърлил огромна работа по трансмутаци€та на съзнанието си.  огато е осъзнал себе си в истински€ живот е решил с един замах да преодолее всички степени на развитието. Ѕез да спира в кра€ на път си е преобразил т€лото си, пребиваващо в самадхи, и това, което е останало под дървото е Ѕодхи.  огато се е върнал в него, то вече е било друго, както и сами€т той, между впрочем.
    - ј можел ли е да постъпи по друг начин?
    - ћожел е завинаги да напусне т€лото. “огава хората биха казали, че е отишъл в самадхи и не се е върнал. ћожел е да запали т€лото си, да го преобрази в друго т€ло Ц т€лото на светлината или т€лото на дъгата, можел е въобще нищо от т€лото да не остави Ц дори един атом.
    - ј той оставил ли е атом.
    - Ѕуда тр€бва да се върне. “ова е всичко, което мога да ти кажа.
    - ј ’ристос?
    - ’ристос ще се върне заедно с Ѕуда.  азвам ти чистата истина, но виждам, че € разбираш по своему. ¬ тебе все още съществуват формите, които си запазил. “и всичките ги отнесе към отговора ми и получи н€колко варианта, €сни за разбиране. «ащо не предположиш, че не всичко се вмества в предварително подготвените шаблони? ƒобре е наистина, че имаш н€колко варианта Ц много по-лошо е да има само един. “ова прави човека фанатичен и за нищо на света не можеш да го убедиш и накараш да чуе нещо друго.
    - —ега разбирам, че винаги казваш истината на хората, но всеки си € преработва така, както се е отразила т€ в съзнанието му.
    - «ащо ти е трудно да живееш без да ме определ€ш към една или друга категори€? Ќали ти казах, че аз съм Ѕог, “ворец, ¬исшето ј«, ”чител€т? јз съм тази вездесъща сила, енерги€, ко€то може да ти се представи в каквато искаш форма. ћога да бъда Ѕуда, ’ристос, “ворец, ”чител, мога да те приласка€ като майка и да съм строг като баща. » ти ще усещаш различи€та в мо€ глас и поведението ми.
    -  ое определ€ тези различи€?
    - формата. ”вер€вам те, че ако обуеш джинси, ще се чувстваш много по-различно, отколкото в костюм. ‘ормата придава различи€та. ‘ормата налага отпечатъка си върху съзнанието ти. «атова един човек говори примитивно от името на Ѕог, друг обсто€телствено и сложно, трети Ц просто и достъпно. Ќе Ѕог говори глупости или висши истини, а вие говорите така, пречупвайки вибрациите ћу в съзнанието си.
    - —лучва се и звездите да говор€т с хората.
    - “ова е същата тази вездесъща сила, ко€то облича формата на —ириус, ѕле€дите, јлтаира, ¬енера.
    - ј има ли такова нещо в действителност?
    - ¬сичко е в съзнанието ти. ¬ъншното не съществува отделно от вътрешното. ƒокато ти си субект, отделен от обекта.  огато субектът и обектът се сле€т, всичко става различно.
    -  ога ще се случи това?
    -  огато приемниците ти са готови за приемането на сила с огромна мощ.
    - ј не притежаваш ли такава мощ?
    - Ќе мога да ти покажа ц€лата си мощ Ц јз не съм убиец.
    -  ак да подготв€ проводниците си?
    - „рез чистота Ц чистота във всичко. ∆ивей по космическите закони, не лъжи, не кради, не лъжесвидетелствай, не завиждай. «а съжаление нищо ново не мога да кажа.
    - „акрите ли са моите проводници?
    - „акрите и много други по-фини канали. “и искаш посто€нно да възприемаш света на друго измерение. ѕо-правилно е да се каже Ц светът на другите вибрации. «а да смениш честотата на проводниците си, тр€бва да пропуснеш през себе си енерги€ с колосална мощ. ¬сички чакри могат да се настро€т на друга тоналност (въобще да се премине на друга октава). –азбираш ли Ц не една, а всички. —ега тази енерги€ се приближава до теб и те кара да свириш, все едно си инструмент. ѕон€кога получаваш блест€щ резултат, друг път свириш фалшиво. —виренето ти е несъвършено, не е плавно, какво да говорим пък за замърсеност на каналите. — други думи, тр€бва да настроиш струните. —лучва се и н€кои клавиши да хлътнат.
    - “и не казваш, как да се прочист€т каналите!
    - ѕрави това, което знаеш.
    - —трува ми се, че когато “е питам за нещо, “и увърташ отговора.
    - Ќе мога да кажа повече от това, което казах. ѕриложи го.  огато ме питат, как да промен€т взаимоотношени€та си с детето, казвам Ц направете го. »скаш да знаеш, как да ходиш по водата! »ди и го направи, а не питай. ѕрестани да ходиш с торбичка и да се правиш на гладен. Ќе ти се получава, защото не го правиш. јко действаш, ще се получи.
    - ѕредстав€м си, как бих тръгнал по водата.
    - ѕробвай и после говори.
    - јма нали ще потъна?
    - ¬€рно, че ти знаеш всичко предварително.
    - “р€бва ли да полагам допълнителни усили€ за почистването на проводниците или те сами се прочистват от живот в живот, според придобити€ опит?
    -  ак см€таш Ц ще поникнат ли цвет€, ако ги засадиш?
    - Ќ€кои да, но други Ц не.
    - » защо?
    - “р€бва да се грижа за т€х.
    - „акрите ти са цвет€та. “р€бва да се грижиш за т€х.
    - —лучва се човек да получи просветление неочаквано, без вс€какви методи и упражнени€.
    - “ака ли? ј знаеш ли, какво е правил той в миналите си животи? ƒокато ти си чакал цвет€та ти сами да израснат, той се е грижел за градинката си. «а теб резултатите от негови€ труд са неочаквани, но ти не си вид€л, колко сили е хвърл€л в продължение на много въплъщени€, за да се получи този неочакван резултат.
    -  азват, че не тр€бва да се откриват чакрите.
    - Ќека си говор€т. — теб обсъждаме прочистването на чакрите, нали? ƒонас€т ти букет от напъпили цвет€ Ц можеш ли да ги разтвориш?
    - Ќе, ще ги накъсам.
    - » чакрите не можеш да ги разтвориш насилствено. “е са като цвет€та и сами се отвар€т под въздействието на топлината, слънчевите лъчи и...
    -  акво още?
    - ¬ т€х има сила, жизнена сила, ко€то кара цветчето да се изтегл€ нагоре, към слънцето. јко н€ма такава сила, нищо не може да се направи.
    - “ази сила кундалини ли е?
    - ƒа, това е енерги€та, намираща се в човека в основата на гръбначни€ стълб. ѕросветлението е издигането на тази енерги€ от основата на гръбначни€ стълб до темето.
    - «ащо при хората т€ е в сп€що състо€ние?
    - јко те раздел€ на половинки, то долната част на т€лото ти ще има една честота вибрации, а горната друга. ѕредстави си, че държиш в ръцете си два проводника с различно напрежение. јко ги съединиш?
    - ўе изгор€т и ще изгори този, с по-ниското напрежение.
    - —ледователно, за да циркулира токът нормално, тр€бва да се изравни напрежението. јко искаш да проникнеш в областта на по-високото напрежение, в другата Ц по-фината реалност, тр€бва да издигнеш долната част до нивото на горната или по друг начин казано Ц да повишиш напрежението в едини€ проводник, нали така? ƒа повишиш напрежението означава, да прочистиш чакрите, за да се придвижва свободно по проводника силата кундалини (тока). “огава т€лото ти н€ма да може да се дели на две Ц н€ма долна и горна част, а само един проводник и една реалност.
    - «начи докато се мъча, като съедин€вам тези проводници и търс€ методи за повишаване на напрежението под страха от искри и пожар, съм двойствен и усещам, че н€как си съм разделен на половинки Ц едната част е чиста и светла, а другата Ц тъмна.
    - “очно така. јко ти се делиш на половинки, то цели€т св€т се дели на половинки. “и посто€нно ще казваш Ц това е светло, другото пък тъмно. ѕри просветените хора всичко е единно, защото енерги€та циркулира по един проводник.
    - “е не усещат ли двойствеността?
    - ѕросветлението има различни нива. ѕървоначално двойствеността все още се забел€зва, но след това т€ изчезва.
    - «ащо просветлението е различно?
    - «ащото съществува праг на възприемане. ѕреминеш ли го, ставаш просветлен, но не можеш да останеш на това м€сто достатъчно дълго. јко продължиш напред ще опознаеш по-добре нови€ св€т. ¬ нови€ св€т и законите са нови. » те тр€бва да се постигнат.
    - «начи има добро и лошо просветление?
    - Ќе, има деца и възрасти.
    - ј кундалини може ли сама да се издигне, без н€какви усили€?
    - —мешен въпрос. ¬ъплъщени€та ти са усили€та на ƒуха да издигне кундалини. “и се раждаш, живееш, страдаш, това са усили€. јко при тези усили€ приложиш и допълнителни, то ускор€ваш развитието си. ћожеш и нищо да не правиш Ц само да чакаш, кога сами€т живот ще де отведе до просветлението и от остър камък да станеш д€лан. ѕримерно ти се наложи да проживееш хил€ди животи, за да станеш просветлен. “ова са приблизително 50 000 години страдани€ и около 100 години щастливи мигове.  огато осъзнаваш факта на страданието, ти ще поискаш да се избавиш от т€х. ѕолагаш усили€ да се избавиш от страдани€та, т.е. тръгваш да търсиш, да съпостав€ш, да правиш нещо. ѕо този начин ще проживееш не хил€ди, а само 50 живота, възможно е и повече или по-малко, и ще съкратиш собствените си страдани€ на 25 000 години. јко тези години н€мат никакво значение за теб, нищо не прави, а просто чакай.
    - » мога да живе€, както си поискам?
    - –азбира се.
    - » да прав€ злини?
    - »скаш ли да правиш това?
    - Ќе, но искам да знам, какво ще последва от това.
    - ¬ определен срок космическата сила привежда в пор€дък творението Ц един вид ревизи€. ¬ кра€ на този срок хората тр€бва да усво€т едни или други уроци. » ако ти правиш злини, значи урокът не е усвоен и ти започваш всичко отначало.
    -  акво значи това?
    - ƒа допуснем, че при поредната ревизи€ хората са успели да проживе€т 200 живота. Ќо за това време н€кои от т€х не са усвоили необходимите уроци. –азвитието им примерно е спр€ло на това ниво, което обикновено се постига за 50 живота. ¬ нови€ цикъл контролиращата космическа сила ги връща в тези услови€ на живот, които са имали хората преди 150 живота, за да преминат отново този път и усво€т урока. ј основната маса продължава напред Ц към 201-€.
    - » след това отново ли ревизи€?
    - Ќепременно.
    -  ак да разбера дали съм от повтар€щите или от отличниците?
    - Ќ€ма как Ц тези знани€ не се разглас€ват, за да не ви смущават. Ќима нещо ще се промени, ако знаеш?
    - ћоже би, ако съм от повтар€щите, бих станал по-скромен, по-внимателен.
    - ј ако си от отличниците, би се възгорд€л и ходил като крал, гледайки на всичко отвисоко.
    -  ой знае...
    - јз знам. —амооценката на хората е слаба. Ќа теб, както и на останалите, им е трудно да се приемат такива, каквито са. “и през ц€лото време искаш да бъдеш или по-добър, или по-лош. «ащо просто не станеш сами€ себе си?
    -  ак да съм сами€ себе си, ако тр€бва да се усмихвам, когато не искам, да мол€ за това, което ми се полага по закон, да заобикал€м от далеч, за да не ми се случи нещо?
    - Ќе искаш да се усмихваш Ц тогава не се усмихвай. Ќа кого му е притр€бвала външната ти усмивка? “р€бва да се усмихваш от сърце.  огато сърцето се усмихва, наоколо е светло. Ќикой за нищо не ти е длъжен по закон. ƒокато си според човешките закони, ти встъпваш в договорни задължени€, като създаваш карма. ѕо космическите закони пон€тието дълг не съществува.
    - «начи могат да взимат от мен, без да ми връщат?
    - јко ти още си привързан към собствеността, то поискай възвръщаемост на дълга. јко си твърдо тръгнал към просветлението, не искай нищо. ¬сичко, което ти тр€бва, идва само.
    -  ак ще дойде само, откъде ще се вземе?
    - —то€щи€т на прага на просветлението тр€бва да погаси всички кармични задължени€. ѕримерно √оспод вече е готов да про€ви към теб милост, а ти си задължен на н€кой за нещо Ц тогава то ще ти бъде отнето. ўе загубиш всичко и ще си гол и бос. » какво от това? Ќали в зам€на получаваш ÷арството Ѕожие. ƒруг вариант. –аздал си всичките си кармични дългове и си на прага, но има хора, които са ти длъжни. ¬ този случай ще те провали богатството, помощта. Ќужно ли ти е това? јко ти си просветлен и живееш в ÷арството Ѕожие, то на теб ти е безразлично имаш ли нещо или не.
    - ќтново клониш към това да приемам всичко, каквото е.
    - “ова е законът на истински€ ∆ивот. ѕриемеш ли света такъв, какъвто е, приемаш и себе си. ѕриемеш ли себе си, ти приемаш Ѕог.
    - Ќима дотогава аз не —ъм го приел?
    - ƒокато вътрешно си недоволен от себе си, не може и да става дума за приемане на Ѕог.
    - ≈, случва ми се да съм недоволен от себе си.
    - «начи по н€каква причина си недоволен от Ѕог. ћоже би искаш нещо, а не ти се дава, може би ти е трудно да простиш на н€кого.
    - ј ако на всички съм простил, а на себе си не мога?
    - »змъчва те съвестта Ц това е чувството за вина или страх. ќпредели, кое точно. —трахът е когато очакваш наказание.  ой може да те накаже? ’ората? »ли те е страх, че нещо ще изплува на повърхността и ще те осъд€т? √лавното е да признаеш в себе си това, да си поговориш на глас за случилото се, но непременно в Ѕожественото присъствие. ўе разбереш, че никой не може да те осъди толкова строго, колкото сами€т ти. «апомни, че покаеш ли се, това остава в миналото. ј насто€щето е друго нещо. ¬ него ти започваш да живееш с чиста съвест. »ли те измъчва чувството, че по тво€ вина н€кой е направил нещо лошо, което е необратимо? ћожел си да помогнеш, но не си го направил? —къпи мой, ти нищо не решаваш в този живот. јз решавам и във всеки миг мога да направ€ чудото. јко е необходимо, ще го сътвор€. —ледователно на ћен ми е тр€бвал точно такъв изход на събити€та, какъвто се е случил. “а ти постав€ш себе си над Ѕога. “ова вече е горделивост. “ова е източника на недоволството от себе си, т.е. от Ѕога. » къде е той, ако гордостта ти е изпълнила всичко? ћислиш си само, че не можеш да си простиш, а всъщност се удр€ш в гордостта си челно.
    - Ќо аз никога не съм мислил така. » какво да прав€ с гордостта си?
    - «ърнеш ли про€влението й кажи Д¬иждам, всичко виждам, искаш да се скриеш, но н€ма да успеешФ.
    - » това е достатъчно?
    - √ордостта обича на прави всичко подмолно, незабел€зано, с хитрост и измама. “€ не понас€ да забел€зват капаните й.
    - » какво ще се получи накра€.
    - √ордостта ще си тръгне, ако това е било проникване на чужди елементи. ўе се преобрази, ако е създадена от теб. Ќе веднага, но постепенно.  олкото повече ти € разкриваш без обвинени€, толкова по-бързо т€ ще се промен€.
    - ƒобре, гордостта ми ще изчезне, но в другите ще остане.  ак ще си взаимодействаме.
    - “и първо за себе си мисли. —тани просветлен, премахни двойствеността. —лед това ще гледаш на хората не като носители на гордостта, а като на болни, страдащи от собственото си невежество.
    - ќколо мен има толкова хора, които зна€т много неща. “рудно е да се нарекат невежи.
    - Ќевежеството произтича не от незнанието, а от неразбирането. ќсвен това има стереотип на мислене. “и мислиш така, както си свикнал да го правиш. ќпитай се да промениш начина на мислене.
    - »скаш да кажеш, че обикновено мисълта тича по една и съща пътечка?
    - ƒа, ако размишл€ваш за Ѕог, то мисълта пада в предварително изкопаните €ми, както топката при голфа. “и с€каш искаш да мислиш по новому, но не можеш Ц старата €мка привлича мисълта ти като магнит. Ќамери нов път.
    - ј това важно ли е?
    - Ќа първо време ще ти помогне да се избавиш от шаблоните. “ръгне ли мисълта по отъпканото, веднага € връщаш назад. Д ъде така, тръгни по нов път. јма т€ пак се връща. “и отново € спирай, търси нови€ път. ўе ти се наложи малко да поупражн€ваш дърпането на въже.
    - » дълго ли ще си игра€ така. Ќали целта ми е да спра мисълта си.
    - “ова е теоретичната ти цел. ј какво правиш практически за това, какво време отдел€ш?
    - ѕрав си, никакво. „ат-пат се сещам за това.
    - —помн€ш си и създаваш илюзи€та за правене. —трува ти се, че се занимаваш, но н€ма резултат. ƒействай. ѕетнадесет минути на ден и ще има напредък.
    - «ащо не забел€звам собственото си движение? —лучва ли се въобще нещо в мен?
    - ¬инаги се случва нещо в теб, но човек търси резултата, т.е. доказателство под формата на чувствени възпри€ти€ Ц образи, звуци, знаци, проникновени€, срещи и т.н. Ќо вече си говорихме с теб за това, че ц€лото обучение се свежда до едно Ц да освободиш чувственото си възприемане. јко се по€в€ват образи и звуци, значи процесът не е доведен до край. “и още си по ѕът€. ћоже и да не забел€зваш собственото си движение, защото не правиш нищо, само мисълта ти се суети Ц тр€бва да прав€, да се движа, да б€гам, да медитирам. ќт безчислените Дтр€бваФ възниква усещането за това, че вече всичко си пробвал и направил, но без резултат. ”мът б€га, но това е лъжливо, илюзорно движение. “р€бва да спреш колелото.
    - —тара€ се да мисл€ бавно.
    - “ова не е същото. ¬земи като правило да изпълн€ваш всичко изр€дно по половин час на ден. »зкови и друго правило, ако едното е малко и също го изпълн€вай всеки ден по половин час.
    -  акви примерно?
    -  аквито и да е. ¬ажни са не те сами по себе си, а дисциплината. ћожеш да направиш сто кл€кани€ или сто поклона. ћожеш да седиш в поза лотос и да спираш мислите си. ћожеш да измислиш и нещо по-сложно Ц да тренираш винаги да си внимателен в —ърцето си или да се молиш.
    - ¬сичко това е лесно.
    - “огава, какво от гореизброеното би правил без прекъсване ц€ла година?
    - Ќищо, та това е толкова несъществено.
    - ≈то това е. »скате изведнъж да напълните мрежата с риба. ѕравиш нещо 10-12 дни, а след това казваш, че н€ма резултат. јми откъде да дойде? Ќо ако чакаш резултат, като се уповаваш на н€какво желание, то може и въобще да не дочакаш.
    - ∆еланието ми става бариера, ли?
    - –азбира се, чакаш отговор, знак като н€каква изгода. Ф ѕомолих се на Ѕог, за Ќего правих упражнени€, изпратих ћу сво€та мисъл, нека “ой ми даде в отговор нещо.Ф  акво очакваш? “ой да те изпрати с поръчение до н€кой? Ќе е ли смешно?
    -  акво мога тогава въобще да очаквам?
    - ѕак сработи стереотипа на мислене. ѕредставите ти не излизат извън илюзорни€ св€т. “и тр€бва да добиеш единение с √оспод, да усетиш сво€та неотделимост от Ќего. » в основата на вс€ка твой дейност да е заложено правилното намерение, т.е. нищо да не очакваш и нищо да не желаеш.
    - јко не жела€ нищо, ще получа нищо.
    - “очно така, ти си длъжен да получиш нищото.  огато пустотата те изпълни, ще се по€ви »стината. ƒокато мислите, чувствата, прежив€вани€та ти те изпълват, ти искаш, търсиш и жадуваш да достигнеш до кра€ на пътешествието.
    - “оест, докато има желание, аз, макар и подсъзнателно, ще очаквам нещо да получа.  ато своего рода сделка с Ѕог: аз “и давам устремено търсене, преданост, а “и на мен Ц крайната цел.
    - ƒобре, нека това да е още един поглед към постигането на целта.
    - –азбирам, че не тр€бва да се описва истинската реалност. ќсъзнавам изц€ло, че това е безполезна загуба на време. Ќо може ли да получа н€какъв метод?
    - ћетоди много. ∆ивотът ти също е метод. —ъщността е в това, ти да следваш метода. ћетодът не е панаце€. Ѕлагодарение на него се промен€ мисленето ти и изчезват предишните представи. ћетодът е само една отсрочка във времето, през ко€то в тебе се случват необратими промени. ћислиш си, че нещо е благодарение на метода, благодарение на правилното дишане или н€какви упражнени€. „астично е точно така. Ќо гол€ма част от работата прави √оспод, като наблюдава усили€та ти.
    - Ѕогът —ъздател? »ма ли време да ме наблюдава?
    - Ѕогът създател има много ръце, крака, очи. “ой те наблюдава чрез н€каква —во€ форма. “ази форма за теб е Ѕог, ”чител, изобщо Ц ¬исшето начало.
    - ќткъде ме наблюдава т€?
    - ќткъде? ћоже да се каже Ц от истинската реалност, ко€то е до теб, но ко€то ти не виждаш.
    - —ледователно т€ все пак е невидима!
    - “и искаш да видиш с очите и да чуеш с ушите. ѕак всичко преминава през петте чувства. »зключи чувствата и ще виждаш различно.
    - —ами€т —ъздател ръководи духовното ми развитие чрез формата —и на ”чител. ѕравилно ли разбирам?
    - ѕравилно.
    - ”чители да искаш Ц кой от т€х е мо€т ”чител?
    - “ози, който √оспод е изпратил.
    - ¬ различните периоди от живота ми мога да имам различни ”чители?
    - Ѕезусловно.
    - јми мо€та представа, че аз тр€бва да имам само един ”чител,  анал или Ћъч, под който да върв€?
    - ѕрез живота си можеш да закупиш десет коли и да ги караш. “е са различни модели, но въпреки това са коли.
    - √оре-долу разбирам. ќт всичко казано се получава, че истинската реалност ту е видима, ту невидима. ”чител€т може да е ту видим, ту невидим.
    - ¬сичко е в теб Ц във възприемането ти.  огато ти изц€ло, напълно и осъзнато присъстваш в насто€щето, в дадени€ миг, то ти виждаш всичко. » това е реалността.
    - «начи реалността не е съставена от пластична матери€?
    - »зградена е от фина матери€, но е неизменчива, ако имаш предвид точно това. »зменчива е илюзи€та. «аради мислите ви т€ посто€нно се колебае като перде при порива на в€търа. ћисълта ти е ту тук, ту там. “ези скокове на мислите увеличават илюзорното пространство и неговото колебание пон€кога става много опасно.
    - Ќо от гледна точка на истината то не съществува!
    - »ма подвижно енергийно поле, което извършва колебателно движение.  олебанието може да постигне огромна сила и да повреди —труктурата.
    - » всичко това заради мисленето ни? Ќима е толкова опасно това?
    - ƒа, вие не разбирате нито вредата, донесена от необузданото ви мислене, нито опасността му за мирозданието. “ова е причината да ви об€сн€ваме, колко е важно да възприемате всичко осъзнато. —лучва се колебани€та да достигат такава сила, че отклонението от нормата да е твърде гол€мо, критично. “огава тр€бва да се вземат особени мерки.
    - ќб€сни подред, първо за нормата.
    - —ъздател€т прекрасно знае, какви неща могат да ви дойдат на акъла. “ова може да не са просто гадости, а направо неверо€тни фантазии. “ой условно н€как си прегражда представите ви и казва: Д рай, по-нататък нито крачкаФ. ѕосле условно прегражда по-малко пространство и казва: Д¬прочем, ц€лото човечество ще мисли в пределите на този кръгФ. ћалкото пространство е норма, а гол€мото Ц предел.
    - “оест “ой знае, че ние все едно ще сме роби на ума, че мисълта ще ни отнас€ в различни светове, че всички ще се хванем в илюзи€та.
    - ≈стествено, но “ой също знае, че определено количество просветлени хора могат да поддържат илюзорни€ св€т в равновесие Ц относително.
    - «а да не позвол€ват на света ни да се колебае силно?
    - ƒа, но за това тр€бва истинската реалност посто€нно да се попълва, т.е. хората да подред€т мисленето си и да подчин€т ума. “ака този, който е спр€л сво€т мисъл, е намалил чрез енерги€та си колебаещото се енергийно поле.
    - «начи сега просветлените са малко, т.е. живущите в насто€щето, а повечето са живеещите в миналото или бъдещето. —танало е гол€мо отклонение от нормата.
    - ћного гол€мо. »зходът е един Ц просветлените да станат маса, за да изтегл€т мислите си от едното поле и внесат енерги€та им в друго поле. “огава колебанието ще се укроти или ще стане допустимо.
    - »ма ли друг вариант?
    - –азбира се, просто да се разруши това, което са направили хората, т.е. ц€лото пространство мисли и да се построи наново.
    - » тогава всичко ще започне отначало Ц раждане, грешки, фантазии, смърт?
    - ≈стествено, но това в случай, че човечеството продължи съществуването си.
    -  ак? ¬ъзможно ли е и човечеството да се унищожи?
    - «ащо не, ако то застрашава —труктурата.
    - Ќие не сме ли н€каква ценност?
    - „овекът е огромна ценност. Ѕихме ли били толкова време с вас, ако беше толкова лесно всичко да се създаде отново?
    - «начи “и си заинтересован хората да разберат що е то истинската реалност?
    - Ќе, заинтересован —ъм да живеете в насто€щето. ћного неща разбирате, но ползата от това е малка.
    - ¬ъзможно ли е гол€ма маса хора изведнъж всичко да разберат или да живе€т в истински€ св€т?
    - ѕредвиждаше се такава ситуаци€. “ази маса хора се подготв€ше хил€ди години. Ќо т€ има нужда от импулс, енергиен тласък, удар, разр€д с гол€ма сила, за да започнат верижната реакци€ и в кратко време хил€ди хора да станат просветени.
    - Ѕуда е притежавал огромна сила, но т€ е била недостатъчна, за да получат просветление хил€ди хора.
    - Ѕуда е бил един, но въпреки това стотици просветлени са били изведени от Ќего от илюзорни€ св€т докато е жив€л и хил€ди след заминаването ћу.
    - ј ’ристос?
    - “ой е направил просветени учениците си, но не всички от т€х. “ой не е бил сам Ц заедно с Ќего на ограничена територи€ е имало н€колко ”чител€. —лед заминаването на ’риста много са получили просветление.
    - Ќо не хил€ди.  акво не е сполучило?
    - Ќе е отчетена инертността на мисленето ви. ѕоловин година напредвате, стремите се, в€рвате и изведнъж р€зък спад Ц съмнени€, неверие, умора. »скате много, но не го получавате в набел€заните от вас срокове. »зграждате представи, а те не се сбъдват. ћечтаете, мисълта ви тръгва по маркирани€ път и всичко се върти в кръг. “р€бва да се направи така, че дори и в периоди на спад, уморената ви мисъл да не се връща към старото, т.е. да не върви по шаблони и схеми. » освен това вие да добиете самосто€телност, т.е. независимост на съждени€та.
    - “ова за да не казваме Днищо не разбирам. ўе послушам н€кой, който повече разбираФ.
    - ¬ие тр€бва да имате само личен опит. ¬ие не можете да знаете, кой и какво разбира. Ќе може да живеете така, както другите ви казват. “е си имат сво€ опит, вие Ц ваши€. ѕон€кога човек нищо не разбира, а е близко до постигането на илюзорността на битието, защото умее да живее в насто€щето. » не му тр€бва нищо повече Ц над€ва се само на Ѕожи€та милост.
    - Ќо дори и да започне верижна реакци€ на просветление, т€ ще е ограничена от н€какъв кръг хора, страна или наци€.
    - Ќапълно е възможно. Ќо когато промените се измест€т в енергийното поле, ще се случи нещо необикновено с ц€лото човечество.
    - Ќапример?
    - ƒори и да поиска непросветени€ човек да мисли с шаблони, н€ма да може. “ой ще почувства, че нещо става с мисленето му.
    - –азбирам. —лагат се преп€тстви€, блокажи, закриват се каналите, които разлюл€ват пространството на мислите. “оест ако мисълта от началото до кра€ е преминавала хил€ди километри, то сега т€ н€ма да отиде по-далеч от петстотин.
    - ѕриблизително, макари не толкова примитивно.
    - Ќима “и не си предвидил резултатите, не ги пресметна? ѕон€кога казваш Д¬ъзможно, ¬еро€тноФ. «ащо не си изц€ло уверен?
    - јко внимателно препрочетеш диалога ни, ще забележиш, че винаги говор€ за насто€щето. Ѕъдещето се гради от насто€щето. ¬секи следващ миг е непредсказуем. Ќикой не може с пълна увереност да говори за бъдещето. ћожеш да предполагаш един или друг изход.
    - јми пророците?
    - “е говор€т не за непременното бъдеще, а за предполагаемото, с гол€ма степен на веро€тност.
    - «начи всички предсказани катастрофи, преходи, обрати са глупости.
    -  огато започваш да четеш книга, знаеш, че можеш да € прочетеш за ден-два. Ќо се случва нещо неочаквано и ти заминаваш, съответно и книгата не е прочетена дори след седмица. »ли пък т€ толкова е увлекателна, че ти веднага отхвърл€ш всичко друго и прочиташ книгата за пет часа. “ака ли е?
    - –азбира се, прав си.
    - “и знаеш възможностите си, но не знаеш, какви събити€ ще им повли€€т. “ова, което тр€бва да стане, не винаги се случва така, както тр€бва и в сроковете, в които тр€бва.
    - “огава, как да се довер€ваме на €сновидците?
    - «ащо изобщо ви е необходимо това? “е говор€т за веро€тности, но не и за неизбежности.
    - Ќеизбежна е само смъртта, нали?
    - «ащо толкова трагично? “€ също не е неизбежност.
    - Ќо всички хора умират?
    - Ќе всички.
    - Ќе говор€ за особените...
    - “е не са особени. ¬сички хора тр€бва да са такива. »менно в това се състои вашата ценност. ’ората са безсмъртни и могат да живе€т в телата от различна тъкан.
    - ј как сто€т нещата при 40-те дни на преход в посмъртното съществуване Ц бардо (тибетски термин за междинно състо€ние, които за човека са общо 6 и бардо на умирането е едно от т€х).
    - Ќима това противоречи на казаното от мен? ѕрочиствай мислите и чувствата си през този живот и ще преминеш през всичките бардо в един миг. “ъй като хората не прав€т това, се налага да се занимават с очистителни процедури след т.нар. смърт. » пон€кога това отнема много време. ¬ кра€ на краищата до истинската реалност достига малка частичка, осъзнаваща себе си в кратки€ миг. ѕробл€сък и отново раждане.
    - ѕробл€сък светлина?
    - ƒа, усещането за единение със ¬севишни€, с мирозданието. Ќ€ма никаква нужда от такива сложности като посмъртните страдани€ по време на прочистването. Ќима не се уморихте да страдате в живота?
    - Ќе искам да страдам нито тук, нито там.
    - Ќ€ма тук и там. »ма само един св€т. —вали очилата. ќпитай да мислиш в насто€щето, а когато фразите се равн€ват по миналото или бъдещето, ги отр€звай.
    - Ќо “и сам делиш творението на истинско и илюзорно.  азваш ваши€т св€т и нашит св€т.
    - “ова го прав€, за да об€сн€. јко не ползвам категориите б€ло-черно ти нищо н€ма да разбереш. “и имаш нуждата от сравнени€, на ћен те не са ми необходими. «а ћен всичко само ≈. ≈ Ѕ»“»≈. “о е неделимо. Ќо за да усетиш себе си в Ѕитието, тр€бва да ти дам боен чук, за да разбиеш начина си на мислене. “ози боен чук ти наричаш метод, начин, упражнение, любов, светлина. “ака, че бий каквото искаш, само го разбий.
    - Ќима от мен нещо зависи?
    - –азбира се, един осъзнаващ вече е оттичане на енерги€ от нагнетената страна. Ќо ти пишеш книга и аз ще се постара€ т€ да попадне в ръцете на тези, които могат да € разбират. —лед теб друг осъзнаващ, после трети.  огато осъзнаете, че не мислите така, то непременно ще усетите пустотата, защото мисълта ви ще започне да се забав€. ћисълта ще престане да б€га в кръга на дългото си пътешествие. «аедно с мисълта ще излезе от стро€ и чувствителността, т.е. ще се забави процесът на реагиране. ѕрочистването на чувствата води от сантименталност до висши прежив€вани€. ѕървоначално зле ще чувате и виждате. —лед това ще нахлу€т новите краски и новите звуци, след т€х Ц фините видени€, знаци, сънища, символи. » какво ли не още. Ќо не обръщайте на всичко това никакво внимание, защото те са неизбежни при прочистването. “ам, където ти отиваш, н€ма ни-що. ѕустота. ƒокато има нещо, за което да се захващат мислите и чувствата ти, ти все още не си в »стината.
    - ћежду другото “и ми даваш критерий за разпознаване. јко виждам √оспода, —ветлината, —илата?
    - ¬сичко това са образи. “е подхранват чувствата ти. —ледователно чувствата ти засега не са изключени.
    - Ќо ние сме толкова горди, когато ни се наложи да служим на √оспод или когато ни обръщат внимание ¬исшите сили.
    - ƒобре е да служиш. ÷ели€т ти живот тр€бва да е осъзната служба. Ќо не си въобраз€вай това, което го н€ма. Ќе мечтай, не фантазирай, защото всичките ти мечти и фантазии ще придоби€т реални очертани€. “и сам им даваш енерги€ чрез силата на мисълта, при това непрочистената мисъл. “и се вжив€ваш в създадената от теб илюзи€ и ставаш роб на силите, които те управл€ват. “и си ги породил и само ти можеш да разрушиш собственото си порождение. ¬€рно е, че ти си мислиш, че контролираш ситуаци€та, но всъщност ти отдавна си в плен на представите си.
    - «начи ни е малко това, че живеем неосъзнато, в илюзиите, но освен това създаваме и не€сно какво. »люзи€ в илюзи€та.
    - ƒа можеш да наречеш това неведоми лабиринти, натрупвани€, пещери, въздушни замъци, лъжливи постройки. Ќаречи го както искаш.
    -  ак да изл€за от това?
    - ѕросто е, живей просто, красиво, по Ѕожествените закони Ц ето ти е ц€лата наука.  огато об€сн€вам, то всичко ви се струва сложно, защото не можеш да об€сниш на слепи€ що е светлината. Ќо животът е прекрасен Ц нали е великолепен. Ќаучи се да виждаш миговете, от които той се състои. “огава за теб ще изчезне пон€тието време. “и просто ще осъзнаваш мига.
    - Ќе разбирам, а къде да д€на цели€т този св€т, с който съм свикнал?  ъде да сложа …ерархи€та, ”чителите, —ветлината, ∆ивотът, децата, родителите, Ћюбовта, привързаността?
    - ¬сичко си остава. »зчезват представите Ц за —ветлината, за Ћюбовта, за привързаностите и т.н. ≈то, чуваш лесна мелодийка. „уват € образовани€ музикант и неграмотни€ сел€нин. «а музикантът това е Дми-ми-до, сол-ла-солФ, а сел€нинът просто слуша и нищо не казва, защото не знае нотите. Ќима от непознаването му на нотите мелоди€та е изчезнала, нима т€ по н€какъв начин зависи от названието на нотите, произнесени от музиканта? ћелоди€та съществува, но един € определ€ от гледна точка на хармони€та, а друг просто слуша. Ќаучете се да не коментирате, но да правите това, което тр€бва да правите, т.е. произтичащото от наложилите се обсто€телства. ѕросто бъдете себе си.
    - »скам да си из€сн€ нещо. “ова, към което върв€ е пустотата, но от друга страна това е и животът, който живе€.
    - —ъвършено в€рно. —викнал си да опознаваш света чрез петте си сетива. јко ги изключиш, ще настъпи великата тишина Ц без звуци, без образи и представи, н€ма нищо, което да докоснеш, помиришеш, пробваш. “ова е то, пустотата. ¬ същото време т€ е изпълнена с живот, този живот, който ти засега не разбираш и не разпознаваш. “и се опитваш всичко да си об€сниш от гледна точка на чувствата, а в пустотата нищо не тр€бва да се об€сн€ва чрез т€х. «атова и казвам, че там н€ма нищо. ∆ивотът в тази велика пустота се постига по друг начин.  огато го намериш, разбираш, че всичко известно ти преди е било просто сън.
    - ¬еликата пустота Ц това безмълвието ли е?
    - ƒа, там угасва всичко това, което ти преди си знаел, защото тогава си жив€л в света на чувствата. ¬ безмълвието живе€т само вибрациите. “е създават след това звуците, образите, думите. —ветът на чувствата дава вибрации на тези качества, благодарение на които той ще ги разпознава. “ака вибрациите стават н€какви сили, на които се дават имена.
    - ћен има ли ме или не?
    - “и съществуваш като вибраци€, но хората не могат да те познават като вибраци€, защото за тези, които ползват чувствата, ти си постижим само чрез чувствата, присъщи за илюзорни€ св€т.
    - ј когато в мен изчезнат тези качества, какво ще се случи?
    - ўе престанеш да съществуваш за хората, които те разпознават чрез петте сетива, но ще те разпознават тези, които са изключили тези чувства.
    - “оест за т€х ще съм видим, но не чрез зрението?
    - ƒа, те се определ€т като вибраци€.
    - «начи качествата са нужни, за да могат да ме виждат тези, които възприемат света през чувствата.  ачествата замъгл€ват вибраци€та, ко€то аз съм, за да може т€ да се прочете един вид.
    - ƒа, качествата ти дават ум, емоции, така се по€в€ват т€лото на мислите, т€лото на чувствата, след това и физическото т€ло.
    - » кой прави това с мен?
    - —ами€т ти. “и си измисл€ш покривалото, за да го разпознаеш и себе си чрез него, когато влезеш в света на чувствата.
    - »злиза, че прочиствайки т€лото си, аз тихом-мълком изчезвам от света на чувствата или от сънищата?
    - –азбира се. ¬ зависимост от това, как се прочистваш, попадаш в сло€ пространство, което още има н€какви качества.
    - Ќо н€ма да има чувства?
    - Ќе, там има не съвсем пълно знание.
    - ѕросветлението изчезване на илюзорни€ св€т ли е?
    - ¬ какъв смисъл?
    - ¬идим ли съм там или не?
    - ќтново минаваш всичко през чувствата.  ак ще изчезнеш, когато си вибраци€? ѕросветлението е постигане на това, което си всъщност. ѕросветлени€т човек постига накра€ »стината за света. ѕросветлението дава на човек възможността да вижда качествата, благодарение на които, той има още и т€ло, чувства, мисли.
    - » какво, не иска ли вече да ги има?
    - «ащо Ц той разбира, че т€лото, чувствата и ума го карат да изпитва страдани€. “е са източник на страдани€. „овекът става чист дотолкова, доколкото е разбрал, че всичко това той сам е измислил за себе си, за да познае природата на пустотата. —ега в него се по€в€ва желанието да се върне назад, в изходното състо€ние Ц без страдани€.
    - » пак да стане чиста вибраци€?
    - ƒа. Ќо за да стане чиста вибраци€, тр€бва много да се труди. “ова не може веднага да стане.
    - «начи съществуват нива просветление, различни състо€ни€ на честотите?
    - “огава, какво е според теб тишината? ј небесата, а —тълбицата на Ѕоговете? ¬сичко това са тези слоеве, в които след това се прочиства съзнанието, по обратни€ път, така да се каже.
    - Ќо нали не всичко се връща в изходното си състо€ние?
    - Ќе всичко. ѕродължаващи€т да се прочиства в истински€ св€т просветен човек, придобива вс€какви способности. “ой още има т€ло, но то е дотолкова чисто, че може примерно да лети, а не да ходи. ’ората около него изпитват огромни страдани€, боледуват, гнев€т се, убиват, обичат, ненавиждат, а той Ц не, защото е изключил чувствата. » тогава безкрайно съжал€ва хората. Ќо това не е съжаление в човешки€ смисъл на думата, а дълбоко състрадание към човечеството.
    - » просветлените се връщат в изходното състо€ние точно затова, защото искат да помогнат на останалите да разберат, че те страдат, заради неправилното си възприемане на света?
    - “очно така. Ѕуда е постигнал нирвана, но се е върнал назад, за да помогне на човечеството.
    - —ледователно той изц€ло се е изчистил, а след това специално се е замърсил, за да има възможността да живее в илюзорни€ св€т?
    - ѕо-скоро ще кажем, че “ой е взел със себе си н€кои качества, благодарение на които хората да могат да √о разпознават.
    - ј ’ристос?  акво е направил той с т€лото си?
    - — прочистеното си съзнание “ой е вл€зъл в много висока степен на чистота и остава там, за да помага на пристигналите да продължат напред.
    -  ъде напред?
    -  ъм абсолютната пустота, или чистотата.
    - —ледователно когато стана просветен ще имам различни възможности за по-нататъшно развитие?
    -  упища възможности. ћожеш да останеш в илюзорни€ св€т и продължавайки все още да усещаш себе си да разказваш на хората за уроците ти. ћожеш да се научиш да правиш нещо с т€лото си, каквото си поискаш Ц да го материализираш и дематериализираш. ћожеш да останеш в истински€ св€т, т.е. да си вибраци€ в един от слоевете на пространството.
    - ћога да си остана тук, в илюзорни€ св€т заедно с роднините и близките ми, но с разбирането или възпри€ти€та си да съм в истински€, нали?
    - ƒа, вие наричате това Дда живееш в ƒухаФ.
    - “ук вече пон€ти€та се разбъркаха, много хора считат, че да живееш в ƒуха, е да си в света на образите, да строиш манастири, да помагаш на Ѕога, на ”чителите да изпълн€ваш поръчени€та им.
    - «апомни, има фантазии, има и реалност. Ќека хората да прав€т това, което им харесва. ¬ремето за вникване в нещата все още не им е дошло.
    - Ќо всички искат просветление.
    - ѕросветление могат да искат само тези, които не искат повече да страдат.
    - ’ората си мисл€т, че престанат ли да страдат, ще престанат и да живе€т.
    - Ќапротив, ще започнат да живе€т. —ега те не живе€т, а сп€т. ¬аши€т живот е сън. ∆ивотът започва след пробуждането.
    - «а това ли ни е говорил ’ристос?
    - Ѕодърствайте? » за това също. “ой ви е говорил за осъзнаването на себе си във всеки миг.
    - —трахувам се, че хората просто не разбират, какво е просветлението или да живееш в ƒуха, или единението с √оспод. ѕрез повечето време ние сме отдел€ли живота си от този на небесата. Ќебето на небесата, на «ем€та «ем€та. Ќие си имаме собствени грижи, небесата Ц свои.
    - ¬ъобще не говор€ за съществуването на зем€ и небе. √овор€ за възприемането на реалността. ∆ивотът е това, с което —ъздател€т е надарил всичко съществуващо, затова където и да си Ц просто живей.
    - »злиза, че просто да се живее означава да се наслаждаваш на живота и всичко. ј кой ще върши всичко вместо мен?
    - Ќаслаждението не е веселие и развлечение, носещи наслада за чувствата.  ой ти пречи да правиш необходимото и при това да изпитваш наслада от делата си?
    -  ак може да се наслаждавам на делата, които ми тежат?
    - «ащо тогава ги правиш?
    - «ащото тр€бва.
    - Ќа кого?
    - Ќа близките.
    - “огава нека сами да ги прав€т.
    - “е не могат и ме мол€т за това. јз прав€ не това, което сам искам, а това, което на т€х им тр€бва.
    - «ащо не промениш отношението си към това? ƒразни те това, че в такъв момент искаш да правиш нещо друго, което по твое виждане е по-полезно за теб и за света. Ќо ако ти искаш нещо, то значи, че имаш желани€. ј имаш ли желани€, непременно ще страдаш. “и бързаш да изпълниш желанието си, поради което още по-спешно бързаш да изпълниш чуждите, за да се освободиш по-скоро. ¬сичко това поражда илюзи€ за действие, вечна заетост, за невъзможност да съществуваш съвместно с близките. ѕросто сметни, че желанието им е желание на света. Ќаправи едно нещо, след това спокойно продължи с другото. јко не можеш да го направиш бързо, уточни, кога ще успееш да го направиш. ѕроблемът не е в работата, а в мислите.
    - ѕокрай желани€та съществува и пон€тието задължение.
    - Ќе съществуват задължени€, които ти сам да не си си ги измислил. Ќо ти можеш да изпълн€ваш задължени€та с пълното осъзнаване, че те са Ѕожие дело. ƒа кажем си на опашка.  ъде в това време са мислите ти? »зпълн€ваш поръчката на майка си да й купиш бо€ за вратата. «ащо първоначално ти мислено се гневиш на майка си, след това на бо€та, след това на вратата, заради ко€то тр€бва да купуваш бо€? “и изграждаш бъдеще с представата, че ще разместваш мебели, ще смен€ш брава. √невиш се на света, преди още нещо да се е случило. —лед това мислено превключваш на своите си грижи Ц на мен ми тр€бва това, това и това. ѕосле подготв€ш об€да, вечер€та, посол€ваш супата и хапваш набързо. —лед десет минути вече чувстваш смъртна умора, защото мислено си ремонтирал апартамента, изчистил си, сготвил си и си се нахранил. ≈, ако можеше и телевизор да погледаш, но н€ма да имаш време за това. „увстваш се ограбен Ц взели са ти здравето, времето и силите. Ќо кой е направил всичко това?!
    - ясно, мислите ми. —рам ме е да си призна€, но е така.
    - «атова и ти казвам, че ти не живееш. “и спиш и виждаш сън€, в който всичко това се случва. «апочни да правиш бавно всичко, без разсъждени€ и суета. ѕобегне ли мисълта към кухн€та, върни € отново и си кажи: Д’ей, аз сега съм на опашкатаФ. ѕросто бъди там и се наслаждавай на мига.
    - —ега тр€бва вече да възприемам живота си като Ѕожествена реалност.  аквото и да се случва около мен, то си е просто движение на енергиите. јко не давам оценка на събити€та, те ще се възприемат като светване при съприкосновени€та на различните енергии. јз ставам наблюдател на собственото си движение.
    - —амо не оцен€вай нито чуждото, нито твоето движение. Ќе си казвай: Д“ова го направих правилно, а тук сгрешихФ. ѕрави всичко така, както в момента ти подсказва пространството.
    - «начи истински€т св€т не е н€какъв далечен небесен св€т, а животът ми в най-обичайната простота. «начи ц€лото мироздание е тук, около мен. “ук са Ѕоговете, ”чителите, манастирите, звездите, духовете Ц всичко, всичко, всичко. «начи аз твърде отдавна съм на дланта на ¬севишни€ и си фантазирам за това, как да го достигна. ј колкото повече мисл€ за това, толкова по-далеч от него ставам. √осподи, защо ми е да ход€ н€къде, като аз отдавна съм там.
    - ƒа, наистина е така.
    15.04.01-19.04.01
    ѕревод: јнита

http://waytosoul.ru/node/5976


—ъздадено: 22/11/2011 • 19:01
ќбновено : 22/11/2011 • 19:01
 атегори€ : ¬ помощ на духовното усъвършенстване
—траницата е посетена 4883 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є1 

Im 25/11/2011 • 02:07

Ом.............................................
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.43 секунди