“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ладимир ћегре - јнастаси€

«вън€щи€т кедър

†††

††† ѕрез пролетта на 1994г. б€х наел три речни кораба, с които направих четиримесечна експедици€ по сибирската река ќб, от Ќовосибирск до —алехард и обратно. ÷елта на експедици€та беше - установ€ване на икономически контакти с районите на  райни€ —евер.
††† ≈кспедици€та се наричаше У“ърговски керванФ. Ќай-големи€т от корабите беше пътнически€т Уѕатрис ЋомумбаФ(в «ападно-—ибирското речно параходство интересно наименуват корабите: Ућари€ ”л€новаФ, Уѕатрис ЋомумбаФ, Ућихаил  алининФ, с€каш не е имало други исторически личности в —ибир). Ќа него беше разположен щабът на кервана, изложение на предприемачите от —ибир и магазин.
††† Ќа кервана му предстоеше да измине 3,5 хил€ди километра на север, да посети сравнително големите населени места като “омск, Ќижневартовск, —ургут, ’анта-ћансийск, —алехард, както и малки, където с товар може да се достигне само през кратки€ период за навигаци€.
††† ѕрез ден€ плавателните съдове от кервана спираха край населените места. Ќие търгувахме, водехме преговори за установ€ване на посто€нни икономически връзки. ѕридвижвахме се, по правило, през нощта. јко не позвол€ваха метеорологичните услови€, при неподход€що време, приставахме край н€кой негол€м населен пункт и устройвахме вечеринки за местната младеж. “акива про€ви там са р€дкост.  лубовете и културните домове поовехт€ха в последно време.  ултурни меропри€ти€ почти не се провеждат.
††† ѕон€кога по ц€ло денонощие път не се срещаше дори малък населен пункт. —амо тайга и единствената на много километри транспортна артери€- реката. “огава все още не знаех, че на един от тези километри ме очаква среща, ко€то ще промени цели€т ми живот.
††† ¬еднъж разпоредих щабни€т кораб да пристане на брега край малко селце, само от н€колко къщички, на десетки километри от големите населени места. ѕланирах престой за три часа, за да може екипажът на кораба да походи по зем€, местните жители да се сдоби€т със стока от нас, а ние да вземем от т€х, по- евтино, диворасли и риба. ѕо време на престо€, към мен като ръководител, се обърнаха с доста странна молба двама местни старци. ≈дини€т беше по-възрастен, други€т- по-млад; по-възрастни€т мълча през ц€лото време. √овореше по-млади€т. “ой ме убеждаваше да им дам петдесетина човека (в екипажа б€ха всичко шестдесет и пет), които те искаха да отведат в тайгата, на двадесет и пет километра от корабната сто€нка, за да отсекат, както се изразиха, «вън€щ кедър.  едърът, пак по неговите думи, висок четиридесет метра, предлагаха да се насече на части, които да се донесат до кораба на ръце. “р€бвало да вземем непременно всичко. ¬с€ка част тр€бвало да се нареже на по-малки късчета, всеки да вземе по едно за себе си, а останалите да се раздадат на близки, познати, на всеки, който би пожелал да ги приеме като дар. —тарецът говореше, че този кедър бил необикновен.  ъсчето от него тр€бвало да се носи на връвчица на гърдите. ѕри това, тр€бвало да се сложи, стоейки с боси крака на трева, притискайки го с л€вата ръка към гърдите. —лед минута се чувствала при€тна, излъчваща се от кедъра топлина, след това по т€лото проб€гвала лека тръпка. ќт време на време, при желание, тр€бвало да се шлифова с крайчеца на пръстите онази страна на кедъра, ко€то не докосва т€лото, а с големите пръсти на ръката да се придържа обратната му страна. —лед три месеца, човекът притежаващ късче от «вън€щи€т кедър, щ€л да забележи значително подобрение на самочувствието, щ€л да се излекува от много забол€вани€.
††† -ƒаже и от —ѕ»Ќ? - попитах аз, като му разказах накратко за тази болест, това което знаех от пресата.
††† “ой отговори уверено:
††† -ќт всички болести!
††† Ќо това според него била лека задача. √лавното било, че човек притежаващ това късче, щ€л да стане по-добър, по-усп€ващ и по-талантлив.
††† «наех малко за лечебните свойства на кедъра, но че би могъл да вли€е на чувствата и способностите - това ми се струваше тогава съвсем неправдоподобно. «апочнах да об€сн€вам на старците, че на У√ол€мата зем€Ф, за да се харесат, жените нос€т ювелирни издели€ от злато и сребро.
††† - Ќос€т, защото не зна€т, - последва отговор. - «латото е прах в сравнение с едно само късче от този кедър.
††† Ѕез да спор€, от уважение към старостта им, аз казах:
††† - ћоже би... јко велик майстор на резбата сътвори с ръката си нещо необикновено красиво.
††† Ќо на това той отговори:
††† - ћоже да се резбова, но е по-добре е всеки сам да си го шлифова, със своите пръсти, когато душата му поиска, тогава кедърът и външно ще бъде красив. - ѕри това, по- млади€т старец бързо разкопча старичката си куртка и риза и показа това, което беше на гърдите му.
††† ¬ид€х изпъкнал кръг или овал. ÷ветовете по него - виолетов, малинов, ръждивочервен- образуваха неразбираем рисунък, жилките на дървото приличаха на ручейчета. Ќе съм ценител на произведени€та на изкуството, просто съм бил в разни картинни галерии. —ветовните шедьоври не предизвикваха у мен особени емоции, но това, което висеше на гърдите на стареца предизвикваше повече чувства и емоции, отколкото посещението в “рет€ковската галери€. ѕопитах:
††† -  олко години сте шлифовали вашето късче кедър?
††† - ƒеветдесет и три.- отговори старецът.
††† - ј на колко сте години?
††† - —то и деветнадесет.
††† “огава не пов€рвах на отговора. “ой изглеждаше на седемдесет и пет. Ѕез да почувства съмнението ми или без да му обръща внимание, старецът, вълнувайки се малко, започна да ме убеждава, че и при другите той ще бъде красив само след три години, после все повече и повече, особено при жените. ќт т€лото на притежател€ му ще се излъчва благовоние, несравнимо със сътворените от човека аромати. ќт старците наистина се излъчваше много при€тен мирис, аз го усетих, макар че пуша, и сигурно, както при всички пушачи, обон€нието ми е притъпено. ќтбел€звах в речта му изрази, мисли и изводи, неприсъщи за жителите на отдалечените дълбини на —евера. Ќ€кои от т€х помн€ и досега, дори с интонациите. —тарецът говореше:
††† - Ѕог е създал кедъра за да събира енерги€та на  осмоса. ќт човек, в състо€ние на любов, излиза излъчване. «а част от секундата, отразено от най-близките планети, то отново достига «ем€та и дава живот на всичко живо. —лънцето е една от планетите, отраз€ваща непълни€ спектър на това излъчване.
††† - ќт човека към  осмоса отива само светлото излъчване, и от  осмоса към «ем€та се връща само благодатно излъчване. ќт човек изпитващ злобни чувства излиза тъмно излъчване, то не може да се издигне нагоре и попада в дълбините на «ем€та. ќтразено от недрата й то се връща на повърхността във вид на вулканични изригвани€, земетресени€, войни. Ќай- гол€мото постижение на отразеното черно излъчване е непосредственото му вли€ние върху човека, усилването на злобните чувства в него.  едърът живее петстотин и петдесет години. — милионите си листенца - иглички, и ден и нощ той улав€ и трупа в себе си светлата енерги€, цели€т й спектър. «а времето на живот на кедъра, над него преминават всички тела, които € отраз€ват. ƒори и в най-малкото късче кедър енерги€та е повече отколкото във всички ръкотворни енергийни съоръжени€ на «ем€та взети заедно.  едърът приема чрез  осмоса излъчената от човека енерги€, пази € и € отдава, когато т€ не достига в  осмоса, а значи и в човека и във всичко живо и раст€що на «ем€та. —рещат се много р€дко кедри, които натрупват, но не отдават обратно събраната енерги€. —лед петстотин години живот те започват да звън€т. “ака те говор€т и дават знак да бъдат взети за да се използва натрупаната им енерги€ на «ем€та. “акъв кедър звъни три години, ако не бъде докоснат от живи хора. —лед три години, лишен от възможността да отдаде натрупаното чрез  осмоса непосредствено на човека, той губи енерги€та. “огава започва да € изгар€ в себе си. ћъчителен е процесът на изгар€нето- умирането продължава двадесет и седем години. Ќаскоро ние открихме един такъв кедър. ќпределихме,че той звъни вече две години, остава още една. “р€бва да бъде отсечен и да се раздаде на много хора.
††† —тарецът говори дълго, гласът му звучеше ту със спокойна увереност, ту много развълнувано, и когато се вълнуваше започваше бързо, с€каш свиреше на инструмент, да шлифова с краищата на пръстите си своето късче кедър.
††† Ѕеше хладно, от реката духаше в€тър, но старичката му куртка и риза оставаха разкопчани.
††† ќт кораба на брега слезе сътрудничката на фирмата Ћиди€ ѕетровна. “€ каза, че всички са се събрали, готови за отплаване и чакат да завърша разговора. —богувах се със старците и се качих на борда. ƒа изпълн€ молбата им не можах: задържането на кораба за три денонощи€ би се превърнало в гол€ма загуба. ¬сичко казано от старците тогава сметнах за излишно суеверие или за н€ко€ от местните легенди.
††† Ќа други€ ден по време на плаването вид€х, че Ћиди€ ѕетровна прехвърл€ късче кедър на гърдите си. ѕосле ми разказа, че когато съм се качил на кораба т€ се забавила малко. ¬ид€ла, как старецът, който разговар€ с мен, объркано гледа ту след мен, докато си отивам, ту сво€ по-стар другар и говори развълнувано:
††† -  ак така... —ъвсем не уме€ да говор€ на техни€ език...Ќе можах да ги убед€. Ќе можах! Ќе се получи! Ќищо не се получи!
††† ѕо-възрастни€т му казал:
††† - Ќе беше убедителен, синко. “е не осъзнаха.
††† - ¬ече се качвах по трапа,- продължи Ћиди€ ѕетровна,- когато старецът, който разговар€ с теб, внезапно изтича към мен, извади от джоба си връвчица, на ко€то беше вързано това късче кедрово дърво, над€на го на ши€та ми, притисна го с мо€та и неговата длан към гърдите. ѕочувствах даже тръпка по т€лото.  огато си отивах, той говореше след мен:Фўастлив път. Ѕъдете щастливи. ≈лате другата година. ¬сичко хубаво, ние ще ви чакаме. ўастлив път.Ф
†††  огато корабът се отдели от брега, той помаха с ръка, после изведнъж седна на тревата.
††† ѕогледнах ги през бинокъла. —тарецът седеше на тревата, раменете му потреперваха...ѕо-възрастни€т, наведен, го милваше по главата.
†††
††† ***********

††† —лед завръщането на кораба в Ќовосибирск почувствах остри болки. ќпределиха ми диагноза- €зва на дванадесетопръстника и остеохондроза на гръдната област на гръбнака. ¬ тишината на болничната ста€ б€х отделен от ежедневната суета. —та€та УлуксФ за сам човек даваше възможност спокойно да се анализират резултатите от четиримесечната експедици€, да се състави бъдещ бизнес-план. Ќо паметта ми н€как отдалечаване всички събити€ и изкарваше на преден план старците и казаното от т€х. ѕо мо€ молба в болницата се достав€ше всевъзможна литература за кедъра.  ато съпостав€х прочетеното, все повече и повече се пораз€вах и започвах да в€рвам в казаното от старците. »маше все пак н€каква истина в думите им, а може би истина беше всичко. ¬ книгите по народна медицина много се говори за лечебните свойства на кедъра. ¬сичко, от листата-иглички до кората притежава високоефективни лечебни свойства. ƒървесината на кедъра има красив вид и е използвана от майсторите-дърворезбари, от не€ изработват мебели, резонансни дъски за музикални инструменти. »глолистната маса на кедъра има висока фитонцидност, способност да обеззараз€ва въздуха, а дървесината му има характерен, много при€тен балсамов аромат. —ложен в дома, малък къс от кедрово дърво пропъжда молците.
††† ¬ научно-попул€рната литература още се казва, че качествените показатели на кедъра, раст€щ в северните райони са значително по-високи, отколкото в южните.
††† ќще през 1792 г. академик ѕ.—.ѕалас пише, че плодовете на сибирски€ кедър възстанов€ват мъжката сила и възвръщат на човека младостта, значително увеличават устойчивостта на организма срещу редица забол€вани€.
††† —ъществуват и редица исторически феномени, пр€ко или косвено свързани с кедъра.
††† ≈то един от т€х.
††† ѕолуграмотни€т мужик √ригорий –аспутин от затънтено сибирско село, край, където расте сибирски кедър, попаднал в ћосква на петдесетгодишна възраст през 1907г., поразил с предсказани€та си императорското семейство, в което бил приет, и преспал с гол€м брой знатни дами.  огато го убивали, били поразени от това, че макар вече на решето от куршумите, той продължавал да живее. ј работата е в това, че той е израснал в кедров край с кедрови орехи.
††† ≈то как журналисти от това време описвали неговата издръжливост: ФЌа петдесет години той можел да започне орги€ по обед и да продължи гул€€ до четири часа през нощта; от блудството и пи€нството влизал направо в църквата за утринната служба, където оставал в молитви до осем сутринта; после в къщи, след ча€, √ришка, като че ли нищо не е било, приемал до два часа посетители, после събирал дами и отивал с т€х в бан€та, а от бан€та- в извънградски ресторант, където повтар€л предната нощ- никой нормален човек не би могъл да понесе подобен режим.Ф
††† ƒнешни€т многократен световен и олимпийски шампион по борба јлександър  арелин, така и останал непобедим , също е сибир€к и също от местата, където расте сибирски кедър. » досега атлетът посто€нно €де кедрови орехи. —лучайно ли е това?
††† ѕривеждам само фактите, които могат да се откри€т в научно-попул€рната литература или могат да бъдат потвърдени от свидетели. ≈дин от тези свидетели е Ћиди€ ѕетровна, получила от старците късче от «вън€щи€ кедър. ∆ена на тридесет и шест години, омъжена, майка на две деца. —ътрудниците на фирмата контактуващи с не€, забел€заха извършващите се промени. “€ стана по-доброжелателна и усмихната. —ъпругът на Ћиди€ ѕетровна, с когото се познавам, разказва, че сега в семейството им има повече взаимно разбиране, и отбел€зва, че жена му с€каш се е подмладила и събужда у него повече чувства, уважение, дори любов.
††† Ќо многобройните факти и доказателства бледне€т пред най-главното, с което и вие можете да се запознаете, и след което, у мен не остана и с€нка от съмнение- Ѕибли€та. ¬ —тари€ «авет, в третата книга на ћойсей (Ћевит 14,4) Ѕог учи как да се лекуват хората и да се обеззараз€ват жилищата с помощта на кедъра.
†††  огато съпоставих събраните от различни източници факти и сведени€ се обрисува такава картина, пред ко€то помръкват известните ни чудеса на света. ¬еликите тайни, тревожещи човешките умове, започнаха да изглеждат незначителни в сравнение с тайнството на «вън€щи€ кедър.
††† ¬ече не можех да се съмн€вам в съществуването му. Ќаучно-попул€рната и древноведическата литература разсе€ха съмнени€та ми.
††† «а кедъра се споменава четиридесет и два пъти в Ѕибли€та, още в —тари€ «авет. —тарозаветни€т ћойсей, дал на човечеството каменните скрижали, веро€тно е знаел за него много повече, отколкото е написано в —тари€ «авет.
††† Ќие сме свикнали с това, че в природата съществуват различни растени€ способни да лекуват човешки€ недъг. Ћечебните свойства на кедъра са потвърдени от научно-попул€рната литература, от такива сериозни, авторитетни изследователи като академик ѕалас, а всичко съвпада и с казаното в —тари€ «авет.
††† ј сега, внимание!
††† —тари€т «авет, посочвайки кедъра, и само кедъра, не споменава за другите дървета. Ќе говори ли той за това, че кедърът е най-силен от всичко, което съществува в природата?  акво е това? Ћекарствен комплекс?
††† Ќо това още не е всичко. «а нещо неизмеримо по- загадъчно става дума в следни€ сюжет от —тари€ завет:
††† ÷ар —оломон построил храм от кедрово дърво. «а да достави кедър от Ћиван, —оломон дал на ’ирам двайсет кори пшеница за изхранване на дома му и двайсет кори маслиново масло; толкова —оломон давал на ’ирам вс€ка година( 3-а ÷арства 5,6-11). Ќаистина срещу това му била направена още една услуга. ѕо молба на цар —оломон му били дадени хора У... умеещи да секат дърветаФ(3-а ÷арства 5-6).
†††  акви са били тези хора?  акво са знаели?
††† „увал съм, че и сега в далечни краища има старци, които н€как избират дървета за строителство. Ќо тогава, преди повече от две хил€ди години, всички са можели да зна€т това. » все пак са били нужни н€какви особени хора. ’рамът бил построен. ¬ него започнала служба и ...
††† У... и не могли свещениците да отслужат поради облак...Ф(3-а ÷арства 7,8-10)
††† ўо за облак?  ак и откъде е вл€зъл в храма?  акво представл€ва? ≈нерги€? ƒух? ўо за €вление е било това и каква е взаимозависимостта му с кедъра?
††† —тарците говореха за «вън€щи€ кедър, че натрупвал в себе си н€каква енерги€.
†††  аква?  ой кедър е по-силен: ливански€ или сибирски€? јкадемик ѕалас казва че лечебните свойства нарастват с приближаването към границата на гористата тундра. «начи по-силен е сибирски€т. ¬ Ѕибли€та се казва: Упо плодовете съдетеФ. «начи пак сибирски€т!
††† Ќима никой не е обръщал внимание на всичко това? —тарозаветната Ѕибли€, науката от минали€ век и съвременната, са единни в мнени€та си за кедъра.
††† » ≈лена »вановна –ьорих в сво€та книга У∆ивата етикаФ казва: Ф...¬ ритуалите за посвещаване на царете на древни€ ’орасан се по€в€ва чаша с кедрова смола. ” друидите също чашата с кедрова смола се наричала чаша на живота. ≈два по-късно т€ била заменена с кръв- при загубата на съзнанието за духа. ќгън€т на «ороастър възникнал от изгар€нето на смола в чаша...Ф
†††  акво ли е достигнало и се е запазило до наши дни от всички знани€ на предците ни? Ќима нищо?  акво зна€т за това старците?
††† » внезапно в паметта ми изплува случка отпреди години, от ко€то днес тръпки ме побиха. “огава не й придадох н€какво значение, но сега...
††† ¬ началото на перестройката, като на председател на јсоциаци€та на сибирските предприемачи, ми позвъниха от Ќовосибирски€ обиспълком (тогава у нас все още имаше испълкоми и обкоми на парти€та)и ме помолиха да присъствам на среща с крупен западен бизнесмен. “ой имаше препоръчително писмо от тогавашното правителство. Ќа срещата присъстваха само н€колко предприемачи и работници от апарата на обиспълкома.
††† «ападни€т бизнесмен външно изглеждаше УостърФ и необичаен човек от източен тип. Ќа главата му имаше чалма, пръстите му б€ха украсени със скъпи пръстени.
††† √оворихме, както обикновено, за възможностите за сътрудничество в различни области. ћежду другото той каза: УЌие бихме могли да изкупуваме от вас кедров орехФ. ѕри тези думи н€как се напрегна, острите му очи заб€гаха, изучавайки реакци€та на присъстващите предприемачи. “ова го запомних добре, защото още тогава ми стана чудно - защо той толкова се промени?
††† —лед срещата към мен се приближи придружаващата го преводачка- московчанка.  аза, че искала да поговори с мен.
††† Ѕизнесменът поверително предал, че ако аз организирам доставката на кедров орех и то непременно пресен, покрай официалната цена ще имам приличен личен процент.
††† ќрехът тр€бваше да се достав€ в “урци€. “ам те прав€т н€какво масло. ќбещах да помисл€.
††† —ам реших да разузна€ що за масло е това. » из€сних следното.
††† Ќа лондонската борса, ко€то е еталон за световните цени, маслото от кедров орех струва до петстотин долара за килограм. ƒоставката ни предлагаха да правим примерно за около два-три долара за килограм.
††† ѕозвъних във ¬аршава на мой познат предприемач, помолих го да научи, има ли възможност да се излезе направо на потребителски€ пазар на този продукт, както и технологи€та на получаването му.
††† —лед месец той ми отговори: излизането е невъзможно. ƒа получа технологи€та не усп€х. », въобще, в тези въпроси са задействани такива сили на «апад, че по-добре изобщо да не се докосваш и да забравиш.
††† “огава се обърнах към мо€ добър познат  .–акунов, научен сътрудник в Ќовосибирски€ институт на потребителските кооперации.  упих орех. ‘инансирах работата. » в лабораторните услови€ на института б€ха произведени сто килограма масло от кедров орех. Ќаех и хора, които откриха в архивни документи следното.
††† ѕрез дореволюционни€ период и още известно време след революци€та в —ибир е съществувала организаци€ У—ибирски кооперативФ. ’ората от тази организаци€ търгували с масло, в това число и с кедрово. “ехни представителства имало в ’арбин, Ћондон, Ќю …орк. »мали големи пари в западни банки. —лед революци€та организаци€та се разпаднала, много от членовете и емигрирали.
††† „ленът на болшевишкото правителство  расин се срещал с ръководител€ на организаци€та, предлагал му да се върне в –уси€. Ќо главата на У—ибирски€ кооперативФ отговорил, че повече ще помогне на –уси€ извън нейните предели.
††† ¬ архивните документи се казва още, че кедровото масло се правело с помощта на дървени преси (само дървени) в много сибирски села в тайгата.  ачествените му свойства зависели от времето на събиране и преработка на ореха. Ќе ни се удаде да установим кое е това време нито от архивните документи, нито в института. “айната е изгубена. —войствата на маслото по лечебност н€мат аналози. Ќо дали не е била предадена тайната на приготв€нето на маслото от н€кой от емигриралите на запад?  ак да се об€сни, че най-лековити€т кедров орех расте в —ибир, а устройството, произвеждащо маслото се намира в “урци€?
††† «а какви сили на «апад говореше предприемачът от ¬аршава? «ащо не тр€бва да се зас€га този въпрос? Ќе УотмъкватФ ли тези сили лечебни€т продукт с необикновени свойства от руската сибирска тайга? «ащо, при такова богатство с най-ефективни свойства, потвърдени от векове и хил€долети€, ние купуваме за милиони, а може и милиарди долари западни лекарства и се тъпчем с т€х като малоумни? «ащо губим известните на съвсем близките ни предци знани€, предци, които са живели в наши€ век?
†††  акво да кажем за Ѕибли€та, описваща ситуаци€ с повече от хил€долетна давност?  акви незнайни сили така старателно се опитват да изтри€т от паметта ни знани€та на предците ни? Ќа всичко отгоре и, не се пъхай, където не ти е работа! —тара€т се да изтри€т...» усп€ват! Ќ€каква злоба ме обхвана. ≈, мисл€, така да бъде, все е нещо, ще намер€ и още.
††† –еших да повтор€ експедици€та по ќб на —евер, като използвам само щабни€ кораб Уѕатрис ЋомумбаФ. Ќатоварих в трюмовете различни стоки.  иносалона приспособих за магазин. Ќаложи се да набера нови хора за работа. ќт сво€та фирма не взех. » тъй финансовите ми дела се влошиха докато се отвличах. ƒве седмици след излизането от Ќовосибирск охраната ми доложи, че разговорите за «вън€щи€ кедър са били подслушани. —поред охраната сред наетите имало меко казано Устранни хораФ. «апочнах да викам при себе си н€кои хора от екипажа и да говор€ с т€х за предсто€щи€ поход в тайгата. ≈дни се съглас€ваха да тръгнат дори без заплащане. ƒруги искаха големи суми за операци€та, защото не е била предвидена при постъпването им на работа, пък и едно е да си в комфортните услови€ на кораба, друга работа е - да вървиш двадесет и пет километра в тайгата и да влачиш товар със себе си. ѕо това време средствата ми вече б€ха оскъдни. Ќе планирах да продавам кедъра. Ќали старците казваха, че тр€бва да се раздаде. ј и см€тах за основно не сами€т кедър, а тайната на получаването на кедровото масло. » изобщо интересно ми беше да получа различна информаци€ свързана с него.
††† ѕостепенно с помощта на охраната се убедих, че се опитват да ме след€т, особено когато слизам сам на брега. Ќо не беше €сно с каква цел.  ой стоеше зад след€щите? ћислих, мислих, какво да направ€, и реших: за да не сбъркам, тр€бва изобщо всички наведнъж да надхитр€.
†††
††† јнастаси€

††† Ѕез да об€сн€вам никому нищо се разпоредих корабът да спре недалече от онова м€сто, където през миналата година стана срещата със старците. —ам на малък катер се добрах до селото. «апов€дах на капитана на кораба да продължи по търговски€ маршрут.
††† Ќад€вах се с помощта на местните жители да издир€ онези старци, да вид€ с очите си «вън€щи€ кедър, да обсъд€ начина за достав€нето му на кораба. «авързах катера за камък и исках да се отправ€ към една от близките къщички, но вид€х сто€ща на склона жена и тръгнах към не€. ∆ената беше облечена със овехт€ла ватенка и дълга пола, обута беше с дълбоки гумени галоши, с каквито ход€т много жители на отдалечени€ север през есента и пролетта. Ќа главата й -кърпа, завързана така, че изц€ло закриваше челото и ши€та. “рудно беше да се определи на колко е години. ѕоздравих и разказах за двамата старци, с които се срещнах през миналата година.
††† -— теб, ¬ладимир, миналата година разговар€ха моите д€до и прад€до, - отговори жената.
††† ”чудих се: гласът й беше млад, дикци€та много €сна, заговори направо на УтиФ и името ми каза. Ќе можех да си спомн€ имената на старците и въобще дали се запознахме. ѕомислих: сигурно сме се запознали, щом т€ ме нарича по име. –еших също да мина на УтиФ и попитах:
††† -ј ти как се казваш?
††† -јнастаси€,- отговори жената и протегна ръка с дланта надолу като за целувка.
††† ƒосмеша ме от този жест на селската жена с ватенка и галоши, сто€ща на пусти€ бр€г и стараеща се да се държи като светска дама. —тиснах й ръката. Ќе € целунах, разбира се. јнастаси€ смутено се усмихна и предложи да тръгна с не€ в тайгата, натам, където живее т€хното семейство.
††† -—амо че тр€бва да се върви двадесет и пет километра. “ова не те ли смущава?
††† -ƒалечко е, разбира се. ј «вън€щи€ кедър можеш ли да ми покажеш?
††† -ћога.
††† -«наеш ли всичко за него, ще ми разкажеш ли?
††† -ўе ти разкажа това, което зна€.
††† -“огава да тръгваме.
††† ѕо път€ јнастаси€ разказваше, че т€хното семейство от поколени€ живее в кедровата гора, по думите на нейните предци, в продължение на хил€долети€. — хората от нашето цивилизовано общество много р€дко встъпват в непосредствен контакт. “ези контакти не стават в м€стото, което обитават, а когато отидат в селищата като ловци или уж като жители от друго населено м€сто. —амата јнастаси€ била в два града: “омск и ћосква. ¬се за по един ден. ƒаже не е нощувала. »скало й се да погледне, дали не греши в представите си за начина на живот на хората от градовете. ƒрехи и пари за пътуването спечелила с продажба на горски плодове и сушени гъби. ѕаспорт й дала н€каква местна селска жена.
††† »де€та на д€до си и прад€до си да се раздаде лечебни€т кедър јнастаси€ не одобри. Ќа въпроса: У«ащо?Ф- т€ отговори, че късчетата ще попаднат както при добри, така и сред лоши хора и, по-скоро повечето ще бъдат завладени от отрицателни индивиди, и в крайна сметка ще донесат повече вреда отколкото полза. √лавното, по нейно мнение, е да се помага на добрите хора, водещи обществото към светлината, а не в задънена улица. јко помагаш на всички, дисбалансът на доброто и злото ще остане същи€т, или ще се влоши.
††† —лед срещата със старците аз прегледах научно-попул€рната литература, редица исторически и научни трудове, в които се говореше за необикновените свойства на кедъра. —ега се стараех да вникна в това, което говореше јнастаси€ за начина на живот на хората от кедровата гора и размишл€вах, на какво ми прилича това?
††† —равн€вах ги със семейство Ћикови, известно на мнозина от публикациите на ¬.ѕескова, също дълги години жив€ла в тайгата. «а това много се писа в У омсомолска правдаФ под заглавие У«адънена улица в тайгатаФ. ¬ мен се беше създало впечатление за Ћикови, като за хора, не лошо познаващи природата, но УтъмниФ в смисъл на познание и разбиране на съвременни€ цивилизован живот. “ук случа€т беше друг. јнастаси€ правеше впечатление на човек, прекрасно ориентиращ се в наши€ живот, и в още нещо, не съвсем €сно за мен. “€ свободно разсъждаваше за наши€ градски живот, познаваше го.
††† Ќие изминахме, потъвайки в гората, около пет километра, когато т€ смъкна от себе си ватенката, забрадката, дългата пола и ги сложи в хралупата на едно дърво, оставайки по късичка, лека рокличка. Ѕ€х поразен от вид€ното. јко в€рвах в чудеса, щ€х да отнеса случилото се към превъплъщени€та. ѕред мен стоеше много млада жена с дълги златисти коси и най-великолепна фигура. Ќейната красота беше необикновена. “рудно ми беше да си представ€ ко€ от победителките в най-престижните конкурси по красота би могла да й съперничи по външен вид и, както се оказа после, и по интелект. ¬сичко в не€ беше привличащо и пленително.
††† -“и, сигурно, се измори? - попита т€. »скаш ли да си починеш?
††† Ќие седнахме направо на тревата, и аз можах отблизо да разгледам лицето й: никаква козметика, правилни черти, нежна кожа, съвсем различна от обветрените лица в сибирската дълбина, големи, добри сиво-сини очи и усмихващи се устни. Ѕеше облечена в лека къса рокличка, нещо като нощница, но се създаваше впечатление, че не й е студено, макар да н€маше повече от 12-15 градуса. –еших да хапна. »звадих от чантата си сандвичи, плоска бутилка с кон€к, предложих на јнастаси€ да пийне, но т€ отказа. ƒокато хапвах, јнастаси€ лежеше на тревата, с€каш отдавайки се на галещите слънчеви лъчи. “е се отраз€ваха в обърнатите й нагоре длани със златиста светлина. Ѕеше полугола. “ази жена беше прекрасна.
††† √ледах и мислех: Ф«ащо жените във всички времена до краен предел си оголват ту краката, ту гърдите, ту всичко наведнъж, чрез деколтета и мини? Ќима не затова, за да предизвикат у околните: ¬иж, колко съм прелестна, колко открита и достъпна. » какво остава за мъжете: да противосто€т на плътската страст, унижавайки жената със своето невнимание, или да й показват знаци на внимание и да нарушат с това, законът даден от Ѕог?Ф
††† ѕопитах €, не се ли страхува да бъде сама в гората.
††† -“ук н€ма от какво да се бо€,- отговори јнастаси€.
††† -»нтересно, как ли би се защитила, ако срещнеш двама-трима мъже, геолози или ловци?
††† “€ не отговори, само се усмихна. ѕомислих си: по какъв начин тази млада красавица, необикновено съблазнителна, може от нищо и от никого да не се бои? «а това, което се случи после и досега ми е неудобно. ѕрегърнах € през раменете и € привл€кох към себе си. “€ не се съпротивл€ваше силно, макар в гъвкавото й т€ло да се усещаше немалка сила. ќбаче нищо не можах да направ€ с не€. ѕоследното, което помн€, преди да загуб€ съзнание, б€ха думите произнесени от не€: ФЌе бива, успокой сеФ. » още, преди това помн€, че внезапно ме обхвана страх с неверо€тна сила. —трах незнайно от какво, както става в детството, когато си в къщи сам и се страхуваш от нещо.  огато се свестих т€ стоеше пред мен на колене. ≈дната й ръка лежеше на гърдите ми, а с другата махаше на н€кого нагоре и встрани. “€ се усмихваше, но не на мен, а на нещо или н€кой, който невидимо ни обкръжаваше, показвайки, че нищо лошо не се е случило с не€. јнастаси€ ме погледна в очите.
††† -”спокой се, вече всичко мина.
††† - акво беше това?
††† -Ќевъзприемане от хармони€та на твоето отношение към мен. Ќа възникналото в теб желание. “и и сам по- късно ще го разбереш.
††† - аква хармони€? “а ти сама започна да се съпротивл€ваш.
††† -» аз също не възприех. Ѕеше ми непри€тно.
††† —еднах и преместих към себе си чантата.
††† -јма че работа.ФЌе възприех.Ќепри€тно...Ф јми че вие,жените, само това правите, съблазн€вате.  раката си оголвате, гърдите си показвате, на токчета ходите, Ќеудобно ви е, а ходите, въртите си всичките прелести, а щом нещо...Фјх, не бива, аз не съм такаваФ. ј за какво тогава се въртите? Ћицемерки. “и за какво си свали горната дреха? Ќикак не е горещо. ѕосле се излегна, замълча, че се и усмихваше така...
††† -¬ дрехи ми е неудобно. ќбличам ги когато излизам от гората, при хората. «а да изглеждам като всички. ѕод слънцето легнах да си почина, и да не ти преча, докато €деш.
††† -ƒа не ми пречела...јма попречи.
††† -–азбира се, на вс€ка жена й се иска, мъжете да й обръщат внимание, но не само на краката и гърдите й. »ска й се, да не се размине с онзи единствени€т, който ще може да види повече.
††† -Ќо оттук никой не мина! » какво ли повече да се гледа, ако на преден план крака стърчат?  акви сте такива жените, нелогични.
††† -ƒа, за съжаление така се получава...ћоже би ще тръгваме ¬ладимир? —върши ли да €деш? ѕочина ли си?
††† ћ€рна ми се мисълта, струва ли си да продължавам с такава философка? Ќо казах:
††† -ƒобре, да вървим.
†††
††† «в€р или човек?

††† ѕродължихме път€ си към дома на јнастаси€. ƒрехите си, т€ така и остави в хралупата на дървото. √алошите също. ќстана си с леката къса рокличка. ¬зе мо€та чанта, като ми предложи да ми помогне да € нос€. Ѕоса, с необикновено лека и грациозна походка т€ вървеше пред мен, леко размахвайки чантата.
††† ѕрез ц€лото време разговар€хме. — не€ беше интересно да се говори на вс€каква тема. ѕон€кога јнастаси€ се въртеше по време на вървенето. ќбръщаше се към мен и правеше н€колко стъпки с гърба напред, увлечена от разговора и без да гледа под краката си. Ќе€сно как, т€ нито веднъж не се спъна, не убоде босите си крака на суха съчка или клонка. ¬ървейки, пон€кога докосваше или бързо погалваше ту листче, ту клонче от храст. Ќавеждаше се, откъсваше н€каква тревичка и € из€ждаше.
††† УЌаправо като зверчеФ,- помислих аз.
†††  огато се срещаха горски плодове, т€ ги подаваше на мен, и аз също €д€х вървейки. “€лото й не се отличаваше с н€каква особена мускулатура. ¬ъобще т€ беше със средно телосложение. Ќито слаба, нито дебела. ќхранено, гъвкаво, много красиво т€ло. Ќо според мен в не€ имаше доста сила и не лоша реакци€.
†††  огато се спънах, прот€гайки напред ръце, т€ мълниеносно се обърна, изпъна свободната си от чантата ръка, и аз паднах с гърди на дланта й с разперени пръсти, без да докосна с моите ръце зем€та. ѕри това т€ продължи нещо да говори.  огато се изправих с помощта на ръката й , ние си продължихме път€, с€каш нищо не се беше случило. » си помислих, не знам защо, за газови€ пистолет, който беше в чантата ми.
††† –азговар€йки б€хме изминали доста път, когато изведнъж јнастаси€ спр€, постави под едно дърво чантата ми и радостно съобщи:
††† -≈то ни у дома.
††† ќгледах се. Ќегол€ма хубава пол€нка, цвет€ сред величествени кедрови дървета, но абсолютно никакви постройки. ƒаже колиба не вид€х.
††† -ј къде е къщата?  ак се спи, ако тр€бва да се криеш от дъжд?
††† -“ова е мо€т дом. “ук има всичко.
††† —мътно чувство на тревога започна да ме завлад€ва.
††† - ъде е това всичко? ƒай поне чайник, вода да кипнем на огън€, брадва.
††† -„айник и брадва н€ма...ќгън по-добре да не се пали...
††† - акво приказваш? „айник даже н€мала! ј на мен ми свърши водата в бутилката. “и нали вид€, когато €д€х. » бутилката изхвърлих. —ега само две глътки кон€к останаха. ƒо реката или до селото има ден ходене, а аз и така съм изморен, жаден съм. ќткъде вземаш вода? ќт какво пиеш?
†††  ато вид€ вълнението ми, јнастаси€ се притесни, хвана ме за ръката и ме повлече през пол€нката в гората, говорейки по път€:
††† -—амо не се безпокой ¬ладимир! ћол€ те не се разстройвай, ¬сичко ще направ€. ўе си починеш. ўе се наспиш. Ќ€ма да ти бъде студено. »скаш да пиеш? —ега ще те напо€.
††† —амо на десет-петнадесет метра от пол€нката зад храстите, пред нас се откри езерце. јнастаси€ бързо напълни в шепите си вода и € поднесе към лицето ми.
††† -≈то вода. ѕийни си, мол€ те.
††† -“и какво, оглуп€ ли?  ак може да се пие сурова вода от н€каква горска локва? “и не вид€ ли, аз пиех УЅоржомиФ. Ќа кораба, даже за миенето, прекарвахме речната вода през филтър, хлорирахме, озонирахме.
††† -“ова не е локва. “ук има чиста, жива вода. Ќе убита наполовина, както у вас. “€ може да се пие. √ледай.- “€ поднесе дланите към лицето си и изпи водата от т€х.
††† ќт мен се изтръгна:
††† -јнастаси€, ти си зв€р.
††† -«ащо пък зв€р? «ащото постел€та ми не е като тво€та? Ќ€ма машини? ѕриспособлени€ вс€какви?
††† -«ащото живееш, като зв€р в гората, нищо н€маш и, изглежда това ти харесва.
††† -ƒа, харесва ми да живе€ тук.
††† -≈то виждаш ли, сама го потвърди.
††† -—м€таш ли, че характерната отлика на човека, от всичко друго живеещо на «ем€та, е наличието на изкуствено създадени предмети?
††† -ƒа. ѕо-точно- цивилизовани€т бит.
††† -—м€таш тво€т бит за по-цивилизован? ƒа, разбира се, че така см€таш. Ќо аз не съм зв€р. јз съм човек.
†††
†††  ои са те?

††† ѕо-нататък, като прекарах с не€ три дни и € наблюдавах, аз разбрах това-онова за нейни€т начин на живот, но възникнаха н€кои въпроси за наши€ начин на живот.
††† ≈дин от т€х неотстъпно стои пред мен и сега.
††† Ќие сме създали огромна система за образование. ¬ъз основа на тази система учим децата си, и един друг: в детската градина, училището, ¬”«-а, аспирантурата. “ази система ни позвол€ва да изобрет€ваме, да летим в  осмоса.  ато € следваме, ние строим съответно и сво€ бит. Ќие се стремим да опознаем  осмоса, атома, разните аномални €влени€. ћного обичаме да разсъждаваме за т€х и да ги описваме в сензационни статии в пресата, в научни издани€. —амо едно €вление, по н€каква причина остав€ме все настрани. —€каш се боим да говорим за него. Ѕоим се, защото то с лекота разчупва нашата система за образование, научните изводи, смее се над реалностите на нашето битие. » ние се стремим да се правим, че такова €вление н€ма. Ќо то съществува и ще съществува, колкото и да се отвръщаме от него, колкото и да го заобикал€ме. Ќе е ли време да се вгледаме в него по-внимателно и, може би със съвместните усили€ на човешките умове, да отговорим на въпроса, защо всички без изключение велики мислители, хората, създали разни религиозни учени€, които следва или поне се опитва да следва гол€мата част от човечеството, преди създаването им са отивали като отшелници в гората?
††† «абележете, не в н€ко€ суперакадеми€, а именно в гората.
††† «ащо е ходил старозаветни€т ћойсей в гората да пише скрижалите? «ащо ’ристос се е уедин€вал дори от своите ученици? «ащо живеещи€ в »нди€, в средата на шести век преди нашата ера, човек на име —иддхарта √аутама се уединил за седем години в гората,а после изл€зъл от там при хората вече с учение, което и до ден днешен, след хил€долети€, разбунва множество човешки умове и се нарича будизъм? ј този човек впоследствие нарекли Ѕуда. «ащо нашите, и не твърде древни предци, исторически личности като —ерафим —аровский или —ергий –адонежки, също са отивали в гората като отшелници и след кратко време са постигали мъдрост с такава дълбочина, че за съвет при т€х са ходили и през безпътието мирските царе?
††† Ќа местата на т€хното отшелничество са издигани манастири и величествени храмове. “ака например, “роицо-—ергиевата Ћавра в град —ергиев ѕосад, ћосковска област и сега привлича тълпи от хора. ј се е започнало от един отшелник.
††† «ащо?  ой или  акво, е помагал на тези хора да постигнат мъдрост, дал им е знание, приближил ги е до разбирането на същината на битието?  ак са живели, какво са правили, за какво са мислели, уединени в гората?
††† “ези въпроси започнаха да изникват пред мен известно време след общуването с јнастаси€, когато започнах да чета всичко, което можех да намер€ за отшелниците. Ќо отговор не съм намерил и досега. Ќе знам защо нищо не е написано за това, какво е ставало с т€х там.
††† —тара€ се да опиша събити€та от тридневното си пребиваване в гората и своите усещани€ от общуването с јнастаси€ с надежда, че н€кой ще може да постигне същината на това €вление.
††† «асега, от всичко вид€но и чуто от мен, е безспорно само едно: хората живеещи като отшелници в гората, в това число и јнастаси€, виждат ставащото в наши€ живот под друг, различен от наши€, ъгъл.
††† Ќ€кои нейни разбирани€ са диаметрално противоположни на общоприетите.  ой е по-близо до истината?  ой ще отсъди това? ћо€та задача е да изложа вид€ното и чутото. ƒа дам с това възможност на другите да намер€т отговор.
††† јнастаси€ живее в гората, съвършено сама, т€ н€ма жилище, почти не носи дрехи и не прави никакви запаси от хранителни продукти. “€ е потомък на онези хора, които са живели тук от хил€долети€, и това е с€каш друга цивилизаци€. јнастаси€ се е родила тук и представл€ва неотделима част от ѕриродата. Ќа необикновеното на пръв поглед €вление, когато изведнъж ме налегна силен страх при опита си да овладе€ јнастаси€, и на загубата на съзнание, се намери съвършено просто об€снение- човек опитом€ва котка, куче, слон, тигър,орел..., а тук е опитомено ¬—»„ ќ наоколо. » това ¬—»„ ќ не може да позволи, с не€ да се случи нещо лошо. јнастаси€ разказваше, че когато се родила и н€мала още годинка, майка й е можела да € остави сама на тревата.
††† -» ти не умираше от глад?- попитах аз.
††† ¬ отговор т€ само щракна с пръсти, и до не€ се озова катеричка, ко€то скочи на ръката й. јнастаси€ приближи муцунката на зверчето към устата си, и катеричката й даде от сво€та уста €дка от кедров орех. “ова не ми се стори фантастично като си спомних, как в Ќовосибирското академично градче много катерички, привикнали с хората, си изпросват от разхождащите се храна, и даже се сърд€т когато не ги черп€т.“ук наблюдавах обратни€ процес.
††† «наем многобройни примери от литературата, пресата, телевизионните предавани€, че младенци, случайно попаднали във властта на дивата природа са били отхранвани от вълци. “ук живе€т посто€нно от поколени€ и техните отношени€ с животински€ св€т са различни от нашите. ѕопитах €:
††† -«ащо не ти е студено, като аз съм с €ке?
††† -«ащото, - отговори т€, - организмът на хората, които се увиват с дрехи, кри€т се от топлината и горещината в укрити€, все повече и повече губи способност да се приспособ€ва към изменени€та на заобикал€щата среда. ” мен не е загубено това свойство, затова и дрехи не са ми особено нужни.
†††
††† √орската спалн€

††† Ќ€мах у себе си никакво снар€жение за да сп€ в дива гора. јнастаси€ ме настани в бърлога-земл€нка.  огато се събудих, имах усещане за блаженство и уют, с€каш лежах във великолепна удобна постел€.
††† Ѕърлогата беше просторна, постлана с дребни пухкави клонки от кедър и суха трева, които запълваха околното пространство с при€тен аромат. ѕротегнах се разперил ръце, усетих с ръката си пухкава кожа и отбел€зах, че јнастаси€ по н€какъв начин ловува. ѕреместих се по-близо до кожата, притискайки се с гръб към топлото, и реших да дремна още.
††† јнастаси€ стоеше на входа на бърлогата и, вид€ла, че се събуждам, веднага каза:
††† -—амо, мол€ те, не се стр€скай.
††† ѕосле плесна с ръце, и УкожатаФ... — ужас разбрах: това не е била кожа. ќт бърлогата внимателно започна да се измъква мечка.  ато получи одобрително пошл€пване от јнастаси€, т€ си отиде. ќказа се, че т€ е сложила до главата ми сънна трева и заставила мечката да лежи до мен за да не ми е студено. —амата т€ свита на кълбо, спала на входа отвън.
††† -јма как можа да направиш такова нещо, јнастаси€. “ой можеше да ме издере или смачка!
††† -“ова не е той, а т€,- мечката. “€ не би могла да ти стори нищо лошо,- отговори јнастаси€, - т€ е много послушна. ѕрави й гол€мо удоволствие да получава задачи и да ги изпълн€ва. “€ не мръдна ц€ла нощ. “икна носа си в краката ми и замр€ в блаженство.—амо потръпваше малко, когато насън ти размахваше ръце и € удр€ше по гърба.
†††
††† ”трото на јнастаси€

††† јнастаси€ л€га да спи с настъпването на тъмнината в едно от укрити€та направени от обитателите на гората, най често в бърлога.  огато е топло може да спи направо на тревата. ѕървото, което прави като се събуди, - е да се радва бурно на изгр€ващото слънце, на новите пъпчици, по€вили се на клонките, на новите кълнове, излезли от зем€та. “€ ги докосва, гали ги, пон€кога нещо поправ€. ѕосле притичва към малките дръвчета, плесва по стволчетата им. ќт разлюл€ната корона върху не€ се изсипва нещо като прашец или роса. —лед това т€ л€га на тревата и пет минути се прот€га и извива. ÷€лото й т€ло се покрива с€каш с влажен крем. «асилва се, скача в малкото езеро, пл€ска и се гмурка.
††† ¬заимоотношени€та й със заобикал€щите € животни, приличат на отношени€та на човека с домашните животни. ѕо време на утринните процедури много от т€х наблюдават јнастаси€. —ами не се приближават, но само да погледне към н€кого от т€х и да го повика с едва забележим жест, щастливецът се откъсва от м€стото си и се носи към краката й. √ледах една сутрин, как се забавл€ваше като играеше с вълчицата с€каш е домашно куче. јнастаси€ плесна вълчицата по хълбока и стремително поб€гна. ¬ълчицата се втурна да € догони и когато почти се изравниха, јнастаси€ внезапно подскочи и, като се отблъсна от ствола на едно дърво, стремително поб€гна на другата страна. ¬ълчицата по инерци€ се понесе покрай дървото, обърна се и се хвърли да € догонва.
††† јнастаси€ изобщо не мисли по проблема за храната и облеклото. ’оди най-често полугола или гола. ’рани се с кедрови орехи, н€каква трева, горски плодове и гъби. √ъбите €де само сушени. —ама никога не събира нито гъби, нито орехи, не готви, и запаси даже за зимата не прави. ¬сичко приготв€т живеещите в тези места катерички. ¬ това, че катеричките прав€т запаси от храна на зимата, н€ма нищо чудно, т€ постъпват така навс€къде по инстинкт. ѕорази ме друго: намиращите се наблизо катерици, при щракване с пръсти на јнастаси€, в надпревара се стрем€т да скочат на протегнатата й ръка и да й дадат очистени от черупката €дки от орех. ј когато јнастаси€ плесне по кол€ното на свити€ си крак, катеричките издават н€какъв звук, с€каш призовават, извест€ват другите, и започват да нос€т и да складират пред не€ на тревата сушени гъби и други припаси. » прав€т това, както ми се стори, с огромно удоволствие. ѕомислих си, че ги дресира, но јнастаси€ каза, че техните действи€ са инстинктивни, и катерицата-майка сама учи на това катеричетата с примера си.
††† -ћоже би ги е дресирал н€кой от далечните ми предци,но, по-скоро, това е просто т€хното предназначение. «а зимата вс€ка катерица прави запаси н€колко пъти по-големи, отколкото може да из€де сама.
††† Ќа въпроса: как не замръзва през зимата без съответното облекло, јнастаси€ отговори с въпрос: -Ќима във ваши€ св€т н€ма примери за възможностите на човека да понас€ студа, без да използва облекло?
††† » аз си спомних книгата на ѕорфир »ванов, който е ходил при вс€какъв студ по гащета и бос. ¬ книгата също се описваше, как фашистите, желаейки да изпитат издръжливостта на този човек, го обливали с вода при двайсет градусов студ и го карали гол на мотоциклет.
††† ¬ детството си , освен мл€кото на майка си, јнастаси€ е можела да употреб€ва мл€кото на различни животни. “е свободно € допускали да суче. ќт храната т€ не прави никакъв култ, никога не с€да специално да €де, а вървейки откъсва или плод, или растителен кълн, и продължава да се занимава с делата си.
††† ¬ кра€ на тридневното ми пребиваване, вече не можех да се отнас€м към не€, както в началото на срещата ни. —лед всичко вид€но и чуто јнастаси€ се превърна за мен в н€какво същество, но не зв€р, защото интелектът й е твърде висок. ѕон€кога ми се струваше, че той е извън границите на разбиране на обикновени€ човек. Ќо точно такова отношение много € огорчаваше и разстройваше.
††† «а разлика от известните ни хора с необикновени способности, които се обвиват с ореол на тайнственост и изключителност, т€ през ц€лото време се стараеше да об€сни, да разкрие механизма на своите способности, да докаже, че н€ма в т€х и в не€ нищо свръхестествено, че т€ е човек, жена, и през ц€лото време ме молеше да осъзна€ това. ќпитвах се да го осъзна€ тогава, като се стараех да намер€ об€снение на необикновеното.
††† ” човека от нашата цивилизаци€, мозъкът работи за това, как със всевъзможни средства да си устрои бита, да се сдобие с храна, да удовлетвори половите си инстинкти. ѕри јнастаси€ за това изобщо не се губи време. ’ора, попаднали в такава ситуаци€ като Ћикови, също са били принудени през ц€лото време да се грижат за прехраната си и за жилището. ѕриродата не им е помагала до такава степен както на јнастаси€. ¬севъзможни племена, живеещи далеч от цивилизаци€та, също н€мат такъв контакт. јнастаси€ об€сн€ва тази разлика с това, че техните помисли са недостатъчно чисти. ѕриродата, животински€т св€т чувстват това.


2345

—ъздадено: 21/02/2006 • 15:11
ќбновено : 07/03/2006 • 16:57
 атегори€ : ¬ладимир ћегре
—траницата е посетена 11808 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є17 

kvantov 03/12/2013 • 16:21

«дравейте, можете да намерите всички книги от поредицата за "јнастаси€" в книжарницата на »  Ќовата цивилизаци€.

 оментар є15 

Anastasiq 11/05/2013 • 11:56

Nqma nishto nevazmojno.

 оментар є14 

posetitel 04/11/2012 • 20:02

wtf н€кой определено тр€бва да си събере версиите. издигате в култ какво - болни€ мозък на н€какъв човечец, трупащ милиони заради точно такива като вас. питам се защо н€какви обикновени хора се отказват от всичко, а н€кои като този господин, дори и не помисл€т за подобно нещо. с какво той е повече от вас, че да не живее като клошар и той??? защото да, повечето живе€т напълно клошарски на забравени от Ѕога места....

 оментар є13 

xris 02/11/2012 • 20:33

dчетох тази книга през 2008г. ќстанах много впечатлена. ќтносно идеите в не€ сама не можех да направ€ нищо и реших да изчакам с годините, за да разбера дали и как ще подейства на останалите. —нощи за пръв път чух по телевизи€та за провеждана дискуси€ около не€, затова днес потърсих н€какви мнени€ за не€ в »нтернет. ѕри мен тази книга сложи началото на една дълготърсена положителна пром€на. ke

 оментар є12 

Searcher 16/08/2011 • 20:16

Виждам, че някои ги вълнува каква е Анастасия?А за мен е по-интересен въпросът кой определя за Вас кой и какъв е един човек, дали той самия, или 'маската', която носи в матрицата?!Сексът е нещо различно от физическо съвкупление. За отглеждането на детето-на мен също ми беше малко странно, но, ако башата е недостатъчно 'подготвен ' и наясно кое, как е в действителност-дали не би навредил от незнание, защото после си пролича,че майката се е справила добре. Колкото за циганите и сравнението-някои да прави разлика между безотговорност, безхаберие и пълна вяра в силата Му Защото според мен има огромна разлика да скочиш пред движеща се кола, знаейки какво ще последва и/или просто да скочиш, защото нямаш нужното знание какво ще последваk?

 оментар є11 

Anji 15/08/2011 • 17:28

јз лично четох н€колко от книгите. —ъпругът ми си ги е купил... всичките. Ќ€ма да коментирам дали € има или € н€ма јнастаси€ - за мен лично тази книга е просто роман. ¬се пак ме измъчиха н€кои впечатлени€ и въпроси... ѕърво лекото поведение на јнастаси€ при зачеването на сина и... јко си тук в Ѕългари€ каква ли н€ма да те изкарат... —лед това игнорирането на бащата при отглежданито на детето... това го има само при животните не мислите ли? „ета книгата и си мисл€ за нашите цигани, дето, ако има едното лесно, да €дат сушени гъби и боровинки... всъщност не виждам гол€ма разлика. » те просто се плод€т.  олкото до нейните свръх човешки познани€ и възможности аз лично признавам хора като да кажем ¬атга - тази, ко€то помага на хората. ƒе ти е јнастаси€та...
“ази книга е болестно състо€ние за слаби и отча€ни психики. ¬сички обичаме розовото - време е да се огледате, да си избършете потеклите лигички, да си затворите увисналите ченета и да разберете, че “ј«»  Ќ»√ј ≈ ѕ–ќ—“ќ –ќћјЌ - ѕ–ќ—“ќ ≈ƒЌј  –ј—»¬ј ‘јЌ“ј«»я.


 оментар є10 

pchelichka 19/04/2009 • 13:59

".¬ие жените не се ли възмущавате от тази морална лекота на жената,ко€то е дадена за височаиши пример"

---diakon

 оментар є9 

pchelichka 19/04/2009 • 13:56

¬енчавката на јнастаси€
последната част на 8книга

"ќна обвенчана была, пред тем как ночь первую с тобою провести.
....
Ч ¬енчаю € сама себ€ пред вами, небом и своей судьбой. Ч » возложила сама себе на голову венец.

Ч ј где избранник венценосный твой? Ч вопрошал отец.

Ч  о сну готовитс€ он. Ќо когда бодрствует, то тоже спит. ќн ничего не знает об обр€дах. ≈го потом, через года, нужно спросить.
........
Ч ƒедулечка, поверь, он состо€лс€, € теперь венчана пред небом. ¬ обр€де двое принимать участие должны. Ќо ведь всегда сначала спрашивают одного, потом другого о желанье обвенчатьс€.

ћен€ спросили Ч € дала ответ. »збранник думает пусть сколь угодно лет. ћежду вопросами сколько продлитьс€ должно врем€, никто не указал. ћинута или дес€ть лет. Ќо даже если будет отрицателен ответ, останусь € повенчанной перед собой. » не нарушу вековой завет.

—казать ещЄ что-то хотел отец, он даже начал говорить, но в небе гр€нул гром, слова его все заглуша€

 оментар є8 

pchelichka 17/04/2009 • 12:03

нов сайт с форум   

 

  www.anastasiabg.com


 оментар є7 

anichka 18/03/2009 • 21:23

ћного готина книжка e «арйдаща хората с положителна енерги€ ! ј аннастаси€ саществува или не....? достатачно е че докато €четеш се чувстваш добре k


 оментар є6 

Slavomir 10/12/2008 • 14:26

“ова е уникално и мнооооого вдъхнов€ващо! «ащо да не може да се реализира една приказна иде€! Ќали сме венеца на природата :))) Ќека погледнем от страната на това, че искаме да сме по-здрави и по-щастливи, и по-богати! “огава си струва да се позамислим над идеите на јнастаси€. ƒали тр€бва т€ да се по€ви пред нас, за да € видим? “€ всъщност вече го е направила.


 оментар є5 

asedwarior 10/06/2008 • 15:00

it is true


 оментар є4 

dIAKONA 01/06/2008 • 23:08

«дравейте на всички,които в€рвате в тази прекрасно измислена истори€.ќпределено и на мен ми се иска да е истина,искам да в€рвам че “я е н€къде там в неизвестното дошла в нашето съвремие от звездите с пълен набор от ¬селенски знани€ по всички интересуващи ни теми,на които ни дава полусветски полудуховни отговори.—амо че,защо след като ¬ъзнесените ¬ладици толкова много насто€ват да преминем на  ново общинно съжителство извън населените места и раиони,нито дори намек за съществуването на тази "велика " жена -чедо на природата. ак “ат€на ћикушина н€ма да даде пример с не€ ,нейната сънародничка когато говори за вече спуснати€ проект за ќбщините и живота сред природата?!!—транни пропуски,нали?!ќсвен това ћегре прекал€ва със свободата на въображението си,като вмен€ва на една девица родена сред природата и изискана в нормите на морала,толкова необичайно послушание и безкрайно благородство при поканата за "топлене" на чувствителни€т му светски, истънчен гърбец.¬ие жените не се ли възмущавате от тази морална лекота на жената,ко€то е дадена за височаиши пример?!!!ѕомислете си...и пак си в€рвайте.Ќо пов€рвайте,жената на ¬ќƒќЋ≈я ще притежава не приключенска жарава в сърцето си,но преди всичко безкрайно висок нравствен разум и отговорност към ¬селенските «акони,от които «акона за  армата и общуването е един неотменим,строг закон.≈два ли една съществуваща јнастаси€ ще го прене брегне,след като е толкова еродирана.ћол€ да бъда извинен за този коментар,просто,защото това е мое виждане и не ангажирам нечие мнение.¬секи е свободен да в€рва или да не в€рва?!?....

 оментар є3 

veljona 06/12/2007 • 20:47

имам нужда да в€рвам във всичко това.дъщер€ ми се казвајнастаси...случайност.Ќо докато чет€х това и за миг не си помислих,че еизмислица.’ората имат нужда да в€рват в нещо и аз в€рвам в чудеса.»скамтакова парче клен.»мам нужда от чудо.

 оментар є2 

Nadejda 27/06/2007 • 21:31

Nikoi ne e dlagen da viarva v Anastasia.Samo horata s dobri sarca vednaga biha po4uvstvali 4e tia sa6estvuva.Az viarvam v neia i v dobrite i namerenia.Nadiavam se pove4e hora da viarvat za da stane sveta po-dobar.

 оментар є1 

cveta 15/01/2007 • 20:05

¬€рвам изц€ло че това е истина.   «ащото на сътвор€ващата Ћюбов т€ отвръща с любов и признателност.ѕланината прави човека по-добър и му помага да мисли.                                                             

^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.64 секунди