“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ћолба за прошка
ѕомощен
ѕосетители

free counters

Ќийл ƒоналд ”олш - »деите на –азговори с Ѕога в живота

†††† Ќай-гол€мата ирони€ на живота е, че онова, което желаем, е всичко което имаме.
††† –азполагаме изобилно с онова, което се стремим да имаме в изобилие.
††† ћоже и да не в€рвате, че това се отнас€ за вас, нито пък за н€кои от хората, които познавате и от които имате впечатлени€, но е самата истина. » само собствената ви мисъл, че не е в€рно, го прави да не изглежда такова във ваши€ опит.
††† √ледната точка играе изключителна рол€ в житейски€ ни опит. “ова, което един би нарекъл "липса", друг определ€ като "изобилие". ѕо този начин лични€т ни опит се сътвор€ва от индивидуални€ начин, по който представ€ме нещата. ј определени€та, които даваме, аз бих ги нарекъл избора ни, имат свойството да се умножават и разгръщат.  огато определим нещо като такова и тогава, то се превръща в това.
††† ўе ме запитате откъде зна€, че е така. ѕричината е, че съм много добър слушател. ¬иждате ли, задавал съм многократно въпроси във връзка с изобилието, благополучни€ живот, парите и това, което хората наричат "правилен начин да си изкарват прехраната". ѕреди н€колко години започнах да получавам отговори. јз в€рвам, че тези отговори дойдоха от Ѕога. ¬ момента, в който ги получих, б€х толкова впечатлен и поразен, че реших да записвам онова, което възприемам. «аписите се превърнаха в поредица от книги "–азговори с Ѕога",  оито станаха бестселъри по цели€ св€т.
††† —ъвсем не е потребно и вие да пов€рвате така, както и аз, в това какъв е източникът на отговорите, за да получите полза от самите отговори. Ќужно е само да отворите съзнанието си и да допуснете, че е възможно това, че може да има нещо, което хората не разбират съвсем във връзка с благополучието и ако го разберат, всичко би могло да се промени.
††† “акава беше съзнателната нагласа на една малка група от около четирийсет души, които се събирахме в един дом, недалеч от —ан ‘ранциско,  алифорни€, през €нуари 1999 година, за да изучаваме съвместно в дълбочина посланието, което предава "–азговори с Ѕога" по този въпрос, както и по въпросите за човешките взаимоотношени€ и по-нататък - за холистични€ начин на живот. јз споделих с тази група всичко, което съм разбрал от материала, свързан с тези теми, който се по€в€ва в диалога, и отговорих на въпросите, които възникваха. ќбщото ни излъчване през онези следобеди породи магнетично прежив€ване у мен и в резултат на това в душата ми потече удивителна мъдрост, ко€то, щастлив съм да кажа, бе записана на видеокасета и аудиокасета и редактираните версии на тези касети получиха публичност.
††† Ќасто€щата книга е писмен запис на онова събитие и представ€ нещата много по-свободно и, както ми се струва, с по-вдъхнов€ващ стил, отколкото би било, ако б€х създал текст с цел да бъде отпечатан. » поради това, че формата на  нига не е ограничена във времето и н€кои обсто€телства, свързани с производството на видео и аудиокасетите, ние усп€хме да включим тук материал, който н€ма да се открие във видео- и аудиоверсиите, защото те тр€бваше да бъдат съкратени по производствени причини.
††† ѕо същество в "–азговори с Ѕога" онова, което се казва, е, че повечето от нас не разбират истинската същност на изобилието и благата, смесвайки ги с парите, но когато използваме правилно онова, което действително имаме, и решим свободно да го споделим с всеки, до живота на когото се докоснем, ние откриваме, че парите, които за нас са били символ на благополучие, също започват да идват свободно при нас. Ќо дори и тази последователност от събити€ е непон€тна за н€кои. «ащото, когато мислим за парите, ние си представ€ме опитност и енерги€.  о€то стои извън Ѕожи€та реалност. Ќищо във вселената обаче не стои извън реалността на Ѕога; н€ма такава област, ко€то да не е част от Ѕога. –азберем ли веднъж, че парите са част от това, което Ѕог е, нашето отношение към т€х се промен€. Ќие започваме да се отнас€ме към т€х като към разгръщане на божи€та слава, а не като корен на вс€ко зло. ј това може да породи удивителни резултати.
††† Ќапълно е възможно да имаме изобилие и благополучие и изключителните откровени€ на "–азговори с Ѕога" ни показват как може да стане това. “ук представ€м н€кои от тези откровени€ така, както съм ги получил и разбрал. —подел€м ги с пълно смирение, направо от избора, а вие сами преценете каква полза можете да извлечете от т€х. Ќад€вам се, че ако поне един  оментар ви открехне нов прозорец или отвори широко вратата към по-гол€мо щастие, все пак ще има н€каква полза.

Ќийл ƒоналд ”олш
ёли, 1999, јшланд, ќрегон



Ѕлагополучието и как да го постигнеш


††† ћного ми е при€тно, че сте тук. ƒобро утро на всички. ƒобро утро, скъпа. “ова е мо€та съпруга. ƒобро утро.
††† јз не наричам всички в залата скъпи. Ќо мога да бъда изкушен да го направ€.
††† ћоже би се питате защо свиках тази среща. јз също се питам. ўе ми си да започна съвместната ни работа тази сутрин като поприказвам малко за това, което се случи с мен в живота. ўе ми се да се потоп€ в онова, което прежив€х през последните седем-осем години, за да ви кажа как достигнах до днешни€ ден и да ви дам възможност да узнаете какво означава то за мен. ѕосле можем да продължим и да поговорим по н€ко€ от темите,  оито, над€вам се, ще имаме възможност да разгледаме тук заедно.
†††  олко е мило, че сте избрали да бъдете с мен в тази ста€ днес.  олко е мило, че сте избрали да бъдете на планетата в този момент. “ова е много, много важен момент. ’ората нееднократно са повтар€ли това и те винаги са били прави, но аз не съм сигурен, „е то е било толкова в€рно, колкото е в този момент. Ќавлизаме в такава епоха на тази планета, когато решени€та и изборите, които правим, ще предизвикат решително въздействие и изключителни последици върху живота, който сътвор€ваме заедно. «атова наистина е дадено да се събираме в групи като тази, в големи и малки групи, за да сподел€ме сво€та реалност, своите разбирани€ и да постигаме все по-гол€ма €снота, за онова, което ни свързва. ј когато установим различи€та помежду си, да намерим начин да зачитаме тези различи€. «ащото, ако не се научим да зачитаме различи€та помежду си, наши€т живот на планетата ще бъде лишен от смисъл. ј вие сте дошли тук, защото ¬ това има смисъл. «атова сте се превъплътили ¬ своето т€ло тъкмо в този момент, затова сте дошли тъкмо на тази планета в този период от време. ƒали го знаете или не. ¬ие сте дошли тук с много гол€ма миси€. «а много хора, ако и те са като мен, миси€та може да се окаже по-гол€ма, отколкото първоначално са си мислели и представ€ли. ўе повтор€ това.  азах, че за много хора, ако и те са като мен, миси€та е далеч по-гол€ма от тази.  о€то първоначално са си мислели и представ€ли.
††† ѕреди всичко животът ви н€ма нищо общо с вас самите. ј това би могло да промени ц€лата ¬и представа за това какво имате да вършите тук. ј и животът ви н€ма нищо общо с вашето т€ло. “ова също може да промени ц€лата ¬и представа за това какво имате да правите тук. ¬аши€т живот е свързан с миси€та. ко€то ви е отредена от онази част от вас самите, ко€то сме приели да наричаме на наш език душа.
††† ѕо мое наблюдение много малко са хората, които специално в този живот обръщат внимание и отдел€т време на миси€та на собствената си душа. «на€, че не го прав€т. ѕрез по-гол€мата част от живота си аз сами€т обръщах внимание на миси€та на егото си, на съзнанието си, на т€лото си - с други думи на онази страна на сами€ себе си, с ко€то се идентифицирах. » обръщах много малко внимание на миси€та на душата си, на реалната причина, поради ко€то съм тук. јла онези от нас, които започнат да се вглеждат и да се питат ко€ е истинската причина, поради ко€то са дошли на тази зем€, започват да оказват изключително вли€ние върху света - вли€ние, което дори не сте подозирали, че е възможно.
††† »зведнъж се озовавате... ќзовавате се на н€каква урва, на ръба. “о е нещо като това, за което говори јполинер:
††† - ≈лате до кра€.
††† - Ќе можем, страх ни е.
††† - ≈лате до кра€.
††† - Ќе можем. ўе паднем!
††† "≈лате до кра€."
††† » те дойдоха.
††† » той ги блъсна.
††† » те полет€ха.
††† ћалцина са онези измежду нас, които в този момент са готови да полет€т, които са готови да потегл€т, както е казала ƒжийн (–одънбъри), към такива места. където човешки€т крак не е стъпвал преди - които са готови да полет€т сега, както и да вземат със себе си всички хора, до чийто живот се докосват в един полет на въображението, който истински може да промени света. » в насто€щото време всеки ще има възможността да реши дали е един от тези малцина избрани; избрани, както тр€бва да добав€, от самите себе си, не от н€кой друг. “ова е процес на избор на сами€ себе си.
††† ≈дин ден ще се пробудиш, ще се погледнеш в огледалото и ще си кажеш: "јз избирам себе си. »збирам сами€ себе си. “ова съм аз."
††† “ова е игра на гоненица с един-единствен играч. "“ова съм аз".
††† ћного прилича на детска игра. ƒетска игра, ко€то се играе с такова посвещение и такава радост, с каквато игра€т децата, когато са заедно - само че в тази игра има един-единствен играч. » сега ти тр€бва да се откажеш от играта на криеница и да започнеш да играеш на гоненица. "јз съм това." "“и си това." "ћного благодар€."
††† » така в насто€щите дни и времена ти тр€бва да избереш сами€ себе си; или да не избереш сами€ себе си - както предпочиташ.  акто предпочиташ сами€т ти. Ќо ако избереш себе си като играч в тази специална игра, ще откриеш, че си накарал собственото си "аз" да се откаже от всички предишни в€рвани€, разбирани€, мисли и представи за онова, което си дошъл да вършиш на тази зем€, за причината, поради ко€то си се превъплътил в това т€ло, в този момент и на това м€сто. ¬сичко, което н€кога си мислил по тези въпроси, ще се промени. “огава ще разбереш, че животът ти н€ма нищо общо със сами€ теб или с твоето т€ло.
††† Ќо ц€лата ирони€ е в това, че в мига, в който решиш и за€виш, че животът ти н€ма нищо общо с теб, нито с твоето т€ло. ¬сичко, към което н€кога си се стремил, за което си копн€л и си се борил да получиш за себе си и за твоето т€ло, ще дойде при теб јвтоматично. Ќо н€ма да те е грижа. «ащото вече то н€ма да ти тр€бва. ўе му се радваш, разбира се, но н€ма да се нуждаеш от него. “огава борбата най-сетне ще свърши за теб.
††† Ќо т€ едва тогава ще започне за стотиците и хил€ди, а може би милиони хора, до чийто живот се докоснеш. » ти ще ги виждаш ежедневно - тези хора, за които борбата наистина сега е започнала, които предприемат онези първи стъпки по път€ към дома. » те като теб ще протегнат ръка, фигуративно, ако не буквално, но пон€кога и съвсем буквално.
††† ўе се огледат наоколо си, над€вайки се да намер€т този, който ще им подаде ръка в отговор и който ще каже: "ѕоследвай ме"; който ще се осмели да каже:
††† "јз съм път€т и ∆ивотът. ѕоследвай ме."
††† Ќа н€кои това може да им прозвучи прекалено религиозно. јла то е третата и последна от детските игри, които детето в нас, т. е. нашата душа, ще изиграе. “ова вече н€ма да бъде игра на криеница, н€ма да бъде игра на "това си ти"; сега ще бъде "последвай водача".
††† ѕоследвай водача. ј водачът си ти. » ти ще последваш себе си. Ќие ще тръгнем по твоите стъпки. јз ще направ€ изборите, които ти ще направиш.
††† Ќие ще стигнем до решени€та, които ти вземеш сега. Ќие ще кажем думите, които ти казваш, ще се докоснем до света по начина, по който ти се докосваш.
††† Ќие ще последваме твоето водачество.
††† јко си мислиш, че цели€т св€т те гледа този ден и следва примера ти във всичко, което мислиш, говориш и вършиш, това ще промени ли поне малко начина, по който ще прекараш този ден? ћоже би ще го промени мъничко за н€кои от ¬ас.
††† ≈, светът наистина те следва, независимо дали ти го знаеш или не. “ова е великата тайна: цели€т св€т - и съвсем определено онези хора от света, до чиито живот се докосваш - следва тво€ пример. Ќие те наблюдаваме. Ќие искаме да разберем тво€та истинска същност. » ¬иждаме това, което си мислиш, че си. » ние си вземаме пример от теб. —ъщо както актьорите на сцената, ние ти подражаваме, защото н€маме на кого другиго да подражаваме. Ќие сме всичко, което съществува. ƒруги н€ма.
††† ћожем да потърсим н€къде ¬ън от себе си по мащабен пример, може би н€къде на небето - може би дори в собственото ни въображение. Ќо в кра€ на краищата ще стане, така че да подражаваме един на друг. ¬ кра€ на краищата децата ще подражават на своите родители, а на свой ред родителите - на своите родители. » една наци€ ще подражава на друга наци€. Ќакра€ ние всички ще се следваме един-друг, докато един не излезе напред и не за€ви: "Ќе по този път, път€т е друг."
††† “ака че, твоето решение на този етап от живота ти, в този наистина критичен период, когато свърша векът и ние преминаваме в истински нова епоха, твоето решение е действително решаващо. “ова не е н€какво дребно решение, защото ти не го правиш само за себе си. –ешението, което вземаш в тези дни и в този период, ти го взимаш също така за всеки друг от тази ста€. » причината е съвсем €сна. «ащото н€ма никой друг в ста€та. ќсвен теб. ≈то те в твоите множество про€вени форми; ето те тука. “ака че решението, което вземаш за себе си, ти го вземаш и за всички нас. «ащото всички ние сме едно ц€ло.
††† “ова може да ви прозвучи малко езотерично.
††† ѕърво изглаждаме религиозни, а след това езотерични. Ќо именно тези мисли, тези пон€ти€, тези идеи тр€бва да започнат да стават двигател на наши€ общ човешки опит. «ащото в противен случай общи€т ни човешки опит ще престане да бъде колективен. » фактически ще се разпадне и разгради, както ще стане и с нашата планета.
††† ƒостигнали сме до този момент. Ќали знаете, когато самолетите н€кога са пресичали океана, имало една черта, за ко€то се е  азвало "чертата, зад ко€то н€ма връщане"?  огато си твърде отдалечен, за да се върнеш, но н€маш достатъчно сили, за да се приземиш на други€ бр€г? Ќали познавате тази опасна зона, когато човек не е нито тук, нито там. —трува ми се, че тъкмо тази черта сме стигнали сега на нашата планета в много области: по отношение на екологи€та, по отношение на световната икономика. —видетели сме, че в много области на света всичко започва да се разпада по отношение на социалните структури, на духовните ни разбирани€, на образованието и възпитанието на нашето поколение. “ова става по толкова различни начини и в толкова много области, че, изглежда, сме стигнали тази ничи€ зем€, тази опасна зона. Ќе сме нито тук, нито там. Ќо въпреки това сме отвъд точката, от ко€то н€ма връщане, пресекли сме рубикона. — всички тези изрази аз издавам сво€та възраст. ¬секи, който е под 45 години би казал: "ѕресекли сме рубикона ли?  акво, по д€волите, означава това?" Ќие сме пресекли рубикона и въпросът е сега:  акво тр€бва да направим и как да накараме останалите да преминат от другата страна? » отговорът на този въпрос всъщност ще бъде даден на човешката раса от хора като вас. ќт вас. » ако си мислите, че това ще бъде направено от хора като мен, които случайно тъкмо този ден и по това време се наслаждават на нашата петнадесетминутна разходва на слънце. ¬ие грешите. ƒнес аз искам да ви внуша, че не става дума за хората,  оито са пред вас в ста€та. јз случайно се намирам тук - искам да подчерта€ това - по чиста случайност. —ъс същото основание би могъл да бъдеш ти. ¬същност нека един от вас да излезе тук отпред и да довърши програмата. (—м€х.) —амо си помислих. Ќанси е готова. Ќо тъкмо това е истинското изпитание, това е реални€т въпрос.  олко измежду вас, ако им бъде дадена възможност, ако им бъде оправено предизвикателство, биха казали: "’ей, Ќийл, знаеш ли какво? јз съм готов! ўе заема м€стото. ўе се изправ€ пред аудитори€та". «ащото истинската тайна на живота е, че вие сте пред аудитори€та и без това, независимо дали го знаете или не. “ова е мисълта, ко€то се опитвам да ви внуша. ¬и сте винаги пред аудитори€та. —амо ви се струва, че не сте. »стинската ирони€ на живота е, че не съществува друго м€сто, освен пред аудитори€та. Ќе съществува задна част на ста€та. “ака че н€ма къде да се скриете. ѕоследвайте водача - излиза, че това правило е задължително.
††† ѕозволете ми да ¬и разкажа как стигнах до това м€сто пред вас. —амо ще ви дам н€кои сведени€ за това как започна всичко. ѕрез 1992 година б€х стигнал до момент, ¬ който отново губех поредната си връзка, на ко€то се б€х посветил, като имах насреща си една забележителна личност.  ариерата ми бе стигнала до мъртва точка. «дравето ми се разпадаше. Ќищо не ми вървеше, както тр€бва в живота. ј тази връзка, ко€то имах с мо€та забележителна жена насреща, беше връзка, ко€то си мислех, че ще продължи завинаги. » ето че т€ се разпадаше пред очите ми, изплъзваше ми се от ръцете.
††† Ќе ми беше за първи път подобна връзка да се разпада пред очите ми. Ќито пък беше за втори. Ќе беше нито трети€, нито четвърти€. » така (см€х) разбирах, че в случа€ има нещо, което не знам, че ако го знаех, това щеше да промени всичко за мен. Ќо просто не знаех какво е то. ¬ своите лични отношени€ аз просто не можех да откри€ тази тайна.
††† ѕо отношение на професионалното си развитие срещах същи€ тип предизвикателства. Ѕ€х прочел всички книги, които се отнас€ха до: "прави, това което обичащ и парите ще последват". Ќе мислех така - макар да допусках и такава възможност, разбира се. Ќо н€как си все не усп€вах да намер€ точната ‘ормула. »ли вършех нещо, което наистина обичах, но стигах до пълен фалит, или правех достатъчно пари, за да прежив€вам н€как си, но душата ми умираше хил€дократно.  ато че ли не знаех как да съчета€ тези две неща. ѕоне не за дълго. јко успеех все пак да ги съчета€, това беше за не повече от седем-осем месеца и после се провал€ше. Ќе усп€вах, н€как си, да залеп€ парченцата. » да направ€ така, че да останат залепени. —ъщото беше положението и със здравето ми: имах чувството, че не мога да изкарам и година, без нещо да ми се случи. » пон€кога това беше нещо доста сериозно. »мам предвид, че имах болни бъбреци, богато б€х на 36. Ѕ€ха ми се случили доста неща: хронични проблеми със сърцето и една камара други неща, за които дори не споменавам. » така на 50-годишна възраст се чувствах така, с€каш б€х на осемдесет, при това не много здрав и за 80-годишна възраст: с артрит, радиоколит и какво ли още не. –азбирате ли какво искам да кажа? Ќ€как си не съум€вах да накарам тази машинка да работи. » всичко ми се беше струпало наведнъж.
††† ¬иждате ли, обикновено Ѕог се е отнас€л по-добре към мен. ¬ повечето случаи ми се струпваше само едно нещастие в даден момент. Ќо тъкмо в онзи момент по причини, които все още не са ми напълно €сни, всичко се бе струпало наведнъж, по едно и също време. "ќ, бе казал Ѕог, хайде да му дадем тройно изпитание. Ќека да се по€в€ онзи номер с работата, личните взаимоотношени€, здравето в една седмица." » ето че така се случи. Ѕеше нещо като троен луц. Ќ€какъв метафизичен троен луц. » аз се пързал€х върху доста тънък лед. Ќе знаех докъде ще стигна с всичко това. Ѕ€х много, много, много €досан - имаше опасност да изпадна в хронична депреси€.
††† » ето че една нощ захвърлил завивките на леглото, защото се б€х събудил посред нощ, изпълнен с €рост и безпокойство от това, което представл€ваше мо€т живот. ¬турнах се в по-широката част на къщата и закрачих напред-назад посред нощ, опитвайки се да намер€ отговор на своите въпроси. ќтидох там, където винаги отивам за отговор посред нощ, но в хладилника онази нощ н€маше нищо прилично, ето защо отидох на дивана. —еднах там. ќпитайте се да си ме представите, в три часа сутринта на дивана, плувнал в пот и печейки се на собствени€ си огън. » тогава аз призовах Ѕога.  азах си: е, добре мога да се щурам наоколо, да разби€ къщата, да счуп€ чиниите или да направ€ каквото и да било. Ќо аз сед€х там и виках към Ѕога: "Ѕоже, какво тр€бва?  акво тр€бва да направ€, че да успе€ в тази игра? Ќ€кой тр€бва да ми кажи ми правилата. ќбещавам, че ще € игра€. —амо ми дай правилата. ј след като ми ги дадеш, не ги промен€й." «ададох още десетки хил€ди въпроси. » тогава вид€х на масичката за кафе пред мен съвсем случайно н€какъв жълт тефтер. ƒо него имаше писалка. ¬зех го, включих една лампа и започнах да си изливам €да писмено. “ова ми се стори най-безопасни€ и тих начин да си го изле€ в 4,15 сутринта. Ќе зна€ как е с вас, когато сте гневни и когато пишете, но аз пиша наистина надълго и нашироко, когато съм €досан. ј в онзи момент наистина б€х €досан.  акво тр€бва да направ€? ћного б€х раз€рен. «а да се оправ€ в този живот? » какво съм направил, та да заслужа такъв живот, който е само една посто€нна борба?
††† ¬ъзклицани€, възклицани€, възклицани€.
††† » аз продължавах и продължавах да пиша в продължение на около двадесет минути, просто си изливах €да и призовавах ¬селената да ми даде н€какъв отговор. » най-накра€ се успокоих, макар и малко, почувствах се съвсем леко по-добре. Ѕ€х вече не толкова зле.  азах си, хей това май ми беше полезно. “р€бва да сподел€ този процес с н€кои при€тели. “ой дава резултат. ѕонечих да остав€ писалката, но т€ не искаше да напусне ръката ми. ѕогледнах € и си  азах: "Ќе е ли странно това? –ъката ми се е вдървила от толкова много писане." „овек винаги намира н€каква причина.
††† ¬ърнах писалката върху харти€та отново, без да мога да си об€сн€ и досега защо. “огава в съзнанието ми изникна една мисъл. ≈дин съвсем тих глас, ето тук над д€сното ми рамо. —ега го наричам мо€т безмълвен глас.  огато за първи път чух безмълвни€ глас беше все едно н€кой ми шепне в д€сното ухо. „увството, което ме обзе бе чувство на неверо€тно успокоение. Ѕ€х напълно умиротворен - в пълен вътрешен покой и ме изпълваше неверо€тна радост.
††† «наете ли, мисл€, че съм имал и други моменти в живота си, когато съм изпитвал тази радост... ћоментът, например, когато се ожених за Ќанси - не ц€лата церемони€, а онзи момент, богато свещеникът каза най-сетне "¬земаш ли..." » в този момент аз погледнах в очите й и помълчах един миг и казах: "ƒа, ¬земам €". “ова беше един такъв кратък миг, в който ц€лото ти т€ло се изпълва с нещо, което не можеш да об€сниш. “и съзнаваш, че ¬земаш изключително важно решение, правиш огромен избор и си толкова щастлив, че н€маш дори и най-малкото колебание по отношение на него - това е миг на пълно щастие... Ќа истинска радост.
††† —трува ми се, че всеки от нас е имал подобни моменти, може би три-четири, може би пет пъти в живота си,  огато се е чувствал изпълнен с това усещане, че нещо е "добро", че е напълно правилно, че е съвършено радостно.
††† “очно така се чувствах и аз ¬ онзи момент, когато за първи път чух безмълвни€ глас - просто... радостен. ≈дна умиротвор€ваща, утешителна радост.
††† » тогава безмълвни€т глас каза:
††† - Ќийл, ти наистина ли искаш да получиш отговори на всички тези въпроси, или само се разтушаваш?
††† - ≈, да, разтушавам се, но ако има отговор, аз непременно искам да го узна€.
††† — това отговорите започнаха да се €в€ват - избликнаха като поток. ќтговорите на всеки въпрос, който н€кога съм постав€л, ми се даваха. » то толкова бързо, че чувствах, че тр€бва да ги запиша, защото в противен случай щ€х да ги забрав€.
††† ¬иждате ли, съвсем не съм имал намерение да пиша книга. «аписвах всички тези отговори, защото не исках да забрав€ онова, което ми се казваше.
††† » така записах всичко на един дъх толкова бързо, колкото можех.  огато прочетох онова, което пишех, то естествено породи у мен други въпроси, защото това, което излизаше под перото ми, беше нещо удивително. » така започнах да записвам въпросите, на които ми се отговар€ше, а това пък доведе до още отговори. јз пишех все повече и повече въпроси и получавах все повече отговори. » преди да си дам сметка, б€х въвлечен в един писмен диалог и по-късно разбрах, че това е диалог с Ѕога.
††† “ова е кратката предистори€, благодарение на ко€то стигнах дотук - и т€ продължи с това, че аз изпратих написани€ на харти€ диалог на един издател. ’ората ме питат: "«ащо си направил това, щом не си имал намерение да пишеш книга?" ћоже би си спомн€те, че в диалога се казваше: "“ова един ден ще се превърне в книга". » аз си помислих: добре, нека изпитам Ѕога. ƒействително подложих на изпитание Ѕожеството. —лед като записах, "“ова един ден ще се превърне в книга", първата ми мисъл беше: "ј, да, да, ти и още стотина души ще изпратите своите среднощни мисловни лутаници на н€кой издател, който веднага ще подскочи и ще за€ви: "Ѕоже √осподи, но да, разбира се, ние ще публикуваме това веднага". » милиони хора по света ще си го куп€т.
††† —амо че фактически точно това и стана. ћатериалът беше публикуван и милиони хора по света го купиха. “ой е преведен на двайсет и седем езика по цели€ св€т. Ќастина е удивително да видиш нещо, което ти си написал, да излиза на €понски, гръцки, еврейски и да си дадеш сметка, че си докоснал цели€ св€т.
††† ≈дно отклонение.
††† «ащо съм застанал тук, пред вас? »мам предвид, защо съм избрал да сто€ тук, пред тази аудитори€? —ега вече съм на€сно, че б€х призван да бъда посланик, напълно разбирам, че всъщност винаги съм бил посланик и че не мога да си позвол€ да бъда никъде на света, освен тук, пред тази аудитори€. «ащото имам много важно послание, което тр€бва да сподел€ с всеки, до чийто живот се докосна. » това е в€рното послание, което съм дошъл да сподел€. ¬ие всички сте посланици и н€ма такова м€сто на света, където да бъдете, освен пред аудитори€та. ¬сички вие сте дошли да споделите едно много важно послание с всеки, до чийто живот се докоснете. » ето го важното послание, което сте дошли, за да споделите с т€х: всичките, всеки един измежду т€х, е посланик. ¬сички те са дошли, за да сподел€т едно много важно послание. » н€ма друго м€сто, където могат да бъдат, освен пред аудитори€та. » това е важното послание, което са дошли да сподел€т: всеки един е посланик.
††† » беше тъмна и бурна нощ и група бандити сед€ха край огън€. ≈дин от бандитите каза:" Ўефе, разкажи ни н€каква истори€". » шефът каза: "Ѕеше тъмна и бурна нощ и група бандити сед€ха край огън€, когато един от бандитите каза: "Ўефе, разкажи ни н€каква истори€". » шефът каза: "Ѕеше тъмна и бурна нощ..."
†††  акто виждате всичко се върти в кръг. ¬ечната истори€ на живота е една и съща. ¬еликото послание, което съм дошъл да сподел€, е същото това послание. ѕосланието е, че вие сте дошли, за да споделите едно послание. » посланието, което сте дошли да споделите, е, че те са дошли да сподел€т едно послание и това е посланието,  оето всички ние сме дошли да споделим един с друг: "«дравей, пробуди се. «наеш ли  ой си ти всъщност? «дравей. ѕробуди се. –азбираш ли?"
††† ≈то посланието, което сме дошли да споделим един с друг: ¬ие и аз сме едно ц€ло. ¬ тази ста€ има човек. Ќе мислете, че сме откъснати, разделени един от друг. Ќе сме разделени. »ма само един човек в тази ста€. » н€ма никаква разлика помежду ни. » ако мислите, че съществува разлика помежду ни, премахнете €. «ащото разлика не съществува. ѕрестанете да се опитвате да създавате изкуствени разграничени€ там,  ъдето не съществуват. » когато вече н€ма да можете да създавате разграничени€, вие и аз ще бъдем едно ц€ло. ўе има само един човек в тази ста€ и само един човек на планетата, само един човек в ц€лото творение. ¬сичко, което ви причин€ва болка и страдание, усилие и борба, мъка и трудности, ще изчезне. ¬сичко това просто ще изчезне. » така, престанете да мислите, че едни са от едната страна, а други - от другата. Ќ€ма такова м€сто, където свършвате "вие", за да започна "аз". “ова е едно просто и из€щно послание, което промен€ всичко.  ога ще го разберем?  ога най-сетне ще го разберем? “ова ще стане, когато го предадем на другите. „увате ли ме? Ќие ще разберем посланието, когато го предадем на другите.
††† » така, ето ни заедно днес.  огато вл€зох в ста€та, помислих си: какво, по д€волите, прав€ тук? ¬иждате ли, ако не внимавам, може да ви се стори, че имам да ви казвам нещо, което вие не знаете. Ќаистина тр€бва да съм много бдителен в това отношение. јко не внимавам достатъчно, може и на вас да ви се стори, че имате да чуете нещо, което не знаете; което никога не сте чували преди. јко не внимавате, може се поддадете и да забравите кои сте и да започнете една игра, наречена "аз зна€, а ти не знаеш". —амо че сами€т аз н€мам желание да игра€ на тази игра нито сега, нито когато и да било. Ќапълно съм на€сно, че н€мам да кажа нищо, което вие вече да не знаете. “ака че, благодар€ ви, че дойдохте и сбогом.
††† ќще откакто вл€зох, все се опитвам да намер€ начин да се измъкна от тази ста€. “ова май е доста удобен начин. ѕоне колкото и всеки друг. ƒобре, преди да продължим - защото ние все пак ще поговорим малко върху нашата най-важна тема, ко€то е темата за благополучието и верни€ начин да го постигнем... Ќо преди да продължим, н€кой бе вдигнал ръка. ј аз вече петнайсет минути се прав€, че не забел€звам.
††† -  огато разказвахте, как сте чули глас до л€вото ¬и рамо...
††† - ¬същност беше д€сното рамо, но какво значение има това?
††† -  огато започнахте да пишете, да задавате въпроси и да получавате отговори, да пишете книги, почувствахте ли нещо специално като усещане, нещо особено, свързано с този глас, с този импулс да пишете,  оето да го откро€ва от други моменти, когато ни се случва нещо да ни се причуе или когато нещо ни подтиква да пишем? »маше ли нещо друго, н€какво присъствие, н€какво чувство или... ћожете ли да ни опишете онова състо€ние?
††† Ѕеше н€каква нежност. —€каш ц€лото ми т€ло се разтап€ше. “рудно ми е да го опиша. „увствах се отърсен от вс€каква тревога, напрежение или "негативност", ко€то изпитвах, когато седнах на дивана. —помн€м си само, че с€каш без вс€какво усилие на вол€та съм оставил ц€лото си напрежение и съм се освободил от него. “ова просто се случи. ѕочувствах внезапно... » после от тази нежност възниква,.. ћного ми е трудно да говор€ за това, защото почти веднага влизам в същото състо€ние.
††† —€каш ¬ърху теб се е спуснал мирът?
††† “ова е мир и чувство за неописуемо щастие и едининение - радост, ко€то просто извиква сълзи. –адост, изключително дълбока. » от този първи миг аз просто сед€х и сълзите ми се стичаха. ѕреди да мога да напиша и десетина думи, спомн€м си, че мастилото върху страницата се размаза. ѕишех с едни тънкописци - и мастилото ми се разтече заедно със сълзите ми.
††† —ега н€как си съм привикнал към това прежив€ване. “ака че зна€ какво ще се случи. «на€ как ще се чувствам. Ќ€кой от вас присъствал ли е на момента, когато се ражда дете? ¬земал ли го е на ръце в онези първи 4-5 минути от негови€ живот? јко н€кога сте имали подобно прежив€ване, това е същото. “ова съм прежив€л само, когато за първи път взех в ръцете си своето дете в първите мигове на негови€ живот и погледнах лицето му. Ќе изпитвах нищо друго, освен единение, пълна свързаност, любов, ко€то не познаваше никакви ограничени€ и беше напълно безусловна. “ова беше нещо като... ƒори не може да се изрази с думи. “ака го почувствах - с€каш държах новородено дете в ръцете си. “очно така беше. » в онзи миг наистина разбирах, че действително държа в ръцете си едно новородено. «наех, че давам живот на едно ново мое јз. «наете ли, никога не съм сподел€л това преди. ≈два сега, в отговор на ваши€ въпрос, изплува тази образност за мен. ўе познаете това усещане, когато се почувствате преродени. Ќикой н€ма да се налага да ви казва кога се раждате отново. ¬ие сами ще го познаете. » след този момент вече никога н€ма да се чувствате същи€т човек и н€ма да имате старото отношение към себе си, нито към другите.
††† ¬сички бариери между вас и другите хора ще отпаднат. ¬с€ко чувство за разделение ще изчезне. » тогава вие ще станете много опасни, защото ще изпитвате желанието да се доближите до хората и силно да ги прегръщате. «наете ли, ще искате просто да отидете при н€кой човек и да му кажете: "јко знаеш колко те обичам", (см€х) и ще се над€вате при това да не ви арестуват, особено ако, Ѕоже опази, направите това по отношение на друг мъж... «ащото обществото учи, че човек не бива да се отнас€ така към н€кой непознат. ќсобено ако си мъж, внимавай... ƒа не засегнеш други€ пол. ѕознато ми е всичко това...
††† »звинете ме, аз се покайвам за това, че съм мъж. (—м€х.)
††† ќт самото начало на времето всичко, което н€кога сме желали, е да обичаме и да бъдем обичани. » от самото начало на времето, всичко което сме правили, е да създаваме морални ограничени€, религиозни табута, социални норми, семейни традиции, философски системи и вс€какви правила и регулации, които да ни казват кого, кога, къде, какво и как можем да обичаме; и кого, кога, къде, какво и как не бива да обичаме. » за съжаление, този втори списък е по-дълъг от първи€.
†††  акво правим всъщност?  акво е това, което вършим? јко приближа до онзи човек ей там и му кажа: " расотата в мен вижда красотата в теб", какво лошо има в това? »ли ако отида при н€кой непознат и му кажа: "јз виждам истинската ти същност", какво лошо има в това?
††† Ќе зна€, хора, как сме решили да направим нещата такива, каквито са, но тр€бва да ви кажа ето какво: ако не променим това, което сме изградили, никога н€ма да преживеем себе си, такива, каквито сме наистина. ≈то защо, дошло е време да изграждаме отношени€та си отново, да пресътворим живота си. “ова всъщност е време да пресътворим самите себе си по нов начин - в поредната най-върховна верси€ на най-върховната визи€, ко€то н€кога сме имали по отношение на собствената ни същност.
††† ќ, √осподи, √осподи, √осподи... Ќе ме карай да продължавам. ¬иж сложил си ме тук отпред в една ста€ пълна с хора и аз виждам нови сили, готови за постъпление в арми€та.  акво да направ€, за да ги мобилизирам?  ак мога да ги накарам да вл€зат в играта?  ак да ги накарам? »мали ли сте едно специфично усещане, като човек, който се приближава към игрище? „есто като момче ходех отвъд хълма, на игрището в съседската околност. Ќие имахме гол€мо игрище на осем квартала разсто€ние от нашата къща.  огато приближавах, започвах да се вълнувам: "ƒали ще има н€кой на игрището? ўе намери ли там н€кого?"  огато приближавах виждах н€кои деца да игра€т наоколо. ≈дни познавах, други не, €вно б€ха дошли от различни части на околността. —помн€м си, че вечно си мислех: "как да ги накарам да игра€т с мен?"
††† »мали ли сте н€кога такова усещане, приближавайки се към н€кое игрище?
††† ѕосле приближавах игрището и едни от децата казваха: "’ей, здрасти, Ќийл. ’айде да поиграем." ј други деца възкликваха: "я, вижте го, онзи, устати€т ”олши, пак е дошъл." » бивах отхвърлен. Ќ€кои от присъстващите бил ли е отхвърл€н на игрището? Ќикой ли? Ќ€ма ли сред вас хора, които са били изхвърл€ни от играта? ѕо същи€ начин се чувствам и когато върв€ към ста€, подобна на тази. "ќ, √осподи, чуд€ се дали ще се включат в играта заедно с мен. Ќима н€ма да е същинско удоволствие, ако го направ€т?"
††† “ъй че, хайде да си поиграем малко с тази матери€. ƒа разгледаме н€кои от нещата, които ми се казаха в онзи изключителен диалог, в който б€х въвлечен. Ќека да поговорим за изобилието.
††† »зобилието и благоденствието е тема, към ко€то съм про€в€вал изключителен интерес през годините. ћного хора про€в€ват интерес. » първото нещо, което съм разбрал по отношение на благоденствието е, че, когато започна да го разглеждам в дълбочина и когато започнах да получавам информаци€та си от по-висш източник, разбрах, че съм имал погрешна представа за тава какво представл€ва наистина изобилието и благоденствието. —м€тал съм, че благоденствието се състои в материалните неща, че се свързва с количеството материални притежани€.
††† ћраз€ да опрост€вам нещата. Ќе ми е при€тно, да говор€ за очевидни неща, защото съм на€сно, че вие вече знаете какво ще ви кажа. Ќо за тези от вас, които са забравили, че зна€т, бих искал да напомн€ онова, което ми бе напомнено в мо€ диалог. »стинското изобилие и благоденствие н€ма нищо общо с това, което притежава човек, а се състои изц€ло в това какво е. » че когато аз сподел€ своето изобилно битие с всички, до чийто живот се докосвам, онова, към което се стрем€, се получава автоматично, без дори да се опитвам да го притежавам. ¬сичко материално, което си б€х представ€л, че характеризира благополучието, всичките из€щни кристални съдове, великолепни антики и красиви дрехи, всичко това с€каш че само дойде при мен, без ни най-малко да се бор€ за него. “ъй че аз търсех това, което си мислех, че представл€ва благоденствие и си представ€х именно материални блага, а онова, което имах в изобилие, всъщност б€х пренебрегнал напълно. —помн€м си неотдавна как сед€х сред препълнена с хора ста€, малко по-гол€ма от тази, и водех семинар сред красивите планини на  олорадо в ≈стес-парк. ≈дин от присъстващите се обърна към мен:
††† - Ѕих искал да имам изобилие и благоденствие в живота. “ова беше негови€т проблем. » той добави:
††† - Ќе мога да спечел€ достатъчно пари. ≈два усп€вам да свържа двата кра€. “р€бваше наистина да пест€ вс€ка стотинка, за да успе€ да дойда и да присъствам тук. » той продължи да говори:
††† - ÷€л живот съм мечтал да имам благоденствието, което наблюдавам у вас - и той посочи към мен в залата. - искал съм да го изпитам.
††† ј аз му  азах:
††† - ¬иж, ако искаш наистина да преживееш благоденствието, защо например не използваш обедната почивка, за да раздаваш изобилно от онова, което имаш да дадеш?
††† “огава той учудено ме погледна и каза:
††† - Ќо аз н€мам нищо, което мога да дам!
††† “ой изобщо не се преструваше - съвсем искрено мислеше, че н€ма какво да даде. “ъй че тр€бваше да го погледна и да започна да изреждам очевидното:
††† - »маш ли любов, ко€то можеш да дадеш?
††† - ќ, - той не беше съвсем сигурен. Ќо струва ми се, че все н€как си тр€бваше да си даде сметка, че поне капчица любов в него има, ко€то може да даде. “ой отвърна:
††† - ƒа, да предполагам, че имам известна любов, ко€то мога да дам.
††† - »маш ли милост - изпитваш ли в душата си милост?
††† - ƒа струва ми се, че имам дон€къде милост. ’ората ме наричат милостив човек.
††† ћежду другото, беше му трудно да направи това признание. «атрудн€ваше се да назове думата "милост" в едно и също изречение с думата "аз". ¬се пак допусна, че има дон€къде милост, ко€то да про€ви.
††† ѕосле го попитах има ли чувство за хумор.
††† - ќ, да... - отвърна той, - зна€ достатъчно вицове, които да ми стигнат за ц€л живот.
††† - —трахотно - казах аз.
††† Ќаправихме списък от нещата, които притежаваше в изобилие. Ќо той, разбира се, не см€таше, че всички тези неща имат нещо общо с изобилието, така, както си го представ€ше.  азах му:
††† - ƒобре, да приемем, че нашите определени€ на това какво е изобилието не съвпадат. Ќо тр€бва да се съгласиш, че притежаваш в изобилие изброените неща.
††† ћожахме да постигнем съгласие по този въпрос. “огава аз казах:
††† - „удесно. ј сега, ето какво искам от теб. ѕо време на обедната почивка ми се ще да раздаваш щедро всички тези неща, които призна, че притежаваш. ќтдавай ги щедро. ƒавай повече, отколкото си давал преди, на всеки, до когото се докоснеш през следващите деветдесет минути, по време на обедната почивка. “ова е моето предизвикателство.
††† » той се съгласи да приеме предизвикателството.
††† » така, той отиде на об€д след н€колко минути и започна да излива изобилно онова, което притежаваше, към всеки в резиденци€та на млади€ христи€нин, където се провеждаше наши€т духовен семинар. “ук беше не само нашата група, но и групи от други места, които б€ха наели различни помещени€, така че тук имаше събрани поне шестстотин души. ƒвеста от т€х б€ха от наши€ духовен семинар, а четиристотин от други места. “ака че имаше много непознати, които не знаеха нищо за този човек и за това какво е намислил. » ето го, влезе в кафенето. »згледаше като пред гол€мо сражение. „увстваше се така, с€каш искаше да каже: "ƒа, мо€та група знае, че сега ще се държа малко налудничаво, но всички останали хора съвсем не са на€сно, че ще ми се наложи да се прав€ на глупав."
††† ¬иждате ли, когато човек раздава щедро от себе си, половината св€т го см€та за луд. ¬сички твърд€т, че май нещо ти има. Ќещо не е съвсем наред. „овек обикновено не се държи така. » май тъкмо в това е проблемът - че човек обикновено не се държи така.
††† » ето го него. ѕриближава се до седналите в кафенето и щедро започва да раздава онова, което изобилно му принадлежи. –аздава любовта си, доброто си настроение и чувството си за хумор. –азказва вицове из кафенето. Ќ€кои се сме€т: "’а, ха, ха, колко смешно!" ƒруги се сме€т: "’а, ха, ха... “о€ пък кой е?" Ќо едва ли остава н€кой, който поне мъничко да не се разсмее. ƒори и онези, които не намират шегите му за чак толкова смешни, и те не могат поне малко да не се усмихнат на този чудесен човек, на този "ƒ€до  оледа", който се е по€вил изневиделица в кафенето.
††† “ой вървеше наоколо и разказваше на хората чудесни неща. ≈дин измежду т€х в този момент не бе в най-доброто си настроение и това му даде възможност да про€ви състрадание. “ой показа сво€та милост като му спести н€кои от лошите си шеги. » това може да бъде про€ва на милосърдие. ѕосле отиде и седна до онзи човек.  аза му: "Ќе те познавам, но съм от ей от онази група там, ко€то е тук на семинар в отсрещната сграда.  ак си?" » преди още да разбере, той бе започнал един разговор с Ѕога. “ака усп€ да даде израз и на тази сво€ страна.
††† “ози човек се върна след обедната почивка, деветдесет минути по-късно с чувството, че е гол€м, че е израснал и ми каза: "Ќе мога дори да израз€ това, което чувствам". ј аз му отвърнах: "»зпитваш ли чувство на благоденствие? ј той отвърна: "ƒа, наистина. „увствам се наистина богат с всички тези прекрасни мои страни, на които досега не съм си позвол€вал да давам израз. ѕросто не съм си позвол€вал да се държа така." Ќо наистина, странното бе и тук групата му изигра една шега... ƒокато той беше на об€д, н€кой бе отишъл в ста€та и поставил една шапка, в ко€то всички оставиха по малко пари.  огато мъжът се върна, в шапката имаше събрана доста гол€ма сума, защото всички искаха да му докажат, че каквото даваш, това и получаваш. “ова беше едно от онези неверо€тни, мигновени прежив€вани€ на истината. »мали ли и сте н€кога едно от онези мигновени прежив€вани€ на истината? ѕросто си вървите ей така и... "Ѕум!" —лагате ръка на чело: "јх!" «ащото всичко е така очевидно, казва ви се толкова €сно.
††† » ето че когато мъжът се върна на м€стото си и разказа всичко, което се бе случило, му подадоха купчина пари и той, както седеше там... —ълзи потекоха от очите му. “ой прежив€ непосредствено една вечна истина: че това, което дадеш на друг, ти го даваш на себе си. » можеш да го дадеш в една форма, а то да се върне към теб под друга. Ќо не може да не се върне, защото всички ние в тази ста€ сме един и животът му се промени благодарение на това ново осъзнаване какво представл€ва истинското благополучие.
††† ƒори и хора, които живе€т на улицата, могат да постигнат съзнание за благополучие. “е могат да го постигнат като накарат другите да имат онова, което те самите избират да преживе€т. «ащото колкото и малко да имаш, винаги ще се намери н€кой, който да има дори още по-малко. —помн€м си истори€та на един човек на име ƒжо, който живееше на улицата в —ан ‘ранциско.  олкото и малко да имаше той сами€т, беше превърнал в сво€ задача всеки ден да намира н€кой, който има по-малко и от него. јко успееше да изпроси н€колко долара на улицата, той винаги даваше два пъти по толкова на н€кой, който има по-малко. » беше наистина много благоденстващ човек; известен бе като  рал€т на улицата. ‘актически защото бе източник на изобилие за всеки друг от улицата. ’ората на улицата могат да преживе€т истинско благополучие, ако имат вол€та да дадат възможност в живота на другите, до които се докосват, да почувстват прилив на благополучие в същи€ миг. ћоже да ви се струва, че е лесно да се каже това, а трудно да се направи. јз си сед€ тук в пълен разкош и мога да си говор€ каквото си искам. Ќе ми се ще да прав€ повърхностни твърдени€. Ќе искам това, което казвам, да ви прозвучи безпочвено. Ќо аз съм жив€л на улицата, жив€л съм на улицата близо една година от живота си и си спомн€м какво ме изведе оттам.

234567

—ъздадено: 21/02/2006 • 14:52
ќбновено : 07/03/2006 • 17:17
 атегори€ : Ќийл ƒоналд ”олш
—траницата е посетена 8350 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:

¬си още н€ма коментари.
ћоже първи да добавите коментар!

^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.42 секунди