“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

Ќийл ƒоналд ”олш - ќбщуване с Ѕога

¬ъведение

††† ƒобре дошъл при тази книга. Ѕих искал да се замислиш над нещо необикновено.
††† Ѕих искал да се замислиш над възможността тази книга да е била създадена точно за тебе.
††† јко можеш да приемеш тази представа, в€рвам, че си изправен пред едно от най-силните прежив€вани€ в живота си.
††† ј сега ми се иска да се замислиш дори над нещо още по-необикновено.
††† Ѕих искал да се замислиш над възможността тази книга да е била създадена за тебе чрез тебе.
††† јко можеш да си представиш св€т, в който нищо не се случва ма тебе, а всичко се случва чрез тебе, ще си получил посланието, което си възнамер€вал да изпратиш сам на себе си тук, в рамките на седем изречени€.
††† Ќе би могъл да искаш една книга да ти го предаде по-бързо, отколкото го прави та€. ƒобре дошъл в този миг. Дƒобре си дошъл" в него, защото по твой собствен замисъл този миг тр€бва да те доведе до благословено то прежив€ване, което ти предстои.
††† “ърсил си отговори на най-значимите жизнени въпроси, търсил си ги многократно и сериозно, иначе сега н€маше да бъдеш тук.
††† “ози процес на търсене е протичал вътре в тебе, независимо от това дали си го превърнал във важна, съществена част от външни€ си живот; той те е подтикнал да вземеш в ръце тази книга.
††† –азбирайки това, ти си разбулил една от най-големите тайни: защо нещата се случват точно потози начин.
††† ≈то всичко това в четиринадесет изречени€.
††† ƒобре дошъл на тази среща с “вореца.
††† Ќе би могъл да € избегнеш. ¬секи ще се срещне с “вореца. ¬ъпросът не е дали, а кога ще се срещне.  ойто сериозно търси истината, по-рано ще преживее тази среща. „естността е магнит. “€ привлича ∆ивота. ∆ивот е просто едно друго име на Ѕога.
†††  ойто търси честно, получава честно. ∆ивотът не лъже сам себе си.
††† ≈то как и ти се озова тук, пред тези думи. —ам намери път€ си към т€х. “ова не е случайно.
††† ѕроследи път€ си, внимателно обмисли как се озова тук и ще го разбереш.
††† ¬€рваш ли в Ѕожественото ¬дъхновение? јз в€рвам. ¬€рвам, че си го изпитал ти. ¬€рвам, че съм го изпитал аз.
††† Ќ€кои хора не обичат друг да им каже, че са били вдъхновени от Ѕога.  акто разбирам, те имат н€колко основани€ за това.
††† ѕърво, повечето хора не в€рват, че н€кога самите те са получили вдъхновение от Ѕога, при това - пр€ко, чрез непосредствено общуване. јко н€кой за€ви това, веднага буди у т€х подозрение.
††† ¬торо, твърдението, че Ѕог е вдъхновил н€кого, им звучи малко надменно. «ащото, като се има предвид източникът на подобно вдъхновение, то по никакъв начин не може да бъде оспорвано.
††† “рето, с онези, които са за€вили, че са получили Ѕожествено ¬дъхновение, никога не е било лесно да се живее, да се общува. ѕример за това са ћоцарт, –ембранд, ћикеланжело или много от папите, както и безброй хора, извършили безумства в името на Ѕога.
††† » накра€, ние сме превърнали онези, за които наистина в€рваме, че са били вдъхновени от Ѕога, в такива светци и светици, че дори не знаем как да се държим, как нормално да общуваме с т€х.
†††ѕростичко казано, колкото и да им се възхищаваме, колкото и чудесни да ни се виждат, те ни карат да се чувстваме неудобно.
††† “ъй че представата Ѕог-е-мо€т-извор-на-вдъхновение направо ни плаши. ћоже би е за добро. Ќе би тр€бвало да преглъщаме вс€ко нещо, което ни се каже, само защото н€кой си твърди, че носи послание от Ќай-¬исоко.
††† Ќо как бихме могли да бъдем уверени, че знаем дали нещо е Ѕожествено ¬дъхновение?  ак можем да бъдем сигурни кой говори вечната истина? ƒа, това е големи€т въпрос. Ќо тук се крие и гол€мата тайна. Ќ€ма защо да го знаем. Ќужно ни е да знаем само сво€та истина, а не истината на н€кой друг. –азберем ли това, разбрали сме всичко. –азбрали сме, че казаното от другите не тр€бва да бъде »стината, а само да ни доведе до нашата собствена истина. » ще го направи. Ќе може в крайна сметка да не го направи. ¬сичко в света ни води към нашата съкровена истина. “ова е неговата цел. ¬същност това е целта на сами€ ∆ивот. ∆ивотът е истина, ко€то —е разкрива пред —ебе —и.
††† Ѕог е ∆ивотът, разкриващ —е пред —ебе —и.
††† » да искаш, не можеш да спреш този процес. Ќо можеш да го ускориш.
††† “очно това правиш тук.
††† “очно затова си се озовал пред тази книга.
††† “ази книга не твърди, че е »стината. “€ има намерение да те отведе при тво€та вътрешна мъдрост. Ќе е необходимо да се съглас€ваш с написаното, за да достигнеш до не€. ¬същност съгласието или несъгласието н€мат значение. јко се съгласиш, ще е защото виждаш в тази книга сво€та собствена мъдрост. јко не се съгласиш, то ще е, защото не виждаш сво€та собствена мъдрост. » в двата случа€ ще бъдеш върнат към сво€та собствена мъдрост.
††† » тъй, благодари на себе си за та€ книга, защото т€ те върна към €снотата за нещо много важно. Ќай-висши€т авторитет е вътре в тебе, в теб сами€. «ащото всеки от нас има пр€ка връзка с Ѕожественото. ¬секи от нас притежава способността да намери достъп до вечната мъдрост. јз наистина в€рвам, че Ѕог непрестанно вдъхнов€ва всекиго от нас. » докато всички ние сме имали това прежив€ване, н€кои от нас са избрали да го назоват друго€че:
††† ”сет към необикновеното.
††† —ъвпадение.
†††  ъсмет.
††† —лучайност.
††† —транно, необикновено прежив€ване.
††† Ќеочаквана среща.
††† ћоже би дори Ѕожествена Ќамеса.
††† —клонни сме изглежда да приемем, че Ѕог се намесва в живота ни, но сме неспособни да прегърнем иде€та, че “ой наистина може пр€ко да ни вдъхнови да мислим, да пишем, да кажем или да направим нещо определено. —трува ни се, че бихме стигнали прекалено далече.
††† јз ще стигна прекалено далече. ўе кажа, че Ѕог ме е вдъхновил да напиша тази книга, а тебе - да € вземеш в ръце. ј сега нека се опитаме да проверим тази иде€ с помощта на основани€та ти да се плашиш от не€.
††† ѕърво, както казах по-горе, аз съм на€сно, че Ѕог непрестанно вдъхнов€ва всекиго от нас. Ќе защото мисл€, че ти и аз сме неповторими, единствени или че Ѕог ни е надарил с необикновена, единствена по рода си сила, или пък ни е отредил н€каква особена съдба, позвол€вайки ни да общуваме с Ѕожественото. ¬€рвам, че всеки от нас е в състо€ние непрестанно да общува по този начин и че може съзнателно да го прави, когато пожелае. ¬същност, както разбирам, това обещават много от религиите в света.
††† ¬торо, не в€рвам, че, ако н€кой е прежив€л миг на пр€ка връзка с Ѕожественото, неговите изказвани€, постъпки или писани€ са непогрешими. — ц€лото дължимо уважение към вс€ка религи€ или движение, което за€в€ва, че негови€т основател или сегашен водач е непогрешим, в€рвам, че е възможно и хората, осенени с божествено вдъхновение, да прав€т грешки. ¬същност в€рвам, че обикновено ги прав€т. «атова не в€рвам, че вс€ка дума в Ѕибли€та, в Ѕхавад √ита или в  орана е в€рна в буквален смисъл, че вс€ко изказване на папата ех ex kathedra е точно или че вс€ко действие на ћайка “ереза е било съвършено правилното в момента. ¬€рвам, че ћайка “ереза е получила божествено вдъхновение, но да получиш божествено вдъхновение и да бъдеш непогрешим не е едно и също.
††† “рето, животът с мене може да бъде много труден (никой не знае това по-добре от онези, които са живели с мене) и както аз не те обвин€вам за твоите несъвършенства, тъй и не мисл€, че моите собствени несъвършенства са пречка да получа Ѕожи€та помощ и пр€ко ръководство. ¬същност, в€рвам точно в противното. » накра€, не в€рвам, че има опасност да стана дотолкова Дсв€т", че н€кой да се почувства неудобно с мене. ¬същност отново в€рвам точно в противното. јко хората се чувстват неудобно с мене, то сигурно е, защото не съм достатъчно св€т. «а мен е истинско предизвикателство да върв€ по път€, за който говор€. ћога да напиша наистина вдъхнов€ващи неща, мога да кажа наистина вдъхнов€ващи неща, но пон€кога се улав€м да върша неща, които съвсем не са вдъхнов€ващи.
††† ѕоел съм по сво€та пътека, но далеч не съм стигнал набел€заната цел. Ќито пък ми изглежда, че съм се доближил до не€. –азликата между мен, какъвто б€х и какъвто съм днес, е само та€, че поне намерих сво€та пътека. Ќо за мен това е сериозен напредък. ѕрез по-гол€мата част от живота си дори не знаех накъде върв€, после пък се чудех защо не съм стигнал там. —ега зна€ накъде върв€, къде отивам. ќтивам си у ƒома и с напълно €сно съзнание прежив€вам връщането си към своето общуване с Ѕога. » нищо не може да ми попречи да стигна там. Ѕог ми го обеща. Ќай-после пов€рвах на това обещание.
††† Ѕог ми показа и път€. ¬същност, не път€, а един от пътищата. «ащото най-великата Ѕожи€ истина е, че не един единствен път, а много пътища вод€т към ƒома. ’ил€да пътеки вод€т към Ѕога и вс€ка от т€х ще те отведе там.
††† Ќаистина, всички пътеки вод€т към Ѕога. «ащото н€ма къде другаде да отидеш.
††† “ази книга казва това.  азва как да стигнеш до ƒома. –азглежда изжив€ването на ≈динение с Ѕожественото или онова, което наричам ќбщуване с Ѕога. ќписва път€ на това изжив€ване, път€, който преминава през илюзиите ни и стига до ќсновната ƒействителност.
††† “ази книга говори с един глас. ¬€рвам, че това е Ѕожи€т глас, Ѕожието вдъхновение, Ѕожието присъствие, преминаващо през мене и през тебе. јко не в€рвах, че Ѕожи€т глас, Ѕожието вдъхновение, Ѕожието присъствие може да премине през всеки от нас, бих се отказал от в€рата си, че Ѕог може да вдъхнови всички религии в света.
††† Ќе съм склонен да го стор€. ¬€рвам, че в това религиите са прави - Ѕог влиза в живота ни по истински и осезаеми пътища и не е необходимо да бъдем светци или мъдреци, за да ни се случи това.
††† Ќе ми е нужно да сподел€ш това мое в€рване, нито пък да пов€рваш дори в думичка от написаното. ¬същност бих бил най-щастлив, ако не го направиш.
††† Ќе в€рвай на нищо, което ще намериш тук.
††† «най.
††† ѕросто знай.
††† «най дали нещо от казаното тук е тво€та истина. јко е, истината ще ти звънне - защото ще си се обединил отново със сво€та вътрешна мъдрост. јко не е, също ще го знаеш - защото пак ще си се обединил отново със сво€та вътрешна мъдрост. » в двата случа€ ще си извл€къл огромна полза, защото в момента на това обедин€ване отново ще си прежив€л своето собствено общуване с Ѕога.
††† ј това е било намерението ти, когато си дошъл тук.
††† ѕред тези страници.
††† » на тази планета.


¬стъпление


††† Ѕог ти е говорил многократно, по много начини, в продължение на много години, но р€дко толкова пр€ко, колкото тук.
††† —ега јз ти говор€, като че ли го правиш “и, а това е ставало в много малко случаи в течение на ц€лата ви истори€.
††† ћалко хора са имали смелостта да ће чу€т по този начин - с€каш чуват себе си. ј още по-малко са споделили с други онова, което са чули. “ези малцина, които са се вслушали и споделили чутото, са променили света.
††† ≈зоп,  онфуций, Ћао-ƒзъ, Ѕуда, ћохамед, ћойсей и »сус са били между т€х.
††† —ъщо така „уанг-ƒзъ, јристотел, ’уанг-по, —ахара, ћахавира,  ришнамурти.
†††  акто и ѕарамаханза …огананда, –амана ћахарши,  абир, –алф ”алдо ≈мерсън, “ич Ќат ’анх, ƒалай Ћама, ≈лизабет  линтън.
††† —ъщо и Ўри јуробиндо, ћайка “ереза, ћехер Ѕаба, ћахатма √анди,  ахлил √ибран, Ѕаха јллах, Џрнест ’олмс, —аи Ѕаба.
††† ¬ключително и ∆ана д'јрк, ‘рансиз јсизски, ƒжоузеф —мит... и още много, които не споменавам тук. —писъкът може да бъде продължен. Ќо в сравнение с общи€ брой на насел€валите н€кога вашата планета, бро€т на тези хора е съвсем малък.
††† ћалцината, които споменавам, б€ха ћои вестоносци - защото те извадиха на показ и огласиха широко »стината, скътана в сърцата им, толкова добре, колкото € разбираха, толкова искрено и чисто, колкото € знаеха. » въпреки че всеки от т€х го направи, използвайки несъвършени€ филтър на сво€та преценка, те ви подтикнаха €сно да осъзнаете необикновена мъдрост, ко€то облагодетелства цели€ човешки род.
††† ѕоразително е сходството в техните прозрени€. ¬ъзникнали в съвсем различно време и м€сто, разделени от множество народи и столети€, всички те биха могли да бъдат изречени по едно и също време, толкова нищожни са отликите, толкова необозримо е общото между т€х.
††† Ќастъпи време списъкът да бъде продължен, да бъдат включени и нови, живеещи днес хора, като ћои последни вестоносци.
††† ўе говорим в един глас.
††† ќсвен ако не го сторим.
††† ¬ие ще направите избора, както е ставало винаги. «ащото във всеки ћиг на вечното —ега вие сте вземали решени€та си и сте ги израз€вали с действи€та си.
††† ¬ началото ћоите мисли са ваши, а вашите - ћои. «ащото в началото не може да бъде иначе. »ма само един »зточник на ќнова,  оето —ъществува, и този единствен »зточник е ќнова,  оето —ъществува. ¬сички неща вод€т началото си от този »зточник, после проникват през ц€лото Де-не", през ц€лото съществуване, овлад€ват го и се разкриват като »ндивидуализации на ÷€лото.
††† »ндивидуалните интерпретации, тълкувани€, изпълнени€ на това едно единствено послание пораждат чудото на ≈динството в множество форми. “ова ≈динство в много форми наричате ∆ивот. ∆ивотът е Ѕог в неговото тълкувание, изпълне ние, интерпретаци€. “оест, преведен в много форми. ѕървото равнище на превода е от уеднаквената не-физическа в индивидуализираната не-физическа форма.
††† ¬торото равнище на превода е от индивидуализираната не-физическа в индивидуализираната физическа форма.
††† “ретото равнище на превода е от индивидуализираната физическа в уеднаквената физическа форма.
††† „етвъртото равнище на превода е от уеднаквената физическа в уеднаквената не-физическа форма.
††† “огава цикълът на ∆ивота е завършен.
††† ѕродължаващи€т процес на Дпревода", преобраз€ването на Ѕога поражда безкрайно разнообразие в рамките на Ѕожието единство. “ова разнообразие в единството наричам Диндивидуализаци€". “о е индивидуален израз на онова, което не е обособено, но може да бъде изразено индивидуално.
††† ÷елта на индивидуални€ израз, индивидуалното израз€ване за ћене е да изживе€ —ебе —и като ц€ло чрез изжив€ването на ћоите части. » въпреки че ц€лото е по-гол€мо от сбора на частите, аз мога да го изживе€ само познавайки сбора.
††† ј
това сте вие.
††† ¬ие сте —борът от частите на Ѕога
.
††† ¬ече неведнъж съм ви казвал, че мнозина от вас са чули израза син на Ѕога. ќпределение, което също е точно. ¬ие сте синове и дъщери на Ѕога. Ќо независимо от това какви етикети или наименовани€ използвате, ще стигнете до същото. ¬ие сте —борът от частите на Ѕога.
††† “акова е и всичко около вас. ¬сичко, което виждате и което не виждате. ¬сичко,  оето —ъществува, ¬сичко,  оето Ќ€кога ≈ —ъществувало, и ¬сичко,  оето Ќ€кога ўе —ъществува, съм јз. » всичко, което съм, јз съм сега.
††† јз —ъм ќнова,  оето —ъм - както многократно съм ви казвал.
††† Ќе съществува нищо, което н€кога съм бил и съм спр€л да бъда.  акто не съществува нищо, което н€кога ще бъда и което не съм сега. Ќе мога да стана нещо, което не съм сега, нито пък мога да не бъда нещо, което н€кога съм бил.
††† “ъй е било в началото, тъй е сега и тъй ще бъде вечно, во веки веков, един св€т без край. јмин.
††† »двам при тебе сега, в този ден и час, когато влизаш в новото хил€долетие, за да можеш да започнеш нови хил€да години по нов начин: като най-накра€ ће познаеш, като най-напред ће избереш, като бъдеш ћене винаги и по вс€какъв начин.
††† Ќ€ма грешка, всичко е разположено точно във времето. «апочнах това ново откровение през последното десетилетие, продължих разговора —и с тебе през последните години на столетието и в заключителните мигове на последното хил€долетие ти напомних как можеш да имаш при€телство с ћене.
††† —ега, през първата година на новото хил€долетие, говорим с тебе в един глас, че можем да преживеем общуване. јко избереш да изживееш общуването с Ѕога, накра€ ще познаеш мир, безкрайна радост, пълно изразена любов и безпределна свобода.
††† јко избереш истината, ще промениш света.
††† јко избереш тази действителност, ще € сътвориш и най-накра€ ще изживееш пълноценно, напълно  ой —и “и Ќаистина.
††† “ова е най-трудното, което н€кога си направил, и най-лесното, което н€кога ще направиш. ўе бъде най-трудното, което н€кога си направил, защото ще тр€бва да се отречеш от това, което мислиш, че си, и да спреш да се отричаш от ћене. ўе бъде най-лесното, което н€кога ще направиш, защото н€ма да бъде нужно да правиш нищо.
††† ¬сичко, което ще тр€бва да правиш, е да бъдеш, да съществуваш, а всичко, което ще тр€бва да бъдеш, е да бъдеш ћене. “ова дори н€ма да бъде волеви акт, а просто потвърждение. Ќ€ма да изисква действие, а само признаване.
††† ¬инаги и завинаги съм търсил това признание.
†††  ато ћи отдадеш признание, ти ће допускаш в живота си. ѕризнаваш, че ти и јз сме ≈дно ÷€ло, че сме ≈динство. “ова е билетът ти за Ќебесата. “ой казва:
††† ѕризнай ≈динството.
††† —печел€ ли достъп до твоето сърце, ти печелиш достъп до Ќебесата. ј твоите Ќебеса могат да бъдат само на «ем€та. ¬сичко може наистина да бъде Дна зем€та, каквото е и в небесата", когато свърши времето на отдел€не и настъпи времето на обедин€ване.
††† ќбедин€ване с ћене, обедин€ване с всички други и обедин€ване с всичко живо на света.
††† »двам още веднъж да ти кажа това чрез днешните си вестоносци. ўе ги разпознаеш като ћои вестоносци, защото всички те ще ти нос€т едно и също послание.
††† ¬сички Ќие —ме ≈дно ÷€ло.
††† —амо това послание има значение. ¬сичко друго в ∆ивота е само негово отражение. ¬сичко друго изпраща това послание.
††† ‘актът, че досега не си го получил (често си го чувал, но не си го получил), е бил причина за вс€ко нещастие, вс€ка мъка, всеки конфликт, вс€ко главоболие, което си прежив€л. Ѕил е причина за вс€ко убийство, вс€ка война, вс€ко изнасилване, всеки грабеж, вс€ко нападение и насилие - душевно, словесно и физическо. Ѕил е причина за вс€ка болест и неразположение, за всеки сблъсък с онова, което наричате Дсмърт".
††† ѕредставата, иде€та, че не сме ≈дно ÷€ло е илюзи€.
††† ѕовечето хора в€рват в Ѕога. “е просто не в€рват в Ѕог, който в€рва е т€х.
††† ј Ѕог в€рва в т€х. » ги обича повече, отколкото мнозинството от т€х могат да си представ€т.
††† ѕредставата, че още в далечни времена Ѕог е замлъкнал с каменно лице и е спр€л да говори на човешки€ род, е нев€рна, погрешна.
††† ѕредставата, че Ѕог се е разсърдил на човешки€ род и го е изритал от –а€, е нев€рна, погрешна.
††† ѕредставата, че Ѕог —е е об€вил за съди€, че ще отсъжда и решава кои членове на човешки€ род ще отидат на небето и кои - в преизподн€та, е нев€рна, погрешна.
††† Ѕог обича вс€ко човешко същество, което н€кога е жив€ло, живее и н€кога ще живее.
††† Ѕог желае вс€ка душа да се върне при Ќего и не може да допусне това Ѕожие желание да не бъде изпълнено.
††† Ѕог не е отделен от нищо и нищо не е отделено от Ѕога.
††† Ѕог не се нуждае от нищо, защото Ѕог е всичко, което съществува.
††† “ова е добрата новина. ¬сичко друго е илюзи€. „овешки€т род дълго е жив€л с илюзии. Ќе защото е много глупав, а защото е много умен. ’ората интуитивно са разбрали, че илюзиите имат сво€ цел, при това - твърде важна. ѕовечето хора просто са забравили, че зна€т това. «абравили са и че самото им забрав€не е част от онова, което са забравили, а по този начин - и част от илюзи€та.
††† ƒошло е време хората да си спомн€т това. “и си един от они€, които ще върв€т начело в този процес. “ова съвсем не е изненадващо, като се има предвид какво се е случило в живота ти.
††† —тигнал си до тази книга, за да си спомниш за »люзиите Ќа ’ората, тъй че никога да не се хванеш пак в т€хната клопка, а отново да постигнеш общуване с Ѕога, изжив€вайки живота си с €сното съзнание за ќсновната ƒействителност. ѕрекрасно е, съвършено е, че си направил това. » то,очевидно, не е случайно.
††† ƒошъл си тук, за да се убедиш от собствен опит, чрез собственото си прежив€ване, че Ѕог живее вътре в тебе, че винаги, когато поискаш, можеш да се срещнеш с “вореца.
††† “ворецът може да бъде срещнат в това прежив€ване и намерен вътре в тебе и навс€къде около тебе. Ќо погледът ти тр€бва да проникне зад »люзиите Ќа ’ората. “р€бва да ги отхвърлиш, преодолееш, игнорираш.
††† ≈то ƒесетте »люзии. ¬никни добре, тъй че, като се сблъскаш с т€х, да можеш да ги разпознаеш.
††† 1. Ќуждата съществува.
††† 2. Ќеуспехът съществува.
††† 3. –азединението съществува.
††† 4. Ќедостигът съществува.
††† 5. »зискването съществува.
††† 6. ѕрисъдата съществува.
††† 7. ќсъждането съществува.
††† 8. ќграничеността от услови€ съществува.
††† 9. ѕревъзходството съществува.
††† 10. Ќевежеството съществува.
††† ѕървите пет от т€х са ‘изическите »люзии, свързани с живота на твоето физическо т€ло. —ледващите пет са ћетафизическите »люзии, свързани с нефизическата действителност, действителността извън физически€ св€т.
††† ¬ това наше обсъждане вс€ка от тези илюзии ще бъде подробно изследвана. ўе разбереш как вс€ка от т€х е била създадена и как е засегнала живота ти. » преди обсъждането да приключи ще разбереш как можеш да отстраниш вс€ка последица от тези илюзии, ко€то би желал да отстраниш.
††† ј сега, като първа стъпка в процеса на вс€ко открито обсъждане, тр€бва да бъдеш готов да прогониш недоверието си към всичко, което чуеш. ўе бъдеш поканен да го сториш тук. ћол€ те, откажи се временно от всички предишни представи и знани€, които може да си имал за Ѕога и ∆ивота. ѕо вс€ко време можеш да се върнеш към т€х. Ќе става дума да ги изоставиш завинаги, а само за миг да ги оставиш настрана, за да допуснеш, че е везможно да има нещо, което не знаеш, и знанието за което може да промени всичко. »зследвай, за миг, реакци€та си на представата, че Ѕог общува с тебе точно сега.
††† ¬ своето минало си намирал вс€какъв род основани€ да не приемеш, че би могъл да имаш истински разговор с Ѕога. ўе те помол€ да оставиш настрана тази илюзи€ и да допуснеш, че приемаш това съобщение пр€ко от ћене.
††† «а да те улесн€, ще говор€ за —ебе —и в трето лице в гол€ма част от това обсъждане. –азбирам, че малко би те поизнервило, ако ће чуеш да използвам първо лице единствено число. » тъй, въпреки че ще го прав€ отвреме-навреме (само за да ти напомн€ кой ти дава тази информаци€), през по-гол€мата част от времето ще говор€ за —ебе —и просто като за Ѕога. ¬ъпреки че на първо време ще ти изглежда неверо€тно да получаваш пр€ко съобщение от Ѕожеството, разбери, че това съобщение е достигнало до тебе, за да си спомниш, най-после,  ой —и “и Ќаистина и какви илюзии си си създал. —коро ще разбереш задълбочено, че всъщност сам си предизвикал идването на тази книга в твоите ръце. «асега просто ће слушай, когато ти казвам, че през повечето мигове на живота си ти изжив€ваш една илюзи€.
††† ƒесетте »люзии Ќа ’ората са много големи, могъщи илюзии, които сте създали през най-ранната част от сво€ жизнен опит на «ем€та. ј всеки ден създавате стотици по-малки илюзии. » тъй като в€рвате в т€х, сте сътворили една културна истори€, ко€то ви позвол€ва да прежив€вате тези илюзии и да ги превърнете в действителност.
††† –азбира се, те не са наистина исглимоси. Ќо вие сте сътворили един св€т на јлиса в —траната на „удесата, в който те изглеждат съвсем истински. » като Ћуди€т Ўапкар ще отречете, че онова, което е Ћъжливо, е лъжливо, а онова, което е »стинско, е истинско.
††† ¬същност вече отдавна правите това.
††† ≈дна културна истори€ е истори€, ко€то се предава от ръка на ръка през поколени€, векове и хил€долети€. “ова е истори€, ко€то разказвате - на себе си за себе си.
††† “ъй като се основава на илюзии, вашата културна истори€ поражда по-скоро митове, отколкото разби ране на действителността.
†††  ултурната истори€ на „овечеството гласи, че:
††† 1. Ѕог има свой дневен ред. (Ќуждата съществува).
††† 2. –езултатът от живота е под съмнение. (Ќеуспехът съществува.)
††† 3. ¬ие сте разделени от Ѕога. (–азединението съществува.)
††† 4. Ќ€ма достатъчно. (Ќедостигът съществува.)
††† 5. »ма нещо, което тр€бва да направите. (»зискването съществува.)
††† 6. јко не го направите, ще бъдете наказани. (ѕрисъдата съществува).
††† 7. Ќаказанието е вечно прокл€тие. (ќсъждането съществува.)
††† 8. «атова любовта постав€ услови€. (ќграничеността от услови€ съществува).
††† 9. ѕознаването и отговар€нето на услови€та води до превъзходство. (ѕревъзходството съществува).
††† 10. Ќе знаете, че това са илюзии. (Ќевежеството съществува.)
††† “ази културна истори€ е вкоренена у вас, тъй че € изжив€вате напълно. “ова, казвате си един на друг, Де точно както си е".
††† ¬екове наред сте си казвали това един на друг. ¬същност, хил€долетие след хил€долетие. “олкова дълго, че около тези илюзии и истории са израснали митове. Ќ€кои от най-известните митове са били сведени до общи представи, като...
††† Х ѕесента ти ще бъде изп€та.
††† Х ќцел€ване на най-приспособени€.
††† Х ѕл€чката отива при победител€.
††† Х –оден си в ѕървороден √р€х.
††† Х —мъртта е възмездие за греха.
††† Х ћое е отмъщението, каза √оспод.
††† Х ќнова, което не знаеш, н€ма да те нарани.
††† Х ≈дин Ѕог знае.
††† ... и много други, също толкова разрушителни и безполезни.
††† ≈то как, въз основа на тези илюзии, истории и митове - които н€мат нищо общо в ќсновната ƒействителност - много хора са започнали да мисл€т за ∆ивота по следни€ начин:
††† Д
–одили сме се във враждебен св€т, направл€ван от Ѕог, който иска да правим едни неща и да не правим други и ще ни накаже с вечни мъки, ако не изпълним повел€та му.
††† ѕървото ни прежив€ване в ∆ивота е отдел€нето от майка ни, »звора на ∆ивота. “ова създава контекста на ц€лата ни действителност, ко€то изжив€ваме като една от разделите с »звора Ќа
÷ели€
∆ивот
††† ќтделени сме не само от цели€ ∆ивот, но и от всичко друго в ∆ивота. ¬сичко, което съществува, съществува отделно от нас. » ние сме отделени от всичко друго, което съществува. Ќе искаме да е така, но е така. »скаме да бъде иначе и наистина се стремим да бъде иначе.
††† ќпитваме се да изживеем отново ≈динение с всичко и особено - един с друг. ћоже би не знаем точно защо го правим, но изглежда, че е инстинктивно. „увстваме, като че ли е естествено да го правим. ≈динствени€т ни проблем е, че изглежда други€т не прави достатъчно, за да ни задоволи, че изглежда не получаваме достатъчно от други€ или другото, за да бъдем задоволени. Ќезависимо кой е други€т или какво е другото, към което се стремим, изглежда ни, че не можем да получим достатъчно от него. Ќе можем да имаме достатъчно любов, не можем да имаме достатъчно време, не можем да имаме достатъчно пари. Ќе можем да получим достатъчно от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи и удовлетворени. ¬ мига, когато си помислим, че имаме достатъчно, решаваме, че искаме още. “ъй като Дн€маме достатъчно" от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи, тр€бва Дда правим нещо", Дда вършим н€каква работа", за да получим толкова, колкото можем да получим. ќт нас се изискват различни неща в зам€на на всичко - от Ѕожи€та любов до естествените дарове на ∆ивота. Ќе ни е достатъчно просто Дда бъдем живи".
††† «атова и ние, както всичко в ∆ивота, не сме си достатъчни.
††† “ъй като просто Дда бъдеш", не е достатъчно, не стига, започва състезанието. ўом онова, което е тук, не е достатъчно, тр€бва да се състезаваме за него. “р€бва да се състезаваме за вс€ко нещо, включително и за Ѕога.
††† “рудно е това състезание. Ѕорим се за своето оцел€ване. ¬ този контекст оцел€ва само най-приспособени€т. » пл€чката отива при победител€. јко загубим, прежив€ваме истински ад на «ем€та. ј пък ако загубим състезанието за Ѕога, прежив€ваме ад отново - този пит за вечни времена.
††† ¬същност смъртта е сътворена от Ѕога, защото нашите предци са направили погрешен избор. јдам и ≈ва са имали вечен живот в –айската √радина. Ќо после ≈ва е из€ла плода от дървото на ѕознанието за ƒобро и «ло и гневни€т Ѕог € е изгонил от √радината заедно с јдам. “ози Ѕог ги е осъдил завинаги - т€х и т€хното потомство - на смърт, като първо наказание. ќттогава нататък животът в т€лото щ€л вече да бъде ограничен, а не вечен. —ъщото щ€ло да стане и с ∆ивота като ц€ло, със сами€ ∆ивот.
††† Ќо Ѕог ще ни върне наши€ вечен живот, ако не нарушаваме никога правилата ћу. Ќеговата любов е безусловна, само отплатата ћу не е. Ѕог ни обича дори когато ни осъжда на вечно прокл€тие. Ѕоли √о повече от нас, защото наистина иска да се завърнем у дома, но не може да стори нищо, ако се държим зле.
††† »зборът е наш.
††† «атова номерът е в това да не се държим зле. “р€бва да се стремим към това. «а да го сторим, тр€бва да узнаем истината за вол€та на Ѕога: какво иска да правим и какво - да не правим. Ќе можем да се харесаме на Ѕога, нито - за избегнем обидите към Ќего, ако не знаем кое е право и кое - криво. «атуй тр€бва да научим истината по то€ въпрос. ѕросто е да се разбере истината, лесно е да се узнае. ≈динственото, което тр€бва да сторим, е да се вслушваме в думите на пророците, проповедниците, учителите, мъдреците, в основоположника на нашата религи€. јко видим, че има повече от една религи€, а оттам - повече от един основоположник, тр€бва да сме сигурни, че сме направили верни€ избор. јко направим погрешен избор, ще изгубим.
††† јко сме направили верни€ избор, ще бъдем по- добрите, ще превъзхождаме другите, защото истимата ще биде на наша страна. ѕозици€та на Дпо-добрите" ни позвол€ва да пред€вим претенции върху наградата от състезанието, без всъщност да сме € заслужили в истинско състезание. “ака ще можем да се об€вим за победители още преди началото на състезанието. ясно осъзнавайки това, можем да си присвоим всички предимства и да напише своите Дѕравила на ∆ивота" по такъв начин, че за другите да се окаже невъзможно спечелването на истинските големи награди.
††† Ќие не правим това от безчестно, а просто за да си осигурим победата - както го изисква справедливостта, тъй като щом хората, принадлежащи към нашата религи€, националност, раса, пол и политически убеждени€ зна€т истината, те заслужават да станат победители.
††† “ъй като заслужаваме да победим, имаме право да се държим зле с другите, да воюваме с т€х, дори, ако е необходимо - и да ги убиваме, за да постигнем този резултат.
††† ћоже да съществува и друг начин на живот, друго намерение на Ѕога, друга, по-велика истина, но и да съществуват, ние не ги знаем. ¬същност не е €сно дори дали е редно да ги знаела ћоже пък да не е редно дори да се опитваме да ги узнаем, още по-малко - истински да познаем и разберем Ѕога. ƒа се опиташ би било самонаде€но, а да за€виш, че действително си го направил, е богохулство.
††† Ѕог е Ќепознатото ѕознание, Ќеподвижни€т ƒвигател, ¬еликото Ќевидимо. «атова не можем да знаем истината, ко€то тр€бва да знаем, за да изпълним услови€та, които тр€бва да изпълним, за да спечелим любовта, ко€то тр€бва да получим, за да избегнем осъждането, което се стремим да избегнем, за да си възвърнем вечни€ живот, който сме имали, преди да започне всичко това.
††† Ќевежеството ни е нещастие, но не тр€бва да ни създава проблеми. ¬сичко, от което имаме нужда, е да вземем на в€ра онова, което мислим, че знаем наистина - нашата културна истори€ - и да живеем, да действаме в съответствие с не€. “очно това сме се опитвали да правим, всеки от нас - в съответствие със своите собствени в€рвани€, и по този начин сме създали живота, който живеем сега, както и действителността на «ем€та, ко€то продължаваме да сътвор€ваме.
"
††† ≈то как е изградила мисленето си преобладаващата част от човешки€ род. ¬секи от вас си има своите мънички вариации, но тъй в основни линии живеете сво€ живот, тъй оправдавате изборите, които правите, и об€сн€вате резултатите от т€х.
††† Ќ€кои от вас не приемат всичко това, но всички вие приемате част от него. ѕриемате тези твърдени€ като съществуваща действителност, не защото отраз€ват съкровената ви мъдрост, а защото н€кой друг ви е казал, че са верни.
††† Ќа определено равнище всеки от вас е накарал, принудил себе си да пов€рва в т€х. “ова се нарича Дда накараш да пов€рва", Дпринуда да пов€рваш".
††† Ќо вече е време да се откажете от това Дда накараш да пов€рва", от та€ Дпринуда да пов€рваш" и да преминете към истински€ св€т. “ова н€ма да е лесно, защото ќсновната ƒействителност ще се окаже доста различна от онова, което мнозина във ваши€ св€т приемат за действително. ўе ви се наложи буквално Дда бъдете на то€ св€т, но не от него".
††† » какъв смисъл би имало това, ако животът ви върви добре? Ќикакъв. “о не би имало никакъв смисъл. јко сте удовлетворени от живота си и от света - такъв, какъвто е, не би имало смисъл да търсите пром€на в сво€та действителност и да спрете ц€лото това Дда накараш да пов€рва", ц€лата тази Дпринуда да пов€рваш".
††† “ова послание е насочено към онези, които не са удовлетворени от сво€ св€т - такъв, какъвто е. —ега ще изследваме, една по една, ƒесетте »люзии. ўе видите как вс€ка от т€х ви е подтикнала да сътворите живота на вашата планета - такъв, какъвто го живеете сега.
††† ўе забележите, че вс€ка илюзи€ се изгражда върху предишната. ћного от т€х звучат доста сходно. «ащото са сходни. ¬сички те са просто видоизменени€ на ѕървата »люзи€. “е са все по-големи деформации на първичната деформаци€.
††† ўе забележите също, че вс€ка нова илюзи€ е била създадена, за да поправи недостатъка, за да запълни пукнатината в предходната илюзи€. Ќакра€, уморени да поправ€те недостатъци и да запълвате пукнатини, просто решавате, че не разбирате нито една от т€х.
††† “ова е и последната »люзи€ - Ќевежеството —ъществува. “€ ви е позволила да свиете рамене и да преустановите опитите си за разгадаване на тайната. Ќо развиващото се съзнание не би могло да позволи задълго такова отстъпление. —амо в рамките на н€колко кратки хил€долети€ - наистина, твърде късо време в истори€та на ¬селената - стигнахте до точката, в ко€то невежеството вече не е благослов. ¬ие почти сте надраснали вашата примитивна култура. ѕочти сте направили качествен скок в разбирани€та си. ѕочти сте прозрели... ƒесетте »люзии.


»люзи€та за Ќуждата


††† ѕървата илюзи€ е: Ќ”∆ƒј“ј —Џў≈—“¬”¬ј
††† “ова е не само ѕървата, а и най-гол€мата »люзи€. ¬ърху не€ са изградени всички други илюзии.
††† ¬сичко, което прежив€вате в момента, цели€т ви житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се корени в тази представа и в мислите ви, породени от не€.
††† ¬ъв ¬селената нужда не съществува. ќт нещо се нуждае само он€, който изисква н€какъв определен резултат. ¬селената не изисква никакъв определен резултат. ¬селената е резултатът. » в съзнанието на Ѕога нужда не съществува. Ѕог щеше да има нужда от нещо само ако изискваше н€какъв определен резултат. Ѕог не изисква никакъв определен резултат. Ѕог е он€, който създава всички резултати.
††† јко Ѕог имаше нужда от нещо, за да създаде резултат, откъде щеше да го вземе? »звън Ѕога не съществува нищо. Ѕог е ¬сичко,  оето ≈, ¬сичко,  оето ≈ Ѕило и ¬сичко,  оето Ќ€кога ўе Ѕъде. Ќе съществува нищо, което не е Ѕог.
††† ћоже би ще схванете по-добре тази иде€, ако вместо думата ДЅог", използвате думата Д∆ивот". ƒвете думи са взаимозамен€еми, тъй че н€ма да промените значението, а само ще разширите и задълбочите разбирането си.
††† Ќе съществува нищо, което не е ∆ивот. јко ∆ивотът имаше нужда от нещо, за да създаде резултат, откъде щеше да го вземе? »звън ∆ивота не съществува нищо. ∆ивотът е ¬сичко,  оето ≈, ¬сичко,  оето ≈ Ѕило и ¬сичко,  оето Ќ€кога ўе Ѕъде. Ѕог н€ма нужда от нищо, за да се по€ви, освен от онова, което се по€в€ва.
††† ∆ивотът н€ма нужда от нищо, за да се по€ви, освен от онова, което се по€в€ва.
††† ¬селената н€ма нужда от нищо, за да се по€ви, освен от онова, което се по€в€ва. “акава е природата на нещата. “акъв е начинът, по който те съществуват, не начинът, по който си въобраз€ваш, че съществуват.
††† ¬ъв своето въображение сте създали представата за Ќуждата. “€ произлиза от изжив€ването ви, че имате нужда от нещо, за да оцелеете. Ќо € си представете, че хич не ви е грижа дали ще живеете или ще умрете. “огава от какво щ€хте да имате нужда?
††† ќт нищо, нищичко.
††† ј представете си, че би ви било невъзможно да не живеете. “огава от какво щ€хте да имате нужда?
††† ќт нищо, нищичко.
††† ≈то това е истината за вас. Ќевъзможно е да не оцелеете. Ќе може да не успеете да живеете. ¬ъпросът не е дали а как ще живеете. “оест, каква форма ще приемете?  акво ще е вашето изжив€ване?  азвам ви следното: н€мате нужда от нищо, за да оцелеете. ќцел€ването ви е сигурно. ƒал съм ви вечен живот и никога н€ма да ви го отнема.
†††  ато чуете това, може да си кажете: да, оцел€ването е едно, а щастието - друго. ћожете да си въобразите, че имате нужда от нещо, за да живеете щастливо - че можете да бъдете щастливи само при определени услови€. “ова не е истина, но вие сте в€рвали, че е истина. » тъй като в€рването поражда изжив€ването, вие сте изжив€вали живота и по този начин и затова сте си представ€ли един Ѕог, който също изжив€ва ∆ивота по този начин. Ќо по отношение на Ѕога това е толкова нев€рно, колкото и по отношение на вас. ≈динствената разлика е, че Ѕог го знае.
†††  огато и вие го узнаете, ще бъдете като Ѕога. ўе сте овладели живота си и ц€лата действителност ще се промени.
††† » ето тук е великата тайна. Ќе щастието е резултат от определени услови€, а определени услови€ възникват като резултат от щастието.
††† “ова твърдение е толкова важно, че заслужава да бъде повторено.
††† Ќе щастието е резултат от определени услови€, а определени услови€ възникват като резултат от щастието.
††† “ова твърдение остава в сила и при вс€ко друго състо€ние на битието.
††† Ќе любовта е резултат от определени услови€, а определени услови€ възникват като резултат от любовта.
††† Ќе съчувствието е резултат от определени услови€, а определени услови€ възникват като резултат от съчувствието.
††† Ќе изобилието, богатството е резултат от определени услови€, а определени услови€ възникват като резултат от изобилието, богатството.
†††«аменете което и да е състо€ние на битието, което бихте могли да си представите или измислите. ¬инаги ще остане в€рно, че Ѕитието предшества и създава изжив€ването.
††† “ъй като не сте разбрали това, сте си представ€ли, че определени неща тр€бва да се по€в€т, за да бъдете щастливи - представ€ли сте си и един Ѕог, за когото същото е в сила.
††† Ќо щом Ѕог е ѕървопричината, какво би могло да възникне на първо м€сто, ако Ѕог не е причина и за по€вата му? » щом Ѕог е всемогъщ, какво би могло да възникне, без това да стане по Ѕожи избор?
††† ¬ъзможно ли е да възникне нещо, чи€то по€ва Ѕог да не може да спре? ј ако Ѕог не е избрал да спре по€вата му, не е ли т€ нещо, което Ѕог е избрал да се случи?
††† –азбира се, че е.
††† Ќо защо Ѕог би избрал да се по€в€т неща, които биха го направили нещастен? Ќе бихте могли да се съгласите с отговора на този въпрос.
††† Ќищо не може да направи Ѕога нещастен.
††† Ќе можете да пов€рвате в това, защото то би изисквало да пов€рвате в един Ѕог, който н€ма нужда да осъжда, а такъв Ѕог вие не можете да си представите. ј не можете да си представите такъв Ѕог, защото не можете да си представите и такъв човек. Ќе в€рвате, че самите вие можете да живеете по този начин, а не можете да си представите и един Ѕог, по-велик от вас.
†††  огато успеете да разберете, че можете да живеете по този начин, ще узнаете и всичко, което тр€бва да се знае за Ѕога.
††† ўе узнаете, че втората ви преценка е била в€рна. Ѕог не е по-велик от вас. » как би могъл да бъде? Ќали Ѕог е “ова,  оето —те ¬ие и вие сте “ова,  оето ≈ Ѕог. Ќо вие сте по-велики, отколкото си мислите, че сте. ћайсторите зна€т това. “очно сега по вашата планета крачат ћайстори, които зна€т това. “ези ћайстори идват от много различни традиции, религии и култури, но имат една обща черта. Ќищо не може да направи ћайсторите нещастни.
††† ¬ ранните дни на вашата примитивна култура повечето хора не са били достигнали тази точка на майсторство. ≈динственото им желание е било да изб€гнат болката и нещастието. яснотата на съзнанието им е била твърде ограничена, за да разберат, че болката не тр€бва да поражда нещастие, и тъй т€хната жизнена стратеги€ е била изградена около онова, което по-късно бе формулирано като ѕринцип на ”доволствието. —тремели са се към всичко, което им е носело удоволствие, и са б€гали от всичко, което ги е лишавало от удоволствие (или им е причин€вало болка).
††† “ака се е родила ѕървата »люзи€ - представата, че Ќуждата —ъществува. “€ би могла да бъде наречена и първата грешка.
††† Ќуждата не съществува. “€ е плод на въображението. ¬ действителност нищо не ви е нужно, за да бъдете щастливи. ўастието е душевно състо€ние. ¬ ранни времена хората не са били в състо€ние да схванат това. » тъй като са чувствали, че им са нужни определени неща, за да бъдат щастливи, предположили са, че същото е в€рно и за цели€ ∆ивот. ¬ това предположение е била включена и онази част от ∆ивота, ко€то са започнали да разбират като ѕо- ¬еликата —ила - сила, ко€то следващите поколени€ са възприемали като живо същество, назовавано с гол€мо разнообразие от имена, между които јллах, яхве, …ехова и Ѕог.
††† ’ората в ранните времена не са се затрудн€вали да си измисл€т и представ€т сила, по-гол€ма от т€хната. ¬същност; това им е било необходимо. »мали са нужда от об€снение за нещата, които са се случвали наоколо и върху които те не са имали власт.
††† √решката тук не е била в предположението, че съществува Ѕог (съчетанието на силата и енерги€та на ¬сичко,  оето —ъществува), а в предположението, че тази ÷€лостна —ила и ѕълна ≈нерги€ би могла да има нужда от каквото и да било; че Ѕог по н€какъв начин е зависим от н€кой друг или нещо друго, за да бъде доволен или щастлив, съвършен или удовлетворен. Ѕило е все едно да се каже, че ѕълнотата не е пъл- на, че т€ има нужда от нещо, което да € направи пълна. Ѕило е основно противоречие - но те не можели да разберат това. ћнозина не го разбират и днес. —ъздаването на един зависим Ѕог е довело и до възникването на културна истори€, в ко€то Ѕог има свой дневен ред. — други думи, съществуват неща, от чието възникване той има нужда, както и начини, по които те ще възникнат, за да бъде Ѕог накра€ щастлив. ’ората са ограничили тази културна истори€ до един мит, който е бил увековечен като Дƒа бъде ¬ол€та “и".
††† »де€та ви, че аз имам —во€ ¬ол€, ви е тласнала към опита да си представите каква е ћо€та ¬ол€. “ова упражнение много бързо доведе до €снотата, че сред човешки€ род н€ма всеобщо съгласие по този въпрос. ј ако не всеки знае или не всеки е съгласен с това каква е Ѕожи€та ¬ол€, естествено не всеки ще може да € изпълни.
††† Ќай-умните сред вас са използвали това разсъждение, за да об€сн€т, защо животът на н€кои хора се развива по-добре от живота на други. Ќо тогава пред вас се е изправ€л нов въпрос.  ак би било възможно да не се изпълни Ѕожи€та ¬ол€, ако Ѕог наистина е Ѕог?
††† ќчевидно, ѕървата »люзи€ е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. “ова би тр€бвало да разкрие, че представата за Ќуждата е нев€рна, погрешна. Ќо на н€какво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от »люзи€та, защото тогава ще изгуб€т нещо жизнено важно.
††† Ѕили са прави. Ќо са сторили една грешка. ¬место да разглеждат »люзи€та като илюзи€ и да € използват за предначертаната цел, те са решили, че тр€бва да поправ€т нейни€ недостатък, да запили€т нейната пукнатина.
††† “ака, за да поправ€т недостатъка на ѕървата »люзи€, за да запълн€т нейната пукнатина, те са създали ¬тората »люзи€.


234567

—ъздадено: 21/02/2006 • 14:42
ќбновено : 07/03/2006 • 17:15
 атегори€ : Ќийл ƒоналд ”олш
—траницата е посетена 10431 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:

¬си още н€ма коментари.
ћоже първи да добавите коментар!

^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.52 секунди