“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

Ќийл ƒоналд ”олш - ѕри€телство с Ѕога

†††† ¬ъведение

†† ќпитай се да кажеш на н€кого, че току-що си имал разговор с Ѕога и виж какво ще се случи.
††† Ќе се безпокой. јз ще ти кажа какво ще се случи.
††† ÷ели€т ти живот ще се промени.
††† ѕърво, защото си имал този разговор, второ, защото си разказал на н€кого за него. јко бъдем честни, ще ти кажа, че съм имал повече от един разговор. »мал съм диалог, който продължи шест години. » направих нещо повече от това просто Дда разкажа" на н€кого. ¬одих си писмени бележки за всичко казано и ги изпратих на издател€.
††† ќттогава се случиха много интересни неща. “е малко ме изненадаха.
††† ѕървата изненада дойде от това, че издател€т наистина прочете материала и дори го превърна в книга. ¬тората изненада - от това, че хората наистина купуваха книгата и дори € препоръчваха на своите при€телите. “ретата изненада е, че техните при€тели € препоръчваха на своите при€тели и дори € превърнаха в бестселър. „етвъртата изненада е, че сега т€ се продава в двадесет и седем страни. ѕетата изненада е, че това съвсем не е изненадващо, като се има предвид кой е съавторът.
†††  огато Ѕог ти каже, че ще направи нещо, можеш да разчиташ на него. Ѕог винаги намира —во€ път.
†††  огато стигнахме до средата на онова, което мис-лех за частен диалог, Ѕог ми каза, че Дтова ще стане книга". Ќе ћу пов€рвах. –азбира се, не б€х пов€рвал и на две трети от онова, което Ѕог ми е казвал от ден€, в който съм се родил. ¬ това беше проблемът. Ќе само за мене, а и за цели€ човешки род.
††† —амо да се б€хме вслушали...
††† «аглавието на току-що публикуваната книга, което не звучеше много оригинално, беше –азговори с Ѕога. ћоже да не пов€рвате, че съм имал такъв разговор. Ќито ми е нужно да пов€рвате в това. “о не би променило факта, че аз пов€рвах в него. ѕросто ще бъде по-лесно, ако изберете да направите същото, ако прогоните мисълта какво точно ми е било казано - както направиха н€кои. ќт друга страна, много хора не само се съгласиха, че такъв разговор е възможен, а дори превърнаха общуването с Ѕога в обичайна част от собствени€ си живот. ѕри това общуват с Ѕога не едностранно, а двустранно. “ези хора, обаче, се научиха да внимават на кого казват за това. » в крайна сметка, когато човек каже, че всеки ден говори на Ѕога, го наричат благочестив, а когато каже, че всеки ден Ѕог му говори, го наричат побъркан.
††† ¬ мо€ случай всичко е наред.  акто казах, н€мам нужда който и да било да пов€рва в каквото и да било от онова, което казвам. ¬същност аз предпочитам хората да се вслушват в собствените си сърца, да откри€т собствените си истини, да потърс€т собствени€ си съвет, да достигнат до собствената си мъдрост и, ако пожела€т, да разговар€т сами с Ѕога.
††† јко нещо, което съм казал, ги подтикне да направ€т това - ако ги накара да се запитат как са живели и в какво са в€рвали в миналото, ако ги доведе до широк обзор на собствени€ им опит, ако ги убеди да бъдат предани към собствената си истина - тогава иде€та ми да сподел€ опита си, ще се окаже полезна.
††† ѕрез ц€лото време си мислех, че това е добра иде€. ¬същност, и сега съм убеден, че е така. “очно затова книга 1 от –азговори с Ѕога се превърна в бестселър, както и нейните продължени€, книгите 2 и 3. ћисл€, че книгата, ко€то сега четете, се е озовала в ръцете ви, за да ви накара още веднъж да се учудите, да опознаете и да потърсите сво€та собствена истина - но този път във връзка с една още по-широка тема... ¬ъзможно ли е да имате нещо повече от разговор с Ѕога? ¬ъзможно ли е да имате истинско при€телство с него?
††† “ази книга казва да и казва как. „рез собствените думи на Ѕога. “ъй като в не€, за щастие, наши€т диалог продължава. –азкрива ни нови простори и убедително повтар€ част от онова, което вече ми беше казано.
††† «абел€звам, че разговорите ми с Ѕога се движат кръгообразно. ѕреоцен€ват разгледаното вече, а после ослепително се устрем€ват по спиралата към нови територии. “ози подход на две крачки напред, една назад ми позвол€ва да съхран€ в паметта си споделената по-рано мъдрост, като € посад€ дълбоко в съзнанието си като здрава основа за по-нататъшно вникване в нещата.
††† ≈то как протича всичко. » макар в началото да се чувствах малко объркан и разстроен, по-късно оцених този ход на развитие, неговите предимства и успехи. «ащото, като пусне здрави корени, Ѕожи€та мъдрост ни помага да въздействаме върху своето съзнание. ƒа го събудим. ƒа го възвисим. » в същото време - да разберем повече; да си спомним по-добре  ои —ме Ќие ¬същност и да започнем да показваме това.
††† Ќа тези страници ще сподел€ част от миналото си и пром€ната, ко€то настъпи в живота ми след излизането на трилоги€та –азговори с Ѕога. Ќе е чудно, че много хора са ме питали за това. “е искат да зна€т нещо за човека, който казва, че неочаквано е имал разговори с ќн€ √оре.
††† Ќо не затова включвам тук н€кои анекдоти. Ќе за да задовол€ нечие любопитство. “ези отр€зъци от мо€та Длична истори€" сочат нещо много важно - мо€т живот, както и животът на всеки от нас показва какво значи да имаш при€телство с Ѕога.
††† –азбира се, това е посланието. ¬сички ние имаме при€телство с Ѕога, независимо дали го знаем или не.
††† јз б€х един от онези, които не го знаеха. Ќито пък знаех къде би могло да ме отведе това при€телство. ≈то го чудото! ≈то € великата изненада! ¬ъзможността да имаме при€телство с Ѕога, а още повече неговото предопределение - какво може да ни донесе то и къде може да ни отведе.
††† “ук ние предприемаме едно пътешествие. ѕри€телството, в което сме поканени да се включим, си има сво€ цел и основание да съществува. ƒо неотдавна аз не знаех това основание. Ќе си го спомн€х. —ега, след като ми стана €сно, вече не се бо€ от Ѕога и цели€т ми живот се промени.
††† Ќа тези страници (както и в живота си) аз вече задавам много въпроси. Ќо сега предлагам и отговори. “ова е разликата. “ова е пром€ната. —ега аз говор€ с Ѕога, не само на Ѕога. рача редом с Ќего, вместо просто да √о следвам.
††† Ќай-дълбокото ми желание е и ваши€т живот да се промени по същи€ начин; вие също, с помощта и под ръководството на тази книга, да развиете истинско при€телство с Ѕога и в резултат на това да заговорите, да заживеете живота си с нова увереност в собствените си сили.
††† Ќад€вам се, че вече ще бъдете не търсачи, а носители на —ветлината. «ащото каквото донесете, това и ще намерите.
††† »зглежда, че Ѕог търси не толкова последователи, колкото водачи. ћожем да следваме Ѕога или да доведем други при Ќего. ѕърви€т път ще промени самите нас, втори€т път ще промени света.

Ќийл ƒоналд ”олш
јшланд, ќрегон
ёли 1999 г.


≈дно


††† —помн€м си точно кога реших, че тр€бва да се бо€ от Ѕога. “ова стана, когато “ой каза, че майка ми ще отиде в ада.
††† ¬същност, каза го не точно “ой, а н€кой друг - от Ќегово име.
††† Ѕ€х шестгодишен и майка ми, ко€то се см€таше дон€къде за €сновидка, Дхвърл€ше карти" на кухненската маса, Дгадаейки" на една сво€ при€телка. ѕрез ц€лото време в дома ни се стичаха хора, за да вид€т какви предсказани€ може да изтръгне майка ми от едно обикновено тесте карти за игра.  азваха, че € бива за това и мълвата за способностите й бързо се разпростран€ваше.
††† “очно този ден, докато ћама гледаше на карти, сестра й неочаквано ни посети. —помн€м си, че лел€ ми хич не се зарадва на картината, ко€то се откри пред очите й, когато, чукайки веднъж, се втурна вътре през вратата зад паравана. ћама се държеше, като че ли е хваната на местопрестъплението да върши нещо съвсем нередно. Ќесръчно представи при€телката си и бързо събра картите, натъпквайки ги в джоба на престилката си.
††† Ќищо не беше казано в този момент, но по-късно лел€ ми дойде да се сбогува в задни€ двор, където б€х отишъл да си игра€.
††† Д«наеш ли", каза т€, докато € изпращах до колата й, Дмайка ти не бива да предсказва бъдещето на хората с това свое тесте карти. Ѕог ще € накаже."
††† Д«ащо?" попитах аз.
††† Д«ащото има вземане-даване с д€вола" - спомн€м си колко странно ми прозвуча тази фраза и как от не€ ме побиха тръпки - Ди Ѕог ще € прати право в ада."  аза това толкова безгрижно, с€каш съобщаваше, че утре ще вали. ƒо ден днешен си спомн€м как треперех от страх, докато т€ на заден ход се измъкваше на шосето. Ѕ€х изплашен до смърт, че мама тъй страшно е разгневила Ѕога. ¬ този миг страхът от Ѕога се вкорени дълбоко в мен.
†††  ак би могъл Ѕог, най-доброжелателни€т творец във ¬селената, да накаже майка ми, най-доброжелателното създание в мо€ живот? » то - с вечно прокл€тие? ћоето шестгодишно съзнание отча€но се молеше да проумее как е възможно това. “ака дойдох до зак-лючението на едно шестгодишно дете: ако Ѕог е достатъчно жесток, за да стори такова нещо на мо€та майка - истинска светица в очите на всеки, който € познава, то сигурно е много лесно да √о вбесиш. ѕо-лесно, отколкото да вбесиш мо€ баща. “ъй че най-добре е да си събираме ума.
††† √одини наред се бо€х от Ѕога и страхът ми непрестанно беше засилван.
††† —помн€м си как във втори клас, в един час по  атехизис ни казаха, че едно бебе не може да отиде в ра€, ако не е кръстено. “ова изглеждаше толкова неверо€тно дори за второкласници, че ние се опитахме да уличим в грешка монахин€та, задавайки й въпроси, с които да € притиснем в ъгъла, като например: Д—естро, —естро, какво би станало, ако родителите вод€т бебето си, за да бъде кръстено, и по път€ ц€лото семейство загине в ужасна автомобилна катастрофа? Ќима това бебе н€ма да иде с родителите си в ра€?"
††† ћонахин€та ни сигурно беше от —тарата Ўкола.
††† ДЌе", въздъхна тежко т€, Дбо€ се, че н€ма." «а не€ доктрината си беше доктрина, т€ не допускаше никакви изключени€.
††† ДЌо къде ще отиде бебето?" попита сериозно един от съучениците ми. Д¬ ада или в чистилището?" (¬ добрите католически семейства деветгодишни€т е достатъчно гол€м, за да знае наистина какво означава Дад".) ДЅебето н€ма да отиде нито в ада, нито в чистилището," каза ни сестрата. ДЅебето ще отиде в лимбо - предверието към ада."
††† Ћимбо - преддверието към ада?
††† Ћимбо - преддверието към ада, об€сни ни сестрата, е м€стото, където Ѕог изпраща бебета и други хора, които, не по сво€ вина, са умрели, без да бъдат кръстени в правата в€ра. “е н€ма да бъдат наказани в истински€ смисъл на думата, но и никога н€ма да вид€т Ѕога.
††† “ова е Ѕог, с когото отраснах. ћоже да ви се стори, че си измисл€м всичко това, но то е истина.
††† —трахът от Ѕога е създаден от много религии и, всъщност, се поощр€ва от много религии.
††† Ќо искрено ви казвам, че мен н€маше кой да ме поощри. јко мислите, че съм бил уплашен от ти€ неща с либмо - преддверието към ада, почакайте да чуете какво ни учеха за  ра€ на —вета.
††† Ќ€къде в началото на 50-те години чух истори€та за децата от ‘атима. “ова е село в централна ѕорту-гали€, северно от Ћисабон, където, казваха, Ѕлагословената ƒева многократно се €в€вала пред едно младо момиче и неговите две братовчедки. ≈то как ми беше разказана тази истори€.
††† Ѕлагословената ƒева дала на децата ѕисмо до —вета, което тр€бвало да бъде предадено лично на ѕапата. “ой, на свой ред, тр€бвало да го отвори, да го прочете и после отново да го запечата, а години по-късно да открие публично посланието му, ако реши, че е необ-ходимо.
†††  азваха, че ѕапата плакал цели три дни, след като прочел писмото. “о съобщавало, че Ѕог е дълбоко разочарован от нас, и подробно разказвало как “ой ще ни накаже, ако не се вслушаме в това последно предупреждение и не променим начина си на живот. “огава сред стенани€, тракане на зъби и неверо€тни мъчени€ би настанал кра€т на света.
††† Ѕ€ха ни учили по  атехизис, че Ѕог е достатъчно разгневен, за да ни наложи наказанието още тук и сега, но в сво€та милост ни дава тази последна възможност, за ко€то се застъпва и —ветата ћайка.
††† »стори€та на Ѕогородица от ‘атима изпълни сърцето ми с ужас. »зтичах в къщи и попитах майка си дали всичко това е истина. “€ отвърна, че щом свещениците и монахините твърд€т нещо, то тр€бва да е в€рно. »знервени и разтревожени, хлапетата от наши€ клас обсипаха —естрата с въпроси какво бихме могли да направим.
††† Д’одете всеки ден на литурги€", посъветва ни т€. Д азвайте си молитвата вс€ка вечер, клан€йте се често пред иконите и картините с христовите мъки. »зпов€двайте се вс€ка седмица. Ќалагайте си пока€ние и поднас€йте пред Ѕога страданието си като доказателство, че сте се отвърнали от греха. ѕолучавайте —ветото ѕричастие. » изричайте —ъвършеното си –азка€ние вс€ка вечер преди да си легнете да спите. “ака, ако бъдете отведени от то€ св€т преди да се събудите, ще сте достойни да се наредите сред светците на небето."
††† ¬същност никога не ми беше хрумвало, че може да не доживе€ утрото, докато не научих детската молитва:
††† —ега, като си л€гам да сп€, ћол€ √оспода да запази душата ми. », ако умра преди да се събуд€, ћол€ √оспода да отнесе душата ми.
††† —лед това седмици наред се страхувах вечер да си легна. ѕлачех вс€ка нощ и никой не можеше да разбере какво не е наред. ƒо ден днешен ми остана фикс-иде€та за внезапната смърт. „есто, като излизам от къщи, за да лет€ извън града, та дори и пон€кога, като отивам до бакалницата, казвам на жена си Ќанси: Дјко не се върна, запомни, че последните думи, които съм ти казал, са били: ќбичам те!" “ова се превърна в посто€нна шега, но една малка частица от мене наистина е умр€ла.
††† —ледващата ми среща със страха от Ѕога дойде, когато б€х 13-годишен. ∆ивеещи€т срещу нас момък, който в детството ми се грижеше за мен, ‘ранки Ўулц, се женеше. » ме покани - мене - да бъда церемониалмайстор на сватбеното му тържество! јх, колко б€х горд! ƒокато не отидох на училище и не казах за това на монахин€та.
††† Д ъде ще се състои сватбата?" попита подозрител-но т€.
††† —ъобщих й името на м€стото.
††† √ласът й стана леден. Д“ова е лютеранска църк-ва, нали?"
††† Дјми, не знам. Ќе попитах. ѕредполагам, че..."
††† Д“ова е лютеранска църква и не бива да отиваш там."
††† Дјма как така?" попитах.
††† Д«абранено ти е", за€ви т€ и това прозвуча беза-пелационно.
††† ДЌо защо?" насто€вах въпреки всичко.
††† —естрата ме погледна, с€каш не можеше да пов€рва, че продължавам да € разпитвам. ѕосле, очевидно черпейки безкрайно търпение от н€какъв дълбок вътрешен източник, примигна два пъти и се усмихна. ДЅог не желае да те види в една езическа църква, мое дете", об€сни монахин€та. Д’ората, които ход€т там, не в€рват по същи€ начин като нас. “е не пропов€дват истината. √р€х е да влизаш в друга църква освен в католическа. —ъжал€вам, че при€тел€т ти ‘ранки е избрал да се венчае там. Ѕог не ще освети брака му."
††† Д—естро," продължавах да насто€вам, прекрачвайки многократно границата на търпението й, Дкакво ще стане, ако все пак бъда церемониалмайстор на сват-беното тържество?"
††† Дƒобре," каза т€ с истинска загриженост, Дтогава ще те сполети беда."
††† » таз добра! “рудна работа! Ѕог се оказва корав мъж. Ќ€ма излизане от прави€ път.
††† ƒобре, аз изл€зох от прави€ път. Ѕих желал да сподел€ с вас, че протестът ми се е основавал на високи, морални подбуди, но в действителност не можех да понеса мисълта, че н€ма да облека своето б€ло спортно сако (с розов карамфил - точно както е в песента на ѕат Ѕуун). –еших да не казвам никому какво беше рекла монахин€та и отидох на сватбеното тържество като церемониалмайстор. Ћеле, колко б€х уплашен! ћоже да си мислите, че преувеличавам, но аз през цели€ ден очаквах Ѕог да ме цапардоса. » през време на ц€лата церемони€ все се оглеждах и ослушвах, за да откри€ лютеранските лъжи, за които б€х предупреден, но всичко казано от свещеника беше топло, прекрасно и накара всекиго в църквата да се просълзи. ѕри това и аз в кра€ на службата б€х цели€т обл€н в сълзи.
††† “ази нощ, паднал на колене, молех Ѕога да прости моето прегрешение. »зричах най-съвършените ћолитви на –азка€ние, които н€кога сте чули. (ќ, Ѕоже мой, от сърце те мол€ да ми простиш, че съгреших пред “ебе...) Ћежах в постел€та си с часове, страхувайки се да засп€, повтар€йки отново и отново:
††† », ако умра преди да се събуд€,
††† ћол€ √оспода да отнесе душата ми ...
††† ≈то, разказах ви тези истории от детството си, а бих могъл да ви разкажа още много - с една и съща цел. »скам да ви впечатл€, да почувствате колко истински беше страхът ми от Ѕога. «ащото мо€та истори€ не е единствена.
††† », както казах, не само католиците живееха в страх пред √оспода. ƒалеч съм от тази мисъл. ѕоловината хора по света в€рват, че Ѕог ще ги Двземе", ако не са добри. ‘ундаменталистите от всички религии насаждат страх в сърцата на своите последователи. Ќе бива да правите това. Ќе го правете. —прете или Ѕог ще ви накаже. » тук не говорим за големите забрани като Ќе ”бивай. √оворим за това, че Ѕог ще бъде недоволен, ако €деш месо в петък (но “ой промени мнението си по този въпрос) или свинско всеки ден от седмицата, или ако се разведеш. “ова е Ѕог, когото ще разгневиш, ако не закриеш с воал женското си лице, ако поне веднъж в живота си не отидеш на литурги€, ако не спреш вс€ка работа, не развиеш килимчето си и не се проснеш на зем€та в поклони по пет пъти на ден, ако не се венчаеш в храма, ако не отидеш на изповед или не ходиш на църква вс€ка събота, ако не направиш което и да е от тези неща.
††† “р€бва да бъдем внимателни с Ѕога. ≈динствени€т проблем е, че е трудно да научим правилата, защото са толкова много. ј най-трудното нещо е, че изисквани€та на вс€ка религи€ са правилни. »ли поне така казват. Ќо не могат всички те да бъдат правилни. “ъй че как да избереш? ќткъде да знаеш? “ова са за€дливи въпроси, но не и маловажни, щом тук Ѕог не ни дава широк простор за грешки.
††† —ега при нас идва една книга, наречена ѕри€телство с Ѕога.  акво ли може да значи това?  ак ли е станало? ¬ъзможно ли е в крайна сметка Ѕог да не е —вети€т –азбойник? ¬ъзможно ли е некръстените бе-бета да отиват в ра€? Ќосенето на воали, клан€нето на »зток, обетът за безбрачие или въздържанието от свинско да н€мат нищо общо с каквото и да било? јллах да ни обича без услови€? …ехова да избере всички нас да бъдем с Ќего, когато дойдат дните на неговата слава?
††† ј дали, разтърсвайки из основи системата си от възгледи, не бихме могли да приемем, че въобще не тр€бва да се отнас€ме към Ѕога като към ДЌего"? Ќе би ли могъл Ѕог да е жена? »ли, дори още по-неверо€тно - без пол?
††† «а личност, възпитана както б€х възпитан аз, дори допускането на подобни мисли може да се разглежда като гр€х.
††† ¬се пак тр€бва да ги обмислим. “р€бва да приемем това предизвикателство. Ќашата сл€па в€ра ни е водила надолу по една сл€па пътека. ѕрез изминалите две хил€ди години човешки€т род не е напреднал много по път€ на своето духовно развитие. —лушали сме учител след учител, наставник след наставник, урок след урок и въпреки това все още се държим по начин, донесъл нещастие на човешки€ род откакто св€т светува.
††† ¬се още убиваме своите събрат€, властта и алчността движат наши€ св€т, потискаме сексуално собственото си общество, измъчваме и възпитаваме зле децата си, игнорираме страданието и с това отново и отново го създаваме.
††† »зминали са две хил€ди години от рождението на ’риста, две хил€ди и петстотин - от времето на Ѕуда, още повече - откакто сме чули за пръв път думите на  онфуций или мъдростта на “ао, а все още не сме успели да проумеем ќсновни€ ¬ъпрос. ўе намерим ли н€кога път€, по който да превърнем получените вече отговори в нещо действено, полезно в ежедневни€ ни живот?
††† ћисл€, че има такъв път. » се чувствам напълно сигурен в това, защото многократно съм го обсъждал в своите разговори с Ѕога

ƒве


††† ¬ъпросът, който ми задават най-често, е: Дќткъде знаеш, че наистина говориш с Ѕога? ќткъде знаеш, че това не става в твоето въображение? »ли, още по-лошо, че д€волът не се опитва да те измами?"
††† ¬тори€т най-често задаван въпрос е: Д«ащо ти? «ащо Ѕог избра тебе?"
††† » трети€т: Д акъв стана животът ти, след като всичко това се случи?  ак се промениха нещата?"
††† ћоже да си помислите, че най-често задавани€т въпрос има нещо общо с думите на Ѕога, с необик-новените прозрени€, зашемет€ващите откровени€ и предизвикателните конструкции на наши€ диалог - бъдете сигурни, че често ме разпитваха по този начин - но най-често задаваните въпроси б€ха свързани с човешката страна на тази истори€.
††† » най-накра€, единственото, което искаме да научим, е да се опознаем един друг. Ќенаситното ни любопитство към нашите събрат€, другите човешки същества, е по-силно от любопитството ни към каквото и да било друго на света.  ато че ли, ако узнаем повече един за друг, ще научим повече за самите себе си. ј копнежът ни да узнаем повече за самите себе си - за това  ои —ме Ќие ¬същност - е най-дълбоки€т копнеж на света.
††† » тъй, нашите въпроси ни вод€т повече към опита на други€, отколкото към неговите разбирани€.  ак ти изглежда това? ќткъде да знаеш дали е в€рно? «а какво мислиш точно сега? «ащо се почувства така?
††† Ќие съзнателно се стремим да влезем в кожата един на друг. ѕритежаваме н€каква вътрешна ръководна система, ко€то интуитивно и принудително ни насочва един към друг. ¬€рвам, че на равнището на наши€ генетичен код има естествен механизъм, който съдържа универсална интелигентност. “ази интелигентност обосновава отговорите, които даваме като чувствителни, усещащи същества. “€ донас€ вечната мъдрост до клетъчно равнище, създавайки онова, което н€кои наричат «акон за ѕривличането. ¬€рвам, че способността ни да се привличаме един друг е вродена и идва от дълбокото познание, че всеки един ще намери у други€ —обственото си јз. ћоже да не сме осмислили това съзнателно, да не сме го изрекли €сно и точно, но мисл€, че сме го разбрали с клетките си. » в€рвам, че това микроскопично разбиране произхожда от едно макроскопично разбиране. ¬€рвам, на най-високо равнище ние знаем, че ¬сички —ме ≈дно ÷€ло.
††† “ова върховно осъзнаване ни притегл€ един към друг и пренебрегването му поражда най-дълбоката са-мота в човешкото сърце и чувството на човека, че е нещастен.
††† ћо€т разговор с Ѕога ми показа, че вс€ка тъга в човешкото сърце, вс€ко усещане за унижение и обида, вс€ка прежив€на трагеди€ може да се счита причинена от едно човешко решение - решението да се отдръпнем един от друг. –ешението да игнорираме на-шето върховно осъзнаване. –ешението да наречем ес-тественото привличане, което изпитваме към други€, Длошо", а усещането, че —ме ≈дно ÷€ло - фикци€.
††† ѕо този начин ние сме отрекли своето »стинско јз. » точно от това отричане е произл€зъл негативизмът, духът на отрицанието. –одил се е изц€ло от нашата €рост, от нашето разочарование, от нашата горчивина, за да донесе смъртта на най-гол€мата ни радост. –адостта да бъдем ≈дно ÷€ло.
††† » конфликтът в човешките срещи се поражда от това, че дори когато преживеем на молекул€рно равнище своето усещане за ≈динство, на интелектуално равнище настойчиво се опитваме да го отречем. “ака мислите ни за живота и за това какъв е той влизат в противоречие с дълбокото ни вътрешно познание. ¬същност, всеки ден ние вървим срещу инстинктите си. » това ни е довело до посто€нно умопомрачение. “о настойчиво ни кара да действаме, изхождайки от безумната иде€ за сво€та изолираност, докато през ц€лото време копнеем да познаем отново ц€лата радост на ≈динението.
††† ћоже ли този конфликт н€кога да бъде разрешен? ƒа. “ой ще завърши, когато разрешим конфликта си с Ѕога. ≈то кое ме подтикна да напиша тази книга.
††† Ќ€мах никаква представа, че ще € напиша.  акто при –азговори с Ѕога, беше ми дадено да € сподел€ с вас. ћислех, че като завърша трилоги€та –азговори с Ѕога, това ще е кра€т и на мо€та Дкариера" като Давтор по случайност". Ќо когато седнах да напиша страниците на ѕризнателност и Ѕлагодарност за Ќаръчника към книга 1, внезапно изпитах н€какво мистично усещане.
††† –азказвам ви какво се случи тогава, за да разберете по-добре защо сега пиша тази книга.  ато чуха, че € пиша, н€кои хора ме попитаха: Дѕредполагах, че ще бъде само една трилоги€?" »зглеждаше, като че ли създаването на нова творба нарушава по н€какъв начин ц€лостността на първоначални€ замисъл. “ака че аз искам да знаете как се по€ви тази книга; как ми стана €сно, че тр€бва да € напиша - дори и само затова, че сега сед€ тук, без да имам представа накъде е тръгнала т€ или какво ще има да каже.
††† Ѕеше пролетта на 1997 година. Ѕ€х приключил работата над ДЌаръчника". Ѕ€х изнервен, очаквайки реакци€та на издател€ ми, ’емптън –оудс. Ќакра€ телефонът звънна.
††† Д’ей, Ќийл, великолепна книга!" каза Ѕоб ‘ридман.
††† Д“ака ли мислиш? »ли се шегуваш?" ≈дна част от мене никога не може да пов€рва в най-доброто и очаква най-лошото. “ака аз б€х готов да чу€ от него: Д—ъжал€вам. Ќе можем да приемем книгата ти. “р€б-ва изц€ло да € напишеш наново."
††† Д–азбира се, че мисл€ така", засм€ се добродушно той. Дћога ли да те лъжа за такова нещо? ћислиш ли, че ми се ще да публикувам една лоша книга?"
††† Дƒобре де, просто си помислих, че се опитваш да ми създадеш добро настроение, като ми кажеш, че сте получили великолепна книга, докато всъщност сте получили боклук".
††† Дѕов€рвай ми, Ќийл. Ќе бих се опитал да ти създавам добро настроение, като ти кажа, че сме получили великолепна книга, ако сме получили боклук."
††† Дƒобре" казах недоверчиво.
††† Ѕоб отново ми се присм€ добродушно:
††† Д’ей, човече, вие, авторите, сте най-неуверените в себе си хора, които познавам. Ќе можете да пов€рвате дори на н€кого, който си вади хл€ба с това да ви казва истината. ѕовтар€м, това е великолепна книга. ўе помогне на много хора."
††† ќтдъхнах си. Дƒобре, в€рвам ти."
††† Д»ма само едно нещо." Д«наех си! «наех си.  акво не е наред?" ДЌ€ма нещо, което да не е наред. ѕросто не си ми изпратил обичайни€ за една книга израз на признателност към хората, които са ти помогнали да € напишеш. »скаме само да знаем дали просто си забравил този текст или въобще н€ма да го има. “ова е всичко."
††† Д“ова е всичко?"
††† Д“ова е всичко."
††† Д—лава Ѕогу!"
††† Ѕоб се засм€: Д“ова ли е изразът на тво€та признателност?"
††† ДЌаистина би могъл да е то€."  азах на Ѕоб, че току-що съм му изпратил нещо по електронната поща.  ато окачих слушалката, издадох вик на радост, после въздъхнах с облекчение.
††† Д акво става там?" обади се от съседната ста€ жена ми Ќанси. “риумфално вл€зох при не€.
††† ДЅоб каза, че книгата е великолепна."
††† Дќ, хубаво," светна лицето й.
††† Д—м€таш ли, че той наистина мисли така?"
††† Ќанси се усмихна радостно и малко недоверчиво. Д—игурна съм, че Ѕоб н€ма да те лъже за такова нещо."
††† Д“ой каза същото. Ќо има още нещо."
††† Д акво?"
††† Д«абравил съм да израз€ признателността си към хората, които ми помогнаха."
††† Дƒобре, това не е проблем. ћожеш да изтракаш нещо за петнадесет минути."
††† ќчевидно, жена ми е тр€бвало да стане издател.
††† “ака една съботна сутрин аз седнах и се заех със задачата си. «ададох си въпроса: Д ъм кого искам да израз€ признателността си за написването на Ќаръчника?" –азумът ми тутакси отвърна: Д–азбира се, към Ѕога." ƒобре де, възразих сам на себе си, но аз благодар€ на Ѕога за всичко, не само за тази книга. Д“огава направи го", отвърна разумът ми, на свой ред вл€зъл в спор с мене. ’ванах молива и написах: «а пълнотата на мо€ живот, за всичко добро, почтено, съзидателно и чудесно, което съм усп€л да стор€, благодар€ на Ѕога, сво€ най-близък спътник и най-скъп при€тел.
††† —помн€м си колко б€х изненадан от начина, по който се израз€вах. Ќикога не б€х характеризирал Ѕога с подобни думи, но €сно осъзнах, че точно такова беше чувството ми към него. ѕон€кога, докато пиша, усп€вам да узна€ как точно се чувствам. »мали ли сте н€кога това усещане? Ѕ€х там, пишейки това, и внезапно разбрах... представ€те ли си, аз действително имам при€телство с Ѕога. ѕочувствах се точно така. ј разумът ми каза: Д≈, тогава напиши го! ƒавай! » кажи това!" «апочнах втори€ параграф от израза на признателност.
††† Ќикога не съм познавал такова чудесно при€телство. “очно това чувствам, че става с мене. » за нищо на света не бих пропуснал случа€ да израз€ признателността си за него.
††† ѕосле написах нещо, без да имам и най-малката представа защо го прав€.
††† Ќад€вам се един ден да об€сн€ на всеки с най-малки подробности как точно да развие такова при€телство и как да го използва. «ащото Ѕог иска повече от всичко да бъде използван. —ъщото искаме и ние. јз искам при€телство с Ѕога. ѕри€телство, което е действено и полезно.
††† “очно в този миг ръката ми замръзна. —туд проб€гна нагоре по гърба ми. ”сетих силен натиск в ц€лото си т€ло. ѕриседнах за момент спокойно. ѕотресен, осъзнах нещо, за което преди миг не б€х си и помисл€л. —ега то ми изглеждаше напълно очевидно.
††† “уй странно прежив€ване не беше ново. Ѕ€х го изпитвал често, докато пишех –азговори с Ѕога. Ќ€колко думи, н€колко изречени€ изчезваха от съзнанието ми. ѕосле ги виждах на харти€та пред себе си и внезапно ми ставаше €сно: това е, така е! ¬ъпреки че такова прежив€ване биваше последвано от н€какво физическо усещане - внезапно изтръпване или, както го наричат, радостна тръпка, или пък - радостни сълзи. ј в н€кои случаи - и трите заедно.
††† “ози път б€ха трите заедно. “роен удар. “ака узнах, че онова, което пиша, е абсолютна истина.
††† ќсвен това получих и едно важно лично откровение - това също се беше случвало по-рано.  ато че ли внезапно Досъзнаваш" нещо в ц€лата му пълнота. ”знаваш го Днаведнъж".
††† Ѕеше ми съдено да узна€ (мога да го опиша само по този начин), че н€ма да приключа писането си със завършването на трилоги€та. ¬незапно стана €сно, че ще се по€в€т поне още две книги. ј после над мен започна да витае познанието за тези две книги и за онова, което те ще кажат. „ух шепота на Ѕожи€ глас:
††† Ќийл, връзката ти с мене не е по-различна от връзката ти с всеки друг. “и започваш взаимоотношени€та си с всеки друг, разговар€йки с него. јко потръгне добре, спри€тел€вате се. », ако потръгне добре, изпитваш чувство на ≈динство - приобщаване към личността на други€. —ъщото ти се случва и при срещата с ћене.
††† Ќай-напред водихме разговор.
††† ¬секи от вас прежив€ва разговора с Ѕога по свой собствен начин - и в различно време по различен начин. ¬инаги ще се води двустранен раз-говор, такъв, какъвто водим точно сега, в момен-та. “ова би могло да бъде разговор Днаум" или на харти€, или с отговорите ћи, отнемащи само малко повече време и достигащи до тебе чрез следващата песен, ко€то ще чуеш, или следващи€ филм, който ще видиш, или следващата лекци€, ко€то ще посетиш, или следващата стати€ в списание, ко€то ще прочетеш, или в неочаквани€ разговор с при€тел, с когото Дсъвсем случайно" си се сблъскал на улицата.
††† —лед като веднъж вече ти е станало €сно, че ние непрестанно разговар€ме, можем да преминем към при€телство. Ќакра€ ще усетим, че сме се приобщили един към ƒруг. «атова ти тр€бва да напишеш още две книги: ѕри€телство с Ѕога и ќбщуване с Ѕога. ѕървата ще разгледа начина, по който можеш въз основа на принципите, споделени в разговорите си с Ѕога, да превърнеш новата си връзка с него в пълноценно, действено при€телство. ¬тората ще разкрие начина, по който можеш да издигнеш това при€телство до равнището на общуване и какво ще се случи, когато го направиш. “€ ще даде план за действие на всеки търсещ истината и ще съдържа смайващо послание към човешки€ род.
††† “очно сега, в този миг, ти и јз сме ≈дно ÷€-ло. —амо че ти не го знаеш. Ќе можеш да избереш дали да го преживееш - също както не можете да узнаете или изберете дали да преживеете ≈динението си един с ƒруг.
††† “воите книги, Ќийл, ще сложат край на това разделение в съзнанието на всички, които ги прочетат. ўе разрушат илюзи€та за раздел€не. ¬ това винаги се е заключавала миси€та ти. Ќикога - в нещо по-малко. –азговорите ти с Ѕога са били винаги и само началото.
††† Ѕ€х сма€н, поразен. ќтново мраз проб€гна нагоре по гърба ми. «апочнах да чувствам вътрешно треперене, каквото никой отстрани не би могъл да долови, но вие усещате с вс€ка клетка на т€лото си. » това става наистина. ¬с€ка клетка на т€лото затрепт€ва по-бързо. ¬ибрира с по-висока честота. “анцува с енерги€та на Ѕога.
†††  олко добре го каза! — чудесна метафора!
††† я виж ти! Ќе “е очаквах да се по€виш толкова скоро. —вързвах очакването си за тво€та по€ва с онова, което беше казал по-рано, през 1997 година.
††† «на€. Ќе можах да се стърп€. ў€х да чакам н€къде докъм средата на книгата, но ти € започна, пишейки много поетично, и аз не можех да остана настрана.
††† ’убаво. “ова е много хубаво.
††† ƒобре, то стана наистина почти от само себе си. ¬инаги, когато пишеш лирично, говориш поетично, усмихнеш се мило, запееш или затанцуваш, аз тр€бва да се по€в€.
††† Ќаистина ли?
††† Ќека да се израз€ така. јз винаги съм там, в тво€ живот. ¬инаги и ¬с€как. Ќо ти по-€сно осъзнаваш моето присъствие, докато правиш н€кои неща: докато се усмихваш, или любиш, или пееш, или танцуваш, или пишеш от сърце. ¬с€ко от т€х е най-висшата про€ва на това  ой —ъм јз и като израз€ваш тези свои качества, ти израз€ваш ћене. ¬ буквален смисъл.  оето значи да ме изтласкаш навън, на€ве.
††† “и ме изваждаш от сво€та душа, където аз посто€нно пребивавам, и ће показваш на света извън себе си, на външни€ св€т. “ака изглежда, като че ли јз просто Дсе по€в€вам". »стината е, че јз съм винаги там, но ти само в тези моменти осъзнаваш присъствието ћи.
††† ≈, добре, аз щ€х да кажа много повече, преди да вл€за в диалог с “ебе.
††† ѕродължавай! » го кажи.
††† »звин€вай, но н€как си ми е трудно да не ти обръщам внимание. ўом “и си тук, мъчно ще се престор€, че “е н€ма. ¬се едно, че говори борсов агент и всички го слушат. —лед като “и започна диалога, кой ще иска мене да ме чуе?
††† ћнозина. ¬еро€тно всички. ўе пожела€т да чу€т какво си прежив€л. ўе искат да узна€т какво си научил. Ќе се отдръпвай само защото јз съм се по€вил. “ова е проблемът при толкова много хора. Ѕог се по€в€ва и те си мисл€т, че тр€бва да се снишат. ћисл€т си, че тр€бва да се смир€т.
††† Ќе тр€бва ли да се смирим в присъствието на Ѕога?
††† Ќе съм дошъл, за да ви смир€, а за да ви въздигна.
††† “ака ли?
†††  огато вие сте въздигнати, такъв съм и јз.  огато сте смирени, такъв съм също и јз. ¬сички Ќие сме ≈дин. ¬ие и јз сме ≈дно ÷€ло.
††† ƒа, това проум€х и аз. Ќатам б€х се запътил...
††† ¬ърви тогава. Ќе ће остав€й да те спра. –азкажи на читателите за своето прежив€ване. “е наистина искат да узна€т това. “и беше прав.  ато те опозна€т, хората ще опозна€т себе си. ўе вид€т себе си у тебе, а като вид€т, че у теб съм јз, ще вид€т, че съм и у т€х. » това ще бъде един велик дар. “ъй че продължавай с тво€та истори€.
††† ƒобре, разказвах как вс€ка клетка в т€лото ми с€каш се люшкаше, трептеше, вибрираше. “рес€х се в чудесен трепет на вълнение. » една сълза капна от окото ми, проби си път надолу по бузата ми и стигна със солени€ си вкус до езика ми, все едно, че € б€х облизал с език от сърцето си. ќтново почувствах същото. ћислех, че ще преле€ отвътре навън, преизпълнен... с любов.
††† Ќе можех да напиша нито дума повече за »зраза на признателност. “р€бваше да направ€ нещо с онова, което току-що ми бе дарено. »сках да започна да пиша ѕри€телство с Ѕога още тогава и още там.
††† Д’ей, хей, не можеш да постъпиш тъй", посъветва ме разумът ми. Дќще не си написал дори третата книга" (разбира се, ставаше дума за последната книга в трилоги€та –азговори с Ѕога).
††† «наех, че тр€бва да завърша трилоги€та, преди да се осмел€ да пристъп€ към нов проект. ¬ъпреки то-ва ми се искаше да направ€ нещо с енерги€та, ко€то струеше по вените ми. «атова реших да се обад€ на мо€та редакторка при другите ми издатели, Putnam Publishing Group в Ќю …орк.
††† ДЌ€ма да пов€рваш", измърморих, като чух гласа й по телефона, Дно току-що ми беше дадена темата на още две книги и командата да ги напиша."
††† јз никога не командвам никого да прави каквото и да било.
††† ƒобре, използвах думата Дкоманда" в разговор с редакторката си. ћоже би е тр€бвало да кажа Д» вдъхновението да ги напиша."
††† “ази дума щеше да бъде по-подход€ща, по-точна.
††† “олкова б€х развълнуван, че не можех да оглеждам вс€ка изречена дума, да мер€ точността й.
††† –азбирам, и все пак точно по този начин е била създадена през годините нев€рната, изопачена представа за ћене.
††† —ега дойдох тук, за да поправ€ това впечатление. ƒойдох, за да ви кажа какво значи да имаш истинско при€телство с Ѕога - и как можеш да го имаш.
††† ќтново съм страхотно развълнуван! «апочвай, започвай!
††† «авърши разказа си.
††† „е кой ли ще иска да слуша за онова? »скам да чу€ за това.
††† «авърши истори€та си. “€ е свързана с всичко това. » ще ни доведе до днешни€ ден.
††† ƒобре, казах на редакторката си точно това, което “и ми беше казал за следващите две книги и т€ занем€. ѕопитах € дали мисли, че Putnam ще се заинтересува от издаването им.
††† ДЎегуваш ли се? –азбира се, че ще про€вим интерес", рече т€, добав€йки, че би желала да й напиша накратко онова, което току-що й б€х казал.
††† Ќа следващи€ ден изпратих нещичко по факса и компани€та учтиво ми предложи договор за две книги. «ащо просто не пусна книгите по »нтернет?  акво?
††† «ащо просто не ги предложи безплатно? «ащо ме питаш за това?
††† «ащото много хора искат да го зна€т. ѕредложи ли ти издател€т много пари?
††† ≈, да, предложи ми.
††† «ащо се съгласи да ги приемеш? Дјко беше Ѕожи човек, би се съгласил да споделиш със света тази информаци€ безплатно. Ќ€маше да тичаш насам-натам, подписвайки договори за издаването на много книги." Ќе казват ли това мнозина?
††† ƒа. “очно това. ƒа, те казват точно това.  азват, че го прав€ за пари.
††† ≈, и?
††† Ќе го прав€ за пари. Ќо нима това е причина да се откажа от т€х?
††† ≈дин Ѕожи човек не би приел пари. Ќе би го направил.
††† Ќе би ли го направил? Ќима свещениците не получават заплати? Ќима равините не €дат?
††† ƒа, но не много. ѕроповедниците на Ѕожието слово живе€т в бедност, не искат ц€ло състо€ние, за да сподел€т прости истини.
††† Ќе съм искал ц€ло състо€ние. Ќе съм поискал нищо. Ѕило ми е предложено.
††† ƒа беше отказал да го приемеш.
††† «ащо? «ащо казваш, че парите са нещо лошо? јко бих имал шанса да спечел€ много пари, сподел€йки вечната истина, защо да не го стор€?
††† јми ако, освен всичко друго, мечта€ с част от тези пари да направ€ необикновени неща? јми ако мечта€ да създам и учред€ фондаци€ с идеална цел, ко€то да разпростран€ва “воето послание из цели€ св€т? јми ако мечта€ да направ€ живота на другите по-щастлив?
††† “ова би могло малко да помогне. Ѕи могло да направи образа ми не толкова щур.
††† јми ако аз просто давам част от парите на други-те? јко им помагам в нужда?
††† “ова също би помогнало. Ѕихме могли да го разберем. Ѕихме започнали дори да го приемаме. Ќо ти сами€т би тр€бвало да живееш съвсем скромно. Ќе би тр€бвало да харчиш за сами€ себе си.
††† ƒа не харча? ƒа не се радвам на това, което съм? ƒа не живе€ в разкош? ƒа н€мам красива къща? ƒа не карам хубава кола?
††† Ќе. Ќито пък да носиш най-модни дрехи, да се храниш в скъпи ресторанти или да си купуваш луксозни предмети. “р€бва да даваш парите си на бедните, да живееш, като че ли парите н€мат значение.
††† Ќо аз живе€ точно тъй! ∆иве€, като че ли парите наистина н€мат значение. ’арча ги свободно и ги давам лесно, сподел€м ги щедро и се държа наистина точно тъй - все едно, че те н€мат значение.  ато вид€ нещо скъпо, което искам да имам или да направ€, действам като че ли парите н€мат значение. ј когато сърцето ми ме призове да помогна на друг, или да направ€ публично нещо великолепно, също действам като че ли парите н€мат значение.
††† ѕродължавай да действаш така с парите си и ще ги изгубиш всичките.
††† »скаш да кажеш, че ще ги използвам всичките!
††† Ќе можеш да изгубиш пари. ћожеш само да ги използваш. »зползваните пари не са изгубени. Ќ€кой ги има Ќе са изчезнали. ¬ъпросът е кой ги има. јко са отишли у хора, които са ми продали н€кои неща или са направили за мен неща, които съм искал, как бих могъл да Дизгуб€" нещо? ј ако са отишли за извършване на добри дела или за посрещане нуждите на другите, каква загуба има в това?
††† Ќо ако не държиш на т€х, от т€х нищо н€ма да остане.
††† Ќе Ддържа на" нищо, което имам! Ќаучих, че когато държа на нещо, го губ€. јко Ддържа на" любовта, мога да остана без не€. јко държа на парите, те н€мат стойност. ≈динствени€т начин, по който можеш да Димаш" нещо, е да го раздадеш. “огава - и само тогава - можеш да разбереш, че го имаш.
††† “и се изплъзна от ћо€ най-важен въпрос. —ъс сво€та словесна гимнастика изц€ло излезе извън темата. Ќо аз н€ма да те остав€ да се изплъзнеш така. ўе те върна обратно.
††† Ќай-важни€т въпрос е, че който пропов€два истинското слово Ѕожие, не би тр€бвало да го прави за пари.
†††  ой “и каза това?
††† “и.
††† јз?
††† ƒа, ти ћи го каза. ѕрез цели€ си живот си ћи го казвал. ѕреди да напишеш тези книги и да спечелиш много пари.  акво те накара да се промениш?
††† “и ме накара.
††† јз те накарах?
††† “и ме накара.  аза ми, че не парите са коренът на вс€ко зло, но може би аз съм решил, че м€рката им е този корен. “и ми каза, че животът е създаден, за да му се радваме и че е добре да го правим. ѕовече от добре. “и ми каза, че парите не са по-различни от каквото и да било друго на света - че всичко е Ѕожествена енерги€. “и ми каза, че не съществува м€сто, където “ебе да “е н€ма, че “и израз€ваш —ебе си вътре, наоколо, чрез вс€ко нещо - наистина, че “и си вс€ко нещо, ¬сичко във ¬сичко - а това включва и парите.
††† “и ми каза, че през цели€ си живот съм се придържал към неточен възглед върху парите. „е съм ги считал за нещо нередно. ћръсно. Ќедостойно. » че когато съм мислел така, съм считал Ѕога за нещо нередно, мръсно и недостойно, защото парите са част от това,  оето —и “и.
††† “и ми каза, че съм си създал интересна житейска философи€, в ко€то парите са Дзло", а любовта Ддобро". «атова, колкото по-люб€що или важно за обществото е нещо, толкова по-малко пари тр€бва да печелим от него - јз или н€кой друг.
††† ¬ тази насока, каза ми “и, половината св€т гледа на нещата и постъпва наопаки.
††† ѕлащаме на нашите стриптизьорки или играчи на първа база невъобразими суми, за да прав€т това, което прав€т, докато учените ни, които търс€т лек срещу —ѕ»Ќ-а, учителите, които са с децата ни в класните стаи, свещениците, равините и жреците, които се грижат за душите ни, са оставени на хл€б и вода.
†††  аза ми, че това е създало обърнат надолу с главата св€т, където нещата, които ценим най-високо, получават най-ниското възнаграждение.  аза ми също, че това не само не ни върши добра работа (ако наистина искаме да създадем света, който казваме, че искаме да създадем), но че то дори не е и нужно, защото съвсем не израз€ва “во€та вол€.
†††  аза ми, че “во€та вол€ е вс€ко човешко същество да живее в разкош и че в разкоша н€ма нищо нередно, а единствени€т ни проблем тук, на «ем€та, е, че още не сме се научили да сподел€ме този разкош - дори и след хил€ди години.
††† “и ми об€сни също, че не пропов€двам истината за парите, като б€гам от т€х. —амо възпроизвеждам лошата подредба на света и така € подкреп€м.
††† “и ми каза, че много по-могъща проповед би било да приема радостно парите - и всички хубави неща на света, като също толкова радостно ги сподел€м с другите.
†††  азах ли ти всички тези неща? ƒа. Ќедвусмислено. » ти ми пов€рва?
††† –азбира се. ¬същност, тази нова в€ра промени живота ми.
††† ƒобре. “ова е много добре. “и добре научи всичко, сине ћой. “и слушаше внимателно и добре научи всичко.
††† «наех си! “и просто ме изпитваш. «наех си, че просто искаш да видиш как ще отговор€ на тези въпроси. ƒа, но сега имам за тебе още въпроси.
††† ’айде де!
††† «ащо хората тр€бва да плащат за това послание? «абрави защо каза, че е редно ти да получиш пари за него. Ќо защо хората тр€бва да дават пари за него? Ќе тр€бва ли Ѕожието слово да бъде безплатно за всички? «ащо просто не го пуснеш по »нтернета?
††† «ащото хората натъпкват денонощно »нтернета с хил€ди думи, разказвайки на другите за в€рвани€та си, и защото другите тр€бва да приемат всичко това. —ърфирал ли си по ћрежата напоследък? “ова н€ма край. ќтворили сме кути€та на ѕандора. ћожеш ли да си представиш колко души биха ми обърнали внимание, ако б€х скочил в »нтернета, кога-то всичко това започна, за да оповест€, че имам разговори с Ѕога? ¬€рваш ли наистина, че това би било новина по »нтернета? ƒа ме прощаваш.
††† ƒобре, но сега книгите ти станаха много попул€рни. ¬секи е чул за т€х. «ащо да не ги пуснеш сега по »нтернета?
††† јко хората зна€т, че книгите –азговори с Ѕога имат стойност, то е, защото други хора са дали за т€х нещо, което цен€т. —тойността, ко€то хората са вложили в т€х, е основание за стойността, ко€то имат. ÷ели€т смисъл на живота е в това хората да създават добри неща едни за други. “ук всички ние вършим само това. ѕросто предлагаме на света своите Дблага".  огато светът се съгласи, че онова, което предлагаме, си струва - независимо дали то е поправка на водопровод, печене на хл€б или лечение на хора - светът казва, че то е Дценно", Дстойностно", тоест достойно да има цена, стойност. » ако придадем на нещо стойност, като го предложим в зам€на на нещо стойностно, което притежаваме, ние не само получаваме стойността, ко€то даваме - ние внезапно правим и за другите по-стойностно притежаването на това нещо.
††† » така, другите са привлечени от него, защото хората винаги искат да внесат нещо стойностно в живота си. Ќашата търговска система ни позвол€ва да определим кое е стойностно и кое не е.
††† “ази система не е съвършена, както не са съвършени и решени€та ни за това кое да ценим. Ќо тази несъвършена система е единственото, с което разполагаме в момента. јз работ€ в рамките на системата, за да € промен€.
††† ј какво ще стане с бедн€ците, които н€мат пари да си куп€т книгите ти?
††† ѕочти във всеки дом на тази страна има книги. ¬ъпросът не е в това дали там има книги, а какви книги има там.
††† ќсвен това –азговори с Ѕога могат да бъдат намерени наистина във вс€ка библиотека. ј чрез програмата  ниги за ѕри€тели са станали достъпни и за затворниците, и за хората в нужда.
††† » тъй, тук аз не твърд€, че този материал не е достъпен. “ой е преведен на много езици и хората по цели€ св€т са намерили път€ си към него. ќт ’онг  онг до “ел јвив, от ѕолша до япони€, от Ѕерлин до Ѕостън те го четат, изучават в групи и сподел€т помежду си.
††† ¬се пак ще призна€, че този въпрос беше труден за мене. “емата за парите в мо€ живот - какво е редно да имаш и да правиш - ме е измъчвала десетилети€ наред.  акто “и беше казал, в това отношение аз не се различавам от цели€ човешки род.
††† ƒори и днес една част от мене мисли, че тр€бва да се откажа от славата, да се откажа от финансовото благополучие и вс€ка друга отплата, ко€то ми донесе трилоги€та –азговори с Ѕога. „аст от мене настойчиво иска да нос€ власеница, да живе€ в колиба и да не приемам нищо от благата на света в зам€на на благата, които съм му дал.  ато че ли това н€какси би повишило стойността на даденото от мене.
††† ¬иждаш ли колко коварно е всичко това? »зградих структура, в ко€то искам от другите да цен€т онова, за което н€ма да приема никаква отплата, като че ли то н€ма цена.
††† Ќо как да очаквам от другите да оцен€т нещо, което аз не цен€? “ова не е просто въпрос, който си задавам. «а мен то е нещо прекалено дълбоко, прекалено близко до същността на нещата. » доколко цен€ сами€ себе си, ако пов€рвам, че тр€бва да страдам заради другите, за да вид€ собствената си стойност? ≈то друг същностен въпрос. ƒруга тема, ко€то пренебрегваме.
††† Ќо, след като “и постави въпроса, аз питам: Ќима стойността на “ед “ърнър е по-ниска от стойността на ћайка “ереза? Ќима ƒжордж —орос е по-малко добър (човек) от „е √евара? Ќима политиката на ƒжеси ƒжексън, който, изглежда, живее по-богато, има по-ниска стойност от политиката на ¬ацлав ’авел, който може би живее по-бедно? ћоже ли папата, чиито одежди струват повече от годишната прехрана на едно бедно дете, да об€ви думите си за богохулство само защото живее по царски като глава на една църква, притежаваща милиарди?
††† “ед “ърнър и ƒжордж —орос са дарили милиони долари. »зползвали са възнаграждението за своите претворени в живота мечти, за да откри€т простор пред мечтите на човечеството.
††† ƒа разкрием простор пред мечтите на човечеството чрез претвор€ване в живота на собствените си мечти.  аква великолепна иде€!
††† ƒжеси ƒжексън донесе надежда на милиони чрез надеждата, ко€то го доведе до позици€ с гол€мо об-ществено вли€ние. ѕапата вдъхнов€ва хората от цели€ св€т, но н€маше да бъде вдъхновител дори само на католиците в света (всъщност много по-малобройни), ако се €в€ваше облечен в дрипи.
††† “ака аз се примирих с факта, че –азговори с Ѕога ми донесоха по-гол€мата част от земните блага - както и възможността да сподел€ тези блага с други хора.
††† јз обаче искам да посоча тук, че не публикуването на тези книги е причина за станалото. “и постави причината на истинското й м€сто, преди книгите да бъдат публикувани. ¬същност те затова б€ха и публикувани, затова станаха и толкова попул€рни.
††† ƒа, разбирам, че това е в€рно.
††† ћожеш да бъдеш сигурен в това. ∆ивотът ти и реализмът ти по отношение на парите - и всички хубави неща - се промениха, когато ти се промени.
††† “е се промениха за тебе, когато ти промени мнението си за т€х.
††† ƒобре, сега, както виждаш, мисл€, че “и направи това. ѕродължавам да казвам на хората, че тези книги станаха попул€рни, защото “и пожела това. ¬ н€каква степен съм убеден, че това беше Ѕожи€та вол€.
††† –азбира се, че си убеден. “ова те освобождава от отговорността за станалото, нещо повече - придава на всичко това по-гол€ма достоверност. Ќе ми се ще да ти спукам балона още тук, но иде€та не беше мо€.
††† Ќе беше ли “во€?
††† Ќе. “во€ беше.
††† ќ, великолепно. —ега вече мога да кажа, че съм бил вдъхновен от Ѕога. Ќо как стои въпросът с книгата, ко€то сега пиша? “и дойде при мен и ми каза да го направ€.
††† ƒобре, това м€сто не е по-лошо от вс€ко друго, за да започнем от него дискуси€та си на тема:  ак да осъществим своето при€телство с Ѕога.

234567891011

—ъздадено: 21/02/2006 • 14:34
ќбновено : 07/03/2006 • 17:14
 атегори€ : Ќийл ƒоналд ”олш
—траницата е посетена 10213 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:

¬си още н€ма коментари.
ћоже първи да добавите коментар!

^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.44 секунди