“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ћолба за прошка
ѕомощен
ѕосетители

free counters

Ќийл ƒоналд ”олш - –азговори с Ѕога - трета част

†† “ова е изключителна книга. ћога да го за€в€ като човек, който има твърде малко общо с написването й. ¬сичко, което в действителност извърших, бе Дда се €в€ на срещата", да задам н€колко въпроса и след това да възприема продиктуваното.
††† “ова е всичко, което съм правил от 1992 година, когато започна този разговор с Ѕога. ¬ онази година стана така, че в момент на дълбока депреси€ аз извиках от болка:  акво тр€бва да стор€, за да промен€ живота си? » какво съм сторил, че да заслужа този живот, който е една непрестанна борба?
††† «аписах тези въпроси върху лист жълта харти€ в едно гневно писмо към Ѕога. «а мо€ собствена изненада и удивление Ѕог ми отвърна. ќтговорът му се по€ви под формата на думи, които долових в съзнанието си, прошепнати от един Ѕезмълвен √лас. »мах щастието да запиша тези думи.
††† “ова прав€ вече в продължение на шест години. » тъй като ми бе казано, че този личен диалог ще се превърне един ден в книга, изпратих първата част от тези слова на един издател в кра€ на 1994 г. —едем месеца по-късно те вече б€ха на лавиците на книжарниците. “ази книга беше в списъка на бестселърите на в. ДЌю …орк таймс" в продължение на деветдесет и една седмици.
††† ¬тората част на този диалог се превърна също в бестселър и остана в продължение на дълги месеци в списъка на Д“аймс". ј сега ето € третата, последна част на този необичаен разговор.
††† Ќаписването на насто€щата книга ми отне четири години.
††† “€ не беше написана лесно. ѕромеждутъците между моментите на вдъхновение б€ха огромни. Ќер€дко те б€ха отдел€ни от половингодишни интервали от време. —ловата от първата книга ми б€ха продиктувани в продължение на една година, втората книга дойде за един малко по-дълъг период от време, а този последен том тр€бваше да бъде написан в светлината на публичните прожектори. Ќавс€къде, където съм ходил след 1996 г. непрестанно чувах въпроса: Д ога ще излезе третата книга?", Дјми къде е третата книга?", Д ога можем да очакваме третата книга?".
††† ћожете да си представите какво ми костваше всичко това.  ак то се отрази на процеса на работата ми. “ова беше все едно да прав€ любов на янки стадион.
††† ¬същност подобен акт би бил по-уединен и интимен.  огато пишех третата книга, всеки път щом вземех писалката, чувствах как пет милиона души ме наблюдават, чакат и се вкопчват за вс€ка мо€ дума.
†††  азвам всичко това, не за да се поздрав€ с това, че съм завършил тази творба, а по-скоро, за да об€сн€ защо т€ ми костваше толкова дълго време. ћоментите, в които имах мисловно, духовно и физическо усамотение през последните н€кол-ко години б€ха много редки и през големи интервали.
††† «апочнах да пиша тази книга през пролетта на 1994 година и началните части б€ха написани през този период, после процесът на писане прекъсна за много месеци, докато накра€ бе прескочена и ц€ла една година, и най-сетне се по€виха завършващите глави, написани през пролетта и л€тото на 1998.
††† ѕоне на едно може да се разчита със сигурност: тази книга не бе насила написана по никакъв начин. ¬дъхновението ми идваше чисто и ако не, аз просто остав€х писалката и се отказвах да пиша - в един от случаите за цели четиринадесет месеца. Ѕ€х решен да не създавам никаква книга, ако ми се налага да избирам между това и една книга, ко€то съм принуден да напиша, защото съм за€вил, че ще го направ€. ¬ъпреки че това доста притесни мо€ издател, то ме накара да бъда достатъчно убеден в информаци€та, ко€то получавам, колкото и продължително време да траеше записването й. —ега имам достатъчна вътрешна увереност, с ко€то да ви предложа тази информаци€. Ќасто€щата книга обобщава учението от първите два тома на трилоги€та. » по-нататък т€ ги доразвива, достигайки до логичното им вълнуващо и смайващо заключение.
††† јко сте прочели предговора към вс€ка от двете части, сигурно знаете, че и в двата случа€ аз имах известни опасени€. ¬същност б€х уплашен от това каква ще бъде реакци€та спр€мо тези мои писани€. —ега обаче не се бо€. Ќе изпитвам никакъв страх по отношение на третата книга. «на€, че т€ ще докосне със своите прозрени€ и истинност, със сво€та топлота и любов мнозина от хората, които ще € прочетат.
††† ¬€рвам, че това е свещен духовен материал. —ега разбирам и виждам, че същото се отнас€ за ц€лата трилоги€ и че тези книги ще бъдат четени и изучавани десетилети€ наред, дори и цели поколени€, може би цели векове. «ащото в нейната ц€-лост трилоги€та обхваща удивителен обем от теми, като се започне от това как да имаме пълноценни взаимоотношени€ с хората и се стигне до естеството на върховната реалност и космологи€та на вселената. “ук се включват наблюдени€ вър-ху живота, смъртта, любовта, брака, секса, родителската отговорност, здравето, образованието, икономиката, политиката, духовността, религи€та, работата като житейски път и как правилно да печелим парите си, физиката, времето, обществените нрави и обичаи, процесът на творчество, наша-та връзка с Ѕога, екологи€та, престъпността и наказанието й, живота във високоразвитите общества на  осмоса, добро-то и злото, културните митове и културната етика, душата, духовните партньори, същността на истинската любов и пъ-т€т към величественото про€вление на онази част от нас са-мите, ко€то познава божественото като наше естествено наследие.
††† ћол€ се всички вие да имате полза от тази работа.
††† Ѕъдете благословени!

Ќийл ƒоналд ”олш
јшланд, щата ќрегон,
септември 1998


1.


††† ƒнес е недел€ на ¬ъзкресение 1994 година и аз съм тук с писалка в ръка, както ми се каза. ¬ очакване съм на Ѕога. “ой обеща да се по€ви, както стори това миналите две ¬ъзкресени€, за да започнем поредни€ си едногодишен разговор - трети€ и последен засега.
††† “ози процес - това необичайно общуване - започна през 1992 година. “о ще завърши на ¬ъзкресение 1995. “ри години, три книги. ѕървата се занимаваше преди всичко с лични въпроси - с нашите любовни отношени€, с това как да намерим най-подход€щата за себе си работа, как да се справим с могъщите енергии на парите, любовта, секса и Ѕога; и как да ги интегрираме в наши€ ежедневен живот. ¬тората част разгърна по-нашироко тези теми и продължи по-нататък с основни геополитически проблеми - същността на властта, как да се създаде един св€т без война, основа за единно интернационално общество. Ќасто€щата трета, финална част на трилоги€та ще се съсредоточи, както ми е казано, върху по-широки въпроси, пред които е изправен човекът. “€ разгръща представи, свързани с други сфери и измерени€ и с това как всичко е сложно преплетено, за да се съвмести в единство и ц€лостност.
††† ѕоследователността е следната:
††† »ндивидуални истини, √лобални истини, ”ниверсални истини
††† —ъщо както беше и при първите два ръкописа, н€мам представа накъде ще ни изведе насто€щи€т труд. ѕроцесът е много прост. ¬земам писалка и харти€, задавам въпрос - и виждам какви мисли ще изплуват в съзнанието ми. јко нищо не идва, ако не ми се дадат никакви думи, аз остав€м всичко до следващи€ ден. ÷ели€т процес по написване на първата книга ми от-не една година, а написването на втората беше малко по-дълго от година. (Ќасто€щата книга е все още в процес на писане.)
††† ќчаквам, че тази книга ще бъде най-важна от всичките.
††† «а първи път, откакто започна този процес, аз имам чувството, че зна€ напълно какво прав€. »зминаха два месеца, откакто написах тези първи четири-пет параграфа. ƒва месеца изминаха от ¬ъзкресение, а нищо повече не ми се даде като информаци€ - нищо, освен напълно съзнателното отношение към мо€ труд.
††† Ѕ€х прекарал седмици наред да препрочитам и поправ€м грешките на набрани€ текст в ръкописа на първата книга от насто€щата трилоги€ - и тъкмо тази седмица получих последната коригирана верси€ на първа книга, само за да € бърна обратно с четирийсет и три отделни грешки, които тр€бваше да се поправ€т. ¬тората книга междувременно все още в ръкописен вид бе завършена миналата седмица - с двумесечно закъснение от Дплана". (“€ тр€бваше да бъде завършена до ¬еликден 1994 година.) Ќасто€щата книга бе започната в една ¬еликденска недел€, въпреки че втора книга още не бе довършена и събира праха в папка от тогава насам. —ега, когато втора книга е завършена, тази следваща работа крещи за внимание.
††† «а първи път от 1992 година, когато започна всичко това, аз чувствам н€каква съпротива спр€мо този процес, дори известно негодувание. «апочвам да се чувствам обвързан от този ангажимент, никога не ми е било при€тно да върша нещо, което съм длъжен.
††† ќсвен това, след като вече съм раздал на н€кои хора некоригирани копи€ от първи€ ръкопис и чух техните отзиви, убеден съм, че и трите книги ще бъдат много четени, ще бъдат задълбочено изследвани и анализирани от гледна точка на теологическите им съответстви€ и ще бъдат повод за страстни дебати десетилети€ напред.
††† ѕо тази причина ми беше много трудно да стигна до тази страница; много трудно ми бе да погледна на тази писалка като на мой при€тел - защото макар и да зна€, че този материал тр€бва да се напише, зна€ също така, че това ме прави открит за най-вулгарни нападки, насмешки, а може би дори и омраза от страна на мнозина, затова, че съм се осмелил да запиша тази информаци€, и още повече да об€в€, че т€ идва до мен направо от Ѕога.
††† —трува ми се, че най-големи€т ми страх е, че аз ще се окажа най-неподход€щи€т, най-несъответстващи€т Дговорител" на Ѕога, имайки предвид безкрайната поредица от грешки и неправилни действи€, които бележат мо€ живот и характеризират моето поведение.
††† ќнези, които ме познават от миналото - бившите ми съпруги и собствените ми деца - ще бъдат в пълното си право да изл€зат напред и да отхвърл€т всички тези писани€, основаващи се на недотам блест€щото ми поведение като човек, в най-простите, основни функции на съпруг и баща. јз жестоко се провалих в това и в други аспекти на живота, свързани с при€телството и почтеността, посто€нството и чувството за отговорност.
††† Ќакратко казано, аз остро съзнавам, че не съм достоен да се представ€м като Ѕожи човек или вестител на истината, аз съм последни€т човек, който би могъл да си припише подобна рол€, дори да се осмели да € приеме. Ќесправедливост спр€мо истината е да се наема да говор€ от нейно име, когато цели€т ми живот свидетелства за моите слабости.
††† ѕо тези причини, √осподи, мол€ “е, освободи ме от моите задължени€ като човек, който пише от “вое име и си намери друг, чийто живот го прави достоен за тази чест.
††† Ѕих искал да довършим онова, което сме започнали - макар че ти по никакъв начин не си длъжен да го сториш, н€маш никакви Дзадължени€" кьм мен, нито кьм когото и да било, макар че, както виждам, натрупал си огромно чувство за вина, благодарение на тази сво€ представа, че си длъжен.
††† ѕодведох множество хора, включително и собствените си деца.
††† ¬сичко, което се е случило през тво€ живот, е станало точно така, както е най-добре за теб - и за всички души, свързани с теб - за да израствате точно по начина, по който се нуждаете и желаете да растете.
††† “ова е съвършено Дизмъкване", измислено от всички онези от Ќовата епоха, на които им се ще да избегнат отговорността за собствените си дела и вс€какви непри€тни резултати от т€х.
††† јз чувствам, че б€х егоист - неверо€тен егоист - през по-гол€мата част от живота си вършех онова, което ми харесва, независимо какво причин€вам на другите.
††† Ќ€ма нищо лошо в това да вършиш каквото ти харесва... ƒа, но толкова много хора останаха наранени, предадени...
††† ¬ъпросът е само един - какво най-много ти харесва.  акто изглежда от думите ти, в насто€щи€ момент ти харесва това да вършиш нещата така, че да причин€ваш най-малко или никакви вреди на останалите.
††† »зраз€ваш се твърде меко.
††† ѕрав€ го съзнателно. “и тр€бва да се научиш да бъдеш по-внимателен към сами€ себе си. » да спреш да се осьждаш.
††† “ова е много трудно - особено когато останалите са винаги готови да те осъд€т. »мам чувството, че ще постав€ в неловко положение истината, че ако упорствам, завърша и публикувам тази трилоги€, ще се окажа толкова лош изразител на “воето послание, че ще го дискредитирам.
††† Ќе можеш да дискредитираш истината. »стината си е истина и т€ не може нито да се докаже, нито да се отхвърли. “€ просто е.
†††  расотата и великолепието на ћоето послание не може и н€ма да се вли€е от мнението на хората за теб.
††† ¬същност ти си един от най-добрите посланици, защото си изжив€л живота си по начин, който определ€ш като не напълно съвършен.
††† ’ората ще те чувстват близък, дори ако те осьждат. ј ако вид€т, че си действително искрен, те могат дори да ти прост€т твоето Дбезчестно минало".
††† Ќо ето какво ще ти кажа: докато продължаваш да се тревожиш от онова, което другите мисл€т за теб, ти си в т€хна власт.
††† —амо когато не очакваш одобрение отвън, можеш да бъдеш господар на себе си.
††† √решката ми е по-скоро за посланието, отколкото за мене сами€, безпокои ме това, че самото послание може да бъде опетнено.
††† јко толкова се грижиш за посланието, тогава просто го запиши. Ќе се безпокой, че може да се опетни. ѕосланието ще говори само за себе си.
††† —помни си какво съм те учил. Ќе е толкова важно колко добре се възприема едно послание, а колко добре се изпраща. —помни си и още нещо: ти препредаваш онова, което сам тр€бва да научиш.
††† Ќе е необходимо да си постигнал съвършенство, за да говориш за съвършенството.
††† Ќе е необходимо да си овлад€л мъдростта, за да говориш за мъдрост.
††† Ќе е необходимо да си постигнал най-висшето ниво на еволюци€та, за да говориш за най-висшите нива на еволюци€та.
††† —треми се само да бъдеш искрен. —треми се да бъдеш истински. јко желаеш да премахнеш всички Двреди", които си си представ€л, че си нанесъл, покажи го с делата си. Ќаправи всичко, което можеш, и след това го остави в миналото.
††† Ћесно е да се каже, но е трудно да се постигне. ѕон€кога се чувствам толкова виновен.
††† ¬ината и страхът са единствените врагове на човека. ¬ината е важна, т€ ни подсказва кога сме постъпили зле.
††† Ќе съществува такова нещо като Дзло". »ма само неща, които не са ти полезни; които не израз€ват истината за “еб —ами€ и за това  ой »збираш ƒа Ѕъдеш.
††† ¬ината е чувство, което те обвързва с онова, което не си.
††† Ќо чувството за вина ти дава възможност да забележиш кога си се отклонил от прави€ път.
††† “и говориш за самосъзнание, а не за чувство за вина.
††† ≈то какво ще ти кажа: вината е поразата на тази зем€ - отровата, ко€то унищожава растението.
††† „рез чувството на вина ти не можеш да се развиваш, а само да се съсипеш и загинеш.
††† ќсъзнаване е онова, към което се стремиш. Ќо осъзнаването не е вина и любовта не е страх. —трахът и вината са единствените твои врагове. Ћюбовта и осъзнаването са единствените твои при€тели. Ќе смесвай едното с другото, защото ще те убие, докато другото ти дава живот.
††† » значи не бива да Дсе чувствам виновен за нищо"?
††† Ќикога и за нищо.  аква полза има от чувството за вина? “о само те кара да не се обичаш и унищожава единствени€ ти шанс да обичаш друг човек.
††† » от нищо не бива да се страхувам, така ли?
††† —трахът и предпазливостта са две различни неща. Ѕъди предпазлив, бъди съзнателен - но не бъди страхлив. «ащото страхът само парализира, докато съзнанието мобилизира.
††† Ѕъди мобилизиран, а не парализиран.
††† ¬инаги са ме учили да се бо€ от Ѕога.
††† «на€. » ти винаги си бил парализиран в своите отношени€ с ћен оттогава и досега.
††† ≈два когато престана да се страхуваш от ћен, ти можа да създадеш н€какви смислени взаимоотношени€ с ћен.
††† јко мога да ти дам н€какъв дар, н€каква специална благодат, това ще бъде да ти позвол€ да ће откриеш, а то ще означава освобождаване от страха.
††† Ѕлагословени безстрашните, защото те ще позна€т Ѕога.
††† “оба означава, че тр€бва да бъдеш достатъчно безстрашен, за да се освободиш от всичко, което си мислиш, че знаеш за Ѕог.
††† “р€бва да бъдеш достатъчно безстрашен, за да се освободиш от онова, което другите са ти казвали за Ѕога.
††† “р€бва да бъдеш толкова безстрашен, че да се осмелиш да навлезеш в своето собствено прежив€ване на Ѕога.
††† » после не тр€бва да се чувстваш виновен за това.  огато собствени€т ти опит разрушава онова, което си мислиш, че си знаел за Ѕога и онова, което всички останали са ти казвали за Ќего, не бива да се чувстваш виновен.
††† —трахът и вината са единствените врагове на човека.
††† » все пак има хора, които ще кажат, че онова, което предлагаш е догобор с д€вола; че само д€волът би предложил нещо подобно.
††† ƒ€вол не сьществува. » това също би го казал д€волът.
††† ƒ€волът би казал всичко, което би казал Ѕог, така ли? —амо че по-остроумно.
††† ƒ€волът е по-остроумен от Ѕога ли? ћоже да се определи като по-хитър.
††† » тъй д€волът Дзаговорничи" като твърди онова, което Ѕог би казал?
††† —ъс съвсем Ддребно" изкрив€бане. —амо колкото да те отклони от път€, да те подведе да се заблудиш.
††† —трува ми се, че тр€бва да поговорим малко за този Дд€вол".
††† Ќали говорихме достатъчно на тази тема в първа книга?
††† явно не е било достатъчно. ј и има хора, които не са прочели първа книга. Ќито пък втора.
††† » така, мисл€, че е добре да започнем като обобщим н€кои от истините, които са изложени в първите две книги. “ова ще подготви почвата за по-мащабните, универсални истини, които се разглеждат в тази трета книга. » ние отново в самото начало ще стигнем до д€вола. јз искам ти да разбереш по какьв начин и защо такова нещо е било Дизмислено".
††† ƒобре. ’убаво. “и печелиш. ¬ече съм въвлечен в този диалог, така че той очевидно ще продължи. Ќо съществува нещо, което хората тр€бва да зна€т сега, когато влизам в този трети разговор: половин година мина откакто написах първите думи, представени тук. —ега е 25 ноември 1994 г., един ден след ƒен€ на благодарността. ќтне ми двайсет и пет седмици да стигна дотук; двайсет и пет седмици от “воите последни думи в горни€ параграф до моите думи в този параграф. ћного неща се случиха през тези двайсет и пет седмици, но това, което не се случи, е, че тази книга не потръгна дори с милиметър напред. «ащо бе нужно толкова дълго време?
††† –азбираш ли как можеш да блокираш сам себе си? ¬иждаш ли как се самоблокираш? —ъзнаваш ли по какьв начин можеш да се спреш в път€ си, когато си предприел нещо добро? ≈то, точно това правиш през цели€ си живот.
††† ’ей, почакай малко! Ќе аз забав€м ц€лата тази работа. “а аз не мога нищо да направ€ - не мога да напиша дори една-едничка дума - ако не се чувствам подтикнат, ако не се чувствам... мраз€ да използвам тази дума, но мисл€, че тр€бва да бъда ¬дъхновен, за да се обърна към тази жълта канцеларска харти€ и да ... ј вдъхновението е “во€ работа, а не мо€.
††† –азбирам. «начи си мислиш, че се бав€ јз, а не ти?
††† ƒа, струва ми се, че е така.
††† ѕрекрасни мой при€телю, това толкова много ти подхожда - на теб, както и на другите човеци.  латиш си краката в продължение на половин година, не правиш нищо за свое добро, всъщност дори го отблъсваш, а след това обвин€ваш н€кой друг или нещо извън себе си, за товба, че не си стигнал до никъде. Ќе виждаш ли в това н€каква закономерност?
††† јми...
††† ≈то какво ще ти кажа: Ќе съществува такова време, когато јз да не съм с теб, н€ма такьв миг, когато Дда не съм готов".
††† Ќе съм ли ти казал това?
††† јми да, но...
††† јз винаги съм с теб и ще бъда с теб до кра€ на времената.
††† » все пак н€ма да ти наложа сво€та вол€ никога.
††† јз съм избрал за теб най-висшето ти добро, но повече от всичко друго съм избрал да ти дам свободна вол€. ј това е най-сигурното мерило за любов.
†††  огато искам за теб онова, което ти искаш за себе си, това означава, че наистина те обичам, когато искам за теб онова, което јз искам, това означава, че обичам —ебе си чрез тебе.
††† ѕо този начин, прилагайки същи€ критерий, можеш да определиш дали другите те обичат и дали ти обичаш другите, защото любовта никога не избира сама за себе си, а се стреми да направи единствено възможен избора на сво€ възлюбен.
††† “ова изглежда в пр€ко противоречие с онова, което “и —ами€т каза в първа книга за това, че любовта ни най-малко не се интересува от онова, което други€т е, върши или има, а се интересува само от това, което јзът е, върши и има.
††† “ова води и до н€кои други въпроси като например...  акво ще кажеш за онзи баща, който крещи на детето си: Дћахай се от улицата!" или по-скоро рискува собствени€ си живот, хвърл€ се сред шеметното движение, за да спаси детето си?  акво ще кажеш за такъв баща, нима той не обича своето дете? » все пак той му налага собствената си вол€. —помни си, че детето се е намирало на улицата, защото е искало да бъде там.
†††  ак ще об€сниш тези противоречи€?
††† Ќ€ма никакво противоречие, но ти не можеш да съзреш хармони€та. » н€ма да разбереш тази божествена доктрина за любовта, докато не разбереш, че ћо€т най-върховен избор за ћене сами€ е същи€т, както е тво€т най-върховен избор за сами€ теб, а това е така, защото ти и јз сме ≈дно.
††† –азбираш ли, Ѕожествената ƒоктрина е също така и Ѕожествена ƒихотоми€ и това е така, защото сами€т живот е дихотоми€ - прежив€ване, при което две очевидно противоречащи си истини могат да съществуват в едно и също пространство по едно и също време.
††† ¬ насто€щи€ случай €вно противоречивите истини са, че ти и јз сме разделени и че ти и јз сме едно. —ъщото видимо противоречие се про€в€ва по отношение на теб и на всички останали.
††† ѕродьлжавам да твърд€ онова, което казах и в първа книга: най-гол€мата грешка, ко€то прав€т хората в човешките взаимоотношени€, е, че се грижат за това какво прави други€т, какво желае, какво е или какво има. √рижете се само за истински€ си јз.  акво този јз представл€ва или има, какво ∆елае висши€т јз, какво избира, от какво се нуждае?  ой е върховни€т избор на јза?
††† ƒържа също и на още едно твърдение, което изразих в първа книга: най-върховни€т избор на јза се превръща в най-върховни€ избор, който той прави в полза на н€кой друг, защото јзът съзнава, че н€ма други.
††† —ледователно грешката ти не е, че си предпочел да следваш онова, което е най-добро за теб, а по-скоро в това, че не знаеш кое е най-доброто. “ова произтича от факкта, че не знаеш  ой ≈ »стински€т “и јз, а още по-малко пьк кой се стремиш да бъдеш.
††† Ќе “е разбирам.
††† ƒобре, ще ти дам един пример. јко се стремиш да спечелиш »ндианополис 500, може би най-доброто за теб ще бъде да караш със 150 мили в час, но ако се стремиш да стигнеш безпреп€тствено до магазина, може би такава скорост не е най-добрата.
††† — други думи, “и твърдиш, че всичко зависи от контекста?
††† ƒа. ÷ели€т живот зависи от контекста. ќнова, което е Днай-доброто", зависи от това  ой —и и  ой —е —тремиш да Ѕъдеш. Ќе можеш разумно да избереш най-доброто за себе си, ако преди това разумно не си решил  ой —и и  акво —и.
††† јз като Ѕог зна€ какво се стрем€ да бъда, следователно зна€ какво е Днай-доброто" за ћен.
††† » какво е то?  ажи ми какво е Днай-доброто" за Ѕога? “о изглежда доста интересно...
††† Ќай-доброто за ћен е да ти дам онова, което ти си решил, че е най-доброто за теб. «ащото јз се опитвам да бъда про€вление на ћоето јз, а това јз съм чрез теб.
††† –азбираш ли какво искам да ти кажа?
††† ƒа.  олкото и да не “и се ¬€рва, всъщност “е разбирам.
††† “ова е добре. ј сега ще ти кажа нещо, което ще ти бъде трудно да пов€рваш.
††† јз ти давам винаги онова, което е най-добро за тебе, макар че, признавам, ти не винаги знаеш това.
††† “ази загадка може би малко започва да се из€сн€ва сега, когато ти започваш да разбираш към какво се стрем€.
††† јз съм Ѕогът.
††† јз съм Ѕогин€та.
††† јз съм ¬ърховното —ъщество. ¬сичко във ¬сичко. Ќачалото и  ра€т. јлфата и ќмегата.
††† јз съм —умата и —убстанци€та. ¬ъпросът и ќтговорът. ¬ъзходът и ѕадението. Ћ€во и ƒ€сно, “ук и —ега, ѕреди и —лед.
††† јз съм —ветлината и јз съм ћракът, който създава —ветлината и € прави възможна. јз съм ƒоброто Ѕез  рай и ДЋошото", което прави Дƒоброто" добро. јз съм всичко - ¬сичко във ¬сичко, и не мога да изпитам и преживе€ частица от —воето јз, без да изпитам и преживе€ ÷€лото —вое јз.
††† » тъкмо това за ћен ти не разбираш. »скаш да направиш от ћен едно, а не друго. ¬исшето, но не и низшето, доброто, но не и злото. јла отхвърл€йки половината от ћен, ти отхвърл€ш половината от —ебе си. ј по този начин никога не можеш да бъдеш —во€ »стински јз.
††† јз съм ¬еличавото ¬сичко - онова, към което се стрем€, е да позна€ —ебе си чрез опита. ј това јз постигам чрез теб и чрез всичко друго, което съществува, и јз прежив€вам —ебе си в ц€лото си великолепие посредством изборите, които прав€, защото всеки избор е себесътвор€ване. ¬секи избор е самоопределение. ¬секи избор представл€ва ћен - тоест представ€ ће - “акъв,  акъвто —ъм »збрал ƒа Ѕъда —ега.
††† Ќо јз не мога да избера да бъда величествен, ако н€ма между какво да избирам. Ќ€каква част от ћен тр€бва да е по-малко величествена, за да мога да избера онази част от ћен, ко€то наистина носи величие.
††† ѕо същи€ начин е и с теб. јз —ъм Ѕог. јктът на сътвор€ването на —ами€ —ебе —и. —ъщото е и с теб.
††† “ова е, за което копнее тво€та душа. “ова е, което духът ти жадува.
††† јко ти попреча да имаш онова, което си избрал, јз бих попречил на себе си да имам онова, което јз съм избрал.
††† «ащото най-гол€мото ми желание е да преживе€ —ебе си “акъв,  акъвто —ъм. » както внимателно и много подробно ти об€сних в първа книга, јз мога да осъществ€ това само в пространството на ќнова,  оето Ќе —ъм.
††† » така јз внимателно съм съткорил ќнова,  оето Ќе —ъм, за да мога да преживе€ ќнова,  оето —ъм. » все пак јз —ъм всичко, което сътвор€вам - и следователно јз —ъм ќнова,  оето Ќе —ъм.
††† Ќо как е възможно н€кой да бъде онова, което не е?
††† Ћесно. “и го правиш през ц€лото време. —амо наблюдавай своето поведение.
††† ѕостарай се да разбереш това. Ќ€ма нищо, което јз да не —ъм. —ледователно јз —ъм ќнова,  оето —ъм, и јз —ъм ќнова,  оето Ќе —ъм.
††† ¬ “ќ¬ј ≈ Ѕќ∆≈—“¬≈Ќј“ј ƒ»’ќ“ќћ»я.
††† “оба е Ѕожествената ћистери€, ко€то досега само най-висшите умове са могли да разберат. —ега јз € разкрих по такъв начин, че повече хора да бъдат в състо€ние да € проуме€т.
††† “ова беше посланието на първа книга и тази основна истина тр€бва да разбереш - тр€бва дълбоко да познаеш - ако искаш да разбереш и да познаеш още по-върховните истини, които предсто€т да се разкри€т в трета книга.
††† Ќека сега да разкри€ една от тези върховни истини, защото в не€ се състои отговорът на втората страна на тво€ въпрос.
††† Ќад€вах се да се върнем към тази част на въпроса ми.  акво ще кажеш за любовта на онзи родител, който прави за детето си онова, което е най-добро за него, дори и когато тр€бва за целта да наруши собствената вол€ на детето! »ли може би родител€т про€в€ва най-истинска любов, когато остави детето си да си играе сред уличното движение?
††† „удесен въпрос. “оба е въпрос, който всеки родител задава под една или друга форма, откакто родители съществуват. ќтговорът за теб като родител е такьв, какъвто е за ћен като Ѕог.
††† » какъв е този отговор?
††† “ърпение, сине ћой, търпение. ДЅлаженство постига онзи, който може да го дочака". Ќикога ли не си чувал това?
††† ƒа, баща ми много често ми го повтар€ше и аз мразех тази пословица.
††† –азбирам. Ќо про€в€вай търпимост кьм себе си. ќсобено когато изборът ти не ти донас€ онова, което ти се струва, че искаш. ƒа вземем например отговора на втората част на въпроса ти.
††† “върдиш, че искаш да знаеш отговора, ала не го избираш. «наеш, че не си готов да избереш този отговор и затова н€маш чувството, че ти е даден. ¬ действителност, ти знаеш отговора и си го знаел през ц€лото време, просто не го избираш. »збираш да в€рваш, че не знаеш този отговор и по този начин не го знаеш.
††† ƒа. «а това “и също говори в първа книга, аз притежавам всичко, което съм избрал в този момент - включително и пълно разбиране за Ѕога - но н€ма да го почувствам, докато не позна€, че наистина това е така.
††† »менно. ‘ормулира го съвършено.
††† Ќо как мога да позна€, че разбирам Ѕога, ако не съм прежив€л това разбиране?  ак мога да познавам нещо, което не съм прежив€л? Ќе беше ли казал един гол€м мислител: Д¬с€ко познание е прежив€ване"?
††† Ќе е бил прав.
††† ѕознанието не следва прежив€ването - то го предхожда.
††† ѕоловината св€т мисли, че е обратното.
††† » според теб аз зна€ отговора на втората част от мо€ въпрос, само че не зна€, че го зна€?
††† “очно така. Ќо щом не зна€, че го зна€, значи не го зна€.
††† ƒа. ¬ това е парадоксът.
††† Ќе го разбирам... ј може би го разбирам.
††† Ќаистина.
††† » така, как да стигна до това Дда зна€, че зна€" нещо, ако Дне зна€, че го зна€"?
††† Дƒа знаеш, че знаеш, означава да се държиш така, с€каш знаеш".
††† ћисл€, че спомена нещо подобно в първата книга.
††† ƒа. ћисл€, че е добре да започнем като преповторим онова, което знаем отпреди, и ти Дсъвсем случайно" задаваш точно тези въпроси, които ми позвол€ват да обобщ€ в началото на тази книга информаци€та, ко€то разгледахме в по-големи подробности в предходни€ материал.
††† ¬ първа книга говорихме за парадигмата да Ѕъдеш - да ¬ършиш - да »маш и за това, че хората обикновено € разбират в обратен ред.
††† ѕовечето хора в€рват, че ако имат Днещо" (време, пари любов - каквото и да е), тогава ще могат най-сетне да Днаправ€т" нещо (да напишат книга, да се заемат със своето хоби, да отидат на почивка, да си куп€т къща, да започнат връзка с н€кого), което ще им позволи Дда бъдат" нещо (доволни, в мир със себе си или влюбени).
††† ¬ действителност те възприемат парадигмата да Ѕъдеш - да ¬ършиш - да »маш в обратен ред.
††† ¬ъв ¬селената реално (за разлика от това, което си мислиш) Дда имаш" не води до това Дда бъдеш", а нещата върв€т обратно.
††† ѕърво ти тр€бва Дда бъдеш" онова, което наричаш Дщастлив" (или Дзнаещ", или Дмъдър", или Дсъпричастен", или какъвто и да е) и тогава можеш да започнеш Дда вършиш" нещата от състо€нието на своето битие - и скоро откриваш, че онова, което вършиш, ти носи нещата, които винаги си искал да Димаш".
††† Ќачинът да задвижиш този творчески процес (а това е именно процес на сътвор€ване) е да разбереш какво желаеш да Димаш", да се запиташ Дкакьв ще бъдеш", ако го Димаш" и тогава направо да се пренесеш в това състо€ние - да бъдеш такъв.
††† ѕо този начин ще започнеш да прилагаш на практика парадигмата да Ѕъдеш - да ¬ършиш - да »маш - всъщност ще започнеш да € прилагаш по правилни€ начин - и ще работиш съвместно, а не противоположно на творческата сила на вселената.
††† ≈то един сбит начин, по който може да се изрази този принцип:
††† ¬ живота не се налага да вършиш нищо. ¬сичко е въпрос на това да бъдеш.
††† “ова е едно от трите послани€, на които ще се спра отново в кра€ на този диалог. ўе завърша книгата с него.
††† «асега ще ти дам един пример: представи си човек, който мисли, че ако има малко повече време, малко повече пари или малко повече любов, ще бъде наистина щастлив.
††† “ой не разбира каква е същинската връзка между Дтова, че не е достатъчно щастлив" в този момент и това, че н€ма време, пари или любовта, ко€то желае.
††† “очно така. ќт друга страна, човек, който Дбива" щастлив, изглежда така, с€каш има време да свърши всичко, което е важно за него, с€каш притежава всички необходими му средства и има любов, достатъчна за цели€ му живот.
††† “ой намира всичко, от което се нуждае, за да Дбъде" щастлив,  ато Дбъде щастлив" от самото начало!
††† “очно така.  огато предварително си решил какво избираш да бъдеш, това те кара да го преживееш. Дƒа бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът".
††† “очно така. ўастието е състо€ние на съзнанието. » както всички състо€ни€ на съзнанието, то се пресьтвор€ва във физическа форма.
††† Ќо как би могъл Дда бъдеш" щастлив или да Дбъдеш" онова, към което се стремиш - да усп€ваш или да бъдеш обичан, ако н€маш онова, от което се нуждаеш, за Дда бъдеш" такъв?
††† ƒействай, с€каш че си го постигнал, действай, с€каш че го имаш и по този начин ще го привлечеш кьм себе си.
††† «начи, ако се про€в€ваш такъв, какьвто искаш да бъдеш, ти ставаш такъв.
††† — други думи: Д—имулирай, докато постигнеш!".
††† ƒа, нещо такова. Ќо, когато бъдеш нещо наистина, не можеш да го Дсимулираш". ƒействи€та ти тр€бва да бъдат искрени.
††† ¬сичко прави искрено, защото в противен случай н€ма да ама полза от действи€та ти.
††† “ова е така, не защото јз н€ма да те Двъзнаград€". Ѕог не Двъзнаграждава", нито Днаказва", както знаеш. Ќо ≈стествени€т закон изисква т€лото, съзнанието и духът да бъдат единни в мисъл, слово и действие, за да се осъществи процесът на творчество.
††† Ќе можеш да излъжеш собственото си съзнание. јко си неискрен, съзнанието ти го знае и толкова. ѕросто прекьсваш всеки шанс съзнанието ти да ти помогне в творчески€ процес.
††† “и, разбира се, можеш да правиш неща без участие на съзнанието - макар и да е доста по-трудно. ћожеш например да накараш т€лото да прави нещо, в което съзнанието не е убедено, и ако т€лото ти го прави достатъчно дълго, съзнанието ти просто ще се откаже от сво€та предишна мисъл по отношение на него и ще създаде Ќова мисъл. —лед като веднъж си създал Ќова мисъл за нещо, ти лесно можеш да го превърнеш в траен аспект на своето битие, а не в нещо, което временно осъществ€ваш.
††† “ова прави нещата трудни, но дори и в такива случаи действи€та ти тр€бва да бъдат искрени. «ащото, за разлика от начина, по който можеш да действаш спр€мо хората, ти не можеш да манипулираш вселената.
††† “ъй че в това отношение съществува много фин баланс. “€лото извършва нещо, в което съзнанието не е убедено, но съзнанието тр€бва да добави един процент искреност към действието на т€лото, за да може то да се осъществи.
†††  ак е възможно съзнанието да внесе искреност в нещо, в което Дне в€рва" и което се извършва от т€лото?
†††  ато отстрани егоистични€ елемент на личната печалба.
††† Ќо ...
††† —ъзнанието може да не в€рва искрено, че действи€та на т€лото ще ти донесат онова, което си избрал, но за него е напълно €сно, че Ѕог ще даде добро чрез теб на н€кой друг.
††† «атова винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг.
††† ћоже ли да повториш отново това?
††† –азбира се.
††† ¬инаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг. јко избираш да бъдеш щастлив, направи така, че друг да бъде щастлив. јко избираш да имаш благоденствие, помогни и на друг да има благоденствие.
††† јко избираш да има повече любов в тво€ живот, направи така, че и другите да имат повече любов в техни€.
††† ѕрави това искрено - не защото се стремиш към лични придобивки, а защото искаш наистина други€т да притежава това - и тогава всичко, което даваш ще потече към теб.
††† Ќо защо е така?  ак функционира този принцип?
††† —ами€т акт на даването на нещо те кара за преживееш факта, че го имаш, за да можеш да го дадеш. “ъй като не можеш да дадеш нещо, което н€маш в момента, твоето съзнание стига до един нов извод, да една Ќова ћисъл по отношение на теб сами€, а именно, че сигурно притежаваш това, за да можеш да го дадеш. ¬ такъв случай Ќовата ћисъл се превръща в тво€ опитност. “и започваш да Дбъдеш" именно това, а веднъж започнеш ли да Дбъдеш" дадено нещо, ти вече си задействал механизма на най-могъщата творческа машина във ¬селената - твоето Ѕожествено јз. “и сътвор€ваш онова, което си превърнал в свое битие.
††† » кръгът се затвар€. “и ще сътвор€ваш все повече и повече от тази същност в сво€ живот и това ще се про€в€ва във физическата ти опитност.
††† “ова е най-великата тайна на живота. »менно за това б€ха написани първа и втора книга, за да ти разкри€ тази тайна. “€ е ц€лата там, разкрита в най-големи подробности.
††† ќб€сни, мол€ “е, защо искреността е толкова важна, когато даваш на друг това, което си избрал сами€т ти да имаш?
†††  огато даваш на друг лицемерно, като манипулаци€ с цел сами€т ти да получиш, твоето съзнание знае това. ѕо този начин ти сам му изпращаш сигнал, че не притежаваш това нещо. » тъй като вселената не е нищо друго освен една гол€ма копирна машина, възпроизвеждаща твоите мисли във физическа форма, тъкмо това и ще преживееш като опитност. — други думи, ще продължиш да изпитваш липсата на това нещо, независимо какво правиш.
††† Ќещо повече, човекьт, на когото се опитваш да дадеш, ще изпита същото. “ой ще разбере, че ти по-скоро се стремиш да получиш нещо и че ти нищо не му предлагаш и н€маш какво да му предложиш и твоето даване ще бъде празен жест, вид€н в ц€лата му празна егоистичност, от ко€то е породен.
††† ѕо този начин ти ще отблъснеш точно онова, което се опитваш да привлечеш.
††† ј когато даваш на н€кого с чисто сърце - защото виждаш, че той се нуждае от нещо, желае го и тр€бва да го има - тогава ще откриеш, че ти го имаш и можеш да го дадеш. ј това е гол€мо откритие.
††† “ова е точно така! Ќещата действително се развиват точно по този начин! —помн€м си какво се случи веднъж, когато в живота ми нещата не върв€ха много добре. Ѕ€х се хванал за главата и все мислех, че парите ми са се свършили, имам още малко храна и не зна€ кога ще мога да се нахран€ като хората и дали ще успе€ да си плат€ наема. —ъщата тази вечер зърнах една млада двойка на автобусната спирка. Ѕ€х изл€зъл да взема н€каква пратка и вид€х тези младежи, почти деца, сгушени на пейката, постлали си палтата вместо оде€ло.
††† ¬ид€х ги и изпитах дълбока симпати€ и съпричастие кьм т€х, спомних си как, когато б€х млад, почти като деца, с моите при€телки се скитахме по улиците и н€махме къде да отидем също като тези двама младежи. ѕриближих до т€х и ги попитах, дали ще им бъде при€тно да дойдат с мен в мо€ дом, да поседим край огън€, да пийнем малко горещ шоколад, може би после да разпънем дивана и спокойно да си починат. “е ме погледнаха с ококорени очи, както гледат децата сутрин на  оледа.
††† ќтидохме в къщи и аз им приготвих вечер€. » тримата тази вечер се нахранихме по-добре, отколкото аз се б€х хранил от известно време насам. ќказа се, че съм имал храна, хладилникът беше пълен, аз просто протегнах ръка и извадих всичко, което имаше там. ѕриготвих вечер€ с каквото имаше и т€ се оказа страхотна. ѕомн€, че си мислех отвъде ли се бе намерила ц€лата тази храна.
††† Ќа другата сутрин аз дори направих закуска на младежите и ги изпроводих по път€ им.  огато ги изпращах на автобусната спирка, бръкнах в джоба си и им дадох една двайсетдоларова банкнота. Дћоже да ви потр€бва", - казах аз, прегърнах ги и се сбогубах с т€х. ќще същи€ ден започнах по-леко да приемам ситуаци€та, в ко€то се намирах. Ќе ме беше грижа за нищо през ц€лата седмица. » това прежив€ване, което запомних завинаги, предизвика дълбока пром€на в моите къзгледи и разбирани€ за живота.
††† ќт онзи момент нататък нещата ми тръгнаха по-добре и сега, когато гледам лицето си тази сутрин, забел€звам нещо много ¬ажно - все още съм тук.
†††  расива е тази истори€ и ти си напълно прав. “очно по този начин стават нещата. “ъй че, когато се нуждаеш от нещо, отдай го. “огава ти н€ма повече да се Днуждаеш" от него. ¬еднага ще преживееш факта, че го Димаш". ќттам нататък всичко ще бъде въпрос на степени. ѕсихологически на теб ще ти бъде по-лесно да добав€ш все повече, отколкото да сьтвор€ваш нещо от нищо.
††† „увствам, че узнах нещо с особена дълбочина. ћожеш ли сега да го свържеш с втората част на мо€ въпрос. »ма ли н€каква връзка тук?
††† јз твърд€, че ти вече знаеш отговора на този въпрос. ¬ момента живееш с мисълта, че не знаеш този отговор, че ако го знаеше, щеше да бъдеш мъдър. «атова се обръщаш кьм ћен да получиш мъдрост. » все пак, казвам ти, бъди мъдростта и ще € имаш. ј какьв е най-преки€ път кьм това Дда бъдеш мъдростта"? ѕомогни на друг да бъде мъдър.
††† »збираш ли да знаеш отговора на този въпрос? ƒай този отговор на друг.
††† » това, јз ще ти задам този въпрос. ўе се направ€, че Дне зна€", а ти ще ми дадеш отговора.
††† ћоже ли да се каже, че един родител, който насила издърпва детето си от уличното движение, про€в€ва към него искрена любов, ако искрена любов означава да желаеш за други€ точно това, което той желае за себе си?
††† Ќе зна€.
††† ƒобре. «на€, че не знаеш. Ќо ако си помислиш, че знаеш, какьв щеше да бъде тво€т отговор?
††† јми бих казал, че родител€т всъщност желае за детето същото, което и самото дете - желае то да бъде живо. Ѕих казал, че детето не желае да умира, а просто не знае, че като се лута сред уличното движение може да му се случи точно това. “ака че, когато хукне да издърпа детето си от улицата, родител€т не лишава детето от собствена вол€ - той просто се съобраз€ва с истински€ избор на своето дете, с неговото най-дълбоко желание.
††† “оба би бил един много добър отговор.
††† јко това е истина, тогава “и като Ѕог би тр€бвало да правиш само това да ни предпазваш да не се наран€ваме, защото невъзможно е най-дълбокото ни желание да е непрекъснато да си вредим. јла ние действително непрекъснато си вредим, а “и стоиш отстрани и ни наблюдаваш.
††† јз винаги съм в съприкосновение с вашите най-дълбоки желани€ и винаги ви давам онова, което желаете. ƒори когато то е нещо, което ще ви причини смърт, ако такова е най-дълбокото ви желание, това и получавате - прежив€вате Думиране".
††† јз никога, по никакъв начин не преча на осъществ€ването на вашите ськровени желани€.
††† Ќима искаш да кажеш, че когато нанас€ме вреда на себе си, това става по наше желание? ѕо наше съкровено желание!
††† ¬ие не можете да нанесете Двреда" на себе си. Ќ€ма нищо, което да може да бъде вредно за вас. Д¬редата" е субективна реакци€, а не обективно €вление. ¬ие можете да изберете да преживеете Двреда" за себе си при н€каква среща или €вление, но това е изц€ло по ваше собствено решение. »майки предвид тази истина, отговорът на въпроса ти е: ƒа, когато Днавредите" на себе си, правите го, защото така сте поискали. Ќо аз говор€ за едно много високо езотерично ниво, а тво€т въпрос не Дпроизтича оттам". ¬ смисъла, в който ти го задаваш, в смисъла на съзнателен избор, јз бих отговорил: Ќе, всеки път когато правите нещо, което наврежда на вас самите, то не е, защото го Джелаете".
††† ƒетето, което е ударено от кола, защото е скитало по улицата, не е Джелаело" (не се е стремило, не е избрало съзнателно) да бъде ударено от кола.
††† ћъжът, който все се жени за един тип жена - жена, ко€то е крайно неподход€ща за него, макар и да приема различни образи - не Джелае" (не се стреми, не избира съзнателно) непрекъснато да създава неуспешни бракове.
††† „овек, който е ударил с чук палеца си, не може да се каже, че е Джелаел" да преживее нещо такова. “ова не е било нещо, към което той се стреми, не го е избрал съзнателно. » все пак, всички обективни €влени€ са по н€какъв подсъзнателен начин привлечени от теб сами€; всички €влени€ са създадени от теб несъзнавано; всеки човек, м€сто или събитие в тво€ живот е извикано от теб сами€ - то е сътворено от тво€ јз, ако щеш - за да създаде точните и съвършени услови€, съвършената възможност да преживееш следващото нещо, което желаеш да преживееш в процеса на сво€та еволюци€.
††† Ќищо не може да се случи, повтар€м ти, нищо, ако то не ти дава съвършено точната възможност да изцелиш, сътвориш или преживееш нещо, което желаеш да изцелиш, сътвориш или преживееш, за да бъдеш »стински€т си јз.
††† ј  ой е мо€т »стински јз?
††† “ози, който избираш да бъдеш. јспектът на Ѕожественото,  ойто желаеш да въплътиш в битие - това е »стински€т ти јз. “о може да се промени във всеки даден момент. » наистина се промен€ всеки миг. » все пак, ако желаеш животът ти да се успокои, ако не искаш непрестанно да имаш противоречиви и различни опитности, има начин да постигнеш това. ѕросто спри да промен€ш своето съзнание за »стински€ си јз и за јза, който »збираш ƒа Ѕъдеш.
††† Ћесно е да се каже, но трудно да се направи!
††† јз разбирам, че ти вземаш тези решени€ на много различни нива. ƒетето, което решава да изскочи на улицата и да играе сред движението на колите, не е избрало да умре, то е направило редица други избори, но смъртта не е един от т€х. ћайката знае това.
††† ѕроблемът в случа€ не е, че то е избрало да умре, а че то е направило редица избори, които могат да добедат до най-различни резултати, включително и до неговата смърт. “ози факт на него самото не му е съвсем €сен, той му е неизвестен. Ћипсата на информаци€ пречи на детето да направи €сен и по-добър избор.
††† » така, както виждаш, ти анализира проблема с избора на детето съвършено.
††† » јз като Ѕог никога н€ма да попреча на тво€ избор, но винаги ще зна€ какьв е той.
††† —ледователно, ти можеш спокойно да приемеш, че ако нещо ти се случва, то е съвършено в своето случване - защото нищо не може да избегне съвършенството на Ѕожи€ св€т. ѕланът на тво€ живот - хората, местата и събити€та в него, са сътворени съвършено от съвършени€ “ворец на самото съвършенство - от теб. » от ћен... чрез теб и в теб.
††† » така, Ќие можем да работим заедно в този съвместен творчески процес, съзнателно или несъзнателно. “и можеш да преминеш сво€ живот като го осъзнаваш или не. “и можеш да вървиш по сво€та пътека, спейки или в будно състо€ние. »зборът е твой.
††† ѕочакай, можеш ли да се върнеш към този момент, в който говореше, че ние вземаме решени€ на много различни нива?  аза, ако искам животът ми да се успокои, ще тр€бва да спра да измен€м съзнанието си за това  ой —ъм и  ой »скам да Ѕъда.  ато аз отвърнах, че това н€ма да е лесно, ти изрази наблюдението, че всички ние правим избор на много различни нива. ћожеш ли по-подробно да об€сниш какво означава, че правим избор в много различни нива?  акво предполага това?
††† јко всичко беше такова, каквото душата ти желае, нещата щ€ха да бъдат съвсем прости. јко се вслушваше само в онази част от теб, ко€то е чист дух, всички твои решени€ щ€ха да бъдат лесни. –езултатът от всички т€х щеше да бъде щастлив. “ова е така, защото...
††† ...изборът, който прави духът, е най-висши€т избор. Ќе е необходимо той да се основава на предположени€. Ќе е нужно да бъде анализиран и оцен€ван. “ози избор - изборът на духа, тр€бва само да се следва. ƒа се действа въз основа на него.
††† јла ти не си само дух. “и си “риединно —ъщество, което се състои от т€ло, съзнание и дух. ¬ това е едновременно величието и чудото на тво€та същност. «ащото често ти вземаш решени€ и правиш избор едновременно и на трите нива - и те по такъв начин не съвпадат винаги.
††† Ќикак не е необичайно т€лото ти да иска едно, докато съзнанието ти се стреми към друго, а духът ти желае нещо трето. “ова особено се отнас€ за децата, които често не са достатъчно зрели, за да разграничат онова, което е удоволствие за т€лото, от онова, което е смислено за съзнанието - а още по-малко пък, което е съзвучно с душата. “ъй че детето изведнъж се оказва на улицата. » ето че јз като Ѕог осъзнавам всички избори, които правиш - дори и онези, които си направил несьзнавано. јз никога не бих се изправил срещу т€х, напротив, ћо€та работа е да гарантирам осъществ€ването на всички твои избори. (¬ действителност ти сам ги гарантираш на сами€ —ебе —и. ќнова, което прав€ јз, е, че съм създал система, ко€то да ти дава възможност да гарантираш осъществ€ването на своите избори. “ази система се нарича процес на творчество и т€ бе подробно об€снена в първа книга.
†††  огато изборите ти са противоречиви, когато т€лото, съзнанието и духът не действат като едно ц€ло, процесът на творчество се осъществ€ва на всички нива като води до смесени резултати. јко, от друга страна, твоето същество е в хармони€ и твоите избори са единни, могат да се случат удивителни неща.
††† ¬ашите младежи имат един израз - Двсички заедно в кюпа", който може да се използва, за да се опише това единно състо€ние на битието.
††† —ъществуват освен това и нива в рамките на нивата по отношение на вземането на решени€. “ова е особено в€рно за нивата на съзнанието.
††† ¬ашето съзнание може да взема решени€ и да прави избор на едно от трите вътрешни нива: логика, интуици€, чувство - а пон€кога едновременно и на трите нива - създавайки възможности за още по-големи вътрешни противоречи€.
††† ј вътре в едно от тези нива - нивото на чувствата - съществуват пет други нива - това са петте естествени чувства: скръб, гн€в, завист, страх и любов.
††† ј вътре в рамките на тези нива също съществуват две трайни нива: любов и страх.
††† ѕетте естествени чувства съдържат любовта и страха, а в същото време любовта и страхът са основата на всички чувства. ќстаналите три от петте естествени чувства са продължение на тези две.
††† ¬ трайна сметка всички мисли са породени или от любов, или от страх. “ова е основната пол€рност. “ова е първични€т дуализъм. ¬сичко в кра€ на краищата се свежда до тези две чувства. ¬сички чувства, идеи, концепции и решени€, избори и действи€ се основават на тези две основни чувства.
††† » в кра€ на краищата съществува реално само едно.
††† Ћюбовта.
††† ¬ действителност любовта е всичко, което съществува. ƒори и страхът е продължение на любовта и когато се използва активно, е про€вление на любов.
††† Ќима страхът може да бъде про€вление на любов!
††† Ќа най-висшо ниво - да. ¬сичко е про€вление на любов, когато е израз на най-висшата си форма.
††† ќнзи, който спас€ва детето си като го издърпва изсред уличното движение, страх ли про€в€ва или любов?
††† јми предполагам, че и двете. —трах за живота на детето лобов,  о€то е достатъчна, за да рискува собствени€ си ∆ивот, за да спаси това дете.
††† “очно така. » ето, виждаме, че страхът в най-върховните му форми се оказва любов... ≈ любов... ко€то се про€в€ва в страха.
††† ѕо същи€ начин, движейки се по скалата на естествените чувства: скръбта, гневът и завистта също са форми на страх, който на свой ред е н€каква форма на любов.
††† ≈дно нещо води до друго. –азбираш ли?
††† ѕроблемът възниква тогава, когато н€кое от петте естествени чувства бъде изкривено, тогава те стават гротескни и не могат да се разпозна€т като продължени€ на любовта, а още по-малко на Ѕога, който е онова, което е јбсолютната Ћюбов.
††† „увал съм за тези пет естествени чувства и преди от мо€та прекрасна колегиална работа с д-р ≈лизабет  юблър-–ос. ќт не€ научих за т€х.
††† ƒа, наистина. »менно јз € вдъхнових да учи хората на това.
††† — други думи, винаги когато човек прави н€какъв избор, той е продиктуван от нивото, на което се прави, от съответната дълбочина, от ко€то произтича.
††† ƒа, така е.
†††  ажи ми, мол€ “е, отново, защото съм забравил много от онова, на иоето учеше ≈лизабет - иажи ми всичко за тези пет естествени чувства.
††† “ъгата е естествено чувство. “€ е онази част в теб, ко€то ти позвол€ва да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш - да изтласкаш или про€виш онази мъка, ко€то изпитваш при всеки вид загуба. “ова може да бъде загуба на любим човек или загуба на контактните ти лещи.
†††  огато имаш възможност да изразиш сво€та тъга, ти се освобождаваш от не€. ƒецата, на които се позвол€ва да бъдат тъжни, изпитват едно здраво чувство по отношение на тъгата след като станат възрастни и обикновено усп€ват бързо да се справ€т със скърбите си.
††† ƒецата, на които се казва Дхайде, хайде не плачи", обикновено като възрастни не си позвол€ват да плачат, в кра€ на краищата нали винаги им е казвано, че не тр€бва да прав€т това в живота. » така, те потискат сво€та скръб.
††† “ъга, ко€то посто€нно бива потискана, се превръща в хронична депреси€ - едно противоестествено чувство. ’ората са убивали поради хронична депреси€, войни са водени, народи са падали под робство.
††† √невът е естествено чувство. “ой е средството, което ти позвол€ва да кажеш ДЌе, благодар€". Ќе е задьлжително той да бъде оскърбителен и в никакьв случай да вреди на друг човек.  огато на децата се позвол€ва да дават израз на сво€ гн€в, те развиват здравословно отно-шение кьм него в своите зрели години и обикновено усп€ват да го преодол€ват много лесно. ƒецата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо лошо - че не тр€бва да дават израз на сво€ гн€в и фактически не тр€бва да изпитват гн€в - на т€х ще им бъде трудно да се справ€т с гнева в зрелите си години.
††† √н€в, който посто€нно се потиска, се превръща в €рост, което е съвсем противоестествено чувство.
††† ’ората са убивали поради сво€та €рост, войни са се водели, народи са се провал€ли, нации са се разбивали.
††† «авистта е естествено чувство. “ова е чувството, което кара едно петгодишно дете да се стреми да достигне дръжката на вратата, защото сестра му го може или да кара колело. «авистта е естественото чувство, което те кара да искаш да опиташ отново, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, докато успееш. ћного здравословно е да изпитваш завист и съвсем естествено.  огато се позволи на децата да дават израз на сво€та завист, те си създават здравословно отношение към не€ в зрелите си години и обикновено усп€ват да € преодоле€т много бързо.
††† ƒеца, на които е внушавано, че завистта е нещо лошо, че не бива да й дават израз и фактически, че не бива да изпитват завист - на т€х им е трудно да се справ€т със сво€та завист в зрелите си години.
††† «авист, ко€то непрестанно бива потискана, се превръща в ревност, ко€то е противоестествено чувство.
††† ’ората са убивали поради ревност, войни са се водели, народи са се провал€ли.
††† —трахът е естествено чувство. ¬сички новородени идват на този св€т с два страха: страха да не паднат и страха от много силен шум. ќстаналите страхове са усвоени реакции, които са предизвикани от околната среда, в ко€то е поставено детето, и които детето е усвоило от родителите си. —мисълът на естествени€ страх е да изгради у чобека известна предпазливост. ѕредпазливостта е средство, което пази живота на т€лото, т€ е последица от любовта - любовта към јза.
††† ƒецата, които са научени, че страхът не е нещо добро, че не бива да про€в€ват страх и фактически не бива да го изпитват - трудно ще успе€т да се справ€т със страха в зрелите си години.
††† —трах, който посто€нно се потиска, се превръща в паника, ко€то е противоестествено чувство.
††† ’ората са убивали поради паниката си, войни са се водели, народи са се провал€ли.
††† Ћюбовта е естествено чувство.  огато се позволи на детето да дава израз и да получава любов нормално и естествено, без ограничени€ и безусловно, без забрани и притеснени€, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от израз€ваната и получавана любов е достатъчна сама по себе си. јла любов, ко€то не е безусловна, ко€то е ограничена, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, ко€то е контролирана, манипулирана и потискана, се превръща в нещо неестествено.
††† ƒеца, които са накарани да почувстват, че естествената им любов не е нещо добро, че не бива да й дават израз и фактически не тр€бва да € прежив€ват, трудно ще успе€т да се справ€т с любовта като възрастни.
††† Ћюбов, ко€то бива посто€нно потискана, се превръща в стремеж да властваш над чувствата на други€, което е много противоестествено.
††† ’ората са убивали поради това чувство за власт, войни са се водели, народи са се провал€ли.

234567891011

—ъздадено: 21/02/2006 • 14:17
ќбновено : 07/03/2006 • 17:13
 атегори€ : Ќийл ƒоналд ”олш
—траницата е посетена 11518 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є3 

Elena 30/01/2007 • 14:21

ѕрекрасни книги!!! Ќеверо€тен човек!!!

ѕрепрочитам ги всеки път. —ъс —лово като това човечеството има шанс да се издигне по-нагоре!

ѕоздрави за сайта! ƒано да има повече като ¬ас!

 


 оментар є2 

pe6ko 27/10/2006 • 21:34

pulna otvrat

 оментар є1 

dora 14/04/2006 • 16:39

—поред мен това е доста добра стати€ за  книгата,  храна за размисъл и последоватено разкриване на вашата истина, чрез вникване в този неверо€тен диалог.¬секи сам да реши и да бъде какъвто иска да е!
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.41 секунди