“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

«атвори „етвърто тримесичие на 2017

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ѕомощен
ѕосетители

free counters

Ќийл ƒоналд ”олш - –азговори с Ѕога - първа част

¬ъведение

 

    —тоиш пред прага на едно изключително прежив€ване. —тоиш пред прага на един разговор с Ѕога. ƒа, да. «нам... това е невъзможно. „овек може да говори на Ѕога, разбира се, но не и с Ѕога. »скам да кажа, че Ѕог н€ма да отговори, нали? ѕоне не под формата на обикновен всекидневен разговор!
   “ака си мислех и аз. “огава тази книга ми се случи. »мам го предвид буквално. “ази книга не бе написана от мене; т€ ми се случи. » като € прочетеш, т€ и на тебе ще ти се случи, защото всички ние сме водени към истината, за ко€то сме готови.
    ∆ивотът ми сигурно би бил много по-лек, ако б€х запазил всичко това в мълчание. Ќо не това беше причината то да ми се случи. «атова каквито и неудобства да би ми причинила тази книга (както и да ме нарекат: богохулник, измамник, лицемер, който не е жив€л тези истини в миналото си, и ли може би най-лошото - св€т човек), вече ми е невъзможно да спра този процес. Ќито пък бих искал. »мах възможност да се отдръпна от всичко това, но не € приех. –еших да се вслушам в това, което инстинктът ми подсказваше за тази книга, вместо в онова, което ще каже за не€ по-гол€мата част от света.
    »нстинктът ми подсказва, че книгата не е безсмислица, свръхактивност на незадоволено духовно въображение или просто оправдание на човек, търсещ реванш за пропилени€ си живот. ќ, премисл€л съм ги всичките тези неща - едно по едно. ƒадох на н€колко души да прочетат този материал, още като ръкопис. “€ б€ха трогнати. » плакаха. » се см€ха, заради радостта и хумора в него. » животът им, както ми казаха се промени. Ѕ€ха разтърсени - б€ха усетили прилив на сила. ћного от т€х казаха, че са били преобразени.
    “огава вече знаех, че тази книга е за всекиго и че тр€бва да бъде издадена, защото е чудесен дар за всички, които наистина търс€т отговори и които наистина се интересуват от въпросите; за онези, които са поели на поход към истината с искреност в сърцето, копнеж в душата и с отворено съзнание. » това в общи линии сме всички ние.
    ¬ тази книга са разгледани повечето (ама не всички) въпроси, които н€кога сме си задавали за живота и любовта, предназначението и смисъла, хората и взаимоотношени€та, доброто и злото, вината и греха, прошката и изкуплението, пътеката към Ѕога и към ада... всичко. ƒиректно се обсъждат секс, сила, пари, деца, семейство, развод, работа, здраве, онова, което предстои, и онова, което е било..., всичко. »зучават се войната и мирът, знаенето и не знаенето, вземането и даването, радостта и тъгата. –азглежда се конкретното и абстрактното, видимото и невидимото, истината и неистината. ћожеш да кажеш, че тази книга е "последната дума на Ѕог за нещата", въпреки че за н€кои хора може би ще е проблематично, особено ако са от онези, които см€тат, че Ѕог е спр€л да говори преди 2000 години или ако е продължил да общува с н€кого, то е било само със свети мъже, лечителки или с н€кой, който е медитилрал в продължение на 30 години, ли бил добър 20 години, или най-малкото е бил полуприличен за 10 години (аз не попадам в нико€ от тези категории).
    »стината е, че Ѕог говори на всекиму. Ќа добри€ и на лоши€. Ќа светеца и на мошеника. –азбира се, и на всички нас, които сме по средата. ƒа вземем например теб. Ѕог е идвал в живота ти по много пътища и това е един от т€х.  олко пъти си чувал страта аксиома:  огато ученикът е готов, учител€т се по€в€ва? “ази книга е наши€т учител.
    ћалко след като тази книга започна да ми се случва, вече знаех, че говорех с Ѕога. Ќепосредствено, лично. Ќеоспоримо. «наех, че Ѕог отговар€ше на въпросите ми право пропорционално на способността ми да осмисл€м. ѕолучавах отговорите по начин и на език, който Ѕог знаеше, че ще разбера. “ова об€сн€ва до гол€ма степен разговорни€ стил на писане и споменаването на материали, които съм събрал от други източници и от предишни свои прежив€вани€. —ега знам, че всичко, което н€кога е идвало, при мен в живота ми, е идвало при мен от Ѕога, и в момента просто се събира в един великолепен, завършен отговор на всеки въпрос, който н€кога съм имал.
    Ќ€къде пътьом осъзнах, че всъщност се създава книга - книга, предназначена за публикуване. ≈стествено беше ми казано специално в по-късната част на диалога (през февруари 1993г.), че ще бъдат издадени три книги и че:
   1. ѕървата ще разглежда главно лични теми, насочени към предизвикателствата и възможностите в живота на индивида.
   2. ¬тората ще се занимава с по-глобални проблеми от геополитически€ и тетафизични€ живот на планетата и с предизвикателствата, пред които е изправен светът.
   3. “ретата ще бъде посветена на всеобщи истини от най-висше ниво и на предизвикателствата и възможностите на душата.
“ази е първата от трите книги, завършена през февруари 1993 г. «а по-гол€ма €снота ще уточн€, че записвайки диалога на ръка, подчертавах или заграждах думи и изречени€, които идваха до мен със специално ударение - като че ли Ѕог ги избумт€ваше. “ези пасажи б€ха по-късно отпечатани с курсивен шрифт.
    »мам нужда да кажа, че сега, след като съм прочел и препрочел мъдростта, съдържаща се тук, съм дълбоко засрамен от собствени€ си живот, който е бел€зан от продължителни грешки и провинени€, срамно поведение и н€кои избори и решени€, които другите сигурно ще сметнат за наран€ващи или непростими. Ќеизразимо благодарен съм за всичко научено, а открих и че имам още да уча с помощта на хората около мен. ƒълбоко съжал€вам, че то беше свързано с болката на други. ћол€ за извинение всички, че уча толкова бавно. ¬ същото време Ѕог ме окуражава да си дам прошка за неуспехите и да не живе€ в страх и чувство за вина, а винаги да продължавам да опитвам - да продължавам да опитвам да изжив€вам все по-величествени представи. «нам, че Ѕог иска това от всички нас.

 

Ќийл ƒоналд ”олш
—ентрал ѕойнт, ќрегон
 оледа 1994 г.

 

1

 

   ѕрез пролетта на 1992 г. - около ¬еликден, доколкото си спомн€м - в живота ми се случи необикновено €вление. Ѕог започна да разговар€ с теб.
    „рез мен.
    Ќека да об€сн€.
    ѕо това време б€х много нещастен в личен, професионален и емоционален план и животът ми се струваше неуспешен на всички равнища.  акто имах от години навика да записвам мислите си в писма (които обикновено никога не изпращах), взех доверени€ си жълт тефтер и започнах да изливам чувствата си.
    “ози път вместо поредното писмо до човек, който си представ€х, че ме измъчва, си помислих да се насоча право към първоизточника, към най-големи€ "мъчител" от всичките. –еших да напиша писмо на Ѕога.
    Ѕеше €дно и разгорещено писмо, изпълнено с объркани, изопачени и осъдителни мисли. ј също и с куп разгневени въпроси.
    «ащо животът ми не върви?  акво е необходимо, за да го накарам да потръгне? «ащо не мога да намер€ щастие в личните си взаимоотношени€? ¬инаги ли ще ми се изплъзват необходимите пари? » накра€ най-важното: какво съм направил, за да заслужа живот, изпълнен с посто€нни битки?
    «а мо€ изненада, както дописвах последни€ от горчивите въпроси, които ми се струваха без отговор, и се готвех да захвърл€ химикалката настрана, ръката ми остана на листа, задържана с€каш от н€каква невидима сила. ¬незапно химикалката започна да се движи сама. Ќ€мах никаква представа какво ще напиша, но изглежда н€каква мисъл се зараждаше и аз реших да се остав€ на течението й. »злезе следното...
    - ƒействително ли искаш отговор на всички тези въпроси или просто си изкарваш €да?
    ѕремигнах... и тогава в глава ми дойде отговор. «аписах и него.
    - » двете. –азбира се, че си изливам €да, но ако тези въпроси имат отговори, адски много бих искал да ги чу€.
    - "јдски много би искал"... много неща. Ќе би ли било добре "райски много" да ги искаш?
    Ќаписах:
    - “ова пък какво означава?
    ѕреди да се усет€ б€х започнал разговор... и то не толкова говорех аз, колкото ми се диктуваше. “ази диктовка продължи три години и по онова време н€мах и представа накъде отивам. ќтговорите на въпросите, които записвах, никога не идваха, докато въпросът не бъде изписан докрай и докато не остав€ настрана собствените си мисли. „есто отговорите идваха по-бързо, отколкото можех да записвам, и започнах да ред€ драскулки, за да не изоставам.  огато се почувствах объркан или загубех усещането, че думите идват от н€къде другаде, остав€х химикалката и излизах от диалога, докато отново получа вдъхновение - прощавай, но това е единствената дума, ко€то наистина пасва - да се върна към жълти€ тефтер и да започна да пиша отново.
    –азговорите продължават и сега, докато пиша това. » по-гол€мата част от т€х се намира на страниците, които следват... страници, съдържащи един неверо€тен диалог, на който аз отначало не в€рвах, след това приех, че има лична стойност, но който сега разбирам, че е бил предназначен не само за мен сами€. Ѕил е предназначен за теб и за всеки, който е стигнал до тази книга. «ащото моите въпроси са и твои.
    »скам от теб час по-скоро да станеш участник в този диалог, защото истински важна е не мо€та, а тво€та истори€. “во€та житейска истори€ е онова, което те доведе тук. “воето лично изжив€ване е онова, за което става дума в този материал. »наче ти н€маше точно сега да го държиш в ръце. » тъй, хайде да започнем с въпрос, който си задавам отдавна.  ак говори Ѕог и на кого? ≈то отговорът, който получих:
    - јз говор€ на всекиго. Ќепрекъснато. ¬ъпросът е не на кого говор€, а кой ће слуша?
    «аинтригуван, помолих Ѕога да об€сни по-подробно. ≈то какво каза:
    - Ќай-напред нека да заменим думата говор€ с думата общувам. “€ е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна.  огато се опитваме да разговар€ме един с друг - јз с теб или ти с ћен, тутакси се хващаме в неверо€тната ограниченост на думите. «атова аз не общувам единствено с думи. ¬същност прав€ го р€дко. ќбичайната ми форма на общуване е с чувството. „увството е езикът на душата. јко искаш да разбереш сво€та истина за нещо, виж какво чувстваш към него. ѕон€кога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Ќо в най-дълбоките ти чувства се крие тво€та най-висша истина. Ќомерът е да се стигне до тези чувства. ўе ти покажа как. «а пореден път. јко поискаш.
    ќтвърнах, че действително искам, но точно сега имам по-гол€мо желание за пълен и завършен отговор на първи€ ми въпрос. ≈то какво каза Ѕог:
    - јз общувам също и с мисъл. ћисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се про€в€ват едновременно. ¬ общуването с мисъл често употреб€вам образи и картини. «атова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите. ќсвен чувства и мисли използвам и изжив€ването, като главен метод на общуване. Ќай-накра€ и чувствата и мислите, и изжив€ването не постигнат успех, приб€гвам към думите. ƒумите са най-неефективното комуникационно средство “е най-лесно се подават на неправилна интерпретаци€ и най-често биват криворазбрани ј защо е така? «аради това, което думите са. “е са просто произнесени звуци: шумове, които изобраз€ват чувства, мисли и изжив€вани€. ƒумите са символи. «наци. “е не са »стина. Ќе са същността ƒумите могат да ти помогнат да разбереш нещо. »зжив€ването ти позвол€ва да знаеш. » все пак има неща, които не можеш да изживееш. «атова съм ти дал и други инструменти за познание. Ќаричат се чувства. —ъщо и мисли. ¬ърховната ирони€ тук е, че всички вие придавате такава гол€ма тежест на Ѕожи€та ƒума и толкова малко значение на изжив€ването - ¬същност за вас изжив€ването има толкова ниска стойност, че когато изжив€ването ви на Ѕога, се различава от чутото за Ѕога, вие автоматично, отхвърл€те изжив€ването и запазвате думите, а би тр€бвало да е точно обратното. »зжив€ването ти и чувствата ти към нещо представл€ват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. ƒумите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат. ≈то начините, по които общувам. Ќо не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изжив€вани€, и не всички думи идват от ћен. ћного думи са изречени от други в ћое име. ћного мисли и чувства са предизвикани от причини, които не са директно ћое творение. ћного изжив€вани€ са резултат от т€х. «адачата тук е €сно да можеш да разграничаваш. “рудността е да познаеш разликата между послани€ от Ѕога и информаци€ от други източници. ќтдел€нето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:
    ћо€ винаги е Ќай-висшата ти ћисъл, Ќай-€сната ти ƒума, Ќай-великото ти „увство. ¬сичко по-малко от т€х идва от друг източник. “ака задачата за разграничаването става по-лека, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Ќай-висшото, Ќай-ясното и Ќай-великото. ўе ти дам и още напътстви€. Ќай-висшата ћисъл винаги е мисълта, ко€то съдържа радост. Ќай-€сните ƒуми са думите, съдържащи истина. Ќай-великото „увство е чувството, което наричаш обич.
–адост, истина, обич.
    “е са взаимозамен€еми и вс€ко едно от т€х води до другото. Ќ€ма значение в какъв ред ги постав€ш.
    —лед като с тези напътстви€ вече може да се разпозна€т ћоите послани€ сред послани€, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послани€.
    “ова не се случва с повечето ћи послани€. — н€кои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. — други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. — много от т€х, защото са просто криворазбрани. — повечето, защото не са получени.
   Ќай-силни€т ми вестоносец е изжив€ването, а вие пренебрегвате дори него. » по-точно пренебрегвате особено него. ¬аши€т св€т не би бил в сегашното си състо€ние, ако просто б€хте послушали изжив€ването си. –езултатът от не чуването на вашето изжив€ване е, че продължавате да го изжив€вате отново и отново. “ака е, защото целта ћи н€ма да бъде осуетена и вол€та ћи н€ма да бъде пренебрегната. ¬ие ще получите посланието. –ано или късно. јз обаче н€ма да ви насилвам. Ќикога не ще ви накарам насила. «ащото съм ви дал свободна вол€ - силата да правите онова, което изберете - и никога н€ма да ви € отнема, никога.
    » тъй, ще продължа да ви изпращам същите послани€ сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на ¬селената да се намирате. Ѕезспирно ще изпращам послани€та си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои. ѕослани€та ми ще идват в стотици различни форми, в хил€ди моменти, в продължение на милиони години. Ќе можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Ќе можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. “ака нашето общуване ще стане целенасочено. «ащото в миналото ти само си ћи говорил, молейки ћи се, пледирайки към ћен, насто€вайки пред ћен. —ега и јз мога да ти отговор€ както прав€ тук в тези редове.
    -  ак да знам, че това общуване е от Ѕога? ќткъде да знам, че това не става в собственото ми въображение?
    -  аква е разликата? Ќе виждаш ли, че мога да работ€ чрез въображението ти толкова лесно, колкото чрез всичко останало? ўе предизвикам във всеки отделен миг верните мисли, думи и чувства, служещи точно на конкретната цел, като използвам един и ли повече начини. ўе знаеш, че тези думи идват от ћен, защото ти (по сво€ собствена преценка) никога не си се израз€вал толкова €сно. јко си беше отговар€л толкова €сно на тези въпроси, н€маше да ги задаваш.
    - — кого общува Ѕог? »ма ли избрани хора? »мали избрано време?
    - ¬сички хора са избрани и всички мигове са златни. Ќ€ма човек и н€ма момент по-избран от друг. ћного хора са направили избора да в€рват, че Ѕог общува по особени начини и с избрани хора. “ова освобождава хората от отговорността да чу€т посланието ћи, а още по-малко да го получат и им позвол€ва да приемат думата на н€кой друг по всички въпроси. Ќ€ма защо да ће слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението ћи по всички въпроси и ти можеш да слушаш т€х. —лушайки онова, което другите мисл€т, че са чули от ћен, ти н€ма защо да мислиш изобщо. “ова е основната причина, поради ко€то много хора загърбват послани€та ћи на лично ниво. јко приемеш, че получаваш послани€та ћи пр€ко, ще тр€бва да поемеш и отговорността за тълкуването им. ƒалеч по-сигурно и много по-лесно е да приемеш интерпретаци€та на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента. » все пак, јз те кан€ да участваш в нов начин на общуване с Ѕога. ƒвупосочно общуване. »стината е, че ти си този, който ме покани. «ащото јз дойдох при теб, в тази форма, точно сега в отговор на тво€ зов.
    - «ащо н€кои хора, като ’ристос например, изглежда чуват повече от “воите послани€ отколкото останалите?
    - «ащото н€кои хора имат желание наистина да слушат. “е имат желанието да чу€т и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
    - Ѕи тр€бвало да слушаме Ѕога даже когато казаното ни се струва погрешно?
    - ќсобено когато ви се струва погрешно. јко мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Ѕога?
    ’айде иди и действай така, както знаеш. «абележи, че всички вие правите точно това откакто св€т светува. » виж в какво състо€ние е светът. ясно е, че има нещо, което сте пропуснали. ќчевидно има нещо, което не разбирате. ќнова, което разбирате, тр€бва да ви се струва правилно, защото "правилно" е пон€тие, което използвате за обозначаване на нещо, с което се съглас€вате. ќнова, което сте пропуснали, следователно отначало ще ви изглежда "погрешно". ≈динствени€т начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което см€тах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" ¬секи велик учен знае това.  огато онова, над което учени€т работи, не се получава, учени€т остав€ настрана всички допускани€ и започва отначало. ¬сички велики открити€ са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. ≈то какво е нужно.
    Ќе можеш да познаеш Ѕога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Ќе можеш да чуеш Ѕога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул. Ќ€ма да мога да ти кажа »стината —и, докато не спреш да ми разказваш сво€та.
    - Ќо мо€та истина за Ѕога идва от “еб.
    -  ой казва това?
    - ƒругите.
    -  ои други?
    - ¬одачи. ѕастори. –авини. —вещеници.  ниги. Ѕибли€та, за Ѕога!
    - “ова не са авторитетни източници.
    - Ќе са ли?
    - Ќе.
    - “огава кои са авторитетните източници?
    - ¬слушай се в чувствата си. ¬слушай се в Ќай-възвишените си ћисли. ¬слушай се в прежив€ното.  огато н€кое от т€х се окаже различно от онова, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. ƒумите са най-несигурни€т носител на »стината.
    - “олкова много неща бих искал да “и кажа, толкова много въпроси да ти задам. Ќе знам откъде да започна. «ащо например не се покажеш? јко наистина има Ѕог и това си “и, защо не се покажеш по начин, който всички да можем да разберем?
    - ѕравил съм го много пъти. ѕрав€ го отново и в момента.
    - Ќе. »мам предвид по начин, който е неоспорим, който не може да бъде отречен.
    -  ато например?
    -  ато например да се по€виш сега пред очите ми.
    - ѕрав€ го в момента.
    -  ъде?
    - Ќакъдето погледнеш.
    - Ќе, искам да кажа по неоспорим начин. ѕо начин, който никой човек да не може да отрече.
    -  акъв би бил този начин? ¬ какъв вид и форма би искал да се по€в€?
    - ¬ъв формата и вида, които в действителност имаш.
    - “ова е невъзможно, защото јз н€ма вид и форма, които вие разбирате. ћога да приема форма, ко€то бихте разбрали, но тогава всички ще допуснат, че са видели единствената форма на Ѕога, вместо само една от многото форми на Ѕога. ’ората в€рват, че јз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. Ќо аз съм гол€мото невидимо, а не това, в което се превъплъщавам във всеки отделен момент. ¬ известен смисъл јз съм това, което не съм. јз идвам от Ќе-бъденето и винаги се връщам там.  огато обаче дойда в една или друга определена форма, като мисл€, че в не€ хората ще ће разберат, те ћи приписват тази форма завинаги. ј ако се по€в€ в какъвто и да било друг вид пред които и да било хора, първите казват, че не съм се по€вил пред вторите, защото пред вторите не съм изглеждал така, както пред първите, нито пък съм казал същите неща - тогава как може да съм бил јз?     ¬иждаш, че н€ма значение под каква форма и по какъв начин разкривам —ебе си - какъвто и начин да избера, каквато и форма да приема, нико€ от т€х н€ма да е непротиворечива.     - јми ако направиш нещо, което би доказало истината за това, кой си “и без никакво съмнение...
    - ...пак ще има хора, които ще кажат, че то идва от д€вола или просто от нечие въображение. »ли от каквато и да било друга причина извън ћен. јко разкри€ себе си като Ѕогът ¬семогъщи, ¬седържец на Ќебето и «ем€та и премест€ планини, за да го докажа, па ще се намери н€кой да каже: "“р€бва да е бил —атаната".
    » затова е така, както и тр€бва да бъде. «ащото Ѕог не разкрива Ѕожи€та същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изжив€ване. » когато вътрешното изжив€ване е разкрило Ѕожи€та същност, външното наблюдение не е необходимо. ј ако външното наблюдение е необходимо, вътрешното изжив€ване не е възможно.
    “огава, ако е помолено за прозрение, н€ма как да бъде получено, защото сами€т акт на искане е из€вление, че прозрението го н€ма; че нищо от Ѕога не е разкрито в момента пред нас. ѕодобно из€вление създава и изжив€ването за това. «ащото мисълта ти за нещо е съзидателна, и думата ти е плодоносна, и мисълта и думата ти взето заедно имат великолепната способност да сътвор€ват действителността, в ко€то се намираш. —ледователно, ти ще имаш усещането, че Ѕог не се разкрива пред теб, защото , ако се разкриваше, ти не би се молил за това.
    - «начи ли това, че не мога да мол€ за нищо, което искам?  азваш, че молитвата за нещо всъщност го отблъсква от нас?
    - “ози въпрос е задаван през вековете, и е получавал отговор винаги, когато е бил задаван. явно не сте чули отговора или пък н€ма да го пов€рвате.
    Ќа въпроса се отговар€ отново с днешни пон€ти€ и на съвременен език по следни€ начин:
    Ќ€ма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. “ака е, защото самата ти молба е из€вление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътвор€ваш в действителността си точно това изжив€ване - че искаш.
    ѕравилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.  огато благодарите предварително на Ѕога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Ѕлагодарността е най-силното из€вление към Ѕога; потвърждение, че даже преди да сте помолили јз съм отвърнал. —ледователно никога недей умол€ва. ÷ени и бъди благодарен.
    - ј ако предварително съм благодарен на Ѕога за нещо и то никога не се случи? “ова може да доведе до разбити илюзии и горчивина.
    - Ѕлагодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулирате Ѕога; като инструмент, с който да изиграете ¬селената. Ќе можеш да излъжеш себе си. —ъзнанието ти знае истината за мислите ти. јко казваш "Ѕлагодар€ ти, Ѕоже, затова и това", като същевременно си съвсем на€сно, че него го н€ма в насто€щата ти действителност, не можеш да очакваш Ѕог да е по-малко на€сно от теб и да ти го сътвори. Ѕог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се по€в€ва като тво€ действителност.
    - Ќо тогава как да бъда истински благодарен за нещо, което знам, че го н€ма?
    - ¬€ра. јко имаше само зрънце в€ра, би могъл да местиш планини. ўе знаеш, че нещо го има, защото јз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото јз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в ћое »ме, то и ще бъде.
    - » все пак толкова хора казват, че молитвите им са останали без отговор.
    - Ќито една молитва (а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е ) не остава без отговор. ¬с€ка молитва(вс€ка мисъл, вс€ко из€вление, вс€ко чувство) е творческа. ¬ степента, в ко€то горещо се приема за истина, т€ ще се про€ви и в изжив€ването ти.  ато се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. “р€бва да знаеш (и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта (можем да € наречем »значална ћисъл) е определ€щата. —ледователно, ако искаш и умол€ваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото »значалната ћисъл зад вс€ка молба е, че сега н€маш онова, което желаеш. “ази »значална ћисъл става тво€ действителност. ≈динствената »значална ћисъл, ко€то може да € надделее, е в€рата, че Ѕог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Ќ€кои хора имат такава в€ра, но те са много малко. ѕроцесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се см€та, че Ѕог винаги ще казва "да" на вс€ка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. “огава молитвата е молитва на благодарност. ƒаже не е молитва, а из€ва на признателност за това, което съществува.
    -  ато казваш, че молитвата е из€ва на това, което съществува, значи ли, че Ѕог не прави нищо; че всичко, което ще се случи след молитвата, е резултат от действието на самата молитва?
    - јко в€рваш, че Ѕог е н€какво всемогъщо същество, което изслушва всички молитви, казва "да" на н€кои, "не" на други и "може би, но не сега" на останалите, грешиш. ¬ъз основа на какво правило Ѕог би решавал?
    јко в€рваш, че Ѕог е създател€т и този, който взема решени€та за всички неща в живота ти, грешиш. Ѕог е наблюдател€т, а не създател€т. » Ѕог е готов да ти помогне да изживееш живота си, но не по начина, който може би очакваш. ѕредназначението на Ѕога не е да създава или разрушава услови€та и обсто€телствата в тво€ живот. Ѕог те е сътворил по —вой образ и подобие. “и си сътворил останалото чрез силата, дадена ти от Ѕога. Ѕог е създал жизнени€ процес и живота такива, каквито ги знаеш. —ъщевременно ти е дал свободен избор да правиш с живота, каквото пожелаеш. ¬ този смисъл собствената ти вол€ за себе си е и Ѕожи€та вол€ за тебе.
    “и си живееш живота, както си искаш, и јз н€мам никакви предпочитани€ по този въпрос.
    “ова е грандиозната илюзи€, в ко€то си се забъркал - мисълта, че Ѕог по един или друг начин се интересува от това, което правиш. Ќе ће интересува какво правиш и на теб ти е трудно да чуеш подобно нещо. Ќима ти се интересуваш какво прав€т децата ти, когато ги изпратиш да си игра€т? »ма ли за теб н€какво значение дали игра€т на гоненица, криеница или на дама? Ќ€ма, защото знаеш, че те са на сигурно м€сто. “и си ги поставил в среда, ко€то си сметнал за дружелюбна и добра. –азбира се, винаги ще се над€ваш, че н€ма да се наран€т. » ако това стане, ще си до т€х да им помогнеш, да ги излекуваш, да им позволиш да се почувстват отново сигурни, да бъдат пак щастливи, да отидат да игра€т на други€ ден. Ќо дали ще изберат гоненица или криеница на следващи€ ден пак н€ма да има значение за теб. ≈стествено ти ще им кажеш кои игри са опасни. Ќо н€ма да можеш да спреш децата си да не прав€т опасни неща. Ќе винаги. Ќе завинаги. Ќе във всеки момент от сега до смъртта. ћъдър родител е онзи, който знае това. » все пак родител€т никога не престава да се вълнува то резултата. “ази е двойнствеността, ко€то се доближава до описанието на дуализма на Ѕога - да не се интересуваш дълбоко от процеса, а да се интересуваш дълбоко от резултата. ј Ѕог всъщност не се интересува даже и от изхода. Ќе от крайни€ изход. “ака е, защото крайни€т изход е осигурен.
    ≈то и втората гол€ма илюзи€ на човека - иде€та, че изходът на живота е под съмнение.
    “очно това съмнение в крайни€ изход е създало най-големи€ ви враг - страха. «ащото, ако се съмн€вате в резултата, тогава би тр€бвало да се съмн€вате и в —ъздател€ -- би тр€бвало да се съмн€вате в Ѕога. » ако се съмн€вате в Ѕога, би тр€бвало да живеете в страх и вина ц€л живот. јко се съмн€ваш в Ѕожието намерение и в способността на бога да създаде този краен резултат, как би могъл изобщо н€кога да отпуснеш душата си?  ак би могъл н€кога истински да намериш мир?
    Ќо Ѕог има пълната сила да съчетае намерени€та с резултатите. ¬ие не можете и н€ма да пов€рвате в това (въпреки твърдението ви, че Ѕог е всемогъщ). ≈то защо ви тр€бва да сътворите във въображението си сила, равна на Ѕога, за да намерите начин да бъде наречено на Ѕожи€та вол€. » така сте създали в митологи€та си съществото, което наричате "д€вол". ѕредставили сте си даже Ѕог във война с това същество (мислейки, че Ѕог решава проблемите като вас). Ќай-накра€ даже сте си въобразили, че Ѕог може да загуби тази война.
    “ова нарушава всичко, което казвате, че знаете за Ѕога, но н€ма значение. ¬ие живеете собствената си илюзи€, ко€то поражда страха ви, и всичкото идва от решението ви да се усъмните в ћен.
    ј какво ще стане, ако вземеш ново решение?  акъв би бил резултатът?
    ўе ти кажа следното: ти би жив€л като Ѕуда.  ато »сус.  ато всеки светец, когото н€кога сте идеализирали. » като повечето от тези светци, хората не биха те разбрали. » когато се опиташ да им об€сниш чувството си на спокойствие, радостта в живота си, вътрешни€ си екстаз, те ще слушат думите ти, но н€ма да ги чу€т. ўе се опитат да ги повтор€т, но ще прибав€т нещо към т€х. ўе има да се чуд€т как така ти имаш онова, което те не могат да намер€т. » тогава ще станат завистливи. ћалко след това завистта и ще се превърне в €рост и в €да си ще се опитат да те убед€т, че ти си този, който не разбира Ѕога.
    » ако не успе€т да те откъснат от радостта ти, ще потърс€т как да те наран€т - толкова огромна би била €ростта им. » когато им кажеш, че това н€ма значение, че даже смъртта не може да прекрати радостта ти, нито да промени истината ти, със сигурност биха те убили. “огава, като вид€т спокойствието, с което приемаш смъртта, ще те нарекат светец и ще те обикнат отново. «ащото такава е същността на хората: да обичат, след това да рушат, след това отново да обичат онова, което най-много цен€т.
    - Ќо защо? «ащо правим така?
    - ¬сички човешки действи€ са мотивирани на най-дълбоко равнище от едно от двете чувства: страх или обич. »стината е, че има само две чувства - само две думи в езика на душата. “ова са противоположните краища на великата пол€рност, ко€то јз сътворих, когато създавах ¬селената и ваши€ св€т такъв, какъвто го знаете днес.
    “ова са двете точки - јлфата и ќмегата, които позвол€ват на така наречената от вас система на "относителността" да съществува. Ѕез тези две точки, без тези две идеи за нещата не би могло да има никаква друга иде€. ¬с€ка човешка мисъл и вс€ко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Ќе съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. “е са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема. «амисли се дълбоко и ще видиш, че е в€рно. “ова е , което нарекох »значална ћисъл. “€ е мисъл или на обич, или на страх. “ова е мисълта зад мисълта. “ова е първата мисъл. ¬одещата сила. —уровата енерги€, ко€то задейства двигател€ на човешкото прежив€ване.
    » ето как човешкото поведение поражда повтар€що се прежив€ване след повтар€що се прежив€ване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. ¬инаги има люшкане от едното към другото чувство. Ћюбовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх...
    ...» причината се крие в първата лъжа - лъжата, ко€то вие приемате като истина за Ѕога: че на Ѕог не може да се има доверие; че на Ѕожи€та любов не може да се разчита; че Ѕог ви приема с услови€; че крайни€т изход на нещата е под съмнение. јко не можеш да разчиташ, че Ѕожи€та обич винаги ще € има, на чи€ обич тогава можеш да разчиташ? јко Ѕог се отдръпва и оттегл€, когато не се представ€ш по правилни€ начин, не биха ли правили същото и простосмъртните? » става така, че в мига, в който за€в€вате най-възвишената си обич, приветствате и най-големи€ си страх. «ащото първото нещо, за което се притесн€вате, след като кажете "обичам те" е дали ще го чуете в отговор. » ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, ко€то току-що сте намерили. » така, вс€ко ваше действие се превръща в ответна реакци€ - отбранително средство срещу загуба, даже когато се отбран€вате да не загубите Ѕога.
    ј ако знаеше “и  ой —и, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Ѕог н€кога е създал, ти никога не би се страхувал. «ащото кой би отблъснал такова великолепие? ƒаже и Ѕог не би могъл да намери недостатък в такова същество.
    “и обаче не знаеш  ой —и и мислиш, че имаш много по-малка стойност. ј откъде изобщо ти дойде иде€та, че си нещо по-малко от великолепен? ќт единствените хора, чи€то дума приемаш за всичко: от майка ти и баща ти. “ова са хората, които те обичат най-много. «ащо биха те лъгали? » все пак не са ли ти казвали,че си твърде много такъв и недостатъчно онакъв? Ќе са ли те тласкали да оставиш настрана н€кои от най-лудите си идеи?
    “ова са послани€та, които си получил, и въпреки че те не отговар€т на критериите и следователно не са послани€ от Ѕога, може и да си ги приел за такива, защото са идвали с достатъчно сигурност от боговете на личната ти ¬селена. –одителите ти са тези, които са те научили, че обичта е условна (усещал си услови€та им много пъти) и това е опитът, който донас€ш и в собствените си любовни отношени€.
    “ова също е и опитът, който донас€ш при ћен.
ќт този си опит правиш и заключени€та си за ћен. ќт тази позици€ изричаш истината си. "Ѕог е люб€щ" казваш, "но ако нарушиш заповедите ћу, ще те накаже с безкрайно заточение и вечно прокл€тие". Ќима не си бил отблъскван от собствените си родители? Ќима не знаеш болката, когато си бил осъждан от т€х?  ак тогава би могъл да си представиш, че е различно с ћен? «абравили сте какво е да обичаш безусловно. Ќе си спомн€те усещането на Ѕожи€та обич. » се опитвате да си представ€те какво веро€тно би била Ѕожи€та обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света. ѕроектирали сте върху Ѕога рол€та на "родител" и по този начин сте си измислили Ѕог, който осъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действи€та ви. “ова обаче е опростена гледна точка за Ѕог, изградена върху вашата митологи€. Ќ€ма нищо общо с това  ой съм јз. —лед като сте създали една ц€лостна система на мислене за Ѕога, основана по-скоро на човешки опит, отколкото на духовни истини, създавате и ц€лостна действителност около любовта. “€ е действителност, базирана на страх, който идва от иде€та за страховит и отмъстителен Ѕог. »значалната й мисъл е погрешна, но да € отречете, би значело да разрушите ц€лата си теологи€. » въпреки че новата теологи€, ко€то би € заменила, наистина би била истинското ви спасение, вие не можете да € приемете, защото иде€та за Ѕога, от  огото н€ма нужда да се страхувате,  ойто н€ма да ви осъжда и  ойто н€ма никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да бъде прегърната даже и в най-грандиозните ви представи за това  ой и  акво е Ѕог.
    ƒействителността, в ко€то обичта е основана на страх, доминира в изжив€ването ви на обич и всъщност тази действителност го създава. ¬ие не само виждате как получавате обич при определени услови€, но и наблюдавате как самите вие € давате по подобен начин. ƒокато обаче се въздържате, отдръпвате и постав€те услови€та си, частица от вас знае, че това не е истинската обич. » все пак изглежда сте безсилни да промените начина, по който раздавате обичта. "Ќаучил съм се от горчив опит" си казваш "и проклет да съм, ако се остав€ отново беззащитен". »стината обаче е, че ще си проклет, ако не се оставиш. [—ъс собствените си (погрешни) мисли за обичта вие проклинате сами себе си никога да не € изпитате в чисти€ й вид. ѕо същи€ начин проклинате сами себе си да не ће познаете никога такъв, какъвто съм в действителност. » така ще бъде, докато ће познаете. «ащото н€ма да имате възможност да ће отричате вечно и ще дойде мигът на ѕомирението ни.]
    ¬с€ко действие предприето от хората (не само отнас€що се до личните отношени€), се основава или на обич, или на страх. –ешени€, зас€гащи бизнес, индустри€, политика, религи€, образование на младите, социални правила на нациите ви, икономическите цели на обществото ви; избори, предизвикващи война, мир, нападение, отбрана, агреси€, подчинение; намерени€ да искаш или да даваш, да трупаш или да подел€ш с другите, да обедин€ваш или да разедин€ваш - всеки свободен избор, който н€кога правиш, възниква от една от двете възможни мисли, които съществуват: мисъл на обич или мисъл на страх.
    —трах е енерги€та, ко€то се свива, затвар€, дърпа навътре, б€га, крие се, запас€ва се, наран€ва. ќбич е енерги€та, ко€то се разшир€ва, отвар€, изпраща навън, остава, разкрива, сподел€, лекува. —трахът увива телата ни в дрехи, любовта ни позвол€ва да ги открием. —трахът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. —трахът иска нещо или н€кой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. —трахът сграбчва, обичта пуска. —трахът измъчва, обичта успоко€ва. —трахът атакува, любовта лекува. ¬с€ка човешка мисъл, дума или де€ние се основава или на едното, или на другото чувство. Ќ€мате друга възможност, защото просто н€ма нищо друго, от което да избирате. Ќо имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете.
    - ѕо думите “и изглежда тъй лесно, и все пак, когато се взима решение, страхът по-често печели, отколкото губи. «ащо е така?
    - Ќаучени сте да живеете в страх. –азказвано ви е за оцел€ването на най-приспособими€, за победата на най-силни€ и за успеха на най-умни€. Ѕезкрайно малко е казано за славата на най-обичащи€. » вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите(в каквато и да е ситуаци€), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.
    » ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени. јз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. “огава ще изпитате ц€лата слава на това  ои —те ¬ие Ќаистина и кои бихте могли да бъдете.
    «а да го направите, тр€бва да се откажете от своите добронамерени, но зле информирани светски преподаватели, и да чуете учени€та на онези, чи€то мъдрост идва от друг източник. —ред вас има много такива учители, както и винаги е имало, защото јз н€ма да ви остав€ без онези, които ще ви покажат, научат, вод€т и напомн€т за тези истини. » все пак най-великото напомн€не идва не от н€кой извън вас, а от гласа у вас самите. “ова е първи€т инструмент, който използвам, защото е най-достъпен. ¬ътрешни€т ти глас е най-силни€т глас, с който говор€, защото е най-близко до теб. “ой е гласът, който ти казва да ли всичко останало е в€рно или не, правилно или не, добро или лошо (в зависимост от определението ти). “ой е радарът, който определ€ курса, управл€ва кораба, води пътешествието, ако най-сетне му позволиш. “ой е гласът, който ти казва точно сега дали думите, които четеш в момента, са думи на обич или думи на страх. — това мерило можеш да определиш дали тези думи заслужават внимание или пренебрежение.
    - “и каза, че винаги когато избирам действието, предизвикано от обич, ще мога да изпитам пълното величие на това аз кой съм и кой мога да бъда. ўе ми об€сниш ли по-подробно?
    - »ма само едно предназначение на цели€ живот, който съществува, и то е да можете ти и всичко живо, да изпитате пълното величие. ¬сичко останало, което казваш, мислиш или правиш, е в подкрепа на тази цел. Ќ€ма нищо друго, което душата ти може да прави, и нищо друго, което душата ти иска да прави. „удото на тази цел е, че никога не свършва. ¬секи край е ограничение, а Ѕожи€та цел не познава подобни прегради. јко дойде момент, в който да изпиташ себе си в пълното си величие, в същи€ миг ще си представиш още по-гол€мо величие, което да осъществиш.  олкото повече си, толкова повече можеш да станеш и колкото повече можеш да станеш, толкова повече можеш да бъдеш. Ќай-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а е процес на сътвор€ване. “и не откриваш себе си, а създаваш се бе си наново. “ърси, следователно не да разбереш  ой —и, търси да определиш  ой »скаш да Ѕъдеш.
    - Ќ€кои казват, че животът е училище и че ние сме тук да научим определени уроци, че след като "се дипломираме", можем да продължим с по-големи начинани€ вече не ограничавани от т€лото. “ова в€рно ли е?
    - “ова е друга част от вашата митологи€, основаваща се на човешки опит. - ∆ивотът не е училище?
    - Ќе.
    - Ќие не се намираме тук, за да учим уроци?
    - Ќе.
    - “огава защо сме тук?
    - «а да си спомните и пресътворите  ои —те.
     азвал съм ви отново и отново. ¬ие не ми в€рвате. ƒобре... така е, както и тр€бва да бъде. Ќо действително, ако не сътворите себе си като това, което сте, н€ма как да бъдете, което сте.
    - ƒобре. ќбърка ме. ƒа се върнем за малко към училището. „увал съм учител след учител да твърди, че животът е училище. »скрено казано съм шокиран да “е чу€, че го отричаш.
    - ”чилището е м€стото, където отиваш, ако има нещо, което не знаеш и което искаш да научиш. Ќе е м€сто, където отиваш, ако вече знаеш нещо и просто искаш да изживееш знанието си. ∆ивотът (както вие го наричате) е една възможност да узнаете практически онова, което вече знаете теоретично. Ќ€ма нужда да научавате нищо, за да го направите. Ќеобходимо е само да си спомните, какво вече знаете, и да действате в съответствие с него.
    - Ќе съм сигурен, че разбирам.
    - ƒа започнем оттук. ƒушата - тво€та душа - знае всичко, което може да се знае през ц€лото време. «а не€, н€ма нищо скрито, нищо непознато. Ќо знаенето не е достатъчно. ƒушата търси да изпита. “и можеш да познаваш себе си като щедър, но ако не направиш нещо, което показва щедрост, н€маш нищо освен една концепци€. ћожеш да познаваш се бе си като внимателен, но ако не про€виш внимание към н€кого, н€маш нищо повече от една представа за себе си. ≈динственото желание на душата ти е да обърне най-грандиозната представа за себе си в най-грандиозното си изжив€ване. ƒокато концепци€та не стане изжив€ване, всичко, което съществува, е допускане. јз съм допускал различни неща за —ебе си дълго време. ѕо-дълго, отколкото ти и јз заедно можем да си спомним. ѕо-дълго от възрастта на тази ¬селена, умножена по възрастта на тази ¬селена. ¬иждаш тогава колко невръстно, колко ново е изжив€ването ћи за —ебе си!
    - ѕак ме загуби. »зжив€ването “и на —ебе си ли?
    - ƒа. Ќека да ти го об€сн€ така: в началото онова,  оето ≈, беше всичко, което съществуваше, и н€маше нищо друго. Ќо ¬сичко,  оето ≈, не можеше да познае себе си, защото ¬сичко,  оето ≈, е всичко, което съществуваше и наоколо н€маше нищо друго. » така, ¬сичко,  оето ≈ ,,, не беше. «ащото при отсъствието на нещо друго, ¬сичко,  оето ≈ - не е. “ова е великото ≈/Ќе ≈, за което мистиците говор€т отколе. ¬сичко,  оето ≈, знаеше, че то е всичко, което съществува - но това не беше достатъчно, защото то можеше да знае за абсолютното си величие само теоретично, а не практически. ј изжив€ването на себе си е онова, за което то копнееше, защото искаше да знае какво е усещането да бъдеш толкова великолепен. Ќо това беше невъзможно, защото самото пон€тие "великолепен" е относително. ¬сичко,  оето ≈, не можеше да знае какво е усещането да си великолепен освен ако не се покажеше онова, което не е. ¬ отсъствие на онова, което не е, това, което ≈, не е. “ова разбираш ли го?
    - ћисл€ , че да. ѕродължавай.
    ƒобре. ¬сичко,  оето ≈, знаеше едно нещо - че не съществува нищо друго. » така, “о не можеше и никога н€маше да познае —ебе си от гледна точка извън —ебе си. “акава точка просто не съществуваше. »маше само една отправна точка и т€ беше единственото м€сто, намиращо се отвътре. "≈-Ќе ≈". "—ъм-Ќе —ъм". » все пак ¬сичко от ¬сичко избра да познае —ебе си практически чрез изжив€ване. “ази енерги€ - тази чиста, невиждана, нечувана, не наблюдавана и следователно непозната за никого енерги€ - избра да изпита —ебе си като абсолютното величие, което беше. «а да направи това, “€ осъзна, че ще тр€бва да използва отправната точка отвътре. Ќаправи доста правилен извод, че ко€то и да е част от Ќе€ обезателно би била по-малка от ц€лото и че следователно, ако “€ просто разделеше —ебе си на части, вс€ка част, тъй като е по -малка от ц€лото, би могла да погледне към останалото от —ебе си и да види величието. » така, ¬сичко,  оето ≈, раздели —ебе си, ставайки в един върховен момент онова, което е това, и онова, което е онова. «а първи път това и онова съществуваха съвсем отделно едно от друго. » двете съществуваха едновременно.  акто и всичко, което не беше нито едното, нито другото. —ледователно внезапно започнаха да съществуват три елемента. ќнова, което е тук. ќнова, което е там. » онова, което е нито тук, нито там, но което тр€бва да съществува, за да могат тук и там да съществуват. “ова е нищото, което съдържа всичкото. Ќе-пространството, което съдържа пространството. ¬сичкото, което съдържа частите.
    ћожеш ли да го разбереш? —ледиш ли ми мисълта?
    - ¬същност мисл€, че да. «а в€рване или не, използваш толкова €сни примери, че мисл€, че действително го разбирам.

 

 2  3  4  5  6  7  8 

—ъздадено: 21/02/2006 • 13:24
ќбновено : 16/12/2012 • 16:44
 атегори€ : Ќийл ƒоналд ”олш
—траницата е посетена 44038 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:


 оментар є1 

123 23/03/2007 • 12:40

«равей …осиф,здравейте и вие уважвани четатели.јз съм напълно съгласен с автора на книгата но!¬ъзниква един въпрос в мен? Ќека го разкажа под формата на виц нека малко се посмеем.ћисл€ че …осиф пък и вие ще ми простите но има истина в този виц ако всеки се замисли по дълбоко ще разбере че нещата сто€т точно така.»мало един психично болен човек които дълго време лежал в психи€три€та защото си бил въобразил че е царвичено зърно и че петелат щ€л да го клъвне и да го изеде.Ќа лекара му коствало много време да го убеди че той не е царвично зърно и че петелат н€ма да го клъвне за да го изеде.Ќо не след дълго усп€л да го вразуми че не е царвично зърно и че петелат н€ма да го изеде.» човекат щаслив от това че е разбрал че не е царвично зърно решил и вдигнал банкет и поканил много хора поканил и лекуващти€ лекар щаслив от това че лекарът го е излекувал но внезапно на един от тостовете които вдигали за здраве лекарат го попитал »ване ти сега нали разбра че вече не си царвично зърно и че петелът н€ма да те изеде.ƒа докторе това го вече разбрах но ? ≈дно не разбрах дали петелът знае това че аз несъм царевично зърно.≈то това е вица.“а и мо€та работа е така аз знам това че е истина но тези скептиците дето още в€рват в теори€та на тази бодала ƒарвин те дали ще разберът н€кога тази истина или ще останат вечни глопендари.— гол€мо уважение към всички ви и всичко добро на всички.јнгел јнгелов
^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.41 секунди