“ърсене




—ЏƒЏ–∆јЌ»≈

‘»Ћќ—ќ‘»я Ќј ≈∆≈ƒЌ≈¬»≈“ќ

јЋ“≈–Ќј“»¬ј

«атвори ¬ладимир ћегре

«атвори Ќийл ƒоналд ”олш

«атвори Ќовата педагогика

«атвори «дравеопазване = Ѕолестоопазване

«атвори —емейните отношени€

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори јнонимните

«атвори Ѕългари€ днес!

«атвори Ѕърза помощ

«атвори ¬ помощ на духовното усъвършенстване

«атвори ¬торо тримесечие на 2016

«атвори ¬торо тримесечие на 2017

«атвори ¬торо тримесичие на 2013

«атвори ¬торо тримесичие на 2014

«атвори ¬торо тримесичие на 2015

«атвори ≈лектра

«атвори  лаус ƒжоул

«атвори  район от –уси€

«атвори ѕЏ“я“  Џћ ¬Џ«Ќ≈—≈Ќ»≈“ќ

«атвори ѕисма на ’ристос

«атвори ѕоези€

«атвори ѕослани€ от  осмическото Ѕратство

«атвори ѕърво тримесечие на 2014

«атвори ѕърво тримесечие на 2016

«атвори ѕърво тримесечие на 2017

«атвори ѕърво тримесичие на 2015

«атвори —ћј…¬јўј“ј —»Ћј Ќј ≈ћќ÷»»“≈

«атвори —елфидона

«атвори “екущата ситуаци€

«атвори “екущата ситуаци€ - второ полугодие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - последно тримесичие на 2012

«атвори “екущата ситуаци€ - първо тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесечие на 2016

«атвори “рето тримесечие на 2017

«атвори “рето тримесичие на 2013

«атвори “рето тримесичие на 2014

«атвори “рето тримесичие на 2015

«атвори ’ристос говори2:

«атвори ’ристос говори:

«атвори „етвърто тримесечие на 2015

«атвори „етвърто тримесечие на 2016

«атвори „етвърто тримесичие на 2013

«атвори „етвърто тримесичие на 2014

Ѕро€ч

   всичко

   посетители онлайн

ћолба за прошка
ѕомощен
ѕосетители

free counters

¬ помощ на духовното усъвършенстване - —ърцевината на егото

—ърцевината на егото

    ѕовечето хора са толкова отъждествени с гласа в главата си - с неспирни€ поток на неволното мислене и на натрапчивото мислене, както и съпровождащите ги емоции, че можем да ги характеризираме като обсебени от техни€ ум. ћакар изобщо да не го съзнавате, вземате мислещи€ за това, което сте. ј мислещи€т е его-умът. Ќаричаме го его-ум, защото във вс€ка мисъл има усещане за аза, за себе си (егото) - във всеки спомен, във вс€ко тълкуване, във вс€ко мнение, във вс€ко становище, във вс€ка реакци€, във вс€ка емоци€.  азано духовно, това е несъзнателното. ¬ашето мислене, съдържанието на ума ви е, разбира се, обусловено от миналото: от вашето възпитание, култура, семейна среда и т. н. —ърцевината на ц€лата ви умствена дейност се състои от определени повтар€щи се и устойчиви мисли, емоции и модели на реагиране - именно тези, с които най-силно се отъждеств€вате. “ази съвкупност представл€ва егото.
    ѕри повечето случаи, когато казвате Даз", говори егото, а не вие, това вече го из€снихме. ≈гото се състои от мисъл и емоци€, от куп спомени, с които се отъждеств€вате - те са Даз и мо€та истори€", см€тате вие; наред с това егото се състои от обичайни роли, които играете, без дори да знаете, че го правите от колективни идентификации от рода на националността, религи€та, расата, социалната класа или политическата принадлежност. “о също така съдържа личностни идентификации, не само с притежани€, но и с мнени€, външен вид, дълготрайни негодувани€ или пон€ти€ за сами€ себе си като за по-добър от другите, или не толкова добър колкото другите, като за усп€л или провалил се човек.
    —ъдържанието на егото варира от човек на човек, но във вс€ко его действа една и съща структура. — други думи, различи€та са само на повърхността. ƒълбоко вътре всички его са едни и същи. ¬ какъв смисъл едни и същи? “е съществуват, препитавайки се с отъждеств€ване и отдел€не.  огато живеете чрез създадени€ от ума аз, състо€щ се от мисълта и емоци€та, които са егото, основата на вашата идентичност е случайна, защото мисълта и емоци€та са по самата си природа мимолетни, нетрайни. “ака че вс€ко его непрекъснато се бори за оцел€ване, опитва се да се защити и да нарасне. «а да поддържа мисълта за аза, то се нуждае от противоположната мисъл за Ддруги€". ѕон€тийното Даз" не може да оцелее без пон€тийното Ддруго". ƒругите са най-други, когато гледам на т€х като на свои врагове. Ќа едини€ край на скалата на този несъзнателен его модел се намира натрапчиви€т его навик на човека да открива грешки у другите и да се оплаква от т€х. »менно това има предвид »исус, когато казва: Дј защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?"
    Ќа други€ край на скалата е физическото насилие между индивидите и войната между държавите. ¬ Ѕибли€та въпросът на »исус остава без отговор, но отговорът, разбира се, е: защото когато критикувам или осъждам другиго, това ме кара да се чувствам по-гол€м, по-висш.

    ќѕЋј ¬јЌ≈ » Ќ≈√ќƒ”¬јЌ»≈
    ќплакването е една от любимите стратегии на егото, за да подсили себе си. ¬с€ко оплакване е една малка истори€, ко€то умът ви е създал и в ко€то напълно в€рвате. Ќезависимо от това оплаквате ли се на глас или само в мисълта си, положението е едно и също. Ќ€кои его, които веро€тно н€ма с какво друго да се отъждеств€т, оцел€ват благодарение на отъждеств€ването си с оплакването.  огато сте в хватката на такова его, да не се оплаквате, най-вече от други хора, става навик, и, разбира се, е несъзнателно, което означава, че не знаете какво правите. Ћепването на негативни умствени етикети на хората, било то в лицето им или - както е в по- чести€ случай - когато говорите за т€х на други, или просто когато си мислите за т€х, често съставл€ва важна част от този модел. ƒаването на пр€кори е най-грубата форма на това етикетиране и на потребността на егото да бъде право и да се наложи над другите: ДЌещастник", Д опеле"; Д учка" - все определени категоризации, с които не можеш да спориш. Ќа следващото ниво надолу по скалата на несъзнателното са кр€съците и писъците и немного по-надолу - физическото насилие.
    Ќегодуванието е емоци€, ко€то съпровожда оплакването и умственото етикетиране на хората и влива още повече енерги€ в егото. Ќегодуванието означава да изпитвате горчивина, възмущение, да се чувствате огорчени или обидени. ¬ие негодувате срещу алчността на другите, срещу т€хната нечестност, срещу липсата им на почтеност, срещу това, което те прав€т, което са правели в миналото, което е тр€бвало или не е тр€бвало да направ€т. ≈гото обожава такива неща. ¬место да не обръщате внимание на несъзнателното у другите, вие го превръщате в сво€ собствена идентичност.  ой прави това? Ќесъзнателното у самите вас, вашето его. ѕон€кога Дгрешката", ко€то виждате у друг човек, дори липсва. » ето една изц€ло неправилна представа, една проекци€ на ума, обусловен да вижда врагове, да прави себе си безгрешен или по-висш. ѕон€кога грешката си е там, но като се съсредоточавате върху не€, това довежда до изключването на всичко друго, до усилването на аза във вас.
    Ќереагирането на егото на другите е един от най-ефективните начини не само да превъзмогнете собственото си его, но и да разрушите колективното човешко его. ћожете да постигнете това състо€ние на нереагиране само ако осъзнаете, че нечие поведение произтича от егото, че е израз на колективното човешко нарушено функциониране.  огато осъзнаете, че то не е лично, вече не сте принудени да реагирате, както ако беше лично.  ато не реагирате на егото, ще бъдете способни - поне в повечето случаи - да извадите на б€л св€т нормалността у другите хора, ко€то представл€ва необусловеното съзнание, в контраст на обусловеното. ѕон€кога се налага да предприемате практически мерки да защитите себе си от дълбоко несъзнателни хора. Ќо като се защитавате, не е нужно да ги превръщате в свои врагове. » все пак най-гол€мата ви защита е да сте осъзнаващи. ’ората стават ваши врагове, когато вие персонализирате несъзнателното, т. е. егото. Ќереагирането не е слабост, а сила. ћожем да наречем нереагирането и Допрощаване". ƒа простиш означава да не обърнеш внимание, или по-скоро да насочиш вниманието към нещо друго. ћожете да насочите вниманието не към егото, а към нормалността, ко€то е същността на вс€ко човешко същество.
    ≈гото обожава да се оплаква и да изпитва негодувание не само по отношение на хора, но и на ситуации. “ова, което можете да направите с един човек, можете да направите и с една ситуаци€, а именно, да € превърнете във враг. «аключението винаги е едно и също: това не би тр€бвало да се случва; аз не искам да съм в това положение; аз не искам да прав€ точно това; към мен се отнас€т несправедливо. Ќай- големи€т враг на егото при всички тези и множество аналогични случаи е, разбира се, насто€щи€т момент, иначе казано, сами€т живот.
    ќплакването не бива да се смесва с изтъкването пред н€кого на негова грешка или недостатък, който може да бъде поправен. ј въздържането от оплакване не означава непременно да се примир€ваш с лошо качество или лошо поведение. ƒа кажете на келнера, че супата ви е студена и тр€бва да бъде стоплена - стига да се придържате към фактите, които винаги са неутрални - не включва никакво его. Д ак смеете да ми сервирате студена супа..." - е, в тези думи вече има его, това е оплакване. «ащото на Дми" му харесва да се чувства лично обидено от студената супа и ще раздуха максимално нещата, Дми" се радва да изкара н€кого виновен. ќплаквани€та, на които се противопостав€ме, са в услуга на егото, те не допринас€т за н€каква пром€на на нещата. ѕон€кога е очевидно, че егото всъщност не желае никаква пром€на - за да може да продължи да се оплаква.
    ¬ижте дали може да уловите, да забележите, гласа в главата ви, може би в сами€ момент, в който той се оплаква, и го осъзнайте като това, което е: гласът на егото, един обусловен модел, една мисъл. » тогава винаги, когато забел€звате този глас, ще съзнавате, че вие не сте той, а сте този, който го осъзнава. ¬същност вие сте осъзнатостта, ко€то осъзнава гласа. Ќа заден план е съзнаването. Ќа преден план е гласът, мислещи€т.  ато видите, че задни€т план е основа на предни€, ще се освободите от егото, от ненаблюдавани€ ум. ¬ момента, в който осъзнаете егото във вас, то вече престава да бъде его и се превръща в един остар€л, обусловен умствен модел. ≈гото означава неосъзнаване. ќсъзнатостта и егото не могат да съществуват съвместно. —тари€т умствен модел или навик могат да оцеле€т и да се по€в€ват от време на време, тъй като притежават инерци€та, зададена им от хил€ди години колективна човешка несъзнателност, но всеки път, когато бъдат осъзнати, силата им намал€ва.

    –≈ј√»–јЌ≈ » „”¬—“¬ќ Ќј ќЅ»ƒј
    ћакар обикновено именно негодуванието да е емоци€та, ко€то съпровожда оплакването, оплакването може да бъде съпроводено и от н€ко€ по-силна емоци€, като например гн€в или н€каква форма на разстройване. „рез по-силните емоции то се зарежда с повече енерги€. ќплакването в такива случаи се превръща в реагиране - друга форма на начините, по които егото усилва себе си. »ма много хора, които са винаги в очакване да се случи следващото нещо, срещу което да реагират, което да ги раздразни или обезпокои - и неизменно намират такова бързо-бързо. Д“ова е посегателство срещу личността ми - казват те, и продължават: -  ак се осмел€ваш да..." или Дѕостъпката ти (примерно) ме кара да негодувам". “е са пристрастени към това да разстройват себе си и да изпитват гн€в така, както други са пристрастени към н€кой наркотик. „рез реагиране срещу това или онова те утвърждават и усилват усещането за аза си.
    ƒълготрайното негодувание е Дчувство на обида". ƒа се чувствате засегнати, обидени, означава да се намирате в посто€нно състо€ние на Дпротив" и поради тази причина чувството на обида съставл€ва важна част от егото на повечето хора.  олективното Дчувство на обида" може да оцелее в продължение на векове в психиката на един народ или едно племе и да подклажда безспирен цикъл на насилие. ƒа се чувствате засегнати е силна негативна емоци€, свързана със събитие, пон€кога случило се в далечното минало, което се поддържа живо чрез натрапчивото мислене, чрез повтар€нето отново и отново на истори€та - в главата ви или пред слушатели, - за това Дкакво н€кой ми е направил" или Дкакво н€кой ни е направил". “ова чувство на обида ще прехвърли заразата си и върху други области от живота ви. Ќапример, докато мислите и изжив€вате сво€та обида, нейната негативна емоционална енерги€ може да изопачи възпри€тието ви на н€кое събитие, случващо се в насто€щето, или да повли€е на начина, по който говорите или по който се държите срещу н€кого в насто€щето. ≈дно-единствено силно чувство на засегнатост може да зарази много области от ваши€ живот и да ви задържи в хватката на егото. Ќужна ви е честност, за да надникнете в себе си и да проверите дали още храните чувство на обида, има ли н€кой в живота ви, на когото не сте простили напълно, има ли Двраг". » ако има такова нещо у вас, осъзнайте чувството си на засегнатост както на ниво мислене, така и на нивото на емоциите, т.е. осъзнайте мислите, които поддържат обидата жива, усетете емоциите, с които т€лото съпровожда тези мисли. Ќе се и опитвайте да се освободите от чувството на обида.
    ƒа се опитате да се освободите от него и да простите, не работи. ќпрощаването настъпва по напълно естествен начин, когато видите, че единствената цел на чувството засегнатост е усилването на фалшивото усещане за аза ви, поддържането на егото. ¬идите ли това, се освобождавате. ѕропов€дваното от »исус Дпростете на враговете си" е в същността си разплитане на една от основните его структури в човешки€ ум.
    ћиналото не притежава никаква власт да ви попречи да бъдете насто€щи€ човек. ≈динствено вашата скръб по миналото може да ви попречи. ј какво е чувството ви на обида? Ќосени€т от вас товар на старите мисли и емоции.

    “» —» ѕ–ј¬, ј ƒ–”√»я“ √–≈Ў»
    ќплакването, както и откриването на грешки у другите и реагирането усилват усещането на егото за граница и отделеност, от които зависи оцел€ването му. Ќо тези неща засилват егото и по един друг начин - като го снабд€ват с чувство за превъзходство, от което то се подхранва. ћоже да не е незабавно видимо по какъв начин оплакването, например, заради задръстването на уличното движение, относно политиците, относно Далчните богаташи" или Дмързеливите безработни", или пък относно колегите ви и бивши€ ви съпруг/съпруга може да ви вдъхне чувство за превъзходство. ј ето причината: когато вие се оплаквате, се подразбира, че сте прави, а човекът или ситуаци€та, от които се оплаквате или спр€мо който/ко€то реагирате, са погрешни.
    Ќищо не укрепва егото повече от това да е право. ƒа си прав е отъждеств€ване с една умствена позици€, с една гледна точка, с едно мнение, с една преценка, с една истори€. «а да бъдете прави, разбира се, се нуждаете н€кой да греши, така че егото обожава да изкарва н€кого грешен, за да бъде самото то право. — други думи: нуждаете се да изкарвате другите грешащи, за да постигнете по този начин по-силно усещане за това, кои сте вие. Ќе само човек, но и ситуаци€ може да бъде об€вена за грешна, когато се оплакват и реагират спр€мо не€. ƒа сте прави ви постав€ в положение на въображаемо морално превъзходство спр€мо човек или ситуаци€, които сте преценили и сметнали за недостатъчно добри. “ова е чувството за превъзходство, за което егото жадува и чрез което безспирно нараства.

    ¬ «јў»“ј Ќј ≈ƒЌј »Ћё«»я
    ‘актите безспорно съществуват. јко казвате: Д—ветлината е по-бърза от звука", а н€кой твърди обратното, то очевидно вие сте прави, а той греши. ≈дно просто наблюдение - а именно, че светкавицата предшества гръмотевицата, - доказва вашата правота. “ака че не само сте прави, но и знаете, че сте прави. »ма ли его, което да участва в това? ¬ъзможно е, но не е задължително да има. јко чисто и просто казвате това, което знаете, че е в€рно, егото не се намесва, тъй като отъждеств€ване н€ма. ќтъждеств€ване с какво? — ума и умствената позици€. јла в думите ви може лесно да се промъкне такова отъждеств€ване. јко откриете, че казвате: Д¬€рвай ми, знам това" или Дјма защо никога не в€рваш на думите ми?", значи егото вече се е промъкнало в ситуаци€та. » се крие в думичката Дми". ≈дно простичко изказване: Д—ветлината е по-бърза от звука", макар да е в€рно, сега вече започва да служи на една илюзи€, на егото. “о се зараз€ва с фалшивото усещане за Даз"; то става персонализирано, превръща се в умствена позици€. Дјз" се усеща смалено или обидено поради това, че н€кой не в€рва на думите му.
    ≈гото приема всичко лично. ¬ резултат възникват емоции, отбранителност, пон€кога дори агресивност. »стината ли защитавате? Ќе, истината така или иначе не се нуждае от защита. «ащитавате самите себе си, или по-скоро илюзи€та за себе си, изградени€ от ума заместител. ќще по-точно ще е да се каже, че самата илюзи€ защитава себе си. јко дори простото и непосредствено царство на фактите се поддава на его изопачаване и илюзи€, какво остава за по-малко осезаемото царство на мнени€та, гледните точки и преценките, всички те - мисловни форми, които могат лесно да се проникнат от усещането за аза.
    ¬с€ко его смесва мнени€та и гледните точки с фактите. ќсвен това, то не може да направи разлика между едно събитие и реакци€та си на събитието. ¬с€ко его е майстор на избирателното възприемане и изопачената интерпретаци€. ≈динствено чрез осъзнатостта - а не чрез мисленето - можете да разграничите факта от мнението. ≈динствено чрез осъзнатостта можете да прозрете: Д“ова е една ситуаци€ и това е гневът, с който т€ ме изпълва", и да потърсите други начини да подходите към ситуаци€та, други начини да погледнете на не€ и да се справите с не€. ≈динствено чрез осъзнатостта можете да видите ситуаци€та или човека в т€хната пълнота, вместо да възприемате една ограничена гледна точка.
    »—“»Ќј“ј: ќ“Ќќ—»“≈ЋЌј »Ћ» јЅ—ќЋё“Ќј?
    »звън царството на простите и подлежащи на проверка факти сигурността на Даз съм прав, а ти грешиш" е нещо опасно - както в личните взаимоотношени€, така и във взаимоотношени€та между държавите, племената, религиите и т. н. Ќо ако убеждението Даз съм прав, а ти грешиш" е един от начините, по които егото подсилва себе си, ако да изкарваш себе си прав, а другите - че грешат, е нарушено функциониране на ума, което увековечава разделението и конфликта между човешките същества, то следва ли от това, че н€ма такова нещо като правилно или погрешно поведение, действие или убеждение? » не се ли получава в резултат морални€т релативизъм, см€тан от н€кои съвременни христи€нски учени€ за гол€мото зло на епохата, в ко€то живеем?
    »стори€та на христи€нството е, разбира се, най-добри€т пример за това как убеждението, че ти единствен притежаваш истината, т.е. правото може да поквари действи€та и поведението ти до степен те да станат лудешки. ¬ продължение на векове измъчването и изгар€нето на хора, ако мнението им дори минимално се отклон€ва от официалната христи€нска доктрина или т€сното тълкуване на ѕисанието (Д»стината"), се е см€тало за правилно, понеже жертвите са Дгрешали". ƒотолкова грешали, че се налагало да бъдат убити. »стината била см€тана за по-важна от човешки€ живот. ј каква е била »стината? »стори€, в ко€то е тр€бвало да пов€рваш; което означава куп мисли.
    —ред едини€ милион хора, които луди€т диктатор ѕол ѕот запов€дал да уби€т, влизали и всички хора, носещи очила. «ащо? —поред него марксистката интерпретаци€ на истори€та била абсолютна истина и според неговата верси€ на тази интерпретаци€ всички, носещи очила, спадали към образованата класа, буржоази€та, експлоататорите на сел€чеството. » е тр€бвало да бъдат унищожени, за да се направи м€сто за нов социален строй. »стината на ѕол ѕот също е куп мисли.  атолическата и други църкви са прави, когато определ€т релативизма, убеждението, че н€ма абсолютна истина, ко€то да ръководи човешкото поведение, като злина на нашето време; но не е възможно да откриеш абсолютна истина, ако € търсиш там, където € н€ма - в доктрини, идеологии, множества от правила или истории.  акво е общото между всички т€х? “ова, че са изградени от мисълта. ћисълта в най-добри€ случай може да посочи истината, но никога не може да бъде истината. ¬ този смисъл будистите казват: Дѕръстът, който сочи луната, не е луната". ¬сички религии са еднакво погрешни и еднакво верни - според това как ги използвате. ћожете да ги използвате в услуга на егото, можете да ги използвате и в услуга на »стината. јко в€рвате, че само вашата религи€ е »стината, вие € използвате в служба на егото. »зползвана по такъв начин, религи€та се превръща в идеологи€ и създава илюзорно чувство за превъзходство, както и разделение, и конфликт между хората. —лужейки на »стината, религиозните учени€ представл€ват жалони или карти, които са били оставени от будни хора, за да помогнат на идните поколени€ да постигнат духовно пробуждане, т.е. да се освобод€т от отъждеств€ването с формата. —ъществува само една абсолютна »стина, от ко€то произхождат всички други истини.  огато откриете тази »стина, действи€та ви ще бъдат в хармони€ с не€. „овешките действи€ могат да отраз€ват или »стината, или илюзи€та. ¬ъзможно ли е »стината да се изрази с думи? ƒа, но думите, разбира се, не са самата истина. “е само € посочват.
    »стината е неотделима от това кой сте вие. ƒа, вие сте »стината. јко търсите »стината на други места, вс€ко м€сто, на което € намирате, н€ма да бъде повече от заблуда. —амото Ѕитие, което вие сте, е »стината. »исус се е опитал да помогне на хората да вид€т това с думите: Дјз съм път€т и истината и животът" “ези негови думи са едно от най-могъщите и директни посочвани€ на »стината - стига да бъдат правилно разбрани. Ќо ако бъдат неправилно разбрани, те се превръщат в огромно преп€тствие. »исус говори за най-вътрешното Дјз съм", за същностната идентичност на всеки мъж и вс€ка жена, на вс€ка форма на живот. √овори за живота, който вие сте. Ќ€кои христи€нски мистици са го нарекли Двътрешни€ »исус"; будистите са го нарекли ДЅуда-природата"; за хиндуистите това е јтман, обитаващи€ вътре в човека Ѕог.  огато сте в досег с това измерение вътре във вас - а да сте в досег с него е ваше естествено състо€ние, а не н€какво чудотворно постижение - всички ваши действи€ и отношени€ отраз€ват единността ви с цели€ живот, който усещате дълбоко в себе си. “ова е любовта. «аконите, заповедите, правилата и регулациите са нужни на хората, които са откъснати от това, което са, от »стината вътре в т€х. “е осует€ват про€вите на най-лошите крайности на егото, макар често да не усп€ват да постигнат дори това. Дќбичайте и правете каквото поискате" - казва св. јвгустин. ѕочти не е възможно думите да се доближат повече до »стината, отколкото се е доближил този неин словесен израз, даден й от Ѕлажени€.

    ≈√ќ“ќ Ќ≈ ≈ Ћ»„Ќќ—“Ќќ
    Ќа колективно ниво умствената позици€ Дние сме прави, а те грешат" е особено дълбоко вкоренена в онези части на света, където конфликтът между две държави, раси, племена, религии или идеологии е продължителен, краен и ендемичен. » двете страни в конфликта еднакво се отъждеств€ват със собствената си гледна точка, със собствената си Дистори€", друго€че казано, идентифицират се с мислите. » двете страни са еднакво неспособни да прозрат, че е възможно да съществува и друга гледна точка, друга истори€. »зраелски€т писател …. ’алеви говори за възможността Дда се помир€т съперничещите си повествовани€", но в много части от света хората все още не са способни или не жела€т да направ€т това. » двете страни см€тат себе си за притежатели на истината. » двете см€тат себе си за жертви, като Ддруги€т" въплъщава злото и тъй като са концептуализирали и с това дехуманизирали други€ - като враг, - те могат да убиват и упражн€ват вс€какъв род насилие върху неговите представители, дори и ако са деца, без да усещат човешкото страдание. “е са в плен на една безумна спирала от извършване на престъплени€ и възмезд€ване на извършените престъплени€, на действи€ и реакции на действи€та.
    “ака става очевидно, че човешкото его в негови€ колективен аспект на Дние" срещу Дт€х" е дори още по-безумно от Дмен", индивидуалното его, макар че механизмът, действащ и в двата случа€, е един и същ. Ќасили€та, които хората причин€ват един на друг, са в много по-гол€ма степен дело не на отделни престъпници или психопати, а на нормални, уважавани граждани, поставили себе си в службата на колективното его. ¬ъзможно е да кажем дори, че на нашата планета Днормалното" е равно на лудостта. ј какво е в основата на тази лудост? ѕълното отъждеств€ване с мисълта и емоци€та, т.е. с егото.
    јлчността, егоизмът, експлоатаци€та, жестокостта и насилието са все още вездесъщи на нашата планета. јко не ги осъзнаете като индивидуални и колективни про€ви на едно основополагащо нарушено функциониране на ума или умствена болест, ще попаднете в капана на грешката да ги персонализирате. »зграждате определена концептуална идентичност на един индивид или една група и казвате: Д“ой е такъв и такъв. “е са такива и такива".  огато смесвате егото, което възприемате у другите, с т€хната идентичност, това е дело на вашето собствено его, което се възползва от получената неправилна интерпретаци€, за да укрепи себе си, като се сметне за право и следователно по-висше и реагира с осъждане, възмущение, често дори с гн€в на онези, които възприема като врагове. ¬сичко това безкрайно много удовлетвор€ва егото. “о усилва усещането за разделеност между себе си и други€, чи€то Ддругост" се раздухва до такава степен, че вече не можете да почувствате, че и двамата сте човеци, нито това, че основата и на двама ви е една и съща - единни€т ∆ивот, който сподел€те с вс€ко друго човешко същество, вашата обща божественост.
     онкретните его модели у другите, които ви предизвикват да реагирате най-силно и които вие неправилно възприемате като т€хна идентичност, са същите, каквито има и у вас, но не можете или не искате да ги откриете във вас. ¬ този смисъл можем да научим много от вашите врагове.  акво у т€х, най-много ви разстройва, най-много ви пречи? ≈гоизмът им? јлчността? ѕотребността от власт и контрол? “€хната неискреност, нечестност, склонност към насилие или каквото там друго може да бъде? ¬сичко, срещу което негодувате и което р€зко отхвърл€те у другите, го има и у вас. Ќо това не е нищо друго, освен форма на егото и като такава то е напълно безлично. » н€ма нищо общо с това, кой е този човек или с това, кои сте вие. —амо ако погрешка го вземете за това, което сте вие, наблюдаването му вътре във вас може да заплаши себеусещането ви.

    ¬ќ…Ќј“ј ≈ ”ћ—“¬≈Ќј ”—“јЌќ¬ ј
    ¬ определени случаи сте в състо€ние да защитите себе си или н€кой друг от наран€ване от трети човек, но внимавайте да не превърнете Дизкорен€ването на злото" във ваша миси€, тъй като така най-веро€тно ще се превърнете в онова, срещу което се борите. Ѕорбата с несъзнателното ще привлече и увлече и вас самите в несъзнателното. Ќесъзнателното, нарушената функци€ на его-поведението, никога не може да бъде победено, като се атакува. ƒори ако победите опонента си, с тази победа несъзнателното ще се промъкне във вас, или пък опонентът ви ще се възроди в нов облик. “ова, срещу което се борите, става по-силно, това, на което се съпротивл€вате, става по-устойчиво.
    ¬ наше време често се говори за Двойна срещу" това или онова, и всеки път, когато чу€ тези думи, знам, че съответната война е обречена на неуспех. —ъществува война срещу наркотиците, срещу престъпността, срещу тероризма, срещу рака, срещу бедността и т. н. Ќапример, въпреки войната срещу престъпността и наркотиците, през последните двадесет и пет години престъплени€та и свързаните с наркотиците проблеми р€зко нараснаха. Ѕро€т на лишените от свобода в затворите в —ъединените щати се увеличи от по-малко от 300 000 души през 1980 г. до смайващата цифра 2,1 милиона души през 2004 г. ¬ойната срещу болестите ни даде, освен други неща и антибиотиците. ѕървоначално те постигнаха зрелищен успех, като че ли давайки възможност да спечелим войната срещу инфекциозните болести. Ќо днес вече много експерти са на мнение, че широко разпространеното и безразборно използване на антибиотиците е създало бомба със закъснител и че устойчиви на антибиотици популации от бактерии, така наречените Дсупермикроби", най-веро€тно ще доведат до повторна по€ва на старите болести и, възможно, на старите епидемии. —поред —писанието на јмериканската медицинска асоциаци€ в —ъединените щати лекуването с лекарства е трети€т основен причинител на смърт след сърдечните забол€вани€ и рака. ’омеопати€та и китайската медицина са два примера за възможен алтернативен подход към болестите, като при т€х болестта не се см€та враг и в резултат не се създават нови болести.
    ¬ойната е умствена установка и вс€ко действие, произтичащо от не€, или ще усили врага, онова, което се възприема като зло, или, ако войната бъде спечелена, ще създаде нов враг, ново зло, равно на победеното, а пон€кога и по-лошо от него. ћежду състо€нието на вашето съзнание и външната действителност съществува дълбока връзка.  огато се намирате в хватката на умствени установки като например Двойната", възпри€ти€та ви стават крайно селективни, както и изключително изопачени. — други думи, виждате само онова, което искате да видите, и след това го интерпретирате погрешно. ћожете да си представите какъв род действи€ ще произтекат от такава изтъкана от заблуди система. »ли вместо да си го представ€те, просто погледайте вечерните новини.
    ќсъзнайте егото като това, което е: колективно нарушено функциониране, лудост на човешки€ ум. ј когато го осъзнаете каквото е, вече н€ма да го възприемате неправилно като идентичността на този или онзи човек.  огато го видите каквото е, ще ви бъде много по-лесно да не реагирате спр€мо него. Ќ€ма да го приемате лично. Ќ€ма да има оплаквани€, обвинени€, н€ма да об€в€вате н€кого, че греши. Ќикой не греши. » ако има грешка, т€ е в егото. —ъстраданието възниква, когато осъзнаете, че всички хора страдат от една и съща болест на ума, като при н€кои т€ е по-силно изразена, отколкото при други. » сега вече ще престанете да подклаждате драмата, съставна част на всички его отношени€. — какво € подклаждате? — реагиране. ≈гото се храни с него.

    ћ»– Ћ» »— ј“≈, »Ћ» ƒ–јћј?
    ¬ие искате мир. Ќ€ма никой, който да не иска мир. ѕри все това у човека има и нещо друго, на което €вно му харесват драмите и то ги желае, желае конфликта. ¬ъзможно е да не го усещате точно сега. «а да го усетите, може да се наложи да изчакате да се по€ви ситуаци€ или просто мисъл, ко€то да ви подтикне към реагиране: н€кой да ви отправи обвинение, да не признае нещо, постигнато от вас, да навлезе в личната ви територи€, да постави под въпрос начина, по който правите нещата, да влезе в спор с вас за пари... ¬ състо€ние ли сте при такива случаи да почувствате огромни€ прилив на сила във вас, страха, може би под маската на гн€в или враждебност? ћожете ли да чуете как собствени€т ви глас се изпълва с грубост, придобива пронизителни нотки, става по-висок или н€колко октави по-нисък? ћожете ли да осъзнаете ума си, който бърза да защити позици€та си, да се оправдае, да атакува, да обвини? — други думи, можете ли да се пробудите в този момент на несъзнателност? ћожете ли да почувствате, че във вас има нещо, което е вл€зло във война, чувства се застрашено и иска да оцелее на вс€ка цена, нещо, което се нуждае от драмата, за да утвърди идентичността си като персонаж в театрална постановка? ¬ състо€ние ли сте да почувствате, че у вас има нещо, което предпочита да бъде право, отколкото да изпитва покой?

    ќ“¬Џƒ ≈√ќ“ќ: ¬јЎј“ј »—“»Ќ— ј »ƒ≈Ќ“»„Ќќ—“
     огато егото воюва, знайте, че то е само илюзи€, бореща се да оцелее. “ази илюзи€ см€та, че е идентична с вас. ќтначало не е лесно да сте в не€ като наблюдаващо ѕрисъствие, особено когато егото се намира в модуса си на оцел€ване или когато н€кой емоционален модел, създаден в миналото, е активиран. јла след като веднъж сте усетили, за какво става дума, вие ще израснете в силата на ѕрисъствието и егото ще отпусне хватката си. » във ваши€ живот ще навлезе сила, много, много по-гол€ма от егото, много, много по-гол€ма от ума. ¬сичко, което е нужно, за да се освободите от егото, е просто да го осъзнаете, тъй като осъзнатостта и егото са несъвместими едно с друго. ќсъзнатостта е силата, скрита в насто€щи€ момент. ѕоради тази причина € наричаме и ѕрисъствие.  райната цел на човешкото съществуване, т.е. и вашата цел, е да внесете тази сила в света. «атова освобождаването от егото не може да бъде цел, ко€то да се стремим да постигнем в н€какъв бъдещ момент. ≈динствено ѕрисъствието може да ви освободи от егото, а вие можете да присъствате само в насто€щи€ момент, а не вчера или утре. ≈динствено ѕрисъствието може да разплете мрежата на натрупалото се във вас минало и така да преобрази състо€нието на съзнанието ви.
     акво представл€ва духовното осъзнаване? ”беждението, че сте дух? Ќе, това е мисъл. ћалко по-близо до истината, отколкото, например, мисълта, че вие сте този, който актът ви за раждане удостовер€ва, но все пак - не повече от мисъл. ƒуховното осъзнаване означава да видите €сно, че това, което възприемате, прежив€вате, мислите или усещате, в крайна сметка не е това, което вие сте, и че не можете да откриете себе си във всички онези неща, които преминават през вас без следа. Ѕуда веро€тно е бил първи€т, прозр€л това, и негови€т термин аната (не-аз) се е превърнал в едно от средоточи€та на учението му. ј когато »исус казва: Дќтречи се от себе си", има предвид: отречи (и по този начин разплети мрежата на) илюзи€та за аза си. јко азът - егото - е наистина този, който съм, то би било абсурдно да го Дотричам".
    “ова, което остава, е светлината на съзнанието, в ко€то възпри€ти€та, прежив€вани€та, мислите и чувствата идват и си отиват. — други думи, Ѕитието, което е по-дълбокото, истинското аз.  огато осъзна€ себе си именно като това, каквото и да ми се случва през живота, вече н€ма да притежава абсолютна, а само относителна стойност. ўе го уважавам, но в моите очи то губи пълната си сериозност, тежестта си. ≈динственото, което в крайна сметка има значение, е следното: мога ли да усет€ същностното си Ѕитие, Дјз съм", зад живота ми във всеки един момент? », по-точно, мога ли да усет€ Дјз съм" в това Дјз съм", което съм в момента? ћога ли да усет€, че мо€та същностна идентичност е самото ми съзнание? »ли изгубвам себе си в това, което се случва, изгубвам себе си в ума, в света?

    ¬—»„ » —“–” “”–» —ј Ќ≈—“јЅ»ЋЌ»
    ќт каквото и да взема формата си, несъзнателни€т импулс, сто€щ зад егото, се стреми да подсили образа ми на човека, за който се см€там, фантомното аз, което е дошло на б€л св€т, когато мисълта - а т€ е както велика благослови€, така и велико прокл€тие - започва да взема надмощие и да засенчва простата, но дълбока радост от свързаността с Ѕитието, с »зточника, с Ѕог. Ќезависимо от вида поведение, което егото следва в един или друг момент, мотивиращата го сила винаги е една и съща: потребността да изпъкнеш, да си специален, да притежаваш контрол: потребността от власт, от внимание, от Дповече". », разбира се, потребността да изпиташ усещането за отделност, т.е. потребността от опозици€, от врагове.
    ≈гото винаги желае нещо от другите хора или от ситуациите. ¬инаги притежава свой скрит дневен ред, винаги усеща Двсе още недостатъчно", непълнота или липса, ко€то тр€бва да бъде запълнена. “о използва хората и ситуациите, за да получи от т€х каквото желае, и дори когато усп€ва да го постигне, никога не се чувства удовлетворено за що-годе продължително време. „есто само се обърква в целите си и през повечето време пропастта между Даз жела€" и Дтакова, каквото е" се превръща в непрекъснат източник на мъка и тревога. ѕрочутата и превърнала се днес в класика поп-песен Д(Ќе мога да постигна никакво) удовлетворение" - Д(I Can't No) Satisfaction" е песен на егото. ќсновополагащата емоци€, управл€ваща всички дейности на егото, е страхът. —трахът да си никой, страхът от несъществуването, страхът от смъртта. ¬сички дейности на егото цел€т да елиминират този страх, но егото най-много може да прикрие временно страха чрез любовна връзка, нова придобивка, или с победа в нещо си. »люзи€та никога не може да бъде удовлетворена. ≈динствено истината за това кой сте вие, ще ви освободи - когато € осъзнаете. «ащо страх? «ащото егото се по€в€ва при отъждеств€ването с формите и дълбоко в себе си знае, че трайни форми н€ма, че всички те са мимолетни. “ака че винаги изпитва чувство на несигурност, дори ако, външно погледнато, изглежда уверено в себе си.
    ƒокато разговар€х с един при€тел, разхождайки се из красиви€ природен резерват до ћалибу,  алифорни€, стигнахме до руините на н€когашна провинциална къща, разрушена от пожар преди н€колко десетилети€. ѕриближавайки се към имота, отдавна завлад€н от дървета и вс€какви прекрасни растени€, вид€хме табела, поставена от отговар€щите за резервата. Ќа табелата пишеше: ќѕј—Ќќ! ¬—»„ » —“–” “”–» —ј Ќ≈—“јЅ»ЋЌ»!  азах на мо€ при€тел: Д“ова е задълбочена сутра [кратък свещен текст]". —то€хме там, изпълнени с благоговение. —лед като веднъж осъзнаеш и приемеш, че всички структури (форми) - дори привидно солидните материални форми - са нестабилни, в теб настъпва покой. ѕричината е, че осъзнаването на преходността на формите те пробужда за неподвластното на формата вътре в теб, онова, което е отвъд смъртта. »исус го е нарекъл Двечен живот".

    ≈√ќ“ќ —≈ Ќ”∆ƒј≈ ќ“ ѕ–≈¬Џ«’ќƒ—“¬ќ
    —ъществуват множество фини, но лесно забележими форми на егото, които може да наблюдавате у други хора и - което е по-важно - у себе си. «апомнете: в момента, в който осъзнаете егото във вас, възникващото осъзнаване е именно това, което сте отвъд егото, по-дълбоки€ ви аз. ќсъзнаването на погрешното (т.е. недействителното - бел. прев.) е началото на възникването на действителното.
    Ќапример, каните се да съобщите на н€кого нещо, което се е случило. Дѕознай какво? Ќе знаеш ли още? —лушай да ти кажа." јко сте достатъчно осъзнати, достатъчно присъстващи, може би ще съзрете, как във вас възниква моментно чувство на задоволство преди да съобщите новината, дори ако т€ е лоша. “ова се дължи на факта, че за един кратък момент според вашето его е настъпило неравновесие между вас и други€ - неравновесие във ваша полза. ѕрез този кратък момент вие знаете повече от други€. «адоволството, което изпитвате, е задоволство на егото, то произтича от усещането за по-силното ви его (с оглед на притежаваното от него, но непритежавано от други€ знание) в сравнение с егото на други€. ƒори ако други€т е президентът или папата, пак ще се чувствате по-висши в този момент само защото знаете повече. ћного хора са пристрастени към клюкарстването именно поради тази причина. Ќаред с това, клюкарстването често съдържа в себе си и елемент на злостно критикарство и осъждане на другите, така че то усилва егото чрез предполаганото, но въображаемо ваше морално превъзходство, което се по€в€ва винаги като усещане, когато изказвате негативна преценка за н€кого.
    јко н€кой притежава повече, знае повече или може да направи повече от мен, моето его се чувства застрашено, понеже усещането за Дпо-малко" намал€ва въобразеното му виждане за позици€та му спр€мо другите. ¬ъзможно е да се опита да възстанови важността си, като по един или друг начин разкритикува или омаловажи ценността на притежани€та на други хора, на техните знани€ и способности. Ќо е възможно също така егото да промени стратеги€та си и вместо да се съревновава с други€, да усили себе си, като се сближи с него, ако той или т€ са важни хора в очите на останалите.

    ≈√ќ“ќ » »«¬≈—“Ќќ—““ј
    ƒобре познатото €вление Дда изпуснеш името", т е. уж случайно да споменеш името на н€кой прочут познат, е част от стратеги€та на егото да постигне превъзходство над другите и в очите на другите, и по този начин в собствените си очи, чрез асоциаци€ с н€ко€ Дважна личност". ѕрокл€тието на това да си прочут в наше време е, че същността на човека напълно се засенчва от колективни€ умствен образ, създаден за него. ѕовечето хора, с които се среща един известен човек, искат да подсил€т сво€та идентичност - умствени€ образ на това кои са те - чрез сближаването си с него. » самите те може би не съзнават, че изобщо не се интересуват от личността, а само от това, как да усил€т оказващото се в крайна сметка фиктивно усещане за себе си. “е в€рват, че чрез прочутата личност ще станат нещо повече. » се опитват да придадат завършен вид на себе си чрез него, или по-скоро чрез умствени€ образ, който са си изградили за прочути€ човек, една по-гол€ма от живота колективна концептуална идентичност.
    јбсурдното надцен€ване на известността е само едно от многобройните про€влени€ на его-лудостта в наши€ св€т. Ќ€кои прочути личности изпадат в същата грешка и се отъждеств€т с колективната фикци€, с имиджа, който хората и медиите са създали за т€х, и започват да гледат на себе си като на по-висши от обикновените смъртни. ¬ резултат те все повече се отчуждават от себе си и от останалите, стават все по-нещастни, все по-зависими от трайността на сво€та попул€рност. «аобиколени единствено от хора, които подхранват раздути€ образ, който са си създали, те стават неспособни да създават истински човешки връзки.
    јлберт јйнщайн, почитан и определ€н като почти свръхчовек, макар че е един от най-прочутите хора на «ем€та, никога не се е отъждеств€вал с имиджа, който колективни€т ум си е изработил за него. “ой си остава скромен, лишен от его. » говори за Дгротескното противоречие между това, което хората см€тат за мои постижени€ и притежавани от мен способности, и това, какъв съм в действителност и какви са моите способности".
    ѕоради тази причина е трудно една прочута личност да има истински човешки връзки с останалите. »стинска е онази връзка, ко€то не е доминирана от егото с неговото създаване на образи и търсене на самото себе си. ¬ една истинска връзка съществува насочен навън поток на открито, съзнаващо внимание към други€ и този поток не съдържа никакво желаене за каквото и да било. “ова съзнаващо внимание е ѕрисъствието. “о е предпоставка за вс€ка автентична човешка връзка. ≈гото винаги или желае нещо, или, ако см€та, че н€ма какво да получи от други€ човек, изпитва върховно безразличие: не му пука за теб. » така, трите преобладаващи форми на его- връзките са: желаене, възпреп€тствано желаене (гн€в, негодувание обвинение, оплакване) и безразличие.
    ≈кхард “оле "Ќова «ем€"
    ÷€лата книга можете да свалите от http://www.spiralata.net/kn_bul/tole_nova_zemya.zip


—ъздадено: 25/07/2010 • 15:55
ќбновено : 25/07/2010 • 15:55
 атегори€ : ¬ помощ на духовното усъвършенстване
—траницата е посетена 5499 пъти


¬ерси€ за печат ¬ерси€ за печат

react.gif оментар:

¬си още н€ма коментари.
ћоже първи да добавите коментар!

^ Ќагоре ^

√лавна   Ќовини   ‘айлове   ѕрепратки   ¬ъпроси   ¬печатлени€   ‘орум   —татистика  


  Site powered by GuppY v4.6.28 © 2004-2005 - CeCILL Free License

—траницата е генерирана за 0.51 секунди