Последни коментари
    Брояч
    5432769
    Users Today : 3
    This Month : 575
    This Year : 606
    Views Today : 73
    Total views : 3781
    Who's Online : 3
    free counters

    Новата педагогика

    Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

    Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

    1. „Не пий студена вода, ще те заболи гърлото“. – Гърлото боли не от студена вода, а от неизказани емоции/мисли. Ако не затваряте устата на детето, когато говори, крещи, плаче, а също не го ругаете за думите му, за емоциите и изразяването им, тогава гърло няма да го боли.
    2. „Не си играй с храната“ – Децата не умеят да се отнасят пренебрежително. Те изучават света и физическите свойства на предметите, в това число и на храната.
    3. „Не гледай от толкова близко, ще си развалиш очите“ – Какво означава „развалиш“? Зрението се влошава (става късогледо), когато се формират неприятни асоциации с бъдещето. Например, когато възрастен каже грубо: „като пораснеш – ще разбереш“, „като голям, ще оцениш, колко трудно се живее/заработва и т.н.“ Зрението става късогледо, когато човек отказва да вижда детайлите, също следствие забрани. Децата също обичат да разглеждат всичко в подробности, да пипат в това число и на улицата, а възрастните ги дърпат, карат се, искат да не се занимават, да не чоплят. Родителите всякак измъкват децата от микросвета във възрастния скучен живот.
    4. „Стига глупости/глезотии/бесня“. – От къде на къде? Кога да прави глупости, освен в детството си? Ако в детството си не се набеснее както трябва, по-късно желанието да „се прави на клоун“ ще се проявява във възрастния живот в най-странни форми и образи на фона на общата сериозност на човека. И ще се съпровожда с вътрешна неудовлетвореност.
    5. „Как може да казваш такива неща! Как не те е срам?!“ – Много странни неща за детето – срам у чувство за вина. Възрастния така прехвърля отговорността си за своето състояние, за своето ниво на съзнание, своя начин на възпитание. И след това детето живее с този чужд товар, боледува, страда, става нещастно, озлобено на целия свят, започва да прави пакости, да вреди.
    6. „Стига си ревало! Успокой се!“ – Все едно е да кажете: „Стига си чистило душата си, стискай вътрешната си болка в себе си и живей с нея, направи се, че не ти е болно, излъжи себе си“. Не изплаканата болка винаги се натрупва и прави детето зло и безчувствено.
    7. „Ще паднеш, ще се удариш, ще те боли“. – Ако така се говори на детето, така и ще бъде. Тези думи не са предупреждения, а факти, които се програмират в съзнанието му. Вместо тях, можете да му предложите да опита това, което не е опитвало, да му подадете ръка, да му помогнете, да му внушите увереност в собствените сили и способности.
    Превод: Йосиф Йоргов
    http://izzhizni.ru/blog/stereotipy_vospitanija_rebjonka_i_psikhosomatika/2015-09-25-10455

    Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

    Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

    Родителите, безспорно, обичат децата си. Но в съвременния свят, когато и двамата съпрузи работят усилено, на децата в семейството не се отделя достатъчно внимание и някои важни моменти във възпитанието, им се изплъзват.
    Във възпитанието имайте предвид следното:
    Не позволявайте на децата всичко, което им скимне и не се поддавайте на капризите им
    Безспорно е, че трудно ще окажете нещо на детето си, но прекалено да ги глезите, също не бива. Помнете, потребностите на детето нарастват с удовлетворяването на исканията им.
    Може да се стигне до вечно неудовлетворение, ако не можете да им купите нещо. Освен това, ако откликвате на всеки детски каприз, детето никога няма да се научи да благодари на някого за нещо, понеже всичко ще приема като разбиращо се от само себе си. С други думи – глезете с мярка!
    Отнасяйте се сериозно с дисциплината на детето
    В детето още от най-ранна възраст трябва да се формира понятие за дисциплина: за това, как трябва да се държи, какво не бива да прави, и какво може. Не бива да пускате всичко на самотек и да им давате да се чувстват господари. Щом децата усетят, че понятието «дисциплина» има само препоръчителен характер, много лесно ще забравят смисъла на думата. Дори да сте уморени, не позволявайте на децата да правят, каквото им скимне. Още от ранна детска възраст трябва да се насочват в необходимото русло и да контролирате постъпките им.
    Учете се заедно с вашите деца
    Някои родители предполагат, че не е нужно да помагат на детето в усвояване на училищната програма и детето ще се справи отлично само. В действителност, училищния живот на детето е част от живота му. Нима не ви е интересно, как прекарва тази част от живота си?! Все пак, родителите трябва да помагат на детето в ученето, трябва да общуват с учителите, за да видят, как расте и се развива детето, за да разбират потребностите му, неговия вътрешен свят.
    Винаги общувайте с детето на тема училище, интересувайте се, как е преминал деня му, какво ново е научило, какво му се удава най-много, и какво най-слабо, предлагайте помощта си. Детето трябва да усеща и вижда участието ви в живота му.
    Хвалете го за успехите му
    Някои родители имат отвратителния навик, само да ругаят децата и да им говорят, какви не трябва да бъдат, например, велики певци, танцьори или актьори. Като резултат – децата израстват неуверени в себе си хора, и естествено, неуспешни в живота. В действителност, да хвалите децата е необходимо, за да сформират за себе си правилна самооценка и да пораснат като самоуверени хора. Често ги хвалете за всяко постижение, окуражавайте ги при неуспех, настройвайте ги на позитивното.
    Учете детето да е самостоятелно
    С любовта си, родителите понякога превръщат децата си във вечна детска градина. Дори, когато пораснат, родителите продължават да ги хранят, да ги обуват и обличат. Като резултат, децата се оказват неприспособени за живота, не могат да направят дори крачка без помощта на родителите, не смеят нищо да предприемат, камоли да печелят за живота си.
    Родителите трябва да предоставят определена свобода на действие, за да могат да станат самостоятелни хора. По-често давайте на детето право на избор, питайте ги за мнението им, позволявайте, в някои случаи, да вземат самостоятелно решение.
    Не се самозалъгвайте
    Ако сте решили да вземете в ресторанта двугодишната си дъщеря, не се надявайте, че ще спи цялата вечер като бебе или ще стои спокойно като принцеса. Най-вероятно, да не се случи.
    Не си струва да очаквате, че ако детето проявява интерес към някакъв музикален инструмент, че непременно ще стане велик музикант. В такива случаи не бива да имате големи очаквания, но да подкрепите желанието да се занимава с музика, си струва непременно. Най-важното е децата ви да са щастливи!
    Позволявайте на децата да са деца
    Родителите не бива да натрапват на децата си своя мироглед, своите неизпълнени желания, своите цели. Децата трябва да имат своето детство. Когато пораснат, сами ще решат за себе си, какво да правят, какви да бъдат, и къде да идат.
    Елена Бик
    http://izzhizni.ru/blog/sereznye_oshibki_kotorye_sovershajut_roditeli_v_otnoshenii_svoikh_detej/2015-07-12-6873

    Прости истини в помощ на родителите

    Прости истини в помощ на родителите

    На своето дете:
    КАЗВАЙТЕ:
    1. Обичам те!
    2. Въпреки всичко, аз те обичам.
    3. Обичам те дори, когато ми се сърдиш.
    4. Обичам те и когато ти се карам.
    5. Обичам те, дори да си далеч от мен. Любовта ми винаги е с теб.
    7. Обичам те толкова, колкото песъчинки има на Земята.
    8. Благодаря!
    9. Много ми хареса да играем днес с теб.
    10. Най-хубавия ми спомен от този ден е, когато правихме заедно с теб нещата.
    РАЗКАЗВАЙТЕ
    11. Историята на раждането или осиновяването им.
    12. За това, как сте се грижили за тях като малки.
    13. Как сте избрали името им.
    14. За себе си на тяхната възраст.
    15. За това, как са се запознали техните баба и дядо.
    16. Кои са любимите ви цветове.
    17. Че понякога на вас също ви е трудно.
    18. Че когато ги държите за ръка и я стиснете три пъти, това означава „Обичам те“.
    19. За плановете си.
    20. С какво се занимавате в момента.
    СЛУШАЙТЕ
    21. Детето си, когато карате колата.
    22. Какво разказва детето ви за играчките си и разберете, доколко важно за него е това.
    23. Въпросът, от чийто отговор детето ви наистина има нужда.
    24. С една секунда повече, отколкото търпението ви позволява.
    25. Чувствата зад думите на детето.
    ПИТАЙТЕ
    26. Защо мислиш се случи това?
    27. Как мислиш, какво ще стане ако…?
    28. Как да си изясним това?
    29. За какво си мислиш?
    30. Кой е най-приятния ти спомен от деня?
    31. Как мислиш, какъв ли може да е вкусът на това?
    ПОКАЗВАЙТЕ
    32. Как се прави нещото, вместо да му забранявате да го прави.
    33. Как да свири с трева и гребен.
    34. Как да реже хранителните продукти.
    36. Как да сгъва дрехите си.
    37. Вашата привързаност към половинката си.
    38. Че да се грижиш за себе си е много важно.
    ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ
    39. За да наблюдавате строителни площадки.
    40. За да наблюдавате заедно птиците.
    41. За помощта на детето ви, когато готвите.
    42. За да посещавате заедно определени места.
    43. За да изпълните набелязаното с темпа на детето си.
    44. Просто да поседите с детето си, докато то си играе.
    ЗАРАДВАЙТЕ ДЕТЕТО СИ
    45. С изненада, скрита в стаята му.
    46. Със скрития в палачинката му шоколад.
    47. С интересно аранжираната храна.
    48. Правете някакви звукови ефекти, докато му помагате да прави нещо.
    49. Като си играете на пода с него.
    ПОДАРЯВАЙТЕ МУ
    50. Ласкав поглед
    51. Усмивка, когато го виждате.
    52. Взаимност, когато то се стреми към вас.
    53. Възможността да се справи с недоволството, гнева си, преди да сте му помогнали.
    Превод и предложение: Анита
    http://www.liveinternet.ru/users/light2811/post284212370/

    Причини за проблеми в поведението на децата и грешките при възпитанието

    Причини за проблеми в поведението на децата и грешките при възпитанието

    1. Недостиг на внимание
    За съжаление, не винаги успяваме да отделим достатъчно внимание на децата, да играем повече с тях, да се разхождаме заедно, да разговаряме за всичко, което им е интересно. А на тях им се струва, че ние не ги обичаме, те смятат вниманието за равнозначно на любовта. И правят всичко за да привлекат вниманието ни: досаждат с безсмислени въпроси, не изпълняват молбите на възрастните, принуждавайки ги да молят отново и отново. Всички тези хитрости се използват от децата, за да привлекат вниманието ни. Мислят си, че са любими само когато обкръжаващите им обръщат внимание.
    2. Борба за власт
    Това е свойствено за деца, които са силно контролирани в къщи или в училище. Може да им се оказва натиск, чрез много различни начини. Не е задължително да им се крещи или изисква. Понякога възрастния изразително въздъхва, гледа демонстративно тъжно на детето, като с това показва, колко е непоносимо, несръчно, несъобразително. Макар и често да използват крясъци, наказания, натиск.
    В растящото в такова семейство дете, се изгражда убеждението, че човека е важен и необходим само тогава, когато побеждава. Дете с такова убеждение, може да бъде инат, често да спори, обезателно да иска да победи или да спечели, трябва да бъде стопанин на положението, често лъже и себе си и другите, защото изпитва необходимост, да е по-влиятелно и прибягва до лъжата за да закрепи положението си.
    3. Върнатата болка
    Това е отмъщението. Какво представлява то? По определение на психолозите, това е върната болка. Много често, без да забележим, унижаваме детето. Например, когато махнем на него с ръка и кажем: «Почакай!» или «Все още си малък, не разбираш нищо» — или с други не вербални начини показваме, че засега не може да участва в нашия живот или в конкретните преговори. Това кара детето да се чувства унижено, да не усеща своята ценност и необходимост.
    Най-често децата отмъщават, когато ги заставят да правят насила нещо, наказват ги или им крещят, плясват ги — с една дума, унижават ги. А деца с физически недостатъци и недъзи, които си мислят, че не са като всички, че света е против тях.
    Могат да отмъщават не на причинителя, а на съвсем друг, защото е много трудно за детето да носи в себе си болка.
    4. Отклонение
    С целия си вид, такова дете демонстрира: оставете ме на мира. Най-често, погрешната цел — отклонението — преследват деца с някакви физически недостатъци, боледуващи, т.е. изискващи много грижи от страна на родителите. Поради това, не вярват особено в силите си и усещат пълна безпомощност, и не се правят на такива.
    Дете с такъв проблем в поведението, се отказва постоянно от всяка дейност, може да се чувства по-глупаво в сравнение с обкръжаващите, предава се и не иска да участва в никакви мероприятия, ни иска да изискват нищо от него, не си поставя високи цели. Не прави нищо, не вярвайки, че изобщо на нещо е способно и всичко е прекалено сложно за него.
    Решение
    Трябва да се отделя, колкото се може повече внимание на детето, не когато се държи лошо, а напротив, когато всичко е добре. Тогава няма да има нужда да се държи лошо, за да получи допълнително внимание и проява на любовта ви.
    Съветвайте се с децата. По всякакви въпроси, но само че, искрено. Нека те да ви научат на нещо.
    Показвайте на децата, че означават много за вас, за членовете на семейството, за братята и сестрите си. По-често се питайте: какво правя вместо своето дете, което може и само да свърши? И доверявайте такива действия на него самото.
    Отнасяйте се към него с уважение.
    Прекалено често се съсредоточаваме върху недостатъците на детето. Мислим си, че главното във възпитанието му е да се победят недостатъците му. Но много по-добре е да отбелязваме в детето, колкото се може по-често това, което прави добре. А недостатъците ще изчезнат сами по себе си, защото детето няма да се съсредоточава върху тях.
    Превод: Йосиф Йоргов
    http://izzhizni.ru/blog/prichiny_problem_povedenija_detej_i_oshibki_vospitanija/2016-04-06-19168

    На какво не ни учат в училище?

    На какво не ни учат в училище?

        Вече съм споменавал, че легендарния доктор Пирогов, се е опитвал да заеме длъжността министър на образованието, защото е разбирал прекрасно, че е по-лесно да се предпазиш от заболяването, отколкото след това да се лекуваш. Трудно е да се преоцени антихуманното влияние на всяко съвременно училище, дори на най-либералното. Влиянието не спира само до това, какво дава училището. Много по-важният момент е, какво не дава училището, дори нещо повече – какво възпрепятства всячески, въпреки че според мен, е призвано, ако наистина е училище, а не инкубатор (както наричаха връстниците ми училището, в което учехме).
    Та така, какво не дава училището? Два основни, базисни навика са нужни за това, човек наистина да е човек, а не биоробот – осъзнаване и изживяване.
    Осъзнаване. Първият ключ към човешкото съзнание. За мен беше удивително да открия в началото на обучението си по гещалт подхода, че нито аз, нито другите хора знаят и не си дават отчет за това, какво се случва в съзнанието им. Голямо откровение беше, че това, което мога да осъзная, решава повечето ми проблеми. Успях да се самоизлекувам от това, което сектицината би нарекла гастрит, с простото осъзнаване на процесите в съзнанието ми. И толкова. Вече нямах нужда да пия лекарства. Всеки път, когато възникваше болка, просто осъзнавах, какво правя в съзнанието си в този момент и спирах да го правя. И толкова. Болката преминаваше. Нима това не е чудо? Махаш си притиснатите пръсти от вратата и вече не те болят! Чудо на чудесата!
    Сигурно за читателя ще е нужно определено осъзнаване. Аз бих определил осъзнаването като наличие на внимание в процесите на собственото си осъзнаване. Наличие на стопанин в къщата. За наемателите, каквато е основната маса „цивилизовани“ жители на планетата“, няма никой в къщи.
    На тази планета престъпници няма. Има много заспали хора. Печално е да се говори за това, но практиките на осъзнаване са показвали и показват с цялата си безжалостност, че в основата на най-ужасните човешки действия е неосъзнатия, дълбоко затикан, импулс на любовта. Няма никакви доблестни герои, убиващи лошите. Има неосъзнати биороботи, убиващи други биороботи и цяла маса биороботи, съпровождащи този процес. Защо?
    Странно е да се каже, но отговорът е прост. Така сме учени в училище. „Не е важно какво правиш, важното е да не осъзнаваш! И така по куриер от родилното ще стигнеш до гробището“.
    Всеки осъзнаващ Човек (пиша го с главна буква) се оказва неудобен за всички останали, защото с въпросите си пробужда съзнанието им. Взима тухли от стената, тухлите започват да нервничат, тъй като отдавна са отвикнали да живеят. На 10 годишна възраст исках да избягам от вкъщи – имах въпроси, на които никой не можеше да ми даде отговор. След този случай татко ми купи телевизор: „Гледай в това прозорче, синко! И най-важното, не осъзнавай, какво се случва в теб, че току-виж си започнал да живееш“ (времето беше такова – не всяка къща имаше телевизор).
    На времето си работех с прекалено много деца, доведени от майките си, които не можеха да дадат отговори на въпросите им. И как бих могъл аз да поддържам тези деца в стремежа им към осъзнаване и да съпреживея тяхната екзистенциална свобода, защото те откриваха, че нито вкъщи, нито в училище има някой! Печална история.
    РЕКЛАМНА ПАУЗА – една от техниките на осъзнаване е описана в статията ми „Хигиена на осъзнаването. Перилни препарати“, а множество други – в моите и не само мои книги.
    Изживяване. Още един рядко срещан човешки навик, изкоренен практически в обществото на биороботите. Ще ви разкрия удивителната тайна, че в живото човешко същество винаги нещо се случва. Понякога на хората им е тъжно, понякога се страхуват, понякога ги боли, понякога им е весело. С живия човек понякога нещо хленчи, понякога реже, понякога стреля. Налягането ту се покачва, ту се снижава. Появяват се хрема или кашлица в стремежа на организма да се изчисти и болката като сигнал, че нещо в живота започва да се губи. Уважаеми зомботехници, болката е сигнал за загубата на жизнеността в някои от аспектите на човешката жизнедейност. Осъзнаването на процесите в съзнанието, водещи до появата на болката, връща живота в тези му аспекти. Да се опитваш да премахнеш всички неприятни чувства и усещанията, вместо да осъзнаеш причините за появата им, да ги изживееш и да им позволиш да те отведат към техния източник, означава да ликвидираш самия живот Да наречем нещата с истинските им имена – реалното название на аптеките е „Лавката на омъртвяващите“, а на алкохолните и тютюневи изделия можем да сложим етикет „Самоликвидатори“.
    Истинското име на съвременните лекари е зомботехници. Нима животът е толкова лош? Или това е същия този страх на тухлите да не паднат от стената? Когато оставах насаме с младата красива жена на един от Учителите, го попитах шеговито: „А не се ли страхуваш, че нещо между нас може да се случи?“. „Значи ще преживея своята ревност“ – без да се замисли ми отговори Учителя. Това е отговор на истински Принц на Вечността. Съзнанието му е тренирано на първо място да изживява случващото се, да позволява на живота си да тече, а после – всичко останало.
    И така, да дадем определение на „изживяване“. За мен това е вътрешно съгласие с всички процеси, протичащи в тялото и съзнанието. Съгласие със собствената си природа. Без осъзнаване на изживяването стигаме до животинското, инстинктивното състояние. В съчетание с осъзнаването се формира човешкото съзнание, което е стъпка към Божествената същност. Биороботът не осъзнава и обичайно блокира неприетите от социума импулси. Животното се държи разкрепостено, асоциално, неосъзнато. Всяка война е социално одобрена асоциалност. Мястото, където бившите тройкаджии стават отличници.
    След като социума не позволява на детето в училище да се занимава, с каквото си поиска, то поне е в правото си да изживее своето униние и недоволство по този повод. Премахнете му това право и потенциалното зомби е готово.
    Осъзнаването и изживяването са двете страни на един процес, които правят съществото с човешки мозък човек. Съчетаване на инстинктите и разума. Добре би било липсата на тези процеси да е изгодно на някого, на някакво прословуто Световно правителство. Но не е. Ако съществува такъв таен орган и се стреми да поддържа в цялото останало човечество липса на изживявания и осъзнавания, той гарантирано се състои от биороботи, които не осъзнават и не разбират, че всъщност не живеят. Веднъж, един от високопоставените украинци ме попита, кой според мен е главния му проблем, аз му казах: „В това, че те няма. Отдавна не си човек, а машина, която обслужва собствената си империя. Обаче живот липсва – и в теб, и в империята ти“. Този човек заподсмърча и очите му се зачервиха. По-късно съпругата му ми разказа, че за първи път от много години насам, той не е работил в почивните дни, а е бил за риба.
    И това може би е всичко. Този текст може да се продължи безкрайно дълго. Благодарен съм на Евгений Куртев. Някога той изрече прекрасната фраза „Гещалд-подходът не е никаква терапия, а обучение в общуване, в диалог“. И ме осени мисълта – институтът по хуманистична психотерапия не трябва да е по психотерапия, защото той фактически е мощен инструмент за обучение по жизненоважни навици, липсващи в училищните програми. Хората придобиват тези навици не в детството, и не когато са най-вече нужни, а като доведат живота си или здравето до катастрофа. Преди време сънувах кошмар – че някой е откраднал децата ми, за да ги научи на нещо си. След завръщането си от командировка, започнах сам да уча децата си на навиците, които считам за важни и полезни в живота. Започнах да им търся учители на нещото, което аз не знам и не умея.
    Странно е, че хората са резервирани към институцията „приемно семейство“ – то застрашава родителите, които ги има. А с какво е опасна за тези, които ги няма?
    Pura vida. С цялата си любов – Вячеслав Гусев idi.in.ua
    Превод и предложение: Анита
    https://no-leemits.livejournal.com/547519.html

    Новото в образователната система

    Новото в образователната система

    Приветствам ви. Аз съм Архистратиг Михаил.
    Искам да ви кажа за предназначението на Учителската система, която подкрепя всеки ученик, стремящ се и вървящ по духовния път на развитие. Искам да кажа за това предназначение, което е получила Учителската система във връзка с Новата Програма и сферичната форма на развитие.
    Учителската система на Шамбала, Учителската система на Земята, Висшата Йерархия на Светлината, ще се прояват в общообразователната система. Получихме предписание, ако може така да се каже, за проявяването ни в общообразователната система на Земята, вашата човешка.
    Как ще се прояви това?
    Това ще се проявява толкова, че всяка личност, развиваща се индивидуалност, ще се намира в състояние на осмисляне, в състояние на изявяване на себе си и желание да се изяви по-добре. И ето това желание, да се изявиш по-добре, ще включва такъв механизъм на взаимодействието с Висшата Учителска система от Йерархията на Светлина, има се предвид Шамбала на Земята, т.е. с нас, с Йерарсите, които са много – много повече, отколкото сме сега проявени.
    Затова Йерарсите ще са куратори, ще прокарват нови възгледи и тенденции, влагайки нов творчески или научен прочит, в определени форми на образованието, в определени направления в образованието.
    Това ще бъде повсеместно, когато в учебните заведения започнат да се проявяват атрибути, които са свързани с Йерархията на Шамбала. Например, ако това е християнски свят, това ще са икони, на които ще са изобразени тези йерарси, които влизат в Учителската система Шамбала на Земята. И тези изображения ще присъстват в учебните заведения, кабинетите, аудиториите и т.н.
    Това е първо, това е като знак, като атрибут, говорещ за това, че тук има опекунство, кураторсво от този йерарх, изображението, на който се е проявло и се намира в тази учебна институция.
    А опекунството ще се проявява толкова, че ще се дава възможност за осмисляне, разбиране и изява на човека така, че да влиза в състояние на разбиране. Разбирането за това, как да изрази себе си в доброта и в светлина, да се разгърне.
    Т. е., ще бъде състояние откритост на Душата и активност на Разума в общообразователната система, в преподавателската система.
    Най-напред преподавателите. Ще се промени преподавателския състав, ще се промени състоянието на подготовка на учителите и т.н.
    Това е само началния етап. Той вече е започнал, но е бил като пробен етап, където няколко години е имало тестване, и сега това е разрешено, и взето решение повсеместно да се прояви. Не само в някои отделни, както преди това беше, места, където са били събрани хора според своята целенасоченост, според своя сходен мироглед, а сега точно е повсеместно в цялата образователна система.
    Затова можете да наблюдавате този процес, да разбирате, когато изпращате своите деца в учебно заведение или сами отидете някъде да учите, ще виждате атрибутите, ще ги виждате при общуване с преподавателския състав, и как преподавателите общуват с абитуриентите, учениците, ще виждате и ще чувствате, че тук е проявена Светлината.
    И също така, това опекунство ще бъде на самите ученици, на студентите, и всички подопечни, които се отнасят към образователната система, точно си взаимодействат един с друг и на взаимодействието по стълбата на Йерархичността към Висшето ниво.
    Тук също ще се проявяват Светлинните Полета.
    Първо, това ще бъдат проявления на Светлинните Полета, в които влизат ученици, студенти, абитуриенти и се намират в състояние на изявяване на Светлината на своята Душа. Т. е. Светлината на човешката Душа, ще се синхронизира с тези полета, Душата ще се отвори, и взаимодействието със Светлината ще се случва.
    Значи, отиват си наркотиците, отива си алкохола, отиват си сексуалните погрешни отношения, които сега и във висшите учебни заведения са особено проявени и в старшите класове на училищата. А тогава образователната система не носи тази си функция, хората не получават знанията, понеже те се пристрастяват в тези пороци, които са проявени интензивно.
    Това преди всичко ще се трансформира, изчиства, и ще се прояви в Светлината, когато хората успеят да се отърват от тези пороци и проявят именно тази доброта, която им е нужно да изяват.
    Това е тази информация, която съм упълномощен да ви съобщя. Аз говоря за това днес, понеже дойде такова решение, че е нужно това да се публикува.
    Това е много важно решение, което е взето. Това е много важно събитие, което се случва и започва да се случва на Земята.
    Ние преценяме, Учителската система преценява, че за пет години ще станат грандиозни промени в образователната система. Имаме предвид – пет земни години.
    Благодаря ви.
    Много ви Обичам.
    Привърших.
    Аз съм Архистратиг Михаил
    16 Май 2013, Rakel
    Превод и предложение: Нона Григорова

    http://svet-adonai.com/novoe-v-obrazovatelnoj-sisteme/

    Може ли майката да провали живота на детето?

    Може ли майката да провали живота на детето?

    Мисля, че ролята на майката в живота на детето не е толкова еднозначно розова. Често, точно с майката са свързани най-силните детски травми, страхове, комплекси, които след това отравят целия останал живот… Понякога общуването с майката носи просто вреда и най-добре детето да бяга от такава майка, колкото се може по-рано – зная много достойни хора, които в ранната си младост са избягали от дома, от своите майки. При това, няма изобщо съмнение, че майките им са ги обичали.
    Нямам предвид майките, които пият, които не хранят децата си, оставят ги в детски дом. Говоря за нормални майки, към които причислявам и себе си.
    Случвало ми се е да бъда на психологически семинари, участници в които са основно майки. Не всяка аудитория е толкова агресивна. Показателно е, как говорят за децата си: «То», «този», – едва ли не с ненавист, като за нещо много неприятно, дразнещо, което е пречка в живота. «Детето седи много в Интернет… какво да правя?» «Как какво? Режеш кабела!»
    Заради справедливостта трябва да кажа, че често детето отвръща със същото. Учи се зле. Нагрубява. Затваря се в себе си. Взема наркотици.
    Готово е да бъде с когото и да е, само да не е с майката. Готово е да сподели проблемите си с страничен човек, само не с майка си. Само майката да не знае, да не идва, да не досажда, да не изнудва, да не заставя, да не ругае.
    Майката е най-главния човек в живота. Майката има най-много права над детето. Този факт ѝ дава правото да възпитава детето до дълбока старост, да обижда, да досажда, да бъде дребнава, да мърмори, да унижава, да учи на живот, да му се обижда, ако не се държи, както трябва (а то винаги се държи неподобаващо), да се меси в личния му живот, да обсъжда неудачните му избори (а той винаги е неудачен), пряко или косвено да разрушава семейството му, да разваля отношенията с приятелите му, да ограничава свободата му.
    Една млада жена, изтормозена от свекървата и жизнените обстоятелства, казваше: «Искам дете, за да имам нещо мое». А именно: своя територия, свое беззащитно човече, което може безнаказано да мъчи и да си изкарва за всички житейски несправедливости.
    Една образована и прилична майка на тригодишно дете, идваше на психологични консултации, разбирайки, че нещо с нея не е наред. Работата е там, че постоянно биела жестоко детето. И когато я попитаха, защо го прави, отговори: «Не мога да се откажа от това удоволствие». Друга майка, също прилична и добре образована, довела сина си до такова състояние, че да се стряска, когато влиза при него. Просто трепвал и това е. От страх. Да, тя го е била някога в детството. Но това е било отдавна – той вече е на 18. Но продължава да се стряска, неизвестно защо…
    А колко деца не могат спокойно да слушат звука на майчиния глас! Не е важно, какво казва, просто гласа е свързан с нещо такова неприятно, че по-добре да си запуши ушите или да тръшне вратата.
    Трябва ли да говорим, какво става с тези момчета, когато пораснат и започнат да търсят отношения с жени, а после попълват редиците на нуждаещите се от помощ. Както показва практиката, за сина одобрението на майката е много по-значимо, от одобрението на бащата. И критичното отношение на майката към сина, по-късно се отразява тежко и по най-различен начин на мъжкия му живот. Случва се и така, че със всичките си жени, по един или друг начин, решава проблеми, създадени от майката.
    А нали всички сме сигурни, че обичаме нашите деца. И им желаем само доброто.
    И затова се вълнуваме, контролираме, пляскаме, поучаваме. Какво друго е това, освен любов? Нали любовта е пълното владение на другия, нали?
    А нали ги раждаме, за да решим някакви свои проблеми. Трябва а реализираме майчинския инстинкт, понякога използвайки детето като оръдие за отмъщение, за шантажиране и манипулации или като компенсация за женската неудовлетвореност.
    Не сме виновни за всичко това. Но и децата също.
    Ирина Глусченко
    Превод: Йосиф Йоргов
    http://izzhizni.ru/blog/mozhet_li_mama_isportit_rebenku_zhizn/2015-09-05-9473

    Крайон за образователната система

    Крайон за образователната система

        22.09.2009, Sunshine Twins
    Въпрос: Децата на новото поколение не са способни да приемат твърдите правила на остарялата образователна система, построена на многобройни грешки и даже лъжи. Ние родителите не искаме повече да даваме децата си в държавните училища, не ни устройва държавната образователна система. Но ако постъпим така, излиза, че нарушаваме закона. Как би трябвало да постъпим в подобна ситуация, как да запазим и защитим децата от натиска на държавата и социума? И най-главното: как в ускорени темпове да трансформираме из основи цялата образователна система?
        Приветствам ви. Аз съм Крайон от магнитната Служба. Добър ден. С голямо удоволствие отговарям на този наистина жизненоважен въпрос, още повече, че така нареченото ви образование е дошло до своето критическо положение и сега наистина ще бъде преобразувано.
    Но начинът, по който ще протече този процес на преобразуване, за много от вас ще бъде нежелателен и дори плашещ. За съжаление изкуствените системи на социума са прекалено груби и непластични. Те не могат да се изменят без някаква външна намеса. От 25 септември 2009 година влиза в сила Космически Закон за Образование и Развитие на всички деца от вашата планета на основата на Истината. В действие ще влязат такива сили, които ще внесат огромен дисонанс в цялата световна система на образование.
    Най-основните точки на нейната активност и транслация ще бъдат блокирани. Така действа Единното Космическо Намерение на всички въплътени на тази планета деца. На фин план всички те са изразили своето намерение да бъдат СВОБОДНИ и да се РАЗВИВАТ САМОСТОЯТЕЛНО извън рамките на социалната система, училища и дори семействата си, ако те потискат свободата и свободното мислене и развитие на децата си. Дойде време да разберете и ясно да видите, с кого в същност си имате работа. В лицето на своите деца ще видите истинското могъщество на Космическите Лидери и Управници. Във вашите деца се пробуждат такива способности, които просто ще издухат от пътя им всички деструктивни и закостенели системи. Повярвайте ми, че вашите деца съвсем не са тези, които е нужно да възпитавате и постоянно да поучавате. Те идват на Земята с багаж от хилядолетен опит и сега не се нуждаят от нищо повече, освен вашата любов и поддръжка. И от вашата защита от тези, които искат и се опитват да ги подчинят и обезвредят, докато древните сили в тях все още дремят. Кой ще промени държавното устройство? Кой ще неутрализира социалната система? Кой ще поеме отговорността за живота въобще и за цялата планета? Това са вашите деца!
    Скъпа майко,
    Твоето спящо в люлката дете ще измени този свят. Не му пречи да направи това! Вашите деца, които не желаят да учат в училище, които получават ниски оценки, ненавиждат домашните, които нямат приятели в класа и училището, тези, които учителите считат за слаби и пропаднали са дошли на тази планета в качеството си на истински бунтари и революционери. Те не могат да приемат закони, основани на лъжата. В тяхната природа са залегнали законите за независимост, свобода и тържество. Никой не е в състояние да ги принуди да се откажат от нея – Свободата. Направете най-доброто и най-важното за своите деца – не ги предавайте! Подайте им ръка за сътрудничество. Учете се да ги разбирате! Те са дошли при вас от бъдещето на този свят. На тях не им е нужно вашето остаряло образование. Просто им позволете да бъдат себе си. Позволете им да бъдат откровени с вас.
    Образователната система се нуждае от пълна трансформация. Отказвайки се от услугите на държавните училища вие нарушавате държавния закон. Но един ден в живота на всеки от вас ще настъпи момент, когато ще разберете, че днес вие няма да пуснете на училище вашето дете. И няма да го пуснете на следващия и на по следващия ден. И вие повече никога няма да дадете в подобно училище своето дете. Защото ще ви стане ясно, че в такова училище на вашето дете му е прекалено тежко, неуютно и даже опасно. И това ще се случи много скоро. Много по-скоро, отколкото си мислите. И когато видите, че старата система започва да се руши, повечето от вас все пак ще осъзнаят, колко е скъп за вас живота на вашите деца, колко е скъпа за вас тяхната свобода, независимост и откритост.
    Ако в близко бъдеще този активен натиск от държавната социална система върху съзнанието на децата продължи, вашите деца, индиговите деца, децата на Новото поколение ще се превърнат в силно опасни вируси-разрушители на тази система. Новите деца са много способни универсални същества. Днес искам да ви кажа още нещо за тях – те са много опасни за такива изкривени общества като вашето. Те притежават огромна нечовешка мощ. И всеки ден стават все по-силни. Тяхното съзнание е Единно и това е Съзнанието на Живата Вселена. Те са истинско стихийно бедствие за всеки човек или система, които ще се опитат самонадеяно да контролират тази сила, защото те все още не я осъзнават и владеят. Когато ги наричам стихийни бедствия, го казвам в буквален смисъл. Упражняване на натиск върху психическата сила в Единното Поле на Съзнание при всички деца по света предизвиква глобални катастрофи. При това става дума за такъв огромен мащаб, че за броени дни на планетата ви, може да не остане нито една деструктивна социална система. Галактическият Съвет даде разрешение на всички деца по света да получат тази сила и да я активират в своето поле. Важно е да разберете, че всеки неоправдан натиск от страна на родители или учители ще доведе до негативна реакция от тази психическа сила. Скоро тези деца сами ще създадат за себе си условията за своето по-нататъшно развитие и съществуване, и на вас повече няма да ви се налага да се безпокоите за тях. Психиката и съзнанието на възрастните, и досега са разединени от егото и различното световъзприемане. Но децата идват със спомена за Дома и Любовта. Те още ги помнят. Тях ги свързва споменът за детството без лъжи и вярата в чудесата. Свързва ги още мощното желание за пълна свобода от всякакви рамки и ограничения, предизвикващи това огромно количество страдания. Тях ги обединява желанието да бъдат себе си, да бъдат това, което са били у Дома и те изискват своята Сила. И те имат това право тъй като са свободни Духове и владеят правото на свободния избор. Техният избор високо се цени от всички същества на Вселената. Вашите деца избраха друг път на развитие за тази цивилизация. Те с лекота ще творят и създават на тази планета това, което считат за нужно. Тяхната сила е единна. Те не са разединени като вас. Те са посланици на Духа и Той ги благославя. Бог позволява на тези деца да играят своята планетарна Игра на Промените.
    Отпуснете се, те действително ще променят този свят. Системата на вашето образование ще бъде арестувана в най-скоро време, тъй като тя нарушава свободната воля и свободните права на въплътения човек. Тя е непригодна да обучи и да обезпечи всички еволюционни нужди на новото поколение. Децата се задушават в нея като риби в аквариум.
    Ако не можете да се съпротивлявате на системата, можете да се откажете от нея. Вие имате право на това. Не започвайте открита борба. Старайте се да не влизате в конфликт. Но паралелно с това сте длъжни да обясните на децата си, че те не са длъжни да се учат в училище, да получават добри оценки, да мислят за колежа, кариерата и общоприетото бъдеще. Кажете им, че не са длъжни да стават сериозни и възрастни. Кажете им, че са свободни и че тяхната свобода е Свещен Закон. Разкажете им, че най-важното нещо на Земята са Животът и Любовта. И че за вас най-важното не са техните оценки и посещаемост в училище, а тяхното ДЕТСТВО, вълшебно и неповторимо. Станете приятели и си казвайте истината. Кажете им истината за това къде са се оказали, истината за тяхната собствена обединена сила и за това, че обществото на Земята е несъвършено и болно, и е нужно да се промени.
    Моля ви, да не приемате това послание като заплаха или скрит призив. Това е открито предупреждение, че пребиваването в тези груби социални системи, става прекалено опасно. Опасно за живота на вашите деца от агресивния контрол на социума. Откажете се от натрапената ви система и пред вас ще се открият нови хоризонти.
    Аз покровителствам всички деца на света. Аз се застъпвам за тяхната свобода и независимост, за тяхната пълна автономност. И така ще бъде, защото те поискаха своята сила и ще се възползват от нея. На Земята започна Нова епоха. И новата Раса не е бъдещето, а вашето настояще! Говоря за вашите деца. Те не приличат на вас. Те са прекалено свободни, дръзки, груби и жестоки. Те дразнят със своята дързост и свободни нрави. Погледнете внимателно на вашето ново поколение. Виждате ли кои са те? Това е вашият въплътен и след толкова много години най-сетне реализиран бунт! Бунт против всички изкуствени рамки, въобще против всичко, което съдържа потенциална опасност за свободата им.
    Те продължават неохотно да поддържат общите правила на играта, но всяко от тях знае, че ИСКА ДА ЖИВЕЕ ПО ДРУГ НАЧИН! Попитайте, което и да било от тях, как иска да живее, и как се отнася към свободата си. Много от отговорите ще ви удивят. Най-вероятно ще откриете, че вашите уши никога не са чували по-откровени, категорични и безпощадни думи. Аз продължавам да ви говоря за Единното психическо поле на вашите деца. Не всички от тях осъзнават това поле, но то работи като единен организъм, в който всеки орган е жизнено важен за системата. Ето как работи той. Вече ви казах, че занапред в задълженията ви влиза да съобщите на децата си, че Космическият Закон за Еволюцията им дава право да са напълно свободни от необходимостта да получат образование в днешния му вид, каквото е на вашата планета.
    Премълчаването на това тяхно право от ваша страна ще се счита като нарушение на Божествените Инструкции и Свещения Космически Закон на Детството. И така – вие разказвате на децата си за тяхната пълна и абсолютна свобода. Вие казвате на детето си, че вече не е длъжно да получава добри оценки, и че никой въобще няма право да го оценява. Даже ако вашето дете е единственото в класа, което знае за своите права и свобода, даже ако не го споделя с другите деца, така или иначе ще сработи това, което ние наричаме асимилация на енергоинформацията в Единното Психическо Поле на всички деца по света. Едно-две деца в една голяма аудитория са достатъчни, за да получат всички присъстващи деца един импулс за осъзнаване на идеята – като собствено озарение, откровение или предположение. Механизмът е пуснат в действие.
    Самият факт, че вие четете тези редове, говори за това, че вие сте вътре в този процес и имате непосредствено отношение към него. Тогава ви поздравявам, с вас се случва точно това, което трябва и вие навреме получавате нужната ви информация. Това мое послание е сигнал за началото на активирането на това Единно Детско Психическо Поле. В този момент, в който ви предавам това свое послание, всички деца по света вече получават неговия импулс, съдържащ истината за тяхната свобода. Те вече чувстват увеличеното присъствие на Духа в своите сърца. Тяхната Сила се активира. Това е моя Галактически Отговор до вашите деца, с които ни свързват честни и приятелски взаимоотношения. Те не могат да крият недоволството си под маската на лъжата или фалшивата усмивка. От гледна точка на земното общество това е НЕПРАВИЛНО, но от гледна точка на Духа те просто не са забравили своята Истинност и Свобода. Къде сте виждали повече светлина, отколкото има в очите на влюбен подрастващ? Къде отива после тази светлина, къде се дява, кой я убива?
    Аз поддържам всички деца по света.
    Аз поддържам свободата на всички, които не страхуват да я изберат. Аз изцяло поддържам децата във вашия свят, тъй като никой не страда повече от тях! Вие не можете открито да се съпротивлявате на вашите закони, но тяхното търпение свършва.
    Следната неголяма формула ще ускори процеса на пълна неутрализация на всички потискащи човешката свобода закони и на първо място тези, които касаят образованието:
        В ИМЕТО НА АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО АЗ СЪМ,
    В ИМЕТО НА МОЕТО ВИСШЕ БЛАГО,
    В ИМЕТО НА ВИСШЕТО БЛАГО И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ДЕЦА ПО СВЕТА,
    В ИМЕТО НА СПАСЕНИЕТО НА МОИТЕ ДЕЦА,
    РОДЕНИ ОТ МЕН И ПО ВОЛЯТА НА ЕДННИЯ БОГ,
    КАТО ИЗПОЛЗВАМ СИЛАТА И ПРАВАТА НА МОЯТА АКТИВИРАНА БОЖЕСТВЕНОСТ, КАКТО И СВОЯТА ЛЮБОВ ПРОЯВЕНА В ДЕЙСТВИЕ,
    ПОВЕЛЯВАМ,
    ПЪЛНО НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА ВСИЧКИ ЗАКОНИ НА СОЦИУМА,
    НА ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ СИСТЕМИ, ОГРАНИЧАВАЩИ СВЕЩЕНОТО ПРАВО НА СВОБОДНА ВОЛЯ НА ВСЯКО ДЕТЕ И ВСЕКИ ЧОВЕК В МОЯ СВЯТ.
    ТАЗИ МОЯ ПОВЕЛЯ Е ПОДКРЕПЕНА И ОДОБРЕНА ОТ РЕШЕНИЕТО НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ И КАРМИЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ.
    ЧРЕЗ ИМЕТО И СИЛАТА НА „АЗ СЪМ” ИЗРАЗЯВАМ НАМЕРЕНИЕ ДА СТАРТИРАМ ПРОЦЕСА НА СЪТВОРЕНИЕ ГЪВКАВА И СЪВЪРШЕНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, КОЯТО ДА Е СПОСОБНА НЕПРЕКЪСНАТО ДА СЕ САМОРАЗВИВА, УСЪВЪРШЕНСТВА И ЕВОЛЮИРА, А СЪЩО ТАКА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ИНДИВИДУАЛНИТЕ КАЧЕСТВА, ТАЛАНТИ И ИНТЕЛЕКТ НА ВСЕКИ УЧЕНИК.
    За никого не е тайна, че общата образователна програма не е пригодна за всички. Още по-правилно е да кажем, че тя не е пригодна за никого. Тя не способства развитието на Божествеността и Свободата в човешкото същество. Това означава, че тя не способства еволюцията. Всяка настояща Земна система, която не подкрепя еволюцията на планетния човек ще напусне вашия свят безвъзвратно.
    За всяко дете трябва да има разработена индивидуална система на обучение на базата на основните Космически Закони, Знания и Принципи, по които се управлява Вселената. Освен това нито една образователна програма не трябва да бъде константна за продължителен период от време, например 10 или дори 5 години. Всяка такава система трябва да бъде максимално гъвкава и непрекъснато развиваща се. В идеалния случай, детето получава образование по нея и после постепенно се включва в нейното развитие и така внася опита си в нея, като я усъвършенства и я предава на следващите по веригата.
    Най-важният момент в системата на образование се явява архитектурата. Хората въобще, но най-вече децата не могат да се чувстват комфортно в здания, изкривяващи тяхното поле, тяхната вътрешна генетична информация. Престоят им в такива сгради означава непрестанно да изпитват върху себе си натиска на силна дисхармония и непрекъсната вътрешна борба. Божествените Университети на близкото бъдеще ще бъдат строени по други принципи, съответстващи на закона за свещената архитектура и геометрия. В центъра на такова здание би трябвало да се намира голям купол във вид на полусфера. От него ще излизат лъчи – 6, 7, 9, 12, 144…, в зависимост от спектъра на програмите на учебното заведение. В цялост постройката ще прилича на голяма звезда. Всеки лъч ще бъде отделна, автономна част на зданието.
    И във всеки от тях ще се практикува конкретно направление на общата програма за развитие. В централната полусфера ще има голяма аудитория, в която регулярно ще се събират всички ученици на това заведение за решаване на общи задачи. Така всяко училище или университет ще бъде саморазвиваща се и саморегулираща се единица, съвършено автономна и цялостна, в която учениците ще могат сами да вземат решения, да трансформират системата и да я развиват. Само след като окончателно се приключи с грубия външен контрол от страна на вашите държави и агресивни социални системи по отношение на децата и алтернативните системи за свободно образование, тогава вашите деца ще приемат идеята за хармонично образование, ще отхвърлят насилието, наркоманията и алкохолизма.
    Зданието, в което получават образование вашите деца трябва да бъде свято и прекрасно, подобно на храм. Истинското образование не идва от книгите и формулите, а от сърце към сърце, от Учител към ученик.
    Вашето образование е построено на лъжата. През целия си живот децата слушат, че са длъжни да се учат. Но никой нищо не им казва по въпроса, какво трябва научат, за да бъдат здрави, щастливи, а още по-малко безсмъртни. Говори им се, че трябва да завършат университет, да станат нещо и да се сдобият с нещо. Но никой не им казва КОИ СА ТЕ всъщност, и на какво са способни. Обществото премълчава, че те имат право на избор. Никой не ги пита, искат ли да ходят на училище 10-12 години всеки ден. Искат ли да седят на едно място с часове. Искат ли да слушат и правят безинтересни неща. Най-добрия вариант за вашите деца е домашното възпитание, при това без каквото и да било използване на старите образователни програми.
    Стройте програмата за вашето дете самостоятелно, базирайки се на новите Свещени Знания предадени чрез Духа. Само тези Знания ще им позволят да разкрият своята Истинност, да не загубят светлината си, да бъдат здрави, хармонични и млади. Никога не използвайте грубо насилие по отношение на децата си, особено в отношение на образованието. В съзнанието на детето, в случай на проява на агресия или натиск от ваша страна, всяко обучение ще се свързва с болка, страх и нежелание. Съзнанието се затваря и детето автоматически загубва възможност да получава нова енергия и информация.
    То се затваря за развитието. Такова дете се превръща в автомат. То може да завърши образование с отличие, но такъв човек винаги агресивно ще възприема всяко ново знание, което се явява съпътстващ фактор на всяка еволюция.
    Тези знания ви ги предавам с любов, с голяма любов към децата и подрастващите, към тези нови/древни удивителни същества. Дойде време за прозрение. Дойде време да видим истината такава, каквато е в действителност. Не сте длъжни повече да живеете в неведение. Приемете вълната на своята отговорност и бъдете силни.
    От този момент нататък ще ви се наложи да вземате множество решения, които ще спомогнат за свободното развитие на вашите деца или на тяхната самотност, болката от която е неразбираема за вас. Но тя е видна за нас, които сме от другата страна на завесата, но същевременно много близко до вас. На нас ни е известна безизходната болка на вашите деца, чиито всеки един ден е още една пропусната възможност да продължат Свещеното Детство.
        С какво трябва да се започне?
    С това – вашето дете да почувства своето непосредствено участие в управлението на процеса на неговото развитие и обучение. Да почувства възможности и право на избор.
    1. Попитайте детето си, какво иска повече от всичко на света.
    Каква е най-голямата му мечта. За всички негови мечти. Задължително запишете всички негови отговори в специален дневник. Детето ще ви се доверява ако види, че неговият вътрешен живот и детството му не са ви безразлични.
    2. Попитайте детето, на какво би искало да се научи, какво му харесва да прави, с какво би искало да се занимава.
    3. Предложете му варианти, дайте му възможност да избира самостоятелно това, което иска да научи.
    4. Направете занятията творчески и интересни. Играйте на вълшебство. Добър резултат ще имате тогава, когато детето само започне да ви моли да се занимавате заедно.
    5. Превръщайте всичко в жива наука. Одухотворявайте цифрите и буквите.
    6. 90% от занятията трябва да съдържат творчество и игра.
    7. Изучавайте природата – растенията, водата, почвата, светлината, минералите, животните и птиците заедно. Водете си изследвания. Играйте си на алхимици в научна лаборатория.
    8. Научете детето си да се обръща към своя Висш Аз, да разговаря с тялото и да управлява системата ДНК. Тази практика ще позволи на децата по-пълно да възприемат живота, ще разшири съзнанието им, и всяко едно от тях ще може да получи всички необходими Знания и информация във всеки миг от своя живот.
    Обяснете на своите деца, че цялото Вселенско Знание присъства в тяхното съзнание, а книгите са само отражение на многобройните опити за връзка с този вътрешен Източник. Разкажете им за това, че тяхното съзнание може да бъде постоянно отворено и че във всеки момент от времето могат да знаят, виждат и чуват абсолютно всичко, което пожелаят.
    Основните атрибути на алтернативните системи за свободно развитие на децата и възрастните са: ЦВЯТ, ЗВУК, ЧИСЛО И ФОРМА.
    Тези четири стълба трябва да станат основата на всяка образователна система. При това, трябва да се поднасят като единно, неразделно цяло, като неделими едно от друго.
    Изучавайте нумерологията, звученето и цвета на цифрите, честотата на вибрацията на цветовете на дъгата, изучавайте звука на формите.
    Сакралната Геометрия обединява всички тези четири пункта. Позволете на своите деца да пристъпят към изучаването на това, което ще им помогне максимално да разширят съзнанието си и възгледите си във възможно най-кратки срокове.
    Всяка съвършена форма е своеобразен ключ към Космическото Съзнание на човека. В процеса на изучаване, съзерцание и възпроизвеждане на тези форми, съзнанието отново става многомерно.
    Сакралната Геометрия е истинска магия, която ще направи вашите деца могъщи и изкусни Майстори. Те ще си я спомнят, защото на нейната основа е построено цялото Мироздание и вашата ДНК.
    За да можете да подпомогнете развитието на вашите деца във вярна посока, на вас, скъпи мои, ще ви се наложи самите вие постоянно да се учите. И на този етап приключва разделението между родители и деца. Ще се учите заедно, изучавайки едни и същи Свещени и вечни Закони на Света.
    Търсете допълнителна информация. Попивайте нови Знания и използвайте всичко това за създаване и развитие на ваша база. Не е нужно да се разстройвате, ако вашето дете отказва вашите предложения. Ако нищо не иска, значи в дадения момент за него е най-уместно нищо да не иска. Винаги помнете, че то е Свободно и Съвършено същество. И не е нужно да се страхувате за него. Вашето дете живее на тази планета във време на потресаващо дълбоки трансформации. Неговата душа е избрала да се роди на Земята в тези времена, което означава, че тя има Силата и Духовните основания за това. Точно така, както и вие.
    Крион.
        Чрез Сефера.
        Превод: Жанет Орфану
    http://www.sunshinetwins.org/channelings.php?authorid=22&article=1572&type=0&key=

    Какво ще стане човечеството, след суровия експеримент над себе си

    Какво ще стане човечеството, след суровия експеримент
    над себе си

    Андрей Рогозянски
    Какво обединява явления като увлечението по фентъзи културата, растежа на социалните мрежи, късните бракове, епидемията от наркомания и индустрията за подмладяване, привързаността към телевизора и ръста на потребителските кредити? Всичко това е проява на една тенденция, която психолозите и социолозите наричат „ювенилно общество” (в популярната литература често се говори за „инфантилизация”) Латинското juvenilis означава „юношески”, а ювенилизирането е ориентирането на човека към младежкото, юношеското възприемане на света  и поведение.
    Ако „откриването на детството” в историческо измерение се е случило наскоро, в средата на края на 19 в., то юношеството се е забелязвало още по-малко. Едва в 60-70-те на 20 в.  Третата възраст между детството и зрелостта насочи вниманието върху себе си. Преди животът на възрастен започваше рано и за „преходен период” не е имало време. В най-големите по численост съсловия 12-летния подрастващ вече се е считал за работник, а на 16 г. всички са започвали трудовия си живот. Пълнолетието, отнесено условно към 18 г. възраст, е застигало повечето в положение на семейна отговорност, раждане и възпитаване на деца.
    Новите обществени модели отместиха надалеч границите на живота като възрастен. В днешно време периода до 26 години все още е приемлив за отскок – небързащо шествие на младия човек по стъпалата на образователните учреждения, за мечти и проби. Почти навсякъде юношите и девойките в тази възраст си остават под родителска грижа като изпълняват облекчени и специално измислени за тях социални функции. Встъпването в брак не променя много картинката, тъй като раждането на децата се отмества за 30-тата година
    Популярният афоризъм гласи: „Никога не е късно да направиш детството си щастливо”. В книгата на американския социолог Майкъл Кимел „Страната на момчетата – опасният свят, където момчетата стават мъже” се анализират резултатите от допитване на повече от 4000 млади хора на възраст от 16 до 26 години. Авторът признава, че по време на изследването е усетил съществуването на общество във обществото; където всичко е като в страната на огледалата. Съвременните млади хора възприемат съвсем различно действителността спрямо приетото от възрастните.
    Времето на преход от детските игри до животът на възрастен не е фиксиран, анкетираните всъщност сами не знаят кога ще пораснат. Те не са деца, но не са и мъже, а „момчета” и живеят в особен игрови свят, независим от изискванията на родителите, свободен от отговорностите на възрастния, където бракът и раждането на деца се отлага, за да се концентрират върху развлеченията, докато всъщност се чувстват крайно неуверени и неуютно.
    Възможно е за повечето изобщо да няма такъв преход и идеалът за „вечно младия” човек, приет в масовата култура да ги консервира за десетилетия в инфантилното и агресивно-безпомощно състояние.
    Един от авторитетите на съвременната социална наука, професор Зигмунд Бауман, предупреждава за разкъсването на връзките. Според него „в сравнение с предишните поколения днес младите вече не могат да се разглеждат като „миниатюрни възрастни” или „бъдещи възрастни”, нито дори „все още неузрели, но непременно ще узреят като нас”
    Това не е познатото старческо поучаване на младите, а констатация за сериозна заплаха. Как би изглеждало бъдещо общество, в което едно поколение отказва да смени другото?  Как се съотнасят зрялото и детското и какво помага на едното и другото да действат позитивно заедно?
    Детското в света на възрастния
    За никого не е тайна, че детинството само по себе си не е недостатък. Любознателност, непосредственост, доверие и дружелюбие са несъмнените плюсове на детството и неговата добродетел. Като започнем от епохата на Просвещението с увереността на чешкия педагог-хуманист Ян Амос Коменски, че в Божиите очи еднаква ценност имат  и плодника, и цвета, и узрелия плод, която ражда периода на увлечението по педагогическата работа и романтизиране на детството. На децата се възхищават и за тази загубена първозданна чистота тъгуват – „Кой от нас не е съжалявал някога за тази възраст, когато на устните е вечно усмивката, а в душата – винаги мир?” (Жан-Жак-Русо)
    Действително, светът на възрастните е прекалено често жесток, егоистичен, прагматичен. При това далеч не всеки възрастен може „да бъде зрял”, „да взима решения”, „да слуша и вижда”, „да анализира” и „изглажда отношения” – качества, който най-често се дават за пример на децата. В монографията по психология на индивуалността Гордън Олпорт признава: „Не всички възрастни достигат пълна зрялост. Те са израснали индивиди, чиято мотивация все още мирише на детска стая. Не всички възрастни управляват поведението  си на основата на ясни разумни принципи”.
    Момчетата и момичетата порастват, придобиват пари, вещи, статус, права, но обществото е пълно със себелюбиви и нещастни хора. Май сатиричния френски писател Жилбер Сесбро е прав като казва, че юношата се превръща във възрастен, когато най-накрая осъзнава, че на света не съществуват възрастни.
    Евангелието говори за детството като за условие в християнския живот и спасение: Исус повика децата около себе си и  каза на множеството: истината ви казвам, ако не сте като децата, няма да влезете в Царството небесно (Мф 18:2-3) Много велики хора – от Леонардо и Моцарт, до Айнщайн и Дали , са запазвали в себе си нещо детско. Дикенс, Достоевски, Чехов, Юго извеждат в героите на своите произведения чертите на неугасеното детство. Един от най-известните и ярки примери е образа на княз Мишкин, „идиота”, който с жизнения си опит е близо до детството, но с искреността на убежденията си взривява еснафската самоувереност и самоуспокоеност.
    При друг „идиот” – Форест Гъмп от едноименни филм на режисьор Робърт Земекис, детството е трудно, с вродена инвалидност, съпроводен постоянно от насмешките и подигравките. Въпреки това момчето запазва добротата и откровеността си. Когато „нормалните” му връстници поразстват, изпълнени с цинизъм, живеещи празен и пуст живот, Форест запазва вярата в приятелството и любовта, в нуждата да прави това, което смята, че е длъжен. И тази детинска черта в характера му няма нищо общо с инфантилността. Напротив, всеки път Форест излиза с чест от най-трудните ситуации, стигайки до успех там, където всеки друг отдавна би отстъпил.
    Целенасочеността му привлича около него хората и той, умствено изостаналият според медицинските заключения, не излязъл от детството, демонстрира способност да възкръсва надежди и поправя разбити съдби. С търпение той връща любовта на тази, която се е отчуждила от  него като от непълноценен. Отношенията му с малкия й син са белязани с близост и взаиморазбирателство. Така „вечното дете” може много да спечели в сравнение с външно благополучните хора, като изобличава и опровергава видимата обосновка на обществените норми.
    Възрастното в света на децата
    Типът „вечното дете” се допълва от „малките възрастни” – случаите на надареност, талант и дори героизъм, проявени в детските години. Известно, че Шопен свири пред публика на 8 г., Р.Щраус и Й.Хайдн съчиняват музика от 6 г. възраст, Пушкин е пишел стихове на 8 г. на френски език, А.Грибоедов на 11 учи в Московския университет, Гьоте за своите 13 г. е владеел 6 езика, а И.Репин на 6 г. е рисувал добре с бои.
    При критични обстоятелства – болести, война, децата порастват особено рязко. Един от героите на Великата отечествена война в Русия е Ю.И.Жданко си спомня: „Правех това, което възрастните не можеха, а ситуациите, в които възрастните не можеха да направят нещо, а аз можех, бяха много” Трудно е да се повярва, но през 1942 г. 11 г. Юра е бил възпитаник на разузнавателна рота, партизанин, изпълнявал е задачи на щаба, скачал е с парашут в тила на противника, бил е водач из познатата му белоруска земя, когато тя се е освобождавала от хитлеровците.
    Подобни примери не са единични. Стотици деца по различни начини са намирали възможност да са в действащите части и в партизанските дружини, за да се бие наравно с възрастните срещу врага. Момичетата са си надписвали нужните години, за да бъдат медицински помощници на фронта.
    В изкуствения рай
    И така, младото поколение подава ръка, прави усилие над себе си, за да продължава историята да тече непрекъснато, когато възрастните подготвят нужното, за да предадат достойно щафетата. Но нещо се пречупва във наложилият се с векове механизъм, и детското престава да търси опора във възрастното, когато то категорично не иска да прояви зрелост. След Втората световна война юношеството и детството се фетишизират, прикрепва им се свойството вечна инфантилност и детинство. Известният испански философ Ортега-и-Хасет отбелязва във „Въстанието на масите” : Вероятно това е най-нелепото и уродливо отроче на времето. Възрастните се наричат млади, тъй като знаят, че младежта има повече права, отколкото отговорности; че тя може да отложи изпълнението на отговорностите за неопределено време, за когато „съзрее” . Младежта, като такава, винаги е смятана за освободена от задължението да прави нещо сериозно, тя винаги е живяла на кредит”.
    Явлението, наречено „младежка революция”, е взривна еманципация при обща преоценка на ценностите. От другата страна нан завесата, в СССР ювенилизацията на обществото придоби свои особености, въпреки че се случва в същите времеви рамки.  След възстановяването от войната започва остро да се усеща засичане в определянето на целите. Съветското общество открива, че условно казано то „няма за къде да бърза”. Липсата на противоречия и постепенното повишаване нивото на живот, плътната идеологическа опека поражда особен тип социален инфантил – човек с неголяма материална привързаност, но с интерес към кулкурата и технократската романтика.  Дискусии между физици и лирици, туристически клубове, строителни отряди…
    Постепенно социологията в СССР започва също да отбелязва „подмладяването” на обществения живот – много по-късно влизане в трудовия живот и в брака, увеличаване на разводите, абортите, тенденция към снижаване на отговорностите, по-лек живот и т.н. Когато в края на 80-те група изследователи провежда неврофизиологическо изследване на възрастното население на Москва се оказва, че значителната му част е в състояние на психологическо юношество, много възрастни хора имат детска или юношеска енцефалограма, зрелостта става диващина. „Страната  вече напомня на разраснала се детска градина”, резюмира по този повод сътрудника на Руския институт по културология Олег Румянцев.
    И защо в общество на благополучие се откриват признаците на презрялост и гниене? Да отговори на този въпрос се е опитал да отговори на времето си Джон Келхун, английски етолог (наука за поведението) като провежда добилия известнот експеримент. В рамките на проекта „Вселена 25” е изграден изкуствен рай – стенд, където се поддържа постоянна комфортност с температурата, осветлението, влажността и чистотата, а храна и вода имало в изобилие.  Населили това място с 4 семейства мишки и ги оставили свободно да се развиват. В този изкуствен рай поводи за борба за съществуване е нямало и закономерността в развитието на популацията се е диктувала изцяло от особеностите в поведението на този вид животни. Резултатът е шокиращ. Първоначалният буен растеж на мишата колония е сменен със застой. В един момент малките участници на експеримента буквално се пренаситили и започват да действат против естествените правила, свойствени на вида в природата. Появява се група на отхвърлените, станали обект на агресия, в  групата на самците се отделят „красивите”, занимаващи се изцяло със себе си.
    Самките изведнъж снижават репродуктивността си, сред тях забележимо се появяват самотни самки и самки-отшелници. Все повече животни влизали в числото на „отклоняващото се поведение и апатия”.  Ведно с изобилието на храна процъфтява канибализма, противоестественото влечение към своя пол. Самките отказвали да възпитават малките и ги убивали. Участвалите в експеримента умирали стремително и на 1780-я ден умрял и последният обитател на „рая на мишките” Опитът се повтарят многократно. Келхун се стреми да усъвършенства стенда, за да се изключат страничните или случайни фактори. Но краят бил печален – независимо от всичко, популацията измирала. Цифрата 25 в названието на проекта „Вселена 25” посочва последният от поредицата опити.
    Разбира се, мишките и хората не са равни в света на живите същества. Животът на хората е много по-сложен. И все пак сходството на някои явления поразило авторите на изследването. Мишата колония измирала от това, което може да се нарече „доминиране признаците на незрялата особа”. И това е строго научното, в рамките на биологията, определение „ювенилизация”. Повечето мишки не искали да бъдат възрастни, да действат отговорно и загивали заради това.
    Експериментът на Дж.Келхун бил важен с това, че моделира процесите в човешкото общество, което според общото мнение днес е във високите фази на цивилизационното развитие, благоустройство и определеност, а заедно с това изпитва и последствията от градската скука и асоциалното поведение. Съществата от подопитните популации не са знаели и не са можели да знаят думата „регрес”, тъй като не са надарени с човешки разум и способности. Няма как да попиташ мишките защо са толкова нехайни и разбират ли, че всичко това ще свърши лошо за тях. Но парадоксът е в това, че сред съвременниците ни от 21 в.също ще се открият малко хора, които да отговорят на тези въпроси пред лицето на регреса и при порочния кръг на антисоциалното поведение и апатия, в който все повече втъва човечеството.
    Цивилизацията Невърленд
    В какво се проявява ювенилизацията (инфантилизация) и как изглежда обществото инфантили на прага на катастрофата? Безусловно, присъщи са му много отрицателни качества : незрелост, готованство, липса на трудова мотивация, хаотично в поведението при водеща потребност от удоволствие и развлечение. В бита „възрастните деца” са капризни и егоистични, обичат скъпите новости,  компютърните игри и казват за женитбата и раждането на деца „още не съм готов/а”. В политиката детското светоусещане предполага предварително някой (възрастните там – цар, родители, правителство, чиновници, училище) да се грижи за теб. А това не е детството, което благославя Христос и което е признак за жива и открита душа.
    Цифрата на хората, наричани „възрастни деца” непрестанно расте. Типът на инфантила е подробно описан  и са посочени многото фактори за формирането му. Аудиторията на съвременните списания и психологически консултации предупреждава старателно да не се опитвате да градите отношения с носителите на „синдрома на Питър Пан” – вечното момче от страната Невърленд. Но въпреки повсеместната критика на инфантилизма, решаването на проблема си остава извън рамките на съвременното разбиране за света, в което хората психологически се усещат все по-млади и по-млади.
    Причините за инфантилизма не се изчерпват с грешките във възпитанието или слабата морална регулация на поведението. Порицаването и призивите са безполезни в известна степен, тъй като цялата съвременна атмосфера е пропита с инфантилизъм, а „ерозирането” на зрелостта, загубата на авторитета спрямо възрастните, също се случва стремително. Днешното общество не се притеснява от живота на кредит, стреми се да утоли всички едва зародили се желания. То е заразено от „неофилия” и всяка нова придобивка скоро губи своята привлекателност и непрестанно се „ъпгрейтва”. То няма сили да се откъсне от отчуждените и лошо работещи институти по образование, затова бълва нови и нови поколения инфантили. Като цяло обществото ни проявява незрялост с тоталната си зависимост от средствата за масова информация и това, че се крие зад обезличената социална роля, модата и различните мнения.
    Мъдростта на съвремието ни е  заменена  с „адекватност” и „актуалност” , т.е. вниманието се приковава към социалните иновации. „Да си в течение” е по-важно, отколкото да имаш опит и принципи. Петдесетгодишните и дори 60-годишните трябва да усвояват мобилния телефон и компютъра, да вникват в многочислените „опции”, да се включват във водовъртежа от намаления и цени, ипотечни и кредитни договори, туристически дестинации и ресторантско обслужване, нови и невиждани в целия им предишен живот стандарти и удобства.
    И заедно с всичко това от младите се заимстват цели пластове идеи и оценки. В интериора на банковия офис и търговския център младежите в ярки маркови дрехи играят ролята на проводници и водещи в света на актуалните новости, отнасят се като снизходителни учители и съветници спрямо недоумяващото старшо поколение.
    В същото време нито способността за кариеризъм и печелене на пари, нито умението да се ориентираме в начините за постигане на социален успех, нито позитивното мислене и високата самооценка, са синоними на зрялата личност. Човек става зрял, когато постига нравствена опора в себе си, установява всестранна връзка със сътворения свят и идва до есенцията на убежденията, свойствена за чистото, искрено по детски сърце.
    Такава опора човек придобива в Бога, в Църковния живот, където хората от различни възрастни и с различни характери се усещат еднакво по детски насочени към Небесния Отец, грешките и недостатъците на зрелостта се заместват и опрощават от снизхождението Му. Като изберем за себе си истинното детство с неговото доверие, откритост и изпълнение на Божествените задания, ние ще се освободим от инфантилизма.
    Превод и предложение: Анита
    http://foma.ru/vselennaya-26.html

    Как училището убива таланта на децата и създава хиляди неудачници

    Как училището убива таланта на децата и създава хиляди неудачници

        90% от учениците не са успешни хора и живеят живота на неудачници. Нашето общество е под потискащата хипноза на матрицата и не може да забележи очевадни истини. Образователната система е безнадеждно остаряла. 90% нещастни хора – много повече от просто МНОГО. Ако завод за минерална вода пускаше 9 от 10 бутилки с мръсна вода – ръководството със сигурност ще е в затвора.
    Хиляди училища всяка година «произвеждат» хора, които няма да могат да се реализират пълноценно и ще живеят самотно и бедно. Защо се случва всичко това?
    Причините за днешното зло, трябва да се търсят в миналото. Съвременното училище е било създадено преди 200 години. Тогава този институт е отговарял на определени нужди на индустриалния век. Тогава Англия е развивала стремително производството. Появявали са се нови фабрики, банки, заводи. На тях са им били необходими милиони намислещи, послушни изпълнители – един вид биороботи. Тогава е била основана тази система, която противоречи на здравия смисъл, на детската природа, на еволюцията.
    Идеална програма за създаване на роботи, които са зъбните колелца на големия бизнес.
    Знаем, че децата много обичат да играят. Така обучението става десетки пъти по-бързо, отколкото зад чина. Децата имат много енергия. Те обичат да се смеят, да бягат, да скачат. Училището наказва децата за всяка проява на емоция, жизнерадост, любопитство. За какво развитие на личността, както физическо, така и духовно-интелектуално, може да става дума. Педагогиката е построена така, че да унищожава индивидуалността, личността, да лиши детето от собствено мнение.
    Има няколко причини, училището да е вредно:
    Съвременната наука е доказала, че детето се учи ефективно, само когато греши. А училището прави всичко възможно за да създаде в детето страх от грешките. За грешни отговори, наказват, поставят ниски оценки. В бъдещето си, тези нещастни хора се страхуват от новото, страхуват се да експериментират, да грешат.
    В задачите/тестовете има само два отговора – правилен и неверен. По този начин децата започват да виждат света плосък. При много задачи, в действителност, може да има хиляди правилни решения.
    Децата нямат време да мислят. Съвременния образователен процес е построен така, че детето постоянно да е натоварено с тъпа и безсмислена дейност. Преди, по време на разцвета на философията, учителя е водил учениците на брега на морето и им поставял задачата да мислят. Те са можели да спорят по няколко дни, да размишляват. Само размишлявайки в тишината, можем да развиваме своя ум.
    Съвременното училище убива един от вродените инстинкти – стремежа към познание. Леонардо да Винчи не се е учил в училище. Само благодарение на това е успял да съхрани жаждата си за знания. През целия си живот е правил гениални открития, оставайки ученик. Изобретенията на да Винчи с 500 години са изпреварили времето си. Повечето студенти, след като получат диплома, завинаги престават да се учат. Те ненавиждат този процес. През целия си живот остават духовни инвалиди.
    Всички знания, които се дават в училището с насилие и унижаване на личността за 11/12 години, могат да се поместят на чип за 5 долара и не струват нищо. Света се развива стремително. Информацията остарява и става безполезна. Ценно е само умението да се самообучаваш, а точно на това не учат.
    Повечето хора не яхат магарета и не ползват поща чрез гълъби. Реалността се промени. Остава предишна само феодално-индустриалната образователна система.
    Скъпи дядовци и баби, майки и бащи, ако някой има възможност да подари на детето извънучилищно образование – подарете му щастлив живот, без да се замисляте, махнете го от училището.
    Не можем да си представим по-голямо зло от училището. Критикувайки училищното образование, в никакъв случай не искам да обидя хората-изключения, педагози от Бога. Дори в този училищен ад, имат мъжеството и любовта към децата, дават им знания, вдъхновяват ги за бъдещи подвизи. Но за съжаление, това са толкова редки изключения, които само потвърждават правилото.
    Скъпи приятели, развивайте в себе си осъзнатостта, любознателността.
    Превод: Йосиф Йоргов
    http://nashaplaneta.su/blog/kak_shkola_ubivaet_talanty_detej_i_sozdaet_tysjachi_neudachnikov/2015-09-15-81448