Последни коментари
    Брояч
    5432753
    Users Today : 48
    This Month : 559
    This Year : 590
    Views Today : 128
    Total views : 3509
    Who's Online : 2
    free counters

    ПРОСВЕТЛЕНИЕТО? МНОГО Е ПРОСТО!

    ПРОСВЕТЛЕНИЕТО? МНОГО Е ПРОСТО!

    Писал съм и преди, че разделението ни с Бог, съществува само в съзнанието ни. Ще опитам да поясня този въпрос.
    Разделящият фактор е приетото от нас дуалистично мислене – мислене, което е базирано на основните противоположности във Вселената (плюса и минуса, мъжкото и женското, магнетизма и електричеството), но за разлика от реалната действителност, където тези противоположности са взаимно допълващи се и е невъзможно едната да съществува без другата, в дуалността са несъвместими и е възможно самостоятелното съществуване само на едната. Очевидно е, че дуалистичното мислене е инструмент, който създава дисхармония и илюзии, и скрива голяма част от действителността, защото е основан на отрицанието – невъзможното съществуване на много истини, а съществуването само на една – „истинска”. Отричането поставя в сянка, скрива за съзнанието ни тази част от действителността, която определяме като въображаема, измислена, недействителна. Така е било скрито от съзнанието ни и единството ни с Бог.
    Трябва да се има предвид, че сме приели съзнателно дуалистичното мислене преди милиони години като инструмент за създаване на материални светове. Скривайки част от обективната истина, съзнанието започва да взема неадекватни решения и да създава несъвършенство. Несъвършенството създава несигурност, а несигурността създава страх. Всичко това понижава вибрациите и създава по-груба материя. Така, в продължение на много време са създадени четирите низши (материални) светове, а по този начин Бог се разширява, (бих казал протяга).
    Затова трябва да подчертая, че дуалистичното съзнание не е зло, а е творчески инструмент. Но имайки реална представа за действителността, всеки решава сам, дали да продължи на дуалистичния фронт (трябва да се има и предвид, че съгласно Божествения план, условията за тази дейност на Земята, стават все по-ограничени) или да изостави този инструмент и да възстанови обективната представа за действителността. Поради свободната воля, която ни е дадена, без съзнателен избор по този въпрос, е невъзможна някаква промяна. Не си мислете, че е възможно да ви падне наготово. Избирайте и действайте!
    Поради едностранчивостта си, дуалистичното съзнание в продължение на хилядите години е създало енергийни шаблони (отъпкани пътечки от мисли и чувства – правила, стереотипи, традиции), които наричаме его. Егото е сбор от всички наши илюзии, които ни карат да се усещаме отделно от Бога. Тези, които изберат да възстановят единството си с Бог, ще трябва да се справят с този ментален и емоционален навик. Никой друг няма право, според Божествения закон, да ви рови в съзнанието и да чисти натрупаните там боклуци. Всеки трябва сам да се справи, като всеки един миг взема съзнателни решения, какво да премахне, какво иска да остави.
    За да е възможен този избор, трябва да имате обективна представа, от какво се състои егото, за да изоставите тези дълбоки коловози, които ви пречат да напуснете старите отъпкани пътища. Трябва да имате предвид, че тези отъпкани пътеки са милиони и е много трудно да бъдат изброени всичките, още повече, че при различните хора са изградени по индивидуален и неповторим начин. Но ако всеки един миг си задавате въпроса, дали това, което правите ви приближава или ви отдалечава от Бог, много бързо ще схванете принципа и ще започнете да различавате мисловните навици на егото от обективната действителност.
    Основният ориентир – егото е производно на дуалистичното мислене, т.е. то е от вида или/или (две мнения няма) – крайни преценки, които изключват всякакви други гледни точки. Точно обратното – обективното мислене е в златната среда, където нищо не се изключва, а се преценява, кое е по-силно действащо за в момента, кое по-слабо – действа принципа и/и, т.е. и това е вярно, и другото също, а също и много други неща. При егото съзнанието е затворено, ограничено върху избрани неща, докато обективното мислене е отворено за всички възможности, като основната му задача е само да ги степенува по важност и приоритет. Очевидно е, че обективното мислене не може да създава точно определени мисловни навици, а това е много важно за да бъдем отворени за Божественото ръководство. Без съзнанието да е отворено за Бога е невъзможно единението – нали точно в съзнанието е проблема. В действителност, ние никога не сме били отделно, само сме си го въобразили. Божественото ръководство се проявява чрез това, което наричаме интуиция, всъщност това са наши мисли и чувства, които са на най-висшите ни тела – Духът ни (Висшия ни Аз) и АЗ СЪМ Присъствието, но понеже сме свикнали да боравим основно с по-ниските енергии на материалните си тела, трудно осъзнаваме по-високите честоти на Духа и често не им обръщаме внимание като предпочитаме „проверената истина” на егото. В случаи, когато поискате да се дистанцирате от егото, то ще опита веднага да ви подплаши, че ще загубите себе си (т.е. него), а ако предоставите ръководството на Бог, ще станете безгласна буква. Дори съзнателно да искате да Му прехвърлите цялата си отговорност, нямате никакъв шанс за успех! Защото всички ние сме творческите инструменти на Бога и Той няма никакъв интерес да ни превърне в марионетки. Много често ще сте изправни пред дилема, как точно да постъпите в някаква ситуация, дори ще се молите, Той да ви подскаже, какво да предпочетете, но Той ще си трае и няма да гъкне, просто защото иска да види, какъв е вашият свободен избор. Но когато става въпрос за глобални процеси, ще имате подсказка (във вид на интуитивно усещане) точно в необходимия момент и на нужното място – така ефективността ви нараства многократно и преставате да се лутате, когато не е нужно да творите нещо ново. Така осъзнавайки това единство с Бога (правейки го все по-ефективно), ставате все по-добър творчески Божествен инструмент – т.е. възстановявате Цялото. Но това е възможно само при съзнателни усилия от ваша страна – както вече посочих, Бог няма нужда от марионетки, които да очакват да им дърпат конците, а от съзнателни и самостоятелни творци.
    Основното местоположение на егото са енергиите на четирите низши тела. Егото в материалното ви тяло е бърборкото, който бърбори постоянно в главата ви. Понеже комуникацията помежду ни е езикова, още от ранно детство сме се научили да преобразуваме мисловните енергии в думи чрез мозъка. Мозъка играе функцията на компютър-преводач, а сме го набедили за мислител, защото управлява говора ни. Този бърборко ангажира постоянно вниманието ни и егото си е въобразило, че ако престане да бърбори, престава да мисли и престава да съществува. Всъщност не е далеч от истината, защото точно мисловното бърборене отъпква тези ментални пътеки и създава коловозите на егото. Ако разберете, че за да мислите, нямате нужда от бърборкото, егото постепенно изчезва, защото няма кой да поддържа коловозите.
    В астралното тяло, егото основно се състои от страхове – милиони страхове, притеснения и несигурност по най-различни поводи. Тези страхове са възникнали в резултат на наблюденията ни, че нямаме реална представа за действителността и следователно, са възможни грешки. Страховете определят поведението ни в много голяма степен. Другата съставка на егото са правилата, стереотипите и умствения багаж на металното тяло. Там са струпани всички тези неща, на които викаме мироглед и престава за действителността. И проблемът не е в това, че имаме мироглед, а че го смятаме за надежден и проверен, следователно, се съмняваме във всичко останало и много трудно заменяме надеждното с ненадеждно, и непроверено. Когато приемем нещо за доказано и надеждно, го фиксираме и то се превръща в илюзия, понеже го изваждаме от потока на вечното движение и престава да бъде актуализирано. Как тогава ще приемем, че сме единни с Бога, когато имаме натрупани толкова много убеждения, че сме отделно, че сме индивидуалност?
    Друг атрибут на егото е Причинното тяло в душата ни. То се състои от коловози, които сме дълбали през различните въплъщения. Всяка крайност, в която сме се вкопчвали, докато сме били в материално тяло, е оставила своята следа, своя белег, който ни кара да се връщаме отново и отново към него, докато не го излекуваме и обезценим, и не престанем да го поддържаме като наливаме енергия в него.
    Всичките тези коловози, и в четирите ни нисши тела, представляват енергийни натрупвания. И понеже са изграждани дуалистично, т.е. едностранчиво, те не са уравновесени, а са поляризирани и ни дърпат и привличат към най-различни неща в живота. Т.е., цялата суета и бягане, всичко, което ни кара трескаво да правим едно или друго, да се стремим към нещо или да избягваме друго, да се притесняваме и страхуваме, се дължат на тези поляризирани и неуравновесени енергии. Т.е., ако искаме да премахнем всичката болка от живота си, трябва да намалим големите енергийни пикове в телата си, а падовете да допълним. Но това е невъзможно с дуалистичния начин на мислене – той винаги противопоставя нещата едно на друго, т.е. може да създава само дисхармония. Трябва да изберем средния, златния път, т.е. да започнем да мислим без да противопоставяме нещата едно на друго, а да намираме техните допирни точки и това, което ги обединява. Това се нарича Христов или Свещен разум, т.е. разума и чувствата на висшите ни тела, които не се възприемат отделно от Бога и не са подвластни на дуалистичното мислене. А те съдържат много повече убедителни доказателства, че всичко е единно Цяло, от тези, които съставят мирогледа на менталното тяло.
    Един от най-активните атрибути на егото, е убеждението ни, че непрекъснато сме жертва на нечия злонамереност. Ролята ни на жертва е толкова убедителна за съзнанието ни, че много рядко допускаме възможността самите ние да сме причина за лошото отношение. А както посочих по-горе, натрупаните поляризирани и неуравновесени енергии са причина да привличат подобното, което предизвиква конфликти и неприятни емоции. Въобразявайки си, че сме жертва, изключваме самокритичния подход, т.е. ние се защитаваме и натрупваме все повече дисхармония, докато накрая ни светне крушката, че е време да променим нещо, че самозащитата (защитата на егото) създава все повече проблеми.
    В този контекст е проблема с греха. Очевидно е, че грехът произлиза или се ражда от неспазване на някакви общоприети правила и от дуалистично убеждение, че нарушаването на правилата трябва да се наказа, за да има стимул да бъдат спазвани. Но ако човешките правила стават все по-неактуални и спиращи развитието, трябва ли да продължаваме да се страхуваме при тяхното неспазване и да смятаме, че правим нещо нередно, т.е., че сме грешни? Дуалистичното мислене веднага ще ви хвърли в крайността да се обявите срещу всички правила, докато христовия разум показва, кои вече са ненужни, кои все още уреждат някои отношения между хората, а кои могат да бъдат основа за новите променени отношения. Дуалистичното мислене кара много хора с духовни интереси да прегърнат слободията, но липсата на грях съвсем не означава, че трябва да липсва устрем за промяна.
    Дуалистичното мислене е превърнало в проблем и желанията. Огледайте се около себе си, колко безполезни неща сте натрупали? А колко желания занимават постоянно бърборкото? Възможно ли е постигане на спокойствие и избавяне от егото докато сте убедени, че имате нужда от всичко, което желаете? А колко неприятни емоции сте натрупали следствие нереализираните желания? Това са все неуравновесени енергии, които ви дърпат нанякъде. Но не се хвърляте в другата крайност – аскетизма.
    Дуалистичното мислене и егото са постоянно съпътствани от усещането за дискомфорт и болка (нали създават дисхармония). Болката е конфликтната точка между илюзиите и реалността. Неудовлетвореността създава болка и е пътя надолу, удовлетворението от уравновесеността създава радостта, хармонията и пътя към Цялото. Ако има болка търсете привързаност към правилата, стереотипите, коловозите. С повишаването на вибрациите е възможно едновременното постигане на три цели: здраве, младост и Възнесение.
    Друг много активен его-елемент е времето, но не като метеорологични условия, а като цъкане на часовника. Наблюдавайте бърборкото в съзнанието си – колко време се занимава с миналото, с настоящето (точно този миг) и с бъдещето (всичко, което предстои). Ще забележите, че през 99% се занимавате или с миналото, или с бъдещето. Трудно осъзнавате причинно-следствените връзки, защото сте убедени, че мислите ви си стоят в главата и не пречат на никого. А в действителност, мислите ви са енергия и няма как да й попречите да взаимодействат (да се привличат и отблъскват) с другите енергии, а само ако са неутрални, т.е. уравновесени, не влизат във взаимодействие.
    Представете си, че някога в миналото, някой ви е обидил. Винаги, когато се сетите за този случай, изпитвате неприязън към обидилия ви. Ако обърнете внимание дори ще забележите, че с времето обидата и неприязънта, в някои случаи, нарастват, поради натрупването на една и съща енергия. И ще откриете, че в подобни ситуации ставате все по-засегнати, т.е. времето не лекува, а увеличава дисхармонията във вас, защото коловозът става все по-дълбок. Да разгледаме планирането на бъдещето. Всеки е свикнал да оглежда това, което очаква да се случи в живота му, от всички страни, особено, ако го смята за важно. Така създава планове, как следва да постъпите в съответните ситуации, т.е. създавате коловози. Понякога предположенията се оказват верни и предварителното планиране ви дава най-добрия възможен резултат. Но много по-често изникват непредвидени ситуации, които няма как да съобразите в плановете си. Тогава вместо да се доверите на интуитивното си усещане, предпочитате коловоза, обмисления вариант, който ви се струва, много по-надежден. След време установявате, че сте направили грешен избор. Ако сте послушали интуицията си, ползата ви е щяла да бъде много по-голяма. Надявам се от тези два примера да ви е станало ясно, че егото превръща миналото и бъдещето в илюзии, които, в повечето случаи, се различават от реалността. А тези илюзии не допринасят по никакъв начин за вашето уравновесяване, а увеличават дисхармонията ви. И това съвсем не е маловажно – просто не сте провели тези наблюдения за да се убедите.
    Дуалистичното мислене и егото няма как да създадат траен изход от проблемите – тяхното предназначение е да създават проблеми, а не да ги премахват. Следователно, ако направите избор да не ги използвате повече, ще трябва да ги изоставите. А за да направите тази крачка, ще трябва да допуснете, че вие не сте само и единствено егото си, а имате и други съставки. Това допускане ви дава възможност да погледнете на проблемите отстрани, да се дистанцирате от тях. А с разграничаването ви от егото, получавате възможност да избегнете въртележката и суетата на ежедневието. Както посочих по-горе, елементите на егото са енергийни шаблони, стереотипи, които се намират в низшите четири тела – бърборкото в главата ви, страховете на астралното тяло, мирогледа на менталното и кармичните записи. За да се дистанцирате от тях, трябва да ги изключите от съзнанието си, т.е. да престанете да им позволявате да определят живота ви. За целта трябва да изключите бърборкото и да присъствате тук и сега като наблюдател, без да допускате постоянно преценяване (създаване на коловози). На думи това е много лесно, но в действителност, както се казва: „Навиците са втората ни природа”. Трябва един навик (бърборенето) да бъде заменено с друг навик (а затова ще трябва време и упоритост). Когато отначало спирате бърборенето, ще забележите едно спокойствие – вече не преливате от пусто в празно, не се тревожите за това или онова. Но не това е целта на занятието – все още има много дисхармонични енергии, които постоянно ще привличат съзнанието към едно или друго и отново ще се връщате към обичайното тревожно състояние. Но с увеличаването на времето, през което прекарвате тук и сега с изключен бърборко, ще престанете да наливате допълнително енергия в проблемите си (да задълбавате коловозите) и те постепенно ще отслабват, докато накрая напълно се заличат. Колкото повече намалява дисхармонията във вас, толкова по-приятно ще се чувствате в това състояние на изключени проблеми, докато някой ден постигнете екстаз – това е нормалното състояние на Бог, който е напълно уравновесен и хармоничен. С постигането на екстаза ставате автоматично едно с Бога и Висшия си Аз. Но екстазът не се постига веднъж завинаги. Отначало ще го усещате за много кратко, после тези периоди ще нарастват – но това зависи само от вас, от свободния ви избор – доколко ще успявате да се поддържате в уравновесено състояние, и доколко ще позволявате на всичко около вас да ви изкарва от него.
    Някои веднага ще възразят, че това е безчувствие към проблемите на другите. Не, не е! На другите можете да помагате постоянно, да ги обичате и да им съчувствате, но не е нужно да се ангажирате с техните постижения. Нали е личен избор на всеки, дали да продължи с дуалистичното мислене или да се откаже от него. Така че, давайте на всеки възможност за свободен избор, без да му оказвате натиск. А съзнателен избор може да направи този, който търси, който изпитва нужда от промяна. Този, който е убеден, че и така си е добре, вече е направил избора си.
    Друг метод за справяне с егото е ПРИЕМАНЕТО на някакъв проблем като нормален. Забележете, има огромна разлика между търпението и приемането. Ако се опитвате да търпите нещо, което ви дразни, дразнението не изчезва, а се натрупва докато гръмнете (докато търпението ви се изчерпи). Обикновено, дразнението идва от собственото ви убеждение, че се нарушават някакви правила, които си въобразявате, че и другите трябва да спазват. Приемането е намиране на довод, оправдание за дразнителя, самоубеждаване, че всичко е в реда на нещата, постигане на извода, че правилата, които смятате за нарушени, са илюзорни, производни от егото и дуалистичното мислене. Тогава можете да изпратите любов на проблема, да осветите тъмнината със светлина и той да изчезне.
    Често заплахата за собственото ви его ви кара да влизате в напълно безрезултатни спорове. Получава се зацикляне – колкото повече натиск, толкова по-голяма съпротива. Затова трябва да се усетите, че не истината ви кара да спорите, а честолюбието (егото). В такива случаи, а и винаги, когато ви нападат, най-добрата защита е отстъплението – то изненадва и обезоръжава опонента ви. Тогава, дори е възможно да изслуша аргументите ви, дори е възможно по някои въпроси да постигнете съгласие.
    Можете да постигнете трансформацията на съзнанието чрез тялото – фокусирате вниманието си навътре в себе си. Но това не е внимание насочено само към физическото ви тяло, а към всичките ви тела. Това е едновременно и единение с Цялото, и зареждане с енергия, което се отразява много благоприятно върху здравето и стареенето. Остаряването също е следствие на отъпкания коловоз, че хората трябва да остаряват и умират, което води до деструктивни процеси в организма. Опитвайте, каквото и да правите, да не губите напълно от вниманието си, процесите вътре във вас. Също следете и дишането си за да замените повърхностното си дишане с много по-дълбоко и осъзнато.
    От всичко изброено дотук, би трябвало да разберете, че е невъзможно да се справите с егото, без да осъзнавате причините, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Присъствието в реалното сега е единствено възможна реалност – всичко останало е илюзия. Ако изберете реалното сега, животът е радостна игра, ако изберете всичко останало – животът е болка. Привързаността в отношенията, вкопчването в някого, решението, че трябва обезателно да го промените, е гаранция за болка и страдания (разочарования).
    Да присъстваш тук и сега е много важно и все по-актуално – все пак с бързи темпове приближаваме към времето, когато представите ни ще започнат да се материализират. Как си представяте живота си, ако всеки ваш страх се появява във вид чудовище пред вас? А всяко материализирано желание? Колко глупости ще създадете за нула време? Затова спокойното и уравновесено съзнание в другите светове е просто задължително условие. Няма как да преживеете възнесение с активно дуалистично съзнание. В източните традиции, където да присъстваш тук и сега е духовна цел от много време, когато учителят забележел замислен ученик, се промъквал зад него и му стоварвал една тояга по гърба. Това е много показателно – ако ученикът присъства в този миг, той ще забележи промъкващия се учител и ще избегне удара. Когато се движите по улиците, обърнете внимание, колко хора са присъстващи тук и сега – навсякъде потънали в себе си, отнесени нанякъде. Да не говорим за проблемите, които създава заплесването.
    Когато вече можете да прекарвате в състоянието на присъствие тук и сега произволно дълго време, и разни безпокойства и проблеми не са в състояние да ви вкарат в своята въртележка, когато можете по желание да постигате състоянието на екстаз, това вече е просветление. Вече сте достатъчно будни да възприемате постоянно Божието ръководство и нищо външно не може да ви убеди, че съществува нещо по-истинско от това, което усещате в себе си. Т.е. външните истини престават да съществуват и обръщате внимание само на безкрайните вътрешни богатства.

    Създадено: 17/09/2008 • 19:51
    Обновено : 17/09/2008 • 19:59
    Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
    Страницата е посетена 18346 пъти

    Коментар №12 azsamsega 11/11/2014 • 21:58
    Йосив, поздрави:)
    Аз Съм Сега нямам какво да кажа но знам всичко като теб. ОМ
    www.azsamsega.com
    Коментар №11 Tania 09/11/2013 • 11:49
    Хващам се за твърдението, че трябва да бъдем тук и сега. Да вземем следния пример: Нас ни инквизират някакви садисти, какво ще ни помогне да бъдем тук и сега. Ако според древноизточните учения светът е една мая, не е ли в случаите, когато не се изисква особено внимание, например докато се возим в автобуса, по-добре да се изключим от него и да се пренесем в един свят, който ни харесва повече, или в друго време, когато сме били по-щастливи, както и в случаите, когато маята ни носи страдание, както в горепосочения пример.

    Здравей Таня,

    да бъдеш тук и сега означава да живееш активно. На много места е казвано, че нищо случайно не става, следователно садистите са самопредизвикани – причинила си голямо страдание на някого и следователно, в теб трябва да се натрупа болката, за да не си позволиш отново да я причиниш на някого. Ако си изключиш съзнанието (избягваш от урока) и в следващ живот всичко ще се повтори отново. Когато „витаеш в небесата“ изпущаш много уроци, които стават тук и сега, т.е. пропиляваш живота си. Страданието никога не е безсмислено, а когато си научиш уроците, то изчезва от живота ти. Според божествените закони, болката е крайно средство, преди да дойде болката са давани много предупреждения и възможности за корекция, които винаги се пропускат, ако не си тук и сега.

    Коментар №10 Stefan 20/05/2012 • 10:33
    Да започнеш да се осъзнаваш е начало на просветлението,но преди това а и след просветление,човек и всичко останало е част от бог.Негово проявление,в различни форми.Думи като отдалечаване или приближаване към бога са абсолютно погрешни.Не можеш да се отдалечиш от бог,защото той е навсякъде.Не можеш да мислиш различно от неговото съзнание,защото бог е всичко,дори мислите ти са негово проявление.Не можеш на изчезнеш защото бог е вечен.
    Молитвите не го променят защото бог е безпристрастен.Не е задължително бог да е любов и добро.
    И пак.“Бог е всичко“
    Коментар №9 Yana 19/02/2012 • 10:40
    Информацията, предоставена в този материал ми помогна да си наместя собствения пъзел и съм много благодарна на автора за всичко, до което ми помогна да се добера в моите търсения. Забелязах неодобрителните коментари, но мисля, че те само потвърждават идеята, че дуалистичното мислене предпочита да се съпротивлява. Разбира се, авторът на тези коментари има право и неговото мнение ще е истина в неговата действителност. А моето ще е вярно в моята. Бих била много щастлива, ако споделите повече техники за справяне с егото и с дуалистичното мислене, защото отдавна съм осъзнала, че егото се крие във всяко нещо, което възприемам като свое същество и ако знам как друг го е направил, със сигурност ще открия и своя начин.
    Благодаря зе хубавия сайт!
    Коментар №8 Stanka 24/05/2009 • 14:40
    Честит 24 май – Празника на Българската Азбука на всички ,които пишат на НЕЯ !
    Коментар №7 Searcher 24/05/2009 • 03:53
    bezime molq te da mi pi6e6 na e-maila sky_fly@abv.bg.Predvaritelno ti blagodarq.
    Коментар №6 bezime 13/12/2008 • 18:32
    Аз нищо не разбирам, щото съм най-великия e.
    продукта на всеки човек е израз на него самия – ниво, интереси, виждане, мироглед – зад всички тях стои изразяващия се. каквото и да се прави, както и да се прави , винаги направеното и създаденото е съотвествено на „автора си“.
    По същите условия, „прочита“ е съотвествен на четящия. В случай че някой вижда главно „величието“ и егото в нечие написано, е ясно показателно че именно с „тия си очи“ го прочита. Въпрос на елементарно отражение и съотвествие…
    Компетентността и личното преоткриване са ясни белези за задълбочения човек. А изразяването на фантазии, означава, че пишещия се чрез тях ги приема за реалност, или пък че просто е опитва да внуши на самия себе си кое е истинско. Именно заради това се спрях точно на тази „глава“ от книгата – защото тия стъкмистики за просветлението са опит на „дете“ да се изживява на възрастен. За игра – става, но не и за друго. А опита да се пише за „разни източни практики с дървените тояги“ означава, че автора не е компетентен въобще за какво става въпрос. И защо тогава ги използва, за да „подпира“ описанията си във вид на „доказателства“ и за да подкрепя „тезите си“, като така се компрометира – чрез написаното от него? Поне като ще се пише за нещо, да се задълбочи някой да го осмисля. Дори и да е стигнало като „слух“ до самия автор, можеше поне да го осмисли и да се запита „ако „будния ученик“ в тази техника можеше да внимава дали не се промъква към него „учителя му с тояга“ каква медитация тогава ще прави самия той. И да добавя, че въпросната техника е част от Зен-практиките разпространени в Япония, като разбира се принципа е елементарен и е с тибетски произход, но именно в Япония двата различни подхода към „САТОРИ“ се проявяват като „две течения“ – Рензай и Сото. При медитационните практики „учениците“ биват просто „подсещани“ чрез лекия удар на пръчката в тила. Това не се прави със садистични намерения, а защото именно „учителя им“ разбира кога са се „отнесли в мислите и образите си“ – което е естествена част от всяка медитационна практика. И ако примерно автора на горния текст беше поне опитал да попрактикува нещата за които сам пише, щеше да усети по себе си разликата между фантазиите и реалните проблеми и подходи в медитационните практики
    Написаните неща оставят „следи“ – и те се „раз-читат“.
    И някои хора нямат само „детски очи“. И по оставеното написано слово се „разбира“ кой „какво е оставил“ и кой как може да го „прочете“.
    Разбира се не е моя работа да отсъждам кой какъв бил. И не ме интересува. Всеки си носи своята отговорност, само исках да дам един пример, че когато човек „чете“ с очите на егото си, той само това и „вижда“ – не само в прочетеното, а и навсякъде другаде. И дори когато самия той пише, главно за играта на НЕ-его може да докара. Но само като игра – на фантазии, представи, съшити да приличат на цветна картинка – а зад нея е просто празно.
    Коментар №5 Nick 24/11/2008 • 09:21
    bezime, нали разбираш, че НАЙ-любимото нещо на човешкото е ЕГО е да се чувства нещо повече от другите/то до голяма степен май това е и същността му/… Погледни си отново писанието – може да откриеш нещо за себе си!Успех!
    Коментар №4 niama_zna4enie 22/11/2008 • 13:38
    Bez ime, напълно съм съгласен с теб. Но това, което казваш, не е лъжица за всяка уста. Малко са тези, които ще те разберат и надали авторът ще е между тях.
    Коментар №3 bezime 21/11/2008 • 19:57
    Добре, ще опитам да „подложа“ малко повече думи, защото както очаквах не бях разбран.e И ще използвам коментар номер 2, формално, за това.
    –––––––––––––––––––––
    въпроса не е в прочетеното „наново“, а новия, различния прочит, израз на „новите, различните очи“ на Четящия.
    различно – в смисъл „качествено различно“.Та вътре в написаното е споменато за „утъпкания коловоз“ в мислите – представно-абстрактните форми .с които се прави всяко описание на света. написаното само пледира другите към това, а самото то, не го предлага – в съдържанието си. От векове модерната популярна езотерика е само плява. Още от Блаватска се почва и досега само се повтарят и доизмислят в основата си едни и същи неща. Това някой да модернизира или обогати фантазно едно описание, не го прави нито адекватно, нито „вярно“. Защото модерния на „запад“ метод да се извежда чрез компилиране от други източници е слабост именно защото така не само че повтаря „грешките“ на предишните, ами и ги умножава. Така се получава едно непрекъснато донатъкмяващо се описание на света… разбира се – единствено в зоната на популярното за да е „угодна“ на тоя, дето я пише… и на тия, дето я четат.“качествено различно“, означава да се стъпи на качествено различна основа. И идеята е не да се заимства отнякъде, а да се създаде – на индивидуална основа. вярно, това е много работа, много усилия… Но все някога това, дето сега го разтягаш в толкова разширяващо се описание, ще се изчерпи функционално. защото е „тясно“ бе човек. то е ограничено от самото себе си – всяко понятие, което използваш е заимствано от „други“ такива. Съшиването с нови конци на „стари“ основни понятия, не прави „нова картина“. Върши работа само за начинаещи… само за тия, дето са съвсем в „първите стъпки“.
    Към качествено различен подход, няма как да се реализира със „заложени“ – т.е. „стари“ понятия… Въпрос на несъотвествие – за нов „език“ е нужно по съотвествие и „нови думи, букви“… но най-вече – всичко това е само израз на „нов човек“. качествено различен човек, ЙОСИФ.

    тия, дето четат… и пишат „колко е велико“ нима това ти е потребно? Това са още „деца“ – на тях това им трябва, това търсят, това харесват, към това се стремят – детското. Също въпрос на съотвествие. И наистина ли идеята ти е да общуваш с тях?… ако ти самия си дете – може би. Но ако наистина носиш „онова“ качественото в себе си… може би му е нужно да се изяви, да се покаже… – чрез нови букви, чрез нови думи… Първо в теб самия да „почне това“. „То“ по принцип така се „чува“ – с „нови“ мисли, с „нови“ думи, качествено нови. а не надградени и натъкмени и дообогатените социално-популярни картинки. Дори в съдържанието на текста в темата е заложено точно това – защо самия текст не бъде пример за тоя „призив“. как да „покажеш“ на хората нещо, само чрез пожелания. да не говорим за „просветлението“ че именно заради заимстването толкова е кривнало от същността си, че един наистина осъзнато просветлен човек, ако го погледне и зачете това, какво мислиш би направил? e

    Да… така се получава пък онова, дето „децата“ често му казват „елитаризъм“… Но същностните и качествените хора винаги са малко. Винаги – много малко. И това е неизбежно. Да – неизбежно ще стане и да пишеш и да не ти казват „даааа – този сайт е върха; добре че ви има; това е истината; бъди жив“… и т.н. И чак при този избор вече наистина ще трябва да избереш между „висшия ти аз“ /формален цитат/ и разни други шаблонни схеми, които само това им е смисъла – да са шаблони, щото всички ги повтарят и заради това „децата ги разбират“. Поне се изживяват наразбиращи.

    „Дълбокия човек“, се изразява чрез дълбоки средства – въпрос на съотвествие. същото съотвествие е и за обратното.
    И като пиша всичко това не означава че не разбирам, че писането на всичко това, не е също част от „сценария“ един човек да се учи от себе си. Но задълбаването в собствено описание, рано или късно се оказва капан – защото човека се затваря неусетно в описанието си. И вместо да си спомня, че всяко описание единствено съществува чисто условно, описанието почва толкова да се обогатява, че започва да играе ролята на „същността“. А което и да е описание, никога не е същността. Никога – описанието е само отражение, А никой отразен образ не е оригинала си. И всеки образ е по-скоро подобие – и то опростено… А не „оригинала“. Смисъла на духовността е да се „направи директна връзка“ – вътрешна връзка с „оригинала“ – без да се налага да се използват „кривите огледала“ на концепциите и описанията… това кратко може да се онагледи от следното „цитирано обобщение“ – „Картата“ никога не е „територията“. територията на човешкия вътрешен свят е винаги непозната територия – и в нея има един единствен „изсл

    Коментар №2 nikolay 14/11/2008 • 14:48
    Благодаря  на  bezime ,че  ме  накара  отново  да  прочета  статията  по  горе  и  да  осмисля  за  себе  си  къде  егото  ми  все  още  надделява  над  висшия  ми  Аз,кое  все  още  не  ми  дава  възможност  да  възтановя  напълно  връзката  ми  с  Цялото.Надявам  се  това  да  помогне  и  на  други  да  прочетат  още  веднъж  статията  и  да  осмислят  написаното. Статията  е  много  важна  за  всички.
    Коментар №1 bezime 14/11/2008 • 12:16
    Йосиф,
    нарочно гледах да избера някой от по-новите ти писания. Просто за сравнение с нивото на първите ти опити.
    Не си мръднал от времето в което започна – писането поне предполага човек да навлиза в дълбочина… Явно е само възможност. Много думи, но теб те няма в цялата работа. И въпросите за „ежедневието“ са пак същите – ама щото масата са на това равнище. Това така или иначе е даденост.
    Въпроса е, че и „отговорите“ и книгата са такива. Дори една глава от нея да  имаше в която да изпишеш и отразиш „предния ти фронт“ – далеч от популярното… Просто твоето индивидуално ниво – разбира се, стига да го има… така или иначе поне следи от него не се „четат“… Засега.
    Колко ли още години ще водиш това, докато се насити съответната потребност, за да минеш нататък?Това не е критика Йосиф… И няма значение дали ще го прочетеш, ще го изтриеш, или ще го коментираш – за никого няма значение.