Брояч
5452476
Users Today : 7
This Month : 282
This Year : 313
Views Today : 60
Who's Online : 1
free counters

ДРАГИ ПЕДАГОЗИ

ДРАГИ ПЕДАГОЗИ,

Иска ми се, следващите редове да послужат като помагало при преобразуването на днешната педагогика.
Най-трудната ми задача в началото е да ви убедя, че сте ******** (автоцензурирано). Това е изключително важно. Ако не приемете това мое твърдение, според мен, не сте подходящи за образователната система – по много причини, които ще се опитам да обясня в следните редове.
Първо, този, който се смята за умен човек, много трудно приема чуждо мнение, което е различно от неговото собствено. Той прилича на захлупен съд, в който не можеш да налееш нищо. И съществува такава зависимост, колкото е по-празен съда, толкова по плътно е затворен.
Второ, надявам се, че който е прочел горните редове и е възмутен, вече се е отказал, да си губи времето с четенето на следващия текст. Така той няма да се включи в преобразуването на образователната система и системата ще го изплюе. Горделивия човек е много консервативен и не притежава необходимата творческа гъвкавост.
Трето, ако не сте възмутени, че ви наричам ******** (автоцензурирано), значи не се смятате за съвършени и сте готови да се учите, т.е. да имате в предвид и нечие чуждо мнение. Т.е. вие сте отворени съдове, които колкото и да са пълни, все има малко място за още нещо.
Четвърто, ако не сте възмутени, че ви наричам ******** (автоцензурирано), значи във вас има онези ценности, които ви правят подходящи да работите като педагози. И вероятно, ще намерите в себе си сили и упорство да преодолеете съществуващото обществено мнение и инерцията натрупана през изминалите столетия и хилядолетия. Ако се заемете с тази задача, не очаквайте благодарност, а по-скоро само хули.
Пето, човешкото самочувствие за значителен интелектуален потенциал, в повечето случаи се базира на доброто заучаване на това, което преподава старата образователна система. Опита тази система да бъде променена разклаща основата, на която е базирано високото самочувствие. Губи се това, на което си разчитал толкова години. Затова такъв човек ще се бори със зъби и нокти да не се променя това, на което се базира самочувствието му. Този, който допуска, че не е върха на интелекта, не изпитва нужда да разчита на твърдо установени истини и е действителния двигател на еволюцията. Той е много по-малко програмиран и много по-лесно допуска препрограмирането си.
Шесто, педагог със високо самомнение се опитва да мачка учениците, които не мислят като него. Той изпитва постоянна потребност да доказва на другите, колко е способен, защото така заглушава гласа на собственото си съмнение – дълбоко в себе си той знае, че е въздух под налягане и затова изпитва нужда постоянно да се самозалъгва. Такъв педагог създава бъдещите лумпени и утайки на обществото, защото внушавайки на едно дете, че е некадърно, му прекършваш крилете и то остава на дъното. Човек с високо самомнение не е достатъчно самокритичен и не разбира, колко сериозен проблем създава и колко голяма е отговорността му.
Мнозина смятат, че промяната на образователната система трябва да стане „от горе”, без да подозират, че това е внушение на тоталитарната система – това не е поражение само на бившата социалистическа система, всички останали държави не са по-малко тоталитарни, защото образователните им системи не се различават съществено от нашата. Във всички министерства царува чиновническия дух – основното е да се създават и изпълняват правилници и инструкции. И колкото един чиновник е по-стриктен в изпълнението, колкото по-малко мисли, толкова това се смята за „добре свършена работа”. Не прави изключение и Министерството на образованието – за да оправдае получаването на заплатите си, засипва училищата с правилници и инструкции, които само допринасят за обосноваването на приказката за зеления кон. Чиновническият манталитет няма интерес да променя статуквото и е абсурд да се очаква промяна от там. Затова единственият начин да се промени нещо в образователната система е по места – ентусиасти да опитват нови методи. И само положителните резултати могат да се противопоставят на натиска на консервативната система. Положителните резултати действат заразно, а това може да доведе до количествено натрупване, което да принуди министерството на отстъпки. И не забравяйте – победителите никой не ги съди, само дето трудно признаваме, че някой е победител.
Ако се чувствате неуверени и ви се иска да има повече информация, как се прави това или онова – винаги помнете, че това е отровата на тоталитарните програми. Тази несигурност и страх са програмирани във вас от система, която се е опитвала да създава безгласни пионки. Само осъзнавайки този факт можете да неутрализирате тяхното действие. А идеи можете да намерите в опита на много педагози по света – потърсете и ще намерите. Но никога не забравяйте, че това са само идеи, а не правилници и инструкции. Идеите трябва да се прилагат творчески, в зависимост от конкретните условия. Не се страхувайте да експериментирате, не се страхувайте да грешите – не можете да причините по-големи поражения от съществуващата тоталитарна система. Намираме се на дъното, така че, каквото и да направите за промяна на системата е все оттласкване нагоре.
Иска ми се да почертая дебело, че това е геройство. Герой е този човек, който не се страхува да направи нещо за общо благо, което се страхуват да правят повечето хора. Така че, да се опълчите срещу системата, си е чиста проба геройство, още повече, че нямате подобни примери в своето детство. Това не са пресилени приказки – този, който се заеме да прекарва първите пътечки към промяната ще го усети на собствения си гръб – ще му бъде много трудно. Но на следващите поколения ще им бъде много по-лесно – ще имат пример пред себе си, който само трябва да усъвършенстват.
За да бъде един педагог истински и успешен трябва да се стреми към три неща: да обича децата БЕЗУСЛОВНО, да се стреми да стане колкото се може по-добър психолог и да бъде добър професионалист в областта която си е избрал: литератор, математик и т.н.
Да обичаш без да се ръководиш от симпатии е голямото днешно изпитание пред всеки човек. Това важи особено за педагозите – децата са различни, но трябва да се обичат еднакво, за да останат различни. Защото любовта дава свобода, а безразличието я отнема. Само чрез любов могат да се премахнат казармените порядки от училищата и да се излекуваме от тоталитарната дресура.
Много е важно педагога да е МНОГО ДОБЪР ПСИХОЛОГ. За съжаление, в педагогическите специалности този предмет се изучава много повърхностно. На практика, образованието не дава никакви практични знания и умения. И ако конкретния човек няма вътрешно развити знания и умения, натрупани от предишни опитности, той е безполезен като педагог, защото не знае как да помогне при ежедневните психологически проблеми.
В днешната образователна система (в световен мащаб) не се учи най-главното – как се става човек. Какви са причините за конфликтите в обществото и как могат да се преодолеят. Какво предизвиква конфликтите в семейството и как могат да се избегнат. Как се става родител и какво трябва да знаеш за да не се опитваш да превръщаш децата си в свои копия. Кой в образователната система знае, колко е важно да се съхрани индивидуалността на всяко дете – то не е пластилин, който можете да мачкате, както сметнете за добре, защото това дете след време ще постъпва по същия начин. Днешната агресивност на децата е натрупан протест срещу отнетото им право на свободен избор – колко педагози са готови да дават това право на свободен избор? Колко педагози са готови и знаят как да проведат разговор с родители, които са програмирани тоталитарно? А този разговор в повечето случаи е много труден – препрограмирането на възрастния човек понякога е невъзможно, но задължително трябва да се постигне някакъв компромис. Колко от вас са готови да се сражават с тези проблеми и докога ще ви стигнат силите?
Решаването на всичките тези въпроси е много по-важно, навярно хиляди пъти, отколкото да се научат децата, как се решава корен квадратен. Затова усилията на всички в системата трябва да бъдат насочени в тази посока, а не да се втълпяват безполезни знания. По всеки предмет трябва да има някакъв минимум знания, а задълбочено изучаване да става само при интерес от ученика в незадължителни часове. Не е вярно, че има деца, които не се интересуват от нищо – има само система, която ги е направила безразлични. Колко педагози са готови да се преборят с това безразличие? И педагози ли са тия, които не умеят и следователно, нямат желание да се справят с безразличието? Ето още един много голям проблем на образователната система – как се създават отговорни хора. Отговорни, не в смисъл обезателно да решат някакъв проблем, а творчески отговорни – винаги да търсят и намират няколко решения на проблема. Но това е възможно, ако един човек се чувства свободен, т.е. е възпитан да бъде свободен – втълпените му правила винаги допускат само едно решение.
Най-важното, което трябва да научите, за да станете действително педагози, е да се научите да давате свобода. Когато започнете да работите по този въпрос, ще видите, че свободата е изключително многообразна. Обикновено, когато стане въпрос за свободата, повечето хора, работещи в системата, се страхуват тя да не се превърне във слободия. Точно обратното – свободния човек е отговорен човек, защото тежестта за вземане на решения ляга изцяло върху него. А ограничения е безотговорен, защото му е втълпено, че някой друг трябва да решава вместо него и да носи отговорността за тези решения. И в такива случаи неизбежно идат конфликтите, лошата дисциплина, арогантността и безотговорността. Ще трябва да се научите да имате по-голямо доверие на децата – никога не забравяйте, че те може да са по-възрастни души от вас самите и следователно, с повече опит и разбиране. Ако забравяте това, несъзнателно имате отношение като към недоразвити, към олигофрени. И те започват да се държат като такива, просто за да ви натрият носа. Не си вкарвайте автогол.
Основното във вашата работа е атмосферата, която създавате. Най-важното е да обичате децата без да критикувате, т.е. да се научите да виждате само хубавите им страни, а недостатъците да не забелязвате. Затова би било хубаво те да са ваши приятели – равностойни приятели, а не малки приятелчета. Можете да си позволите, като на приятели, да се оплачете, колко ви е трудно понякога. Не се срамувайте и да си поплачете пред тях. За усвояване на материала е необходима приповдигната атмосфера – ако по някаква причина в началото на часа настроението е подтиснато, опитайте да го промените, ако не успеете, отложете преподаването на материала. За създаването на подходящата атмосфера, когато имате възможност излизайте сред природата или на друго подходящо място според темата. Подходящата музика също не е за подценяване. Ако децата са разсеяни, променете темата, и т.н. Ако атмосферата около вас не ви интересува, ако смятате, че е достатъчно само да си изпеете материала по програма – вие сте фигурант, който прави всичко това за една заплата. Тогава е много по-добре, за вас и за околните, да си потърсите друга работа, далеч от образователната система. Всичко това се отнася и до преподавателите във ВУЗ – не е ясно защо, те се смятат за по-специални.
Основният проблем на образователната система е, че е изместен фокуса на внимание, на целта. Всичките усилия на системата са насочени към натрупване на информация, а трябва да са насочени към разбиране на процесите в човешките отношения, в обществото и Вселената. Разбирането и информацията са в обратно пропорционална зависимост – колкото повече е информацията, толкова е по-трудно разбирането – все по-трудно е да се забележи взаимозависимостта между отделните факти. А това зависи от всеки един от вас. Веднага ще кажете, че има програма, която сте длъжни да спазвате. Но това са празни думи. Ако искате да промените образователната система и да не носите отговорност за осакатените човешки души, трябва да се обявите срещу правилниците. За заплатите си сте единни, а съдбите на другите хора не ви интересуват.
Мисля, че образователното министерство трябва просто да бъде закрито. Изобщо, много от обществените процеси трябва да бъдат децентрализирани, за да могат да се променят в крак с времето. Функциите на държавата трябва да бъдат силно редуцирани – това е отживяла времето си система – държавата е силово обединение за противопоставяне срещу враг. Ако хората са настроени да живеят в мир и разбирателство помежду си, заплахата изчезва, държавното управление губи своята ефективност и се превръща в безсмислен товар за обществото. Не позволявайте на властолюбци да ви манипулират със страховете ви!
Поради всичко това образованието е неефективно и е загубило престижа, който би трябвало да има. Затова са и много трудно разбираеми претенциите на част от вас, че обществото ви е длъжно за нещо. Обществото уважава и дава, когато вижда положителни резултати от нечий труд. Колко са хората, които си спомнят с любов за някои свои учители? Наблюдавайте реакциите си – нима не очаквате някой друг да промени нещо, все нещо ви пречи, децата били некадърни и т.н. Защо не си дадете сметка, че тези, които изработват правилници и закони също са ваш продукт – защо те не са съпричастни и добронамерени, или както винаги, вие нямате нищо общо с това?
Много важно е в образователната система да се въведе обучение по медитация и тя да се практикува през всичките учебни години – това е способа, който най-бързо може да премахне поразиите, които причинява днешната образователна система на индивидите. Защото способностите на всеки един човек чрез медитацията се разгръщат в най-пълна степен и той поема отговорността за собствения си живот и осъзнава, че трябва да е полезен на другите, защото всички сме едно единно Цяло.
Моля простете ми, че ви нарекох ******** (автоцензурирано) в началото, но много ми се иска да не забравяте, че крилата ви са слепени с восък и от прекаленото доближаване до Слънцето, те ще се разпаднат. Също така би било хубаво да свикнете с мисълта, че няма само умни или само глупави хора, а и най-умния си е малко прост.

Създадено: 17/03/2007 • 11:30
Обновено : 12/10/2007 • 20:46
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 7566 пъти

Коментар №12 Svetlinka 19/01/2008 • 14:16
За да си учител, трябва да си не само методист, но и педагог и психолог. Трябва да познаваш не само материята, която преподаваш, но и да познаваш добре възрастовите особености на учениците. Трябва да умееш да преобразуваш  учебния материал така, че да е на достъпен за децата език. Трябва да притежаваш ред личностни качества, с помощта на които да можеш  да отговориш по най-подходящия начин на всички предизвикателства, на които те подлага работното ежедневие. Или поне да се стремиш да постигнеш всичко това.
Коментар №11 alex 20/10/2007 • 16:32
Да  бъдеш  учител  е  призвание  а  не  професия.Човек  избира  престижна  (според  човешките  разбирания  добре  платена  или  лека  професия)  за  да  е  признат  в  обществото.А  призванието  се  дава  „отгоре“.Помислете  си  какъв  е  бил  мотива  ви  при  избора  на  тази  професия?Били  сте  „призован“  или  сте  търсели  „лека“  работа?Малко  са  тези  които  почиват  3 месеца  в  годината…
Коментар №10 emilia 12/07/2007 • 12:38
Това, което мен ме вълнува е съзнателното втълпяване чрез всички медии нрез последните години на това, че учителите са недостойни, непрофесионалисти, незаслужаващи уважение и т.н.Работя като учител от 5 години и се радвам, че имам този контакт с бъдещето на нацията.Понякога се чуствам като сам войн, който трябва да се бие с вятърни мелници.Много е трудно да се върви срещу инерцията, по която се движи цялото ни общество.
Коментар №9 Katya 23/03/2007 • 20:01
Здравейте
Много се радвам, че се продължава да се интересувате и вълнувате от темата за педагогиката и за педагозите. Аз лично си мечтая за времето когато не само ще се говири в препоръчителен тон за учителите, но и ще са толкова уважавани, добре поставени и платени, че младите момичета и момчета да мечтаят да станат учители, а не манекени певци,  футболисти. Наред с хората на спорта и изкуството да има също така известни педагози, които да учат дълго и тренират упорито как да приложат наученото, т.н. да постигнат мъдростта. Е-е-ех мечти!
Коментар №8 dia_65 22/03/2007 • 15:11

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ НА ВСИЧКО И

ВСИЧКИ !!!

БЪДЕТЕ ВЕДРИ , УСМИХНАТИ  И ДОВОЛНИ !

Коментар №7 dia_65 22/03/2007 • 15:05
Чудесни размишления ! Напълно съм съгласна с посочения начин на работа с ДЕЦАТА-тези слънца-защото от това зависи какви човеци ще пораснат.Да,свободата е много важен фактор, както и Любовта, за да има творчество. Защото то е заложено във всеки от нас. Да не се спира прояваването му с лоши методи, а напротив – да се насърчава.

Понякога мислим, че правим добро, а става лошо. Да се замислим върху отговора на отсрещната страна, ако е афектирана.

Да работим с Любов във ведра обстановка е основа за добри резултати.

Дано повече педагози прочетат статията и без да се възгордяват – да вървят напред и нагоре по посочения начин.

И, макар че съм „чиновник“, мисля, че и други колеги ОЦЕНЯТ положително казаното от Йосиф!

БЛАГОДАРЯ ВИ – ЛЮБОВ, СВЕТЛИНА, ИСТИНА

 

Коментар №6 nikolay 22/03/2007 • 07:33
Mисля,че  за   статията  може  да  се  каже,че  е  като  работливата  пчеличка  която  дава  сладък  мед,  но  и  жили  .Целта  на  статията  според  мен  е   да  се  „пресее  зърното  от  сламата“.Мисля,че  Йосиф  много  добре  е  съзнавал  какво  го  очаква  използвайки   израза “ глупаци.“Думата  няма  за  цел  да  обиди  някого.Тя  има  за  цел  да  провери  истински  готовите  за  промяна  и  това  е  много  добре  обяснено  в  пунктове  от  едно  до  шест.А  който  е  прочел  до  край ,но  не  приема  извинението, значи  все  още  е  обиден  и  не  умее  да  прощава (отново  проверка).Мислите  ли ,че  статията  щеше  да  има  същия  ефект  ако  Йосиф  беше  написал   примерно „не  толкова  умни  за  колкото  се  смятате“.Всички  щяха  да  поставят  себе  си  в  категорията  на “ умните макар  и  не  толкова  умни“.Обидени  нямаше  да  има,но  и  истински  готови  за  промяна  също.Гордоста  и  високомерието  присъства  най  много  сред  интелигенцията,и  може  би  това  е  един  от  начините  да  се  осъзнаем.Не  знам  защо  думата  беше  цензурирана.Сега  човек  може  да  си  помисли  каво  ли  не..Благодаря за добрите думи.
Целта на статията е да провокира (както и на целия сайт) тези, които не се обиждат, защото в тях са истинските ценности и те са двигателя на прогреса. И да отблъсне тези, които се обиждат, защото много често те несъзнателно пречат на промените. Обидчивите са педагози-романтици, които през целия си живот едва събират смелост да да направят няколко плахи стъпчици за някаква промяна. Но когато се съберат по много на едно място този тип хора, понеже изпитват едни и същи чувства, недоволството им развърта доста силни колективни енергии, които ги карат да хвърлят камъни, да викат „Разпни го!“ или „На кладата!“.
Сайта е цензуриран, защото не предизвика необходимата дискусия, а и гледам да не се прекалява.
Коментар №5 123 21/03/2007 • 22:29
Здравейте, първо на всички. И нека най напред да благодаря на Бог че е дал такъв ум и разум на  Йосиф които много точно описва нещата.Много е прав за педагогиката на учителите че най напред трябва да бъдат добри психолози. Е някои от тях това го умеят но повечето са си гола вода така че вместо да се сърдят по добре би било да си се вземат в ръце и да си се поубразоват вместо да се сърдят и да мрънкат и да изпитват неудобство от собствената си некадърност.Прав е Йосиф където казва че някои го правят просто заради заплатата.Аз съм на същото мнение като него даже аз мисля че ако им отнемат заплатите то просто в България учителите  изведнъж ще изчезнат нали далеч съм от тази истина това да стане.Въпроса е съвсем друг мисля че ме разбирате.И така всичко добро на всички и нищо лично към никои с голямо уважение към всички.Ангел Ангелов
Коментар №4 Katya 21/03/2007 • 03:25
Нека да кажа две думи и аз вече като непрактикуващ професията си от 5 години педагог.  Да като цяло статията е много емоционална, опитваща се да събуди още от самото начало емоциите и в читателя(педагог за предпочитане). Явно, г-н Йоргов, имате някаква случка свързана скоро с образователната ни система, вдъхновила Ви за написването й. Като общо доста верни неща, но  не виждам практическа насоченост. Как да стане така, че да не се работи по симпатии, от опит знам, че  е невъзможно. Винаги съм си обичала всички ученици(а и няма начин в началното училище, особено в 1 кл. -толкова са мънички и сладки), но не съм робот, едни деца, които идват от семейства където са гледави с много любов, те спечелват веднага моята симпатия, други, които са направо тормозени в семействата си са като таралежчета – те показват само бодлите си(след година когато преминат в горния курс винаги те са се хвърляви да ме прегръщат и  искрено се радват от срещата ни, което винаги ме е удивлявало, а уж най-много съм им се карала). Да не продължавам по останалите моменти, че може да се получи още една статия . Не оневинявам образователната ни системата и съвременото училище – особено бездушието което се налага там – както от страна на учителите, така и от страна на родителите, а да не говорим за инстанциите. Бездушие, безхаберие, страх и безпринципност, някой от основните характеристики на съвременото училище . Като направя равносметка, обаче, в училището в което работих 19 години мога да преброя на пръсти учителите, които заслужават да бъдат в графата на вашите „неглупаци“(те наистина са най-видимите), май „глупавите“ все още са доста повече.
Мога със сигурност да твърдя, че училището като институция е много конкретно и точно отражение на цялото общество, а педагогиката – на стремежите на това общество към развитие. Има ли проблеми в училищетго – проблемите са много повече в самото обществото, има ли застой в педагогиката – има застой и в общественото развитие.
Сигурна съм, че новите хора – с по-широко съзнание, развиващи различно разбиране за живота и света са вече в това училище и колкото и да е чудно,   то ще помогне за тяхното създаване. Като съвремена алтернатива, ако ножа е опрял до кокала  е индивидуалното обучение, но понякога смяната на училището дава положителен резултат.
Приятно ми беше да поплувам в познати води.Здравей Катя,
благодаря за коментара. Въпроса, който поставяш е много важен затова бързам да поясня. Не искам от учителите да са роботи, а само да се стремят към промяна – постоянно. Това, което ти си решила, че е невъзможно да се обича еднакво, съм напълно съгласен с него. НО, ако венъж решиш и се оставиш на течението, няма нищо да се промени в системата. Хубаво би било, ако решиш, че трябва да се промениш и следиш за своите реакции и ги корегираш постоянно – това вече е друга работа. Пак ще обичаш по различен начин, но разликата постепенно ще става все по-малка – и тогава учениците няма да се чувстват дискриминирани. Успех в новото поприще.
Коментар №3 tatqna 19/03/2007 • 18:01
За да се промени съзнанието на хората и на обществото като цяло, според мен трябва да се започне от промяна в съзнаието на всеки един от нас, защото ние сме съставните елементи на това общество. Съгласна съм, че трябва да настъпи и промяна в педагогиката , защото децата израстват и се оформят не само под въздействието на семейството, но и училището има съществен дял в това отношение.Не е нужно принудително да им бъдат втълпявани програмите, с които сме задръстени самите ние, защото така порочният кръг се затваря и понякога минава много време, преди порасналия вече човек да се отърси от зомбиращото влияние на обществото и да потърси един по-различен път /ако въобще това се случи в рамките на този му живот/. Приемам апела на Йосиф, но допускам, че няма да бъде разбран от представителите на педагогическото съсловие/ поне на по-голямата част от тях/, защото когато хората говорят на различни езици, трудно биха се разбрали. Г-н Йоргов просто имам по-широк кръгозор отколкото повечето от нас.
Всяко общество си създава опреден набор от правни, морални и етични закони и норми и се противопоставя енергично на всяка промяна, но…всичко с времето си.Нима след сто години ще бъде същото?!
Коментар №2 tiat 19/03/2007 • 08:34
За учителите:
Мили учители, тази статия е прекрасен пример как не трябва да работите. Не може да научите никого на нищо, наричайки го глупак. (Извинението не променя нищо) Това може да стане наистина само с Любов. Вие най-добре знаете как децата безпогрешно усещат кой ги обича.
За сайта:
Като цяло сайта е прекрасен. За съжаление тази статия е като капката катран в кацата с мед.
За автора:
Повече хармония и Любов, наистина БЕЗУСЛОВНА.
Коментар №1 Valeria 18/03/2007 • 02:47