Последни коментари
    Брояч
    5432215
    Users Today : 30
    This Month : 49
    This Year : 52
    Views Today : 197
    Who's Online : 3
    free counters

    АЛТЕРНАТИВА

    Работа, пари и творчество

    Работа, пари и творчество
    Потокът на лекотата и потокът на достатъчното

    Скъпи приятели, за мен е радост и удоволствие да съм сред вас днес. Познавам ви толкова добре, сякаш вчера сме се срещнали за последно. В сферите, които обитавам, времето е без значение. Аз ви познавам много добре, въпреки че вашето проявление и външен физически вид сега се различават от времената, в които бяхме заедно.

    Аз съм Йешуа. Живях на Земята в човешко тяло като Исус. Бях човешко същество сред хората както всички вас. Нищо човешко не ми е чуждо. Именно въз основа на тази опитност като човешко същество ви подкрепям във вашето развитие, в раждането ви за Новата епоха. Настъпва Нова Епоха. Тече трансформация, с която всички вие се чувствате силно свързани.

    Искам да ви кажа и нещо друго за себе си. На земята аз бях човешко същество от плът и кръв, но бях установил канал с енергията на Христос. Христовата енергия се изливаше чрез мен, което беше същността на моя принос за Земята по онова време. Но Христовата енергия не е само моя – тя принадлежи на всички вас. И всички вие посявате по едно семе, което носи част от тази енергия на Земята днес и в това се състои вашата най-голяма задача.

    И все пак, тази трансформация от старото към Новата епоха изкоренява и разклаща много неща. Областта на работата и парите до голяма степен е въвлечена в този процес на „изкореняване”, тъй като точно в тази сфера старите енергии са изключително активни. Можем да определим тези енергии като енергии на властта и егото.

    Старите енергии са били толкова силни и активни в това поле, че може да ви се струва доста трудно да имате добре балансирано отношение към работата и парите. В работата си, в организацията или фирмата, за която работите, или с хората, които са ваши колеги, вие се сблъсквате с обществото. Много пъти сте се питали как да се справите с енергиите, които не харесвате, но от които все пак сте обградени ежедневно. В тази среща между старото и новото вие искате да разберете какво би трябвало да бъде отношението ви към това противоречие.

    На основата на енергийните центрове в тялото ви бих искал още малко да изясня този въпрос. Аурата, която всяко човешко същество притежава, се състои от седем чакри или енергийни центрове. Волята се намира в слънчевия сплит или третата чакра (близо до диафрагмата или стомаха). В този център на персоналната воля са властта и амбицията. В епохата на старата енергия, на човешкото същество от старото време, хората са живеели изключително от този център. Това е свързано със стремежа да се побеждава, да се поставят собствените интереси на първо място и да се води борба за сметка на другите. Подобно поведение често е продиктувано от страх и чувство на обърканост. Нямам намерение да осъждам тези енергии, а просто искам да кажа, че те често се активизират от мястото на слънчевия сплит или третата чакра.

    Една чакра по-нагоре се намира сърдечният център. Сърцето ви свързва с висшия ви произход, с енергийните сфери, в които някога сте живели и откъдето носите в себе си идеали, които остро контрастират на енергиите на властта и егото.

    Това, което се случва сега при тази трансформация на съзнанието, е превключването от слънчевия сплит към сърцето. Това не означава, че слънчевият сплит трябва да бъде изоставен или изобщо отхвърлен. Не е вярно, че трябва да се „отървете от егото”. Става въпрос по-скоро за това да преминете към друго ниво на съществуване и по този начин да поставите живота си на основата на енергията на сърцето. Всички вие се стремите да постигнете това по един или друг начин в личния ви живот и по-специално в областта на работата и творчеството. Всички вие се чувствате силно свързани с тази смяна към енергията на сърцето. Всички усещате, че по този начин можете да живеете живота си с много повече радост и спокойствие.

    По отношение на въпроса как да се справите с енергиите, основани на егото (вътре във вас и около вас), съществената стъпка, която се изисква от вас, е да се свържете от позиция на сърцето с енергиите в слънчевия сплит (волята и егото) и да ги поведете по един любящ и нежен начин. Именно тази връзка между сърцето и слънчевия сплит (или по-общо казано – връзката между горните и долните чакри) ви осигурява изобилие в областта на работата, творчеството и парите.

    Как ще разберете дали действате от позицията на сърцето или от позицията на страха и егото? Бих искал да подчертая две важни характеристики на сърдечната енергия, което може да ви помогне да я разпознавате във всекидневния ви живот. Първата характеристика е липсата на борба и наличието на спокойствие и простота. Ще го нарека просто потока на лекотата.

    Потокът на лекотата

    Вие сте свикнали да се борите и воювате за нещата, които искате. Особено в областта на работата има доста конкуренция и битки на егото. Често трябва да действате като някой, който не сте, за да получите признание и отличие. Това противоречи на стремежа на сърцето ви. Сърцето жадува за много по-естествено присъствие. Сърдечната енергия не упражнява натиск и е много мека и нежна по природа. Сърдечната енергия ви говори чрез интуицията. Сърцето ви дава нежни импулси и внушения и никога няма да ви каже нещо, което е емоционално заредено със страх или напрежение.

    В ежедневния си живот можете ясно да видите дали нещата вървят гладко и естествено или непрекъснато срещате съпротива в опитите си да постигнете нещо. Ако става дума за последното, това означава, че не сте настроени към сърдечната енергия или поне не в достатъчна степен. Тайната на сърдечната енергия е, че тя върши чудеса не със сила, а с лекота и нежност.

    Да се осмелите да се доверите на вашата интуиция е най-важният начин да влезете в съгласие с енергийния поток на сърцето, който аз наричам „поток на лекотата”. Когато действията ви в контекста на работата и творчеството са въз основа на вашата интуиция, дори това да е против културата на работното ви обкръжение, това ще създаде неочаквани възможности и шансове за вас. Ще ви приближи до вашия собствен Божествен Аз и ще ви направи по-силни на сърдечно ниво, а това само по себе си ще привлече към вас обстоятелства и хора, които изпълняват вашите най-съкровени желания.

    Когато имате проблеми в работата, когато усещате, че не сте на точното място във вашата конкретна работна среда, останете известно време в тишина и уединение. Намерете един спокоен момент, в който да се освободите от всички мисли и идеи, които сте поели от социалното ви обкръжение, както и от всички страхове и безпокойства, които ги съпътстват. Опитайте се да погледнете на тези мисли и емоции от едно дълбоко и тихо място в центъра на сърцето ви. Вижте ги такива, каквито наистина са – облаци, които се събират пред слънцето, но те не са самите вас. Стигнете до сърцевината на слънчевата светлина в сърцето ви и попитайте Аза си какво е добре да направите точно сега. Свържете се с вашето древно и мъдро сърце, източник на вашето най-висше творчество и поискайте от интуицията си да ви каже какво точно да направите в този момент. Не се опитвайте да основавате действията си на външни мнения, социални стандарти на поведение, които специално в областта на работата могат да бъдат съкрушителни. Социалното или колективно съзнание в тази сфера е силно повлияно от страха – страха от изгубване на работата, социален неуспех и бедност. Всички тези страхове могат да замъглят вашата интуиция, но все пак има един вътрешен глас, който ще ви каже какво да направите точно сега. Ключът е в това да си позволите да послушате този глас и ще видите, че той ще ви даде истинските отговори.

    Докато се опитвате да стигнете до вътрешния си център, съмнението в самите вас може да ви блокира и да ви накара да отхвърлите вашите сърдечни прозрения и стремежи като нереалистични и погрешни. Съмнението в себе си може да ви попречи да се доверите на духовния път, който се простира пред вас. Под духовен път разбирам пътя от преживявания, който ви свързва с най-висшия ви духовен източник и с творческите енергии, които искат да се изявят във външния свят чрез вас. Тези енергии вече присъстват. Но вие можете да ги разпознаете и проявите във външния свят единствено когато се вслушате в собствените си чувства и им се доверите. Душата ви говори чрез вашите чувства. Няма външни гаранти или поръчители. Най-важно е доверието. Да приемете посоката, в която ви водят чувствата ви и да действате според интуицията си, означава да се отворите за водачеството на сърцето и наистина да направите промяната от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето.

    Достигнали сте финалния етап на господство на слънчевия сплит. Душата ви е влязла в това прераждане с намерението да промени този начин на съществуване и вие сте силно мотивирани да изразите вашата креативност от позиция на сърцето. Моля ви да се доверите на себе си в този етап и да продължите по този път, тъй като вече внасяте в този свят една нова енергия, която е от голямо значение. Тази енергия често води до промени, за които не си давате сметка и по този начин правите повече добро, отколкото съзнавате. Вие помагате за раждането на Новата Епоха, като се доверявате на потока на сърцето си и се осмелявате да следвате този поток. Затова не се съмнявайте и продължавайте по своя път.

    Енергията на сърцето е много по-тиха и нежна, отколкото конкуриращите се и груби енергии, които най-често управляват сферата на работата. По тази причина се изисква смелост и сила, за да останете центрирани в сърцето, докато сте заобиколени от тези основани на егото енергии. Но ви казвам следното: следвайки потока на сърцето си, това най-накрая ще ви доведе до творчески възможности, които са съвсем реални и практически, а също и ще ви донесе изобилие в материален план. Въпрос на вяра и смелост е да се оставите на този поток.

    Казах, че ще спомена две важни характеристики на енергията на сърцето. Започнах с потока на лекотата. Искам също да поговорим и за потока на изобилието, който ще нарека потока на достатъчното.

    Потокът на достатъчното

    Енергията на сърцето е източникът на истинското изобилие в живота ви. Изобилието се отнася до всички сфери на живота ви: от физическото, материално ниво до емоционалното, социалното и духовното ниво. Трябва да изпитвате радост и да бъдете обгрижвани на всички тези нива. Тук искам да разгледаме конкретно въпроса за материалното изобилие, тъй като той има допълнително значение по отношение на душите на Служителите на Светлината.

    Душите на Служителите на Светлината имат духовна ориентация. По принцип тези хора са идеалисти и са склонни да осъждат парите като нещо грешно, като по-нисша енергия. Причината за това отрицателно отношение към парите е, че те са започнали да ги асоциират с властта и богатството, които са за сметка на другите. Парите практически стават синоним на властта. Тази асоциация е една от главните причини, поради които потокът на материалното изобилие е бил блокиран за мнозина от вас, които четете това.

    Освен това душите на Служителите на Светлината, които имат силен духовен стремеж, асоциират парите с елементарните и тривиални неща в живота, които трябва да бъдат трансцедентирани. При тях все още активно битуват много убеждения, които идват от минали прераждания на аскетизъм и въздържание от всякакви материални блага. Тези животи често са били прекарвани в уединение с единствената цел да се постигне духовно освобождение. Енергията от подобни преживявания все още резонира във вашето енергийно поле. Тя води до една строгост, която стеснява вашия кръгозор.

    Но парите сами по себе си нямат вина. Те представляват поток от енергия, която в действителност представлява чист потенциал. Парите предлагат възможности, носят потенциал и в това няма нищо лошо. Същото важи и в случая когато получавате пари, което не означава, че те са за сметка на другите. С помощта на парите можете да създадете красиви и добри неща за другите. При получаването на пари по един радостен начин, вие разширявате потока на изобилието както за себе си, така и за другите. Творческата спирала винаги генерира също и обратен поток, така че получаването и даването да бъдат в баланс. Това е пътят на сърцето. Затова не се страхувайте да получавате пари.

    Тъжно е да се наблюдава как вие, когато наистина споделяте най-висшите си дарби и таланти със света, все още имате задръжки да поискате и получите от света това, от което имате нужда и желаете за себе си. Много стари разбирания ви пречат истински да отстоявате заслуженото и да се насладите на това, което получавате. Но тайната на Вселената е в баланса. Вселената знае, че се нуждаете от поддържане на всички нива, за да можете да изразите най-висшия си потенциал в този живот. В това няма нищо грешно. Когато сте истински творци и творите от сърцето си, вие също така привличате към себе си потока на получаването, но само когато го допуснете в себе си ще можете да поддържате активен и жизнен и творческия поток от вас към външния свят.

    Възможно е да не осъзнавате факта, че сами блокирате потока на парите в живота си, или че изпитвате мълчалива ненавист към тях. Отделете известно време за преглед на най-съкровените си мисли и емоции относно парите и лесно ще установите начина, по който те блокират потока на изобилието във вашия живот. Моля ви да разберете, че предназначението ви е да се наслаждавате на живота на Земята! Естествено нещо е да се радвате на красивите неща, които галят сетивата ви и изпълват сърцето ви с вдъхновение. Това е вашият дом, вашето жилище за известно време, така че, моля ви, позволете си да сътворите материалното си обкръжение така, както желаете да бъде. Ако просто обичате Земята и материалната действителност, това ще създаде поток на изобилие, земята ще започне да ви слуша, защото тя иска да ви осигури всичко, от което имате нужда – не само да се развивате и израствате като духовно същество, но също така просто да се радвате на живота като човешко същество.

    Затова ви моля да преразгледате отношението си към материалното изобилие на най-дълбоко ниво и да почувствате как потокът на изобилието наистина ви предлага възможността да създадете една нова земя и да осъществите мечтите си в най-плътния план на реалността. Сега не е време да се оттегляте от обществото и да медитирате сами на върха на някоя планина. Сега е време за участие. Сега е време да позволите на енергията ви да тече в този свят и свободно да получавате всичко, което идва в отговор на това. Не се страхувайте да получавате изобилие. Да уважавате собствения си принос, да получавате достатъчно в замяна на положените от вас усилия, е част от живота ви на едно добре балансирано духовно човешко същество.

    Искам да кажа още нещо за думата „достатъчно”. Споменах ви, че енергията на сърцето се характеризира на първо място от потока на лекотата. Когато нещата стават лесно и всичко, от което имате нужда, се появява непосредствено на пътя ви, това е знак, че се движите в потока на сърцето. Вторият енергиен поток, който охарактеризирах, е потокът на достатъчното. Достатъчно означава, че всичко, от което имам нужда точно сега, за да бъда един реализиран човек ангел, е на мое разположение. Да живеете в потока на достатъчното означава да се чувствате доволни и благодарни за всичко, което имате. Чувствате се подкрепяни от всичко, което ви заобикаля на материално, емоционално, ментално и духовно ниво. Това е изобилие. Това е да имате достатъчно.

    Преживяването на потока на достатъчното означава, че се радвате на това, което имате Сега. Всички знаете, че усещането за изобилие е субективно състояние на ума, което зависи от обстоятелствата. Количеството на материалното изобилие, което притежавате, не е задължително свързано с количеството удоволствие, което изпитвате. Да живеете в изобилие не означава да сте богати, а да изживявате богатството на всичко, което ви заобикаля. Вие трябва да откриете за себе си вида материално изобилие, което ви задоволява и изпълва. За някои това означава да живеят сами в уединена къща, така че да могат пълноценно да се наслаждават на природата. За други това е луксозно място в града, където да се радват на шума и забързания ритъм на градския живот. По отношение на това няма осъждане от наша страна, от Бог или от Духа.

    Трябва да откриете какво означава достатъчно за самите вас. Ключът е да намерите потока, който ви прави щастливи и ви дава чувството, че живеете в най-голяма пълнота. Това е потокът на достатъчното. Можете да го разпознаете не по количеството материални блага, които притежавате, а по усещането за радост и задоволство във всекидневния си живот. „Достатъчно” е усещане, а не вещ.

    Дисхармонията с този поток може да се прояви по два начина. Може да искате „повече, отколкото е достатъчно” или да искате „по-малко, отколкото е достатъчно”. Ако искате „повече, отколкото е достатъчно”, вие се стремите към материално богатство, от което всъщност нямате нужда или на което не можете истински да се наслаждавате. Твърде многото притежания усложняват живота и практически отнемат част от вашата радост. Радостта избуява при един добър и прост живот. Когато се стремите да имате повече от достатъчно, вие често го правите, за да се осигурите за бъдещето. Възможно е да се пристрастите към парите заради усещането за сигурност, което те ви дават. Но това не е преживяване на изобилието в настоящия момент – сега, а преживяване на липсата му насред материалното богатство! За да бъдете наистина в потока на достатъчното, трябва да се освободите от страха и да си позволите да се радвате на това, което имате. Самата тази радост ще привлече още повече радост в живота ви и ще поддържа потока на достатъчното. Но ако започнете да мислите, че се нуждаете от по-голяма материална сигурност, вие се поддавате на страха, докато онова, от което всъщност се нуждаете, е да се доверявате повече и по-малко да се страхувате.

    Ако желаете „по-малко от достатъчното”, също сте затънали в страха, но в случая това е страх от истинско отваряне към света, от себеизразяване, а също така и страх да получавате. Страхувате се да живеете живота си в цялата му пълнота. Може да си мислите, че не сте достойни или не сте достатъчно способни, или че е грешно да бъдете всичко, което сте и да получавате пълно признание за това. Това, от което се нуждаете, е да почувствате своята естествена красота и невинност. Вашето предназначение е да изразявате себе си и да бъдете обичани за това, което сте. Светът ще стане едно по-красиво и светло място, ако споделите с него дара на душата си и тогава той ще пожелае да ви благослови с изобилие в отговор на това. Вселената е изпълнена с изобилие и вие бихте могли да станете част от този поток, ако се отворите за истинската си природа, която е чиста и безусловна любов.

    „Достатъчно” е естественото състояние на съществуване. Вие всички сте тук, за да го изпитате. Този поток е на разположение за всички вас. Доста безсмислено е да искате по-малко. Не е вярно, че ще напреднете духовно чрез лишения или самоналожена бедност. Като следствие от това по-скоро ще развиете чувство на горчива обида или враждебност. Моля ви да не търсите някакво духовно оправдание за липсата на изобилие при вас. Всички вие сте тук, за да се радвате на живота в неговата пълнота, да позволите на творческата си енергия да се влее в света и в замяна на това да получавате радост, удовлетворение и материално изобилие.

    Сътворяване на потока на достатъчното

    Когато усещате, че сте извън потока на достатъчното, разгледайте настоящите обстоятелства в живота ви и ги интерпретирайте като енергийно съобщение към вас самите: „Това е начинът, по който сега сътворявам реалността си.” Не осъждайте себе си или някой друг за това. Просто го отбележете.

    След това почувствайте енергията на сегашната ви среда – независимо дали това е вашият дом, социален живот или работа – и я сравнете с това, за което истински копнеете в сърцето си. Отделете известно време, за да почувствате какво наистина искате. Не се задоволявайте просто с едно смътно усещане за недоволство или безпокойство, а ясно определете за себе си какво искате в живота си.

    Така вие осъзнавате „липсата” на онова, което нямате. Отбележете болката във вас, която произтича от него, но не затъвайте в това чувство за оскъдица или неудовлетворение. Това не е упражнение, чиято цел е да ви накара да се чувствате зле. По-скоро се фокусирайте върху стремежите, които имате и дълбоко осъзнайте, че душата ви иска за вас именно това. Бъдете убедени, че тези стремежи сочат посоката, която душата ви е планирала да поеме в този живот. Вие ще бъдете подкрепяни от вселената за неговото осъществяване.

    Фокусираното, безмълвно и искрено осъзнаване на тези ваши сърдечни желания е достатъчно, за да се случат промените. Осъзнаването на това кои сте вие е най-големият магнит за промените в ежедневния ви живот. Не е необходимо, дори не е полезно да предизвиквате промените на материално ниво. Ключът е да почувствате дълбоко (но не емоционално) това, за което жадувате, и след това да го оставите в ръцете на сърцето. Просто го освободете и се доверете.

    В живота ви ще започнат да настъпват промени. Навярно най-напред ще започнете да наблюдавате по-отблизо някои от вашите дълбоко вкоренени навици в сферата на мисленето, чувствата и реакциите ви към хората. След това връзките или заниманията, които не служат на истинските ви цели, ще се нарушат или отпаднат. Доверете се, че навлизате в един поток, който бавно, но сигурно ще ви отведе до вашата цел. Обърнете внимание на нещата, които се случват в живота ви. Нещата, които хората ви казват или начинът, по който постъпват с вас, често съдържат скрито послание, което ви казва къде се намирате по отношение на вашата цел.

    Всичко, от което имате нужда на физическо ниво, за да осъществите своите най-съкровени желания, ще се появи в живота ви без никакво усилие, сякаш от нищото. То ще навлезе в живота ви с лекота и елегантност. Може да изглежда невероятно и едновременно с това точно на място. Не вашите усилия, опити, стремежи и насилване на нещата ще ви помогнат, а осъзнаването в тишина на най-истинските ви нужди, честността ви да се изправите пред тях и смелостта ви да се доверите и да позволите на нещата да се случат. Зачитането на стремежите на вашето сърце от позицията на тази гледна точка и предаването ще ви донесат реалността на изобилието.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    Работа с емоциите

    Работа с емоциите

    Мили приятели,

    Радвам се да бъда отново с вас и да общуваме по този начин. Искам да ви кажа, че за мен това също е много важно. Ценя тези срещи, защото така мога да бъда по-близо до вас, отколкото от нивото на моята реалност.

    И все пак аз винаги живея в сърцата ви и чакам моментите, в които сте отворени и възприемчиви за моята енергия. Христовата енергия, която се възражда в тази епоха, не е единствено моя. Тя не е енергия само на един човек, който някога е живял на Земята, а представлява колективно енергийно поле, в което участвате много по-задълбочено, отколкото си представяте.

    Всички вие някога сте дали обет и сте заявили намерението си да пренесете тази енергия в реалността на Земята, да я закотвите на планетата. В много прераждания, векове наред, сте работили по тази мисия. Всички вие сега се намирате в процеса на раждане на Христовото семе във вас и аз ви помагам в това. Аз бях предвестникът, но посяването на Христовото семе беше колективно дело. Дори моето идване на Земята стана възможно благодарение на енергийното поле, което съществуваше тук, изтъкано от самите вас. Ние работим заедно, представляваме едно цяло – затова аз съм достъпен и служа на всички вас, без да съм на изключителното разположение на който и да е човек.

    Днес искам да поговорим по един въпрос, който има голямо и дълбоко влияние във всекидневния ви живот. Става дума за работата с емоциите.

    Последният път говорихме за мъжките и женските енергии, които протичат през вашето енергийно поле и чакри. Подчертахме важността на лечението на трите долни чакри като част от обединителния процес във вас, така че да можете да изградите своята цялостност. Сметнах за необходимо да подчертая това, тъй като някои от вас, които се стремят към духовност, се увличат в оттеглянето – както в мислите, така и в чувствата си – към горните чакри.

    Сърдечнта чакра, третото око и коронната чакра са привлекателни за вас, защото тези енергийни центрове ви свързват с по-висшите нива, които са естествените за вас. Но истинските вътрешни пробиви сега трябва да станат на по-ниско ниво, в областта на долните чакри, които са по-близо до Земята.

    Сферата на емоциите е важна за процеса на вашето израстване към свобода и цялостност. Вие сте духовни същества и идвате от светове, където плътността и грубостта на земната реалност не са познати, ето защо ви е трудно да се справите с тях.

    Вие сте се опитвали да изразите своята космическа енергия тук, на Земята, през много свои прераждания. И при това изразяване, в канализирането на вашата енергия на Земята, сте натрупали не малко травми. Емоционалното тяло, което всички имате, е набраздено с рани и травми, за което днес искам да поговорим.

    Всеки, който върви по пътя на вътрешното израстване, познава значението на емоциите и знае, че те не трябва да бъдат потискани. Трябва да намерите начин да се справите с тях и накрая да ги освободите. Но всъщност не винаги е толкова ясно как става всичко това.

    Най-напред искам да направя разграничение между емоции и чувства. Тук няма да се занимавам с някакви определения, термини или етикети – вие можете да ги наричате с различни имена – но искам да различа емоциите във връзка с енергиите, които по същество изразяват неразбиране, от чувствата, чиито енергии са форма на по-висше разбиране.

    Чувствата са ваши учители, докато емоциите са ваши деца.

    Емоциите представляват енергии, които имат ясно проявление във физическото тяло. Емоциите са реакции за неща, които всъщност не разбирате. Помислете си какво се случва, когато сте обзети от пристъп на ярост. Например, някой неочаквано наранява чувствата ви и вие започвате да се гневите. Можете да го усетите много ясно във физическото си тяло – на някои места енергията става по-интензивна. Физическото напрежение или светкавицата, която идва след енергийния удар, показва, че има нещо, което не разбирате. Към вас идва енергия, която вие усещате като неоправдана. Чувството, че се отнасят към вас несправедливо, накратко казано, неразбирането, се излива чрез емоция. Емоцията е израз на неразбирането, тя представлява емоционална експлозия и освобождаване.

    Когато това се случи, вие сте изправени пред следния избор: какво да направя с тази емоция? Да я поставя ли за основа на своето поведение? Да я използвам ли като гориво за своите реакции към другите или да позволя на емоцията да съществува, но основавайки реакциите си на нещо друго?

    Преди да си отговорим на тези въпроси, искам да обясня естеството на чувствата.

    Емоциите са по същество експлозии на неразбиране, които ясно усещате в тялото си. Чувствата, от друга страна, имат друга природа и се усещат по различен начин. Те са по-тихи от емоциите и представляват нашепвания на душата, които стигат до вас под формата на нежни тласъци, вътрешно познание или внезапно интуитивно действие, което по-късно се оказва, че е било много разумно.

    Емоциите винаги са свързани с нещо интензивно и драматично. Помислете си за пристъпите на безпокойство, страх, гняв или дълбока тъга. Емоциите ви обземат напълно и ви извеждат от духовния ви център. В моменти, когато сте силно емоционални, вие сте изпълнени с един вид енергия, която ви изтласква далече от вашия център и от вътрешната ви яснота. В този смисъл, емоциите са като облаци, които закриват слънцето.

    С това не искам да кажа нищо против емоциите. Те не бива да бъдат потискани, защото са много ценни като средство за по-съкровено самопознание. Но искам да подчертая отново природата на емоционалната енергия: тя е експлозия в резултат на неразбиране. Емоциите значително нарушават вашето равновесие.

    Чувствата, от друга страна, ви водят към по-дълбоко навлизане в себе си, във вашия център. Те са тясно свързани с това, което вие наричате интуиция. Чувствата изразяват едно по-висше разбиране – разбиране, което надхвърля както емоциите, така и ума.

    Чувствата произхождат от една нефизическа сфера извън тялото. Затова не са така ясно локализирани на едно място във физическото тяло. Помислете си какво се случва, когато имате усещане за нещо, атмосфера или настроение, или когато имате предчувствие за някаква ситуация. Налично е едно вътрешно осъзнаване, което идва сякаш отвън, а не е реакция, произтичаща от вас по отношение на нещо външно. Това осъзнаване идва „от нищото” (или „като гръм от ясно небе”, както красиво сте го изразили в тази фраза). В такъв момент можете да почувствате отваряне във вашата сърдечна чакра.

    Има много моменти на подобно вътрешно осъзнаване. Например, когато „узнавате” нещо за някого, без наистина да сте говорили с него или нея; или усещате нещо, което после играе важна роля във вашата връзка с някого. Тези неща не могат лесно да бъдат изразени с думи – „просто едно чувство”, а това, разбира се, не е лесно разбираемо за ума. (Това са моменти, в които умът ви се настройва скептично и ви казва, че си въобразявате или полудявате.)

    Бих искал да спомена и една друга енергия, която по естество е повече „чувство”, отколкото „емоция”. Това е радостта. Тя може да е явление, което надхвърля самата емоция. Понякога можете да почувствате в себе си такава радост, която ви повдига без да има конкретна причина. Вие усещате своята Божественост и съкровената си връзка с всичко, което съществува. Подобно чувство може да се появи във вас, когато най-малко го очаквате – сякаш нещо по-голямо ви докосва и вие се докосвате до една по-голяма Реалност. Чувствата не се извикват токова лесно и сякаш идват „от нищото”. Емоциите винаги имат ясна непосредствена причина, или „спусък” от външния свят, който „активира бутоните ви”.

    Чувствата произхождат от измерението на Висшия или Духовен Аз. Трябва да сте вътрешно притихнали, за да доловите тези нашепвания на сърцето си. Емоциите могат да попречат на вътрешната тишина и мир. Следователно, от изключителна важност за вас е да запазвате емоционално спокойствие, да излекувате и освободите потиснатите емоции. Само посредством чувството, което ви свързва с вашата душа, бихте могли да взимате балансирани решения.

    Когато сте тихи и спокойни, тогава можете да почувствате с цялото си същество това, което е добро за вас във всеки даден момент. Взимането на решения въз основа на емоциите означава че го правите от една нецентрирана позиция. Вие трябва най-напред да се освободите от емоците и да влезете във връзка с вашия вътрешен център, откъдето можете да получите яснота.

    Сега искам да разгледаме въпроса за това как да се справяте по най-добрия начин с вашите емоции.

    Както казах, „чувствата са ваши учители, а емоциите са ваши деца”. Паралелът между това „да бъдеш емоционален” и „да се държиш като дете” е поразителен. Вашето „вътрешно дете” е седалището на емоциите. Има и впечатляваща прилика между това как постъпвате със собствените си емоции и как се държите с децата като такива.

    Децата са искрени и спонтанни в своите емоции, те не ги крият или потискат, докато възрастните ги насърчават да правят точно това. Фактът, че децата изразяват емоциите си спонтанно, обаче не означава, че ги преживяват по един балансиран начин. Всеки знае, че децата могат да бъдат погълнати от своите емоции (гняв, страх или тъга), като често не могат да се справят с тях или да ги прекратят. В подобна ситуация детето бива обзето почти изцяло от дадена емоция, която го прави небалансирано, т.е. вади го от центъра му.

    Една от причините за тази безгранична емоционалност е в това, че детето съвсем наскоро е дошло от един свят, в който изобщо не съществуват каквито и да е граници. В етерните или астрални измерения няма такива ограничения и забрани, каквито има във физическия свят и физическото тяло. Детските емоции често представляват „реакции на неразбиране” на тази физическа реалност. Затова, докато детето пораства, то има нужда от помощ и подкрепа, за да се справи със своите емоции. Това е част от процеса на „балансирано прераждане” на Земята.

    И така, как се справяте с емоциите – в самите вас или във вашите деца?

    Емоциите не бива да бъдат отричани или потискани. Те са жизнено важна част от самите вас като човешки същества и затова трябва да бъдат приемани с уважение. Можете да гледате на тях като на ваши деца, които се нуждаят от вашето внимание, уважение и ръководство.

    Емоцията може най-добре да бъде разглеждана като енергия, която идва, за да ви лекува. Затова е от значение да не сте напълно погълнати от нея, а да сте в състояние да я разглеждате от неутрална позиция. Важно е да останете съзнателен. Или може да се каже по следния начин: човек не трябва да потиска емоциите си, но не трябва и да потъва в тях. Защото ако това стане и се идентифицирате напълно с тях, детето във вас става тиранин, който ви отклонява от пътя.

    Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание. Вземете например гнева. Можете да го поканите да присъства изцяло, усещайки го едновременно на няколко места в тялото си, като в същото време го наблюдавате съвсем неутрално. Такъв тип съзнателност лекува. Това, което става в този случай е, че вие с разбиране прегръщате емоцията, която по същество представлява форма на неразбиране. Това именно е духовна алхимия.

    Нека да го обясня с помощта на един пример. Детето ви си е ударило коляното в масата и наистина се е наранило. То е разтроено, вика от болка и ритва масата в яда си към нея. Детето ви смята, че масата е източникът на болката.

    Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителят първо ще помогне на детето да назове това, което изпитва: „Ти изпитваш гняв, нали – и те боли, така ли е?”. Назоваването на емоцията е много важно. Така прехвърляте основанието за проблема от масата към самото дете. „Причината не е в масата, ти си този, който изпитва болка и гняв. И аз разбирам твоите емоции!”

    Родителят обгръща емоцията на детето с разбиране и любов. От момента, в който детето се почувства разбрано и прието, гневът му постепенно се стопява. То все още може да усеща физическа болка, но съпротивата срещу нея и свързания с нея гняв изчезват. Детето вижда състрадание и разбиране в очите ви – това го успокоява и утешава емоционално. За него масата, която е била причина за емоциите му, вече няма това значение.

    Като прегръщате емоцията му с разбиране и състрадание, вие премествате фокуса на детското внимание отвън навътре и така учите детето да поема отговорност за своите емоции. Вие му показвате, че неговата реакция към външната причина не е нещо установено, а е въпрос на избор – можеш да избереш разбирането или неразбирането, борбата или приемането. Имаш право на избор.

    Това се отнася и за отношението ви към вашите собствени емоции и вашето вътрешно дете. Да допуснете емоциите в себе си, да ги назовете и да направите опит да ги разберете, означава, че вие наистина уважавате вашето вътрешно дете и се грижите за него. Смяната от „външното” към „вътрешното” и поемането отговорност за емоцията помага да изградите в себе си едно вътрешно дете, което не иска да наранява никого другиго и не се чувства като жертва. Силните емоции – било гняв, скръб или страх – винаги съдържат елемент на безсилие, т.е. усещането, че сте жертва на нещо извън вас. Това, което правите, когато се фокусирате не върху външните обстоятелства, а върху вашата реакция и болка е, че вие вече не „приемате” външния свят като причина за вашите емоции, а се обръщате изцяло навътре към себе си и си казвате: добре, такава беше моята реакция и аз разбирам защо. Разбирам и защо се чувствам така, затова ще подкрепя себе си в това.

    Да се отнасяте към емоциите си по такъв любящ начин е освобождаващо. Това наистина изисква известна самодисциплина. Да не приемате повече външната реалност като „източник на злото”, а да поемете пълната отговорност, означава да признаете, че „сте избрали да реагирате по определен начин”. Тогава преставате да спорите кой е прав и кой е крив, кой за какво е виновен, а просто освобождавате цялата верига от събития, случили се извън вашия контрол. „Сега изпитвам тази емоция с пълното осъзнаване, че съм избрал да постъпя така.” Това е поемане на отговорност. Това е смелост!

    Самодисциплината се изразява в това, че се отказвате да бъдете справедлив или пък безпомощната жертва. Отказвате се да се чувствате гневен, неразбран и всички други прояви на това да бъдете жертва, което понякога може да е причина да се чувствате доста добре. (Всъщност, често се наслаждавате на емоциите, които най-много ви дразнят.) Поемането на отговорност е акт на смирение и означава да сте честни със себе си, дори в момент на най-голяма слабост.

    Това е самодисциплината, която се изисква от вас. Същевременно обръщането навътре към себе си изисква и най-голямо състрадание. Емоцията, срещу която сте готови да се изправите лице в лице като ваше собствено творение, също се посреща с внимателно разбиране: „Този път ти избра гнева, нали?” Състраданието ти казва: „Добре, мога да разбера защо постъпи така и ти прощавам. Може би когато почувстваш моята любов и подкрепа по-ясно, следващия път няма да си склонен да реагираш по този начин.”

    Такава е истинската роля на съзнателността в процеса на самолечението. Това е значението на духовната алхимия. Съзнателността не се съпротивлява и не отхвърля нищо; тя обгражда тъмнината с осъзнаване; обгражда енергиите на неразбирането с разбиране и така превръща обикновения метал в злато. Съзнателността и любовта са по същество едно и също нещо. Да си съзнателен означава да позволиш дадено нещо да съществува, като го обграждаш със своята любов и състрадание.

    Вие често си мислите, че само съзнателността не е достатъчна за преодоляване на емоционалните ви проблеми. Казвате: знам, че имам потиснати емоции, знам и причината за тях, осъзнавам всичко това, но проблемът си остава.

    В такъв случай, вътре във вас има скрито съпротивление спрямо дадена емоция. Държите я на разстояние от страх да не бъдете погълнати от нея. Но вие никога не можете да бъдете погълнати от емоция, когато съзнателно й позволите да съществува.

    Дотогава, докато държите дадена емоция на разтояние, вие сте във война с нея. Вие воювате с нея и тя ще се обърне срещу вас по няколко начина. В края на краищата не можете да я държите навън. Тя ще се прояви в тялото ви като болка или напрежение, или като чувство за депресия. Когато се чувствате изтощен и в лошо настроение – често това е ясно показание за потискане на определени емоции.

    Въпросът е да позволите на емоциите напълно да навлязат в съзнанието ви. Ако не знаете точно какви емоции има във вас, много добре ще го разберете, като почувствате напреженията в тялото си. Те са входната врата за емоциите. Всичко се съхранява в тялото. Например, ако усещате болка или напрежение в областта на стомаха, можете да отидете там със съзнанието си и да попитате какво става. Нека клетките на вашето тяло ви кажат. Или представете си, че точно там има едно дете. Попитайте го и то ще ви каже каква е преобладаващата емоция вътре в него.

    Има няколко начина да се свържете с емоциите си. Важно е да разберете, че енергията, която е затворена в емоцията, иска да бъде задвижена. Тя иска да бъде освободена и затова чука на вратата ви като физическо оплакване или чувство за стрес/депресия. За вас това означава наистина да се отворите и да сте готов да почувствате емоцията.

    Емоциите са част от вашата земна действителност – но не бива да ви управляват. Те са като облаци, закриващи слънцето. Затова за вас е много важно да ги осъзнавате и съзнателно да работите с тях. Когато емоционалното ви тяло е чисто и балансирано, много по-лесно ще се свържете с душата и вътрешния си център посредством интуицията.

    В обществото ви цари голяма бъркотия по отношение на емоциите. Това е видно, между другото, и от споровете и объркването по отношение отглеждането на децата. Ясно е, че децата са много по-емоционални и спонтанни, отколкото възрастните хора. Това създава затруднения. Какво става, когато се престъпят някои от моралните граници? Какво става, когато ситуацията излезе от контрол и настъпи хаос? Трябва ли да налагате дисциплина на децата си или можете да им позволите да се изразяват свободно? Трябва ли техните емоции да бъдат контролирани или не?

    Важното във възпитанието на децата е те да се научат да разбират своите емоции и откъде идват те, както и да поемат отговорност за тях. С ваша помощ детето може да се научи да гледа на емоциите си като на „експлозии в резултат на неразбиране”. Това осъзнаване ще предпази вашето дете от потъване в емоциите и излизане от контрол. Разбирането освобождава, то ви връща във вашия собствен център, без да потиска емоциите. Родителят учи детето как да се справя с емоциите си, като сам дава жив пример за това.

    Всички въпроси, които имате за това как да се държите с децата си, се отнасят и за вас самите. Как се справяте със своите емоции? Твърди ли сте към себе си? Понякога, когато се чувствате ядосани или тъжни, налагате ли си дисциплина, като си казвате: „Хайде, стегни се и продължавай напред”? Потискате ли емоциите си? Смятате ли, че самодисциплината е нещо добро и необходимо? Кой ви е учил на това? Вашите родители ли?

    Или отивате в другата крайност? Потъвате ли напълно в емоцията, без да имате желание да излезете от нея? Това също се случва често. Дълго време може да се чувствате жертва на някаква ситуация извън вас, например на вашето възпитание, партньор или работна среда. В определен момент за вас може да бъде много освобождаващо да влезете в досег с гнева вътре във вас към негативни неща, които са имали влияние върху вас. Гневът може да ви помогне да се освободите от такива влияния и да поемете по вашия път. Но може и толкова да свикнете с него, че да не искате да се откажете от него. Така, вместо да стане изход, гневът става начин на живот. Тогава възниква една форма на ролята на жертва, която е всичко друго, но не и лечение. Тя ви възпира от това да застанете стабилно във вашата собствена сила.

    Много важно е да поемете отговорност за собствените си емоции и да не ги превръщате в абсолютни истини. Когато им дадете статут на истини, вместо да гледате на тях като на „експлозии в резултат на неразбиране”, вие ще основавате действията си върху тях, което ще доведе до небалансирани решения.

    Същото се случва с децата, на които е била дадена твърде голяма емоционална свобода. Те са като диви и стават неконтролируеми, превръщайки се в малки тирани, което не е правилно. Емоционалният хаос е също толкова неприятен за детето, колкото и за родителя.

    Накратко, вие можете да бъдете или много строги, или много снизходителни в отношението си към своите емоции (и по аналогия, към децата си). Искам да обърна малко повече внимание на „снизходителността”, тъй като днес това представлява особено голям проблем. От 60-те години насам има едно колективно осъзнаване, че не е добре да бъдат потискани емоциите, защото тогава вашата спонтанност и съзидателност, а всъщност и самата ви душа, се задушават. Обществото произвежда дисциплинирани и послушни деца, които държат повече на правилата, отколкото на гласа на сърцето, а това е една трагедия – и за обществото, и за индивида.

    Но какво да кажем за другата крайност: да оправдавате емоциите си по такъв начин, че те да вземат превес и да управляват живота ви?

    Вие можете много добре да видите дали във вас съществуват емоции, на които толкова държите, че ги приемате за истина, вместо онова, което са в действителност: избухвания в резултат на неразбиране. Има емоции, с които се идентифицирате. Парадокс е, че много често определени емоции ви причиняват големи страдания. Например, безпомощността („Не мога да направя нищо”), контролът („Ще се оправя с това”), гневът („Те са виновни”) или мъката („Животът е ужасен”). Всички тези емоции са болезнени, но на едно друго ниво те ви дават нещо специално, за което да се хванете.

    Да вземем безпомощността или „усещането за жертва”. Възможно е в този емоционален модел да има и предимства. Той може да ви даде чувството за сигурност и да ви освободи от някои задължения или отговорности. „Не мога да направя нищо, нали така?” Вие седите в един тъмен ъгъл, но той изглежда безопасен. Опастността от идентифициране или „сливане” с такъв емоционален модел за по-дълго време е, че загубвате връзка с истинската си свобода и с вашата най-съкровена божествена същност.

    Някои неща, навлезли в живота ви, може основателно да са предизвикали у вас емоции на гняв и негодувание – било в младостта ви, след това или дори в минали прераждания. Много важно е да се свържете с тези емоции съзнателно и да осъзнаете гнева, тъгата и всяка друга интензивна енергия вътре във вас. Но в даден момент трябва да поемете отговорност за емоциите си, тъй като те конструират вашите реакции към външните събития.

    Да бъдете центрирани, в състояние на яснота и духовен баланс, означава, че поемате пълна отговорност за всички емоции, които са вътре във вас. Тогава можете да различите емоцията, да кажем на гняв, вътре във вас и в същото време да кажете: това е моята реакция към определени събития. Аз се отнасям към тази реакция с разбиране, но същевременно възнамерявам да се освободя от нея.

    Животът в края на краищата не се състои в това да си прав, а да бъдеш свободен и цялостен. Отказът от стари емоционални модели, които са се превърнали в стил на живот, е нещо много освобождаващо.

    Някой може да каже, че става въпрос за трудно доловимия среден път между потискане и потъване в емоциите. По отношение и на двете у вас са възпитани мнения и идеали, които не съответстват на природата на духовната алхимия. Същността на духовното израстване е в това да не потискате нищо, но същевременно да поемете пълна отговорност за него. Аз чувствам това и това, избирам такава и такава реакция, за да мога да я излекувам. Поискайте своето майсторство – това всъщност е моето послание.

    Навярно това не е точно средният път, а един различен път. Това е пътят а духовното майсторство. Приемайки всичко, което се намира вътре във вас, вие се издигате над него и ставате негов господар. Майсторството се отличава както със сила, така и с нежност. То позволява на много неща да съществуват, едновременно с това изисква и голяма дисциплина: дисциплината на смелостта и честността.

    Поискайте си своето майсторство, станете господари на онези емоционални парчета и късчета, които ви измъчват, често зад гърба ви. Свържете се с тях, поемете отговорност. Не си позволявайте да бъдете водени от несъзнателни емоционални наранявания, които ви отклоняват и блокират пътя ви към вътрешна свобода. Вашето съзнание е това, което ще ги излекува. Никой друг не може да възстанови властта над собствените ви емоции вместо вас. Няма външни инструменти или средства за премахването на тези емоции. Чрез осъзнаването им със сила, решителност и състрадание, те ще могат да бъдат освободени в Светлината.

    Да станете емоционално цялостни и свободни е едно от най-важните условия за духовното ви израстване. Искам да завърша със следното: не правете това по-трудно, отколкото е. Духовният път се отличава с простота. Става въпрос за любов към самия себе си и за вътрешна яснота. Не се изисква някакво специално познание или ритуали, правила и методи. Всичко, което ви е необходимо за вашето духовно израстване, се намира вътре във вас.

    В момент на тишина, обърнете се към своята чувствена страна. Нека тя ви каже кои са онези неща вътре във вас трябва да бъдат изяснени и изчистени. Доверете се на своята интуиция. Работете върху това. Вярвайте в себе си. Вие сте господар на своя живот, господар на своя уникален път към любовта и свободата.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    Пазачи на вратата

    Пазачи на вратата

    Ченълинг представен пред аудитория на 11 декември 2006 година в Остервийк, Холандия

    Скъпи приятели,

    Днес съм тук изпълнен с радост и удоволствие и казвам „добре дошъл” на всеки от вас. Не толкова лекцията, която слушате, колкото моето присъствие, което се слива с вашето присъствие, създава енергийно пространство, подпомагащо закотвянето на Светлината в Земята.

    Вие сте пазачи на Светлинната врата. Тези на Земята, които отварят вратата на светлината, Светлината на Новата Ера. Постепенно старият свят си отива. Остарелите енергийни структури и егоистичното съзнание губи своята сила и постепенно потъват на дъното на океана. Издига се ново общество, ново състояние на битието, основано на любовта и сърдечните ценности.

    В голяма степен сте част от преобразованието. Понякога не осъзнавате в достатъчна степен колко тясно сте свързани с този процес. Има разлика между представите ви и реалния ви принос. По време на прехода от старото към новото, точно вашето собствено енергийно тяло се променя. Освен физическото тяло, в което пребивавате, сте и компилация от енергии, някои от които осъзнавате. Вие сте подвижни енергийни източници. Всеки от вас има индивидуално излъчване, енергийно поле, което влияе върху обкръжаващите, а вие дори не го осъзнавате. Точно това излъчване или енергийно поле е определящ фактор за всичко, което става около вас, за всичко, което привличате в живота си. Можете да го наречете „състояние на битието”. Точно това състояние дава възможност промените да станат реалност на Земята. Ако много енергийни групи от индивиди променят и подобряват своето енергийно поле, това ще привлече на Земята друга енергийна реалност. Това е глобалният преход, който се извършва сега и започва в самия индивид.

    Разбира се около Земята има много царства – астрално, духовно – които желаят да помогнат да осъзнаете тази трансформация, това Просветление. Но вие сте пазачите на вратата. Тези на Земята, които разтварят Светлинната врата. Ако не отворите вратата, Светлината не може да стигне до Земята. Точно за това е толкова важно да имате вяра в собствените си сили, да знаете и усещате вътре в себе си, че изпълнявате точно тази работа, заради която сте дошли на Земята.

    Всички работите на вътрешно ниво, за да привлечете духовното преобразование в своята същност. Точно за това сте дошли: за вътрешната работа за повишаване на вибрациите ви в свят, който не винаги се подчинява и дори се съпротивлява на чистите ви намерения. Вие сте работници на Светлината, вие сте пионерите на Новата Ера. С любов и хармония ще създадете Новата Ера в собственото си сърце. По този начин чрез вътрешна работа ще превличате материална реалност, много по-прекрасна и грижлива, отколкото е била в продължение на много години.

    Не е толкова важно, какво правите в ежедневния живот или каква е професията ви. Не е важно дали сте градинар или домакиня, терапевт или професор. Значение има единствено вашето „състояние на битие”, енергията, която излъчвате, енергията кой сте реално. Не е важно какво правите, а кой сте – това извършва трансформацията.

    Сега ви моля за момент да усетите енергията тук, в стаята, за да усетите нашата колективна сила. Мога да се намирам тук само чрез вас. Само, когато ме приемете в сърцето си, енергията ми може да влиза и излиза тук на Земята. Когато сте отворили за мен сърцето си, аз влизам и позволявам на Светлината ми да осветява. Но само вие отваряте вратата и аз съм ви благодарен за това. Вие изпълнявате прекрасно задълженията си, заради които сте на Земята. Земята се променя. Върху руините на старото време израства новия свят.

    Бих искал да опиша накратко как вътрешно се усеща Новата Ера. Иска ми се да разгледам не външните симптоми, а вътрешните знаци. В емоционалното ви тяло се извършва голяма трансформация. Емоционалното тяло е много чувствително към страха, гнева, агресията, към всички силни чувства, които лесно ви изкарват от равновесие. Всички работите над подобряването на емоционалното си тяло. Постигате го чрез интернализация: приемане на отговорност за изпитваните от вас емоции, изследването им и изпращането им обратно към източниците им. В процеса на интернализация повече не търсите причините за своите проблеми във външния свят, търсите ги в себе си. Щом поемете отговорност за всичко, което съществува вътре във вас, можете да осъзнаете блокираните емоции и да ги преобразувате. Точно върху това работите сега.

    През Новата Ера емоционалното тяло ще се успокои. Ще живеете много по-интуитивно, отколкото сте привикнали. Обкръжението ви ще съответства на интуитивния ви начин на живот. В сърцето ви ще цари мир и спокойствие. Усещате ли колко силно ви се иска това? Усещам и виждам как тъгувате по състоянието на осъзнатост, в което енергията между вас и другите може да тече свободно, в което можете свободно да изразите любовта си, в което можете да разчитате на безопасността на света и на хората около вас. Състояние на осъзнатост, в което знаете, че всичко е прекрасно и можете да бъдете този, който сте.

    Точно към такова усещане за свобода и безопасност се стремите. Казвам ви още един път – тази енергия е напълно достъпна за вас. Но вие сте тези, които трябва да отворите вратата и да приемете тази божествена енергия в своята душа. Аз и много други, които сме от другата страна, сме редом с вас, за да ви помогнем и да ви подкрепим. Моля ви, тук и сега, да усетите моята енергия, да усетите, че имате достъп до нея. Действително работите над ново раждане. Усетете тишината в сърцето си, усетете вътрешното пространство, което ви позволява да освободите старите енергии и да прекарате пътя на новите. Свободата, за която всички жадувате е с вас.

    Пристигането на новото винаги е изпреварено от труден стадий: смъртоносна битка със старото. Точно преди изгрева е най-тъмно, когато всички стари страхове излизат на повърхността, цялата скръб и гняв, натрупани през целия живот и през много предишни животи, когато на Земята е било тъмно. Всичко това излиза на повърхността, за да бъде интегрирано. Не позволявайте да ви подведе външната същност на нещата. Това е добър знак, знакът на прогреса, когато цялата ви негативна енергия влиза в съзнанието ви. Това означава, че сте достатъчно силни, за да преминете през изпитанието.

    Всички работите над завършването на жизнения цикъл, в който преобладава вътрешната борба на светлината и тъмнината, борба със самоосъзнаването и илюзията за сила, със страха и невежеството. Към всички ви е отправен призив да се вгледате в дълбочината на душата си, в пламъка на божествената светлина там.

    Сега искам да ви посоча три капана, с които можете да се сблъскате, докато се освобождавате от старото. Всички те са свързани с емоционалното тяло, а също и с факта, че сте работник на Светлината.

    Духовен гняв

    Първата преграда е гневът. Говоря за този тип гняв, реална причина за който е стремежа към хармония и справедливост. Това, което може да бъде наречено духовен гняв. Ще обясня неговия произход.

    Когато сте започнали своя цикъл от животи на Земята, всички сте притежавали вдъхновение. Вдъхновението е здраво свързано с Христовата енергия. Моето идване на Земята, идването на Йешуа (Исус) е било маяк, източник на вдъхновение за вас. В мен сте разпознали енергията, която имате вътре в себе си. В миналото всички сте взели решение да закотвите тази енергия на Земята. Но през поредицата от животи, когато сте се опитвали да правите това, сте изпитали огромна съпротива. Това нанесло поражения на емоционалното ви тяло. Емоционалното тяло не е нищо друго освен детето вътре във вас. Вашето вътрешно дете е жива и свободна част от самите вас, действаща и реагираща спонтанно под въздействията на емоциите. Детето страдало много по време на животите, когато сте се опитвали да изпълните вътрешната си мисия за засяване на Христовите енергии на Земята.

    Част от вас винаги е вдъхновявана космически на нивото на висшия си аз или на душата, винаги знаете и усещате значението на всичко, което става с вас. Може да виждате нещата от перспективата на светлината и знанията. Но има и друга ваша част, вашата земна личност. Това е вътрешното дете или вашето его, вашата човешка част или както и да я наречете. На това ниво във вас може да има много страх и недостатъчно разбиране за ставащото с вас, дори душата ви да знае, че „всичко е наред”, и че служи на (висша) цел.

    По време на предишни животи на Земята, често са ви подбуждали да сеете семената на Светлината във вид на нови идеи или отношения, но често не сте били разбрани от обкръжението си. Били сте отхвърляни, пренебрегвани, а понякога и са ви унижавали. В резултат на това неприемане се появила голяма емоционална травма. Детето вътре във вас не разбирало с какво е заслужило неодобрението. Душата ви разбира, но земният ви аз, емоционалното ви тяло се сблъсква със силно травмиращи преживявания, следствие преследванията, жестокостите и неодобрението. Всички имате подобни травми като белези на душата.

    Всички сте дошли на Земята, за да внесете Светлина в тази реалност, започвайки с достатъчно сложната история на миналото. Следва да се спомене, че когато сте решили да започнете своя цикъл от животи на Земята, е бил активиран типа лична карма. Имало е времена, когато сте били в тъмнина, живели сте само, за да постигнете власт и контрол, в това число и над земните души. Мисията ви на Земята се е състояла в компенсирането на предишните животи, за да се завърне при човечеството любовта и справедливостта.

    Макар и при подобен устрем факелът на Светлината да е пламтял силно в сърцата ви, не ви е достигало разбиране на всички аспекти на вътрешното дете. Така се е появил духовният гняв. Аспектът на вътрешното дете нямал представа за кармичния ви принос за тъмнината – отричал злото извън себе си. Вътрешното ви дете искало да се бори за добро и справедливост мотивирано емоционално. Но не разбирало съпротивата и бавната промяна на земната реалност, било нетърпеливо. Точно този аспект на вътрешното дете породил духовния гняв.

    Духовният гняв означава, че може да бъдете силно засегнати от злото в света, от страданието на невинни хора, от разрушението на Земята, от унищожаването на растенията, на дърветата и животинския свят. Всичкото това политическо и морално неравенство, напълно излишната смърт на десетки хиляди деца, войната, насилието… това са дълбоко въздействащи върху вас теми, които могат да предизвикат гняв във вас, следствие на което усещате безсилие.

    За работниците на Светлината е типично да си позволят да бъдат водени от гнева, да излязат извън своите ограничения. Те са объркани в желанието си да променят и подобрят света. Да променят всичко на политическо и социално ниво може да бъде страст или може да се прояви като желание да се помага на хората на лично, на професионално ниво или в частния им живот.

    Желанието да се помага и да се променят нещата често съдържа в себе си форма на духовен гняв, но това може да не се забелязва. В края на краищата, може просто да „искате по-доброто” за някого или за обществото. Но във вас точно има гняв, когато изпитвате склонност да принудите някого, няма значение дали е явно, да промени поведението си или емоциите му. Често дори не забелязвате, че не е настъпил благоприятен момент за това.

    Всеки път, когато изпитвате силно негодувание или порив да промените събитията, или когато сте обхванати от чувство за безсилие и гняв към нещата, такива, каквито са, попадате в капана на духовния гняв. Желаете прекалено много наведнъж. Не се съобразявате с реалността, защото сте обхванати от емоция, емоцията на гнева. Моля ви да го осъзнаете и да го освободите, защото подобно настървение, реално заредено с гняв, нарушава вашето центриране. То няма да ви донесе истинско вдъхновение, мир и спокойствие в емоционалното ви тяло, което подпомага да бъде въплътена Светлината ви на Земята.

    Може да постигнете истинско въплъщение на своята Светлина само ако сте напълно центрирани в собствената си същност и се намирате в чисто и спокойно състояние на ума. Само в това състояние може да усетите, че съществувате в света, а не сте от него. Съществуване в света означава, че придавате значение на всичко, което усещате с сетивните си органи: жестокостите, войната, болестите, разрушенията. Ако разглеждате всичко това само през физическите си сетивни органи, можете лесно да изпаднете в гняв. В такива случаи ви молим да отстъпите крачка назад и да усетите в себе си каква е духовната динамика и какво точно ви разстройва.

    В страданието има скрит смисъл. Всяка душа, всяко живо същество, което се намира на Земята за да се разкрие, за да се изрази по-добре и да разбере, какво означава да си човек и дух едновременно, следва свой собствен път на развитие. И ви моля да я уважавате, да отстъпите назад и напълно да се концентрирате в себе си, върху собствената си Светлина. Енергията, истината, вибрацията, която излъчвате, приканва хората (или животните и растенията) да влязат във енергийното ви поле и да изпитат лечебната вибрация. Точно за това сте дошли. Няма да ви се наложи да бъдете на барикадите. Не трябва да се борите за това.

    Действителната ви духовна работа се състои не в правенето, а в битието. Когато духовната ви енергия се намира в равновесие, лечебната енергия, която изпращате на другите, тече леко и игриво, без физически или умствени усилия. Тя се усеща лека и спокойна и не ви изтощава. Хората и събитията се появяват неочаквано на вашия път и се обръщат към вас за лечение.

    Всеки път, когато се блокирате с негодувание и гняв, дори това да е за справедлива кауза или страдания, които ви е трудно да наблюдавате, моля ви, направете крачка назад и влезте в центъра си. Навлезте в тишината и приемете нещата такива, каквито са. Приемете, че всичко има своя край, свое собствено развитие, включително и скъпите ви хора. Освободете ги. Стига сте присъствали, малко или много, заради тях.

    Духовната депресия

    Вторият капан, за който искам да говоря, е депресията или меланхолията. Току що описах подробно как всички вие, работниците на Светлината, ставате жертва на съпротивлението, на преследванията и жестокостта. Това оставя белези в душата ви. Това може да ви засегне толкова дълбоко, че да загубите мъжество да излъчвате Светлината си в света. Често може да се намирате в депресия, може да ви се струва, че живота няма смисъл. Може да се чувствате зле в този свят, да усещате, че вашият тип енергия не му подхожда. Усещате се други.

    Усещането на депресия или меланхолия е в резултат от недостатъчна увереност в себе си. От една страна, може много добре да осъзнавате, че носите духовна светлина в себе си, че сте чувствителен, състрадателен и мъдър човек. Но от друга страна има наранено дете във вас, което иска признание и разбиране от външния свят. Съществува част от вас, която жадува за външно внимание и безопасност. Но ви се струва, че никога няма да го получите в достатъчна степен или няма да получите никога това признание, към което се стремите, защото сте различни. Често обкръжението ви не разпознава реалните ви възможности и следователно, не може да ви признае и подкрепи.

    Вашето наранено вътрешно дете не може никога да бъде излекувано от някой външен, а само от вас, от вашата собствена сила и мъдрост. Грижейки се за собствената си болка и скръб, вярвайки си, когато никой друг не го прави, само по този начин ще достигнете до вътрешна самоувереност. Веднъж забелязали този източник на сила, ще привлечете друго обкръжение, обкръжение, което отразява вас и дълбоките ви стремежи.

    Всеки, който страда от духовна меланхолия или от депресия, изпитва силното желание да преодолее земната реалност и да се върне в атмосфера на хармония и светлина, в която пребивава мира и безопасността. Обръщам се към всички вас – настоятелно ви моля, да вярвате и отново да разчитате твърдо на вътрешната си Светлина. Светлината, която предоставя любов и безопасност е достъпна тук и сега. Тя гори в собственото ви сърце и ви моли отново да съсредоточите вниманието си на нея. Ние (от другата страна) се опитваме да облекчим бремето ви, но никой не може да ви помогне, ако не вярвате на собствената си Светлина и не я разпалите отвътре.

    Изключително важно е да не се оставите да ви задавят меланхолията и депресията. Това е опасен капан, в който можете да изгубите напълно своя път, защото губите контакта със своята същност: ангела, съществото от Светлина, което живее във вас. В период на депресия или носталгия може да е полезно да останете спокойни и да дишате дълбоко. Осъзнайте движението на въздуха по цялото си тяло, с всяко вдишване и издишване можете да произнасяте на глас (нежно, за себе си): „Аз съм този, който Съм. Прекрасен съм, такъв какъвто съм”.

    Обкръжавам ви със Светлината си. Щом открехнете вратата към повече увереност в себе си, към повече самоуважение, което произлиза изцяло от вътрешното ви аз, Светлината ще заструи отвътре. Светлината на собствения ви Висш Аз, Светлината на Христовата енергия и Светлината на всички помощници, наставници и ангели, които ви обичат и поддържат от царствата около Земята.

    Дошло е време за преобразуване. Точно сега, в трудното време, ви моля да продължите с високо вдигнати глави, моля ви да се съсредоточите към хоризонта на Новата Ера. Реалността на хармонията и любовта ви очаква; това е ваше наследство и мнозина ще го изпитат още в този живот. Ключът е да повярвате в себе си и да вярвате, че ще ви бъде дадено всичко, което ви е нужно. Не се страхувайте от тъмнината, защото вие сте по-силни. Светлината не може никога да бъде победена. Светлината очаква с любов и търпение, кога ще протегнете ръка и ще отворите вратата.

    Страх от собствената си сила

    И накрая ми се иска да спомена следващата преграда, причина за много смущения в емоционалното тяло. Все още говоря за енергиите, които ви пречат да стигнете до вътрешен мир и яснота. Това може да е гневът, може да е депресията, но може да е и страхът, и това е третата преграда.

    В голяма степен, страхът е свързан с недостатъчна вяра в собствените подбуди, чувства и интуиция. Съмнявайки се в своите усещания, предизвиквате много безпокойства и цяла серия емоции, които ви отклоняват все повече и повече от центъра. Когато сте изпълнени със страх, интуицията ви е блокирана. Интелектът и емоциите са завзели властта и създават паническа, хаотична ситуация. Защото интелектът и емоциите имат нужда от интуицията като основа в сърцето. Само тогава могат да са ви полезни.

    Ако напуснете сърцето, интелектът започва да работи интензивно, а емоциите нямат и миг покой. Тогава страхът може да ви завладее и да се прояви по различен начин в разни ситуации. Може да започнете да се съмнявате в най-очевидното и да правите от всичко проблем. Нервни сте и това ви пречи да сте в мир и спокойствие със самите себе си.

    Ключът в такива ситуации е да се освободите от всичко, което ви безпокои и да се върнете назад към сърцето, към чувствата си. Какво усещате,в действителност зад всичките тези неспокойни мисли и объркани емоции? Дишайки дълбоко с корема, може да се върнете към същността си. След това може да почувствате облекчение отвътре, точката на тишината, която се намира зад вашите мисли и емоции. Можете да усетите мислите и емоциите като обвил ви облак, върху който можете или не, да съсредоточите вниманието си. Точно тогава ще възстановите усещането си за свобода – способността да избирате определена мисъл или емоция.

    Ако предполагате, че мислите и емоциите ви са истински, ще бъдете изцяло погълнати от тях и ще продължите да ги следвате. Но напълно е възможно да направите крачка назад и да кажете: „Стоп. Ще оставя мислите и емоциите такива, каквито са и се връщам назад. Прониквам дълбоко в себе си и усещам какво се случва в действителност, защо привличам сега точно такива мисли и емоции”. Щом направите крачката назад, намирате собствената си сила. Самоувереността ви започва да тече спокойно. Облаците се разсейват, мирът и яснотата се завръщат. Тази крачка ще трябва да се повтаря често, защото интуитивната ви природа, животът в сърцето все още не са станали разбиращи се от само себе си за вас. Затова изпитвате страх.

    Освобождавате старата определеност. Отсега нататък няма да разчитате безусловно на казаното от майка ви и баща ви, какво са ви учили учителите и правилата на вашите началници. Повече не се доверявате сляпо на резултатите от интелекта или науката. Сега знаете колко непостоянни могат да са емоциите ви и че не винаги са мерило за истината. Благодарение омаловажаването на тези правила – а това е признак на сила – могат да се завърнат страховете и може да се чувствате като подмятан от вълните в бурен океан. Обаче точно такава ситуация ще ви кара да се насочите навътре и да усетите: „Кой съм аз? Какво е положението ми в този свят? Не позволявам външни обстоятелства да ме водят за носа, а само вътрешният ми компас”. Точно благодарение на този вътрешен компас ще излезете в Новата Земя.

    Всеки път, когато контактувате с вътрешния си център, правейки крачка назад, откривате обновена яснота в душата си. От тук можете да наблюдавате емоциите си без да сте ангажирани с тях. Можете да наблюдавате гнева си и да му пращате любов. Можете да забележите депресията си и да си подадете ръка за помощ. Можете да различите страха си и да му изпратите освобождаваща енергия. Всъщност сте собствения си Месия. Няма месия извън вас. Има хиляди месии, които искат да се доберат до вас; но само вие можете да отворите сърцето си и да приемете Светлината. Ето в какво всъщност се състои идването на Новата Ера: отваряте сърцата си. Вие сте тези, които действително живеете на Земята, ние сме само помощници. Вие решавате да действате, за което можем да изкажем дълбоко уважение. Ние винаги сме ви под ръка, за да споделим нашата любов и светлина.

    Вие сте храбри. Смели. Войните на Новата Ера. Моля ви, да се доверявате на сърцето си и на своята мисия. Всеки път, когато сте препълнени с тежки емоции, с тъмни мисли, спрете за миг, свържете се с вътрешния си аз, с центъра на тишината в себе си. Това е котвата на Новата Ера. Тя е спусната вече. Спокойствието вече съществува в сърцето ви. Единственото, което си струва да направите сега, е постоянно да се завръщате към него и отново да се свързвате с фокуса на спокойствието и яснотата.

    Не вярвайте на объркването, то няма да ви даде истината. Не вярвайте в драми, в интензивни емоции. Доверявайте се на мирния, ясен глас на сърцето си. Знайте, че не сте сами. Ние сме с вас на всяка крачка от този път. Обичам ви и ви моля да приемете енергиите на любовта сред вас. Моето пламенно желание е да ви служа в този исторически момент, да ви подкрепям по вашия, понякога напрегнат, път към Светлината.Приемете любовта ми.

    Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    Отношенията през Новата Ера

    Отношенията през Новата Ера

    Ченълинг представен пред аудитория на 5 февруари 2006 година в Ойстервийк, Холандия

    Скъпи приятели,

    днес съм сред вас и изпитвам огромна радост и щастие. Енергията ми се разлива върху вас и както имахте възможност да усетите, това не е лекция в традиционен смисъл на думата. В допълнение на информацията ви предавам определена енергия, а вие сте част от всичко това, както и аз, както и Памела и Герит. Намирайки се тук, създаваме поле или вихър, енергията в стаята е канал към Земята. По този начин това място е свещено. Всяко място, където се събират заедно хората-ангели в човешки тела с намерението да посеят своята светлина на Земята, там е земята свещена.

    Иска ми се да разкажа накратко за феномена „ченълинг”, отскоро станал толкова популярен. Всички сте запознати с понятието „прана”, използва се от йогите и в източната философия. Праната е духовна енергия, която поемате с всяко вдишване. Смисълът е, че когато поемате въздух, вдишвате не само кислород, но и енергия – жизнената сила, космическа енергия, която превъзхожда физическата и ви дава възможност да живеете. Но искам да подчертая, че както всеки вдишва прана заедно с кислорода при дишането си, по същия начин приема непрекъснато послания по свой собствен начин. Ченълингът не е прерогатив само на няколко човека със специална дарба. Ченълингът е най-естественото нещо в света. Знаете, че не може да живеете без енергия. Не можете да съществувате и да преуспявате без космическа енергия. Както не можете да живеете само със кислород, така не можете да изпълнявате основните си функции без енергията, която е вашия Дом. Земята и космосът, кислородът и праната, са необходими, за да изявите напълно човешките си качества в земната реалност.

    В първото послание от новата серия ви нарекох пазачи на вратата – тези които отварят вратата за все повече Светлина към Земята. Но също сте и мостостроители, тези, които посредничат между космоса и Земята, тези, които са канал за космическата енергия. Това е нещо, което действително правите, което имате потребност да правите, за да се усещате радостни, целеустремени и здрави. Всеки път, когато използвате интуицията си, приемате послания, всеки път, когато надникнете дълбоко навътре и разпознавате как възприемате нещата и как искате да ги промените. В тези мигове формирате канал с Висшия си Аз и се свързвате с мъдростта на неземните, космически сфери, които могат да ви подкрепят при постигането на целите ви тук на Земята. Всеки от вас по някакъв начин приема послания щом се настрои към великата си същност, която е извън пределите на пространството и времето.

    Днес споделяме енергиите си и се присъединяваме към потока космическа енергия, който проправя пътя си към Земята, към тази Нова Ера. Новата Ера не е вече само видение за бъдещето. Тя се проявява в ежедневието на безброй хора. Когато четете вестници или гледате телевизия може да ви се струва, че все още не е настъпила. Но пробуждането, предизвикано от Новата Ера, започва на индивидуално ниво, а не на правителствено, на ниво учреждения и организации. Точно в ежедневното битие се проявява новата енергия. Потокът на сърцето ви ви кани и примамва да живеете и действате с неговата лекота и мъдрост. Точно така става раждането на Новата Ера, чрез обикновените индивиди, които са внимателни към шепота на сърцето си. Духовната основа на всяка реална промяна или трансформация винаги е основано на осъзнаването му. Старите бастиони на силата рухват не чрез насилие, а от нежната енергия на сърцето. Ако сърцето поеме лидерството, старото ще претърпи поражение не под натиска на силата и жестокостта, а под натиска на любовта.

    Отношенията през Новата Ера

    През Новата Ера отношенията претърпяват основна трансформация. Често отношенията предизвикват във вас силни емоции, простиращи се от голяма радост до дълбока агония. В отношенията си можете да осъзнаете вътрешната болка, която е много по-стара, отколкото вашия човешки опит.

    През този век сте поканени и често сте поставени пред необходимостта да постигнете дълбоко излекуване в областта на отношенията. Благодарение на присъстващата нова енергия е възможно преобразуването на диструктивните елементи в позитивни, в равнопоставен обмен на енергии между вас и друг човек. Обаче излекуването и личното преобразуване може да означава също, че ще се избавите от тези отношения, чрез които не можете да се изразите по нужния начин. Често това означава, че дори и силно да обичате някого, ще ви се наложи да кажете „сбогом”, защото вътрешният път ви води на друго място. Независимо дали ви води към нови отношения или раздели всички може да се срещнете с големи проблеми в личните отношения. Зовът на сърцето, зовът на сърдечните енергии, който известява Новата Ера, е навлязъл в ежедневието ви и повече не можете да игнорирате тази енергия.

    За да поясня защо отношенията могат да причинят такава болка и да преобърнат живота ви нагоре с краката, бих искал да разкажа за древната болка, която носите в душата си. Тази болка е много стара, много по-стара от този живот, дори по-стара от всичките ви животи на Земята. Искам да ви върна към изначалната болка от раждането на душата.

    „Някога много отдавна” всичко било цяло и неделимо. Можете ли да си го представите? Пуснете въображението си да плува свободно за малко. Просто си представете, че не сте в тяло, че сте същност от чисто съзнание, част от огромно енергийно поле, което ви обгръща уютно отвсякъде. Усещате се като част от това единство, усещате, че се грижат за вас безусловно. Усетете как това енергийно поле ви обгръща като огромна и уютна завивка, като много любвеобилна енергия, която ви дава възможност да изследвате и да се развивате свободно, без да се съмнявате в себе си или във вътрешното си право да бъдете това, което сте. Няма безпокойство, няма страх. Усещането за комфорт и безопасност е средата, в която сте били преди да се появите като индивидуална душа.

    Вътре в това божествено съзнание или под „покривалото на любовта”, в някакъв момент било решено да бъде променена ситуацията. Това е трудно да се обясни с човешки думи, възможно е да успеете да си представите, че в Бог, в тази сплотена осъзнатост, се появил стремеж „към нещо друго”, различно от единството. Това било жажда за опит. Когато сте в пълно единство с чистото битие, вие не живеете… просто сте. Независимо от екстаза и пълната безопасност в Бога част от тази космическа осъзнатост поискала да изследва и да се променя. Тази част се отделила „от себе си”.

    Точно вие сте тази част от Бога. Съзнанието ви се съгласило някога за този експеримент за отделяне от единството. За да станете „Аз”, същество в себе си, отделна осъзната индивидуалност. Това било гигантска крачка. В дълбините на своята същност сте усещали, че това е хубаво. Усещали сте, че жаждата за творчество и промяна е позитивен, ценен устрем. Обаче в момента на отделянето от единното поле е възникнала болка. За първи път в паметта ви, в живота ви, сте усетили силна болка. Били сте откъснати от царството на любовта и безопасността, които са били напълно очевидни за вас. Това е болката от раждането, за която говоря. Дори при първия ви самостоятелен опит нещо в съкровената ви същност ви казва: „това е правилно, това е ваш избор”. Но болката била толкова силна, че сте се объркали във външните нива на вашата същност и сте загубили посоката. Станало трудно да поддържате връзка със знанието вътре в себе си, с вътрешното ниво, където сте Бога и знаете, „че всичко е наред”.

    Тази измъчена част от вас, която се появила по това време, наричам „вътрешно дете”. От една страна, вашата душа, вашата уникалност носи в себе си висшата ценност на чистото божествено знание, а от друга – травмираното космическо дете. Единството на Бог и Детето, на знанието и опита, се отправило на дълго пътешествие. Тръгнали сте по пътя на индивидуалната душа. И сте започнали да изследвате и изпробвате, какво е да си „Аз”, отделен индивид.

    Бог преобразувал част от самия себе си в Душа. На душата е нужен опит, за да постигне божествения източник. Душата трябва да живее, да преживява, да открива, да се саморазрушава и възстановява… за да усети истински коя е в действителност, а именно Бога. Самоочевидното битие, единно и цялостното, било разрушено и трябва да бъде възстановено чрез опита. Сам по себе си това е велик творчески подвиг. Раждането на самосъзнанието е действително чудо! То не е съществувало преди.

    Често се опитвате да прекрачите границите на вашата индивидуалност, за да изпитате отново единството и дълбокото единение. Бихте могли да кажете, че това е целта на вашите духовни търсения. Но за момент се замислете: от божествена гледна точка, точно индивидуалността, разделението създава чудото! Състоянието на ЕДИНСТВО е нормална ситуация, „както е било винаги”. В чудото на битието – индивидуалната душа – е скрита невероятна красота, радост и творческа сила. Причината, поради която не виждате нещата по този начин е, че и досега се борите с болката от раждането ви като душа. Някъде дълбоко вътре във вас отеква първоначалния вик от болката и предателството: това е спомена ви за откъсването от Майката/Бащата, загубата на всеобхватното покривало от любов и безопасност.

    В своето пътешествие през времето и опита сте минали през много изпитания. Изпробвали сте различни видове форми. Имало е само няколко въплъщения, когато не сте били в човешко тяло, но това не е толкова съществено. Какво, според мен, има значение в този контекст – през цялата тази дълга история сте се ръководили от два различни мотива. От една страна, влечението към изследване, съзидание и обновление, а от друга, тъгуване по живота, усещането за изгонване от рая и подтискащата самота.

    Чрез смелата, напредничава част от самите себе си, чрез енергията, която ви е избутала от космическата вътрешност, сте преживели и създали много. Но поради болката от раждането и тъгуването по Дома, които носите вътре в себе си, ви се е наложило да се сблъсквате с много травми и разочарования. Затова вашето творчество не винаги е било доброжелателно. По време на пътешествието си през времето и пространството сте извършвали действия, за които сте съжалявали. Действия, които могат да бъдат наречени „лоши”. Тези действия, от наша гледна точка, са резултат от решителността ви да се „потопите в опита”, от смелостта ви да навлезете в неизвестното. Обърнете внимание, щом сте решили да станете индивидуалност, щом сте решили да се откъснете от очевидното единство, не можете да преживявате само светлината. Трябва да опознаете всичко ново. Затова имате усещане за тъмнина. Изпробвате всичко, което съществува, в най-големи крайности.

    В настоящия момент на развитие сте достигнали до осъзнаването, че всичко стои или пада със силата, с която прегръщате своята „индивидуалност”. Трябва действително да прегърнете своята божественост и от това самоосъзнаване да изпитате радост и изобилие. В момента на космическото ви раждане, откакто отчаянието и болката са ви обкръжили, сте започнали да се усещате малки и незначителни. От този момент сте започнали да търсите това, което може да ви спаси. Могъщество или сила извън вас, бога, лидера, партньора, детето и т.н. В процеса на пробуждане, който изживявате сега, започвате да разбирате, че желаната от вас безопасност не може да бъде намерена в нещо външно, не е важно какво е – баща, любим или бог. Колкото и силни да са стремежът или тъгата по Дома, „въплътени” в тези отношения, не можете да намерите в тях необходимата ви безопасност, дори и в отношенията си с Бог.

    Богът, в който вярвате, Богът, който сте наследили от традициите, не оказва положително въздействие върху вашия мироглед – това е Бог извън вас. Това е Бог, който определя какво да правите, планиращ вашия път. А такъв Бог не съществува. Вие сте същността на Бога, вие сте творческата Му част, решила да върви по свой път и да опита от всичко по напълно различен начин. Били уверени, че ще можете да се излекувате от първородната травма. Можете да кажете, че необузданата енергия на изследването и промяната е мъжка, докато сливането, обединението, енергията на Дома, е женска. Но тези енергии са вашата същност. Като душа не сте нито мъж, нито жена. По същество сте едновременно и мъж и жена. На това пътешествие сте тръгнали и с двете съставки. А сега е настанало времето да им позволите да работят заедно, в хармония, като по този начин откриете единението в себе си. След продължително отричане на собственото си величие, ще започнете да осъзнавате, че няма друга алтернатива, освен да сте Бога, към който толкова много се стремите.

    Това е окончателния пробив към просветлението: да разберете, че вие самите сте Бога, който жадувате. Отвън няма нищо, което може да доведе в сърцето ви собствената ви сила, вашата цялостност. Вие сте същността Му, вие сте същността на единството, винаги сте били единни! Винаги сте очаквали себе си!

    Запалването на пламъка на самоосъзнаването вътре във вас носи такава радост, такова дълбоко усещане за завръщане в Къщи, че поставя отношенията ви в нова светлина. Например, много по-малко ви интересува мнението на другите. Ако някой ви критикува или ви няма доверие, вие не го приемате автоматично на лично ниво. Много по-слабо усещате влиянието или желание за ответна реакция. По-лесно позволявате на тези емоции да ви напуснат и за двама ви намалява потребността да се защитавате. Когато емоционално сте уязвими за мнението на другите хора, означава, че вътре изпитвате презрение към себе си и това ви кара да обръщате внимание на чуждото мнение. Не можете да се справите с презрението към себе си чрез конфликт с другите, може да успеете само ако навлезете дълбоко и изследвате емоционалните си рани. Те са много по-стари от този конкретен момент на самоотричане.

    Фактически цялата болка от самоотричането, болката в отношенията, води своето начало от неизлекуваната рождена болка. Може да изглежда, че правя прекалено голяма крачка, защото има най-различни сложни ситуации в отношенията, които сочат, че болката има много по-повърхностен произход. Може да ви се струва, че причината за болката ви е в партньора ви – нещо, което е направил или не е направил. Може да ви се струва, че нещо друго вътре във вас ви причинява болка. И тогава стигате до извода, че решаването на проблема е в поведението на другите. Но позволете ми да кажа: в действителност, работите върху лечението на древна болка във себе си. Ако не осъзнавате това, може много лесно да се забъркате в проблемни отношения, което може да е изключително болезнено.

    Особено в отношенията между мъжа и жената (в любовните отношения), често помежду си, се опитвате да изградите нещо подобно на единство и безопасност, наподобяващо изначалното състояние на единство, което смътно си спомняте. Опитвате се подсъзнателно да пресъздадете комфортното усещане за обвиване с покривало от безусловна любов и приемане. Обаче, ако детето във вас се вкопчи в детето на партньора ви, прекалено често се получава задушаване и на двамата партньори, което блокира действителното им самоизразяване.

    Какво се случва? Ставате емоционално зависими, изпитвате необходимост от любовта и одобрението на другия човек за собственото ви благосъстояние. Зависимостта винаги предизвиква възникването на проблеми със силата и контрола, защото възниква желание в някаква степен да се контролира поведението му. Това е началото на диструктивните отношения. Да се откажеш от своята индивидуалност в отношенията, бъдейки воден от подсъзнателния си стремеж за абсолютно единство, е диструктивно, както към себе си, така и за другия човек.

    Истинската любов между двама човека са две енергийни полета, които могат да функционират напълно независимо едно от друго. Същността на всеки е единството вътре във себе си и на тази база е връзката с другите. В отношенията, когато двамата партньори зависят един от друг, ще откриете неконтролиран стремеж за „органична цялост”: нежелание или неспособност да се действа без другия. Това води до затлачване на енергиите, което може да се наблюдава в аурата във вид на енергийни шнурове, чрез които партньорите се подхранват един друг. Подхранват се с пристрастните енергии на зависимост и контрол. Подобен вид объркване на енергиите показва, че не поемате отговорност, че не осъзнавате старата душевна рана, която можете само вие да излекувате. Ако се обърнете към тази дълбока болка и поемете отговорност, ще забележите, че нямате нужда от никого, за да бъдете цялостни и се освобождавате от диструктивния аспект на отношенията.

    Кармични отношения

    В този контекст ми се иска да поговорим за „кармичните отношения”. Под това понятие разбирам отношения между хора, които са се познавали в предишни животи и са изпитали силни емоции един към друг. Признак на кармичните отношения е, че партньорите носят вътре в себе си неразрешени емоции, такива като вина, страх, зависимост, ревност, гняв и други подобни. Благодарение на неизразходвания емоционален „заряд”, се привличат един към друг и в новото въплъщение. Целта на новата среща е да си предоставят възможност да решат назрелия проблем. Това се случва чрез повторение на проблема за кратък период от време. Срещайки се първия път, кармичните „играчи” изпитват настоятелна потребност да се сближат и след известно време започват да повтарят своите стари емоционални роли. Сцената е изградена така, че отново да се сблъскате със стария проблем, и ако е възможно, да го решите по по-просветлен начин. Духовната цел от повторната среща е да се направят други избори, различни от тези в миналия живот.

    Давам пример. Представете си жена, която в миналия живот е била с мъж, собственик и командир. След известно време отношенията й омръзват и тя ги прекъсва. Мъжът се самоубива. Жената изпитва угризения. Тя вярва, че има вина. Навярно е трябвало да му даде още един шанс? Тя носи чувството за вина през целия си останал живот.

    В следващ живот се срещат отново. Между тях се усеща странно привличане. В началото мъжът е необикновено очарователен и тя е център на вниманието му. Той я обожава. Завързват отношения. От този момент той става невероятно ревнив собственик. Той я подозира в измяна. В нея бушува вътрешна борба. Тя е ядосана и разстроена, че напразно е обвинявана, но също така изпитва и странното задължение да му прости и да му даде втори шанс. Тя си мисли, че той е наранен, че не може да се справи със страха си да не бъде изоставен. Възможно е, да му се помогне в това отношение. По този начин тя оправдава своето поведение, но реално позволява да бъдат нарушени личните й граници. Отношенията влияят отрицателно на самооценката й.

    Най-освобождаващият избор за жената е да прекъсне отношенията и да продължи пътя си без да изпитва вина. Болката и страхът на мъжа не са нейна отговорност. Неговата болка и нейната вина водят до деструктивни отношения. Тези отношения вече са били емоционално заразени в предишното въплъщение. Значението на новата среща е жената да се научи да се освобождава от чувството за вина, а мъжът да се научи да стои емоционално самостоятелно на краката си. И така, единствената реалност е прекъсването на отношенията. Решаването на кармичния проблем за жената е да се освободи от чувството за вина. „Грешката” допусната от нея в миналия живот не е в това, че е изоставила мъжа си, а в поемането на отговорност за неговото самоубийство. Скъсването на отношенията в този живот, отново ще остави мъжа насаме с неговите болка и страх, което ще му даде възможност отново да се срещне с тях, а не да ги избягва.

    Кармичната среща можете да разпознаете по факта, че другия човек ви се струва странно познат. Доста често е налице взаимно привличане, нещо привлекателно витае „във въздуха”, което ви кара да бъдете заедно и да се опознавате. Ако се представи възможност, силното привличане може да прерасне в любовни отношения или в тежък „крах”. Изпитваните от вас емоции могат да ви препълват и да си мислите, че сте срещнали родствената си душа. Обаче обикновено не е така както изглежда. В такива отношения винаги има проблеми, които рано или късно изплуват на повърхността. Често партньорите се оказват въвлечени в психологически конфликт, главните съставки на който са: властта, контрола, зависимостта. С това се повтаря трагедията, която носят подсъзнателно от миналото си въплъщение. В миналия живот може да са били влюбени, родител и дете, началник и подчинен или някакви други отношения. Но са докоснали един в друг дълбоката вътрешна болка с неверието си, със злоупотребата със сила или напротив, с прекалено голямата привързаност. Силните емоционални отношения между тях са станали причина за дълбоки белези и емоционални травми. Точно по тази причина силното притегляне, а също и отблъскване, могат да бъдат толкова жестоки, когато отново ги срещнете в новото въплъщение.

    Духовната покана към всички души, енергийно ангажирани по подобен начин, е да се освободят един друг и да станат същества „сами по себе си”, свободни и независими. Споменатите тук кармични отношения, почти никога не са дълготрайни, стабилни, любящи отношения. Често основната цел на тези отношения е освобождаването един от друг. Това е нещото, което не сте успели да направите в един или няколко предишни животи, но сега имате възможност да се разделите с мир и любов.

    Ако сте се оказали в отношения, които се характеризират с наситени емоции, които предизвикват много болка и гняв, но които не можете да прекъснете, моля ви, разберете, нищо не ви задължава да останете с този човек. Разберете, често силните емоции се предизвикат от дълбока болка, а не от силна любов. Енергията на любовта е извънредно спокойна и мирна, радостна и вдъхновяваща. Тя не е тежка, изтощителна и трагична. Ако в отношенията се наблюдават такива усещания, настанало е време за раздяла, за „да не ги отработвате” още веднъж.

    Понякога се убеждавате, че трябва да останете заедно, защото имате „обща карма” и сте задължени да я „отработите заедно”. Хващате се за „природата на кармата” като аргумент за да продължите отношенията си, макар да страдате силно. В този случай изкривявате понятието карма. Вие не отработвате кармата заедно: кармата е индивидуална. Кармата в споменатите по-горе отношения, често изисква напълно освобождаване, отказване от такива отношения, разбиране, че сте цели сами по себе си. Повтарям отново: разрешаването на кармата е във вашия собствен избор. Другият човек може да се докосне до нещо вътре във вас, което да предизвика многочислени драми. Но вашата единствена задача и предизвикателство е да се справите с вътрешната си болка, а не с проблемите на другия човек. Носите отговорност само за себе си.

    Това е важно да се осъзнае, защото е един от многото капани в отношенията. Вие не носите отговорност за партньора си, и той/тя не носи отговорност за вас. Решението на собствения ви проблем не се намира в поведението на другия човек. Понякога така сте обвързани с вътрешното дете на партньора си, с емоционално уязвената част от него/нея, че имате усещането, че сте единственият, който може да го „спаси”. Или партньорът ви изпитва същото по отношение на вас. Но това не върши работа. Само ще засилвате усещането за безсилие и жертва в другия човек, докато може да е много по-полезно да ударите чертата и да се погрижите за себе си. Това е вашето предназначение да се чувствате цялостни и пълни, сами по себе си. Това е най-важното условие за наистина удовлетворяващите отношения.

    Лечебни отношения

    Съществуват лечебни и разрушаващи отношения. Отличителната черта на лечебните отношения е, че партньорите се уважават такива, каквито са, без да се опитват да се променят един друг. Изпитват огромно удоволствие да са един с друг, но не изпитват безпокойство, отчаяние или самота, когато другия човек не е до тях. В такива отношения предлагате разбиране, подкрепа и одобрение за любимия/та без да се опитвате да решавате проблемите му. Отношенията са изпълнени със свобода и мир. Разбира се, от време на време има неразбиране, но предизвиканите емоции са краткосрочни. И двамата са готови да прощават. Между тях съществува сърдечна връзка, благодарение на която не приемат емоциите или грешките на партньора на лично ниво. Тъй като това не предизвиква дълбока болка, те не му придават голямо значение. И двамата партньори са независими емоционално. И двамата не черпят своята сила и благосъстояние от одобрението или присъствието на своя съпруг/а. Той/тя не запълва празнина в живота си, а допълва нещо ново, жизнено.

    В лекуващите отношения партньорите също могат да се познават от едно или няколко предишни въплъщения. Но в този случай е малко вероятно да съществуват описаните по-горе емоционални кармични връзки. Две души могат да се познават от предишен живот по невероятно ободряващ и подкрепящ начин. Като приятели, партньори или родител и дете, се разпознават като родствени души. Това поражда здрава връзка в продължение на няколко живота.

    Ще приведа друг пример. Младеж израства в бедно семейство някъде в Средните векове. Той е мек и чувствителен, различава се много от обкръжението си. Семейството му се състои от трудолюбиви, но доста груби хора, които не се интересуват от неговата мечтателна, „непрактична” природа. Вече голям отива в манастир. В действителност той не е щастлив там, защото живота му е строго регламентиран и сред живеещите има малко топлина и приятелство. Обаче там има и доста различен човек. Това е свещеник с доста висок ранг, непокварен от властта, който искрено му симпатизира. Ден след ден се интересува как се чувства, дава му приятна градинарска работа. Всеки път, когато се видят, между тях възникват усещане на признание, на единомислие. Мълчалива сърдечна връзка. И макар да не се срещат или разговарят често, свещеникът е надежда и подкрепа за младежа.

    В следващия живот този мъж е жена. И отново тя е с нежна, мечтателна натура. Има трудности с утвърждаването си. Като пораства се обвързва с авторитарен, обичащ да командва мъж. Отначало попада под неговата явна и силна харизма, но по-късно осъзнава, че неговото влияние я ограничава и подтиска. Но независимо от това й е трудно да го изостави. На работата си понякога разговаря за това с колега, който е доста по-възрастен от нея. Той я насърчава да отстоява твърдо себе си, да остане вярна на своите интереси. Всеки път, когато разговаря с него, тя усеща интуитивно, че той е прав. По-късно, след продължителен вътрешен конфликт, се развежда с мъжа си. Сега отношенията с колегата се променят. Тя изпитва симпатия към него. Оказва се, че е самотен. Тя се усеща толкова свободно с него, все едно се познават от дълги години. Започват нежни, отпускащи, подкрепящи и двамата, отношения. Симпатията възникнала в тях през миналия живот, сега преминава в удовлетворяващи отношения на мъж и жена.

    Това са лечебни отношения. Жената е взела важното решение да напусне съпруга си и да избира сама. С това е потвърдила емоционалната си независимост. Това от своя страна е създало основа за любящи, добре балансирани отношения със сродна душа.

    Души-близнаци

    Сега искам да ви разкажа за душите-близнаци, вероятно познато на всички вас понятие. Мисълта за душите-близнаци е привлекателна за всички ви, обаче, потенциално е доста опасна, защото може да се интерпретира по такъв начин, че да усили рождената болка и емоционалната зависимост един от друг, вместо да ви избави от тях. Това се случва в тези случаи, когато идеализирате понятието души-близнаци като човек, който е напълно подходящ за вас, който ви прави „цялостни”. Това е разбирането за душата-близнак като вашата „втора половинка”. Тогава си внушавате, че единството и безопасността, които толкова дълбоко ви липсват, може да бъдат открити в някой друг, който да ви съответства съвършено.

    В съответствие с това „незряло” разбиране за душите-близнаци, душите се разглеждат като две половинки, които заедно създават едно цяло. Обикновено двете половинки са мъжка и женска. Такова разбиране не само предполага, че сами по себе си сте непълноценни, но и обезателно трябва да бъдат „мъжка” и „женска”. Вероятно забелязвате, че такова разбиране от духовна гледна точка е нездраво и безполезно. Това ви прави зависими от някой външен. Отрича вашия божествен произход, от който се подразбира, че сте същност на ВСИЧКО, и мъжко, и женско, че сами по себе си сте цялостни и завършени. Поражда всички видове илюзии, които ви отдалечават от Дома. Под „Дом” разбирам собственото ви Аз, божествената ви част. Не е предвидено нито една душа да бъде нечия половинка.

    В действителност, душите-близнаци съществуват – буквално са това, което означава думата – близнаци. Това са души с еднакъв „чувствителен тон” или вибрация, или може да се каже, че са родени едновременно, както биологическите близнаци. Едновременното раждане е уникален момент във времето и пространството, което създава уникално заредени с вътрешна чувствителност души. Но те по никакъв начин не са зависими една от друга. Не са нито от мъжки, нито от женски пол. Но определено са настроени една към друга и са родствени души.

    Каква е причината за появата на душите-близнаци? Защо съществуват? Ех…, често си мислите, че причината за съществуването на нещо е учебен процес, на който (съществуването) влияе. Но не е така с душите-близнаци. Целта е просто радостта и творчеството. Душите-близнаци нямат функции в дуалността. Съществуването им не налага научаването на нещо. Ще срещнете своята душа-близнак, когато напуснете дуалността, когато отново се идентифицирате с вътрешния Бог, когато сте цели, неразделни, способни да приемете произволна форма или вид. Душите-близнаци се срещат отново на обратния път към Къщи.

    Нека за миг да се върнем към началото на пътешествието. Тогава, когато напускате състоянието на единство и ставате индивиди, когато навлизате в дуалността. Изведнъж се появява тъмнината и светлината, малкото и голямото, болното и здравото и т.н. Реалността е надробена. Повече нямате критерии за това кои сте в действителност. Отначало се идентифицирате като „част от цялото”. А вече сте отделна част от цялото. Но без да го осъзнавате, някой ви съпровожда, някой, който е равен с вас, приличащ на вас, повече от всички други. Вие сте били „в едно пространство”, под покривалото на единството сте били толкова близо един до друг, че дори не сте знаели, че сте двама, докато не се родите. Това, което ви свързва е отвъд пределите на дуалността, нещо, което я предшества. Трудно е да бъде описано с думи доколкото противоречи на обичайното ви усещане за идентичност, в което или сте сам, или сте двама, но не може да бъдете едновременно и двете.

    И така, и двамата се отправяте на пътешествие, на дълго пътешествие с много преживявания. И двамата сте изпитали крайностите на дуалността, за да се убедите постепенно, че същността ви не е в дуалността, а извън нея, в нещо, което е в основата й. Щом започнете да осъзнавате лежащото в основата единство, започвате обратния път. Бавно и по-малко губите привързаността си към външните неща, такива като власт, слава, пари или престиж. Все повече разбирате, че ключа не е какво преживявате, а как го преживявате. Сами създавате своето щастие или нещастие чрез състоянието на осъзнатост. Изследвате силата на собственото си съзнание.

    След като преминете през всички излитания и падения в дуалността и благодарение на натрупания опит, ще настъпи момента, когато ще се срещнете с душата си близнак. В енергиите и вида на душата-близнак ще разпознаете дълбока част от себе си, своята същност извън дуалността и благодарение на това разпознаване, ще започнете да се разбирате много по-добре кой сте в действителност. Вашият близнак е критерий за вас, който ви извежда отвъд ограничените вярвания, отгледани от вас и приети през този и предишните животи. Освобождавате се, когато видите отражението си в близнака; това е като напомняне и няма нищо общо с емоционалната зависимост. Тази среща помага на всеки от вас да стане силен, самоосъзнат индивид, изразяващ своето творчество и любов на Земята. Тя ускорява пътешествието ви обратно, тъй като ви позволява да стъпите на по-високо ниво на единство, при това запазвайки напълно своята индивидуалност и своята уникалност.

    В края на краищата всички сме едно. Поддържа ни енергия, която е универсална за нас. Но в същото време във всеки от нас има индивидуалност. Душата-близнак е свързващото звено между индивидуалността и единството. Тя наподобява стъпало по пътя към единството. Ако се съедините с душата си близнак съзнателно и материално, ще внесете нещо ново: ражда се трета енергия от съвместното действие. Тази енергия винаги помага да се увеличи осъзнаването на единството в много по-голям мащаб, отколкото само при двамата. Благодарение на това, че се намират на пътя за Дома, душите-близнаци се стремят да закотвят енергиите на любовта и единството в Земята и го правят по уникален за талантите и уменията им начин. По този начин любовта на душите-близнаци изгражда стъпало по пътя между „да си един” и „да си Единен”.

    Между душите-близнаци съществува дълбока вътрешна връзка, но тя не променя факта, че сами по себе си са завършени единици. Тяхното свързване предизвиква любов и радост, тяхната среща усилва творчеството и самореализацията. Те се подкрепят едни други, без да изпадат в капана на емоционалната зависимост или привързаност. Любовта между тях не е предназначена да се направят един друг цели, а да сътворят нещо ново: вместо двама да станат едно, двама да станат три.

    Излекуване на болката от космическото раждане

    В някакъв момент ще срещнете душата си близнак. И нека това знание да бъде достатъчно. Постарайте се да не живеете с надежди и очакване, които ви отклоняват от тук и сега. В този момент е най-важно да осъзнаете, че любовта и безопасността, които жадувате, присъстват във вас, за абсолютното приемане на себе си не можете да получите ключа от някой друг, дори и от душата си близнак.

    Не само в любовните отношения, но и в отношенията родител – дете, съществува изкушението да откриете в другия абсолютното единство и безопасност. Помислете за родителя, който тайно желае, детето му да реализира всичките нереализирани от него мечти или за детето, което и да порасне, продължава да се държи за родителите си и ги смята за своите безопасни небеса.

    Важно е да осъзнаете лежащата в основата динамика и мотивация на отношенията си и да ги излекувате със светлината на съзнанието си. Вашата космическа тъга по Дома не може да бъде излекувана в отношенията или чрез тях. Това може да бъде направено от самите вас, като реализирате напълно това, което представлявате, като осъзнаете светлината, красотата и божествеността си. Това е целта на вашето пътешествие.

    Също така няма да се завърнете в състоянието на единство, от което сте дошли. „Покривката от любов”, в която сте били родени, съответства на ембрионалния ви стадий. Сега вече сте зрели богове. Вие ще създадете полето на абсолютната безопасност и любов от сърцето си и ще позволите на другите да го използват без каквито и да е условия. Това е същността на Бога: безусловна любов, сияеща, сътворяваща и лелееща, извън всякакви планове и сметки.

    Бих искал да ви помоля да помълчим за малко и да усетите наистина вашата индивидуалност, уникалността вътре в себе си. Ако сте обкръжени с хора, тогава за миг почувствайте силно своя „аз”. Безусловно вие сте част от Бога. Това е нещо, което не може да ви се отнеме, това е неопровержимо присъствие, това, което Е.

    А сега усетете този неподлежащ на съмнение факт – вашето Аз-присъствие може да бъде източник на радост и сила за вас. Кажете „да” и чудото на вашата същност ще я обхване. Да, Аз съм Аз. Аз съм отделно и съм уникален, аз съм моята същност. Мога да бъда свързан дълбоко с другите, но все пак оставам „аз”. Можете да помислите, че зад този факт лежи самота и пустота, но моля ви, избавете се от тези мисли и усетете силата и жизнеспособността вътре във себе си. Ако действително казвате „да” на своята индивидуалност, ще преживеете увереност в собствените сили и доверие към себе си. На това основание ще създадете любящи отношения, а самотата и пустотата ще се разсеят.

    Когато самотата ви прелива, вземете вътрешното си дете на колене. Обърнете внимание на болката му. То се стреми към тотална безопасност, която е познавало, когато е било още ембрион. То иска да види тази безопасност в лицето на партньора ви, в лицето на вашето дете, в лицето на родителите ви, в лицето на терапевта… След това му покажете своето лице. За него имате ангелско лице. Подразбира се, че ще излекувате детето по най-абсолютния начин, за който можете да мечтаете. Нито аз, нито който и да е „майстор” не може да го направи вместо вас. Ние можем само да посочим направлението. Сами сте си спасители.

    Накрая бих искал да ви поканя за миг да усетите нашето общо единение. Дори и да не присъствате тук, а четете този материал, усетете нашата взаимна връзка. Сега, свободно и леко, се фокусирайте не на индивидуалността, а на духовното единение. Усетете енергията, усетете, какво ни събира заедно. Това е стремежа за цялостност. А сега си представете, че сме обкръжени от най-могъщата енергия, която съществува, енергията на вашите пробудени аз, енергията на вътрешния ангел. Нека да вдишаме тази енергия и да намерим минутка, за да я усетим дълбоко в себе си.

    Благодаря ви за присъствието.

    Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    От егото към сърцето IV

    От егото към сърцето IV

    Отваряне към Духа
    Разграничихме четири етапа на процеса на трансформация от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето:

    1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

    2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

    3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

    4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.

    Сега ще поговорим за последния, четвърти етап – отварянето към Духа. Навлизайки в четвъртия етап, вие откривате в себе си пространството на мира и тишината. Често влизате в контакт с тишината на сърцето, което, както знаете, е от вечността. Всичко, което преживявате е относително в сравнение с това неограничено и всеобхватно същество.

    Пространството на мира и тишината във вас се нарича Дух.

    Вашите езотерични традиции правят разделение между духа, душата и тялото.

    Тялото е физическото място, което душата обитава, за ограничен период от време.

    Душата е нефизически, психологически пазител на преживяванията. Тя носи опитите на много животи. С времето душата се развива и бавно се превръща в красив камък с множество фасети и всяка фасета отразява различен вид опитност и основаващото се на нея знание.

    Духът не се променя и не израства с времето.

    Духът пребивава във времето и пространството. Духът във вас е вечната и извънвремева ваша част, която е Едно с Бог, който ви е сътворил. Той е божественото съзнание, което е в основата на вашето проявление в пространството и времето. Вие сте родени от сферата на чистото съзнание и носите в себе си част от това съзнание през всичките ви проявления в материална форма.

    Душата взема участие в дуалността. Всички опитности на дуалността й влияят и я трансформират. Духът пребивава извън дуалността. Той е фона, на който всичко се развива и еволюира. Това е Алфата и Омегата, които вие бихте могли да наречете просто Битие или Източник.

    Тишината – външната и особено вътрешната, е най-добрият път към изживяване на вечно присъстващата енергия, която всъщност сте самите Вие на най-дълбокото ниво на вашата същност. В тишината можете да се докоснете до най-чудесното и очевидно, което би могло да съществува – до Духа, Бога, Източника, Битието.

    Душата носи в себе си спомените за много превъплъщения. Тя знае и разбира много повече, отколкото вашата земна личност. Душата е свързана с екстрасензорни източници на познание, каквито са вашите превъплъщения в минали животи, водачи и запознанства от астралния план. Въпреки тази връзка обаче, душата може да бъде в състояние на обърканост, на незнание за своята истинска природа. Тя може да бъде травмирана от конкретни опитности и да пребивава определено време в тъмнина. Душата непрекъснато се развива и натрупва разбиране за дуалността, присъща за живота на Земята.

    Духът е неподвижния център в развитието на душата. Душата може да се намира в състояние на тъмнина или просветление. Това не се отнася за Духа. Духът е чисто битие, чисто съзнание. Той е в Тъмнината, както и в Светлината. Той е Единството в основата на всички дуалности. Когато достигнете четвъртия етап на трансформация от егото към сърцето, вие се свързвате с Духа. Свързвате се с вашата Божественост.

    Когато се свържете с Бога във вас, вие напускате дуалността и едновременно с това запазвате пълно присъствие и сте заземени. В това състояние съзнанието ви е изпълнено с дълбок, но тих екстаз – комбинация от покой и радост.

    Осъзнавате, че не зависите от нищо извън вас. Вие сте свободни. Вие наистина сте в света, но не сте част от него.

    Връзката с духа в самите вас не е нещо, което се случва веднъж и завинаги. Това е бавен и постепенен процес, в който се свързвате, разединявате се, отново се свързвате… Постепенно фокусът на съзнанието ви се премества от дуалността към единството. Съзнанието се преориентира, откривайки с времето, че повече го привлича тишината, отколкото мислите и емоциите. Под тишина имаме предвид следното: да бъдете напълно центрирани и присъстващи, в състояние на неосъждащо съзнание.

    Няма определени методи или средства за достигане до това състояние. Ключът към връзката с Духа не е в простото следване на някакво учение (медитации, пости и т.н.), а истинското разбиране – да разберете, че именно тишината ще ви доведе у Дома, а не мислите или емоциите.

    Това разбиране се формира бавно с нарастване на осъзнаването от ваша страна за механизма на вашите мисли и чувства. Вие позволявате на старите навици да си отидат и се отваряте за новата реалност на съзнанието, основано на сърцето. Основаното на егото съзнание вехне и бавно умира.

    Умирането не е нещо, което извършвате. То е нещо, на което позволявате да се случи. Предавате се на процеса на умиране. Смърт е просто друга дума за промяна, трансформация. Така е било винаги. Смъртта винаги е освобождаване на старото и отваряне за новото. По време на този процес няма нито един момент, в който „не съществувате”, т.е. сте мъртви според вашето определение за смърт. Смъртта така, както вие я определяте, е една илюзия. И само страхът от промяната ви кара да се страхувате от смъртта.

    Вие се страхувате да не умрете не само физически, но също емоционално и ментално още по време на земния ви живот. Но без смъртта всичко би било фиксирано и неподвижно. Бихте се оказали в плен на старата форма – износено тяло, остарели мисловни модели, ограничаващи емоционални реакции. Ще се задушите, нали? Смъртта се явява освободител. Смъртта е като водопад от свежа вода, която разбива старите ръждясали врати и ви изстрелва в нови области на опитността.

    Не се страхувайте от смъртта. Няма смърт, има само промяна.

    Преходът от съзнание, основано на егото, към живот, основан на сърцето много прилича на преживяване на смърт. Колкото повече отъждествявате себе си с Духа, с Бога във вас, толкова повече освобождавате онова, за което сте свикнали да се притеснявате, и за което сте изразходвали толкова много енергия. На все по-дълбоки нива вие осъзнавате, че наистина не трябва да се прави нищо друго, освен да бъдеш! Когато се отъждествявате с вашето битие, а не с прелитащите покрай вас мисли и емоции, животът ви веднага се променя. Духът не е нещо абстрактно. Това е реалност, която можете да пренесете в живота си. Връзката ви с този най-чист източник постепенно ще промени всичко в живота ви. По своята природа Бог, Духът или Източникът твори по начини, които са почти непонятни за вас.

    Духът e тих и вечен и въпреки това е творец. Божествената реалност не може да бъде разбрана чрез ума. Тя може единствено да бъде почувствана. Ако я допуснете във вашия живот и я разпознаете в шепота на сърцето ви, всичко бавно започва да идва на мястото си. Когато сте настроени към реалността на Духа, който е мълчаливото съзнание като фон на всички ваши опитности, вие преставате да налагате вашата воля над реалността. Позволявате на всичко да се върни към естественото си състояние на съществуване. Вие ставате вашия естествен, истински Аз. И всичко това става по един хармоничен и забележителен начин. Чувствате, че всичко се свежда до естествения си ритъм и естествения си ход. Единственото, което следва да правите, е да останете настроени на този божествен ритъм и да освободите страха и неразбирането, които ви карат да се намесвате.

    Помощ за другите от нивото на Духа
    След като трансформирате съзнанието, основано на егото, в съзнание, основано на сърцето, повече или по-малко сте в непрекъснат досег с вашия вътрешен божествен поток на битието. В подобно състояние на битие не изпитвате потребност или желание да помагате на другите – всичко става съвсем естествено. Вие ги привличате към себе си, но не посредством волята. На енергийно ниво сега вие излъчвате определени вибрации. Във вашето енергийно поле има нещо, което привлича хората. И това не е нещо, което правите, а онова, което сте. Във вашето енергийно поле присъства вибрация, което може да им помогне да се свържат с техния божествен АЗ.

    За тях може да бъдете огледало, в което да видят как даден проблем или обстоятелство бива освободено и трансформирано от енергията на разрешението. Те могат да усетят енергията на разрешението, която винаги се формира при контакт с Божествения Аз във вашето същество.

    Може да ги научите на нещо, но обучението се случва като просто бъдете самите себе си. Това не става чрез предаване на знания от вас към тях или чрез използване от ваша страна на определени методи на обучение и изцеление. Това се случва просто като си позволите да бъдете този, който сте и изразявайки го по начин, който намирате за най-радостен, вашето присъствие става истински полезно. Когато споделяте себе си с другите, вие им предоставяте пространство за изцеление, а те могат да избират дали да влязат в него или не. Това зависи от тях!

    Като лечител или терапевт вие трябва просто да бъдете в контакт с вътрешния божествен поток, с мълчаливото съзнание, което представлява самия Дух. Именно тази връзка променя хората и ги издига на по-високо ниво на съзнание с по-голяма свобода, ако те изберат това за себе си. И ако наистина го изберат, всичко ще се случи в съответствие с техния собствен ритъм и русло.

    За да помагате на другите по този начин трябва да притежавате неутралност на чувствата. Това предполага определено ниво на отделяне, на освобождаване на личното ви желание да промените или да „излекувате” другите. Подобно желание, характерно на определен етап за всички Служители на Светлината, не произлиза от истинското разбиране на вътрешния път, който хората желаят да извървят в търсене на тяхната собствена истина. За по-голяма част от хората ще бъде необходимо да се спуснат до самия корен на техните проблеми, преди да се окажат истински готови да ги освободят. Когато направят това, те истински ще „овладеят” решението на проблема и то ще им донесе дълбоко удовлетворение. Възможно е в техните проблеми да познаете някои от проблемите, с които ви се е налагало да се преборите. Молим ви да не забравяте това и не се опитвайте да предпазвате хората от „спускане до дъното”. Ако те решат да се спуснат, ще го направят, независимо от това как ще постъпите или какво ще им кажете.

    По-добре е да не сте обвързани емоционално с хората, на които помагате. Емоционалното обвързване е предпоставка за включване на вашата лична воля да излекувате или трансформирате някого. Такова лично желание не помага на другите и в действителност може да създаде блокажи в процеса на тяхното излекуване. Ако ви се иска хората да се променят, това означава, че не пребивавате в пространството на любовта и позволението. И хората го чувстват. Може да си мислите, че ги наблюдавате и разгадавате, но те също ви разгадават.

    Четвъртият етап на трансформация от егото към сърцето представлява преминаване отвъд нивото на душата и издигане до нивото на Духа. Разбира се, не искаме да кажем, че душата по някакъв начин стои по-ниско от Духа. Работата се състои в това, че вие сте нещо много повече и по-всеобхватни от душата. Душата е механизъм за придобиване на опитности. Когато се отъждествявате с Духа във вас, с вашия божествен АЗ, всичко, което сте преживели в многото ви животи идва на мястото си. Вие се издигате над опитностите си и не се отъждествявате с нито една от тях. Това действа изцеляващо на душата.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    От Егото към Сърцето III

    От Егото към Сърцето III

    Позволение към старият аз да си отиде
    Преходът от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето, преминава през няколко етапа.

    1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

    2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

    3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

    4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.

    Сега ще поговорим за етап 3.

    Преди да направим това, обаче, е необходимо да уточним, че преходът не се извършва по пряк и линеен начин. Има моменти, когато може да се върнете на етап, който вече сте преминали. Но такова връщане може по-късно да доведе до огромна крачка напред. По този начин заобиколния път може да се превърне в най-краткото разстояние. Така също, духовният път на всяка душа е уникален и индивидуален. Затова приведената схема от четири етапа може да се разглежда като начин за осветляване на някои повратни точки в този процес. Схемите и категориите са просто инструменти, позволяващи да се види реалността, иначе неуловима за ума (за вашата ментална част).

    След като сте приели вътрешните рани и сте излекували травмираните части на вашето съзнание, което описахме в предходните глави, вашата енергия се издига. Вие позволявате на стария аз да си отиде. Създавате пространство за абсолютно нов начин на живот и усещане. В този раздел бихме искали да ви обясним какво се случва на енергийно ниво, когато освобождавате съзнанието, основано на егото. Когато се преминавате от доминирането на егото към съзнанието, основано на сърцето, на енергийно ниво сърдечната чакра придобива превъзходство над волята или над третата чакра.

    Чакрите са въртящи се колела, разположени по хода на гръбначния стълб. Тези енергийни центрове са свързани с конкретни области от живота. Например: духовност – коронна чакра, комуникация – гърлена чакра, емоции – трета чакра и т.н. В известна степен чакрите са част от материалната реалност, тъй като се отнасят до конкретни места във вашето тяло. Те не са видими за физическо зрение, затова може да се каже, че пребивават между духа и материята; те са връзката между тях. Чакрите образуват точката на входа за духа (съзнанието на душата), като му позволява да приема физическа форма и да сътворява всичко, което се случва във вашия живот.

    Сърдечната чакра, разположена в средата на гръдния кош, е мястото, където пребивават любовта и единството. Сърцето е носител на обединяващи и хармонизиращи енергии. Ако дори за малко насочите вниманието си към този център, може да усетите топлина или че нещо се отваря. Ако не почувствате нищо, просто оставете това и опитайте отново друг път.

    Чакрата под сърцето се нарича „слънчев сплит” и се намира около стомаха. Тя е седалището на волята.Това е центърът, който фокусира енергията ви във физическата реалност. Затова тази чакра е свързана със сферите на творчеството, жизнеността, амбициите и личната сила.

    Егото и волята са тясно свързани. Волята позволява фокусирането върху нещо, което е изнесено навън или навътре. Вашето възприемане на реалността, както за самите вас, така и за другите, в много случаи се обуславя от онова, което искате, от вашите желания. Желанията ви често са смесени със страх. Често искате нещо, защото усещате необходимост, а зад това стои чувството за недостиг. Поради това, че в много желания присъства страхът, слънчевият сплит често се управлява от енергиите на егото. Егото се проявява чрез слънчевия сплит.

    Посредством императивността на волята (желанията) егото буквално убива реалността. Реалността се свежда до тесните рамки на онова, в което егото иска да ви накара да повярвате. To действа на базата на набор от допускания за устройството на реалността и всички те са основани на страха. Егото предоставя една крайно ограничена картина на реалността, тъй като гледната му точка е предубедена в полза на неговите собствени потребности и страхове. Също така то се нуждае от осъждане на всичко, което забелязва. Тук няма начин нещо да бъде прието просто за сведение. Задължително всичко трябва да бъде разделено на категории с етикети „правилно” и „неправилно”.

    Когато живеете в сърцето не съществува твърда система от убеждения, посредством която да интерпретирате или оценявате фактите. Вече нямате твърди убеждения за каквото и да било. Превръщате се по-скоро в наблюдател. Оставяте моралните преценки и осъждането по който и да е проблем за по-късно, тъй като чувствате, че може да не сте разбрал всичко в дадената ситуация. Осъждането винаги съдържа в себе си някакво определение, а сърцето не се интересува от никакви определения. То винаги се опитва да премине отвъд онова, което изглежда крайно и определено. Сърцето е открито, готово е да изследва и да преразглежда, готово е да прости.

    Когато използвате центрираната в егото сила на волята, може да усетите нещо като опъване в чакрата на слънчевия сплит. Това използване на волята е енергийно явление, което можете да опознаете съвсем съзнателно, стига да го поискате. Когато усетите това придръпване, съпроводено със силно желание всичко да става според вашето разбиране за нещата, вие се опитвате да изкривите реалността според вашите желания. Опитвате се да вградите в реалността своите убеждения.

    Когато действате от сърцето, вие се движите в потока на реалността такъв, какъвто е. Не се опитвате да насилвате или принуждавате.

    Ако работите усилено за постигането на дадена цел и не веднъж се проваляте моля, попитайте самите себе си от коя чакра, от кой енергиен център правите всичко това. Също така можете да се настроите към сърцето и да попитате защо това не се получава или защо трябва влагате в него толкова много енергия.

    Често се опитвате да реализирате цели без да навлизате навътре и да сверите със сърдечната чакра дали те наистина ви служат по вашия вътрешен път към мъдростта и творчеството. Също така дори ако целите действително представляват вашите най-дълбоки сърдечни желания, у вас могат да възникнат нереалистични очаквания относно времето за осъществяване на събитието. Може да се окаже, че не пребивавате на времевата линия на сърцето, а на тази на личните желания.

    Всичко си има естествен ритъм. И той не винаги съвпада с желаната от вас скорост. Реализацията на целите ви изисква задвижване на енергиите. Често това задвижване отнема повече време, отколкото би ви се искало или бихте очаквали. Всъщност енергийното задвижване не е нищо по-различно от вашата трансформация.

    Когато достигнете целите си, вече няма да бъдете същите. Вие ще станете разширена версия на вашия сегашен аз, изпълнен с повече мъдрост, повече любов и повече вътрешна сила. Времето, необходимо за осъществяване на целите е времето, необходимо за изменение на вашето съзнание така, че желаната реалност да може да навлезе в сегашна ви реалност. Ето защо, ако искате да ускорите нещо, концентрирайте се в себе си, а не в реалността.

    Често, за да се отворите към приемането, ще ви се наложи да позволите на целта да си отиде. Звучи парадоксално. Но преди да пристъпите в новата реалност, ще ви се наложи напълно да приемете старата. Ако не приемете сегашната реалност и сте силно привързани към целите, вие не можете да се придвижите напред.

    Нищо и никой няма да напусне вашата реалност, преди да сте го обикнали. Да обичаш е равно на „да освободиш”.

    Докато наистина не видите вашата реалност и не я приемете като ваше творение, тя не може да ви напусне, тъй като вие отхвърляте част от себе си. Вие отричате онази част от вас, която е сътворила тази реалност за самите вас. Би ви се искало да отрежете тази нежелана част от себе си и да продължите напред.

    Но не можете да сътворите изпълнена с повече любов реалност от позиция на ненавист към самия себе си. Не можете „да си наложите с воля” да встъпите в новата реалност, отделяйки се от нежеланите части. Тук силата на волята не може да ви послужи.

    Необходимо е влизане в контакт със сърцето. Енергиите на разбирането и приемането са истинските строителни блокчета на новата, по-удовлетворяваща реалност.

    Като взаимодействате с реалността от сърцето, вие й позволявате да съществува. Не се опитвате да я променяте, а просто внимателно приемате онова, което е.

    Когато сърцето стане управител на живота, центърът на волята (слънчевият сплит) ще го последва. Егото (или волята) не изчезва. То съвсем естествено встъпва в ролята на преводач на енергиите от нивото на съзнанието до нивото на физическата реалност. Когато превеждането или проявлението се управлява от сърцето, енергията на волята твори и тече без всякакви усилия. Не се изисква насилие, нито принуда. Именно тогава сработва синхронността – невероятно съвпадение на събития, което съществено ускорява реализирането на целите. Струва ви се чудно, когато всичко заработи по този начин. Но всъщност това чудо присъства всеки път, когато творите от сърцето. Признакът за сътворението от сърцето е отсъствието на всякакви усилия.

    Сътворяване на реалността от сърцето.
    Истинското творчество се основава не на решимост и силна воля, а на отвореното сърце. Състоянието на отвореност и готовност за приемане на новото и неизвестното е жизнено важно за истинския творец.

    Един от ключовете за истинско творчество е способността да не правите нищо. Да се въздържате от вършене и оправяне на нещата и от фокусиране върху тях. Такава способност настройва съзнанието към напълно възприемащ, но бдителен режим.

    Единствено чрез незнаене и в състояние на отвореност можете да сътворите такова пространство за навлизането във вашата реалност на нещо ново.

    Това противоречи на твърденията в голяма част от „Ню Ейдж” литературата за „сътворяване на собствената реалност”. Истината е, че вие през цялото време сътворявате вашата реалност. Съзнанието ви твори, без значение дали осъзнавате това или не. Но ако искате да творите реалността си съзнателно, както ви учат много книги и терапии, от съществено значение е да разберете, че най-мощната форма на творчество се основава не на волята (активността), а на самоосъзнаването (да бъдеш възприемчив).

    Всички изменения в материалния свят, било в работата, във взаимоотношенията или в материалното ви обкръжение, са отражение на измененията на вътрешно ниво. И едва след завършване на вътрешните процеси на трансформация на съзнанието, материалната реалност може огледално да ги отрази чрез промяна на обстоятелствата в живота ви.

    Когато се опитвате да сътворявате чрез волята, като постоянно се фокусирате върху целите или ги визуализирате, вие игнорирате вътрешната трансформация, която се явява истинското предварително условие за промяната. Така вие творите по изкуствен начин и ви очаква разочарование. Вие не сътворявате от дълбините на вашата душа.

    Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаяте, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е.

    Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате.

    Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.

    Когато „знаете точно какво искате”, често ограничавате достъпните за вас енергийни възможности. Реалността, която искате – било работа, взаимоотношения или по-добро здраве, съдържа много елементи, които вие не познавате. Често си мислите, че много добре познавате предмета на вашите желания (прекрасна работа, любящ партньор) и го проектирате в бъдещето. Но това съвсем не е така. Всичко, което вие правите, когато сътворявате собствената си реалност по този начин, е извън вашите психологически граници. А няма как да знаете какво има отвъд тях.

    Може ясно да усетите, там има нещо, което силно желаете, но не е нужно да ограничавате тази възможност като се фокусирате върху него или го визуализирате. Просто го очаквайте с чувство на отвореност и любопитство.

    В крайна сметка, за да сътворите най-желаната за вас реалност, приемането на себе си е много по-важно, отколкото фокусирането върху мислите или волята. Вие не можете да сътворите нещо, което не сте. Може хиляди пъти да повтаряте мантри и да сътворите в ума си много позитивни образи, но докато те не отразяват онова, което действително чувствате (например гняв, депресия, вълнение), те няма да сътворят нищо друго, освен объркване и съмнения. (“Толкова се старая, а нищо не се получава”).

    Да приемеш себе си е форма на любов. Любовта е най-великият магнит за позитивните промени в живота ви. Ако вие обичате и приемате себе си такъв, какъвто сте, ще привличате онези обстоятелства и хора, които отразяват вашата любов към самия вас. Толкова е просто.

    Усещайте своята енергия и всичките си чувства. Усещайте колко сте красиви и искрени точно сега, във всичките си битки и печал. Вие наистина сте красиви с всички ваши „несъвършенства” и „недостатъци”. И това е единственото осъзнаване, което е от значение.

    Приемете се такива, каквито сте, отпуснете се и погледнете на „многото пороци” с чувство за хумор. Съвършенството не съществува като вариант. То е само илюзия.

    Да сътворявате реалността от сърцето означава да осъзнавате вашата Светлина тук и сега. Осъзнавайки Светлината, знаейки за нея, вие засаждате зрънце, което ще прорасне и ще даде форма на физическо ниво.

    Когато Бог ви е сътворил като индивидуална душа, той не е използвал волята си. Той просто бил Самия Себе Си и в даден момент почувствал, че има нещо, което е “извън Нея” и си струва то да бъде изследвано. Той не знаел какво точно е това, но то го накарало да се чувства сякаш е влюбен. Без да се колебае много той решил, че си струва тази нова и примамлива реалност да бъде изследвана. Тя също била малко влюбена в себе си!

    Именно за това вие сте приели формата на индивидуални души и чрез вас Бог започнал да изследва живота. Бог не се безпокоил особено как се е случило всичко като детайли в процеса на творението. Той просто обичал себе си и бил открит за промени. И наистина това са единствените необходими елементи за сътворяване на съвършената реалност – Любов към самия себе си и готовност да се впуснеш на пътешествие в новото.

    Нагласа към живот от сърцето.

    Сътворяването от сърцето е много по-силно и изисква много по-малко усилия, отколкото сътворяването от егото. Не е нужно да се притеснявате за детайлите; просто трябва да се отворите към всичко, което е – както навътре, така и навън.

    В резултат на отварянето може да усетите стремеж. Може да се почувствате привлечени към определени неща. Само по себе си това е тихия шепот на вашето сърце; вашата интуиция. Когато действате на основата на интуицията, вие сте този, който е привлечен към нещо, вместо самите вие да насилвате нещата. Не предприемате действия, докато на вътрешно ниво не почувствате, че е уместно да действате.

    Тъй като сте свикнали да вършите нещата, т.е. да използвате волята за сътворяване, енергийното преместване от егото към сърцето за вас е истинско предизвикателство. Тази промяна изисква от вас сериозно „да се спрете”. За да се докоснете реално до потока на вашата интуиция трябва да направите съзнателното усилие „да не правите нищо”, да оставите всичко. Това силно противоречи на голяма част от онова, на което са ви учили и към което сте привикнали. Изработили сте си навици да основавате действията си на мислите и силата на волята. Позволявате на мисленето да определя целите ви и използвате волята за тяхното реализиране. Точно обратно на сътворяването, центрирано в сърцето.

    Живеейки в сърцето, вие се заслушвате в него и действате в съответствие с това. Не мислите, а с будно и отворено съзнание слушате какво ви говори сърцето. Сърцето говори посредством чувствата, а не чрез ума. Най-добре можете да чуете гласа на сърцето, когато сте спокойни, отпуснати и заземени.

    Сърцето показва пътя към най-любящите и изпълнени с радост реалности, достъпни за вас точно в този момент. То нашепва и неговите предложения не са основани на рационални размисли. Можете да разпознаете гласа на сърцето по лекотата и нотките на радост. Лекотата присъства, защото сърцето не опитва да се наложи – няма струни, чрез които да ви привърже към неговите предложения. Вашето „аз съм сърцето” не е привързано към вашите решения, то ви обича каквото и да направите.

    Да живеете от сърцето не означава да живеете в пасивност или безразличие. Изисква се голяма сила да позволите на нещата да бъдат такива, каквито са без да им поставяте етикети правилно или неправилно, без фаворизиране на нещо за сметка на друго. Това е силата да присъствате тотално, силата да застанете лице в лице с всичко и просто да го наблюдавате. Можете да усещате пустота, депресия или нервност, но не се опитвайте да ги прогоните. Просто ги обгърнете с вашето съзнание.

    Вие не разбирате истинската сила на вашето съзнание. Вашето съзнание е изградено от Светлина. Когато задържате нещо в съзнанието си, това нещо се променя. Съзнанието лекува, ако не го затъмнявате с мислите си и със склонността си към „действия”.

    Животът ви е изпълнен с диктат на ума и волята, с превъзходство на мислите и действията.

    Забележете, че умът и волята работят по общи правила. Съществуват общи правила на логическото мислене – правилата на логиката. Съществуват общи стратегии за пренасяне на мислите (идеите) в материята – правила за „управление на проекти”. Но всичко това са общи доктрини. Общите ръководства и правила винаги притежават механични компоненти, които са приложими към всички или към повечето индивидуални случаи. В противен случай не биха били от особена полза.

    Интуицията работи по съвсем различен начин. Тя винаги е приспособена към един човек, за един конкретен момент. Тя е крайно индивидуална. Затова тя не може да бъде подложена на рационален анализ и сведена до общи правила.

    Затова животът, основан на интуицията, изисква висока степен на доверие, тъй като изборите се основават само на това, което вие чувствате като правилно, а не което твърдят правилата на другите.

    Следователно животът от сърцето иска от вас не само да освободите навика прекомерно да използвате ума и силата на волята, а също така ви приканва истински да повярвате на себе си.

    Ще ви е нужно известно време да се научите да чувате сърцето си, да се доверявате на неговите послания и да действате според тях. Но колкото повече правите това, толкова по-ясно ще започнете да разбирате, че можете да откриете вътрешния мир единствено като предадете тревогите и съмненията на мъдростта на собственото ви сърце.

    Следвайки този път и с навлизането ви в третия етап на трансформацията от егото към сърцето, за първи път ще намерите вътрешния мир. Ще осъзнаете, че подтика да контролирате реалността чрез мислите и волята ви прави неспокойни и загрижени.

    Освобождавайки контрола, вие позволявате на вълшебството на живота да се разгърне. От вас се иска единствено да слушате. Бъдете внимателни към онова, което се случва в живота ви, към вашите чувства към другите, към вашите мечти и желания. Ако сте осъзнати за случващото се вътре във вас, реалността ще ви осигури цялата нужна информация, така че да действията ви да са уместни.

    Например, може да осъзнаете, че в сърцето ви се поражда желание за изпълнена с любов връзка, в която между вас и вашия партньор да има истинско общуване. Ако вие просто отбележите и приемете този копнеж без никакви опити да правите каквото и да е, ще бъдете удивени от отговора Вселената на това ваше желание. Без да правите никакви изводи, просто задържайки това желание в Светлината на вашето съзнание, вашият призив ще бъде чут и ще получи отговор.

    Това може да отнеме повече време, отколкото сте очаквали, тъй като трябва да се случат определени енергийни промени, преди желанието ви да бъде удовлетворено. Но вие сте господаря, твореца на вашата енергийна реалност. Ако я сътворявате от нивото на страха, реалността ще реагира съответствие с него. Ако сътворявате с доверие и се предадете на Божията милост, ще получите всичко, което желаете, даже повече от това.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    От Егото към Сърцето II

    От Егото към Сърцето II

    Изследване на вътрешните рани
    Разгледахме четири етапа на трансформацията от съзнание, основано на его към съзнание, основано на сърцето:

    1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

    2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

    3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

    4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.

    В този раздел ще говорим върху втория етап.

    Когато престанете да се идентифицирате с егото си, в началото изпадате в състояние на обърканост по отношение на това кой сте всъщност. Това объркване може да бъде много дълбоко и философско по своята природа. Започвате да си задавате въпроси за смисъла на живота, за доброто и злото, започва да ви интересува какво всъщност чувствате и мислите самите вие в сравнение с онова, което другите са ви учили да мислите и чувствате. Изведнъж тези въпроси придобиват голямо значение за вас и оказват пряко влияние житейските избори, които правите. Вглеждате се в себе си и се питате: „Аз ли съм това? Това ли точно искам?” Сега е трудно да се правят избори, защото нищо не е вече толкова очевидно.

    Всъщност вие правите крачка назад, крачка в глъбините, крачка навътре. Започвате да осъзнавате дълбоките части от себе си, които са по-слабо обусловени от възпитанието и обществото. Получавате проблясъци за това, кои сте всъщност – за вашата уникалност и индивидуалност. Спомняте си, че съществува част от вас, която не зависи от нищо извън вас – от родителите, работата, взаимоотношенията и дори от тялото. Тогава вие смътно усещате вашата божественост, абсолютно свободната и вечна част от вас.

    Всъщност всички вие сте многоизмерни същества – можете да проявявате себе си едновременно в няколко различни реалности и го правите. Не сте обвързани в линейна времева рамка. Сегашната ви личност е само един аспект от многоизмерната същност, която сте в действителност. В момента, в който осъзнаете, че сегашното ви проявление като човек на физическо ниво е само един от вашите аспекти, вие преминавате отвъд това проявление и можете да се свържете с висшия си Аз, който сте.

    Но преди да стигнете до там, ще трябва да изцелите наранените части във вас.

    Животът под диктата и изискванията на егото създава вътрешни психологически рани. Освобождаването на съзнанието, основано на егото отначало предизвиква смут, съмнения и объркване. След завършване на първия етап, вие навлизате в следващия – на наблюдение, разбиране и излекуване на вътрешните рани. Сега ще поговорим за втория етап.

    Под контрола на егото дълго време вашите постъпки и мисли са били основани на страха. Безмилостно сте следвали желанието ви за власт, признание и контрол, т.е. изопачавали сте собствената си природа. Поведението ви се е основавало на външни стандарти, а не на вашите собствени вътрешни потребности. Нещо повече – не сте могли истински да обичате някого, тъй като любовта е нещо, което е противоположно на необходимостта от контрол или доминиране. Това състояние на съзнанието е представлявало атака срещу интегритета на вашата душа. Тя е страдала под господството на егото.

    Когато се освободите от хватката на егото, виждате по-добре вътрешната болка. Тя застава пред вас гола, без маски, истинска, но вие не знаете как да се справите с нея, защото все още сте в състояние на объркване и дезориентация. Често ви се налага да преминавате през етап на осъждане на вашите вътрешни рани, защото ви се струва, че ви подтикват към негативни модели на поведение – пристрастяване, депресии, неконтролируеми колебания в настроението, проблеми с комуникацията, затруднения в интимните отношения.

    Осъждането на себе си носи на душата още повече болка. Та нали едва сега е започнала да се обръща към Светлината! Тя освобождава нуждата от власт и контрол, става по-чувствителна… и … попада в лапите на самоосъждането.

    Много хора бродят из ничията земя между егото и сърцето. Те търсят по-любяща реалност, но все още са в обсега на бича на егото.

    Всъщност не вътрешната болка ви превръща в жертва на онова, което считате за ваши „негативни черти”. Негативността се създава от вашето осъждане на болката. Ако погледнете на себе си през очите на приемането на нещата, няма да видите пристрастена, депресирана или провалила се личност. Ще видите единствено вътрешната болка, която трябва да бъде облекчена и излекувана по възможно най-нежния начин.

    Най-важната крачка от етап 2 на прехода от съзнанието егото към сърцето е, че вече имате готовност да разберете вътрешната си болка: да я приемете, да разберете нейния произход и да й позволите да съществува.

    Ако можете да схванете сърцевината на страха, присъщ на всички проявления на егоцентричното съзнание, това означава, че сте навлезли в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Колкото и осъдително да е нечие поведение, ако зад него прозрете болката, самотата и нуждата да се защити, ще успеете да се докоснете до душата, която демонстрира негативното поведение. Още щом забележите, че една душа е обзета от страх, вие ще сте способни да простите. Това се отнася на първо място и най-вече за самите вас.

    Вземете например нещо във вас, което истински ненавиждате. Нещо, което действително ви дразни и от което си мислите, че е трябвало отдавна да се избавите. Това може да бъде непостоянството, мързелът, нетърпението или пристрастяване – нещо, което смятате, че не му е там мястото. А сега се опитайте да разберете истинския мотив зад тази черта или склонност. Кое е онова нещо, което тази черта ви кара да чувствате или правите отново и отново? Можете ли да разпознаете елемента на страх в основата на вашата мотивация?

    Забелязвате ли, че когато осъзнаете страха във вас, вие ставате по-мек и си казвате например следното: „Господи, не знаех, че толкова съм се страхувал! Аз помагам на себе си!” Сега вече във вашето отношение присъства толерантност. Присъстват любовта и прошката.

    Докато преценявате основаното на страха поведение – агресията, пристрастяването, угодничеството, суетата като нещо „лошо”, „грешно” или „глупаво”, вие осъждате. Но само по себе си осъждането е активност, основана на страха. Забелязвали ли сте, че осъждайки, вие вътрешно загрубявате? Нещо вътре във вас се стяга, устните ви се присвиват, а очите стават студени. Защо изпитваме нужда да осъждаме всичко? Защо е нужно да свеждаме всичко до правилно и неправилно? Какъв страх се крие зад необходимостта от осъждане? Това е страхът от среща със своята тъмна страна. Всъщност това е страхът да живееш.

    Позволявайки на съзнанието, основано на егото, да си отиде, ще ви се прииска да развиете способност да гледате по нов начин на нещата. Той може най-добре да бъде описан като неутрален, което означава да наблюдавате нещата са такива, каквито са, без да ви интересува какви би трябвало да бъдат. Вие наблюдавате причините и следствията на поведението, основано на егото, разпознавате вътрешният страх като тяхна сърцевина и по този начин за вас егото става напълно прозрачно. И ако поискате, можете да освободите всичко онова, което вече е прозрачно за вас.

    Всяко човешко същество познава страха. Всеки познава тъмнината и самотата, когато е обхванат от страх. Когато той се проявява открито, ние веднага сме готови да протегнем ръце. Но когато се крие зад маските на насилието и жестокостта, ни се струва, че това не може да бъде простено. Колкото по-деструктивно и жестоко е едно поведение, толкова по-трудно е да бъде прозрян стоящия зад него страх и опустошеност.

    И въпреки това можете да го направите.

    От дълбините на вашия опит в страха и опустошеността можете да се докоснете до дълбокия страх в душите на убийците, насилниците и престъпниците и да разберете техните действия. И ако го направите въз основа на вашия собствен личен опит с тъмнината, ще можете да го освободите. Ще можете да го оставите без изобщо да изпитвате нужда да го осъждате. Ако истински разберете страха като сила, която съществува и която отлично познавате от собствения ви жизнен опит, ще можете да позволите на осъждането да си отиде. Страхът не е нито лош, нито добър. Страхът Е и играе определена роля.

    От гледна точка на сложността да се изразим според човешките концепции, страхът е едновременно благословия и мъчение. Във всеки случай никой не е направил вместо вас избора да позволи на страха да пребивава във вашата реалност. Вие бяхте Боговете, които позволиха на страха да играе съществена роля във вашата реалност. Направили сте го не за да се измъчвате, а за да творите – да сътворите една по-стойностна реалност, с повече „пълнеж”, отколкото светът, основан единствено на Любовта. Разбирам, че това може да звучи невероятно, но интуитивно вие ще разберете какво се опитвам да кажа.

    Страхът е жизнеспособна част от творението. Където има страх няма любов. Там, където няма любов, тя може да бъде намерена с нови, непредсказуеми методи. Цяла една гама от емоции може да бъде изследвана, макар и сътворена в отсъствието на любов. Отсъствието на любовта може да бъде почувствано по различни начини, докато присъствието на любовта може да бъде почувствано само на фона на страха. В противен случай тя би проникнала във всичко и вие не бихте я забелязали като такава.

    По този начин сътворявайки страха и изстрелвайки себе си извън океана на обкръжаващата ви любов, вие за първи път си позволихте да почувствате любовта.

    Разбирате ли?

    Вие не сте сътворили любовта, а преживяването на любовта. За да постигнете това сте имали нужда от нейната противоположност, от нещо различно от любовта и за тази цел сте се възползвали от страха като инструмент. Ние, от другата страна на завесата, ясно виждаме духовната роля, която играе страхът във вашата реалност. Ето защо ви молим отново и отново – не осъждайте! Молим ви – не осъждайте страха и тъмнината, която той носи – нито във вас самите, нито в което и да е друго същество. Вие сте сътворени от Любов и ще се завърнете в нея.

    С навлизането във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие се изправяте пред вашата вътрешна болка и страх и ви приканвам да погледнете на тях с разбиране и приемане.

    След като осъзнаете вашата вътрешна болка и страх, първоначално може да преминете през период на самоосъждане, по време на който е възможно да демонстрирате деструктивно поведение. Може да изглежда сякаш се връщате назад, вместо да напредвате. В този момент вие се намирате в опасната зона, в ничията земя между егото и сърцето. Знаете, че искате да се избавите от старото, но още не можете напълно да приемете новото, поради което започвате да се съмнявате в себе си и да се самоосъждате. Повратният момент настъпва, когато престанете да се самоосъждате, поне за известно време.

    Само тогава, когато бъдете готови да се вгледате в себе си с интерес, открито и честно, ще навлезете в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Дотогава просто сравнявате себе си с изкуствено създаден стандарт или идеал, на който не съответствате през по-голямата част от времето. Вие се самонаказвате за това, след което отново се заставяте да влезете в шаблона, който сте създали за себе си в собствената си глава.

    Казвам ви – този перфекционизъм е смъртоносно оръжие. Той е пълна противоположност на любовта. Любовта никога не прави сравнения, и което е по-важно – тя никога и по никакъв начин не желае да ви заставя или променя. Любовта не казва какви „би трябвало да бъдат” нещата. Самата категория „трябва” отсъства от съзнанието на сърцето. От позиция на сърцето моралните категории са просто методи за интерпретация или „разделяне” на реалността. Това са само идеи в главата ви, а както добре знаете идеите в различните глави могат да се различават една от друга. Самата необходимост да се установяват стандарти и да се определя кое е „добро” и кое „лошо”, вече е предпоставка за човешки конфликти и войни. Тук не става дума толкова идеите, колкото за подсъзнателната необходимост нещата да бъдат контролирани и фиксирани, което предизвиква агресия и конфликт.

    Политическите, личните или духовните идеали, стандартите за здраве, красота и здрав разум ви казват би трябвало да бъде всичко, как трябва да се държите. Всички те се опитват да фиксират и определят кое е ДОБРОТО.

    Любовта не се интересува да дава определения за „добро”. Тя не се интересува от идеите, а от реалността. Любовта е насочена към истинското.

    Сърцето се интересува от всичко, което Е, всяко едно ваше моментно проявление – деструктивно или конструктивно. То просто го приема за сведение, просто Е и ви обгръща със своето присъствие, ако му позволите.

    Откривайки се за реалността на любовта, за реалността на сърцето, вие позволявате на осъждането да си отиде. Приемате се такива, каквито сте в този момент. Осъзнавате, че сте такива, каквито сте по много причини, които сега имате намерение да откриете и изследвате.

    Настъпването на този момент е велик благослов за душата. Сега вие можете да излекувате себе си. От време на време все още ще изпадате в самоосъждане, но вече имате съзнателна памет за това какво е любовта. И понеже вече я познавате, ще я откривате по нови начини, защото отново сте се докоснали до приятното благоухание на Дома.

    Във втория етап от прехода от егото към сърцето ще влезете в по-близък контакт със самите себе си. По-внимателно се вглеждате в багажа си от миналото. Отново оживявате болезнени спомени, помени от сегашния или от минали животи. Психологическия багаж, който носите от всичките си животи чак до настоящия, е формирал вашата настояща личност. Можете да погледнете на този багаж като на куфар с дрехи. В миналото сте изиграли много роли, превъплъщавали сте се в много личности, както бихте обличали различни дрехи. И така силно сте повярвали в някои от ролите, че ги разглеждате като част от вашата личност. „Това съм аз” – така мислите за ролите или за „дрехите си”.

    Ако истински изследвате какво общо имат тези роли с вас, ще установите, че не сте тези роли. Вие не сте психологическите роли, нито личностите, в които сте се претворявали. Вие не сте вашите дрехи. Вие просто сте използвали тези роли, изиграни заради потребността на душата от опитности.

    Душата се наслаждава на всички опитности, защото те са част от процеса на учене, на който се е посветила. В това отношение всички опитности са ценни и полезни.

    Вглеждайки се внимателно във вашите роли, скоро ще забележите, че в миналото сте имали болезнени и дори травмиращи опитности, които все още се „влачат” със вас. Струва ви се, че не сте способни да им позволите да си отидат. Те са се превърнали във ваша „втора кожа” вместо просто една дреха.

    Това са тежки моменти от вашето минало, онези части, които ви възпрепятстват да живеете истински и да се радвате на живота. Толкова силно сте се отъждествили с тях, че си мислите, че сте самите тях. Именно затова се чувствате жертва и въз основа на това правите негативни заключения за живота. Но тези изводи нямат никакво отношение към самия живот. Те са от значение единствено за травмираните части в съзнанието на вашата душа.

    И точно тези части сега е необходимо да бъдат излекувани. Вие правите това като отново навлизате в миналото, но със съзнание, което е по-любящо и по-мъдро откогато и да било преди. Във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие изцелявате епизоди от миналото като ги обгръщате с новото ви съзнание. Като преживявате отново тези епизоди в настоящето през фокуса на сърдечния център, вие освобождавате травмираните части от вашето минало.

    Травмата възниква тогава, когато преживявате огромна загуба, болка или нещастие и не можете да проумеете защо това се случва. В много от животи ви сте преживявали травми. Всъщност съзнанието на душата в стадия на егото е травмирано изначално от загубата на Единството или Дома, която то помни и не разбира.

    Когато с помощта на въображението се върнете към изначалното събитие, довело до травма, обгърнете го със съзнанието на сърцето и по този начин ще промените вашата реакция към него. Променяте го от ужас и недоверие в просто наблюдение на случващото се. Връщайки се в миналия живот, просто отбележете онова, което се е случило, като този акт сам по себе си създава пространство за духовно разбиране това, което се е случило в действителност в миналото събитие. Създавайки такова пространство, вие отново ставате господар на вашата реалност. Сега вече сте в състояние да приемете целия епизод, защото разбирате със сърцето си, че всяко събитие има свое значение и смисъл. Можете да почувствате от сърцето, че елементът на свободния избор присъства във всичко случващо се, т.е. вие израствате в посока на приемане на вашата собствена отговорност за това събитие. Приемайки върху себе си тази отговорност, вие сте свободни да продължите напред.

    Едва когато можете да се отнесете към вашите минали личности както актьор към своите роли, ще бъдете свободни да отидете там, където пожелаете. Тогава сте свободни да влезете в съзнанието, основано на сърцето. Повече не сте привързани към нито един аспект от това, което сте били в миналото – жертва или агресор, мъж или жена, черен или бял, богат или беден и т.н. Когато се научите да играете с аспектите на дуалността и да се възползвате от тях така, че да ви носят радост и творчество, тогава разбирате значението на живота на Земята. Тогава изпитвате огромно щастие, сякаш се завръщате у Дома. То е резултат от свързването ви със съзнанието, което стои зад вашите различни роли и идентичности. Отново сте свързани с вашето божествено съзнание, с осъзнаването, че всичко е едно, иначе казано с реалността на любовта.

    Завършваме този раздел с две медитации, които могат да ви помогнат да се свържете с потока на Единството, с онзи поток на Божествеността, който тече в основата на всички ваши опитности.

    Медитация 1
    -Кои психологически характеристики, които считате за значима част от себе си, създават най-големи проблеми в живота ви? Назовете две такива характеристики.

    – Фокусирайте се върху характеристиките, противоположни на посочените, т.е., ако сте избрали „нетърпение” и „несигурност”, фокусирайте се върху техните противоположности – търпение и увереност в себе си. Веднага ще усетите енергиите на тези характеристики.

    – Навлезте навътре и потърсете тези енергии вътре в себе си. Назовете три примера от живота си, когато сте демонстрирали тези позитивни характеристики.

    -Сега, когато сте в контакт с позитивните характеристики, позволете на техните енергии да потекат през вас и почувствайте как ви балансират.

    Упражнение 2
    – Отпуснете се и позволете на въображението да ви върне назад в онзи момент, когато сте се чувствали много щастливи. Вземете първото, което ви дойде наум. Усетете отново това щастие.

    -А сега потърсете момент, когато сте се чувствали много нещастни. Почувствайте онова, което сте чувствали тогава.

    -Уловете общото в двете преживявания. Почувствайте, че в тях всичко е еднакво.

    Целта на упражненията е да ви помогнат да осъзнаете, че зад всички ваши преживявания стои съзнанието, вашият вечен „Аз”. Този вечно съществуващ съд на съзнанието, носителят на вашите опитности е вашият божествен АЗ. Той е вашата врата към реалността отвъд дуалностите – реалността на сърцето.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    От Егото към Сърцето I

    От Егото към Сърцето I

    Четири етапа на трансформация на съзнанието
    В предходните раздели описахме историческата предпоставка за пътуването на Служителите на Светлината от съзнанието, основано на егото към съзнанието, основано на сърцето.

    Този раздел ще бъде изцяло посветен на психологическите характеристики на тази трансформация. Разделили сме процеса на четири стъпки или етапа, които, за повече яснота, привеждаме още веднъж:

    1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

    2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

    3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

    4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.

    Етап 1: Егото вече не ви удовлетворява
    Трансформацията на съзнанието, основано на егото в съзнание, основано на сърцето, започва с преживяване на вътрешната пустота. Нещата, които изцяло са привличали вниманието ви или ситуации, в които напълно сте се отдавали, сега оставят във вас пустота или просто вече не ви вдъхновяват. Струва ви се, че всичко някак си е изгубило предишното си значение и цел.

    Преди изживяването на пустотата съзнанието се намира в клещите на страха и настоятелната потребност постоянно да се самоутвърждава. То непрекъснато търси външно одобрение поради нежеланието да се изправи пред подсъзнателния страх от отхвърляне или самотност. Този дълбок страх и необходимостта от външно одобрение дълго време може да бъдат скритата истинска мотивация за много от вашите действия. Целият ви живот може да бъде поставен на тази основа без да го осъзнавате. Може да чувствате смътно безпокойство или вътрешно напрежение. Но често трябва да се случи някое значимо събитие като прекъсване на връзка, смърт на любими хора или загуба на работа, за да ви накара да изследвате напрежението или безпокойството.

    Когато егото е в центъра на вашето същество, съзнанието и емоционалният ви живот са в състояние на спазъм. Вие се свивате от страх и постоянно сте в отбранителна позиция. Когато се намирате на етапа на егото, вие постоянно изпитвате недостиг, необходимост от нещо повече. В основата на вашите мисли, чувства и действия стои една черна дупка, пустота, която никога не може да бъде запълнена изцяло. Това е дупка от страх, място изпълнено със сенки, тъй като сте отклонили съзнанието си от него. В сенките има пустота, която вие смътно осъзнавате, но не искате да навлезете в нея.

    На този етап отношенията с Бог или с Всичко, което Е, са белязани с чувство за разделение. Дълбоко в себе си се чувствате самотни и изоставени. Чувствате се като нещастна и ненужна част без никакво предназначение. И тъй като сте прикрили този страх, вие го изживявате индиректно, като сянка.

    Хората се ужасяват да се изправят пред вътрешната пустота с пълно съзнание. Те се ужасяват от срещата очи в очи с вътрешна си тъмнина и от нейното изследване. И въпреки че не се изправяте пред нея, тя все още е там и това ви налага да разработвате „стратегии за справяне”, за да направите живота си поносим. Стратегията на егото е винаги да работи по даден проблем с неговата периферия вместо с центъра. Егото се стреми да реши проблема като насочи съзнанието ви навън. То се опитва да облекчи вътрешната ви болка като ви захранва с външни енергии. Енергиите, на които отдава особено предпочитание са признание, възхищение, власт, внимание и т.н. По този начин егото намира мним отговор на дълбокия копнеж на душата към единство, сигурност и любов.

    Сам по себе си такъв копнеж е напълно обоснован и искрен. Това е зовът на Бога. Вашата природа ви призовава към себе си. Вие сте Бог! Бог е енергията на единството, сигурността и любовта. Всеки човек се стреми към безусловната любов и към прегръдката на Енергията, които наричате Бог. В същността си това е копнеж за пълно осъзнаване на вашия собствен божествен Аз, което означава да сте едно с него. Вашата собствена божественост е вашата врата към безусловната любов. Единственият начин да я откриете е като преминете през страха и тъмнината, които я обгръщат, а това става като се обърнете навътре вместо навън. Можете да го направите като използвате светлината на съзнанието си, която да прогони сенките. Съзнанието е светлина. На него не му е необходимо да се бори с тъмнината, тъй като тя се разтваря от самото присъствие на светлината. Чудесата се случват тогава, когато насочите съзнанието си навътре.

    Егото, обаче, действа точно по обратния начин. То отбелязва необходимостта от любов и безопасност, но се стреми да намери отговор, без да се среща с вътрешната тъмнина и страх. За да постигне това, то прилага един „номер”: трансформира преобразува необходимостта от любов в необходимост от одобрение и признание от страна на другите хора. Превръща необходимостта от единство и хармония в необходимост от превъзходство и в това да бъдеш по-добър от другите. И когато започнете да мислите, че да бъдеш обичан означава другите да се възхищават от собствените постижения, то вие вече не търсите любовта вътре в себе си – просто трябва да положите повече усилия. По този начин егото се бори да удържа капака върху гърнето на страха.

    Изначалният ви копнеж към любов и блажено единство сега вече е изкривен в желание за признание. Вие постоянно търсите външно одобрение, което временно ви носи увереност. По същество вашето съзнание е фокусирано във външния свят. Разчитате на преценките на другите хора и сте много чувствителни на тема какво мислят те за вас. За вас това е от огромно значение, защото от него зависи вашата самооценка. Всъщност вашето чувство за собствена значимост се снижава все повече и повече, тъй като отдавате енергията си на външни сили, които съдят за вас по външното ви поведение, а не по това, кои сте вие в действителност.

    Междувременно дълбоко вкорененото усещане за изоставеност и самота не изчезва. То се усилва, тъй като отказвате да го признаете. Онова, което отказвате да видите, става ваша „тъмна страна”. Страхът, гневът и негативността могат на воля да бродят в това пространство и да ви влияят, засилени от отказа ви да навлезете навътре в себе си. Егото може да бъде много упорито, когато трябва да бъдат подтиснати дадени съмнения, чувства и интуиция – то не отстъпва лесно контрола.

    Онова, което във вашия свят приемате като зло, е винаги резултат от привързаност към вашата лична власт. То е отказа да предадете контрола и да приемете вътрешния страх и тъмнина.

    Първата крачка към просветлението е да се предадете и да приемете нещата такива, каквито са. Просветление означава да позволите на всички аспекти на вашето същество да влязат в светлината на вашето съзнание. Просветление не означава, че напълно осъзнати за всичко във вас, а че сте готови съзнателно да се срещнете с всеки ваш аспект.

    Просветлението е равносилно на любов, а тя означава да приемете себе си такива, каквито сте.

    Вътрешната тъмнина и чувството на изоставеност в дълбините на душата ви, и от които вие толкова се боите, са временни. Етапът на егото е само една крачка в голямото развитие и разгръщане на съзнанието. На този етап се осъществява първият скок в посока към индивидуализирано божествено съзнание.

    Раждането на индивидуалното съзнание, раждането ви като „отделна душа” е свързано с усещането за изоставеност, за отделяне от вашата Майка/Баща. Във вашия физически свят това е сравнимо с травмата при раждането. В утробата детето изживява океаническото чувство за единство с майката. Раждайки се, то става самостоятелна единица.

    Душата приема травмата при раждането – става дума за раждането на душата – с чувство за откъсване; трябвало е да се раздели с всичко, което до тогава е приемала за даденост.

    Новородената душа се стреми да се върне към полусъзнателното състояние на единство, от което е дошла и което счита за свой Дом. Тъй като това не е възможно, тя изпитва огромен страх, отчаяние и съмнение. По този начин постепенно вътрешната болка и обърканост създават подходяща среда за завземане на властта от егото. Душата трябва да се справи със страха и болката, а егото обещава решение. То държи механизмите на властта и контрола над съзнанието на душата. А тя, чувствайки се безсилна и загубена, се предава и издига егото на власт.

    Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.

    За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”. Когато действа в балансирани ситуации, то е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.

    Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.

    Настоятелно препоръчваме в ежедневния живот да изобличавате вашите собствени действия, мотивирани от желание за власт и контрол. Опитайте се да наблюдавате колко често ви се приисква да подчините вещи или хора на вашата воля, дори ако правите това в името на благородни цели. Колко често се чувствате раздразнени, ако нещо не върви според вашите желания? Важно е да осъзнаете, че зад нуждата да контролирате винаги стои страхът да не изгубите контрола. Така че се запитайте: какво рискувате, ако отпуснете контрола, ако освободите нуждата от предвидимост? Кой е най-дълбокия ми страх?

    Цената, която плащате за това да държите всичко „под контрол”, е напрегнато и ограничено отношение към живота.

    Когато се осмелявате да живеете според вътрешното си вдъхновение и правите само онова, което ви носи радост, това ще сътвори в живота ви един естествен ред. Ще се чувствате релаксирани и щастливи и без да изпитвате нуждата да променяте потока на живота. Това означава да живеете без страх – да живеете, изпълнени с доверие към онова, което ще ви поднесе животът. Можете ли да го направите?

    За една млада душа препъни камъкът на его-базираното съзнание е почти неизбежен. Егото предлага решение на проблема със страха и изоставеността. То променя фокуса на вниманието от „онова, което е вътре в теб” към „онова, което можеш да получиш от външния свят”. Това не е действително разрешаване на проблема, но като че ли за известно време ви носи облекчение. Упражняването на власт и контрол над вашето обкръжение може да ви донесе временно удовлетворение или подем. Появява се краткотрайно чувство, че сте обичани, уважавани и че ви се възхищават. За известно време това облекчава болката, но е временно и вие отново трябва да се напънете, за да се проявите отново, да бъдете още по-добри, по-хубави и по-полезни.

    Молим ви да осъзнаете, че под флага на егото можете да бъдете едновременно мили и противни, даващи и взимащи, доминиращи и раболепни. Голяма част от онова, което давате на пръв поглед неегоистично, всъщност е подсъзнателен зов за внимание, любов и признание от страна на получателя на подаръка. Когато винаги сте загрижени за другите и готови да им давате, вие просто се криете от себе си. Така че за да разберете какво означава егото да доминира, не е необходимо непременно да мислите за жестоки тирани като Хитлер или Саддам Хюсеин. Изберете простия вариант – наблюдавайте себе си в ежедневието ви. Присъствието на доминиране от страна на егото може да бъде разпознато по нуждата да контролирате нещата. Например да изисквате от определени хора да се държат по определен начин. За да постигнете това, вие демонстрирате определени модели на поведение. Като: „Тъй като искам да ме обичаш, аз няма да ти противореча”. Тази линия на мислене е основана на страх. Това е страхът да не останете сами, страхът да не бъдете отхвърлени и изоставени. Онова, което изглежда като мило и хубаво поведение, всъщност е форма на отричане на самия себе си. Това е егото в действие.

    Докато егото управлява душата ви, ще ви е необходимо да се храните от енергията на другите, за да се чувствате добре. Трябва да направите нещо, за да заслужите приемането от страна на другите хора, от някакъв авторитет извън вас самите. Но светът около вас не е фиксиран или неизменен. Не можете да разчитате да останете постоянно прикрепени към онова, на което се уповавате, каквото и да е то, било съпруг, началник или родители. Ето защо трябва през цялото време да „се трудите”, да сте в постоянно търсене на „малки дози одобрение”, задаващи се по пътя ви. Това обяснява непрекъснатото състояние на напрегнатост и нервност на ума при всеки един, зациклил на етапа на егото.

    Егото не може да ви донесе истинска любов и самооценка. Решението на проблема с травмата и чувството за изоставеност, което предлага, е всъщност един бездънен кладенец. Истинската мисия пред съзнанието на младата душа е самото то да стане родителя, който е загубило.

    Молим ви да осъзнаете, че устройството на живота на земята – процес, който започва от беззащитно бебе до израстването в самодостатъчен възрастен индивид – често ви принуждава да направите именно това. Колко често ключът към истинското щастие в живота ви е в това да станете родители на самите себе си и да си дадете сами на себе си любовта и разбирането, които са ви липсвали и продължават да ви липсват от страна на другите. На по-високото, метафизично ниво, на което говорим, това означава: стигнете до разбирането, че сте Бог, а не една от изгубените му овце. Това осъзнаване ще ви доведе у дома. Това осъзнаване ще ви заведе в сърцето на Този, Който Сте, а това е любовта и божествената сила.

    Краят на етапа на егото започва да се вижда, когато душата осъзнае, че отново и отново повтаря същите цикли от действия и мисли. Егото губи господство, когато душата се умори и й омръзне постоянно да се бори за някакво вечно изплъзващо се съкровище. Тогава душата започва да подозира, че обещанията на играта, в която участва, са фалшиви и че в действителност в тази игра няма нищо за печелене. Когато тя се измори да се старае и да бъде винаги на върха, тя малко отпуска контрола.

    С изразходването на по-малко енергия за контролиращи мисли и поведение се открива енергийно пространство за нови и различни преживявания. Отначало, навлизайки в този етап, може да чувствате силна умора и вътрешна пустота. Онова, което преди сте считали за важно, сега ви се струва абсолютно незначително. Без всякакви видими и преки причини, на повърхността излизат страхове. Това могат да бъдат страхове от смъртта или от загуба на любими хора. Може да възникне гняв от ситуации в службата или в брака. Всичко, което ви се е струвало очевидно, сега започва да предизвиква съмнение.

    Най-после се случва онова, което съзнанието, основано на егото, се опитва да предотврати.

    Постепенно капакът на гърнето се повдига и от него изскачат всички видове неконтролируеми емоции и страхове и влизат в съзнанието, посявайки в живота ви семена на съмнение и объркване. До този момент вие сте живяли предимно на автопилот. Много голяма част от мислите и чувствата са се формирали автоматично и вие сте ги приемали без въпроси. Това е обезпечавало съзнанието с необходимото единство и стабилност. Когато обаче съзнанието ви израства и се разширява, личността се раздвоява. Една част от вас се стреми да задържи старото положение, а другата го поставя под въпрос и ви изправя пред такива неудобни емоции като гняв, страх и съмнение.

    Ето защо разширяването на съзнанието, осъществяващо се в края на етапа его, често се възприема като нарушаващ удоволствието нежелан натрапник, който разваля играта. Новото съзнание подлага на съмнение всичко, което преди е изглеждало очевидно, и пробужда във вас емоции, с които не знаете как да се справите. Когато започнете да подлагате на съмнение моделите на мислене и действие, основани на егото, в съзнанието ви навлиза нов ваш аспект. Това е онази част от вас, която обича истината, а не властта.

    Животът под диктата на егото е много потискащ. Вие служите на един малък, изпълнен със страхове диктатор, чиято цел – властта и контролът – са насочени не просто към обкръжението ви, а най-вече към самите вас. Той ограничава спонтанния поток на мислите и интуицията във вас. Егото никак не обича спонтанността. То възпрепятства свободното изразяване на чувствата, тъй като чувствата и емоциите са неконтролируеми и непредсказуеми, което е опасно за него. Егото работи скрито зад маски.

    Ако егото диктува „бъдете приятни и внимателни, за да завоювате симпатиите на хората”, вие системно ще подтискате в себе си чувствата на неудоволствие и гняв. И когато започнете да се съмнявате в жизнеспособността на този диктатор, потиснатите емоции веднага отново изплуват на повърхността. Емоциите не се елиминират с потискане. Колкото по-дълго ги потискате, толкова по-дълго те живеят и набират сила.

    Когато душата започне да усеща празнота и съмнение, които са признаците на завършване етапа на егото, е възможна среща с всички чувства и емоции, скрити по-рано в тъмнината. Задържаните чувства и емоции са врата към висшия ви Аз. Изследвайки това, което наистина чувствате, а не онова, което се предполага, че трябва да чувствате, вие възстановявате вашата спонтанност и интегритет – онази част от вас, която се нарича „вътрешното дете”. Свързването ви с вашите истински чувства и емоции ви поставя на Пътя към освобождението. С това преходът към съзнание, основано на сърцето вече е започнал.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    Освобождаване на живота ви от борбата

    Освобождаване на живота ви от борбата

    Ченълинг на Йешуа чрез Памела Крибе

    22 ноември 2007, Тилбург

    Скъпи приятели,

    Събрали сме се тук днес, за да ви предадем послание на любов и надежда, тъй като виждаме, колко ви е трудно. Аз – Йешуа, съм този, който разговаря сега със вас – днес представлявам в голяма степен женския аспект на Христовите енергии.

    В последно време, от четири месеца насам, е започнало огромно вливане на женска енергия в земната сфера. Тази вълна от енергия, подпомага новото раждане, вашето възраждане, а и това на Земята. Иска ми се да поговорим малко повече за този стадий от еволюцията, често предизвикващ във вас неувереност, дисхармония и съпротива.

    Всички вие сте въвлечени в процеса на дълбока трансформация. Това е ваш съзнателен избор. Това е страстно желание на сърцето ви от времето преди да се родите – да изчистите миналото и да положите пътя на новата енергийна реалност. Предварително сте знаели, че това въплъщение ще ви предложи големи възможности за израстване и излекуване. Още преди началото на този живот сте усещали, че Земята приближава края на дълъг период на развитие, цикъл, където се е злоупотребявало с властта и разрушението.

    Самите вие сте били част от този цикъл през много от миналите ви животи на Земята и сега, както и самата Земя, сте достигнали до точката, когато има възможност да се завърши този цикъл и да се продължи напред. Ето защо сте имали желание да се родите през това време, за да се възползвате от тази възможност по време на живота ви на Земята. Този цикъл може да бъде доведен до край само с още едно въплъщение и интегрирането на енергията на целия цикъл в един живот. И все още се учудвате, че понякога ви е толкова тежко?!

    Преди да осъзнаете поне малко тази мисия е трябвало да се родите в човешко тяло, като индивидуалност, оформена частично от външни влияния като родители, община и обществото като цяло. По време на своето детство сте забравили кои сте, тъй като сте под влияние на практика, под хипнозата на убежденията и тревогите на тези, които са ви довели в този свят. Като цяло сте били обкръжени от стари, задушаващи енергии, израсли от традицията на неосъзнатост и страх. Потока на душевната ви енергия е изтънявал, а понякога дори съвсем е прекъсвал.

    Намерението ви през този живот е било да се издигнете над тези ограничения и да се избавите от тях. И не само себе си, а също така да станете жив мост към ново ниво на съзнанието тук на Земята. Тук сте заради себе си, но с развитието си и еволюирайки, издигате съзнанието на цялото човечество. Вие поддържате движението на Земята като духовно същество и внасяте своя принос в събитията, които влияят на Слънчевата система като цяло, дори и зад нейните предели.

    Но за да станете част от тази трансформация и да внесете своя дял, е трябвало първо да се въплътите в земна личност и да поемете целия товар на традицията, а сега трябва да се справите с този товар. Вие сте действително храбри воини. Обичаме ви. Стигнали сте до точката, когато истински и сериозно желаете да се избавите от всичко старо. Повече не можете да оставате в енергиите на миналото. Сега сте в родилни контракции. Каните се да се родите отново в същото тяло, в което сте живели десетилетия, но с напълно нова личност. Фактически сега сте в процес на инкарнация, без да напускате тялото си, но с по-висока версия, с разширен „Аз”, желаещ съзнателно да бъде тук, за да се възползва от възможността да завърши цикъла.

    Това е най-съкровеното ви желание сега – да позволите на дълбокото си знание, на истинската си личност, да се роди на Земята и да се изяви в радост и творчество. Това радикално, а също така „предопределено” желание ви е довело тук, където се намирате сега и ние знаем колко ви е тежко. Вие се обръщате наопаки, не оставяте камък върху камък и на другите може да им се стори, че се движите в ритъма на невидим барабанчик.

    Вътре във вас става гигантска битка между старото и новото. Отнасяте старото в гроба му, но преди това трябва да го погледнете в очите и да постигнете мир с него. В противен случай то „няма да си иде с мир”. Това означава, че ще се срещнете лице в лице с тъмната си страна и трябва да я приемете, преди да можете да се издигнете над нея и да станете свободни. В действителност тъмнина не съществува, но ако сте свързани с тежките емоции на мъката, със страха и гнева, може да ви се струва, че се борите с демоните на тъмнината. Обаче основно се борите с нежеланието да погледнете в очите на тези демони, да се срещнете лице в лице с тях и да приемете живото им присъствие. Те са част от вас. Повредената, дезориентираната, разстроената ваша част. Те ви призовават за признание и разбиране. Вие сте техния проводник, а не враг! Ако им се съпротивлявате, още по-силно ще зачукат по врата ви. Само обкръжени от любящото ви съчувствие, ще успеят да намерят мир и да се отправят на почивка.

    През времето докато преминавате през този огромен очистващ процес, гледайки в лицето своите демони и създавайки прозорец за новото, тялото ви е подложено на влиянието на съзнанието ви. То може да реагира по странен начин, да ви създава дискомфорт и болка, но като правило, всичко отзвучава. Всичко това е част от процеса на очистване. Преминавате през емоционални върхове и падения и се сблъсквате с дълбоки съмнения и страх, когато всичко, което ви е било познато, в един момент ви се изплъзва от ръцете. Трябва да разрешите на всичко това да си иде. Невъзможно е да се балансира старото и новото. Това е напълно ново начало. Единственият компас, който трябва да следвате, е вашата собствена душа. Особено Работниците на Светлината, пионерите, които практически не получават признание и подкрепа от обкръжаващите ги. Налага ви се да разчитате само на себе си. Вие познавате проблемите, с които се сблъсквате. Запланирали сте го още преди да се родите. Вродените ви знания и инстинкти ще ви отведат в Къщи.

    Като човек на Земята сте били хипнотизирани от системата на колективни вярвания и осакатени енергии. Колективното мнение на човечеството за живота поощрява идеята, че живота е борба и страдание. „Трябва да се борите, за да оцелеете. Не можете да имате доверие на ближния. Трябва да сте бдителни постоянно.” Всякакви такива убеждения и конструкции изплуват сега на повърхността, особено тогава, когато искате да се избавите от тях. Щом искате да се смирите и доверите, вашите навици, подозрителност и контрол, надигат глава и започват да протестират. Щом пожелаете да се отворите и да изразите вътрешното си вдъхновение, страхът да не бъдете отхвърлени ви блокира и ви заставя да млъкнете. Повечето вътрешни конфликти продължават и предизвикват суматоха в умовете и сърцата ви. Старите начини на мислене не умират лесно, тъй като са вградени в начина ви на съществуване. Това е постепенен процес, чрез който се предвижвате напред. Ключът за решаването на този проблем е да помните, че не можете да преодолеете старото, като се сражавате и борите с него.

    Отказване от борбата

    На Земята сте преминали през много животи, през които борбата е била част от живота ви. Много пъти сте се опитвали да запалите светлината на съзнанието и мнозина са били вдъхновени от Христовата енергия, каквато и форма да е приемала. Били сте движени от виденията за по-добър свят, основан на равенството, на мира и хармонията. В същото време сте били въвлечени в борбата – често сте се усещали не такъв, като другите и сте били принудени да търсите собствен път в живота си. Трябвало е да се борите, за да разберете самите себе си, а след това да се демонстрирате в света, който отново изглежда се движи съвсем в друг ритъм. Били сте, така да се каже „чужди”, изпреварващи времето си и в продължение на много въплъщения са ви отричали и преследвали, затова, че виждате нещата по друг начин. Затова ви се струва, че духовността и борбата трябва да вървят ръка за ръка.

    Това, което сега се иска от вас, е да изоставите борбата. Настъпило е друго време. Това е ВАШЕТО време. Тук сте, НЕ за да се борите и защитавате или да убеждавате някого. Тук сте, за да се освободите и да приемете новораждането си, своя Висш Аз, който очаква, това да се случи.

    Мнозина от вас изпитват силна вътрешна борба и съпротива. Струва ви се, че всичко става много трудно. Това, което трябва да направите е да се потопите още по-дълбоко в себе си и да се отпуснете в тази безгранична вътрешна същност, която не е от този свят. Душевната ви енергия е на ваше разположение и тя ще ви помогне да си припомните защо сте тук. Да си спомните колко ясно сте знаели преди да се впуснете в този живот, че това ще бъде сериозно и значително въплъщение, което включва и разочарования и трудности. Спомнете си, че не сте дошли тук да се борите, а да изоставите всяка форма на борба и да се завърнете в Къщи. Вашият Дом е тук и сега, там където се намира съзнанието ви. Където и да се намирате, следете за всяка възможност да се избавите от борбата и да й дадете възможност да си иде. Можете да приемете това, което сте сега и да освободите очакванията. Вие сте това, което сте сега. Подкрепете се и успокойте със знанието, че вече сте много близко до това, за което сте дошли тук.

    За да го постигнете, трябва само да престанете да се съпротивлявате, да изоставите идеята, че можете да постигнете нещо чрез борба. Толкова сте се отъждествили с израстването чрез болка, че мислите, че се справяте много добре като страдате и се мъчите, работейки тежко за духовното си израстване. А когато се сблъсквате с тежките и плътни енергии на миналото, решението е да откриете точката на тишина и умиротворение вътре в себе си. Това не означава „да не правите нищо”, а да отстъпите в точката на неутралност, на неутрално съзнание, „на обикновено битие”. Погледнете се от тази точка, без да опитвате да се промените. Просто си позволете да бъдете.

    Едно от нещата, които носите от последния цикъл въплъщения и което все още е силно вкопчено във вас – е силната, мъжка енергия на „действието”. Често сте били „войни на светлината”, жадуващи с голяма жар и страст да промените света към по-добро. Също така сте се отличавали с властност. Сега от тази мъжка, ориентирана към действието енергия се изисква затихване и намиране на нов баланс с женската си страна. Женският аспект в този контекст е носител на светлината, на лекото и радостта. Той ви призовава да плувате в потока на чувствата си, без да се фокусирате прекалено на резултата, а просто да се чувствате добре.

    Навлизането в женската енергия повдига въпроса как да се отнасяте към себе си и потока на отдаване и приемане. Можете ли да правите това, което чувствате за правилно, без да се съобразявате с мнението и очакванията на другите или на обичайните изисквания към себе си? Можете ли да се погрижите за себе си и да си позволите всичко, към което се стремите в живота? Това не са типични въпроси за Работниците на Светлината. Прекалено сте съсредоточени върху външния свят като искате да го промените, да го подобрите и т.н. „В какво се състои мисията ми на Земята?” и „Какво мога да направя за подобряването на света?” – са любимите ви въпроси. И много често подхождате към тях като воин. Това е станало ваша втора природа. Идеята, че сте тук, за да се грижите за себе си, да получавате удоволствие и да се носите по потока на живота, за повечето от вас е много трудна за преглъщане. Ако наблюдавате това при себе си, означава, че в живота ви има дисбаланс между даването и получаването. Прекалено много давате.

    Ако давате много, работите за благото на другите и изпитвате голяма отговорност за нуждите на другите, много често се борите и много „действате”. Получавате много трудно и губите от полезрението си собствената си човечност. Така може да свършите в разочарование и опустошеност. За да балансирате мъжката и женската енергия трябва да се доберете до жизнен поток, в който усещате радост и вдъхновение от това, което правите, без да се чувствате задължени да го правите. Натискът е сигнал, че не сте свободни, че сте обвързани с резултата. Когато и да почувствате натиск – отстъпете в безмълвното си място.

    През последните месеци (втората половина на 2007 година) на вътрешно ниво при Работниците на Светлината има големи промени и сега може да ви е трудно да намирате правилния път, за да се изявите и реализирате. Вместо да опитвате да се борите и да оказвате натиск на ситуациите, в такова време е най-добре да останете спокойни и изобщо, по-рядко да предприемате каквото и да е. Просто усетете, какво се случва вътре във вас. Това е новораждане, през което преминавате и което изисква много от вас на всички нива: на емоционално, ментално и физическо, а от това следва, че сега не е подходящо време да се изявявате много във външния свят. Тук ключовата дума е смирение. И това, което дава женската енергия.

    Вече сте на път и можем да ви уверим, че промените могат да станат още по-бързо, отколкото стават сега. Особено, когато се чувствате спънати и ви се струва, че нищо не върви гладко – големите промени стават на вътрешно ниво. Вярвайте в това и престанете да се анализирате постоянно! Отпуснете се по течението и вярвайте.

    Помислете над физическото раждане на детето. Фундаментални сили на природата водят този процес. Не можете да контролирате тези сили, не можете да решите, кога да започнат контракциите. Единственото, което можете, е да се съпротивлявате или да им се оставите. Да се оставите на тях означава да позволите на болката от контракциите да преминава през вас, като вярвате, че с времето ще затихне и ще можете да си поемете въздух. Това, което можете да направите, е да се изравните с вътрешния поток на чувствата си и по този начин да направите целия процес по-лек и мек. Така, вместо да се съдите от външна гледна точка, да се съобразявате със всевъзможни очаквания и изисквания, усетете какво се случва в действителност във вас. Усетете истината в този процес и наблюдавайте как външната реалност го отразява.

    Искам да ви поканя сега на малко пътешествие с мен. Искам да ви взема с мен в бъдещата реалност, което ще ви позволи Сега да се чувствате по-свободно. Просто направете с мен въображаемо пътешествие. Каним се да посетим Новата Земя.

    Посещение в Новата Земя

    Новата Земя е енергийна реалност, която се разширява благодарение на вътрешната работа. Нека навлезем сега в този свят и да се присъединим към енергиите му. Представете си, че вървите из красива гора с прекрасни стари дървета и усещате по кожата си лекия бриз. Усещате как бремето си е отишло, бремето на настоящето е паднало от плещите ви. Вие сте друго вие. Родени сте вече в Новата Ера. Чувствате се леки, с ясно вътрешно знание и разбирате, че всичко, което е било, има смисъл. Научили сте се на много от това, през което сте минали, в резултат на което, душата ви е станала много по-мъдра. Усещате се леко и удобно и сърцето ви е отворено в радостно очакване. Наслаждавате се на природата, усещате земята под краката си, усещате мир и спокойствие. Нещо се е променило на планетата. Хората са се научили да живеят в хармония с природата.

    Приближавате към селище, малка община, на открито място, заобиколено с гора. Това е мястото, където живеете. Усещате, как сърцето ви се разтваря, когато разбирате, кой живее заедно с вас. Това са ваши приятели и духовно семейство. Стари познати сте. Срещали сте се през много животи и всички те са ви като братя и сестри. Да сте с тях е благословение. Не трябва да се преструвате или да криете нещо в тяхно присъствие. Можете просто да бъдете себе си. С лекота се разбирате помежду си и разговаряте почти телепатично, без да ползвате думи на практика.

    Тук имате свой дом. Вижте го. Някъде тук има място само за вас, приближавате и разглеждате дома си. Голям или малък е, от какво е направен и особено… какво изпитва дома по отношение на вас. Земята ви е снабдила с материали за построяването му. Усетете как цветовете, материалите и целият му вид се грижи за вас. Този дом е ваше енергийно продължение. Когато изпитвате нужда да се уедините, влизате в този дом. Той ви дава възможност да влезете в дълбока връзка с вашето собствено Същество, докато Земята ви закриля.

    Да погледнем сега отблизо хората, към които принадлежите. В средата на селището има площад, на който се срещат всички или се събирате за съвместни действия. Това място поддържа „общата енергия”, и точно това става в момента. Нека видим за какво става дума. Приближавате с любопитство и хората ви приветстват с открити и любящи усмивки. Те образуват голям кръг като се държат за ръце и двама веднага се пускат, за да ви дадат възможност да участвате. Усещате силните вибрации на енергията, която тече през цялата група, включително и през вас. Усещате единство, братство и радост, което сте създали всички заедно. Сега сте жители на Новата Земя и трябва много неща да свършите. Увличате се от различни видове дейност: строителство, отглеждане на хранителни продукти, лечителство, комуникации – всяка област, от която разбирате. Но цялата дейност се извършва на фона на всепроникваща хармония. Вместо борба – мир. Позволявате на интуицията си да ви води. Също така има достатъчно място за игри и забавления.

    Всички сте заедно и може да се усети как всеки от вас е преминал през този процес на раждане, който описахме. Стара личност намери пътя в новия живот. Родихте сте се в светлината на Новата Земя.

    До вас достига зов. Редом до своите братя и сестри чувате зова на старата Земя, която ви вика. Това е вашият сегашен зов, защото днес все още се намираме тук. Защото тук, чувствайки се понякога уморени и измъчени от интензивния процес на раждане, можете да помолите вашия бъдещ Аз и духовното ви семейство „там” за любов и подкрепа. Вие в бъдещето, можете да усетите този призив и сте способни да изпратите любов и мъдрост на старото си Аз. Затворете очи и го правете известно време. Бъдете това бъдещо Аз и изпратете любов на настоящия си Аз. Можете да усетите, че тази бъдеща групова енергия знае съвършено точно от какво имате нужда сега, защото те вече са били вас и са преминали през тъмната нощ на душата.

    Сега променете перспективата и се върнете в настоящето. Представете си се като приемаща страна. Приемете любовта и утехата, които идват от духовното ви семейство и се порадвайте на „направеното от вас”. Усетете уважението, с което ви се отплащат, защото сте се трудили упорито и сте съхранили вярата в себе си, защото вие сте родили тази Нова Земя. Попитайте бъдещото си Аз няма ли послание за вас. Какво е важно да знаете сега за себе си? Позволете на отговора леко и светло да достигне до вас. Това не трябва да са думи или образи, просто усетете енергията. Визуализирайте как бъдещото ви Аз ви хваща за ръце и надзърта дълбоко в очите ви, предавайки надеждата и вярата си във вас. Усетете как напрежението действително ви напуска, движите се с потока енергия на задачите си и отделяте за себе си толкова време за интеграция и усвояване на нови умения колкото ви е нужно.

    Ние ви вярваме. Вземете този ден като образец и рискувайте да бъдете действително нежни към себе си. Щом загубите търпение към себе си и станете твърди и прекалено критични – скачате в старата енергия на борбата. Сега можете да се освободите от това. Дошло е време да се отнасяте меко и с добрина към себе си. Погледнете се със съчувствие и сиянието ви ще бъде благословия за другите. Бъдете ангел, какъвто сте в действителност, и всичко останало ще отпадне от само себе си.

    Pamela Kribbe
    www.jeshua.net

    Освобождаване от семейството

    Освобождаване от вашето родно семейство

    Скъпи приятели,

    За мен е истинско удоволствие да сме отново заедно. Вие всички сте смели воини. Самото ви присъствие във физическо тяло на Земята днес говори за вашата огромна смелост и готовност да се изправите срещу тъмнината – вътре и вън и да я облеете със светлината си, светлината на вашето съзнание. Вие сте воини в духовния смисъл на думата и вашето снаряжение се състои от състраданието и различаването. Човек не може да се пребори със страховете и илюзиите на вашата реалност единствено с помощта на любовта и състраданието. Тези фундаментални, предимно женски по същността си качества, трябва да бъдат допълнени от мъжките характеристики яснота и различаване. Състраданието ви дава възможност да съзрете основата на светлината във всяко проявление на дуалността, като например да видите светлината в нечия душа, дори когато тази личност е изпълнена с негативизъм. Различаването, обаче, ви известява за присъствието на страх и енергии свързани с властта във всяко едно подобно проявление и ви позволява да се дистанцирате от нея, като я освободите от енергийното си поле.

    За да разберете кои сте всъщност, трябва да се освободите от онова, което не сте и именно различаването ви помага за това. Различаването е „силата на меча”, енергията, която ви помага да определите собствените ви граници и да намерите собствения си път. Аз го наричам „мъжката енергия” и тя е необходимото допълнение към женските свойства на разбиране и прошка. В този ченълинг наблягам на важността на „меча на различаването”, тъй като той е много тясно свързан с темата на днешната ни дискусия.

    Днес искам да поговорим за връзката ви с вашите родители и с родното ви семейство като цяло. Когато поемете по пътеката на духовното израстване, в даден момент този въпрос ще застане в центъра на вашето внимание.

    Човек може да разглежда своето раждане във физическо тяло като процес на пропадане в тъмнината, при условие, че не влагате в тази дума идеята за грях или вина. Родилният процес наистина е гмуркане в дълбините, за което една част от душата ви е взела съзнателно решение!

    Във вътрешността на душата си вие сте решили да си наложите настоящото си въплъщение и сте почувствали доверието и упоритостта, нужни за постигането на целта. Обаче в момента, в който се гмурнете, образно казано, вие се потапяте в състояние на не-знание, състояние на временно неосъзнаване.

    В момента, в който навлезете в материалната Земна реалност, вашето съзнание бива забулено с воал или хипнотизирано от различни илюзии, които всъщност не са нищо друго, освен вродените навици на преобладаващата част от човечеството. Това наподобява мрежа, хвърлена върху вас.

    Когато навлизате в земния живот, споменът за „другата страна” е все още жив и силен. Но вие не знаете как да го изразите с думи и да предадете истината за него – прости неща като безусловна любов и сигурност, които ви съпътстват навсякъде. Енергията на Дома е все още очевидна за вас самите, както водата за рибата. Но в следващия момент вие навлизате във физическия свят и в психологическата реалност на вашите родители. Вие търсите връзка с тях, искате да запазите живо онова чувство за Дома, но сякаш сте откъснати тотално, сякаш са хвърлили мрежа върху „рибата” във вас. Това се нарича травма на раждането и тя има както физически, така и дълбоко духовни аспекти.

    Мрежата, която ви хваща докато падате, е изплетена предимно от стереотипите на живот на вашите родители, техните отправни точки в живота, начините им за общуване със себе си, техните надежди и желания за вас. Когато се родихте, колективното съзнание на Земята бе все още в хватката на его базираното съзнание и така е дори до днес. Времената се променят, но има нещо като начален стадий, в който нещата се нуждаят от време за да наберат скорост, преди да настъпи истинската, коренна промяна. В момента вие все още с намирате в този начален стадий и затова вътрешната ви работа е толкова важна. Затова когато дойдохте на Земята, вие навлязохте в реалност, доминирана от съзнание, основано на егото и я опознахте посредством енергията на вашите родители.

    Когато навлезете в реалността на съзнанието, основано на егото, такава, каквато бива представена пред вас от родителите ви, ще трябва да се справите с куп ширещи се илюзии, от които искам да назова следните три, които са важни.

    1. Загуба на майсторството
    Първата илюзия е тази за загубата на майсторството. Тази илюзия ви кара да забравите, докато растете и се превръщате във възрастен индивид, че сте твореца на всичко, което се случва в живота ви. Повечето хора не осъзнават случващото се в живота им като тяхно собствено творение. Те често се чувстват жертви на „висши сили”, които градят и насочват живота им. Това се нарича загуба на майсторството.

    2. Загуба на единството
    С потапянето си в колективното човешко съзнание и с образа, даден ви от вашите родители, вие също така губите чувството за единство с всичко живо. Основното осъзнаване за „единството на всички неща” бавно бива отстранено като с филтър от съзнанието ви. Поощряван сте да изградите собственото си его. Според съзнанието, основано на егото, ние сме в същността си отделени същества, които се борят за собственото си просъществуване, за своето оцеляване, изхранване и признание. Струва ни се, че сме ограничени в собственото ни тяло и заключени в психологическата ни реалност без никаква истинска и искрена връзка с „другите”. Това е илюзията за отделеност и трагичното усещане за самота, което я съпътства.

    3. Загуба на любовта
    И ето че стигаме до загубата на любов, представляваща чувство на безусловна радост и закрила, които изконно принадлежат на сърцето като право по рождение. В навлизането ви в земното измерение, в което енергията на любовта съвсем не е очевидна от само себе си, вие постепенно започвате да бъркате любовта с всякакви други енергии, които не са любов, като например възхищение, забогатяване или емоционална зависимост. Тези грешни образи на любовта влияят на връзките ви, но основно ви карат постоянно да търсите нещо извън себе си, което да ви върне онова чувство на безусловна любов, което всъщност е скрито дълбоко във вас.

    Степента, в която тези илюзии или загуби ви влияят, зависи от специфичната енергия на рождения ви дом и семейната среда. Принципно родителското съзнание е смесица от его и сърце, страх и светлина. Вероятно вашите родители са силно привързани към определени сфери посредством по-горе посочените илюзии. Но в други случаи те могат да бъдат много озарени, като например когато изпитват страдание и вътрешно израстване в определени области, което отваря сърцата им. Начинът, по който те са зациклили в съзнанието, основано на егото, е различен за всеки родител или семейство.

    Когато навлезете в специфичната конфигурация от енергии, съставяща вашето рождено семейство, съзнанието ви е широко отворено и все още без почти никакво усещане за собствени граници. Като бебе вие изцяло приемате родителските енергии като основен отпечатък, който оказва дълбоко влияние върху това как ще преживеете нещата в бъдеще. Все още нямате никакъв филтър. Едва по-късно, по време на пубертета, осъзнавате себе си като „аз” и развивате съзнанието, необходимо за пробиване през тези енергии и установявате кое е добро и естествено за вас и кое не.

    Отначало силно се привързвате към парадигмата на вашите родители, но после, с напредването на възрастта и с придобиването на повече себеосъзнатост, започвате да подлагате под въпрос възгледите им за живота, тъй като търсите ваше собствено усещане за идентичност. Този процес на психологическо израстване е много силно свързан с преминаването от съзнание, основано на егото към съзнание, основавано на сърцето. Естествените етапи на земния живот, биологичните и физиологични цикли и сезоните, имат своите паралели с естествените етапи на израстване в духовен смисъл. Преходът от основано на егото към основано на сърцето съзнание често става успоредно с преодоляването на ограничаващите енергии на страха, които са контролирали рожденото ви семейство.

    Травмата от космическото раждане, която изпитвате при раждането си като индивидуална душа /Виж „Болката от космическото раждане”/ до известна степен се повтаря при всеки нов земен живот. По време на вашето раждане, родителите ви принадлежат на енергията на Земята. Те вече са се адаптирали към това измерение и към валидните за него закони. Често тези закони са ограничаващи и са чужди за детето. По този начин за него родителите представляват его-базираното съзнание, енергията на трите илюзии. Детето се сблъсква с тях в родния си дом и видът, който са приели у родителите, го повлиява силно за остатъка от живота му.

    Детето приема много дълбоко всичко, което го заобикаля, особено през първите три месеца. Енергиите на родителите попиват в детското съзнание не възпрепятствани от каквато и да било рационална мисъл или защита. От друга страна в паметта му все още присъства „частица от рая”, останала непомътнена от илюзиите, частица от детското съзнание, която познава любовта, майсторството и единството като естествено състояние на съществуване. Това съзнание се сблъсква със заобикалящите го енергии, основани на егото и това е наистина болезнен конфликт. Той може да породи у детето желание да върне и да се прибере „у дома”; може да причини сериозна съпротива към живота още в самото му начало. Това всъщност е повтарящата се отново и отново травма на космическото раждане.

    Как се справя детето с този сблъсък или конфликт на енергии? Най-често то изключва определена част от себе си. Някои части на детското съзнание се скриват. Детето ще се опитва да се настрои към енергиите на родителите, да се адаптира към тях, тъй като в самото начало изцяло зависи от тях. То се намира в изключително уязвимо физическо състояние и изпитва силно желание да бъде обичано и обгрижвано от родителите си. Споменът у него за изначалното състояние на единство, любов и майсторство всъщност е неговия подарък към родителите, но бидейки обгърнати от воалите на илюзиите, често те не могат да го приемат. Така всъщност те не са способни истински да приемат детето.

    На определен етап, разбира се, родителите също са били деца и са преминали през същия този процес. Родителите не налагат съзнателно своите страхове и илюзии върху детето. Но като възрастни индивиди те са абсорбирали много енергии от съзнанието, основано на егото.

    В момента на раждането на детето родителите често преживяват временно пробуждане. Да наблюдаваш появата на това малко невинно същество от утробата, което се поверява в ръцете на света, толкова отворено и ранимо, предизвиква дълбоко чувство за благоговение у почти всеки човек.

    Този свещен момент отваря широко вратите към Дома в съзнанието на родителите и те несъзнателно се докосват до божествената същност в себе си, която познава безусловната любов и единството. За кратко те се потапят в свещеното пространство и усещат кои са те отвъд илюзиите. Това обаче често е временно състояние на блаженство, защото след това нещата се уталожват и се връщат „в нормални граници”. Начинът им на мислене и усещане ще клони към връщане в познатите модели, към които са свикнали. Така отварянето за съзнанието, основано на сърцето, приключва за пореден път.

    А какво става с детето, което расте? Повечето деца избират да се адаптират към отправната рамка на родителите си и така загубват връзката с енергията на индивидуалната си душа, която добре са познавали в началото на своето въплъщение. В първата фаза от живота си /до пубертета/ те са толкова погълнати от фокусирането върху света и получаването на любов и внимание от родителите, че самите те забравят кои са.

    Как всичко това повлиява на детето? То има необуздана нужда от любов и закрила и когато се препъне в изпълнените със страх, блокирани енергии на своите родители, то ще се чувства объркано. Ще изпита болка и чувство за изоставеност. То обаче ще скрие тези емоции от себе си, тъй като те са прекалено болезнени за осъзнаване в подобно състояние на откритост и уязвимост. Това, което детето ще направи, е да спусне щорите и да си създаде илюзорни образи на любов. За да оцелее емоционално, то ще си позволи да бъде заблуждавано от тези неистински образи на родителите, защото ако безусловната любов отсъства, условната любов изглежда по-добра от нищо. Детето буквално ще се преобърне на обратно, за да получи любовта и закрилата, от които изпитва нужда и които са неговия спомен от Дома. И следователно, то ще се обърка и ще приеме неправилните енергии като любов. Например, детето може да сбърка любовта с родителската гордост от дадени постижения или емоционалната нужда на родителите от дете.

    Всеки път, когато детето постига нещо, което кара родителите да изпитват гордост и бива поощрявано за това, то може да почувства как сърцето му се разтваря от радост, че е харесвано и оценено. Но ако източникът на родителската гордост не се основава на чистото разбиране на детето, на това което самото то се стреми да бъде, а по-скоро на онова, което обществото очаква от него, тогава тази гордост наистина представлява вид отрова. Детето бива възнаграждавано за това, че живее по определени външни стандарти, докато всъщност любовта трябва да представлява докосване до вътрешните стандарти на детето – какво то иска да постигне за себе си в този живот. Когато вниманието бива систематично насочвано към външни постижения, детето ще попадне в плен на заблудата, че постиженията са равнозначни на любов и е много вероятно да развие съзнание на вина, когато не постъпва „правилно”, когато не прави онова, „което се очаква” според външните стандарти. Като възрастен, то може да се превърне в индивид, който не може да осъзнае кога неговите собствени граници са нарушени или кога се смазва от работа. Той просто ще чувства постоянната нужда да постига резултати, без да разбира защо усилената работа се е превърнала в пристрастяване.

    Друг пример за изкривяване на истинската енергия на любовта е когато детето започне да бърка любовта с емоционална зависимост. Много деца се чувстват обичани, когато са желани от родителите си. В действителност те запълват дупка в родителските сърца, празнота, за която родителите не са се погрижили и когато децата застанат в нея, те предлагат себе си като родителски заместник. Детето иска да осигури любовта и подкрепата, която вътрешно липсва на родителите. По този начин то се опитва да им се хареса и да получи любовта, от която самото то така отчаяно се нуждае. Но това разбира се няма нищо общо с любовта! Тази игра представлява опасно преплитане на енергии, което по-късно ще предизвика много затруднения както във връзката дете – родител, така и в бъдещите лични връзки на детето като зрял индивид.

    Много от родителите сами са изпитали липсата на безусловна любов в детството си. Те също не са били истински приемани от своите родители. Това е оставило в техните същества дълбоко заседнала болка и чувство на изоставеност. Когато самите те имат дете, те го обгръщат със смесени сигнали. От една страна в тях има истинска любов, но от друга се появява подсъзнателната нужда да „компенсират загубата”. Родителите често се опитват да излекуват собствените си емоционални рани посредством своята връзка с детето си. Правейки това на подсъзнателно ниво, те поставят детето в ролята на родител – заместител, т.е. чрез детето си те трябва да получат любовта, която така болезнено им е липсвала в тяхното детство.

    Когато това се случи, посланията „обичам те” и „нуждая се от теб” крайно объркват детето. Енергията на детето вече няма да бъде негова собствена, защото то е засмукано от нуждите на родителите си, а това засмукване всъщност му се струва приятно. То дава фалшиво чувство за сигурност, което докато детето отрасне, ще го кара да се чувства дълбоко обичано, докато всъщност енергията му бива изтощавана и притежавана от другия индивид. То ще се чувства обичано и ценено докато се напряга до краен предел да дава максимума от себе си. Ще тълкува емоционалната зависимост, дори ревността и обсебването, като форма на любов, докато тези енергии всъщност са диаметрално противоположни на това чувство. Тази трагична загуба на самия себе си се ражда от асоциирането на любовта с нуждата.

    Дотук ви обръщах внимание на факта, че идвайки на Земята като дете, вие бивате потопени в „океан от забрава”, в мрежа от илюзии, която на пръв поглед изглежда сякаш ви привързва много здраво. От нивото на душата обаче, вие съзнателно си позволявате да бъдете заблуден. Дълбоко в себе си вярвате, че с раждането си на Земята ще откриете решението и изхода. Вашата мисия е да откриете изход от илюзиите и да донесете „енергията на решението”, енергията на любовта и за външния свят и да я направите достъпна за другите!

    В определени моменти от живота ви, ще ви бъдат предоставени възможности и вероятности, които да спомогнат за изпълнението на вашата мисия. С времето, ще се сблъскате с различни хора и ситуации, които ще ви предизвикат да откриете кои сте всъщност. Ще бъдете нежно подбутнати, а ако сте упорити – мощно провокирани от живота да „разплетете възела”. Трябва да позволите на фалшивите образи на любовта, които са част от вашето възпитание, част от енергиите на вашите родители, да си отидат. Това може да отключи криза на личността, подобно на описаното в първата част на тази книга като първи етап на прехода от егото към сърцето. Може да изглежда, че нищо вече не е сигурно и че всичко, в което вярвате, подлежи на преоценка, но душата ви няма да се спре пред нищо, за да ви върне у дома. Душата ви ще чука неуморно на вашата врата, докато не решите да отворите и да се освободите!

    Значимите събития в живота ви винаги са настроени така, че да ви предоставят възможности за израстване и завръщане към истинската ви същност. Но се изискват смелост и решителност за да стигнете до края на това приключение и да си върнете енергиите на новороденото дете, непомрачени от илюзиите за загуба на майсторство, любов и единство. Вероятно ще се чувствате противопоставен на енергията на собствената си душа за известно време, поради факта, че тя може да ви отклони от онова, което сте свикнали да приемате за нормално и добро за вас. Вашата душа може да ви изглежда като странен гост, тъй като сте привикнали към порядките в живота и в рожденото ви семейство.

    Нужни са едновременно както мъжката енергия на себеосъзнаването и различаването, така и женската енергия на любовта и разбирането, за да се освободите от съзнанието, основано на егото. По отношение на родителите ви, различаването означава да се дистанцирате от задвижваните от страха и ограничаващи енергии, с които са ви захранвали. Помнете важността на „енергията на меча”, за която ви говорих в началото. За да се освободите от семейството си в духовния смисъл на думата, трябва да се научите да различавате техните енергии от вашите собствени, а също и да „срежете въжетата”, които ви ограничават и задушават.

    Тук не става дума да изразявате гняв и разочарование от родителите си или да им кажете, къде са сгрешили с вас. Понякога може да е добре да се опитате да им разясните позицията си за нещата или да им разкажете за чувствата си към тях. Но в много случаи, те може и да не разберат това, което им казвате. Възможно е да не резонират с онази част от вас, която е „различна” и в несъгласие с техните възгледи за живота. Скъсване на връзките с родителските енергии означава основно и най-вече да освободите тези енергии от собствените си мисли и емоции. Това означава да се вгледате в себе си и да видите доколко неосъзнато живеете живота си по модела, зададен от илюзиите на родителите ви, по техните „може” и „не може”, основани на страх и осъждане.

    Веднъж, щом осъзнаете това и му позволите да си отиде от вас, ще бъдете свободни да им простите и наистина „да напуснете родния дом”. Ще освободите родителите си да вървят по своя път, едва когато срежете въжетата на вътрешен план и поемете отговорност за собствения си живот. Вече ще сте казали „не” на техните страхове и илюзии /меча на различаването/, но в същото време ще разберете, че родителите ви и техните страхове и илюзии не са едно и също. Те също са деца на Бог, които просто се стремят да изпълнят своята мисия. Усетите ли веднъж това, ще усетите и тяхната невинност и ще можете да простите!

    В известен смисъл вие сте били жертва на родителите си, понеже като такива те са представлявали его базираното съзнание във вашето детство. Временно и частично сте живели според техните илюзии. Донякъде не сте и имали избор като тяхно дете. Но да трансформирате чувството си на жертва на ситуацията, е едно от най-великите постижения, което можете да извършите в живота си. Вие се освобождавате като личност, когато осъзнаете дълбоките енергийни отпечатъци от своето детство и съзнателно решите кои са добри за вас и от кои предпочитате да се освободите. Ето това се нарича майсторство.

    Повече няма подсъзнателно да се адаптирате към желанията и мечтите на своите родители, които не са ваши собствени. В същото време няма и да се бунтувате срещу тях. Ще видите, че фалшивите образи, които са ви предлагали, не са ваши и толкоз! Не е нужно да съдите родителите си, че са ви натоварили с тези аспекти. Едновременно можете да различавате и да обичате!

    Може да се каже, че вашите родители ви въвеждат в съзнанието, основано на егото и отново чрез тях преминавате отвъд него, като се освобождавате от тях с любов и прошка, осъзнавайки себе си като независимия майстор, който всъщност сте!

    Служители на светлината и техните родители
    Сега искам да се спра по-специално на връзката между душата на служител на светлината и неговото /нейното семейство. Служителите на Светлината често носят в себе си специална задача по отношение на своето рождено семейство. Служителите на Светлината идват на Земята със специалното намерение да се пробудят, да се освободят от основаното на егото съзнание и да посеят на планетата семената на Христовото съзнание. По-силно от останалите, Служителите на Светлината се стремят да учат и лекуват другите, като им помагат да се развиват в посока на съзнание, центрирано в сърцето!

    Поради тази причина, много от душите на Служителите на Светлината се раждат в семейства или при родители, здраво затънали в реалността на его базираното съзнание. Тъй като възнамеряват да разчупят затлачените и закостенели енергийни модели, Служителите на Светлината бива привлечени като с магнит към „проблемните ситуации”, в които енергията е застояла, подобно на улица без изход. Служителите на Светлината идват с определена степен на осъзнаване, с определено чувство за духовност, което ги прави различни, невписващи се в семейните очаквания или амбиции. Като дете, Служителят на Светлината обикновено оспорва разбиранията на семейството си за света с това, което излъчва и изразява като своя истина. То почти инстинктивно прави всичко възможно да раздвижи енергиите и те отново да потекат.

    Докато по този начин душата на Служителят на Светлината се стреми единствено да бъде в услуга на семейството и родителите си, те могат да я смятат за странник, дори за черна овца. И когато вътрешната красота и чистотата на детето Служител на Светлината не бъдат разпознати като такива, то често бива объркано и потопено в емоции като самота и дори депресия.

    При започване на прераждането си, Служителите на Светлината дълбоко в себе си са уверени, че ще намерят пътя, че ще превъзмогнат ограничаващите енергии на рожденото си семейство. Когато, обаче, действително се преродят на Земята и започнат да растат, те биват подложени на същите съмнения и дилеми, като всяко друго дете. В определен смисъл те изпитват това объркване по-силно и по-дълбоко. Тъй като представляват духовно напреднали души, които често са по-стари и по-мъдри от своите родители, те много ясно осъзнават, че „нещо не е наред” с енергиите на обкръжаващата ги среда. На вътрешно ниво те директно се сблъскват с енергиите на своите родители, които не разбират или не резонират с техните мисловни нагласи и поведение. Тази битка им причинява огромен вътрешен стрес, особено предвид тяхната чувствителна и нежна природа. Те трябва да намерят начин да оцелеят емоционално и да се справят с факта, че силно обичат родителите си и едновременно са много различни от тях. Това причинява на Служителите на Светлината редица психологични проблеми, вариращи от самотност, несигурност и страх до пристрастяване, депресия и саморазрушение.

    Затова пътешествието ви до Земята или други тъмни места, където енергията е зациклила и враждебна, не е безопасно. Това е опасна мисия. Не забравяйте защо ви наричам смели воини. Точно поради тази причина – вие сте пионери, които дръзват да навлязат в непознати и тъмни територии. Там липсват всякакви знаци и указатели. Обстановката, в която започва пътуването ви, е негостоприемна и по нищо не напомня за дома. Вие сами трябва да пресъздаде енергията на Дома за себе си, единствено посредством вашите чувства и интуиция като компас. Като Служители на Светлината вие сте пионери, които искат да разрушат преградите на старите и закостенели мисловни модели и да освободят задържаната в тях енергия. Вие сте едва ли не първите от вашата среда, които дръзват да направят това. Едва по-късно срещате вашите братя по душа. Вашата самотна борба е това, което ви разкрива като истинските воини, които сте. Вие трябва сами да откриете изхода и след като веднъж го направите, ще привлечете в живота си духове съмишленици, личности, отразяващи собственото ви пробудено състояние.

    Самотната борба, през която всички вие трябва да преминете, за да откриете вашата светлина, е най-тежкото ви бреме. От гледна точка на душата сте избрали този път съзнателно, но да го извървите като дете от плът и кръв е болезнен опит, който ви наранява дълбоко. Приканвам ви да почувствате и разпознаете тази болка в себе си, защото само когато се свържете с нея, ще сте способни да я трансформирате и освободите. Щом като веднъж сте познали раненото дете в себе си, понесло кръста на отчуждението върху крехките си плещи, вие ще стигнете до същината на вашето бреме. Стигнете ли до тази същина, решението е на една ръка разстояние. Нужно е само да прегърнете болката на това дете с чисто и дълбоко осъзнаване. От това осъзнаване се ражда енергия на състрадание и дълбоко уважение, които ще достигнат до детето. Ще вдигнете кръста си само като бъдете себе си и истински обикнете и оцените онази „различна” част у вас. Ето по този начин ще отведете детето у Дома и ще изпълните мисията си на истински пионер, какъвто наистина сте.

    Решаване на семейната карма
    Задачата на Служителите на светлината по отношение на тяхното рождено семейство е да се реализират като тези, които са. Постигайки го, те изпълват мисията си. Не е тяхна задача да променят семействата си, не е и ваша работа да променяте каквото и да е извън вас. Вие не сте тук, за да направите света едно по-добро място. Тук сте, за да се пробудите. И да, когато извършите това, светът наистина ще стане едно по-добро място, защото вашата светлина ще го огрее и ще донесе радост и просветление и на другите. Но не се фокусирайте върху света, без значение дали става дума за семейството ви или за връзка, която сега започвате.

    Истинската работа се състои в това да се освободите от всички онези страхове и илюзии, основани на егото, които така дълбоко сте попили като дете. Опознаването на тези енергетични отпечатъци, които частично съставят вашата личност и освобождаването на онези части, които не ви принадлежат, е предизвикателен и изпълнен с трудности процес. Трябва да бъдат обелени всички люспи на лука; това означава да се родите отново.

    Като акцентирам на дълбочината на този вътрешен процес, това повторно раждане, аз не целя да ви обезкуража. От друга страна искам да изпитвате дълбоко уважение към себе си. Вие сте най-смелите воини, които познавам. Вие сте пионерите, които разпръсквайки светлина в тъмни и враждебни места, постилате пътя за едно ново съзнание на Земята.

    Не е ваша работа да запалите светлината в нечие друго сърце. Това зависи единствено от него, ако пожелае да го направи. Може да предложите искра или да дадете пример, но вие по никакъв начин не сте отговорни за нечие чуждо пробуждане. Това е важно да се запомни, особено що се отнася до семейството ви. Често като деца чувствате инстинктивно, а като възрастни по-осъзнато, че трябва да спасите родителите си от техните страхове и илюзии. Нещо повече – често си въобразявате, че сте се провалили в това си начинание. Чувствате, че не сте могли истински да помогнете на родителите си по начина, по който сте планирали.

    Тази линия на мисли почива върху грешното възприемане на смисъла на помощта и на вашата задача, по отношение на собствените ви родители. На практика нещата стоят така. От рождението си и занапред вие започвате да попивате силно енергиите на родителите си, сякаш за ваши собствени. Трудно ви е да различите къде започват те и къде свършвате вие. Тъй като наред с това абсорбирате и техните страхове и илюзии, вие влизате в тесен досег и с техните емоционални товари. Тези товари може да са им били предадени през няколко поколения от всяка страна на семейството. Може във всичко това и да присъства кармичен елемент, което значи, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато „магията бъде развалена”. Това би могло да се нарече семейна карма. Може да има аспекти, свързани с небалансирани мъжки или женски енергии, енергии, произлизащи от стари робски традиции и такива, свързани с определени заболявания и т.н.

    Подобен род кармичен товар може да бъде решен, когато заседналата вътре в него енергия бъде освободена и по този начин не се предава на следващото поколение. Семейната карма се разплита, когато поне един член на семейството прекъсне връзката, посредством освобождаване от емоционалния товар, поет в детска възраст и който може дори да е кодиран в гените.

    Този член на семейството, който „развали магията” прави това като основно и най-вече помогне на себе си. Всичко опира до фокуса върху вътрешното израстване и разширяване. Тези израстване и разширяване оказват влияние върху „семейната енергия” и отварят възможности за останалите членове да намерят своя собствен път. Служителите на светлината, които са се освободили от задънената улица на емоциите, осигуряват енергийна пътека за останалите от семейството. Те постигат това чрез вътрешната работа и излъчването, което е резултат от нея, а не като просто опитват и дори подбутват другите да се променят и придвижат напред. Това, което те предоставят на семействата си енергийно, е възможността за промяна. Енергиите им отразяват към тях възможността за промяна и това е всичко, което те трябва да направят.

    Дали членовете на семейството ще поемат по тази следа, зависи изцяло от тях самите. Никога не сте носили отговорност, нито вашата мисия някога е зависила от решението на друг дали да се промени или не. Вие може да сте освободили себе си от кармичния товар, с който вашето семейство ви е натоварило и заради това да бъдете подигравани или отхвърлени от семейството си, и в същото време вашата мисия е изпълнена напълно успешно. По този начин разрушавате упойващата хватка на кармичния модел, в която може да бъде хваната семейната линия и ако един ден имате деца, емоционалният товар няма да се предаде върху тях. Ето това е истинската мисия на вашата душа!

    Представете си, че живеете в долина, която е суха и пуста. Вашата общност ви казва, че не можете да напуснете долината, тъй освен нея не съществува нищо друго. Вие изглежда сте единственият, който пази спомен за тучна и плодородна земя, по-различна от тази. И така, след дълги разсъждения, решавате да пробвате своя късмет и напускате долината. Изкачването на склоновете й изстисква вашите сила и енергия. Не само пътят е изключително стръмен, но липсват и всякакви и знаци и указатели, към които да се придържате. Изкачвайки се нагоре, вие оставяте следа след себе си. В даден момент завършвате изкачването си и гледката, която се простира пред вас ви изпълва с радост и чувство на преклонение. През цялото време сте знаели, че нещо там отвън повече прилича на Дом, от мястото, където сте родени. Обзети от ентусиазъм, вие хвърляте поглед надолу към семейството си. Искате те да се присъединят към вас и да се дивят на тази велика гледка. Искате да споделят победата ви. Но там долу не се вижда никой и когато накрая съзирате някакви хора в далечината, те изглежда въобще не се интересуват от вашето пътуване.

    Това често се случва на душите на Служителите на Светлината. Затова ви моля да не оплаквате загубата на семейството си в това отношение. Вие сте им направили огромна услуга, като сте излезли от долината, като сте разчистили пътя и сте оставили диря. Тази следа ще остане и един ден ще бъде използвана от някой, който иска да излезе от същата тази долина. Следата представлява енергийно пространство, което сте направили достъпно за тях.

    Оставянето на тази следа е била вашата задача, когато сте се родили в това семейство, при тези родители. Не трябва да се опитвате на накарате семейството си да се изкачи като вас или да го изнесете на плещите си. Това не е ваша задача. Винаги, когато се опитвате, образно казано, да извлачите родителите си или семейство нагоре по стръмния склон, вие спирате собственото си развитие и ще бъдете разочаровани и обезкуражени. Това не е пътят на духовното израстване и алхимия. Онези, които обичате и искате да споделят вашата светлина може и да изберат да си останат в долината за някое и друго столетие или по-дълго. Това зависи само от тях. Но един ден в своя живот, те ще открият една малка следа и ще си кажат: „Хей, това е много интересно, нека да се изкачим и да видим. Вече не сме щастливи тук.” И те тръгват. Те ще започнат собственото си пътешествие на вътрешно израстване, собственото си изкачване към светлината. И не е ли прекрасно, не е ли абсолютно безценно, че те ще открият знаци по пътя, диря, която да следват. Ще трябва да поведат собствени битки, но ще имат фар, който осветява пътя и да ги води в тяхното пътуване. Като пионери, вие сте разчистили голяма част от дивата и непозната територия и прокараният от вас път ще бъде използван с благодарност и почит.

    За да бъдете наистина свободен и да си върнете майсторството като независимо духовно същество, трябва да се освободите от рожденото си семейство. Трябва да ги оставите да тръгнат по своя път, не само като тяхно дете, но и като техен родител. Нека да обясня тази двойна връзка. Детето във вас трябва да се освободи от надеждата, е вашите родители ще ви предложат безусловна любов и сигурност. За това то трябва да се обърне към вас и вие трябва да му помогнете да се освободи от гневната, тъжна разочарована част от детето, която се чувства предадена от родителите си. Това е детската част. Вие също така трябва да се освободите от онази част във вас, която иска да бъдете родител на родителите си. Типично е за душите на Служителите на Светлината, когато пораснат до определен момент, да искат да влязат в ролята на родители по отношение на своите собствени. Тъй като имат вродена нужда да учат и лекуват и са духовно осъзнати, често те ясно съзират страховете и илюзиите на своите родители и искат да ги излекуват. Това може да доведе до редица противопоставяния с родителите ви, защото вашето желание за помощ често е преплетено с подсъзнателната нужда да бъдете приети като тези, които наистина сте. С други думи, във вас говори раненото дете, когато се опитвате да спасите родителите си и това е сигурна рецепта за провал, когато се опитвате да помогнете на другите, чрез ранената част във вас. Накрая ще бъдете още по-наранени, а родителите ви вероятно още по-объркани и разстроени.

    Да се освободите от родителите си, означава да се освободите от всяко желание да ги промените. Трябва да разберете, че не е ваша задача да ги водите където и да е. Мисията ви е да се справите със собствения си път – това е всичко. Когато наистина се разделите с родителите си и оставите двойната връзка да си отиде, ще откриете, че между вас и тях се отваря ново пространство, много по-свободно и всеобхватно. Ако те все още са живи, връзката с тях ще стане по-малко напрегната, тъй като енергиите на порицанието и вината вече са напуснали сцената. От друга страна може да откриете, че нямате желание да ги навестявате толкова често. Може проста да има липса на споделени интереси. Във всеки случай ще се почувствате много по-свободни в тази си връзка, определяйки собствен курс в живота, без нуждата от одобрение от тяхна страна или склонността да се гневите и разстройвате, ако те не са съгласни с вас.

    В живота си може да се срещнете с хора, които са част от духовното ви семейство. Вашето духовно семейство няма нищо общо с биологията, гените и наследствеността. То представлява група от сродни души. Вие често се познавате от предишни животи, в които сте били свързани чрез приятелство любов или споделена цел. Много ви е лесно да се разбирате с тях, тъй като споделяте общо вътрешно сходство; просто принадлежите към едно семейство. Изпитвате чувство сякаш се завръщате у дома. Това, което в началото ви е карало да се чувствате самотни и различно сред другите хора, сега се превръща в основата на вашата връзка и взаимно разбирателство. Свързването с вашето духовно семейство е източник на истинска радост в земния ви живот. Ключът към допускането му в живота ви е намирането на собствения ви път „извън долината” и разпознаването на светлината вътре във вас. Когато сте способни да видите собствената си светлина в среда, която не я отразява обратно към вас, вие ставате независими и свободни. Необременени от кармичните аспекти на миналото си, от страховете и илюзиите, които са ви сковавали, ще привлечете в живота си връзки основани на любов и уважение, които отразяват вашата пробудена божественост.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net