Брояч
5452484
Users Today : 15
This Month : 290
This Year : 321
Views Today : 174
Who's Online : 1
free counters

Кацудзо Ниши „Енергийното дишане“

Кацудзо Ниши „Енергийното дишане“

Кацудзо Ниши „Енергийното дишане“
(откъс)

Около нас светът е жив, той диша, т.е. през цялото време в него се движи жизнената сила. Дишането на света е движение на енергии. Ако искаме да сме здрави и силни, ако искаме животът да ни носи радост, трябва да превърнем дишането си от просто безполезно вдишване на въздух в движение на енергии. Трябва да направим дишането си енергийно. Какво пречи на повечето хора да направят дишането си енергийно? Каква е пречката да не допускат в себе си жизнената енергия и да й позволят да се движи, носейки потока енергия и здраве?
Жизнената сила ки, ци или прана, е здрава хармонична и целебна енергия. Но в света освен нея съществува и нездрава, пагубна енергия. Откъде ли се взима тя? При всички случаи, не е от самата природа на света. Тази пагубна енергия човек си създава сам вътре в себе си. Тя изтласка целебната жизнена енергия и заема мястото й, като създава същите тези бариери, които не ни позволяват да се съединим с изпълнилата света жизнена сила.
Опитайте се, поне за миг, да се откъснете от проблемите си, мислите, чувствата, болестите, нещастията, страховете, мъките, радостите, надеждите, очакванията. Вижте себе си и обкръжаващия ви свят с нов поглед на страничен наблюдател, на странник едва стъпил на тази земя и виждащ я за първи път. И ще почувствате дълбокото, мощно и величествено спокойствие на този свят, ще усетите цялостното и мъдро спокойствие на природата.
Дори и в морето да има силна буря, ще успеете да усетите излизащият от дълбините му велик покой. Да, морето се вълнува, но при все в дълбините си е спокойно и не се вълнува. Неправилно е да се казва, че морето се вълнува, защото дори във вълнението му има покой. То се вълнува, бушува, но не се сърди, не се гневи или суети, то си остава същото – величествено, мощно и спокойно. Дори при ураган морето не проявява агресия. Гневът, агресията и вълнението са присъщи само на човека.
Вятърът вие и свисти в клоните на дърветата, той може дори да счупи дървото – и въпреки това, в самия вятър има покой. Той не се гневи. Ако ви се отдаде да усетите този величествен покой на света около себе си, ако почувствате спокойствието на света, който въпреки всичко не е неподвижен, ще успеете да видите отстрани себе си. И о, ужас! Там можете да видите коренно противоположна картинка. Вътре във вас покоят липсва – там се вихрят вълнения, страхове, безпокойство, тревога, гняв, раздразнение… Но дали това значи, че вътре във вас се движи енергия? Съвсем не. Уж всичко се вълнува вътре във вас, но ако искате да усетите тока на енергиите, няма да почувствате нищо друго освен странно вкаменяване – сякаш вътре нещо е застинало, но при това сте обзети от безпокойство.
Ето, каква е огромната разлика между състоянието на човека и състоянието на природата. В природата всичко е в движение и в същото време в покой. В човека няма движение, но липсва покой, има безпокойство.
Ето, какво е направил човекът със себе си. Как е изкривил изначалната си природа и я е сменил с нещо коренно противоположно. Човек не само се е отделил от единството си с околния свят на природата, но дори й се е противопоставил. Движение и покой в природата е застой и безпокойство в човека… Ето ги същите тези бариери, които почувствах в себе си още в детството. Бариерите, които не ми позволяваха да се съединя с изпълнилата пространството жизнена сила, бариерите, които ми пречеха да оздравея. Безпокойство, тревога и униние – това беше състоянието, в което тогава живеех. Състоянието, в което пребиваваха и членовете на семейството ми. Естествено, защото по тяхно мнение и по мнението на лекарите, бях смъртно болен. Разбира се, нямаше как в семейството ми да има радост и безметежност. Семейството преживяваше мъка, аз също. Тогава не знаех, че атмосферата на тъга и униние само прави болестите ми още по-тежки. Бях болен и затова пребивавах в безпокойство и униние. А безпокойството и унинието само пораждаха нови болести и подсилваха старите. Това беше омагьосан кръг, от който за мен тогава нямаше изход.
Когато във нас се появят бариерите и застой на енергии, които пречат на жизнената сила да влезе в нас, възникват болести. Към изцелението водят два пътя. Първият път е да се работи непосредствено с бариерите, които създават тази пагубна енергия в нас. Вторият е да се научим да дишаме правилно и тогава бариерите и пагубната енергия сами ще си тръгнат.
Всеки човек избира сам, кой от двата пътя е по-добър за него. Но първият път е път за малцина, той е много труден и сложен. Вторият е достъпен за всички.
Помислете сами – дали ще ви бъде лесно просто да хванете и отстраните това безпокойство от душата си? Като го направите със сигурност ще започнете да дишате правилно. Само че как да го направите? С волеви усилия е трудно да се отстрани безпокойството – не можеш да си заповядаш, да не притесняваш. Нищо няма да излезе от това. Но можете просто да регулирате дишането си. С него ще се регулира и потока на жизнената сила в организма. Тогава безпокойството и другите видове пагубна енергия сами ще си тръгнат. Защото не само безпокойството, но и други видове пагубна енергия създават в нас болести. Такава енергия създават следните чувства – гняв, страх, печал и скръб, безпокойство, униние, прекомерна възбуда, криеща се често зад маската на прекомерна радост. Как, ще се учудите вие – и радостта ли създава пагубна енергия? Нима радостта не е най-светлото чувство? Истинската радост – да, но чувството е светло и чисто, защото е пропито от покой. Но има и друга радост, по-точно преоблечена радост, която не притежава чистота и покой. Нервната възбуда от неумерен възторг, също е разновидност на пагубната енергия, и е прието да се нарича прекомерна или неестествена радост, тъй като е далеч от истинската радост. С времето ще се научите да различавате светлата и истинска радост от неумереното възбудено състояние и ще почувствате, колко различно дишате, когато се радвате светло, и когато прекомерно се възторгвате.
Как точно всяко от пагубните чувства влияят на жизнената ни сила?
Гневът раздробява и изсмуква цялата жизнена сила на организма, издига я нагоре и после я разлива. Черният дроб, лишен от и изкачилата се нагоре жизнена сила, получава вместо нея пагубните енергия на гнева и страда, сякаш се вкаменява и става от жив и еластичен, твърд и безжизнен.
Страхът напротив – сваля жизнената сила долу. Насочвайки се надолу, енергията оставя организма опустошен и след нея възниква пагубната енергия, която удря бъбреците.
Тъга и скръб разсейват и харчат бързо разсеяната жизнена сила. В резултат белият дроб е опустошен енергийно. Болести нападат белия дроб и дихателните пътища. Подтисната също се оказва и волята.
Безпокойството изцяло опустошава организма и го оставя без жизнена сила. Така беззащитни остават много органи, но по-важното е, че кръвта, лишена от жизнена сила, ги извежда от строй, защото тя е, която захранва всички органи и тъкани.
Унинието пречи на жизнената сила да се движи. Образуват се застои в областта на жлъчката и далака и тези органи се разболяват.
Неестествената радост забавя движението на жизнената сила в областта на сърцето. Тя се разсейва в него и в резултат, то не може да работи нормално, а умът не може да се концентрира и нервите се разхлабват прекомерно.
Неестествената радост забавя движението на жизнената сила в областта на сърцето. Там жизнената сила се разсейва и като резултат, сърцето не може да работи нормално и умът не може да се концентрира, нервите са прекалено обтегнати.
В древните китайски трактати пряко се казва, че: „гневът ранява черния дроб“, „прекомерната радост ранява сърцето“, „унинието и замислеността раняват далака“, „страхът ранява бъбреците“.
Разрушителното въздействие на тези пагубни енергии е голямо. Когато сме под властта на подобни енергии се откъсваме от хармоничното на спокойния свят, преставаме да бъдем негова част и не позволяваме на жизнената сила да циркулира свободно в организма ни. Започваме да дишаме неправилно, да се чувстваме зле, да боледуваме, не се радваме на живота и на самите себе си. С научаването на енергийното дишане можем да си възвърнем загубената хармония, да си върнем жизнената сила и да се справим с болестите.
Ето защо в моята система на здравето, дишането заема толкова важно място. Правилното енергийно дишане отваря в нас Целебните сили, които ще помогнат жизнената сила на природата да се движи в нас. Отваряйки целебните сили в себе си, ще можем да се излекуваме и заздравим сами, без да имаме нужда от лекари или лекарства. Така всичко, което ни е необходимо за изцеляването, ще е вътре в нас.
Много е важно да се разбере, че лечебната сила трябва да търсим не някъде, не у някого, а само в себе си. Открием ли я в себе си, ще можем да оздравеем. Защото всичко, идващо отвън, не лекува. Съвременната медицина се опитва да лекува с лекарства външно. Затова и тя не е наука за здравето, а за болестите. Лекарите знаят всичко за болестите и средствата, които да ги лекуват, но при все не знаят най-важния път, по който тече здравето. А то идва само по един път – заедно с жизнената сила на света. Премахването на болестта изобщо, не означава да направиш човека здрав. Ако в организма не циркулират или циркулира недостатъчно жизнената сила, разбира се, е възможно с лекарства да се премахнат външните признаци на болестите, но да се върне здравето няма как, докато не стане проходима жизнената сила. Можете да дадете на болния хапче против кашлица и той да престане да кашля. Но означава ли това, че жизнената сила в дихателните му пътища и дробовете е започнала да циркулира нормално? Разбира се, че не. Тя се придвижва толкова лошо, както и преди или по-скоро изобщо не се движи, защото там се е образувал застой на енергия. Но болният не кашля повече и си мисли, че е здрав. А всъщност болестта просто се е задълбочила и разширила, прихващайки все нови и нови части от организма, може да се прояви в болка или възпаление на други органи. Това прави медицината – мисли, как да победи болестта, без най-малко да се замисля, какво означава да си здрав, и как да доведеш човека до здравето.
Превод и предложение: Анита
http://www.universalinternetlibrary.ru/book/nishi2/energeticheskoe_dyhanie.shtml