Последни коментари
    Брояч
    5432764
    Users Today : 59
    This Month : 570
    This Year : 601
    Views Today : 266
    Total views : 3647
    Who's Online : 1
    free counters

    Душите разказват

    Душите разказват

    Душите разказват

    През октомври 1999 година, в списание “Спектър”, издавано в САЩ, Вашингтон, окръг Колумбия, се появила статията “В памет на Йехуда Новоселски” – руснак, емигрирал в Израел. В статията се говори за това, че Йехуда до края на дните си активно се интересувал от контакти с деца–аутисти, имащи поражения на главния мозък.
    Събирайки целия изследователски материал, наличен в Израел, касаещ тези контакти с деца-аутисти, той го превел от иврит на руски език, оформил го и го отпечатал като две брошури, под името “Душите разказват”. Тези брошури ни изпрати от Америка София Бланк, лекар-изследовател. Информацията в тях е поразителна…
    Според Д. Мелхиседек, на Земята съществуват пет нива на съзнание, през които преминава всеки човек. Тези нива се различават в много аспекти, но преди всичко по количеството на хромозомите и, колкото и да е странно, по ръста на телата.
    На първо ниво, с 42+2 хромозоми, ръстът варира между 1,2 и 1,8м. На това ниво днес се намират аборигените на Австралия и някои племена в Африка и Южна Америка.
    На второ ниво, с 44+2 хромозоми, ръстът се движи от 1,5 до 2,1м. Човечеството днес се намира на това ниво на развитие на съзнанието. Ние сме малко по-високо от предходната група.
    Човешкият ръст е значително по-висок на трето ниво на съзнанието. Това ниво, с 46+2 хромозоми, пресъздава реалността чрез съзнанието на Единството или Христово съзнание. Ръстът тук е от 2,1 до 3,0м.
    Четвърто ниво се характеризира с брой на хромозомите 48+2 и ръст от 9,1 до 10,7м.
    Пета група има 50+2 хромозоми и ръст от 15,2 до 18,3м.
    Второ и четвърто ниво на съзнанието са дисхармонични, а първо, трето и пето ниво са хармонични. Но тъй като е невъзможно преминаването от първо ниво направо на трето, точно както не може да се прескочи от единия на другия бряг на широка река, то е необходимо междинното второ ниво, също като камък по средата на реката. Но не бива да се задържаме дълго на този камък, трябва бързо да прескочим оттатък, иначе ще паднем. Така и ние не трябва да се задържаме на второ ниво на съзнанието. Или цялото човечество, оттласквайки се от камъка, ще прескочим бурната река, или ще паднем във водата и ще бъдем пометени от могъщия поток. В това се състои днес нашия избор: или ние бързо и енергично правим преход към следващо ниво развитие на съзнанието, или ще унищожим планетата заради това, че сме такива, каквито сме.
    Оказва се, обаче, че съществуват и някои междинни състояния между нивата на развитие на съзнанието. Към такова междинно състояние се отнася, например, синдромът на Даун. Той се появява тогава, когато човек извършва преход от второ ниво на съзнание, на което се намираме в момента, на трето ниво, но не успява да завърши този преход. “Човекът със синдром на Даун не успява да изпълни докрай всички инструкции и мястото на препъване почти винаги е лявото полукълбо, където е обучаващия хромозомен аспект. Тези хора имат 45+2 хромозоми. Той или тя навярно имат само сърдечната, емоционална хромозома. Ако имате познати деца със синдром на Даун, то вие знаете, че те са чиста любов, но не разбират, как да извършат преход към трето ниво на човешкото съзнание. Те все още се учат.”
    При случайна среща с хора, имащи тежки увреждания на мозъка, ние веднага разбираме, че те са ненормални, че при тях липсва най-важния признак на човека – разумът. Диагнозите при тези хора са различни – аутизъм, синдром на Даун, церебрална парализа в тежка форма и т.н. Примерно, на дванадесет години тези деца могат да се научат да познават своите родители, да смятат до три, и понякога да ходят сами до тоалетна. Нормалното общуване между обикновените хора и болните с тежки поражения на мозъка е невъзможно. Даже ако чуват, че някой се обръща към тях, те не могат да се изразят с говор, тъй като повечето са неми или не могат да говорят заради уврежданията. Но ето, че напоследък широка известност получи неотдавна открит, необичаен метод на общуване, възможност за връзка с тези нещастни хора.
    Този метод бил открит в няколко държави, независимо един от друг, но дълго време не получил разпространение. Решителния скок станал след 1986г., когато австралийската педагожка-психолог Розмари Кросли, работеща с деца аутисти в специализиран интернат, съвсем случайно открила, че болно момче самостоятелно натиска с пръсти клавишите на компютъра. От любопитство тя започнала да записва буквите, които показвало детето. Тя била изумена, когато буквите се построили в простичка, но достатъчно смислена фраза, в която се казвало, какво го безпокои в момента.
    Потресената лекарка пробвала да задава въпроси на детето и получила отговори. Постепенно тя разбрала, че е открила ключ за общуване с такива умствено-непълноценни деца, ключ, който учените-психиатри упорито търсели няколко столетия. Знае се, че обикновения начин на общуване между нормалните хора “уста-ухо”, е невъзможен при тези болни. Те не могат да се изразят с помощта на реч, тъй като повечето от тях или са неми, или имат такива увреждания на мозъка, които не им позволяват да използват словесен начин на общуване.
    За няколко месеца психоложката разработила методика за контакт: на голям лист хартия се рисуват в безпорядък всички букви на азбуката и цифрите от нула до девет, очите на детето се завързват с плътна черна превръзка и то слепешката посочва буквите. Въпросите се задават устно и ръката на детето се придържа над таблицата, а то със собствени усилия /понякога движенията са много слаби, но все пак разбираеми/ посочва някои от символите. След това повдигат ръката на детето над таблицата и то показва следващата буква. По този начин отговарят даже деца с парализирани ръце и хора, намиращи се в безсъзнателно състояние вследствие от травми на мозъка. Ефективността на всички експерименти е практически 100% – на всеки въпрос за това, какво го безпокои, питащите получавали от болното дете точен и смислен отговор.
    Две години били необходими на Розмари Кросли, за да преодолее инертното отношение на своите колеги. След обнародването на нейното поразително откритие в Австралия се вдигнала вълна от ожесточени критики. Работата стигнала до съдебно дело. В резултат авторитетна комисия изследвала експериментите като доказала правотата на Кросли, верността на откритото явление и отсъствието на каквато и да била фалшификация или телепатично предаване на мисли.
    В момента в Мелбърн е основан изследователски център DEAL, в който се изучава възможността за общуване с умствено-изостанали деца и възрастни, с различни заболявания и в различни състояния. Получените резултати са поразителни:
    1. Всички умствено-дефектни деца съставят грамотни изречения в добър литературен стил на всеки език, на който се обръщат към него. И това е въпреки факта, че те никога не са се учили да четат и да пишат, а техния коефициент на интелигентност /IQ/ е извънредно нисък. Ето ви степента на достоверност на коефициента на интелигентност, измислен от учените-материалисти.
    2. Всички умствено ненормални нямат нужда да виждат таблицата за връзка, те показват буквата или въртейки глава, или със завързани очи. Слепи деца и хора в безсъзнателно състояние без затруднения показват съответните символи.
    3. Глухи деца и хора в безсъзнателно състояние без затруднения отговарят на зададените им въпроси. Още повече, че при всички тях няма нужда въпросите да се произнасят на глас, достатъчно е да се задават мислено.
    4. Всички умствено-дефектни хора могат с голяма скорост да прегледат /с чужда помощ/ всяка книга или вестник, а после да разкажат тяхното съдържание с подробности. Те са способни практически мигновено да изчислят всякакви сложни математически изрази.
    5. Всички умствено-ненормални хора, без изключение, знаят Истината за Твореца на Света, сигурни са за неговото съществуване, за неговото всезнание и цялостното управление на Света. Тези деца знаят всичко за това, какво се случва във Висшия Съд, който съди всяка душа след напускането на нашия свят, знаят законите за награди и наказания, пречистването и изправянето на душите и др.
    Като резултат на изследванията учените потвърдиха, че мозъкът не е оръдие на мисленето, а екран и филтър за информация, достигаща до човека от външен източник. Оръдие за възприемане и мислене е Душата, чиито възможности са неограничени по отношение на скоростта и количеството информация.
    През 1993г. жена, живееща в Израел с дете аутист, отишла в Англия, за да се запознае с горе-описаната методика. След като се върнала в къщи, тя опитала да общува със сина си, задавайки му съвсем прости въпроси. Но с времето започнала да го пита за Бог, за душата, за устройството на Висшите светове. И колкото по-сложен бил въпросът, толкова по-дълъг ставал отговорът и засягал все повече тънкости от еврейската философия. Майката на момчето била толкова потресена, че се обърнала за помощ към познат равин – Серевник, който отдавна и успешно работел в областта на психиатрията и психотерапията. Равин Серевник и един от най-големите израелски авторитети в психиатрията доктор М.Штайнер, работили няколко месеца с десетки умствено-изостанали деца на възраст от три до осемнадесет години от различни семейства – светски и религиозни, заможни и бедни.
    Тук ще покажем съдържанието на няколко беседи с деца, имащи различни увреждания на мозъка, които са проведени от тези изследователи в Израел.
        1.Разговор с момче А., 4,5години, тежка форма на церебрална парализа, сляп, януари 1996г.
    Въпрос /В/: Трябва ли да получиш разрешение от Всевишния дали да отговаряш, или не на всеки от въпросите?
    Отговор /О/: Всевишният или дава отговор, или не.
    В: Тоест, ти никога не отговаряш сам?
    О: Понякога няма отговор от Всевишния, тогава отговорът е от мен.
    В: Как да се обръщам към тебе – в мъжки род ли, защото си момче, или в женски – защото всъщност разговарям с душата?
    О: Говорете в мъжки род. Аз съм човек с душа, както и ти. Аз не се обръщам към тебе като към жена.
    В: Засегна ли се, че зададох такъв въпрос?
    О: Не, аз просто ти отговорих.
    В: Знаеш ли, какво се случи с душата на равина?
    О: Сега ми е забранено да говоря за това.
    В: Искаш ли да кажеш нещо за политиката?
    О: Не. Всевишният ще се занимава с политиците.
    В: Може ли да те попитам за твоето предишно въплъщение?
    О: Не искам да говоря.
        2.Разговор с Шуламит Гад – майка на Галия, имаща сериозно увреждане на мозъка. Разговорът е бил воден с помощта на специалист по контакти с болни хора. Впоследствие майката се е научила самостоятелно да общува с дъщеря си.
    Аз казах на дъщеря си, че много я жаля и чух в отговор: “Мамо, не трябва да ме жалиш.” Попитах я: “Как може да не те жали човек?! Ами, че ти си толкова нещастна, даже не можеш да стоиш на краката си.” И тя отговори: “Аз не съм нещастна, тъй като съм в края на моето развитие, а вие още страдате. Само изглеждам нещастна, но по-скоро вие сте нещастни, тъй като аз съм близо до Истината, не съм объркана от понятия и представи, като вас, и всеки миг усещам любовта на моя Отец Небесен.
    Попитах дъщеря си: “Галия, как можеш да приемаш така смирено, с такова спокойствие всичките си мъки?”… А тя ми отвърна: “Мамо, аз приемам всичко това /страданията си/ с любов, тъй като зная, че те са, за да доведат моята душа до съвършенство, и всичко е за добро.
    Разговарям с дъщеря си в стаята, в приятна обстановка, с усмивки и прегръдки. И тя ми казва, че най-накрая чувства, че се намира сред живите, усеща се отново жива. Галия ми казва: “Мамо, твоите целувки и твоята любов ми дават сила да продължавам да живея.”
        3.Разговор с деца с различни мозъчни заболявания.
    Момиче на 5год. ,болно от церебрална парализа.
    В: Искаш ли да кажеш нещо?
    О: Татко! Трябва да ти кажа, че дойдох в този свят, в такъв нещастен вид не заради твоите грехове. Татко, разбери, аз извърших грехове и се върнах в този свят, за да ги поправя.
    Момче на 7год. със синдром на Даун.
    “Не мога да дам на другите хора това голямо знание, което е в моята душа. Считат ме за глупак без ум и разум, и безчувствените евреи мислят, че съм идиот. Това е силно наказание и аз много страдам.”
    Момче-аутист на 14 години.
    В: Според теб, безспорно ли е съществуването на Бог в нашия свят?
    О: Разбира се! Без всякакво съмнение!
    В: По какъв начин знаеш това толкова ясно?
    О: Знам за съществуването на Бог по-добре от вас, тъй като вече съм бил във Висшия свят.
        На въпрос, какво от нашите постъпки се цени най-много във Висшия свят, момиче, с церебрална парализа на мозъка в тежка форма, споделя: “ Да не се говори “лашон ha-pa” /злостен, лош език/ и да не се оправдават хората. Човек да не казва лоши неща за отделни хора или групи от хора, а също и да не злоупотребява с начините за управление на Всевишния свят, и въобще с всичко, създадено от Него.”
    Момче на 7 години със синдром на Даун отговаря на въпрос: “Какво трябва да поправя в себе си?”
    “Бъди сигурен, че първото, което не ти достига, е истинска любов към Твореца. Ти не усещаш присъствието на Всевишния в сърцето си, даже когато се молиш. Ако ти го усещаше, щеше да бъдеш на такова ниво, че да можеш всичко да поправиш в себе си.”
    А ето и съветът, който ни дава аутист на 20 години: “Изпълнявай с радост всички заповеди, обичай истински всеки човек – това е пътят към Всевишния и към твоята душа!”
    Наистина, съобщенията, предавани от болните деца, отговарят на изискванията на днешния ден. Ние трябва да преминем на по-високо ниво на развитие на съзнанието и да се научим да обичаме. Само любовта, само високо ниво на развитие на съзнанието ще ни позволи да достигнем висше човешко състояние.
        Мелхиседек Д. Древная тайна цветка жизни. Т.1.Киев:”София”,2000.
    Тихоплав В.Ю., Тихоплав Т.С. Планета свободного выбора. М.:АСТ: Астрель,2007.
    Новосельский Й. Души рассказывают. Ч.1,2 На правах рукописи. Кирьят Арба-Хеврон,1996
    Превод: Росица
    http://www.tihoplav.ru/notallow/note40.html