Брояч
5452476
Users Today : 7
This Month : 282
This Year : 313
Views Today : 86
Who's Online : 1
free counters

Загадъчното повтаряне на съдбите

Загадъчното повтаряне на съдбите

Загадъчното повтаряне на съдбите
Наталия Горбунова

Защо наследяваме навиците на родителите си? За болестите е разбираемо, въпрос на генетика и възпитание, но защо децата често повтарят и съдбата на родителите си? Знае се как се наследяват имотите или болестите, но защо те наследяват от нас грешките ни и жизнените неприятности, в които сме попаднали? Това е много животрептяща тема за тези, които искат да осъзнаят механизма на това странно възпроизвеждане на съдби и да помогнат на детето си не само да продължи напред, но и да тръгне по собствения си път, като не се спъва в същите житейски препятствия като на родителите си.
В Индия биха казали, че това е карма, въртящото се колело сансара (редуването на прераждания), в Русия – родова линия. Разбира се, от нас са скрити много закони на битието, но си струва да започнем с лежащото на повърхността – от собствената си психология, светоусещане, взаимоотношения на съпрузите. Децата възприемат модели от нас, а когато силом се опитваме да наложим някакъв модел търпим фиаско. Трябва да позволим на детето си да бъде себе си, да бъде такова, каквото е, да уважаваме пътя му и неповторимата му индивидуалност. Моделите, които са му близки, то избира и попива само, без принуда. Затова е важно да имаме подобни идеални шаблони за всички сфери, които да предложим на детето, защото повечето неща се залагат в ранната възраст, когато единственият му микрокосмос е семейството. Оттук то и черпи примерите.
Например, ако двамата родители са работохолици и не могат да разпускат, то детето или ще израсне истински лентяй, или невротик, който изобщо не умее да се отпуска. Ако детето вижда, че родителите му след дългия работен ден спокойно вечерят с музиката на Моцарт, в подсъзнанието му ще е този модел за отпускане, независимо от музикалните му пристрастия. Ако синът вижда, как бащата харчи пари наляво и надясно, самият той ще действа така. Важно е също да помните, че дори това, което мислите, също е крайно дееспособно. Дори тези мисли да не са облечени във вербална и видима форма, детето ги чувства, взаимодействието тече на по-дълбоко ниво, отколкото ние предполагаме. Затова, ако самотната майка постоянно се страхува, че дъщерята ще повтори съдбата й, така и ще се случи, но не заради сансара, а защото мама смята всички мъже за лоши, ненадеждни, пройдохи, и точно това подсъзнателно усещане ще наследи дъщерята.
Ако мама е щастлива и реализирана като жена, най-вероятно е дъщерята също да е успешна в същата област. Мисъл-формите наистина са материални. Затова не програмирайте децата си, осъзнавайте, че те са отделни единици и самодостатъчни личности. И се замислете над собствените си негативни постановки, като ги промените към съзидателни и позитивни. Ние винаги имаме желанието да се разтваряме в любимите хора, особено в децата, които имат нужда от нас, и в които тече наша кръв. Но това не трябва да се прави. Ако искате да отгледате самодостатъчна личност, то трябва самите вие да живеете наситен и интересен живот, без тотално да присъствате във всички жизнени сфери на детето си. То трябва да се приспособи към истинския живот, да се научи да се адаптира и да поема отговорност.
Често ни се иска да променим нещо в детето си – например някакви негови страхове, но това е следствие, а причината, като правило е у самите нас. Детето повтаря съдбата на родителите си и тогава, когато родителят става приятел, по-възрастния другар. Няма проблем, ако всичко при вас е добре – ще се радвате на подобен живот при детето си. Но в другите случаи, подобно приятелство с детето може да се окаже капан, от който ще е трудно да се излезе и за детето, и за възрастния. Детето ще се страхува да не обиди „приятелчето“ си и ще потърси нов свят. Такива деца често са много умни и развити не според годините си, но в същото време те остаряват рано психологически. Те прескачат преходния период с всичките му емоции, взривове и спадове, мечтите и милите глупости и веднага стават възрастни и рационални.
В известен смисъл тези деца са лишени от детство. Може да се каже, че за да не наследяват грешките ни децата, просто трябва да спрем да ги програмираме. Най-вече с това ще се променим сами. Трябва да им се даде повече автономност, и ако са пораснали, им позволете да живеят другаде. Пред тях е удивителния живот, те ще могат да продължат напред и да научат повече. И ако не се страхувате, че детето ви ще повтори грешките ви, то вероятността да го направи, ще е по-ниска. Затова на въпроса: „Защо децата повтарят съдбата на родителите си?“ може да се отговори – Те заимстват усещанията, светогледа, поведенческите модели, които привличат сходни събития. Много по-лесно е да промените самите себе си, отколкото друг. Бъдете еталон, стремете се към най-доброто и детето ви ще оцени това!
Превод и предложение: Анита
http://www.norbekov.com/press-center/press/25293/