Последни коментари
    Брояч
    5432753
    Users Today : 48
    This Month : 559
    This Year : 590
    Views Today : 140
    Total views : 3521
    Who's Online : 2
    free counters

    10 фрази, които правят децата комплексирани възрасни

    10 фрази, които правят децата комплексирани възрасни

    10 фрази, които правят децата комплексирани възрасни

    Семейният психолог Светлана Меркулова смята, че дори една небрежно изтърсена фраза, може силно да подейства на психиката на малкия човек. Затова при общуването трябва внимателно да подбирате думите си, а някои изрази, майките и бащите трябва завинаги да забравят.
    «На твоите години бях отличничка»
    От раждането до шестата година за детето, майката и бащата, на практика, са богове, които знаят всичко. Те формират отношението на малкото към света и към себе си като личност. Конкретно, в тази фраза може да се види конкуренция на родителя с детето – да му казва: «Никога не можеш да ме настигнеш! Колкото и да се стараеш, по-добър съм от теб». Деца, израснали с такова внушение, като правило, доказват през целия си живот на семейството си, че са добри. Разбира се, казвайки подобни неща, действително стимулирате нарцисизъм в детето, което го провокира да достигне до определени цели. Но бедата е в това, че в крайна сметка, човека не се опитва да постигне нещо за себе си, а за мама и тате, за да могат да видят, че той е достоен за тях. Пораснали, такива деца никога не се радват на успехите си, радват се само в такива случаи, когато родител признава успехите им, но едва ли ще го дочака.
    «Ти си моето пиленце, маймунче, прасенце»
    Как само не наричат родителите своите деца. Всичко това води до обезличаване на детето, все едно не съществува, а е някаква играчка, с която могат да правят, каквото си поискат. В началото на живота на вашия син или дъщеря, всяка казана дума се приема безкритично – те ви доверяват напълно. Казвате му, че е глупаво, вместо «Нужна ти е помощ, нека ти обясня», и детето го приема. Ще преведа пример: мама във възпитателен порив, казала на сина си, че е страхливец. В резултат, при запознанства, малкия се представя по следния начин: «Казвам се Ваня Иванов, я съм страхлив». Когато чуете подобно нещо, това би трябвало да е стимул, да помислите над това, как общувате със собственото си чедо. Името на човека е неговата презентация пред света. В някои случаи, то се заменя и се измислят маса весели названия на детето, и напразно! Името винаги трябва да е напреден план, това определя, как човек ще се възприема по-късно в този свят, доколко цялостен ще е. Ако често го наричате пиленце или дяволче, все едно откъсвате част от името му (от личността му).
    «Гледай, Катя има отлична оценка на контролното, а твоето е за добър»
    Повечето родители правят всичко с най-добри подбуди. При самите тях, вероятно е бил такъв опита, и тогава казват: «Нищо страшно, и на мен така са ми казвали, но ето, пораснах, такъв забележителен». Те може да са «забравили», колко боли, когато мама и тате те отблъскват, казвайки: «А Катя е по-добра от теб». Това е много болезнен опит, който децата пренасят през целия си живот. А Катя започват да я ненавиждат. На детето винаги е неприятно, когато го сравняват с другите — със съучениците, с брата или сестрата. Такива вече възрастни хора, винаги продължават да се сравняват с другите и винаги не в своя полза.
    «Щом постъпваш така, не те обичам»
    Или «мога да те обичам, само когато ми подхождаш». След такава фраза, детето се опитва с всички сили да е правилно, подтиска всичките си желания и потребности,, «отглеждайки» в себе си някаква антена, която да отгатва желанията и очакванията на родителите. В крайна сметка, детето престава да съществува. Пораснало, то се старае да угажда на всички, живее с нагласата: «Искам да ме обичат, и затова трябва да угаждам. Не трябва да имам свои желания, има желания на другите хора».
    «Не ме прави за срам»
    С други думи, родителя казва: «Ти си моя позор». Децата, които често слушат подобна фраза, много им се иска другите да видят, какви са в действителност, и ако получат нечие внимание, не знаят, какво да правят. Те се крият, спотайват, губят се. Такова дете като че ли няма избор, то може да бъде само нечий позор. Казвайки го, травматизирате собственото си дете.
    «Ти си като баща си (майка си)»
    Безусловно, тази фраза илюстрира семейните отношения, недоволството от съвместния им живот, което изливат на детето. Т. е. съпрузите не изясняват пряко отношенията си, а чрез детето си подхвърлят един на друг гадости. И всичките тези гадости остават в детето. Ако мама казва: «Толкова си инат, като баща си». Получава се, че бащата е лош човек, с който е невъзможно да се разбереш. А сега да помислим, ще поискали малкия да бъде такъв мъж, нали е упорит и лош? Когато проектираме лошите си отношения върху децата, на тях им се налага да живеят с това. От друга страна, в тази фраза може да се долови подтекст, че с «с момичетата е по-добре, отколкото с момчетата». Родителите използват тази манипулация, ако има борба за детето и то трябва да избере нечия страна.
    «Ако не си изядеш храната, ще бъдеш слаб и глупав»
    Имам познато момиче, на което винаги са говорили: «Ако не си изядеш хляба, той ще бяга през цялата нощ след теб». Колкото и смешно да изглежда, но тя страшно се страхуваше от хляба, т.е. родителите постигнали обратен ефект. Подобни фрази са също чисти манипулации. Много често се използват от бабите и дядовците, които са гладували в детските си години. След това се предават от поколение на поколение, без да забелязваме. При детето, подобни изрази могат да развият страхове или трудни отношения с храната, издигането й в култ, излишни килограми и т.н.
    «Ако се държиш лошо, ще те дадем на чичото (лелята)»
    Това е много конкретно послание, което казва на детето, че е ценно само, ако угажда на родителите си. Буквално му казват: «Не бъди себе си, трябва да си такова, каквото ни устройваш». Пораснали, такива деца не знаят, какво искат и се опитват да угодят на всички.
    «В къщи ще ти дам да разбереш!»
    Това е просто, родителя има право да прави с детето си всичко, което поиска, без да се съобразява с чувствата му. За миг, родителя се превръща в надзирател, който наказва и прощава. При деца, често чували по свой адрес такива изрази, зле изграждат отношенията си с началници, понеже родителската фигура, все едно, се слива с началника и човека се страхува от началника, опитва се да му угоди, за да не бъде наказан. И, като правило, ръководителя усеща подобно отношение и започва да подтиска подобен подчинен.
    «Махай се, да не те виждам и чувам»
    Превеждам: «Ти ми отрови живота, изчезни! Не трябва да съществуваш». Впоследствие, такова дете живее с усещането за дълбока вина пред родителите, за дето им е пречело да живеят щастливо.
    Трябва да сте много внимателни с подобни изказвания, понеже човека може да носи товара им през целия си живот. Изобщо, преди, каквото и да кажете на детето си, трябва добре да помислите. Много възрастни изобщо не се чуват, какво казват на децата си, би било полезно, поне понякога да се чуят отстрани. Сега има много устройства, запишете се и внимателно изучете, как се отнасяте към детето си, какво му казвате. Уверявам ви, ще направите маса открития, възможно, не най-приятните.
    Автор: Светлана Меркулова
    http://izzhizni.ru/blog/10_fraz_kotorye_delajut_iz_detej_zakompleksovannykh_vzroslykh/2015-07-22-7355