Брояч
5452484
Users Today : 15
This Month : 290
This Year : 321
Views Today : 158
Who's Online : 1
free counters

МАЙСТОР ИСУС. Проклятието на Юда

МАЙСТОР ИСУС. Проклятието на Юда

МАЙСТОР ИСУС. Проклятието на Юда

Публикувала СЕлена – 23 ноември, 2014 г. – 21:14 ч.

Всичко написано представлява художествена измислица на автора, всяко сходство с реални персонажи е случайност!
Здравей Иисус! Аз бих искала да те попитам за Юда? Много векове ние слушаме за него, като за най-великия предател, предател на Бог! Какво можеш ти да кажеш за него?
Юда… Той беше моят най-добър ученик! Всички те (моите ученици) ми бяха любими! Но той беше най-умният! Той разбираше повече отколкото другите! И той вярваше! Вярваше в това, за което аз говорех на хората! Останалите не вярваха! Те слушаха, но се съмняваха! И едва след като аз им показвах чудесата, започваха да вярват!
Те не са ти вярвали? Но нали те все пак са тръгнали след теб, зарязвайки и домовете, и семействата си?
Това по-скоро беше Зов! Те не можеха да не отговорят на него! Така е било предопределено! Това беше Зов, прописан в техните сърца, неизбежен избор. Това беше решено още на Небесата! Всички те се спуснаха заедно с мен за да ми помогнат да събудя хората от съня! Но никой не знаеше тогава, колко е здрав този сън в плътния свят! Никой не предполагаше, че и те също така ще заспят, и че завесата дотолкова плътно ще ги отдели от Отца, че те няма да могат да го чуват! Те от ранното си детство чуваха гласове. Но тези гласове са пробивали своя път през тресавище от предразсъдъци и вярвания на хората! Зовът обаче беше толкова силен, че те не можеше да не го чуят! Отецът ме дари мен със своята си сила, с която аз можех да запалвам сърцата на хората, до които се докосвах!
А Юда? Неговото участие в цялата тази история също така ли беше предопределено?
Да! Но не всичко се получи така както трябва!
Тоест теб не би трябвало да те разпнат?
Защо? Защо ми трябваше на мен да се спусна във вашия свят – за да ме разпънат?
Ами мнозинството от хората смятат, че за да покажеш пример!
Пример за какво?
Ами пример за Вяра! Да покажеш силата на Вярата, за която си струва да се умре!
Защо трябва да умираш за вярата?! Има множество други способи да покажеш, че това, което аз говорих на хората – е истинно! В една неголяма страна, странния човек, нарекъл себе си месия, са го осъдили и наказали по най-обикновения за това време начин! Какво му е на това уникалното, че да бъде сътресен света до основите му? Ако аз исках да стана глашатай на Вярата и да докажа своята правота, аз бих слязъл от кръста и бих живял сред вас с векове като новия ви Бог! И вие бихте ми вярвали в мен като на Бог! И такава възможност за мен имаше, но това щеше да доведе до още по-голямо количество кръстоносни походи и към още по-голямо количество жертви!
А какво ще кажеш за едно такова тълкуване: „ Трагичната гибел на Христа е била предопределена – трябваше да се пролее неговата кръв публично и при тези обстоятелства, за да могат виделите това всички видове обитатели през тези дни (времена) – да могат всичките те да се стреснат! Това беше необходимо, за да се изкупи според понятията на тези хора, първородния грях! Кръвта, страданието, чудовищните мъчения – са били тогава единствения език, който много добре са разбирали тогава всички слоеве и народи на това общество”!
Човешката логика въобще няма аналози! Вие не сте виновни за това, по вашия път като човечество е имало толкова много страдания, че вие сте се научили да мислите по съвсем друг начин! Ако аз исках светът да се стресне, защо ми е било на мен да умирам! Аз бих могъл да изпроводя такива наказания към своите противници, че светът наистина да се сътресе! Но аз донесох във вашия свят Любовта на Отеца! Какъв ще да е този любящ Отец който ще поучава децата си чрез сътрисане, чрез кървави жертви! Всеки любящ родител се старае да опази своите деца от потресаващи действия! Има множество способи да се донесе истината! Но да се донесе истината от възрастния човек до мъничкото детенце може само износказателно (метафорично)! Затова и аз правех това с вас с помощта на притчи, с помощта на приказки разбираеми за деца!
А как стои въпросът с изкупуването на първородния грях? Версията за това, че твоята кръв е изкупила първородния грях на човечеството? Или то да бъде убедено, че той е изкупен!
Няма никакъв първороден грях на човечеството!!! Човекът е същото такова създание на Бог, така както и всички останали, и също толкова любимо на Отца ни Небесен! Вие се опитвате през цялото време да си оправдаете вашите страдания, но няма никакви причини за страдание в съвършения Божествен свят! Проливането на чиято и да е било кръв налага сериозен енергиен печат! Всичко това ражда нещото, което вие наричате карма или въздаване! И на юдейския народ с векове му се е наложило да се разплаща за тази кръв, развързвайки тези възли! Аз не исках това да се случва!
Защо народът? Нима теб те е разпнал народът? Та там е имало двадесет- тридесет участници!
И техните потомци са поели върху себе си този кръст!
Е, добре! А следващата версия. За това, за да можеш ти да покажеш пътя към възнесението, пътя към спасението! Възнесението на Иисус „е положило енергийната следа” за възможното възнесение на хората! Съгласно Стария Завет, до Христа не е имало възможност да се попадне след смъртта обратно в „Рая”!
Вие смятате, че да се възнесете е възможно единствено на кръста, единствено проливайки кръв и страдайки? Вие смятате, че вратата към Рая са отворени само за избрани? Истина ви казвам, за всички са отворени вратите в Рая, които искрено се стремят за там. Вратите за Рая се отварят много леко, има един единствен и универсален ключ, който отваря всички врати – това е Любовта! И именно с тази Любов, Любовта на Отеца, предадена ми от Него за вас, като послание, аз и отворих вратите на Ада и пуснах от там душите, които там се топяха, и те се върнаха към Отеца, за да започнат своя Нов път, пътя на Любовта!
Но нали все пак ти успя да събудиш народите и остави такава следа, която продължава вече две хилядолетия! Това си е бил подвиг в името на Вярата!
Ти наистина ли си мислиш, че Отецът е изисквал от мен подвиг? И нима ти си мислиш: че на мен толкова много ми се е искало аз да умра на кръста? Та аз живеех във вашия свят! Аз виждах вашите заблуди! И аз бих могъл още твърде много години да живея и да ви врачувам на вас своята любов, да бъда проводник на Любовта на Отеца към вас! Аз така и си мислех! Отецът просто ми даде на мен възможност да осъществя своя план!
Ти си мислиш, че Той ме е изпратил мен да ви поставя вас на истинния път? Няма такова нещо, Той просто ми позволи да премина своите уроци да намеря отговори на своите въпроси! Тук, зад завесата всичко ни се струва някак си не точно така както трябва, всичко ни се струва някак си по-просто и по-разбираемо! Но, когато се спускаш от Небесата и ставаш човек, разбираш, колко много окови вас ви сковават! Като ризниците, броните на средновековните рицари, които са тънели и не са могли да се вдигнат заради силата на тежестта на своите брони! Аз исках да унищожа тези окови! Аз исках да донеса във вашия свят Любовта на Отеца, която дарява живот и дарява освобождение от всякакви окови! Аз се надявах, че получавайки този безценен дар от Отеца, цялата Негова Любов, която аз ви предавах от Отеца, вие ще си отворите очите, вие ще чуете Неговия зов вътре във вас и ще се възрадвате на новия светъл, щастлив, живот! Но вие не чухте!
Е как така, не чухме? Християнската вяра получи такова разпространение на планетата, и толкова векове вече хората вярват в теб!
Много векове се водеха войни за власт на планетата, повдигайки знамена с моето изображение! Нима аз ви призовавах към това? Много малко от истинните знания достигнаха до вас чрез вашите вярвания, много за това, което аз ви говорих тогава, не е достигнало през вековете, а много – беше разбрано неправилно!
Следата, която аз оставих – беше Любовта на Отеца Небесен! Тази осветяваща енергия, която аз излях във вашия свят, беше достатъчна, че въпреки всичко, тя да осветява две хиляди години вашия свят със силата на Любовта, за да може вие да достигнете до днешния етап, към това, че аз да мога да разговарям с много от вас! Към това, че вие започнахте да се стремите към Отеца по други радостни пътища! Отецът, снаряжавяйки ме за път ми даде на мен скъпоценен за вас съд. И аз можех капка по капка да ви предавам тази скъпоценна амрита (граал) на вас много години и да ви целя, да ви лекувам!
Но когато аз разбрах, че изходът е предопределен, то аз излях във вашия свят тази Божествена амрита (граал), надявайки се, че тя ще ви излекува и ще ви защити! И части от нея аз заложих в своите ученици, давайки им да изпият виното, като моя кръв! И да отхапят от хляба, като моето тяло! Вие си мислите, че това е алегория! Но мога ли аз да проповядвам изпиване на кръв и изяждане на плът? Помислете! Това беше забележителен акт по предаването ви на вас „кръвта и тялото” на Отца, предаването ви на вас на Любовта на Отеца, която трябваше да бъде приета от вас доброволно!
И моите ученици, приемайки този дар, го понесоха вече по-нататък, за да предадат този дар и на други! И навсякъде където се говореше моето слово за Отеца, по невидима нишка се предаваше тази амрита от Отеца Небесен, все по-нататък и по-нататък тя се предаваше, и свойството на тази амрита не прекъсваше, не се изчерпваше! Защото намираше отклик в сърцата на хората! И намирайки отклик в сърцата на хората, тя се размножаваше и се разливаше още по-нататък! Затова и след две хилядолетия до вас са достигнали следите от изливането на благодатта в плътния свят! Но не намирайки отклик във вашите сърца, започва да се изчерпва чудодейната амрита на благодатта!
Има още една версия, за това, че чрез своя подвиг на кръста ти си показал възможността за възнесение в тяло. И именно затова и не са намерили твоето тяло!
Ако аз не бях готов за възнесение, то тогава и кръста не би помогнал!
Значи ти наистина си се възнесъл с физическото си тяло, трансформирайки го? Или така както се смята от тези, които не вярват в теб, тялото ти е било скрито и погребано от твоите ученици?
Сега ще ти разкажа! Но искам да кажа, че моята цел не е била да показвам пътища! Аз исках само да ви разкажа на вас за Отца ми Единия, за Неговата Любов към вас! Аз исках, вие да Го чуете в своето сърце! И аз исках да ви науча да не страдате от вашите деяния! Но вие така и не разбрахте!
Ако аз се бях веднага възнесъл с моята плът, то тогава аз и бих се спуснал към своите ученици, облечен в плътта си! Но моята плът трябваше да бъде пречистена от това, което тя беше впила от плътния план! Всичката тази ненавист, която някои от вас изливаха върху мен, се беше запечатала върху моята плът! И много от моите учения, вие така и не ги разбрахте! Измиването на нозете – това беше измиването на плътта, символ на това, че замърсяването на плътта не е задължително да води до замърсяване и на същността, нещо което може да се измие с чистата вода на Любовта, с чистата благодат, излизаща от сърцето! И всеки, които измиваше нозете ми, аз го учих как да премахне замърсяването на плътта си! И този акт беше не преклонение пред моето величие, тъй като как аз бих могъл да бъде велик в сравнение с нашия Отец?! Аз съм просто песъчинка в Неговия безбрежен свят! А актът на измиването – това беше способ за предаване на амритата на Отеца, това беше способ за неговия дар на пречистването! И по този начин всеки, който измиваше стъпалата ми, се пречистваше чрез тази амрита, и всеки който приемаше кръвта ми и плътта ми, се пречистваше чрез това! Думите се губят с вековете; не прочистване, а очистване (пречистване), не причастие, а участие! И всеки един от вас, който идва във вашите храмове и приема кръвта и плътта ми под формата на вино и хляб, се очиства, ако вярва! Тъй като ако той вярва, че и кръвта и плътта са мои, то дарът на Отеца пак се възражда в него и Светлината на Отеца нисхожда върху тези вкусени дарове! Защото поне така би могло да се излее върху вас благодатта на небесата!
От този момент, когато снеха тялото ми от кръста, то все още не беше готово да се слее с Моя дух на небесата и да се възнесе! Затова и беше скрито от учениците ми. И след три дни то беше издигнато в поднебесието, за да започне очистване. И четиридесет дни то се пречистваше в огън и пламък, защото всичките тези страдания, които аз възприех от вас и които сам аз претърпях, трябваше да изгорят в този свещен огън, и едва тогава би могло моята плът да се възсъедини с Моя Дух! И ако тя се беше възсъединила с моя Дух, то тогава и аз бих могъл да ви се явявам във вашия свят в плътния си вид! Но аз самият се отказах от това! Защото виждах, че вие искате от мен да си направите идол! И не е ваша вината, че вие сте привикнали да се покланяте!
И ако бях слязъл до вас още веднъж в моята плът просветлена вече, вие щяхте да направите от мен идол и кумир и да му се покланяте на него! И много кръв пак би се проляла в мое име! И тази кръв като енергийна следа, пак би се отпечатала върху моята плът, и пак би се повторило всичко отначало! Затова и аз се отказах от всичко това! И моят Дух прие тези части от моята плът, които бяха продължение и развитие на него (на Духа), които можеха да му донесат нови качества, ново приемане на вас, да усети своята близост с вас и единението си с вас!
И ако беше останало моето тяло в земята за погребение, то тогава щяха да започнат да се кланят на него и на неговите кокали (кости), и при това да му се покланят вовеки, и щеше да се води битка за великата вест, че някой притежава моя плът!
Вие имате множество примери за възнесение, когато хора, достигнали до Бога в сърцето си, ваши светци, са оставяли нетленните си останки! И тези нетленни останки са ставали за вас чудо за поклонение! И вие виждате често, как амритата на Отеца се излива върху тях! И оставени тези останки са били такива; но те не са се възнесли, не защото не са могли да се възнесат с тяло, а заради това, да има възможност, да има място и точка, в които да се излива амритата на Отеца! И вие доста дълго не вярвахте в нетленните тела и крякахте, че това са проявления на дявола! Но все пак, в някои вярвахте и приемахте благодатта!
Но такива са твърде малко; сега вече трансформираната плът вече не се подлага на разлагане, на тление! И това не означава, че служенето на Отеца от тези, чиято плът все пак се е разложила, са малко! Но и не означава, че всички те са святи пред лика на Отеца! Но Отецът не иска поклонения! Той просто излива своята Любов през своите си канали, през тези точки на света, където вашата вяра се съединява с Него, достигайки до небесата! И тези от вас, които са били по един чудесен начин изцелени чрез мощите, са точно този пример за истинното изливане на амритата на Отеца, което е възможно единствено чрез вярата! Тъй като само вярата отваря вратите към Небесата, отваря тези пътища, които водят до Отеца!
Извини ме Иисус, че аз се спускам в такива теми, но как тогава стои въпросът, да кажем, с тялото на Паганини, което твърде дълго се е съхранявало в нетленно състояние, нима и той е бил светец?
Това са съвсем други определени теми и ние може да се върнем към тях! Ще кажа само, че този който се е наричал Паганини, е дошъл във вашия свят съвсем не случайно, съвсем не така! Това е бил Велик Дух! И той е донесъл във вашия свят музиката на сферите, не винаги разбираема от вас! И тази музика на сферите, която е звучала в него, е съхранявала дълго неговото тяло след смъртта му! Но той твърде много неща не е чул зад завесата, и много от нещата в себе си не е разбрал, и не е отварял в себе си Любовта на своя Отец! И затова и си е заминал по-рано, от колкото е трябвало, защото е разбрал своите грешки!
Нетленността на тялото все още не е признак за трансформацията на плътта, за нейната чистота! Единствено тази плът е нетленна истинно, чрез която се излива амритата! А това нещо не е някаква си самоцел, оставянето нетленността на плътта заради амритата! Просто в предишните времена изливането на амрита се е проявявало като чудо, за да бъде привлечено вашето внимание, за да може и вие да се докоснете до благодатта с вашите физически тела! Но сега вие престанахте да вярвате в чудеса и тогава, къде да се излива живата амрита?
Значи ти си се възнесъл без своето физическо тяло? Или какво, то се е разпаднало? Или все пак се е съединило с теб? Или се намира някъде нетленно?
Та за какво ми е на мен да съхранявам хилядолетия своята плът?
Ами може би, защото пак да се явиш при нас в познатия си вид! Та нали там говорят за пришествие! Ти нима няма да се върнеш при нас?
Дъще моя! Ако ти ме видиш мен на улицата, та ти никога не би ме познала! Всеки от вас по своему си е преписал за вас моя лик! Този лик вие хилядолетия изобразявате на вашите икони! А Духът Божий лик няма! Или има милиарди ликове, тъй като Божият Дух се намира във всеки! Вие дори и имате и направление във вярата, където е забранено изобразяването на Бог! Работата обаче не е в забраните, а в истината, че няма такъв човек, в който Бог да не пребивава! И затова и покланянето на различните му ликове не е истина, така както и дори и самопоклонението не е необходимо на никого! Вие кланяте ли се на своите родители? Молите ли им се на техните снимки (ликове)! Или просто ги обичате и ги почитате, вслушвате се в техните мъдрости и търсите сходство на вашите ликове с техните лица? И стараете ли се да им угодите? Или просто се опитвате да постъпвате така, че да могат те да се гордеят с вас и да се радват на вашите успехи? И страхувате ли се да изгубите любовта им? Или просто се страхувате да не ги натъжите със своите невероятни постъпки? И нима не отивате при тях в минути на печал, в сложни минути, когато искате да чуете техния съвет и да излекувате в тяхната любов своите рани? Защо вие смятате Отеца си небесен за по-лош от вашите родители?! Та Неговата Любов е огромна! И Той винаги си ви очаква! И винаги ще ви приеме!
Но ти ще се върнеш при нас! За това говорят всички пророчества!
Та аз не съм и си отивал от вас! Аз съм винаги с вас във вечността! Аз съм редом с всеки един от вас ежесекундно! И аз чувам всяка ваша въздишка на печал, всеки ваш вик на болка и всеки ваш вик на радост! Вие просто не ме виждате! А аз съм тук редом с вас. Аз съм и във вас, и съм редом с вас! И всеки, който протегне ръка, може да ме почувства мен до себе си, редом със себе си! И всеки един, който се е обърнал към своето сърце, ще ме намери мен там! И това не е алегория, това буквално и така си е! Ние сме свързани с вас, защото тогава, в тези древни времена, аз приех вашия избор и заедно с този ваш избор, аз приех и вашия път! И ако това трябваше да бъде пътя на страданията, аз бях редом с всеки страдащ, за да облекча неговата болка! И ако това беше път на битките, аз бях в сърцето на всеки, за да го омекотя! Аз бях с вас и когато вие заспивахте, и когато вие се събуждахте! И аз ви виждах, как вие растете и се променяте! И аз се радвах на всяка ваша нова крачка! И се натъжавах, когато вие не ме слушахте! И винаги ви обичах, но моята Любов беше и си е само нищожна част от Любовта на Отеца, само тази част, която може да идва през мен към вас!
Ти ме питаш за второто пришествие, но защо трябва да има второ пришествие, ако аз въобще не съм си отивал никъде? А нима виделите моята плът във вашия свят са повярвали или вярват в мен? И не тиражират моя образ като реклама за своите пристрастия? Бог е велик! И Той се спуска до вас под множество ликове! И сега на Земята има носители на Неговата святост! И на Неговите Думи! И на Неговата Любов! Всякаква плът може да бъде възсъздадена! Като дрехите! Затова и няма никаква нужда да се съхраняват моите стари дрехи! Тъй като новите одежди са далеч по-прекрасни! И точно тези одежди ви очакват и вас, очакват този час, когато вие ще бъдете готови да ги изпробвате!
Аз започнах да те разпитвам за Юда! Ако не беше предопределено, ти да бъдеш разпнат, то това би означавало, че и за него би имало избор? И какво е било предопределено?
Няма предопределения на Бог! Вие сами избирате своите предопределения! За какво му е на Отеца моето разпятие, за какво му са жертви? Или вие си мислите, че Той е толкова кръвожаден, като мнозина от вас? Или си мислете, че Той е толкова безпомощен, че няма да намери пътища за да бъде чут? Или че за всичките тези дълги години, Той така и не е могъл да достигне до вас? Но Той иска вие сами да достигнете до Него! Тоест не да бъдете подгонени от вашите пастири като овце на заколение, а да почувствате Неговата Любов и Неговия зов! И да може да разберете, че Той е търпелив и че Той ви очаква вече цяла вечност. И ще чака толкова, колкото е необходимо, за да може самите вие да се върнете към Него! Тъй като няма разделяне и разстояния, и Той е във всеки един от вас!
Духът Божий е във всеки! Аз приех вашето предопределение и Отецът не се е намесвал в това! И не ви изпратих на вас наказание, когато ме разпънахте, а единствено се стресирах! Но за Юда – това е доста дълъг разговор, тъй като той толкова проклятия е приел, и за това има и моя вина! Тъй като всичко стана твърде бързо, и тогава аз въобще не мислех за него, а мислех единствено за вас! И тази история стана много печална! И сега аз съм с него, и си го обичам нежно, и никога не съм го напускал! Тъй като неговият подвиг е толкова велик, но вие не го разбирате!
Подвиг? Та той те предаде!
Нима този, който не ме обичаше толкова много и се стремеше единствено към златото, би завършил своя живот толкова скоро? И ако той се боеше, така както вие си мислите, от хорския гняв, то от кой гняв по-скоро се боеше? Та нали само моите ученици тогава и близките до мен хора вярваха в мен! А тълпите се смееха, виждайки ме мен разпнат! От кого той се боеше толкова силно, че чак се обеси?!
Той беше доверчив като дете! И ме обичаше! И ме почиташе като учител! И много нощи ние с него говорихме за Отеца и неговите светове! И аз много неща му открих, тъй като той умееше да слуша и беше като любознателно дете, вярващо в чудесата от приказката! Вие го рисувате като негодник, пазарил се за 30 сребърника! Или правите от него мой противник! А той беше моят най-любим ученик. И много знания аз му предадох! И се надявах и той да ги предава по нататък! Защото той беше единственият от немногото ми ученици, който вярваше докрай! И аз споделях с него много от своите съмнения! Тъй като с кого можех аз да споделя? С майка ми, с Магдалена? С Йоан? Но майка си не исках да я плаша, макар и доста много да и беше известно!
И когато Юда разбра, че искат да ме убият, той си спомни моите разкази за това, че такъв път и аз виждам, и че той също е възможен! И тогава, на тайната вечеря аз му казах: „Върви и направи това, което си длъжен” (Върви и направи каквото трябва!) – аз не му казах: върви и ме предай! И тогава, когато аз казвах, че още преди да дойде утрото и петелът да пропее три пъти, един от вас ще ме предаде, то това се отнасяше за всички! Защото почти във всеки един от моите ученици аз виждах неговия страх и вътрешната му борба – между тъмнината и светлината! Страхът за своя живот! И Петър, който се отрече от мен, после също можеше да повтори пътя на Юда, но се справи някак си, и въпреки всичко се отрече! Но той се покая и се върна в своето сърце и в моето!
И всеки правеше избор тогава, тъй като аз разбирах, че когато ги оставя, техният път ще бъде труден и трудна ще бъде и тяхната мисия! Тъй като с мен и заедно те са силни, но да носят сами в единението си кръста е доста по-тежко! И тях ги нямаше на моя път към Голгота! И те вървяха недалече, но криейки се и страхувайки се за своя живот! И всеки един от тях хиляди пъти ме е предавал в своето сърце, но пак се е завръщал към мен! И всеки един се бореше със своите страхове, в различна степен разбира се! Йоан искаше да въстава, но аз му забраних! Йоан знаеше много. И аз не съдя никого от тях, тъй като е тежък кръстния път за човека, и аз усетих това!
А Юда беше друг! Тогава той побягна не да ме предава, а искаше да помогне! Той реши тогава, че аз искам да ме предаде и всичко да завърши с такава развръзка, която очакваше и виждаше! И искаше да помогне! И разбираше, че неговата роля би могла да бъде изтълкувана безобразно! Но той като детенце вярваше в мен! И той реши, че той ще поеме върху себе си неблагодарната роля, да ми помогне на мен, да се освети чрез мен истината, за да може да се стреснат умовете на хората!
И той плачеше в онази нощ, когато си отиде от мен от вечерята, защото се боеше от този път, по който беше решил да поеме, но реши че той трябва да го извърви докрай! И разбираше, че мен ме очакват мъчения, но вярваше че така е предопределено! Тъй като аз самият му разказах, че виждам този път и стъпвам по него, и знам, че един от учениците ми ще ме предаде! И той питаше и другите, но аз на тях не им бях разказвал такова нещо! Единствено на Йоан! Но той си замълча тогава, разбирайки, че и това също е изпитание на вярата!
И тогава Юда реши, че единствено на него аз съм му доверил това, и реши, че точно него аз съм избрал на своя кръстов път, че му внедрявам на него мисията да ме предаде, за да ме чуят! И усърдно тръгна да изпълнява тази си роля! И неговата целувка беше искрена! Та нима той не можеше просто да ме покаже?! Но той ме целуна, защото ме обичаше и показвайки ми с това, че той разбира своята избраност, но не иска да каже на другите, тъй като това си е наша тайна с него!
Не го ли избрах аз за всичко това?! Аз знаех, че един от тях ще ме предаде! Но не исках да мисля така за никого от тях! И фразата: „Върви и направи това, което си длъжен” (Върви и направи каквото трябва!), не я казах лично на него, а на всички! Но той единствено я чу и я прие! И до утрото в Гетсиманската гора аз все още се надявах, че не той ще ме предаде! Не заради това, че се страхувах от смъртта! Не за това, че не приемах избраният от вас път! А защото разбирах, че пътят на Юда ще бъде най-тежкият от всички, ако той избере, това което беше избрал!
А пък и той въобще не вярваше, че мен ще ме разпънат. Той се надяваше, че все пак и въпреки всичко те ще ме чуят! И че наказанието ми ще стане трибуна! И че аз ще мога не само на тях, а и на много други да им разкажа за Отеца! И той и това и очакваше! Но аз не правех това, когато вървях по своя кръстов път! Тъй като вие не чувахте! И аз реших да извървя докрай своя път, тъй като тогава вече се бях уморил от всички тези проклятия, и сърцето ми беше печално! И то се беше опечалило не от близката ми кончина, а от това, че вие не чувате зовът на Отца, и отхвърляйки Неговата Любов, вие се затваряхте за Неговата Светлина!
И той до последно чакаше и не вярваше, че мен ще ме разпнат на кръста! А когато видя, че мен ме разпъват, то тогава побягна при Каифа да се помоли за мен, но него въобще не го слушаха, а му казаха да си вземе обратно своите кървави пари! И тогава той разбра, че всичко е свършило, станало е! И ме викаше, но аз тогава нямаше как да го чуя! Но после го чух! И аз разбирах тогава мъката на неговата душа! И знаех колко проклятия ще попаднат върху него за това негово деяние, но вече нищо не можеше да се промени! В това и точно беше моята вина, в неговия избор! Тъй като той не ми беше враг, а любим ученик, и аз тогава не можех да го кажа така, че той да ме разбере! Но и аз не бих могъл да влияя на неговия избор, тъй като приех изборът на всеки и вървях натам, където ме повлякоха!
И след като мен ме разпънаха, как той тъгуваше за мен и разбираше, че нищо вече не може да се върне обратно! Тъй като всичко свърши, стана! И тогава той завърши и своя живот! И много причини имаше за това деяние, но не само разкайването на грешника, което на него толкова му го преписват, защото той не беше съгрешил повече от много други! А имаше и това желание да се съедини с мен отново, тъй като аз му разказвах за поднебесните светове и за това, че там ни чака Отецът наш, очаква всеки с огромната си Любов!
Неговите страхове обаче ни попречиха на нас да се съединим! А пък и аз се издигнах в светове, до който той все още нямаше как да достигне! И се започна неговия кръстов път! Тъй като него го проклинаха все повече и повече хилядолетия! И всичко това той го приемаше и трябваше да се изчисти от всичко това преди да се съединим! И затова и на вас ви разказват, че той пребивава в адските светове, изкупвайки своите грехове! А той пое върху себе си и вашия грях, когато вие го проклинахте! И това пречистване е достойно за величието, което той постигна! И много скоро той ще се възсъедини с мен!
А нима вие си мислите че аз не съм му простил?! Или че искам той да гори в ада! Аз съм се спускал в Ада и съм го осветил със Светлината на Отеца, и съм дал възможност на всеки, който е поискал това, да се издигне! И аз не мога да го пречистя и да го издигна! Или аз да го мисля за най-големия грешник, така както го смятате вие, тъй като той ме е предал? И че моята самост (самодоволство) е такава? Или вие смятате, че той е предал Бога в мен? Но нима много от вас не са предали Бога в мен и след моето пришествие? Нима всеки един от вас не го е предавал, поне веднъж в своето сърце? Но защо вие смятате Юда за най-големия грешник? Нима деянията на много от вас на са повече грешни?
И аз през цялото време бях с него, аз се промъквах към него през света на забравата, за да му помогна в пречистването му от всякакви ваши проклятия, тъй като те постоянно се сипеха върху него, а и сега все още се сипят! И каква трябва да е неговата сила на Духа за да успява той в цялата тази тегоба от проклятия, въпреки всичко, да се издига във горните светове?
Но ще го забележат и него горните светове скоро и той ще си бъде редом с мен! Така както са и сега редом с мен и Мария, майка ми, и Магдалена, и Йоан, и Петър и всички мои ученици!
СЕлена
23.11.14.
http://yasnoznanie.ru/2014/11/23/master-iisus-proklyatie-iudyi/