Последни коментари
    Брояч
    5432753
    Users Today : 48
    This Month : 559
    This Year : 590
    Views Today : 142
    Total views : 3523
    Who's Online : 2
    free counters

    Владика Сен-Жермен. Квантово съзнание

    Владика Сен-Жермен. Квантово съзнание

    Квантова физика за домакини. Владика Сен-Жермен. Квантово съзнание

    Всички ченълинги, които четете, са лично пречупване на истината, което е неизбежно в една или друга степен. Затова слушайте преди всичко себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ резонира тази информация. Моята задача е да поставя въпросите, над които вие може би ще се замислите. А отговорите ще намери всеки сам.
    Здравей, Сен-Жермен!
    Приветствам те, душа.
    Иска ми се да разбера по-подробно относно съвместната ни реалност. Абсолюта каза, че всеки от нас си има своята реалност, просто реалностите на всеки един се пресичат в някои точки с реалностите на другите, и затова ни се струва, че реалността е една. Някак си е неразбираемо.
    Какво е за теб реалност?
    Това, което съществува.
    Всичко съществува. Съществуват други звездни и галактически системи, с които не се пресичаш и не можеш да се пресичаш, защото енергийните ви параметри не съвпадат.
    Тогава реалност е това, което виждам и възприемам, за което знам, че съществува.
    От къде знаеш, че съществува?
    От книги, разкази, предавания по телевизията.
    Т.е. отново чрез твоето възприятие. Нека да се определим: реалност е това, което възприемаш. Затова е различна изначално за различните същности. Защото звездния логос възприема друга реалност. В тази реалност си и ти, но в такъв вид и значение, който за теб е странен и неразбираем.
    За него съм като насекомо на земното тяло?
    Ти си просто отблясък светлина с определена интензивност. Насекомото също е човешко възприятие. А как те възприема то?
    Вероятно, както аз възприемам Бога.
    Виждаш ли, колко различни са възприятията. Затова няма и не може да има една единствена реалност. Те са множество. Във вашето разбиране, реалност е това, което е независимо от вас. Независимо от вас съществуват потоците Божествена енергия, които приемат причудливи форми и очертания, в зависимост от това, кой ги възприема. Възприемането на реалността става в главата ти. Всичко, което виждаш, усещаш, чувстваш създава в мозъка ти някакви образи, които са познати за теб. Но възприеманото от теб са просто енергийни сгъстявания. И това, че тези енергийни сгъстявания имат аромат или вкус, са особености на твоето възприятие, понеже имаш такива органи за възприемане. Усеща ли камъка аромата на цветето? Не, защото няма съответните органи. Но съществува ли самия аромат? Аромата е определено свойство в енергиите на цветето, които ти интерпретираш като аромат.
    Но защо животните усещат също миризмите като хората?
    Поради съ-настройката. И поради качествата на енергията. Гниещите продукти за теб и животните миришат подобно, защото са свойства на застоялата енергия. Но роза мирише по различен начин за теб и животното. За животното има две миризми: миризми на храна, и миризми на това, което не става за храна. И за тигъра, човек мирише като храна. А за теб, човека мирише по друг начин.
    Но да се върнем на човешката реалност. Всичко, което виждаш и усещаш със своите сетивни органи, са твоята реалност. Мозъкът ти е устроен така, че възприема енергийните сгъстявания, които се движат, като ги интерпретира в образи, притежаващи миризми и други характеристики. Тези характеристики си ги усвоила при възпитанието ти. И си се съгласила послушно с тях, понеже като дете, не си знаела, как да ги интерпретираш. И затова, твоите интерпретации са образували устойчиви образи.
    През живота си всеки човек излъчва вълни от възприемането си. Когато мисли за нещо, мислите му се чуват от всички. На вас ви се струва, че наоколо е тихо, но в действителност, всеки излъчва възприятията си, които съобщават на другите, какво точно ви прави впечатление, както и настроението ви, замислите ви, предпочитанията ви. Не е задължително да са думи, по-точно са мисъл-образи, които се възприемат от другите. Ти също възприемаш мисъл-образите на другите. И по тази причина виждаш розата по същия начин, както другите, но все пак има разлики. В това е смисълът в създаването на съвместната ви реалност. Обличате във форма възприятията от течението на вселенските енергии. Вие рисувате картината на реалностите.
    Ако разгледаме платното на реалностите от човечеството, както разбираш, всяко късче от това «платно» е сътворено от хората, които са редом. Например, не участваш непосредствено в сътворяването на реалността на някоя африканска страна. Сътворяват я хората, които я населява. Но ако отидеш в тази страна, няма да видиш празно място, ще започнеш да възприемаш техните мисъл-образи и твоята престава за действителността ще придобие очертания. Отново се съгласяваш с тяхното виждане за реалността. Съгласяваш се, не защото си покорна, а понеже в сътворяването са участвали много повече хора, а ти си една. И затова, техните мисъл-образи са по-устойчиви от твоите. Но сред вас има такива хора, които имат изключително висока устойчивост на мисъл-образите, наричате ги луди. Те са способни да създават други реалности, които са в разрез с общоприетите и да ги възприемат.
    Тогава, защо техните мисъл-образи не стават всеобщо достояние?
    Защото силата на колективното намерение е много по-силна. Но е имало и има хора сред вас, които са способни да преустроят мисъл-формите на човечеството. Например, тези, които са ви убедили, че Земята е кръгла и не е поставена на три кита.
    Нека все пак да се разберем. Човека възприема студ и топлина, лед и пламък, само защото това му е внушено от други хора, или защото е действително студено и топло?
    Всяка енергия си има своите характеристики. В това е смисъла на реалността – същността на множество енергии около теб, които имат разни характеристики. И тези енергии могат да те изгорят, както и да те замразят. Т.е. да ти нанесат вреда, защото са силни и концентрирани и се различават от твоите собствени. Но по какъв начин ще се интерпретират от твоите сетивни органи, зависи само от теб. Как ще ги видиш, усетиш, вдишаш, какъв е вкуса и миризмата им – това си е твоето възприятие, твоята интерпретация на тези енергии.
    И така, да се върнем на въпроса относно съвместната човешка реалност. Когато в живота ти се случва някакво събитие, какво е това?
    Притеглям го с намерението си, със страховете или желанията си.
    Правилно. Но ако в събитието участва някакъв друг човек или няколко човека, чие е намерението?
    Получава се, че е съвместно.
    И това е вярно. И така, това, което виждаш и осъзнаваш, е твоята интерпретация на това възприятие, настроено от вкоренените мисъл-форми. И тази картинка на света, която възприемаш, е картина на съвместното формиране реалността чрез даване на енергия на установените мисъл-форми. Това, което става в живота ти, е следствие мисъл-формите на няколко човека, които са се проявили в това събитие.
    Затова реалността ви е съвместно проявление на мисъл-формите ви за това събитие. Но ако след това, повече никога не се срещнеш с тези хора, реалностите ви ще се разминат. Ти няма да поддържаш техните мисъл-форми, а те твоите. И затова срещата ви е била като допирни точки на реалностите ви. Но не в смисъл, че вече съществуват реалности и вече са се пресекли. А в смисъл, че заедно сте сътворили пресичането им, сътворили сте събитието и реалността ви, за известно време, е била обща. Все едно отиваш в африканската страна и я виждаш през очите на аборигените. Това също е допиране на реалностите. Ти си изразила желание да посетиш африканската страна. И по този начин си сформирала намерение да я видиш. И това намерение се пресича моментално с виждането на аборигените. Нали не си имала намерението да я видиш, както никой не я е виждал.
    Т.е. ако аз създам такова намерение, ще видя съвсем друга реалност?
    Експериментирай с това. Но работата е там, че не можеш да го сравниш с друго възприятие. Поне сега. Засега, твоя приемник за възприятия, твоя творящ инструмент, все още не притежава достатъчно ресурси, за да възприема едновременно няколко реалности. Можеш просто да превключиш съзнанието си на възприятието, както превключвате каналите в телевизора. Но засега не можеш да го правиш осъзнато. И за тези, които смятате за луди, това превключване също е спонтанно, поради натрупването на излишна енергия за формиране на тази общоприета реалност. Засега енергията ти стига да осъзнаваш само една реалност. Както реката тече в множество ручеи, но ти не можеш да възприемаш всички «ручеи» едновременно, а се намираш, за момента, в един от «ручеите». Но когато успееш да се възприемеш като «река», ще усетиш едновременно няколко реалности, на няколко «ручея», защото протичат по разни дъна, около тях са различни брегове, в тях плуват разни същества, и т.н. Затова възприемането на няколко реалности, оценявате като халюцинация или като сън. Или като мираж.
    Искаш да кажеш, че миражите в пустинята са такива реалности, когато човек възприема две едновременно: реалността на пустинята и реалността на оазиса?
    Да, защото множество хора в пустинята си представят оазиса, мечтаят за него, така формират намерение да го видят и възприемат, създават мисъл-форма за сътворяването на тази реалност, и този който наистина иска много, вярва в това, докато е в пустинята вижда такива миражи.
    Но защо тези миражи се разтварят и човек не може действително да се напие с вода в оазиса?
    Защото в творческата енергия не достигат всички му характеристики. И вярата не е достатъчно. Може да се учудиш, но много хора са пили вода от такива оазиси.
    Почакай. Но водата също е вид енергия. Откъде може да се вземе в пустинята, където преобладава енергията на пясъка и горещината?
    Всичко е съвместимо, всичко е взаимосвързано. Водата иска да напои някого, а човека е жаден. Това е важно да се осъзнае. Това не е желанието на водата в човешкия смисъл, макар понякога да предавате в приказките си такива качества на стихиите. По-точно, това е свойство на водата. Едно от свойствата ѝ е да утолява жаждата. И тя също се стреми да реализира това свое свойство. Затова, когато създаваш намерението да се напиеш и намерението е много силно, с голяма концентрация на енергията, водата също е привлечена от жаждата. И ето, сред пясъците бликва вода или въображението ти създава кладенец. И ако вярата ти, т.е. устойчивостта на намерението ти е достатъчна, ще можеш да утолиш жаждата си. Така Исус е нахранил със седем хляба. И така е извършил всички останали чудеса. Вярата е устойчиво намерение.
    Затова ви казват, че не съществува минало и бъдеще. А има само момента сега. Това, което възприемаш и сътворяваш сега. Това, което си възприемала и сътворявала в миналото, е просто запис във възприемането на картинката. А какво ще сътвориш в бъдеще, никой няма представа. Това е твоя избор, твоето творение.
    Почакай, а как стои въпроса предсказвания на бъдещето, които са се сбъдвали? Да кажем, Нострадамус. Той е виждал през много векове.
    При вас е свойствено често, да нагаждате предсказанията към реалността, така вярвате в силата на предсказателите. Що се касае до Нострадамус, той е бил такъв човек, който е можел да вижда множество реалности.
    Но в тези реалности също има хора. Това не са извънземни. Ако реалността е една и съща физически, това, което сътворявам сега и тук, се пресича постоянно с реалността на другите хора, тогава, какво представляват паралелните реалности, за които си разказвал?
    Всичко това са варианти на твоите мисъл-форми и на мисъл-формите на другите хора. Това, което възприемаш сега, е най-устойчивата ти реалност. Защото върху нея е фокусирана основната сила на твоето намерение. Всички останали реалности съществуват като фрагменти, тъй като ги подхранваш периодично с енергиите си. Това, което създават страховете ти, или тайните ти желания, или мечтите ти, или просто полета на въображението. Твоя мозък не спира и постоянно създава мисъл-форми. И сама можеш да се наблюдаваш, какви теми прехвърляш, и за какво си мислиш. И това създава постоянно разни твои реалности, които можеш да видиш и усетиш, ако насочиш основната част на енергията си.
    Съвсем се обърках. Ти, както и другите казвате, че всеки от нас преминава едновременно всички опити. И мъжете и жените са в много варианти на свои роли, от краля до просяка, от убиеца до жертвата. Аз нямам никакво желание да убивам, как съществува всичко това?
    Процеса на формиране реалността, е сложен. Първо, ти я формираш на всички нива в телата си. Т.е. съществува физическа реалност, астрална реалност и т.н. И тези реалности също се пресичат в определени точки. Там, където физическата реалност се пресича, да кажем, с менталната, която е сътворена от теб, тогава пишеш този текст. А когато тялото ти е завладяно от страст, това е пресичане на физическата с астралната реалност. И всичко това е моментално и едновременно. Такава е бъркотията на реалностите.
    Освен това, формираш реалност не само когато бодърстваш, но и по време на сън. И затова се раждат други реалности, за които не си спомняш, след като се събудиш. Освен това, създаваш реалности не само докато си въплътена, а и между въплъщенията. Точно тогава изразяваш намерението да станеш конкретен човек или да получиш определен опит, или да преживееш определен живот. И там формираш не само една-единствена реалност, в която после да се въплътиш, а няколко алтернативни реалности. По-точно, техния коловоз. Т.е. някаква схема от точки за развитие на енергията си. Да кажем: тук (на такава възраст) максимален астрален енергиен пик, а на друга възраст, максимален пик в менталната енергия, и т.н. Един вид схема за движение на енергиите.
    Въплъщавайки се във физическия свят и обличайки се в тяло, един вид, напълваш тази схема със събития, които притегляш. Следваш създадения график. Но можеш и да го промениш и по този начин да се преместиш на друга вероятностна реалност, която е била запланирана първоначално, като резервна. Например, ако успешно преминаваш урок в една точка на текущата реалност, на текущия график, в качеството на бонус можеш да прескочиш в резервната реалност, в която има ускорено или повишено развитие, по-интензивно преминаване на опита. Или, напротив, можеш да избереш в текущото си намерение, да се откажеш от толкова интензивно темпо, и затова да преминеш на алтернативен вариант за опит, където има почивки и по-спокойни енергии. Затова се удовлетворяват молбите ви в смисъл, че ако товара ви стане прекалено тежък, може да преминете на алтернативна реалност. Например, в схемата «убиец» можете да бъдете убиец на човек или убиец на животно. Дали да убиете преднамерено или случайно, като по този начин избегнете последствията. Или можете по някакъв начин да избегнете наказанието. Т.е. при избора същността на опита убийство, се планират всички възможни варианти, определят се всички схеми на този маршрут. И продължавайки въплъщението, същността следва един или друг маршрут по свой избор, макар да ѝ се струва, че това е една реалност и един живот.
    Т.е. това са така наречените алтернативни временни линии, които са други схеми за преминаване на жизнения маршрут?
    Да, именно.
    Но защо трябва да се преминава опита убийство?
    За да се разбере този спектър от енергии. Това е вашият избор. Мен също ме учудва желанието на някои същности да преминат опит на убийци. Но, освен това, има желаещи да преминат опита на жертва. И затова трябва да има и убиец. Всичко това е само игра, която възприемате като единствена и последна, и затова е изключително сериозна. Опитайте се да се абстрахирате от нея. Както в детските игри на война. Където, в действителност, никой никого не убива, а ако противника викне «убихте» или вас са ви уцелили с боя както при пейнтбола, просто временно излизате от играта и на шега се търкаляте по земята, правейки се на убит. Точно така е в действителност.
    Тогава се получава, че ако се случи световна война, повечето хора на планетата са избрали опит да преминат война, която ще отнеме много животи?
    Понякога избирате странни игри. Но нашата задача е да ви помогнем в това, защото има обучение, игрално обучение с потапяне в реалността. Но нали не цялото човечество е избрало войната. В действителност, значителна част от населението не е участвало през този период във войната. При вас е прието да се смята за световна, понеже участват няколко страни.
    Да се върнем към кармата. Доколкото разбрах, всички беди в живота ми (това, което възприемам за беди) е просто следствие от изборите ми за игра. Но какво става със закона, ако причиня някому болка, тогава и той трябва да ми причини такава болка в следващото въплъщение? Нали така ни обясняват.
    Не. Не го разбирате правилно. Защо някой ще иска да ви причинява болка, да бъде толкова отмъстителен, че да ви върне всичко?
    За да върне енергията, която са му отнели, или която е отнел.
    Да се върне енергия може по много различни начини, в това число, като я очистите и трансформирате. Спомнете си за вашите светии великомъченици, които не са връщали на никого енергия. Спомни си за Христос, който е молил Бога да не наказва хората за деянията им, защото не разбират, какво вършат.
    За да усетим, какво представлява болката, и как се чувства жертвата, за да не го правим отново.
    Това е по-близко. Но никой не ви заставя да преминавате през този опит. Могат само да ви го препоръчат. Затова няма задължения, само ваш избор.
    А как стои въпроса за закона причинно-следствени връзки, когато всеки избор предизвиква някакво следствие?
    Това е енергиен закон. Закон за енергийните връзки. И са ви го обяснявали по начин, да можете да го разберете. Има енергийно завършено и незавършено взаимодействие. Това, което наричате дългове. Например, ако вземаш пари назаем и ги връщаш точно толкова, енергийното взаимодействие е приключено. Ако вземаш нечия енергия и връщаш толкова и в същото качество, енергийното взаимодействие е завършено.
    Но в повечето случаи не се случва така. Майка, която безумно обича детето си, му дава повече енергия, от него самото. И за да завършат взаимодействието си, тези две същности, по взаимно съгласие, се срещат в следващо въплъщение с разменени роли. И ако искат да развържат това, което наричате кармични възли, енергийното взаимоотношение трябва да е аналогично на предното, само с обратен знак. Но е много трудно да се устрои това. Затова, майката и детето отново завързват незавършени взаимоотношения и т.н. Същото става и с убиеца и жертвата.
    Т.е. ако имам някакви незавършени енергийни взаимодействия, не мога… какво?
    Не можеш да напуснеш това ниво реалност, защото те задържат енергийни нишки. За да напуснеш това ниво, трябва да върнеш всички дългове и да си прибереш всичко, което си раздала излишно. Т.е. трябва да изравниш енергиите си, да върнеш чуждото в прекия смисъл на думата, чуждите по качество енергии и да си върнеш своите.
    Но как да разглеждаме тезиса, че няма никакви чужди и свои, а има само Един?
    Това е игра, когато временно маркираш чуждото като свое, за да изравниш енергиите си. Ако ТИ като цялост, искаш да напуснеш това ниво, съвсем не е важно, кои твои части, взаимодействайки си, нарушават баланса. Важното е, като цяло да има баланс. Ако като част искаш да напуснеш това ниво, т.е. да преместиш своята цялост на друго ниво, трябва да се уравновесиш. За това призовават много практики и космически учения.
    Но светите отшелници просто се махат от обществото. Нима връщат дълговете си?
    Да. И този процес продължава десетилетия. Не е задължително за да върнете дълговете си да имате физически контакт. Може да се направи чрез формиране на намерение и изпращане на енергиите обратно. Точно това е освобождаването от греховете, прощаването, приемането и т.н. Това е процес на енергийно връщане и прекратяване на енергийното взаимодействие. Когато завърши процеса, напускате нивото на възприемане.
    Съществува магическото учение за точката на допир между световете. В него се казва, че на човешкия пашкул има някаква точка, която човек може да премества и да събира реалностите на другите светове и да се премества в тях. Каква връзка има с твоя разказ за множеството реалности, които се пресичат? Каква е тази точка на допир?
    Точно това е пресечната точка на всички възможни реалности в текущото въплъщение. Т.е. пресечената точка на всички схеми и маршрути за опит, набелязани преди въплъщението.
    Но, премествайки тази допирна точка, човека-маг може да стане и животно и да попадне в неорганичните светове.
    Как да ти обясня? Когато маршрутната ти схема като човек има някакви възлови точки за преминаване на опит, тогава има възможност за преминаване в реалностите на други същности. Да кажем, ако в твоя избор за опит има съприкосновение с животни, т.е. някакви пресечни точки с животинска реалност, с техния опит, с техните маршрути. Тогава, през тези пресичания маговете могат да попаднат в реалността възприемана от животното. Или в реалността на възприемане от минерал. Ако си преминавала опита си сама, около теб не са били само хора, има и животни, и стихии, и минерално царство и множество други същности, да кажем, бактерии и гъбички. И всичките ви опити стават съвместни. Затова съществува някаква точка, която свързва всичките тези реалности. По-точно, свързва всичките ти възможни маршрути в опита и следвайки тези маршрути, срещат допирни точки с другите царства, в които, по принцип, може да попадне човек, който е натрупал достатъчно енергия.
    Тогава, какво представлява съвместното сънуване?
    Това е съвместно намерение да създадете, да възприемете някаква единна реалност. Или различна от текущата реалност. Вие натрупвате излишна енергия, повече от необходимата за жизнената дейност и сами избирате, накъде да я насочите. Може да я насочите за магически действия, може да творите, а може и съвместно сънуване. Може да пътешествате по другите светове. И колкото повече енергия натрупвате, толкова повече възможности се разкриват пред вас и във вас.
    И последния въпрос, който ме помолиха да задам: ако реалностите на всички хора просто се пресичат, един човек слага в черен сандък бяло кълбо, а друг може да извади червен куб. Защо не се случва?
    Защото и двамата очакват да извадят именно кълба, бяло или черно. Защото няма нулеви варианти сега, когато всичко е толкова преплетено при взаимодействията ви. Защото човека излъчва мисъл-форми. И този, който е сигурен, че слага бяло кълбо, предава мисъл-формата на този, който приближава сандъка. Но ако втория притежава значителна енергия и може да насити мисъл-формата си за червения куб, тогава тя ще стане преобладаваща и трети човек ще извади от сандъка червен куб. Всичко зависи от очакването ви, т.е. от възприемчивостта ви към чужди мисъл-форми. Ако сте уверени в обратното, че мисъл-формата ви преобладава и има достатъчно количество енергия, тогава е устойчива. Т.е. ако имате вяра и според вярата ви ще се случи всичко.
    Така стават всички чудеса, които са се случвали във вашия свят. Такива качества притежават тези, които наричате хипнотизатори. Те могат така да фокусират възприятието си, своята мисъл-форма и да я насочат към конкретен човек, че той да я възприеме и да наблюдава и осъзнава това, за което говори хипнотизатора. При това, забележете, не всички хора се поддават на хипноза, а само тези, чиято сила е по-малка от на конкретния хипнотизатор.
    Тогава в примера с хипнотизатора, къде е пресичането на реалностите?
    И в залата, в която се намират двамата. И в реалността, която възприема хипнотизирания. Обикновено, тази реалност е създадена от въображението на хипнотизатора, предавайки мисъл-формата.
    Тогава, какво представлява регресивната хипноза, в която хората преживяват своите предишни животи?
    Това е способност на хипнотизатора да премести с помощта на енергията си, съзнанието на хипнотизирания в тези варианти на реалността, които вече е преминал като опит, а понякога и в реалности, които го очакват.
    Какво означава «очакват»?
    Това означава, че в текущото ти въплъщение са ти представени всички възможни роли на убиец, но си минала само една или частично няколко. Останалите части от разработените маршрути не изчезват, а очакват да ги напълниш с енергия, очакват реализация. И ако ги избереш, ще ги реализираш, ще ги напълниш със своята енергия и ще ги преминеш като определен опит. Но можеш и никога да не ги избереш, това си е твое суверенно право.
    Но как тогава хипнотизираните се потопяват в минали животи, в други векове? Ако казваш, че не съществува минало, а всичко е тук и сега, сътворено от моите мисъл-форми?
    Миналото съществува като записи, като лента или запис на кинофилм. И ти можеш с помощта на хипнотизатора, или сама с намерението си, просто да гледаш този «филм» или фрагмент от «филма» отвътре, все едно си ти, но в същото време, като отстрани. В този случай си едновременно и участник и зрител на филма. Това е случая, когато можеш да бъдеш и в двете роли в съзнанието си. Част от съзнанието ти е потопено във филма, а част слуша гласа на хипнотизатора.
    Благодаря ти за отговорите!
    И аз ти благодаря за взаимодействието.
    Това завършено взаимодействие ли е?
    Не, защото в теб останаха още много въпроси.
    Чуваш всичките ми въпроси?
    Разбира се, чувам всичките ти въпроси, дори тези, които не си задала. Защото сме квантово свързани. Защото, през теб преминават въпросите на мнозина. И те, един вид, се включват със съзнанието си в този диалог, когато го четат и раждащите се в тях въпроси възникват спонтанно в главата ти. Точно това е квантовото съзнание, в което навлизаш частично, когато се осъществява контакт.
    СЕлена
    05.05.16
    Превод: Йосиф Йоргов
    http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1509935