Последни коментари
    Брояч
    5432752
    Users Today : 47
    This Month : 558
    This Year : 589
    Views Today : 116
    Total views : 3497
    Who's Online : 1
    free counters

    Служители на Светлината 2

    Служители на Светлината 2

    Служители на Светлината 2

    Галактическото минало на Служителите на
    Светлината

    Раждането на душите

    Душите на Служителите на Светлината са родени много преди появата на Земята и човечеството.

    Душите се раждат на вълни. В известен смисъл те са вечни, без начало и без край. Но от друга страна в определен момент те се раждат. Именно в този момент тяхното съзнание придобива усещането за индивидуалност. Дотогава те съществуват като вероятност. В това състояние, обаче, няма осъзнаване на себе си и другите.

    Осъзнаването за себе си възниква в момент, когато по някакъв начин между група енергии се създаде разделителен пояс. За да обясним това, ще използваме една метафора.

    Представете си океана. Това е огромно поле от енергийни потоци, които постоянно се смесват и разделят. Представете си, че този океан е пропит от едно общо съзнание. Ако искате, наречете го духа на океана. След известно време на определени места в океана възникват концентрации на съзнание. В такива области съзнанието е много по-концентрирано от това наоколо. В целия океан стават непрекъсната диференциация, която води до появата на обособени форми. Тези форми, които са фокусирани точки от съзнание, се движат независимо от своето обкръжение. Те чувстват себе си различни от океана (Духа). Така възниква и зачатъчното усещане или осъзнаване на себе си.

    Защо фокусните точки на съзнание възникват в едни части на океана, вместо други? Много е трудно да се обясни. Но чувствате ли, че в този процес има нещо закономерно? Когато посеете семената в земята, забелязвате, че всяко едно израства в своето време и ритъм. Някои растат хилави и по-трудно, за разлика от други. Някои изобщо не покълват. В полето има някаква диференциация. Защо? Енергията на океана (Духът на океана) интуитивно търси възможно най-доброто изразяване за всички свои многобройни потоци или слоеве на съзнание.

    В процеса на формиране на индивидуалните точки на съзнание в океана, участва сила, която му въздейства отвън или поне така изглежда. Това е силата на божественото вдъхновение, която може да се разглежда като мъжкия аспект на Този, който е създал и вас. Океанът представлява женския аспект, чувствената страна, а мъжкият аспект може да се оприличи на лъчи от светлина, които пронизват океана и усилват процеса на диференциация и разделяне на индивидуални струпвания от съзнание. Мъжкият аспект напомня слънчевите лъчи, които огряват посевите.

    Взети заедно, океанът и лъчите образуват същност, която може да бъде разглеждана като архангел. Тази архетипна енергия притежава мъжко/женския аспект. Тя е ангелска енергия, която се проявява или изразява чрез вас. По-нататък в последния раздел „Вашият Светлинен Аз” ще се върнем към по-подробното разглеждане на определението за архангел.

    След раждането си като индивидуална единица душата постепенно излиза от състоянието на океанично единство, което дълго време е било неин дом. Все по-силно тя осъзнава състоянието си на отделеност самостоятелност.

    В резултат на това осъзнаване в нея за първи път възниква чувството за загуба и липса. Започвайки своя път на изследване като индивидуална същност, тя ще носи в себе си копнежа за цялостност и желанието да принадлежи към нещо по-голямо от самата нея. Дълбоко в себе си тя пази спомена за онова състояние на съзнанието, в което всичко е едно и няма „мене” и „другите”. Именно това място тя счита за свой дом – състояние на екстатично единство, място на пълна безопасност и всепроникване.

    Запазвайки този спомен в „задния двор на ума”, тя започва своето пътешествие из реалността през безбройните полета на опитностите и вътрешното изследване. Новородената душа е движена от любопитството и има силно желание за преживявания. Това е елемент, който отсъства в състоянието на единство в океана. Сега душата има възможност свободно да изследва всичко, което поиска. Тя е свободна да търси цялостност по всевъзможни начини.

    Във Вселената съществуват безброй планове на реалността, които могат да бъдат изследвани. Земята е само един от тях и погледнато в космически мащаб, тя е възникнала сравнително късно. Плановете на реалността или измеренията винаги възникват като резултат от вътрешни потребности или желания. Както всички творения, те са проява на вътрешни видения и размисли. Земята е сътворена в резултат на вътрешното желание за обединение на елементите на различните реалности, които са в конфликт едно с друго. Било е предвидено тя да бъде котел, в който да бъдат разтопени огромните съвкупности от влияния. По-долу ще обясним това по-подробно. Сега е достатъчно да кажем, че Земята се появява относително на космическата сцена и че много души са преживели огромен брой животи в изследване и развитие на другите планове на реалността (планети, измерения, звездни системи и т.н.), много преди раждането на Земята.

    Служители на Светлината са души, преживели множество животи на други планове, преди да се въплътят на Земята. Това ги отличава от „земните души”, както ще ги наричаме за удобство. Земните души са души, които са се въплътили във физически тела на Земята в относително ранен стадий от своето развитие като индивидуални единици съзнание. Може да се каже, че те са започнали своя цикъл от земни животи, когато душите им са били в стадий на „ранно детство”. По това време душите на Служителите на Светлината вече са били „възрастни”. Те са преминали през многобройни опитности и взаимоотношенията, които се установяват между тях и земните души, приличат на отношения между родители и деца.

    Развитие на живот и съзнание на Земята

    Еволюцията на формите на живот на Земята тясно се преплита с вътрешното развитие на земните души. Макар че нито една душа не е привързана към конкретна планета, земните души могат да бъдат наречени коренните жители на вашата планета. Ето защо тяхното израстване и развитие в общи линии съвпада с разпространяването на формите на живот на планетата.

    Когато се раждат индивидуалните единици съзнание, те по някакъв начин приличат на единична физическа клетка по отношение на структура и възможности. Както индивидуалната клетка има относително проста структура, така е ясно и вътрешното движение на новороденото съзнание. Все още не съществува голямо разделение. Пред тях се намира огромният свят на възможностите, както физически, така и духовни. Развитието от новородена единица съзнание до вид съзнание, способно да осъзнава самото себе си, да наблюдава и реагира на обкръжението, може да се сравни с развитието на едноклетъчния организъм в сложен жив организъм, който има множество начини за взаимодействие със своето обкръжение.

    Тук сравняваме развитието на съзнанието на душата с биологичното развитие на живота и това не е само метафора. По същество биологичното развитие на живота така, както протича на Земята, следва да бъде разглеждано на фона на духовните потребности за изследване и опитности на земните души. Именно потребността или желанието за изследване са сътворили богатото разнообразие от форми на живот на Земята. Както казахме и преди, творението винаги е резултат от вътрешно движение на съзнанието. Макар че теорията за еволюцията, приета от вашата наука, до известна степен правилно описва развитието на формите на живот на планетата, на нея напълно й убягва вътрешният импулс, „скритият” мотив зад този дълбок творчески процес. Разпространението на формите на живот на Земята е станало благодарение на вътрешните движения на нивото на душите. Както винаги, Духът предшества и сътворява материята.

    В началото земните души се въплътили във физическа форма, която най-добре съответствала на тяхното зачатъчно усещане за самите себе си – като едноклетъчен организъм. След период на придобиване на опитности и интегрирането им в съзнанието, възниква потребност от по-сложни средства за физическо изразяване. Ето как са се появили и по-сложните форми на живот. Съзнанието е сътворило физически форми в отговор на вътрешните потребности и желания на земните души, чието колективно съзнание изначално е обитавало Земята.

    Появата на нови видове и въплъщаването на земни души в индивидуални представители на тези видове е представлявало велик експеримент на живота и съзнанието. Въпреки че еволюцията е водена от съзнанието, а не от случайността, тя не следва предопределена линия на развитие. Това е така, защото самото съзнание е свободно и непредсказуемо.

    Земните души са експериментирали с всички видове животински форми на живот. Те обитавали няколко вида физически тела от животинското царство, като не всички са следвали една и съща линия на развитие. Пътят на развитие на душите е много по-очарователен и смел, отколкото си мислите. Не съществуват закони, които да са над или извън вас. Вие сте закона за самите себе си. Например, ако желаете да изследвате живота от позицията на маймуна, в даден момент от времето ще откриете себе си в тялото на маймуна от самото раждане или като временен гост. Душата, особено ако е млада, жадува за опитност и изразяване. Това я подбужда да изследва разнообразието от форми на живот, процъфтяващи на Земята.

    В този велик експеримент на живота, с възникването на човека е било ознаменувано началото на важен етап в развитието на съзнанието на душите на Земята. Преди да дадем по-обстойно обяснение, ще обсъдим етапите на вътрешното развитие на душите като цяло.

    Развитие на съзнанието: етапи на детство, зрялост и старост
    Ако разгледаме развитието на съзнанието на душата след нейното раждане като индивидуална единица, най-общо тя преминава през три вътрешни етапа. Тези етапи не зависят от конкретния план на реалността (планета, измерение, звездна система), което съзнанието избира да населява или изследва.

    1. Етап на невинност (рай)

    2. Етап на его (грях)

    3. Етап на „втора невинност” (просветление)

    Метафорично, тези етапи могат да се сравнят с детството, зрелостта и старостта.

    След раждането на душите като индивидуална единица съзнание, те напускат съзнанието на единството на океана, което помнят като състояние на блаженство и пълна безопасност. След това започват да изследват реалността по абсолютно нов начин. Постепенно започват да осъзнават себе си и своята уникалност, в сравнение със своите спътници. На този етап те са много възприемчиви и чувствителни и подобно на малки деца гледат на света с широко отворени очи, изпълнени с любопитство и невинност.

    Този етап може да бъде наречен райски, тъй като в паметта на новородените души все още е свежо чувството за единство и безопасност. Те все още са много близо до Дома и не подлагат на съмнение правото си да бъдат тези, които са.

    С напредване в пътешествието, споменът за дома бавно гасне, тъй като душите се потапят в различни видове опитности. На етапа на детството, в началото всичко им се струва ново и се усвоява без всякаква критика. Следва нов етап, когато младата душа започва да усеща себе си като централна точка в своя свят. По-нататък тя започва да осъзнава, че съществуват неща като „аз” и „другите”. Започва да експериментира как би могла да повлияе на обкръжението си въз основа на това осъзнаване. Самата идея за правене, която израства в съзнанието ви, е напълно нова. Дотогава тя повече или по-малко пасивно е приемала всичко, което се случва наоколо. Сега в душата се засилва усещането за собствената й власт да въздейства върху всичко, което преживява.

    Това е началото на етапа на егото.

    В началото егото представлявало способността за използуване на волята с цел повлияване на външния свят. Обърнете внимание, че изначалната функция на егото е да даде възможност на душата напълно да преживее себе си като отделна същност. В еволюцията на душата това е естествено и позитивно развитие. Само по себе си егото не е „лошо”. То обаче притежава тенденция към експанзия и агресия. Когато новородената душа открива в себе си способността да влияе на обкръжението, тя се влюбва в егото. Вътре в дълбините на вече зрялата душа все още живее причиняващият болка спомен за дома и за изгубения рай. Егото като че ли може да даде разреши тази болка – тъгата по Дома. Изглежда така, сякаш то дава на душата възможността активно да владее реалността. Егото отравя все още младата душа с илюзията на властта.

    Ако изобщо някога е имало отнемане на благоволението или изгонване от рая, то всичко се е случило по следния начин. Съзнанието на младите души е било омагьосано от възможностите на егото и обещанията за власт. Обаче самата цел на раждането на съзнанието като индивидуални души е да изследва, да преживее всичко съществуващо – рая и ада, невинността и греха. Ето защо изгонването от рая не е било неправилно развитие на събитията. То не е било съпроводено от никакво чувство за вина, докато самите вие не сте повярвали в нейното съществуване. Никой не ви осъжда, освен вие самите.

    Когато младата душа навлезе в зрелостта, настъпва промяна към „аз центрирано” наблюдение и преживяване на нещата. Илюзията за власт засилва разделението между душите. В резултат на това в душите възниква чувство за самота и отчуждение. Макар и без да го осъзнава, душата става воин, който се сражава за власт. Властта й се струва единствения начин за успокояване на ума, макар и временно.

    По-горе споменахме и трети етап в развитието на съзнанието на душата – състоянието на просветление, втората невинност или старостта. За този етап ще говорим повече по-нататък в тази поредица, а също и за прехода от втория към третия етап.

    Сега ще се върнем към разказа за земните души и ще поясним как събуждането на егото е свързано с появата на човека на Земята.

    Навлизане на земните души в етапа на егото; появата на човешките същества на Земята

    Етапът, в който земните души изследвали живота в растителното и животинското царство, съвпада с етапа, наречен невинност или рай на вътрешните нива. На Земята процъфтявал живот под ръководството и защитата на духовни същества от ангелските сфери и сферите на девите. (Девите работят на етерните нива, т.е. те са по-близо до физическия свят отколкото ангелите.) Етерните тела на растенията и животните безрезервно приемали майчинските грижи и подкрепата на енергиите на ангелите и девите. У тях нямало стремеж да „се освободят” или да тръгнат да търсят собствени начини за работа. Сред всички живи същества все още съществувало чувството за единство и хармония.

    Появата на човекоподобната маймуна отбелязва повратна точка в развитието на съзнанието. Чрез изправената походка и развитието на мозъка, съзнанието, обитаващо човекоподобните примати, било в състояние по-добре да овладее околната среда. Съзнанието, въплътено в антропоида започнало да изследва възможностите за по-голям контрол над прякото обкръжение. То започнало да открива своята сила и способността си да влияе върху обкръжението. Започнало да изследва свободната воля.

    Подобно развитие не било случайно. То било отговор на вътрешната потребност на земните души за изследване на индивидуалността на по-дълбоки нива от предишните. Нарасналото самосъзнание на земните души дало основа за появата на човека като биологичен вид, човешкото същество, което познаваме днес.

    Когато земните души били готови да навлязат в етапа на егото, създаването на човека дало възможност на тези души да се проявят като форма на живот, притежаваща свободна воля. Това надарило въплътеното съзнание с по-силно осъзнаване на „себе си” по отношение на „другото”. Така се появила арената на възможните конфликти между „моите” и „твоите интереси”, между „моите” и „твоите желания”. Индивидът се откъснал от осъзнаващото себе си единство, от естествения ред на нещата – да „дава” и да ‘взема”, за да намери други достъпни пътища. Това ознаменувало „края на рая” на Земята, но ви молим да не разглеждате този процес като нещо трагично, а като естествен процес (като вашите годишни времена). Това било естествено развитие на събитията, което в крайна сметка да ви позволи днес в сегашната епоха да балансирате божественото и индивидуалното във вашата същност.

    Когато съзнанието на земните души навлязло в етапа на егото и започнало да изследва състоянието „да бъдеш човек”, влиянието на ангелите и девите постепенно отишло на заден план. В самата природа на тези сили е заложено уважение към свободната воля на всички енергии, с които се срещат. Те никога не налагат влиянието си, ако не бъдат поканени. Така съзнанието на егото добило пълна власт и земните души опознали всички нейни „привилегии” и „придобивки”. Това повлияло също и върху растителното и животинското царство. Би могло да се каже, че зараждащата се нова енергия на воина била частично поета и от тези царства, което създало у тях усещането за насилие. То съществува и до днес.

    Понеже земните души страстно желаели нови сфери на опитности, те станали възприемчиви и към нови външни влияния. Тук искаме да насочим вниманието ви към онези видове извънземни галактически влияния, които силно са въздействали на съзряващите, но все още млади земни души. Именно на това място от нашия разказ, на сцената са се появили душите, които наричаме Служители на Светлината.

    Галактически влияния върху човека и Земята

    Под галактически или извънземни влияния разбираме влиянията на колективните енергии, свързани с конкретни звездни системи, звезди или планети. Във Вселената има много нива или измерения на съществуване. Една планета или звезда може да съществува в различни измерения, от материални до етерни. Казано обобщено, галактическите общества, влияещи на земните души, съществували в по-малко „плътна” материална реалност, отколкото вие съществувате на Земята.

    Галактическите сфери, заселени със зрели души, родени много преди появата на земните души, се намирали в зенита на етапа на егото. Когато Земята била населена с всички видове жизнени форми, в т.ч. и човека, извънземните сфери с голям интерес наблюдавали тяхното развитие. Вниманието им било привлечено от разнообразието и изобилието на формите на живот. Те чувствали, че тук се случва нещо много специално.

    От много дълго време между галактическите общества са се водили битки и сражения. Това е напълно естествен процес, в смисъл, че съзнанието на техните души се нуждаело от сражения, за да узнае всичко за състоянието на „аз-центрирането” и за властта. Те изследвали дейността на егото и с „напредъка си” станали специалисти по манипулиране на съзнанието. Те се научили как да подчиняват на своята власт другите души или общества от души с помощта на фини и не толкова фини психически инструменти.

    Интересът на галактическите общества към Земята бил егоистичен. Те видели възможността да оказват влияние чрез нови и силови методи. Би могло да се каже, че по това време междугалактическите войни навлезли в задънена улица. Когато воювате с някого отново и отново, с времето вие достигате до някакво равновесие, до разделяне на зоните на влияние. Вие се познавате толкова добре, че знаете къде има пространство за действие и къде не. Настъпила патова ситуация и галактическите съперници се надявали на нови възможности на Земята. Те смятали, че Земята ще предостави арена за възобновяване на борбата и за излизане от задънената улица.

    Галактическите общества избрали да влияят на Земята посредством манипулиране на съзнанието на земните души. Навлизайки в етапа на егото, земните души се оказали особено податливи на тяхното влияние. До този момент те притежавали имунитет към всякакво силово въздействие от страна на външни сили, тъй като самите те не били склонни да прибягват до силови въздействия. Вие притежавате имунитет към агресията и насилието, ако във вас отсъстват енергии, способни да ги приемат. Затова галактическите енергии не могли да достигнат до съзнанието на земните души, докато самите те не решили да изследват енергията на властта.

    Преходът към етапа на егото направил земните души уязвими, защото освен намерението да изследват съзнанието на егото, те все още били невинни и наивни. Ето защо за галактическите сили не било много трудно да внедрят свои енергии в съзнанието на земните души. Те действали чрез манипулиране на съзнанието или контрол над ума. Технологиите им били много сложни. Притежавали психически инструменти, които в по-голямата си част приличали на средствата за промиване на мозъка с помощта на подсъзнателни хипнотични внушения. Те въздействали на психически и астрални нива, но влиянието им върху човешките същества се проявявало на материално/физическо ниво на тялото. Влияели върху развитието на човешкия мозък като стеснявали спектъра от опитности, достъпни за човешките същества. Всъщност те стимулирали основаните на страха мисловни и емоционални модели. В съзнанието на земните души вече присъствал страхът като резултат от болката и тъгата по дома, които всяка млада душа носи в себе си. Именно този вече съществуващ страх галактическите сили превърнали в отправна точка за засилване енергията на страха и подчинението в умовете и емоциите на земните души. Това им позволило да контролират човешкото съзнание.

    Галактическите воини се редували в опитите си чрез човешките същества да се сражават със старите си галактически врагове. Борбата за власт над човечеството се оказала борба между старите галактически врагове, които използвали човешките същества като подставени лица в тази война.

    Крехкото чувство за индивидуалност и автономност на земните души било пречупено още в началото на неговото оформяне от тази груба намеса, от тази война за сърцето на човечеството. Все пак галактическите завоеватели не успели напълно да отнемат свободата му. Независимо от масираното извънземно влияние, Божествената същност в съзнанието на всяка една индивидуална душа останала неразрушима. Душата не може бъде разрушена, макар че за дълго нейната свободна и божествена природа може да остане скрита. Това е свързано с факта, че в края на краищата властта не е реална. Тя винаги постига целите си чрез илюзията на страха и невежеството. Тя може единствено да скрива и завоалира, но не е способна нито да сътвори, нито да разруши каквото и да било.

    Нещо повече, резултатът от атаката на земните души от страна на галактическите общества бил не само налагането на тъмнината на Земята. Непреднамерено, тя е инициирала процес на дълбока промяна в съзнанието на галактическото войнство – обрат към следващия етап от развитието на тяхното съзнание, просветлението или „втората невинност”.

    Галактически корени на душите на Служителите на Светлината

    Как идеята за душите на Служителите на Светлината е свързана с тази история? Преди да дойдат на Земята и да се въплътят в човешки тела, душите на Служителите на Светлината дълго време населявали няколко звездни системи. Съгласно трите етапа на развитие на съзнанието, голяма част от своята зрелост те са прекарали именно там. Именно на този етап те изследвали съзнанието на егото и всички свързани с него проблеми на властта. Това е бил етап, в който те изследвали тъмнината и много силно са злоупотребили със своята сила.

    На този галактически етап служителите на светлината били съ-творци в развитието на човешкото същество. Както и другите галактически сили, те възнамерявали да използват човека като марионетка, за да спечелят господство в други части на Вселената. Трудно е да бъдат обяснени техниките, използвани в сраженията на галактическите сили, защото не приличат на нищо от вашия свят, или поне не в степента, до която те са ги развили. В същината си технологията на галактическата война се основава на нематериалистичната наука за енергията. Те познавали силата на психиката и знаели, че съзнанието сътворява физическата реалност. Тяхната метафизика била по-адекватна, отколкото материалистическите възгледи на вашите съвременни учени. Тъй като вашата общоприета наука разглежда съзнанието като резултат от материални процеси, вместо обратното, тя не може да проумее творческите и каузални сили на ума.

    В епохата на Кроманьонеца душите на служителите на светлината се намесили в естественото развитие на човека на генетично ниво. Такова генетично вмешателство следва да се разглежда като процес на манипулиране отгоре надолу – те вложили в човешкия мозък/съзнание определени мисъл-форми, които повлияли физическото, клетъчно на организма. Резултатът от тези ментални отпечатъци бил имплантирането в човешкия мозък на роботизиран механичен елемент, който отнел част от естествената сила и самоосъзнаване на човешкото същество. Този изкуствен имплант правел човека значително по-удобен инструмент за стратегическите цели на извънземните.

    Намесвайки се в развитието на живота на Земята по този негативен начин, служителите на светлината нарушили естествения ход на нещата. Те не уважавали неприкосновеността на земните души, населяващи развиващия се човешки вид. В известен смисъл те откраднали тяхната новопридобита свободна воля.

    Както казахме по-нагоре, никой няма право да отнема свободната воля на душата. На практика обаче, благодарение на превъзходството на извънземните на всички нива, земните души в значителна степен изгубили чувството си за самоопределение. Служителите на светлината гледали на човешките същества като на инструменти, като на вещи, помагащи им да постигат целите си. На този етап те не били готови да уважават ценността на самия живот. Те не виждали в „другия” (враг или роб) живата душа като самите себе си.

    Това не бива да бъде осъждано, защото се явява като част от грандиозния и важен план за развитие на съзнанието. На най-дълбоко ниво вината не съществува, има само свободен избор. Няма жертви, няма агресори; всичко това е просто опитност.

    Вие, душите на Служителите на Светлината, след като сте приложили тъмните средства за потискане, след това много жестоко сте осъждали себе си за стореното. Даже и сега, вътре в себе си носите дълбоко чувство за вина, което частично осъзнавате като усещането, че не сте достатъчно добри, каквото и да направите. Това усещане произлиза от едно неправилно разбиране.

    Важно е да разберете, че „Служители на Светлината” не е нещо, което или сте или не сте. Това е нещо, което вие ставате, преминавайки през пътешествието из опитностите: опитностите на светлината и тъмнината. Ако трябваше ние да ви дадем има, вместо Служители на Светлината бихме ви нарекли Христови души.

    Случвало ли ви се е да допуснете голяма грешка, която в края на краищата е променяла ситуацията по положителен и неочакван начин? Нещо подобно се е случило и в резултат от галактическата намеса върху Земята и човечеството. В процеса на вграждане на тези енергии в земните души, галактическите сили в действителност са сътворили една смесица от влияния на Земята. Би могло да се каже, че воюващите елементи на всяка една от различните „галактически души” са били имплантирани в човечеството като раса, принуждавайки човешкото същество да намери начин за тяхното обединяване или довеждане до мирно съвместно съществуване. Макар че това силно усложнило пътешествието на човешките души, именно то сътворило най-добрата възможност за позитивен пробив – да се излезе от задънената улица, до която стигнали галактическите конфликти.

    Помнете, че всичко е взаимосвързано. Съществува ниво, на което и земните и галактическите души са били и се управляват от едни и същи намерения. Това е ангелското ниво. В най-дълбоката си същност всяка душа е ангел. (Ще говорим за това в главата „Време, многоизмерност и Вашият светлинен АЗ”.) На ангелско ниво галактическите завоеватели и човешките души са се договорили да вземат участие в по-горе описаната космическа драма.

    Галактическата намеса не само „помогнала” на Земята да се превърне в лаборатория на опита, каквото е било намерението, а също това ознаменувала зараждането на нов вид съзнание в галактическите воини. По непредвиден начин тази намеса отбелязала края на етапа на егото, края на етапа на зрелост за галактическите души и началото на нещо ново.

    Край на етапа на егото за Служителите на Светлината

    Междугалактическите войни навлезли в задънена улица преди Земята да се включи в играта. Сраженията били възобновени, този път вече на Земята, или по-точно били преместени на Земята. С това нещо започнало да се променя в галактическото съзнание. Времето на галактическите войни отминало.

    Въпреки че останали активно свързани с човечеството и със Земята, галактическите души постепенно се оттеглили в ролята на наблюдатели. В тази си роля те започнали да усещат някакъв особен вид умора в себе си. Макар сраженията и битките да продължавали, те вече не ги привличали така силно, както някога. Галактическите души започнали да си задават философски въпроси от рода на: Какъв е смисълът на моя живот? Защо през цялото време се сражавам? Действително ли властта ме прави щастлив? От тези въпроси умората от войната у тях се засилвала все повече и повече.

    Галактическите воини постепенно достигнали до края на етапа его. Неосъзнато те пренесли енергията на егото и борбата за власт на Земята – място, което било отворено за тази енергия. В това време човешките души тъкмо започвали да изследват етапа на съзнание на егото.

    В съзнанието на галактическите воини възникнало особено пространство – пространство за съмнение и размисли. Те навлезли в етап на трансформация, който ще опишем, оформяйки следните стъпки:

    1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

    2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

    3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

    4. Пробуждане на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.

    Тези четири стъпки ознаменуват прехода от съзнание, основано на егото, към съзнание, основано на сърцето. Молим ви, запомнете:Земята и човечеството от една страна и галактическите сфери от друга преминават през този етап, само че не едновременно.

    Сега планетата Земя извършва стъпка 3. Много от Служителите на Светлината също извършват стъпка 3 в синхрон с вътрешните процеси на Земята. Някои от тях все още се сражават със стъпка 2, а има и такива, които са достигнали стъпка 4, вкусвайки удоволствието от преизпълненото с радост и вдъхновение сърце!

    Голяма част от човечеството обаче, изобщо не желае да освободи съзнанието, основано на егото. То още не е навлязло в стъпка 1 от прехода. Това не бива да бъде осъждано, критикувано или да е причина да изпитвате тъга. Опитайте се да гледате на това като на естествен процес, такъв, какъвто е растежът на растенията. Та нали не осъждате цветето за това, че още е под формата на цветна пъпка вместо на разцъфнал цвят. Опитайте се да погледнете на нещата в тази светлина. Във вашия свят моралното осъждане на деструктивните ефекти на съзнанието, основани на егото, се коренят в недостатъчното проникновение за духовната динамика. Нещо повече – осъждането отслабва собствената ви сила, защото гневът и разочарованието, които понякога чувствате като гледате новини или четете вестник, не могат да бъдат преобразувани в нищо конструктивно. Те единствено ви изтощават и понижават нивото на вашите вибрации. Опитвайте се да наблюдавате нещата от разстояние, от позиция на доверието. Опитвайте се интуитивно да чувствате подводните течения в колективното съзнание, онова, за което едва ли ще прочетете или чуете в средствата за масова информация.

    Няма смисъл да се опитвате да променяте души, които все още са в обятията на съзнанието на егото. Те не искат вашата “помощ”, тъй като не са отворени към вашата, на Служителите на Светлината, сърдечна енергия и към желанието ви да я споделите с тях. Макар да ви се струва, че се нуждаят от вашата помощ, докато не я поискат, те нямат нужда от нея. Всичко е толкова просто.

    Служителите на Светлината много обичат да дават и да помагат, но често губят силата си за различаване в тази област. Това води до загуба на енергия, съмнение в себе си и разочарование от тяхна страна. Молим ви да се възползвате се от способността си за разпознаване, защото желанието да помогнете може трагично да се превърне в капан за самите вас и да попречи за истинското завършване на стъпка 3 от трансформацията. Ще обсъдим идеята за „помощта” в раздела „От егото към сърцето”.

    Сега ще завършим описанието на Служителите на Светлината в края на етапа его. Както вече ви казахме, по това време вие, наред с другите галактически империи, сте се намесили в развитието на човечеството в етапа на формиране на съвременния човек. Колкото повече сте приемали ролята на наблюдатели, толкова повече сте чувствали умората от войната.

    Властта, която толкова дълго сте преследвали довела до господство, което унищожило уникалните индивидуални качества на онези, над които сте доминирали. По тази причина става невъзможно във вашата реалност да навлезе нещо ново. Вие сте убили всичко, което е било „друго”. След време този подход е направил вашата реалност статична и до някаква степен предсказуема. Когато сте осъзнали безсмислието на борбата за власт, съзнанието ви се отворило за нови възможности. Събудил се копнеж за „нещо ново”.

    С това сте завършили стъпка 1 от прехода към съзнание, основано на сърцето. Енергиите на егото, които в продължение на еони властвали необезпокоявани, се успокоили и освободили пространство за „нещо друго”. Във вашите сърца се пробудила нова енергия, подобно на нежно цвете. Тих и спокоен глас започнал да ви разказва за „Дома” – мястото, което някога сте познавали, а после сте загубили връзката с него по своя път. Дълбоко в себе си сте почувствали тъга по Дома.

    Подобно на земните души и вие някога сте познавали океана и сте изпитали в него състоянието на единство, от което се е родила всяка душа. Постепенно сте еволюирали от този океан като индивидуална единица съзнание. Когато сте били тези „малки души”, вие сте изпитвали силен порив за изследване, като в същото време сте носили вътре в себе си болезнения спомен за рая, който е трябвало да оставите зад вас.

    По-късно, когато навлизате в етапа на съзнанието, основано на егото, болката все още била жива във вас. Всъщност сте опитвали да запълните празното пространство във вашето сърце с власт. Опитвали сте се да получите удовлетворение като сте играли играта на борбата и завоеванията.

    Властта е енергия, противоположна на единството. Упражнявайки власт, вие се изолирате от „другото”. Борейки се за нея, вие още повече се отдалечавате от Дома – от съзнанието за единство. Дълго време фактът, че властта ви отдалечава от Дома, вместо да ви приближава, е бил скрит за вас, защото властта е тясно преплетена с илюзиите. Властта може лесно да скрие своето истинско лице за наивната и неопитна душа. Тя създава илюзията за изобилие, удовлетворение, признание и даже за любов. Етапът на егото е неограничено изследване на полето на властта – победите, загубите, борбата, превъзходството, манипулирането, ролята на насилника и жертвата.

    На вътрешно ниво, през този етап душата се разкъсва на части. Етапът на егото предприема атака към целостта на душата. Под цялост имаме предвид присъщото единство и пълнота на душата. С навлизането в етапа на съзнанието, основано на егото, душата попада в състояние на шизофрения. Тя загубва своята невинност. От една страна се бори и побеждава, а от друга осъзнава колко е неправилно да се нараняват или унищожават други живи същества. Не че чак толкова лошо според някой обективен закон или преценка. Но подсъзнателно душата знае, че извършва нещо, което противоречи собствената й Божествена природа. В самата природа на нейната Божествена същност е заложен стремежът да твори и да дава живот. Когато душата действа, мотивирана от желанието за лична власт, дълбоко в нея зрее чувството на вина. И отново не съществува външен фактор, задължаващ душата да се чувства виновна. Самата душа разбира, че губи своята невинност и чистота. Докато преследва власт на външен план едно нарастващо чувство за безпредметност я изяжда вътрешно.

    Етапът на съзнанието, основано на егото, е естествен етап от пътешествието на душата. На практика това включва цялостното изследване на един аспект от нейното същество – волята. Вашата воля представлява моста между вътрешния и външния свят. Волята е онази част от вас, която фокусира енергията на душата в материалния свят. Тя може да бъде вдъхновявана от желанието за власт или желанието за единство. Това зависи от състоянието на вашето вътрешно осъзнаване. Когато душата достигне края на етапа на егото, волята все повече и повече става продължение на сърцето. Егото или личната воля не се унищожава, а започва да тече в съгласие с мъдростта и вдъхновението на сърцето. Тогава егото радостно приема сърцето за свой духовен наставник. Присъщото единство на душата бива възстановено.

    Когато вие, душите Служители на Светлината, сте навлезли в стъпка 2 на прехода от егото към сърцето, сте почувствали искрено желание да поправите всичко лошо, сторено от вас на Земята. Осъзнали сте, че сте се отнасяли лошо към живите човешки същества на Земята и сте възпрепятствали свободната изява и развитие на земните души. Осъзнали сте, че сте извършили насилие над самия ЖИВОТ, като сте се опитвали да го манипулирате и контролирате в според вашите нужди. Приискало ви се е да освободите човека от оковите на страха и ограничението, които са донесли в живота му само мрак. Почувствали сте, че можете най-добре да постигнете това като самите вие се въплътите в човешки тела. Така че сте се въплътили в човешки тела, чийто генетичен набор бил отчасти сътворен от самите вас, за да трансформирате вашите творения отвътре. Душите, дошли на Земята с тази мисия, възнамерявали да разпространят Светлината в своите собствени манипулирани творения.

    Затова са ви нарекли Служители на Светлината. Взели сте решение да направите следното – да се впуснете в цяла серия земни животи, водени от новопоявилото се чувство за отговорност и от повика на сърцата ви да свалите от себе си това кармично бреме, за да можете напълно да освободите миналото.

    © Pamela Kribbe
    www.jeshua.net