Брояч
5452476
Users Today : 7
This Month : 282
This Year : 313
Views Today : 85
Who's Online : 1
free counters

Памела Крибе

Силата на корема

Силата на корема

Мария Магдалена чрез Памела Крибе
Аз сам Мария Магдалена. Поздравявам всички вас с топлина и радост в сърцето си. Вие сте ми познати и близки. Ние сме сродни души и вървим по свой собствен начин по един и същи път. Днес искам да говоря за женската енергия и как тя може да разцъфне в сегашното време, защото това е съществено за промяната на съзнанието, през която човечеството като цяло трябва да премине. Необходим е баланс между мъжката и женската енергия както в целия свят, така и за всеки индивид. Женската енергия е била дълго време подтисната, увреждана и наранявана и това е довело до доминирането на едностранна мъжка енергия. На пръв поглед изглежда като че ли балансът е вече осъществен: в много страни жените вече имат почти същите права като мъжете. В тези части на света жените могат да се манифестират свободно като мъжете; да се изучават и следват образование; да правят кариера; да заемат властови позиции и да трупат богатства.
Въпреки това, на по-дълбоко ниво нещо липсва в този баланс. Защото това, което се случва когато жените по този начин се борят за правата си, е че те си присвоявят мъжката доминираща и контролираща енергия и я прилагат в своя полза и интерес. Това не е погрешно, но въпросът е дали това ги удовлетворява на най-дълбоко ниво. Същият въпрос се отнася и за мъжете: дали трупането на власт и доминантност ги удовлетворява на най-дълбоко ниво.
В днешни времена има все повече хора, които търсят дълбоко удовлетворение. Живот чрез вдъхновение, връзка със Земята и жителите й, и осланяйки се на сърцето си вместо на страха… Това са идеалите, които докосват сърцата на младите хора сега. Старата мъжка енергия, осланяща се на контрол и подчинение, е на края на времето си. Има вече нова генерация хора, които мислят и чувстват по друг начин и това дава възможност за едно действително възкресение на женската енергия. Тук не става само въпрос за възстановяване на социално-политическите права и свобода за жената, а за едно истинско лечение на дълбоките вътрешни рани, които са нанесени на нейната психика.
Какво се е случило с женската енергия в миналото? Тя е била обезсилвана по много начини – както от умствено, така и физическо насилие. Има го записано в учебниците по история, затова няма нужда да се спирам подробно на това. Искам най-вече тук да наблегна на това какви са последствията от това насилие за вътрешната женска енергия. Ако погледнем колективната женска аура, ще видим, че в средното енергийно поле на жената, в областта на корема, има празнота. Там има дупка. Мястото, където се намират долните енергийни центрове: базисната чакра, сакралната чакра и слънчевият сплит, това място е станало обезсилено и е празно. При много жени там има, понякога подсъзнателно, чувство за непълноценност, страх и несигурност.
Първоначалната женска коремна сила е витална и заземена: жените чувстват по естествен начин връзка със Земята, с ритмите на сезоните, и мъдростта в сърцето им е носена от естественото чувство на себезачитане и себеуважение. Това чувство е било загубено през миналите векове и без тази основа – естествената сила в корема, жената не може да свърже сърцето си по уравновесен начин със света около нея. Тогава се получава едно силно отдаване и изгубване на себе си в другите, и на невъзможността да владее собственото си пространство и да постави границите си.
Ако чрез отхвърляне, насилие и унижение жената е дълбоко наранена в същноста и, се получава разместване в енергийното й поле. Тогава съзнанието напуска корема, където е седалището на емоциите, контакта и интимността. Когато болката стане прекалено силна, тогава жената се отдръпва от това пространство. Съзнанието й полита нагоре и остава да виси над горният край на аурата. Чувствата й стават плоски, изтъняват, може да изпадне в депресия или да се чувства уморена, и  че не може да разполага с енергията си. Освен травмата от насилието, което е преживяла, и дълбокото емоционално объркване, което е следствие от това, сега също така възниква чувството на тъга и празнота, че е загубила себе си. Това е  казано накратко  какво се случва с женската психика. Дори този модел да не е еднакво силно изразен при всички жени, има обща тенденция, която може да се обобщи като:
– Тазът, където е областта на емоцията, сексуалността и интимността, и който е свързан със Земята по естествен начин, е относително празен. Заплашително е да си в тази област, както заради болката която лежи там, така и заради силата, която там дреме. Плашещо е да допуснеш тази сила.
– Вследствие на това отдръпващо движение е изникнала една празнина в енергийното поле между долу и горе и между пространството на сърцето и корема.
– Енергията на сърцето, която е центърът на вдъхновението и любовта, няма достатъчна възможност да се излее и да се свърже със света и с другите хора. Там има прекалено много страх и несигурност, или има склоност за толкова силно свързване с другите и по този начин се самозагубваш и ставаш емоционално зависим от някой друг.
Жени които не са преживели насилие (ментално, физическо или сексуално), много често проявявят този модел. Те често също са били наранявани в женската си енергия в един или повече минали животи и поради тази причина това  не е достатъчно възстановено в сегашната инкарнация. Те носят един стар модел от минали животи. Като допълнение, всяка една жена е повлияна от колективната женска психика, от водещите общи норми за жените и натрупаните опитности от миналото. Всяка една жена преминава през това, което тук аз скицирам. За нито една жена не е естествено да остави нейната сила в корема да тече.
В сегашното време на трансфомация на съзнанието става все по-важно да изцелим енергийната рана в корема. Ако тръгнеш по духовния си път, започваш да усещаш силен порив да живееш от сърцето си и чрез най-дълбоките си вдъхновения, тогава ще разбереш, че като жена ще се изправиш срещу страхове, които лежат много дълбоко. Да отличиш себе си и да се извисиш, да се изправиш срещу конфликти: това не става от само себе си и води до фундаменталния въпрос дали се самооценяваш. И дали си предана на себе си. По един или друг начин от теб като жена се иска да трансформираш вътрешно част от колективната женска болка. Като наблюдаваш и изцеляваш своята болка, прокарваш нови пътища за развитието на колективното съзнание.
В широкия смисъл, на духовното развитие се гледа като начин на отваряне на сърцето, свързването с другите чрез любов и пускане на егото. Но точно тук, за жените, на които им липсва силата в корема, има няколко клопки по пътя. Защото, ако се свържеш с другите без да си в силата в корема си, в центъра си, и без да чувстваш своите необходимости и своята истина, тогава връзката с другите може бързо да те доведе до това да загубиш себе си, и даже до изтощение. Ако си свръхчувствителна, с отворена сърдечна чакра и лесно усещаш настроенията и емоциите на другите, точно тогава имаш нужда силно да осъзнаеш собствените си граници. Точно тогава ти трябва силно его! Имам пред вид да можеш ясно да осъзнаеш къде свършват твоите граници и къде започват тези на другите. Тук също е важно да осъзнаваш когато даваш много повече от себе си, вероятно защото много ти се иска да си харесвана или защото не смееш да кажеш не. Здравословното его ти дава възможност ясно да почувстваш какво става с теб по време на интеракцията с другите. Думата ”его” е станала заразена с времето и е придобила значение за всичко, което е низко, което трябва да бъде пуснато, но точно за жените тази форма на Аз осъзнаването и установяване на собствените граници е неимоверно важно.
За мъжете това важи по друг начин. Мъжете ги възпитават с друг морал. Те още от деца са поощрявани да се отстояват, да се борят и да се отличават. Това обаче може да бъде много болезнено за момчета, за които това не е естествено, които са по природа чувствителни, внимателни и спокойни. Както и да е, мъжете са много по-малко насърчавани да са даващи, и амбицията и самоизтъкването се оценява положително при тях. Но и при мъжете има също така енергийна рана, произлязла от миналото. Мъжете са се откъснали от женската си енергия, от чувствата си и интуицията си, и те чувстват това като загуба на радост, емоция и свързаност. В техните сърца има празнота, не в корема, но тази празнота ги мъчи също толкова много, колкото и жените, които страдат от празнотата в техните кореми. И двата пола са ударени и наранени  от традицията, в която живеят. Въпреки това всеки е наранен по различен начин и лечението  става също по различен начин.
За мъжете е важно да наблегнаг на отварянето на сърдечната чакра и за тях това има по принцип благотворен ефект. Да влязат в контакт с техните чувства, да покажат уязвимоста си, да допуснат в себе си женската енергия, е фундаментална част от техният път на изцеляване. Но за жените това важи донякъде в обратния смисъл. За тях пътят към самолечението върви точно през това да бъдеш верен на себе си, да отстоявяш границите си и да разпознаеш и установиш уникалните си дарби. На енергийно ниво това означава да интегрираш енергията на сърцето си, душата си, до нивото на корема. Значи деиствително да слезеш дълбоко долу в празнината на таза, който е символ на първичната женска силова енергия.
Един от начините по които жените могат да се върнат към своя базис е съзнателно да се справят с гнева вътре във тях. Много жени подтискат емоциите си на гняв или разочарование. Гневът придизвиква страх или чувство на безпомощност. Да си гневен е опасно, защото е възможно да предизвика конфликт със другите. Ако не си в състояние да се отстоиш и да изразиш гнева си, тогава ще се почувстваш безпомощен и тогава е възможно твоят гняв да се обърне в депресивно състояние, пасивност или цинизъм. Но от друга страна можеш да видиш гнева си като ценен сигнал че нещо или някой преминава през твоите граници и че това те наранява, затова можеш да се използва този сигнал, за да създадеш положителни промени в живота си. Когато приветстваш този гняв, тогава се отнасяш отговорно към себе си, и тогава даваш възможност  съдържащата се сила в гнева да се изрази по позитивен начин. Първата стъпка към това е да не гледаш на гнева си като на нещо лошо и да не се осъждаш за това. Това е по-трудно за жените отколкото за мъжете. Жените са свикнали да се държат повече настрана и да отдават мястото си на другите, вместо да изискат своето естествено пространство.
Затова искам тук да се обърна към високо чувствителните жени, поели по духовният път: пазете силата в корема си, направете я отново своя, имайте смелостта да бъдете себе си и да владеете собственото си пространство. Понякога вие асоциирате духовността прекалено силно с любов, светлина и свързаност. И те наистина са съществени, но една уравновесена връзка зависи от способността да можеш да се отличиш и да си поставиш границите. За това е нужно напълно да цениш себе се, своята сила и емоциите си.
Аз самата живеех във време когато на свободната експресия на жените не се приемаше, а камо ли да се ценеше. Аз се чувствах силно свързана с посланието на Йешуа бен Джозеф и с есенцията на Христовата енергия: признаването на Божествената искра във всички и всичко живо. Бях докосната от думите му и от излъчването му, и в този живот започнах все по ясно да си спомням коя съм аз. В допълнение на това в мен имаше много гняв срещу управляващите власти, които ми забраняваха да бъда тази която бях: независима, силна и своенравна. Често бях отхвърляна назад към себе си и се борех с чувства на безсилие и гняв. Коремът ми беше обзет от енергията на фрустрацията и там отдолу дремеше чувството за непълноценност и на съмнение към себе си. Аз имах задачата да вляза в съответствие с моята липса на самочувствие и да пусна осъждането на външния свят.
За всички нас това е предизвикателството. Точно защото жените избягват да са в областта на корема си, имат склонността да дават от сърцето си много повече на другите, да се отдават до дъно или да се загубват във взаимоотношения с другите, например с любимите си, децата си, родителите си или приятелите си. Да се изгубваш във връзката с другите – това много често означава, че не се чувстваш у дома си със себе си, в своята база. Ако там владее чувство на празнота или отчуждение, тогава става съблазнително да се протегнеш към другите. Очевидно в любов, но тук лежи и един прикрит мотив: на теб ти е необходим друг човек, за да се почувстваш добре и приета. Всъщност духовното развитие значи да си зададеш въпроса: от кой мотив се свързвам със света около мене, с моите любими, с моите приятелки, с моите деца, с моите родители…?
Избери сега една от тези връзки и насочи вниманието си към областта в корема и почувствай  от там колко пространство ти вземаш или получаваш в тази връзка. Избери например твоя любим и се попитай дали дълбоко в корема си остава чувство за пространство в неговото присъствие. Направи същото с приятелка. Дишай дълбоко през корема си докато мислиш за нея и виж дали успяваш да го направиш. Чувстваш ли, че дъхът ти спира или нещо блокира? Експериментирай с това в мислите си. Ключовият въпрос тук е: може ли коремът ти да се отпусне в тази връзка? Чувстваш ли се приета и свободна да бъдеш себе си? Чувстваш ли, че трябва да се напрягаш, че си  изплашена или заплашена  и че губиш енергията в другия? Тогава твоята осъзнатост излита нагоре и ти напускаш твоята база, корема си. Когато това се случи, не се осъждай, а погледни с честност, изпълнена с обич, на своите страхове да бъдеш голяма и да завземаш пространство. Като признаеш собствения си страх, можеш да почнеш да го трансформираш. И това не го правиш сама. Колективното женско енергиино поле се променя. Каквото даваш на себе си, допринася и за другите, и обратното важи също.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net

Тъмната нощ на Душата

Тъмната нощ на Душата

Мария Магдалена чрез Памела Крибе

Скъпи приятели! Аз съм ваша сестра, Мария Магдалена. Тук съм, редом с вас като ваш близък другар. Не съм по-висша от вас. Аз съм тази, която познавате дълбоко в себе си. Почувствайте мига на нашата дълбока връзка. Ние сме част от едно семейство.

Аз също съм преминала човешкия път на Земята, запознах се и изследвах неговата дълбочина и усетих съприкосновението с ярката и жива Светлина, която ме вдъхнови, напомни ми за самата себе си и пробуди в мен мечтата и желанието за по-добър и прекрасен свят на Земята. Познах двете крайности. И Светлината, и Тъмнината. Тези два полюса са неразделни. Може да се каже, че те се явяват движещи сили един на друг. Животът се състои от противоположности. Светлина и Тъмнина. Усещанията, които те предизвикват, ни се струват противоположни, но между тях има скрита връзка. Те не могат да функционират един без друг. Усещането за Светлина е възможно само във връзка с усещането за нейното отсъствие и в контраст с нейната противоположност – Тъмнината.

Никога Светлината не е по-забележима от момента, когато изниква от Тъмнината. Просто помислете за първите лъчи на Слънцето, за началото на новия ден, за топлата утринна светлина, къпеща света. Как дълбоко ви трогва това, особено пробуждайки се от студена и тъмна нощ. Контраста създава динамиката – живота, движението, израстването, промяната. По този начин Тъмнината изпълнява своята функция в нашия живот. Обаче много често хората усещат Тъмнината като антитеза на Светлината. Не виждат движещата сила на израстването и промяната, а капана или вълчата яма, в която са попаднали и от които не могат да се измъкнат. От тази дълбока яма ви се струва, че сте загубили контакт със Светлината. Сякаш са ви изолирали от нея.

Всички вие познавате тази изолация от Светлината, отсъствието на смисъл и цел в живота. Фактически това е състояние на смърт. Единственият начин да умрете не е физическата смърт, а прекратяването на всякакво движение в сърцето ви, движението на чувствата и ума. Не съществува смърт в нашата реалност. Душата ви е вечна и жива винаги. Всичко, което у вас е смъртно е просто вашата форма. Вашата същност е вечна и никога не може да умре. Обаче вие можете да загубите дотолкова същността си, че да станете вътрешно неподвижни, да прекратите всякакво движение. Вие сте вътрешно мъртви и се чувствате много подтиснати. Това е много болезнено състояние.

Каня ви да направите с мен малко пътешествие. Хайде да се спуснем в това депресивно състояние и безпристрастно да го изследваме. Какво става когато човек губи всякаква надежда, свива се и усеща безсилието си пред чувствата, надигащи се в него? Обикновено такава реакция предизвиква външни разрушителни събития, които не се вписват в неговата референтна рамка, отричайки всичко в живота му. Това може да бъде нещо значително, като смърт на близък човек, болест, загуба на работа и разрив на взаимоотношения. Такива събития оказват на хората дълбоко влияние и могат да ги доведат до ръба на пропастта.

Обаче тъмнината може да се прояви вътре в човека и без видими външни причини. На повърхността може да изкочи старо емоционално бреме, което е съхранено в паметта на Душата. Болезнените преживявания, идващи вероятно от преден живот, излизат на повърхността и ви се налага да се оправяте с тези тъмни чувства, страхове и съмнения. Дълбокото преживяване за недостатъчност или поражение могат да проникнат в Душата ви и без видима причина. Те могат да изтръгнат почвата под краката ви, така както биха го направили и външните събития.

Когато някой изпада в депресия, това винаги се съпровожда от наплив от емоции, с които човек не е в състояние да се справи. Потокът от болезнени, тежки емоции се усеща много силен, за да може да се понесе. Те (емоциите) ви побеждават или както ви се струва чувствате дълбоко безсилие. В момента, в който се отвръщате и отказвате да погледнете в лицето тези емоции, вие затъвате. Тези емоции се стремят да протичат, за тях е естествено да се движат напред като голяма морска вълна. Но ако се страхувате да направите това и се откажете да вървите с това движение, вие бягате от наплива на тези емоции. Построявате бариера и казвате: „Не мога да се справя с това. Не искам това. Искам да приключа с това“. Вашата реакция, идваща от чувството за безсилие, създава депресията, която е състояние на вцепеняване и откъсване от живота. С времето тази ситуация става непоносима и у вас изчезва желанието за живот.

От земна гледна точка вие искате да умрете, защото животът ви е станал непоносим. От гледна точка на Душата, вие сте мъртви и този опит става толкова непоносим, че ви се иска да направите нещо, което сложи край на тази ситуация. В действителност желанието за смърт е желание за промяна, желание да се започне живота отново. Хората, които искат да се самоубият в действителност не се стремят към смъртта, а към живота. Именно това вътрешно чувство за некроза ги довежда до крайното отчаяние. Именно стремежът им към живот ги заставя да прекратят физическия си живот.

В човека, преживяващ депресия, едновременно се съчетават дълбоко съпротивление и крайна уязвимост. Депресията е начин за защита от огромната сила на емоциите, заплашващи да погълнат човека. Вие мислите, че тези емоции ще ви разрушат и затова в своята безпомощност строите около себе си обвивка, черупка, опаковате се в пашкула на неспособността и нежеланието да чувствате въобще. Вие не искате да сте повече тук, заравяйки като прословутия щраус главата си в пясъка. И, макар че в пясъка няма как да дишате, това ви се струва единствения изход. След време не можете да извадите главата си от пясъка, от депресията. Ставате толкова затворени за живота, че губите способността да промените каквото и да е. Да кажете „да“ на емоциите си ви се струва нещо невъзможно. Депресията достига кулминацията си.

От една страна, вие не можете да се справите с емоциите си на страх, отчаяние, печал и самота или да ги споделите с други. От друга страна знаете и чувствате, че животът без емоции е мъчително болезнен, че това е форма на смърт, пълно отричане на жизнеността. След известно време ви се иска да чувствате отново. Болката, което изпитвате, става съизмерима с болката от емоциите ви. Това е спасението ви и повратната точка. Отказът да чувствате и заявления от типа: „Не, не мога. Не искам. Искам да умра, да изчезна“ са толкова опустошаващи, че повече не можете да издържите на това. От гледна точка на Душата животът става по-силен. Когато дълго време се ограничава жизнената сила, тя създава противоположна сила, която в крайна сметка пробива. Силата на приливната вълна, стремяща се да залее целия бряг, не може да се сдържа вечно. В определен момент, от вътрешността ви се повдига едно „да“, дори и да не го осъзнавате. В живота няма нищо статично и е невъзможно да се спре животът. Достигайки кулминацията, вие създавате събития в живота си, които обезпечават промените, създаващи пробив.

Понякога това приема формата на самоубийство. Ако то е неуспешно, може да стане начало на възходяща спирала, доколкото страданията на такъв човек стават видими за външния свят. Когато забележи, че много хора се грижат за него, това може да помогне за отварянето към повече Светлина, а също към разбирането и съчувствието. Обаче понякога става и така, че човек не се отваря и остава в състоянието на депресия. За пробива няма готови рецепти. Животът разполага с подбутващи у движещи сили, правещи невъзможно безкрайното пребиваване в статично състояние на съзнанието.

Даже ако земният живот завърши по ваша воля, вие веднага се сблъсквате с нови избори от другата страна, така че ще ви се наложи там да изпитате своите чувства. Мракът с неговата тревога и болка, който сте чувствали през живота си, може още по-рязко да излезе на преден план, в по незавоалирана форма. Понякога астралното царство, където попадате след смъртта, ви посреща с емоциите, които са ви подтискали и те започват наново да текат. Например, някой може да почувства отчаяние и ужас след прехода, разбирайки, че в действителност животът не е приключил. Или виждат емоциите на семейството си, останало на Земята, тяхната мъка и печал, и много страдат от това. Тези усещания предизвикват ново движение в току-що пристигналата Душа. Това може да доведе до пробив. Душата се открива за помощта на своите водачи, които винаги са на разположение – и на Земята, и на Небесата. Помощта винаги е достъпна за вас, ако сте открити за нея.

Независимо от това по какъв път ще поеме човек, животът е много по-силен от всяко желание за смърт. Животът винаги отстоява правото си на съществуване. Не можете да го убиете. А това означава, че винаги има надежда. Запазете тази надежда и за себе си и за тези, които страдат. Макар да може понякога всичко да изглежда съвършено безнадеждно, винаги има друга перспектива, дори ако не можете да си представите друг път или възможност за промяна. Животът винаги е по-силен от смъртта и Светлината от Тъмнината. Вода, в края на краищата пробива скалата, доколкото водата има способността да се движи, тя е жива! Водата е по-силна от силите на съпротивление, които искат да я задържат.

Почувствайте в себе си за миг тази движеща сила на живота. Всеки от вас може да намери в себе си заседналите части, безкрайно повтарящите се шаблони: съмнение в себе си, чувство за непълноценност, неувереност, отсъствие на вяра, гняв, съпротивление. А сега, си представете тези части и жизнената сила, течаща наоколо и през тях. Водата продължава да тече, макар и вече в нея да се виждат заоблените камъни, изглеждащи съвършено несъкрушими и неподвижни, които още се движат по течението под напора на потока, който ги обтича. Това изисква време, но не забравяйте кои сте вие. Вие сте живата вода! Колкото по-често си спомняте това, толкова енергията, скрита в тези обли камъни, ще е по-голяма и вие ще можете да се върнете към себе си. Все още има болка от миналото. Не си струва да я пренебрегвате или да се правите, че тя няма никакво значение. Но няма нижда да влачите тези камъни из реката. Нужно е само да си напомняте, че вие сте Водата!

От време на време може би няма да ви е леко, доколкото вие частично сте започнали да се отъждествявате с тези камъни. „Аз не съм достатъчно заземен тук. Не се чувствам като у дома си в този свят. Нося в себе си травми и печал от миналото“. Да, всичко това е истина. Но представете си за минута тези камъни в голяма, бистра и широка река. На огромен воден път. Защото този огромен воден път сте вие. Това е вашата истинска жизнена сила. Това е вашата Душа, която върви вечно по своя път. Жива, кипяща, устремена и ревяща, изследваща и откривателска. Този поток не съди камъните, с които се сблъсква, а ги поглъща. Имате избор!

Разбира се, понякога засядате в тази блокировка, с която се идентифицирате прекалено дълго. Но можете да излезете от това състояние, просто като се почувствате като потока вода. Помнете, че вие сте живото съзнание на Душата, постоянно движещо се и течащо, непривързано към тези камъни. Вие сте свободни. Колкото повече освобождавате съзнанието си от тези блокажи, от тези камъни, лежащи там, толкова по-лесно ще се поддадат те на потока. Съвсем скоро те ще се освободят, защото вие ги пускате, отъждествявайки се с течащата вода. Водата е вашата Душа и нея не е възможно да я задържите. Почувствате искрящия й поток. Почувствайте как ви измива, Светлината, искряща в него. Почувствайте как вашата Душа в най-глъбинната си част не е изложена на тъмнината, която изпитвате, на тези камъни, които ви се струват толкова твърди и неподвижни. Душата ви е особено загрижена за тези камъни, доколкото знае, че те са част от този жизнен ландшафт. Постарайте се, заседнали в такива камъни, да чуете шума на водата, носеща се наоколо. Помнете водата и лекотата, с която тече.

Не трябва нищо да правите за това. Животът ще ви предостави безкрайно много възможности. Понякога може да ви завлече в дълбоката и тъмна долина, но непременно ще ви изнесе отново на светло. Дори когато чувствате, че нямате повече сили да се борите и не виждате път към по-добро, животът си тече. Изкуството на живота се състои в това да съхраните вярата си дори тогава, когато ви се струва, че не е останало нищо, в което да вярвате и когато всичко, в което сте вярвали, изчезва от живота ви.

В днешно време много хора на Земята са въвлечени в преработване на древната Тъмнина. Душите идват към Светлината точно сега и искат да бъдат забелязани. С какво е свързано това? С това, че вие сега правите скок напред. Това действително е скок в еволюцията на съзнанието на човечеството. Този скок е невъзможно да се осъществи, ако не сте стигнали най-тъмните кътчета на съзнанието си, изпълнени със страх, недоверие и много дълбока мъка за всичко това, което ви се е наложило да преживеете на Земята. Не се страхувайте от тази Тъмнина. Приветствайте я. Когато й кажете „Да“, вие я пускате в потока. Това е изкуството на живота. И когато казвате: „Аз не мога истински да кажа това „да“, помнете, че във вас винаги има нещо, което е готово на това. Това е, което ви спасява и ви води по нататък – вярата ви в живота.

Обичам ви всички вас и всички сте ми много скъпи. Може би си мислите: „Как е възможно това? Нали не ни познавате лично?“ Но вие, бидейки хора, не знаете и не разбирате доколко е обширна в действителност мрежата на Душите. Когато установявате връзка на ниво Душа, вие установявате една постоянна връзка. Веднъж създадена, изкована връзката не изчезва с времето, доколкото в нашето измерение няма време. Това е жива мрежа, съединяваща нашите Души. Ние споделяме определена история, желания, пламъци, разгорели се в съзнанието ни. Именно този пламък постепенно запалва Земята. Пробуждането на съзнанието на всички хора ви събира заедно и създава нова основа, на която ще строим този скок в съзнанието. Не е необходимо да мислите върху това. Преживявайте своя собствен процес, вървете по своя собствен път и това е достатъчно. Почувствайте мощния тласък на живота не само в себе си, но и в много други, чрез които вълната на съзнанието се плъзга по Земята.

Превод Таня Т.

© Pamela Kribbe

www.jeshua.net

Смъртта и на оня свят

Смъртта и на оня свят

Йешуа чрез Памела Крибе

Скъпи приятели, възлюбени ангели на Светлината. Приветствам ви.

От Сърдечната Христова енергия, която аз, Йешуа, постигнах, ви протягам ръка и ви приветствам. Възлюблени ангели! Знайте, че се грижат за вас, че ви обичат безусловно, дори сега, когато сте в тяло от плът и кръв, в смъртно тяло. Дори в ограниченията на този временен дом, вие безусловно сте част от Бога, от Дома, за който така копнеете. Никога не сте изоставяли истински Дома си, но не разпознавате вечния огън, горящ винаги във вас. Докоснете се сега до тази светлина, погрижете се за себе си, разберете кои сте. Светлината, горяща във вас, е толкова прекрасна и чиста. Как можете да се съмнявате в това?

Днес ще поговорим за умирането. Много страхове са свързани със смъртта. Страх от анихилация, страх от забрава, страх, да не би някоя голяма черна дупка да ви погълне, всичко това се асоциира със смъртта. Както често се случва в земното измерение, имате склонност, да обръщате нещата надолу с главата и да ги представяте точно обратно на реалната действителност. В действителност, смъртта е освобождение, завръщане в къщи, припомняне кои сте в действителност.

Когато дойде смъртта, вие се връщате без усилия в своето естествено състояние на битието. Съзнанието ви се смесва с пламъка на светлината, който сте в действителност. Земният товар пада от раменете ви. Физическото тяло налага известни ограничения. Истина е, че сте се потопили в това състояние на ограниченост, което ви предлага възможност да натрупате опит. Но независимо от това, възможността да се завърнете в своето ангелско състояние, дава усещането за щастие. Ангелът вътре във вас, обича да лети и да е свободен, свободно да изследва милиардите светове, които съставят Вселената. Съществуват толкова много неща, които могат да се опитат и изследват. След като се родите в човешко тяло, малко или много, губите връзка с тази ангелска свобода и усещането за съществуване без ограничения.

Моля ви, присъединете се към мен сега, тъй като ще се върнем в момента преди сегашната ви инкарнация. На вътрешно ниво сте си позволили да започнете този земен живот. Това е съзнателен избор. Възможно е да сте забравили за това и понякога да се съмнявате дали действително искате да бъдете тук. Но е имало един момент, когато сте казали „да”. Това е бил смел избор. Това е акт на голяма доблест – временно да смените ангелската си свобода и усещането за безграничност с приключението да станете човек, да станете смъртни. Това приключение съдържа обещание, което го прави ценно. Усетете това свое „Да!”, появило се някога в душата ви. Припомнете си, как сте били привлечени от Земята. Усетете, как сте се докоснали до земната реалност и до момента, когато сте се спуснали в човешкия ембрион, в утробата на майка си. Можете да забележите известна тежест, която обкръжава планетата Земя, известно затъмнение или плътност.

На Земята има толкова много страдания. Болка, загуба, страх, негативни мисли – това е част от колективната земна атмосфера. И това е, през което вие, току що въплътена душа, се движите. Светлината ви открива, че се движите през тъмнина и неизбежната завеса на забвението се спуска върху изначално ангелското ви съзнание. Усетете цялата печал на това събитие и стоящите зад всичко това доблест и мъжество. Вие сте определили: „Искам да го направя. Искам отново да се потопя в земната реалност, за да намеря собствената си светлина, за да я разпозная, да я преоткрия и да я дам на този свят, който има толкова голяма нужда от нея.”.

Да, това е скок в неизвестното. Временен отказ да помните кои сте всъщност. Липсата на спомен за неограниченото състояние на битието е част от човешкото съществуване. Забравили сте, че сте в безопасност и сте независими, без значение къде се намирате. Като човешки същества имате намерение да си върнете това естествено усещане за свобода и безопасност. По вашия път можете да попаднете в капана на сили, които, на пръв поглед, ви предлагат това, което търсите, но фактически ви правят зависими от нещо външно. Вие можете да разчитате на външни разсъждения за това как трябва да се държите, за да бъдете любими. Тези лъжливи образи на Дома, тези заместители ви водят към печал и депресия. Действително, пътешествието от Небето към Земята, не е особено приятно. Но смъртта ви връща на нивото на вечната любов и безопасност. Умирайки се връщате към това, което винаги сте били. Ако умирате съзнателно, ако можете да приемете смъртта и да се примирите с нея, умирането е радостно събитие.

Какво се случва, когато умирате? Преди да умрете, преминавате през стадий на разделяне и освобождаване. През тази фаза казвате „сбогом” на земния живот и на любимите хора. Това може да бъде трудно, но в същото време дава възможност да се замислите дълбоко над себе си, над наученото и изпълненото на Земята през това въплъщение. В мъката, която чувствате от раздялата си с близките, става още по-ясно какво ви свързва с тях. Именно връзката на любовта е безсмъртна. Тази връзка е толкова силна, че преминава безпрепятствено през границата на смъртта. Любовта е неизчерпаем източник, вечно даващ израстване на новия живот. Не се страхувайте да загубите любимите си, защото точно в този момент на прощаване, връзките на безусловна любов се усилват и дават начало на новия живот. И това е действително така: Ако се разделяте с любимите си хора, ще се срещнете отново. Отново лесно ще се откриете едни други, защото най-краткия път един към друг е пътя през сърцето.

Можете да сте сигурни, че любимите хора, които са си заминали, са до вас, на нивото на сърцето. Почувствайте присъствието им, защото те винаги са с вас и ви приветстват. Те се чувстват необременени и свободни. Те са свободни от съмненията, които създават толкова безпокойства на Земята и жадуват да споделят с вас любовта и добрината и са достъпни по всяко време.

Оставащите тук често свързват тази фаза преди смъртта на своите любими, с тъгата и загубата. Естествено е да оплаквате заминаването на любимите хора. Естествено е да тъжите и да жадувате за физическото им присъствие. Но ние ви призоваваме да опитате да почувствате, че заминаването им отваря врата в ново измерение, където връзката е толкова естествена, чиста, ясна и непосредствена, че стои над всякакви методи за комуникация, които обикновено се използват на Земята. Можете да се обръщате непосредствено към любимите след тяхната смърт – от сърце в сърце. Чрез този метод недоразуменията, които сте имали, могат много лесно да се изяснят, ако общувате честно и открито с другите. Посланието ви винаги ще бъде прието.

Когато самте вие умрете, ще видите хората, живеещи на Земята, от съвсем различна перспектива. Ще станете по-търпеливи, меки и ще откриете в себе си нараснала мъдрост. Няма да станете мигновено напълно балансирани, поради емоциите и чувствата, които носите със себе си, и които все още ви въздействат. Няма да станете безупречни или всезнаещи, след напускането на физическия живот. И това съвсем не е толкова лошо, тъй като и от тази страна може да се експериментира и открива. Обаче, за повечето от вас съществуват нови перспективи. Измерението на вечността е реално и това в значителна степен смекчава вашата гледна точка за случилото се с вас и хората от обкръжението ви през пребиваването ви на Земята.

А сега, какво се случва с вас, когато пресичате границата на смъртта? Когато завършите фазата на печал, на прощаване, ще усетите по-близо привличането на смъртта. Фокусът на съзнанието ви ще се промени. Освобождавайки се от външния свят, от хората, от тялото си, ще се обърнете навътре в себе си. Осъзнаването на външния свят силно ще намалее и това ще ви позволи да се подготвите за вътрешно пътешествие, в което всеки момент ще се отправите. Ако сте приели съзнателно смъртта, ще усетите готовност да се освободите. За близките ви е важно да ви освободят в този момент, защото ви е нужна цялата ви сила, за да се обърнете навътре и да се приготвите.

Умирането не трябва да бъде болезнен процес. Това, което е естествено, има величествена природа. Умирането е свещено събитие, съединяване на душата със самата себе си по най-интимен начин. По време на финалния стадий, умиращия възприема земното измерение отчуждено: тялото, миризмите, цветовете и другите физически усещания. Другото измерение внася своето осъзнаване с толкова многообещаващо и приветливо великолепие, че вече не е толкова трудно да се смириш и да изоставиш всичко земно. Дори присъствието на близките ви хора, вече не може да ви спре. Енергията на Дома, на Бога, на Небесата, или както и да я наречете, е толкова всепоглъщащо добра, топла и безопасна, че става лесно да освободите умореното си и износено тяло и да го върнете на Земята.

Щом го освободите с мир, душата ви леко се издига над тялото. Усещате подкрепата на универсалните сили от мъдрост и любов. Ако сте умрели без съпротива, близкото ви обкръжение ще се изпълни с топлина и любеща енергия. Ще усетите неизразимо чувство на освобождение. Вие сте свободни и всичко ви е станало ясно. Спомнили сте си за всеобхватността на Любовта, не като абстрактна идея, а като осъзната реалност. Пребивавайки на Земята, сте нарекли този вид любов „Бог” и сте се придържали към измислената представа, че Бог „иска нещо от вас”. Уверява ли са ви, че съществуват определени изисквания от страна на Бог, изисквания, на които обикновено не съответствате. Но тук, в това измерение си спомняте какво всъщност е Бог: този, който ви одушевява, който ви вдъхновява, изпробващ чрез вас сътвореното и в крайна сметка, опознаващ себе си във ваше лице. Бог, който иска да стане човек чрез вас. Целта на вселенската еволюция сте Вие, Богът станал човек!

Бог е източник на творението, а вие сте неговото изпълнение. Вие, които сте дали Божията светлина на човешката форма, никога няма да бъдете осъдени за човешкото битие. Напротив – прославяни сте! Идеята за отмъстителния Бог е едно изкривяване – пълна противоположност на реалната истина. Бог разпознава във вас Себе си, независимо, какво правите или не правите. Когато се завръщате на онзи свят, отново осъзнавате това и товара от самоосъждане и усещането за недостойност, се изплъзва от гърба ви. Отново усещате изначалната радост от живота и увереност в ръцете на Бога.

Скоро след заминаването от този свят, започвате да възприемате същността на светлината около вас. Това са водачите, които ви помагат и хора, които сте познавали, заминали си преди вас. Понякога ще бъдете учудени от това, което виждате: хора с които сте се срещали само мимоходом, но са оставили дълбока следа в сърцето ви, тук могат да са приятели от всичките ви животи и роднини. Всички, с които сте били свързани чрез любовта, ще дойдат да ви посрещнат в даден момент. И отново ще ви стане ясно, че прощаването е илюзия, а сърдечната връзка – вечна. Ще изпитате благодарност и благоволение, навлизайки в това ниво на любов и мъдрост.

След пристигането ви на онзи свят, започва фаза на приспособяване, когато привиквате към новото обкръжение и бавно се освобождавате от земните си навици. Трябва да се аклиматизирате и тук има водачи, които са специализирани в това. Все още ще имате тяло, но ще го усещате много по-леко и летящо, отколкото физическото. Много често то външно изглежда като последното ви физическо тяло. Макар тук да има свобода да си изберете някакъв вид, повечето хора предпочитат за известно време тази приемственост. Свободни сте да избирате каквито искате условия за живот, например, прекрасен дом и градина в обкръжение на природа, както сте обичали, докато сте били на Земята. Добре е да оживите земните си фантазии на това ниво, което наричам астрално. Това измерение или царство на съществуване, позволява много творческа свобода, но все още прилича и е тясно свързано с физическата Земя.

Някои хора трудно приемат смъртта на Земята, и преминаването им от другата страна може да не е толкова спокойно. Обикновено, на тях им е нужно повече време за адаптация към новите обстоятелства. Трябва им известно време за да осъзнаят, че действително са направили преход. Някои хора са страдали дълго от болест и им е трудно да я забравят. Не могат да повярват, че отново са здрави и често е нужно търпение и нежна подкрепа от духовните наставници, за да могат да се освободят от старото тяло.

Старото тяло може да прилепне към душата, просто като понятие, като мисъл-форма. Същото се отнася и за емоционалните наклонности и навици на поведение. Те могат да се повтарят на астрално ниво, докато душата не осъзнае своята свобода, силата си да се освободи и да се отвори за нещо ново.

В други случаи, душата остава привързана към земното царство, особено към любимите хора, защото е умряла внезапно или много млада. Това може да се случи в резултат на нещастен случай, бедствие, или когато човека е в началото на живота си. В такива случаи определени души не са готови да заминат. В такива случаи умирането, малко или много, е травматично. На тази страна винаги има любеща подкрепа за такива травмирани души. Рано или късно, душата достига до разбиране и приемане на ситуацията. Винаги има основателна причина за това, което изглежда като преждевременно заминаване. Смъртта никога не е случайна.

С продължаване пребиваването ви на онзи свят, духът ви се разпространява на по-широки и дълбоки нива на осъзнаване. Все повече и повече се освобождавате от мислите и чувствата си, които сте имали на Земята. Всъщност, постепенно се завръщате към ядрото на този, който сте, душата ви, Божествената искра вътре във вас. Колкото повече навлизате или се завръщате в това състояние на съзнанието, толкова повече се отделяте от земната си личност и земното измерение. Ще усетите потока на битието, достигащ до дълбоките ви аспекти, ще си припомните другите ваши животи на Земята, в които сте въплъщавали други страни на душата си. Ще осъзнаете безкрайността, която е душата ви и огромния опит натрупан от вас в пътешествията по Вселената.

Ако хора от този свят се свържат с вас в този момент, ще усетят личност, достигнала мъдрост и духовна любов. Фактически, когато се приближавате до ядрото на душата си, напускате астралното ниво и навлизате в това, което наричам същностно ниво, царството на Същността. Повечето хора остават след смъртта доста дълго на астрално ниво. Разглеждат живота си на Земята и осмислят опита, който са получили. На астрално ниво можете да изпитвате, както радост, така и потиснатост, както позитивни така и негативни емоции. Обкръжението ви отразява вътрешната ви реалност. Емоциите, които изживявате, могат да приемат формата на цветя, ландшафт и неочаквани срещи. Често посещавате астралното царство по време на сън, затова познавате това поле на съзнание. В езотеричната ви литература, когато говорят за много нива или сфери на живот след смъртта, подредени от тъмнината към светлината, имат предвид точно астралното ниво.

На астрално ниво имате възможност да подредите емоционалния си багаж, който носите със себе си от последния си живот на Земята. В това ви помагат няколко любещи наставника. В някакъв момент ще се освободите от всичките си връзки и емоционални болки и ще бъдете напълно готови да напуснете астралния план. Когато това се случи – прилича на втора смърт. Оставяте назад всичко, което не ви принадлежи и си позволявате да се съедините с Висшия си Аз, със свещеното си ядро. В момента на преминаване в същностното ниво, осъзнавате безкрайната сила, която ви движи. Усещате единството си с Бога.

Същностното ниво е нивото на вечния ви Аз, местонахождението на свещеното съзнание, източника на цялото творение. Моля ви за миг да се съедините с това ниво, тук и сега. То не е толкова далеко. То пронизва всичко, и астралното, и земното ниво. Пронизва целия космос. Присъствието, което усещате тук, е присъствието на Бога, чисто и неопорочено. Това може да се усеща като дълбока тишина, напълно мирна, но изпълнена докрай с живот и творчество. От този източник произхожда цялото творение и тук се завръщате отново.

Когато достигнете същностното ниво, ще можете да направите съзнателен избор за мястото на по-нататъшното си пребиваване. На това ниво, с помощта на учителите и наставниците, можете да организирате следващото си въплъщение на Земята или да планирате други пътешествия, в зависимост от целите ви. На същностното ниво ще можете да чувате ясно гласа на душата си. Точно на това ниво веднъж сте казали „да” на живота, който сега живеете.

Спомнете си за момент какво е това – да се усещате на същностния план. Колкото повече осъзнавате това измерение в живота си на Земята, толкова по-лесно ще ви е да умрете и след това да се придвижите през астралното до същностното ниво.

Смъртта не е нищо повече освен преход. Един от многото, които правите в живота си. Раждането е преход. Живота на Земята е изпъстрен с толкова много преходи, завършване и освобождаване. Помислете за това. Тялото, в което сте днес, някога е било много малко, малко беззащитно дете. Но дори тогава душата ви вече е работела чрез вас. Когато сте пораснали, много от вас са прегърнали изискванията, които е предявявал животът пред вас и сте се сблъскали със страха и съмненията. Осъзнаването на свещения ви център на душата е било изместено на заден план. Но идват моменти в живота, когато измерението на свещеното съзнание се отваря отново. Често това се случва в моменти, когато трябва да се освободите от нещо, с нещо да се разделите.

Възможно е това да е раздяла с любимия, напускане на работа или някакъв друг възможен сценарий. Такива събития са преходи и приличат на смъртта. Не в буквалния смисъл на думата, а на психологическо ниво. От вас се изисква да се откажете от нещо на дълбоко ниво и точно в такива моменти на освобождаване започвате да усещате реалността на вашия вечен Аз, свещената светлина, която гори вътре във вас. Тази реалност е винаги с вас, без никакви условия, дори всичко около вас да се променя и изчезва. Същото се повтаря и при физическата смърт. Ако в този момент сте достатъчно храбри, ще освободите всичко, вечността ще ви подхване и ще преживеете много силно осъзнаването на това кои сте в действителност.

Смъртта в съзнателно смирение е свещено събитие, изпълнено с живот и красота. Величието на случващото се обзема присъстващите. Колкото повече усещат „умирането по време на живота”, токова повече се изпълват с почит и благоволение към прехода, на който стават свидетели.

Основният въпрос на всички възможни преходи, започвайки от раждането и смъртта, до моменти на интензивни емоционални раздели през живота, е въпрос не на оцеляване, а способност на съхраняване на връзката с божественото ядро. Ще можете ли да съхраните връзката със същностното ниво, със своя източник, с биещото сърце на Създателя. Най-добрия начин да се приготвите за смъртта и това, което е след нея, е да се свържете със същностния план. Осъзнаването сега, преди физическата смърт, че ядрото на това, което сте, не зависи нито от физическото ви тяло, нито от личността, която сте приели в този свят, ви освобождава за гладък преход, когато моментът настъпи.

Връзката със същностното ниво е ваш избор. Смъртта като такава, не може да ви приближи към него. След смъртта оставате в много голяма степен личността, която сте сега, макар и с други възможности и по-широка перспектива. Винаги остава решаващия въпрос: помните ли себе си? Способни ли сте съзнателно да контактувате с извънвремевото измерение, което протича през вас и в действителност ви вдъхновява?

Вие сте вечни, любими ангели на Светлината. Повярвайте в това. Позволете на това знание да ви утеши и подкрепи, когато настъпи часът ви, а също и сега, когато се сблъсквате с предизвикателствата на живота.

За да умрете спокойно, от вас се изисква да се дистанцирате вътрешно от всичко, което ви привързва към земното съществуване. Практикувайте такова дистанциране през целия си живот и ще сте готови за този момент. Може да попитате: „Нима не е трагично да се дистанцирате от живота и да сте в него?”. Отговора е: „Не е. Точно обратното, това е показател за действително силен дух”.

Какво означава такова дистанциране? Означава, че обръщате внимание на същността и не се ангажирате с несъществени неща. Това означава, че не създавате ненужни емоционални драми. Означава, че получавате удоволствие от обикновените неща в живота. Да практикувате дистанциране и да сте настроени към същностното ниво, означава да осъзнавате скритото измерение, лежащо точно под и зад видимото. Това означава да се откажете от прибързани изводи за понятията добро и лошо и да се доверите на космическия разум, който превъзхожда човешкия.

Мнозина от вас са обхванати от мисловна треска. Трескаво обмисляте живота. Как да решите проблемите. Как да свършите всичко, което си мислите, че трябва да направите. Прекалено силно се съсредоточавате върху организацията на живота чрез волята и ума. Дистанциране означава не толкова сериозно да възприемате умствения си аспект. Действително ли е трагично да се направи всичко това? Не. Напротив, това придава светлина и лекота в живота ви.

Точно вашия прекален стремеж към контрол превръща живота ви в тежка и изморителна борба. Дистанцирането дава вътрешен мир, хумор и съдържателност. Осъзнаването на ограничеността на живота води до неговото обгрижване. Точно тук божествената ви същност може да тече свободно от същностното ниво към земната реалност. Когато това се случи, ще сте победили смъртта преди да умрете.

©Pamela Kribbe
www.jeshua.net

Раят на Земята

Раят на Земята

Йешуа чрез Памела Крибе

Скъпи приятели,

Приветствам ви днес и тук от цялото си сърце. За мен е огромно удоволствие да съм с вас. Възхищавам се на вашите мъжество и упорство.

Вие дойдохте на Земята, за да допринесете своя дял в това време на трансформация. Всеки от вас носи много ценен дар – самия себе си. И вие желаете да дадете този дар на Земята, защото много я обичате. Били сте на Земята много пъти и определена ваша част й принадлежи.

Вие сте носители на светлината. Искате да пренесете светлината в реалността, потънала в тъмнина, в страх, невежество и в стремеж да властва. Вие самите сте се загубили в тази тъмнина, защото част от мисията ви се състои в това да се запознаете с тъмнината, за да намерите сили в себе си да я преодолеете.

Затънали сте в тъмнината, за да разберете какво е това светлината и отново да откриете в себе си Ангела на Светлината, но на Земята. Изначалното откритие на това е било просто и естествено, защото когато се намирате в атмосферата на светлината, любовта и безопасността, границата между вас и цялото практически не съществува. Но този път мисията ви е била и се състои в това да пренесете тази светлина, това усещане за единство и пълна безопасност на Земята, за да може това да се въплъти в тази земна атмосфера.

Но изпитвате колебания, понякога съмнения, наистина ли вие ще успеете да сложите основата на тези енергии на Земята. Изпитвате съмнения и страх, и затова искам да ви помогна да си спомните кои сте вие в действителност. Искам да ви върна в атмосферата на светлината и любовта, от която сте дошли, като ви моля да си представите, че сте там. По този начин вие ще закрепите част от тази атмосфера тук и сега, на Земята. Това, може да се каже, е атмосферата на Рая или това, което си представяте като Рай.

Позволете си всякакви образи, които съответстват на вашата представа за Рая, вашата идея за това място. Дълбоко в душата си вие изпитвате носталгия по Рая, по тази любов и светлина. Представете си нещо конкретно. Възможно е да си представите пейзаж покрит с буйно растящи и цъфтящи растения. Представете си, че вървите из тази местност и си намирате дом. Създайте пейзаж, място, където ще ви е удобно, където ще можете да се слеете с обкръжаващата ви природа. Идвайте тук да си починете, просто да постоите и да послушате звуците на природата.

Погледнете околната светлина, цъфтящите растения и дървета. Почувствайте изобилието на това, което сте. Защото всичко това сте вие. Цялото обкръжаващо ви изобилие изразява истинската ви същност. Вземете със себе си тези целителни енергии, приемете ги вътре в себе си. Почувствайте магията на истинската си същност, ангела в дълбочината на своето същество. Божествените сили на творението ви принадлежат в съответствие с природата ви. Вие сте източник на всяко свое творение и можете да покажете всичко, което искате, да привлечете, притеглите към себе си всичко, което ви е необходимо. Ако се намирате на това място, във вашата част от Рая, изпитвате лекота и виждате, че този начин „да бъдеш“ е съвсем естествен за вас. Почувствайте покоя на това място с всяка клетка от тялото си. Почувствайте, че именно от тук многократно сте пътешествали на Земята и в други области, може би по-малко плътни и материални от Земята, или на други планети. Най-важното е, че вие вече сте направили много такива пътешествия. Вие, както и вашата Душа, вашето ядро сте Божия Искра, скрита дълбоко във вас.

Представете си за момент, че сте слънце, изпълнено с топла, утешаваща светлина и от центъра на това слънце вие изпращате лъчи из цялата реалност. Един такъв лъч сега се е въплътил на Земята и това сте вие. Тук сте, за да намерите възможност и начин да утвърдите на Земята своята светлина. Начин да излъчвате своята слънчева същност колкото се може по-силно, за да осветите Земята. Понякога може да се заблудите, да се почувствате в задънена улица, в невъзможност да усетите собствената си светлина. Моля ви да изоставите идеята, мисълта за това, че може нещо да бъде невъзможно, че сте „остарели“ и безсилни. Опитайте се веднага да изоставите усещането за ограничение.

Просто си представете, че сте излезли от тази задънена улица и по този лъч се връщате към центъра на свето слънце. Отпуснете всичко за миг – всичко към което сте се стремили в живота си, за което сте се безпокоили, всичко, в което е затънал вашия ум. Отпуснете всичко това и с помощта на лъча, по този лъч, който сте вие, летете към центъра на това слънце, в самото ядро на своето същество. Върнете се в това кътче от природата, в Рая, където чувствате, че всичко е възможно, че не ви ограничават времето и материята. А след това си представяте, че тук, на това място, откривате в себе си творческа дейност, която наистина е подходяща за вас. Представете си, че живеете и работите там, и имате на разположение всичко, което ви е необходимо. Около вас са приятели, които ви поддържат и поощряват, с които ви свързва истинска любов. Представете си, че живеете в Рая в общество, към което принадлежите и се огледайте какво бихте искали да правите там.

Каква творческа задача ви идва първо на ум? Не ограничавайте въображението си. Какво обичате да правите? Обичате ли да работите сред природата? Да майсторите и да строите? Обичате ли да готвите? Или да създавате предмети на изкуството? Да правите нещо, свързано с музиката и танца? Или просто да помагате по някакъв начин на другите? И, забележете, тук няма никакви ограничения – пълно изобилие. Всеки ваш принос се приема с благодарност. Почувствайте какво ви тегли, а след това си представете,че се занимавате точно с това. Какво ви кара да се чувствате добре? Какво ви носи щастие и удовлетворение? Търсете този момент когато се чувствате напълно свързани със света, този момент, когато усещате, че „това съм аз, това е моя начин на изразяване“.

Почувствайте топлото приемане на хората около вас, благодарността и признателността на природата за вашия принос. Вие имате свой принос в Цялото, защото сте единни с всички останали, но той е уникален. Почувствайте колко лесно извличате талантите си от опита на множеството ви превъплъщения. Тази творческа дейност идва сама, естествено, защото вие вече знаете за това.

А сега си представете, че вие премествате тази творческа дейност в Рая в лъч светлина от своето сегашно въплъщение и позволявате на своето вътрешно слънце „Аз“ бавно да излезе от тялото ви, тук и сега. Дръжте се за този образ, за лекотата, любовта и топлината, с която става това. Вярвайте, че тези таланти ще се изразят лесно и им позволете да излязат от физическото ви сърце, тук и сега. Отново почувствайте магията на истинската си същност. Позволете на светлината да тече по гръбначния ви стълб, през цялото тяло, до опашната кост. Гледайте как тази златна светлина излиза от нея и се спуска надолу, вкоренявайки се в Земята. И почувствайте с какъв ентусиазъм Земята приветства тази златна светлина, която всъщност сте вие, защото тя иска да ви помогне да се проявите.

Чрез тази златна светлина погледнете всичките си страхове и съмнения, тази ваша част, която чувства безсилие и невъзможност да промени външните обстоятелства. Представете си тази безизходност, когато някоя ваша част винаги се блъска в стена. След това си представете как златната светлина на вашето слънце „Аз“, пълна с любов и състрадание, тече през тази безизходност със съвършено приемане, призовавайки ви да оставите борбата и да излезете от нея. Чакат ви нови възможности. Нещата не са винаги такива, каквито изглеждат, и понякога новите възможности идват от неочаквани източници, когато рационалният ум най-малко очаква. А сега се загърнете изцяло с тази златна светлина. Знайте, че сигурността и любовта на тази атмосфера, от която сте излезли, ви е достъпна и сега, ако си го позволите. Само трябва да кажете „да“ и да вярвате.

Често се борите сами със себе си. Носите в себе си знание, тъга по Дома и желание да излеете тази златна светлина върху Земята и да се „къпете“ в нея. Но, в същото време, се колебаете, защото сте обхванати от страхове и съмнения. Обръщам се към вашата решимост и вяра в собствената ви настойчивост, защото вие сте извървели дълъг път през много животи и много столетия. Дошли сте на Земята с прекрасно цвете в ръка, което искате да посадите тук. Знайте, че неземни, духовни енергии ви помагат и ви поддържат.

Повярвайте, че колкото и бавно да става това, вие все повече се приближавате към истинската си същност, към сърцевината си. И по този начин правите именно това, което сте възнамерявали – да донесете Рая на Земята. Това е мисията ви и проявата на Новата Ера. Новата Земя – това е пренесения от вас Рай. Вие носите тук, на Земята, част от светлината си и любовта, и чувството за безопасност, присъщи на Небесното Царство. То е всъщност проявата на Новата Ера.

Поздравявам всички вас и ви изпращам енергията на поощрението и увереността. Вие правите нещо грандиозно и единствено, затова искам да ви успокоя и ще ви поддържам по пътя ви.

Превод Таня Темелкова

©Pamela Kribbe

www.jeshua.net

Светът се нуждае от древната енергия на България

Светът се нуждае от древната енергия на България

Послание на Майка Мария предадено чрез Памела Крибе

на семинар в София на 23 юли 2016 г.

Скъпи приятели,

Аз съм Майка Мария. Аз съм тук за да ви донеса енергията на радостта, енергията на изцелението. Почувствайте тази енергия като нежни вълни, които влизат в стаята. Някои от вас може да я почувстват като цветове, като розова или зелена. Тази енергия ви отпуска, затова ви моля да позволите на напреженията във вашите тела да отплуват, да си заминат. Позволете на мускулите си да се отпуснат и почувствайте стъпалата си здраво стъпили на земята.

Много от вас са в главите си през повечето време. Вие много мислите за живота си и за проблемите, които трябва да решите. Тези мисли обикновено са повтаряеми; те се повтарят. Това е като една машина в главата ви, която прави едно и също, отново и отново. Но това повтарящо се мислене не може да реши вашите проблеми.

Излезте от главата си сега. Насочете осъзнаването си надолу, първо в своето сърце. Починете си там за известно време; не е нужно нищо да правите. Представете си, че се отпускате облягайки се назад и просто позволявайки на всичко да е такова, каквото е. Почувствайте се свободни като птици. Полетете нагоре за малко, далеч от своите трудности и проблеми. Полетете високо нагоре в небето. Насладете се на вятъра, който докосва крилете ви и дишайте свежия въздух. Нищо не е нужно да правите, просто се оставете на вятъра да ви носи.

Когато сте много високо над всичко, вие виждате да ви приближава един ангел. Този ангел е великолепен и има вашето лице. Някои от вас може да не успеят да видят своето лице в ангела, защото смятат че е невъзможно да са такива велики същества. Но не се тревожете за това. Ако не можете да видите своето лице, просто позволете да се появи друго лице: лице, което излъчва любов и доброта.

А сега получете едно съобщение от този ангел. Вие все още сте птица високо в небето и птиците не говорят, нито имат човешки език. Така че съобщението което ви е изпратено не е в думи; то е енергия изпратена до вас. Като птица, вие сте същество на Земята. Вие сте свързани със Земята, а ангелът принадлежи на друга реалност. Но при връзката между тези две реалности се случва магия, стават чудеса.

И така, погледнете себе си: вие сте една великолепна и прекрасна птица. Вие не сте по-малки от ангела; вие просто живеете в различни светове. Ангелът се нуждае от вас толкова, колкото и вие се нуждаете от него. Ангелът представлява вашата душа и душата ви има огромно количество знания, защото тя може да гледа на нещата от много по-широка перспектива, но тя има нужда от вас! Вие сте тези, които живеят тук, правейки избори, преживявайки неща. Знайте, че душата ви дълбоко ви обича.

А сега получете енергията от този ангел, от вашата душа. Вижте какво е това, което вашата душа иска да знаете. Може би се нуждаете от повече свобода в живота си, от повече радост или повече кураж. Позволете на правилната енергия да потече във вас. Почувствайте я във всяка клетка на вашето тяло на птица. И с тези нови и обновяващи енергии, вие като птица се спускате надолу за да намерите място на Земята където искате да кацнете, да се завърнете отново тук.

Почувствайте за момент енергията на Земята. Земята е живо същество и тъй като вашето тяло също е направено от земен материал, Земята ви приветства с добре дошли. Тя иска да ви помогне да постигнете целта на живота си. Като човешко същество вие можете да получавате вдъхновение и подхранване както от небесата отгоре, така и от Земята отдолу. Сега, по същия начин както направи ангелът, позволете на Земята да ви изпрати съобщение чрез нейната енергия: Земята се нуждае от вас!

Сега на Земята има много страдания; има болка в сърцата на много хора. Вие живеете в страна, където нещо се случва с тази стара болка. Някак си вие не можете да се освободите от нея и тази склонност да сте привързани към тази болка има две страни. Негативната страна на страданието е, че хората се чувстват жертви на миналото, на сили извън тях. Те се чувстват безсилни да създадат живота който желаят, но не знаят как да отстояват себе си, как да направят промяна, и така те се отказват и се чувстват окаяни. Тази ситуация причинява чувство на депресия в енергийното поле на вашата страна, на България.

Но тази ситуация има също така и положителна страна, защото когато има голяма болка, когато се чувствате депресирани, това изисква от вас да стигнете до същността на нещата. Повече не можете да бъдете разсейвани от нещата, които предлага модерния живот; вие не можете да забравите себе си толкова лесно. Има едно обещание зад тази дълбочина на чувства, защото този свят се нуждае от цялостно изцеление, а не само от повърхностна радост, и аз ви приканвам да почувствате това сами.

Но първо, аз ви моля да се свържете с енергийното поле на вашето общество, на българското общество. Не се страхувайте от него, просто влезте в него с едно неутрално и любопитно съзнание. Почувствайте какво има там: един вид сива енергия, която съдържа отчаяние, идеята че нищо няма да се промени, и затова вие се чувствате като парализирани и неспособни да действате. Когато сте родени в България вие преживявате това като естественото състояние на нещата – но то не е естествено. Вие имате способността да променяте нещата като си спомните ангела, който сте.

Сега си представете, че стоите по средата на това сиво енергийно поле, тази сива мъгла, и усещате: „Аз имам сила да променя това“. Представете си, че държите факла, която ярко пламти с ослепителна светлина. Всъщност, тази светлина идва не просто от вас. Има стари енергии в България, които съдържат светлина и мъдрост от древни времена, и те са още тук. Те са вътре в планините, в земята на тази страна, и те чакат вие да си ги спомните. И така, с вашия факел от светлина вие ги приканвате да се издигнат отново. Почувствайте какво се случва когато правите това; сякаш красиви облаци и цветя се издигат направо от Земята. Тези енергии са специални, уникални; те са приноса на вашата страна към цялото човечество. Те говорят за една мъдрост, която е била почти забравена в този модерен свят.

Старата мъдрост на България има дълбоко осъзнаване на връзката между Небесата и Земята. Тук има осъзнаване, че Земята е „свещено“ същество. И в тази древна „тайна“ мъдрост лежи способността да се отдадеш на нещо по-велико от себе си. Но по-точно, да знаеш кога да се отдаваш и кога да бъдеш външно активен.

В тази модерна ера, която е доминирана от ума, голяма важност се отдава на правенето, постигането, на това да бъдеш активен. В наследството на тази страна е осъзнаването, че това е само една страна от живота, а не целият живот. Затова, когато древната енергия на България се издигне отново, тя може да помогне за стабилизирането на свръхактивната ментална енергия в света. Това е много съществен дар или принос от вашата страна. Моля, бъдете наясно, че когато живеете в България или сте българи, вие носите този дар вътре в себе си. Бъдете горди с това! Вие сте носители на древно знание.

Искам да завърша с молба всеки един от вас да държи тази факла от светлина в своето въображение и да я изпрати в сърцето на вашата страна. Тази светлина, която ние сега заедно създаваме тук, ще има положителен ефект и извън тази стая. Светлината е винаги по-силна от мрака, защото светлината е естествена. Всеки, който е нещастен и се чувства в мрак, жадува за светлина и за щастие.

Благодаря ви, че сте тук. Вие сте красиви ангели от светлина.

Майка Мария

България, 23 юли 2016 г.

http://www.jeshua.net/bg/

Новата Ера започна

Новата Ера започна

Йешуа чрез Памела Крибе

Скъпи приятели,

Новата Ера започна. Аз съм Йешуа. А съм с вас днес, в ден на радост и ви казвам: „Ние сме тук. Новата Ера започна!“. Новият свят се разкрива във вас и около вас. Вече започна. Новата Земя се проявява. А старата реалност на старата Земя се разпада и руши. Можете да видите потвърждение на това всеки ден в новините, в събитията от глобално ниво и в малките неща в обкръжаващите ви хора, намиращи се криза. Те са обхванати от личните си катастрофи във финансовата сфера, в областта на взаимоотношенията и здравето поради както им се струва, независещи от тях обстоятелства. Всички тези събития служат като катализатор, като пробуждащ зов, заставящ ви да погледнете дълбоко в себе си и да започнете да търсите какво има там в действителност. Какво ще намерите там и какво в действителност ви задържа към самите вас. Доколко сте твърди? Каква, принадлежаща на вас самите увереност, можете да намерите там? Увереност, не зависеща от това, което става във външния свят? Намирате ли там здрава основа или падате в бездънната яма на неувереността, страха и отчаянието? Ето какво прави кризата, истинската криза с човека. Вие се лишавате от каквато и да е увереност и всичко в живота ви се подлага на риск. Ето какво прави развитието на съзнанието с хората в тази област. Както на макрониво, в световната политика, икономика и култура, така и на микрониво, с цялото човечество и с всеки поотделно. Всичко това вече сте го изпитали, а някои и сега го преживяват – как всичко се движи, променя в техния живот. Това ера на интензивни промени и идването на новото. Това вече става видимо.

Приветствам ви за това ново нещо, което, виждам, се ражда във вас. Именно към тази ваша част се обръщам, изпращайки енергията си, а не към частта ви, затънала в стари страхове, съмнения и неувереност. Съсредоточавам енергията си тук, за да доведе до процъфтяване. Почувствайте енергията ми и присъствието ми. Почувствайте погледа ми, съсредоточен на най-ярката, оптимистична, мощна и красива ваша част и почувствайте как тя се затопля. Почувствайте как вие всички вече в действителност знаете и почувствайте, че сте тук, защото трябва да сте тук. Вие сте тук и със своята земна същност носите Светлината на своята Душа. Почувствайте я в своето сърце. Вие прикрепвате своята Звездна Светлина тук, на Земята. Желанието ви за вътрешно освобождение и осъзнаване се излъчва сега в Новите Начала. Нека тя ви води през целия живот. Повярвайте й.

Не е необходимо да правите това сами. Ние всички сме заедно тук. Почувствайте силата на нашата обединена енергия. Това не е сила, предприемаща действия, и не е постоянно заета с някаква власт. Това повече прилича на плодородна почва, засищаща ви леко и спокойно. Това са чувствата, възникващи при присъствието на съмишленици. Почувствайте тези родствени души около вас и тези, от по-голямото семейство, които сега ги няма тук. Те безусловно са много в Холандия (от там е Памела Крибе – бел. прев.) Вие не сте повече сами, противопоставящи се на установения ред или отвръщащи се от това, което ви принадлежи. Вие повече не сте сами.

Сега е време на промени и установения ред също се променя. Повече я няма старата увереност и това носи безпокойство и пустота в сърцата на хората. Нещата, които ни се струваха преди толкова дефинирани, и които бе възможно да се управляват и манипулират ментално, сега се прецеждат като пясък през пръстите. Това време призовава към по-голямо и дълбоко освобождаване на старото и създаване на истински нов фундамент по краката. Вие вече вървите по този път от известно време насам, затова можете да бъде пример за другите. Постъпвайки по този начин, чрез радостта да бъдете такива каквито сте, а не чрез действия или суетата да правите нещо. Сега можете да се отпуснете, ние вече сме тук. Новата Земя бавно расте и разцъфтява.

Енергията на Новата Земя е била неизползвана. Първо в границите на тази реалност, а също и в нейните недра, но никога не се е губила. Затова вие като Работници на Светлината често сте усещали, особено в предишни животи, че трябва да се криете в усамотени скрити кътчета и не сте можели да излезете, или не ви е било позволено да го направите. В днешното време старите структури се рушат и Светлината се освобождава, изтръгва се от тъмните ъгли.

Можете да излезете. И вие и енергията ви ще бъдат приветствани днес. Макар че можете да се почувствате неловко и да си задавате въпроса дали наистина това е възможно, моля ви щедро да споделите това, което сте натрупали в резултат на своята вътрешна работа – мъдростта, спокойствието и състраданието на сърцето си. Не крийте това повече. Покажете го на останалите. Позволете на Светлината да протича свободно. Почувствайте се на Земята като у дома си. Това е вашата планета и вашият Дом. Още повече, че аз виждам, че вие все още се борите със съмненията си и неопределеността: „Нужен ли съм тук? Дали обществото ще се възползва от посланието, което нося?“ – си мислите вие. Отговорът е – ДА! Но не е необходимо да мислите с термините на социалните структури или движения. Просто можете да ги игнорирате. В личния ви живот има много начини, чрез които Светлината ви може да се прояви ясно и недвусмислено.

Погледнете сега живота си в ежедневното обкръжение и потока на енергията в него. Вземете някаква конкретна ситуация и й позволете да се развие спонтанно. Не е важно къде ще е това – в семейството, на работа или с партньор. Позволявате ли на другите да ви видят такива, каквито сте? Осмелявате ли се да покажете истинското си лице или знанието, или мъдростта, или величието си? Или се криете зад гърба на страха и стария срам останал от всички ери и животи, когато е трябвало да се покривате на сянка? Настанало е времето да свиквате с този прелом.

Някои от вас все още проектират видението на Новата Земя някъде напред в бъдещето, мислейки че това е събитие в бъдещето, не сега, а някога напред. Но аз ви казвам: това е СЕГА. Епохата е съзряла и промените стават сега, посред хаоса. Точно сега сърцата на хората се откриват. Не се притеснявайте и заемете своето законно място посред всичко това. Как да направите това? Как да заемете мястото си в света? Какво да говорите, как да действате, как да живеете от душа, от сърцевината на сърцето си? Постоянната връзка с душата и движението заедно с нея в един общ поток е характерно свойство за Новата Ера, за Новата Земя. Следвайте сърцето си, защото именно там се крие основния ключ. И ако чувствате, че ви обхващат старите страхове и съмнения, приемете ги в сърцето си, но бъдете твърди: „Това повече не е мое. Вече преминах през тази ситуация. Моят път сега ме води през Портала.“

Осъзнайте какво ви зарежда и ви дава енергията на Новата Земя. Търсете такива хора, места или ситуации, които ви връщат към центъра ви, помагат ви да разберете кое сте и ви освобождават. Това вече може да ви се случи, защото се отворили пътя си. Призовавам ви: „Вярвайте си!“ Често мислено се принизявате: „Не, аз не мога да направя това, защото още не съм свършил това или онова, трябва да се освободя от еди-какво си, особено от всички мои страхове и съмнения.“ И в определен смисъл това е така. Но вие насочвате вниманието си към тъмнината в себе си. А аз сега виждам златото, което се крие във вас. Виждам сиянието на Новата Ера и ви призовавам да направите същото. Ще бъдете удивени и поразени от красотата, която се крие във вас и се стреми да се излее към света. Да виждате себе си като Светлина – това не е его или лъжлива гордост. В края на краищата това е Светлината на Бога, с това изключение, че Бог не е нещо извън вас, а сила, течаща през вас – неизчерпаема, искряща и творческа. Приветствайте собственото си великолепно сияние!

Разбира се, вие разбирате причините, поради които вашето човешко „Аз“ понякога е обхванато от страх, съмнения и тревожни мисли. Но не им позволявайте повече да ви изпълват. Почувствайте собственото си достойнство, почувствайте правото си да бъдете и се отнесете към старото в себе си и в другите със състрадание. Но не позволявайте повече на старото да ви отклонява. Вече минахте през това.

Това беше моето днешно послание, утвърждаващо, че вие сте вече тук, ние сме тук, Новата Земя е вече тук. Позволете на всички ваши клетки да танцуват и това чувство да прелее навън. Няма нужда повече да изпитвате небалансирано „даване“, желание за борба или потискане на себе си. Бъдете спонтанни, бъдете естествени като лъчите на Слънцето, като цветята, отразяващи прелестта на цялата Пролет. Позволете на Истинската си Личност да излива вдъхновението на сърцето си и не позволявайте на ума да повдига възражения и да ви лъже. Разбира се, бъдете добри към интелекта, към неговите съмнения и си позволете да му се присмивате от време на време. Вървете заедно с този радостен поток на Новата Ера, доколкото той ви чака всички вас. Възходът на Новата Земя идва чрез вас.

Йешуа.

Превод Таня Т.

© Pamela Kribbe

www.jeshua.net

Завръщането на освободената жена

Завръщането на освободената жена

Мария Магдалена чрез Памела Крибе

Скъпи приятели,

Днес сме тук тримата – Аз – Йешуа, Мария и Мария Магдалена. Ние се гордеем с възможността да бъдем тук с вас, нашите братя и сестри. Ние сме единни в сърцата си и присъствието тук на женска енергия особено ме разкрепостява мен, Йешуа. На мен се гледа като на този, който представлява енергията на Христос. Но това не е съвсем така. Заедно с мен, в моя живот имаше жени, които бяха жизнено важни за моята мисия. В онези времена не беше прието жени да правят това, което аз правех, да бъдат в ролята на учител. Но майка ми и Мария Магдалена бяха духовни воини. Те ми помагаха да посея семената на Христосъзнанието.

Днес говорим за мъжки и женски енергии. Моите родствени женски души и аз говорим с един глас. Женската енергия много пострада през вековете и това доведе до важни последици както за жените, така и за мъжете на Земята. От мъжкото доминиране са страдали не само жените, но и мъжете.

Преди всичко, ще разгледаме женските травми. Молим ви да си представите жена като олицетворение на цялата женска енергия. Унижавали са женската енергия и са се отнасяли много жестоко към нея. Това е оказало влияние върху жените, което ги е заставило да се откажат от долната част на тялото си, където се намира силата им. Особено когато е ставало въпрос за сексуално насилие, емоционалната травма, свързана с това, е заставяла жената да отклони съзнанието си от долната част на тялото си, да се отрече от нея. Това е затруднявало нейното самосъзнание и усещането за приземяване. Преместете жената пред вътрешния си взор. Тя представлява колективната женска енергия. Можете да видите белези в областта на корема й. Тя е отклонила съзнанието си от тази област, чувства се неуверено, затова не усеща земя под краката си. От вътрешността на корема й се носи стон на страдание и болка. И искаме да ви поканим всички вас, и мъже и жени, да я обгърнете нея и корема й със своята светлина. Така вие я давате и на себе си.

А сега с вас иска да говори Мария Магдалена.

Аз съм Мария Магдалена. Много ви обичам и винаги съм с вас. Аз съумях да се издигна над тази женска травма и сега искам много внимателно и нежно да се докосна до тази болезнена област, за да помогна на жените да се изцерят. Бих искала те отново да се раждат, изпълнени с радост и твърдост за това женската сила да може мирно да се върне в този свят. Аз не искам да воювам и да се боря. Идвам с мир и нося на всички жени особен призив. Вие всички сте били травмирани в миналото, но сега настъпи време да върнете силата си. Това е вашия век и вашето време. Искам да ви напомня, че мъжете сега също се нуждаят от помощ. Вие като жени, вече сте запознати с тази рана в областта на корема, с тази болка, травма и предизвиканата от тях деградация. Но какво се е случило с мъжете?

Доминирането в миналото на мъжката енергия, а също и на енергията на властта и гнета са принудили мъжете да затворят сърцето си. Идеалният образ на мъж е, че той трябва да бъде силен и твърд. Но по този начин мъжът се отделя, отчуждава се от своята чувствителна страна. Много мъже са заключени в областта на разума и им е много трудно да изразяват емоции и чувства. Невъзможността да се обърнат към чувствителната си страна, към женската си страна, също ранява. Нямайки достъп до чувствата си, вие не живеете пълноценен живот. Фактически, сте изключени от душата си. В много мъже живее чувството за самота и отчуждение, които могат да се възприемат също като белег, но в областта на сърцето.

И така, виждате, че и мъжете, и жените са получили травма в миналото. Женската рана е разположена в областта на корема, а мъжката – в областта на сърцето. Искам днес да кажа на жените: когато възстановите властта си и признаете истинската си сила, обърнете се към мъжете. Те се нуждаят от вашата помощ. Те усещат отчуждение от дома. Проявете добротата си и бъдете милосърдни към тях. Само като резултат на мира между вас може да се роди Новата Земя. Ако мъжете и жените разберат и признаят раните си един на друг, те ще могат да построят мост едни към други.

Моля жените да се присъединят към мен и да изпратят светлина в тази рана в областта на корема. От тази светлина ще се оформи връв, отиваща право към Земята. Почувствайте връзката си с Майката-Земя като с жена. Вашата женска енергия е толкова силна и необходима за живота. Спомнете си истинската си сила. Почувствайки издигнатото си самосъзнание, обърнете се към мъжете и изпратете светлина в тяхната рана в областта на сърцето.

Вие сте на прага на новото време. Жените и мъжете са призвани да се обединят. Радвайте се и се смейте отново като хора. Призоваваме ви към това. В много от вас виждам изморени воини. Много сте се борили и сега сте уморени и разочаровани. Изцелението на болката ви е в основата на един много обикновен живот. Имам предвид усещане на връзката със Земята и получаване на удоволствие от обикновените човешки радости. Любовта между мъжете и жените, дружбата между еднакво мислещи хора, живот в обкръжение със свои и природа – това е обещанието на Новата Земя.

Дълбоко преживях женската си рана по време на своя живот на Земята. Бях близка на Йешуа. Можех да почувствам както неговата сила и мъдрост, така и болката и съмненията. Имаше дълбоко разбиране между нас. Изпитах силна тъга и печал, когато беше принуден да напусне Земята, когато беше убит. Често се случваше когато говореше с нас, аз да чувствам посланията му не само с главата си, а и с цялото тяло. Аз не исках да споря за неговите идеи и послания, както правеха това неговите ученици-мъже. В това отношение аз се отличавах от тях. Те понякога ми се присмиваха и от време на време се чувствах самотна. Мислех се за „дива”, освободена жена и не се вписвах в никакви рамки. Сега ми е много радостно да видя, че освободените жени отново са приветствани във вашия свят! От времето на Йешуа насам много се е променило. Казвам ви: освободените жени ще станат лидерите на новия свят! Призовавам ви да отстоявате истинската си сила. В миналото, освободена, т.е. независима, страстна, не вписваща се в никакви рамки жена, обикновено е получавала клеймото на истеричка. В Средните Векове такива жени са ги наричали вещици. Но в действителност тези жени, и аз бях една от тях, ги е движила любовта. Сега отново настана време жените да покажат истинската си сила. Но не агресивно, а по начин, помиряващ мъжките и женските енергии.

Благодаря, че бяхте с нас днес.

© Pamela Kribbe

www.jeshua.net

Превод Таня Т.

Два типа тъмнина

Два типа тъмнина

Йешуа чрез Памела Крибе

Скъпи приятели, аз съм Йешуа, стар ваш приятел, който се радва да сподели с вас този следобед. Това е нещо, което силно желаете, защото се чувствате изоставени и изгубени тук на Земята. Тук съм, за да ви припомня истината, която лежи във вас, във вашата душа. Тази истина не може да се види с просто око и вие често губите връзка с нея, когато сте заети с вашите дейности и отговорности.

Моля, отделете малко време да останете неподвижни и нека целият външен натиск да отпадне. Почувствайте тишина дълбоко във вас. Не мислете, че тишината в сърцето ви е нищожна. Но тя може да се усети, ако се отдръпнете от шума и суетата на ежедневието. Ние сме тук днес, за да предприемете това отдръпване, за да може да си спомните кои сте и да усетите енергията, която ви дава тази тишина. Това ви позволява да започнете да живее отново, но сега с повече лекота и радост.

Животът на моменти изглежда че е битка, но това не е начина, по който би трябвало да бъде. Вие тук сте основно, за да изпитате себе си, да си спомните за своята сила и красота като лъчисти ангели на светлината, както и да споделите тази светлина с другите. По този начин вие ще се чувствате като у дома си на Земята. Животът ще стане отново лесен и радостен.

Така, приближете се заедно с мен и не забравяйте източника, от който сте произлезли: нетленната, вечна Светлина, която непрекъснато се променя, приема нови форми, но въпреки това остава неделима. Вие сте част от този поток и в действителност нищо не може да ви се случи. Вие сте в безопасност, дори сега, когато обитавате земно тяло. Вие сте в безопасност дори и в този свят, в който доминират сблъсъците и конфликтите.

Днес ние ще говорим за Светлината и тъмнината и затова как да осветлим тъмнината. А какво е тъмнината? Тя е нещо, което предизвиква съпротива във вас като човешки същества. Никой не иска да живее в тъмнина; никой не иска да изпитва болка, тъга или страх. И все пак тя е част от живота ви. Но защо съществува тази тъмнина?

Хората са си задавали този въпрос от векове. Да започнем с това, че много зависи от това как се задава този въпрос. Задавате ли въпроса открито: „Защо съществува тъмнината; защо се случва на мен; какво трябва да направя?” Или може би поставяте въпроса със страх, гняв и съпротива: „Защо тъмнината присъства в живота ми, как мога да я победя или избегна?” Почувствайте отчаянието и съпротивата, които последните въпроси изразяват, осъзнайте ги като емоции, които се намират вътре във вас.

Най-голямото предизвикателство за вас като човешки същества е да се изправите смело пред ситуации, които първоначално отказвате да приемете; да се изправите пред нещо, които искате да избегнете на всяка цена. Изисква се голяма вътрешна сила да приемете събитията в живота ви под формата на тъмнина. Ако не успеете да откриете тази вътрешна сила, тъмнината става по-дълбока, а отчаянието ви се засилва.

В действителност има два вида тъмнина в живота. Първия вид е нещо външно, което се случва докато следвате своя житейски път. Може да е раздяла с някой, когото обичате, загуба, болест или инцидент, всичко, което дълбоко ви травмира: криза, голям удар. Ще нарека това „тъмнина едно”.

В следствие на такива удари идва и вашата реакция, вашия емоционален отговор. Всяко човешко същество е склонно да се противопоставя на съдбата си, да се движи срещу тъмнината. Но ако упорствате прекалено, ако се затваряте в себе си, ако се криете от това, което се случва в живота ви, тогава се появява втори слой тъмнина. Ще я нарека „тъмнина две”. Тя обгражда „тъмнина едно”.

„Тъмнина едно” ви отвежда в област на интензивни, дълбоки емоции. Някои събития от живота ви ви носят много тъга, страх и болка и докато изпитвате тези емоции, вие сте още по- осезаемо живи. Дълбоките емоции ви поразяват, шокират ви. Тогава идва въпроса имате ли достатъчно сила да повярвате, че тези преживявания биха ви отвели на едно по-високо ниво. Да вярваш в такъв живот има своя смисъл, въпреки че като човешки същества, често не разбираме това.

Ако трябва да бъдем още по-точни – да приемем, че душата може сама да е избрала да премине през такива условия, да изкара нещо на повърхността, да излекува нещо, което не сте знаели, че се нуждае от лечение. Идва момент на избор, изправени пред трудни обстоятелства – приемане или съпротива и затваряне.

Човешко е да кажете „не”. Не мога да кажа, че това е грешно, но по тази начин добавяте още един слой тъмнина върху вече съществуващия. Този слой ще наречем „тъмнина две”, втори вид тъмнина. Тази тъмнина идва от вътре; това е вашата реакция на „тъмнина едно”. Ако продължавате да казвате „не”, потокът на вашите емоции ще спре. „Не, аз не искам да преживявам това; отказвам; не мога да го приема.” Ще се изпълвате все повече с негодувание, гняв и горчивина. Тези чувства не са истински емоции, те са критика, която парализира естествения поток от емоции вътре във вас.

Животът винаги подлежи на промяна. По същество, той може да ви даде възможности за израстване или изцеление, за ново начало. Но ако упорствате на казвате „не”, вие блокирате тези възможности. Ако продължавате да мислите, че живота не е това, което трябва да е и го осъждате, то автоматично се изключвате от него. Ако тръгнете по този път, вие ще достигнете най- дълбоката тъмнина, която човешко същество е способно да изпита. Тя не е „тъмнина едно” (външните обстоятелства), която води хората до най-дълбоките нива на тъмнината, а упорития отказ да приемете емоциите, пораждащи се от „тъмнина едно”. Това е „тъмнина две”: вътрешно огрубяване и изолиране от чувствената природа.

Как човек може да донесе Светлина в тази тъмнина. Ако някой попадне в първия вид тъмнина и е много тъжен, обезпокоен и в затруднено положение, все още може да достигнете до него. Те все още са живи, те все още са в контакт с емоциите, преминаващи през тялото и психиката им и активно търсят смисъла зад това, което им се случва. Такива хора са все още здрави от психологическа гледна точка, дори и да са изправени пред много тежки ситуации. Човек попаднал в „тъмнина едно” има нужда от успокоение и съчувствие и те са способни да приемат и оценят един любящ жест някой друг – те все още са живи.

Но ако някой продължава да упорства в отказа си да приеме обстоятелствата, да продължава да казва „не”- такъв човек се затваря към любовта. Те се затварят също не само към вътрешната Светлина, но и към Светлината отвън, която идва от другите хора. Това е самота, усещане за изгубеност – това е ада на Земята. Всеки от вас познава този ад. За повечето хора затварянето започва още в детството им.

Обръщали ли сте внимание как децата се държат спонтанно и без задръжки и как лесно показват емоциите си? Тези емоции често минават много бързо, защото нямат прегради. Като цяло, животът свободно преминава през децата. Разбира се има и изключения, защото някои деца носят товар от ранно детство или минал живот, но мисля, че разбирате какво имам предвид. Да бъдеш дете е да си в състояние на относителна отвореност. Детето е жизнено и спонтанно и не би могло да бъде по друг начин; то все още не се е научило да овладява себе си както възрастните.

Но когато израствате, вие започвате да изпитвате емоции, с които не знаете как да се справите. Хората са обучени да се плашат от трудни емоции. Често възрастните около вас не ви помагат да разберете тези емоции и да говорите за тях. Повечето от вас се объркват още като деца. Започвате да вярвате, че сте странни и различни. Може би като деца все още сте изпитвали вдъхновение, ентусиазъм, любов, мечти. И тези мечти са разтърсени от категоричността на реалността. Без да разбирате какво се случва, вие започвате да поставяте бариери, създадени от страх, предразсъдъци, които съществуват във вашата семейна среда, в училище или сред хората, които срещате. Вратите се затварят и това най-често се случва подсъзнателно.

Вижте дали може да откриете детето в себе си, символ на спонтанността. Дете, което е жизнено, непредубедено и казва „да” на всичко, което му се случва. Представяте ли си да казва „да” както на радостта, удоволствието, забавлението, така и на мъката, страха и яда? Представете си, че това дете вътре във вас иска да се покаже. Защото то все още е там; времето и пространството са илюзия. Във вътрешната реалност нищо не се губи.

Представете си за момент, че едно усмихнато дете се приближава към вас. Във въображението си го чувате да казва: ”Помниш ли кой съм аз?”. Погледнете детето и го попитайте какво може да направите за него. Има желания, които детето желае да види изпълнени, желания, които сте пренебрегвали от дълго време. Оставете детето да говори за момент. Детето защитава Вашето „да”, тази част от вас, която иска да живее, затова оставете го да ви говори.

Децата умеят да се доверяват. Като възрастни, вие усвоявате идеи, изпълнени със страх и недоверие и това подхранва желанието ви да казвате „не” на живота и ви отвежда в дебрите на „тъмнина две”. Помислете дали сега може да придадете въображаема форма на „тъмнина две”; тази част от вас, която се противопоставя на живота, която повече не иска да изпитва болка и която в действителност иска да избяга от живота. Усещате ли елемента на свиване и затваряне в себе си? Може ли да го почувствате физически или да си представите цвят, асоцииран с това усещане?

Има една част от вас, която се чувства много изморена и не желае повече да живее, защото е преживяла твърде много болка. Почувствайте тежестта на тази част. Бихте ли я приели? Не се опитвайте да я променяте веднага; опитайте се да разберете как е възникнала. Никой не се затваря умишлено поради нежеланието си да живее. Това е акт на отчаяние; това е незнание, че съществува друг начин на живот, който ви освобождава от рефлекса на затварянето.

Не ви моля да кажете „да” само на „тъмнина едно” във вашия живот: трудните моменти, болестите, болката, това, което не иска повече да живее. Моля ви да кажете също „да” на „тъмнина две”, на това, което се е затворило вътре във вас като резултат от болезнени преживявания. За да достигнете тази част във вас, нужно е да бъдете много нежни, защото настояването и принудата не работят тук.

Това е същността на Светлината; Светлината, която може да проникне в тъмнината. Светлината, която може да достигне всяко ъгълче, защото тя не осъжда. Тя не казва: „О, това е лошо, трябва да разрушим тези блокажи, защото живота трябва да потече отново”. Никога не се казва така. Светлината просто казва: „Разбирам”. Светлината казва: „Беше ти много трудно, мога да разбера това. Мога да видя как си се затворил.” Светлината е нежна. Тя може да проникне в най-дълбоката болка и в най-закоравелите човешки души.

Отново ви моля да се отворите към Светлината. Ако не може да откриете това желание в себе си, ако не може да почувствате тази отвореност, която да прогони „не”- то, тогава оставете нещата така, защото Светлината е винаги там. Тя е с вас във всеки момент на отчаяние, което е толкова дълбоко, че ви се струва, че няма Светлина. Тя е там през времето, когато тотално сте изгубили връзка със себе си.

Истината е, че Светлината не ви принадлежи, тя принадлежи на всички. Цялата вселена е Светлина. Всичко е пропито със Светлина. Знайте, че съществува и повярвайте в живота. Знайте, че дори през най-тъмната нощ, вашата душа винаги е близо до вас и ви докосва със Светлина и утеха. Светлината е с вас, животът е с вас.

Моля ви да се отдадете на Светлината. Светлината означава да кажете „да” не само на трудностите в живота, но също и на съпротивата към дълбоките емоции. Станете отново деца. Живейте! Кажете „да” на всичко. Обгърнете се със състрадание и разбиране. Виждам вашата сила. Във всеки от вас гори пламъка на осъзнаването, сияеща Светлина. Аз съм тук да ви припомня това.

Превод от английски Диди Маринова

© Pamela Kribbe

www.jeshua.net

Взаимодействието между земята и душата

Взаимодействието между земята и душата

Послание от Земята – публикувано на 13.12. 2017 г.
Чрез Памела Крибе

Скъпи приятели,
Аз съм Земята. Почувствайте ме под краката си и във въздуха, който дишате. Слейте се с мен за известно време и се отпуснете. Напрежението, което възниква от дейността в главата ви, се натрупва в тъканите и мускулите на тялото. Знайте, че тялото ще ви помогне да се освободите от тази напрегнатост, защото за него не е естествено да задържа толкова много напрежение, то желае да го освободи. Нека умът ви стане празен. Насочете вниманието си към долната част на тялото. Почувствайте стъпалата, глезените, коленете и позволете на вашия дъх да се спусне бавно в коремната област.
Една от причините, поради които често не чувствате сигурност и безопасност в живота си, е, че тялото ви не е добре заземено. В повечето случаи съществува основно напрежение, което ви дърпа нагоре и ви кара да насочвате съзнанието в главата си – и вие правите това твърде често. Тогава сте затрупани от мисли за други хора, за това, какво още трябва да свършите или какво не върви добре – като цяло с мисли, които предизвикват безпокойство и тревога, и дори понякога не са свързани с реални факти.
Сега си починете от напрегнатата дейност с главата. Вашето тяло може да ви помогне за това, то също желае да се отпусне и да почине. Оставете напрежението постепенно да изчезне и вашите мисли да се успокоят. Почувствайте вашите корени дълбоко в Земята. Тялото ви принадлежи на тази Земя, то е нейно продължение, нейно изражение. Клетките във физическия ви носител знаят как да постигнат баланс. Запитайте тялото си: „От какво се нуждаеш, за да се отпуснеш?”, „Какво ти е необходимо, за да ме измъкнеш от главата ми?”, „Какво може да ми помогне, за да поддържам твоето естествено състояние?”. Тялото съдържа в себе си много мъдрост и е без его. То иска да работи с вас и да ви служи, и по природа се стреми към баланс.
Ако погледнете кои емоции най-много нарушават дейността на тялото, ще видите, че страхът е на първо място. Той сковава енергията ви и вие губите заземяването си, което на свой ред ви кара да не обръщате достатъчно внимание на естествения поток на енергията между сърцето, тялото и душата. Когато сте завладяни от страха, вие се свивате,ограничавате се до вашето его и оттегляте светлината от тялото си. Светлината вече не може да преминава по естествен път през физическия ностител и да се излъчва навън. В резултат на това свиване, ставате изморени и изтощени, и тялото ви не се подхранва по оптималния начин.
Втората енергия, която разтройва тялото, е натрапчивото желание за контрол – да искаш да контролираш всичко, да искаш да подреждаш всичко, да искаш да подчиняваш всичко. Когато настоявате да имате прекален контрол, да ръководите със сила и да се опитвате да диктувате обстоятелствата, тогава оказвате прекален натиск върху живота. Искате да го държите в ръцете си и това ви изтощава. В крайна сметка всичко се проваля и вие стигате до объркване, защото се опитвате да контролирате живота с главата си, без да се съобразявате с по-големите сили над вас.
Искам да ви разкажа за взаимодействието между душата и Земята. Душата ви е много по-възрастна от този живот. Тя е посещавала Земята многократно и всеки един път се е опитвала да създаде канал, да формира път към Земята. Тялото ви винаги е готово да сътрудничи за това. То иска да приеме душата и да й позволи да излъчва светлината си, защото това е нещо естествено за него и по този начин самата Земя се подхранва. Обичам да приемам светлината ви!
Душата се спуска по вертикалния поток и тялото се изпълва със светлината на душата – то се подхранва и вдъхновява от нея. От тялото, светлината преминава и към Земята. От тази гледна точка, няма нищо притеснително и всичко е наред. Тогава от къде идва безпокойството, напрежението и натрапчивото желание за контрол? Тези обсебващи, реактивни енергии произхождат от човешкото общество. Те идват от мисловните форми, които преобладават там – схващания, стандарти, преценки, убеждения, особено тези от миналото.
Така че, заедно с този вертикален поток от Небесата към Земята, където душата и тялото ви стоят в позитивна връзка един с друг, има и един вид противодействаща сила. Това се случва повече в хоризонтална равнина. Тези хоризонтални течения са противостоящите сили на обществото, които са базирани на страха и осъждането, на идеята, че животът на Земята е изцяло свързан с оцеляването, борбата и конкуренцията с ближните.
Почувствайте за момент тези енергии в тялото си. Първо обърнете внимание на положителния поток от горе на долу, как душата ви иска да се спусне и Земята иска да приеме вашата светлина през тялото ви. Ето така е предвидено всичко да се случва. Вижте дали може да почувствате този поток от главата до петите без никакво прекъсване. А сега почувствайте влиянието, което идва от обществото. То е съвкупност от страх, борба, надпревара, необходимост да бъдеш по-добър от другия, тежък труд, лични и служебни задължения, финансови задължения. Вижте какво ви причинява този поток. На чисто физическо ниво може да го усетите в стомаха и коремната област, в гърдите, горната част на гърба и в гърлото.
Много е важно по вашия път да усещате връзката с вертикалния поток, връзката между Небесата и Земята, между душата и тялото. Важно е да сте верни на този поток, така че да имате непоколебимата увереност, че сте способни да се изправите срещу противостоящите сили на страха и недоверието, и в крайна сметка да се освободите от тяхното влияние.
Когато започнете да усещате по-осезателно тази вертикална връзка, ще започнете да формирате своя противоположна сила, която ще неутрализира старите енергии и проникващата във вас светлина ще може да навлезе в света. По този начин ще дадете своя принос в преобразуването на колективната енергия на Земята и тя ще бъде по-светла и сияйна, а за другите хора да бъде по-лесно да открият и повярват в своя вертикален поток.
Когато живеете чрез душата, имате възможност да определяте своя живот. Това се случва не само като се настроите и хармонизирате с вътрешната си светлина (с вертикалния поток), а също и като се отделите от старите енергии в обществото. Тогава извършвате двойна промяна. Скъсвате със стария свят и прекрачвате в нов такъв, който постепенно се появява на Земята и се превръща в реалност.
В този смисъл, вие сте пионери на съзнанието, работници на светлината, които съдават нови възможности, просто като пътуват по своя път. Много от вас се намирате на границата на този нов път. Въпреки това, все още може да се чувствате засегнати от противоположните сили, които ви дърпат назад и оказват влияние върху вашия кураж и вяра. Когато това се случи, имайте милост и състрадание към себе си. Детето във вас е живо, то от една страна е изпълнено с вдъхновение за постигане на своите небесни мечти, а от друга страна е крехко и чувствително към любовта и признанието от другите. Това дете се нуждае от вашето силно и устойчиво съзнание, което да го държи под крилото си, когато е необходимо.
Представете си, че това дете се намира в областта между корема и сърцето, в средата на тялото. Почувствайте неговата проницателност. В своята автентичност то не се занимава с мнението на обществото – какво може и какво не може да прави, то е точно такова, каквото е. Почуствайте за момент тази сияйна светлина. Това дете е красиво преливане на небесните и земните енергии във вас. В същото време е дете, което трябва да се научи да намира своя път в земната реалност и за това се нуждае от вас.
Когато детето е обхванато от страхове: чувства, че е твърде малко, че не може да се изправи срещу страха, срещу негативността или срещу мненията, преценките и осъжданията от външния свят, то се нуждае от вас, за да се почувства обгрижено и подкрепено. Когато това дете търси любов и признание извън себе си, това, което ще му помогне и ще го подкрепи, е вашето намерение да му дадете всичко, от което се нуждае. Обгърнете го вашата сила и любов.
Границите също са важни за него. В тази земна реалност е от съществено значение, детето във вас да се научи кога да дава и кога да получава, и кога е уместно да не въвлича себе си и да поставя граници. Почувствайте как то се нуждае от тази ваша непоколебимост и му я дайте.
Може би си мислите: „Това дете вече не знае ли тези неща!?” Детето има нужда от възрастен, от водач, за да намери своя път в земната реалност. По своята природа детето е безгранично, но то е такова, в реалност, в която неговата енергия е идентична с енергиите около него, когато има сходно мислене и обмена на енергиите се случва по естествен път. Но в тази земна реалност и във всяка социалната среда, е необходимо да знае, къде енергията е добре приета и може да се движи свободно и къде и кога да я оттегли и да постави граници.
Това е процес на хармонизиране и вие трябва да помагате на детето. Чрез неговите емоции то ви показва от какво се нуждае – дали е тъжно в определена ситуация, дали е ядосано или ограничено. И от вас зависи дали ще се отзовете на този сигнал, за да го защитите и подкрепите със своите действия. Това е вашата работа като възрастен. Тогава детето се чувства сигурно и спокойно под вашето наблюдение.
В ежедневието ви, цялата светлина, която получавате от душата си, е необходимо да преминава към Земята. Детето във вас иска да приема, да излъчва и да живее с тази енергия, но също така, то може да бъде разтревожено от противостоящите сили, които съществуват в света. Вие можете да го ръководите. Вие сте канала между душата и вашето дете.
Когато от сърце искате да се свържете със Земята и да следвате своето вдъхновение, може да си представите, че с лявата ръка държите душата си. Представете си я много по-голяма от вас. Тя стои отляво на вас и вие държите ръката на тази фигура на душата, която е толкова важна за вас. Можете да я видите като ангел или като красива сияйна фигура. Почувствайте поразително красивата, величествена светлина на тази фигура, пропита с любов, радост и мъдрост.
Сега си представете дете, което стои от дясната ви страна и също държите ръката му. То е толкова красиво и сияещо, но по детски начин, невинно, понякога наивно и от време на време импулсивно. Детето е пазителя на жизнената ви сила, то съдържа вашите корени към Земята. То е връзката ви със Земята, и смисъла е, че във вас се осъществява обединение между душата и детето, между Небесата и Земята. Забележете дали сега можете да почувствате детето отдясно и душата отляво на вас. Бъдете свързващото звено между тях.
Като друг вариант, може да си представите, че душата ви стои зад вас, като голяма, топла и любяща фигура, докато детето се намира в центъра на коремната област. Позволете на енергията да тече отзад напред. Който и начин да използвате, осъзнайте вашата позиция по средата – вие сте посредника. Вие управлявате потока от енергия.
Иска ми се да илюстрирам това по-конкретно. Представете си ситуация от ежедневието, свързана с вашата работа, която първоначално ви е привличала. Постепенно започвате да си казвате: „Това изобщо не е за мен, в мен има нещо, което не кореспондира с тази работа”. Изпитвате недоволство и вероятно спите зле. Усещате напрежение в тялото си и се опитвате да го премахнете без да търсите причините за това. Вероятно един от проблемите е, че не сте оценени достатъчно или чувствате, че не можете да изявите себе си в тази работа. Това е валидно за много от вас.
Това се случва, когато силата на душата започне да се пробужда. Тя чука на вратата ви за промяна и това поражда безпокойство. Може да се каже, че детето във вас реагира, като се раздвоява в два аспекта. От една страна, то копнее за повече въображение, свобода и пространство за движение. Изпитва необходимост да играе и твори. От друга страна, се страхува да не бъде смъмрено, защото се отклонява от отъпкания път, стремейки се да направи нещо ново, извън общоприетите обществени норми.
Детето естествено е по-уязвимо към външно влияние и за това се нуждае от вашата сила, постоянство и решителност, за да не се подава на това влияние. То се нуждае от вас за да се освободи от чувството на тревожност, раздразнителност и страх, и да се остави на вашата сила на душата. Вижте как играете ролята на посредник. Всеки път, когато сте по-отворени към душата си – а вие искате това, защото това е целта на вашия живот – вие се грижите за детето във вас да се чувства сигурно и спокойно.
Ключът към осигуряването на тази сигурност, е да знаете, че вие сте опората на това дете, не светът, а вие. Вие сте тези, които учите детето, че сте способни да му предложите сигурността, от която се нуждае, така че то да не търси тази безопасност от родителите, работната среда, приятелите или колегите. Вие сте опората, основата е във вас. Това е вашата работа – като посредник между Небесата и Земята. Бъдете родител на детето във вас, бъдете неговия настойник и защитник. Тогава енергията на душата ви може да се спусне дълбоко в областта на корема, в емоциите и корените ви. При това положение, детето във вас може да се чувства сигурно и подкрепяно и да излезе с увереност във външния свят.
При много хора се случва така, че те са отворени към светлината на душата си и към вдъхновението, което идва с нея, но въпреки това, областта на корема им остава затворена, защото там има емоции на страх, които те не искат да видят, поради чувство на срам или безсилие. В резултат на това, вдъхновението и светлината на душата не могат да се закрепят в достатъчна степен, не могат да се вкоренят правилно в ежедневния живот, в ежедневното мислене и поведение, което в крайна сметка води до възникване на дисбаланс. Резултатът е огромна пропаст между вашите мечти и желания от една страна, и ежедневната реалност от друга. Знайте, че намерението на душата ви е да преодолеете тази пропаст, така че да вярвате в нея и да реализирате своите мечти и желания.
Хванете детето за ръка, научете го да се обръща навътре и да идва при вас, когато е изпълнено със съмнения и неувереност. Научете го да бъде независимо от влиянията на външния свят. Тогава ставате силни, могъщи и заземени, и потокът на душата ви може да бъде насочен към Земята.
Този процес се осъществява стъпка по стъпка, и всеки човек минава по уникален път. Почувствайте силите на Небето и Земята, които искат да ви подкрепят в този процес, и в същото време осъзнайте главната си роля на посредник. В тази роля се крие вашето величие: да си сътрудничите със силите на Небето и Земята, с душата и с детето във вас.
Благодаря ви за вниманието. Моето най-голямо желание е да разпространя любовта си към вас.

Превод: Станислав Николов

http://www.jeshua.net/

Това е за вас

Това е за вас

Сутрин с Йешуа, 20 септември 2007 година

Скъпи приятели,
изпълва ме радост, защото днес съм с вас и мога да споделя енергията си. Споделям я с вас, но вие също споделяте своята. Светлината ви сияе и осветява света, дори да не осъзнавате напълно това. Носите промени на Земята, тук и сега, в тази ера на големи изменения.

Сега разгръщането на Светлината е като взрив. Съзнанията на Земята се развиват и това принуждава тъмнината да изпълзи от местата, където се е крила досега. Това изважда на повърхността, пред погледа на всички, много стари и прогнили неща. Ето защо времето изглежда в проявите си, толкова противоречиво. Съзнанието нараства, но може да потъмнее, преди Светлината да се установи здраво във вашия свят.

Вие сте тези, които изваждате старото на повърхността. Със съзнанието си, със Светлината си го предизвиквате да се разкрие. Чувствате се призвани за това. Вие сте Работници на Светлината, Души, които усещат своята мисия. Движени сте от зова, който ме беше завладял и мен, когато бях на Земята. Мнозина от вас ме следваха тогава или, казано по-точно, следваха енергията и учението, които разпространявах. Аз съм сърцето ви, душата ви, а не просто човек, който е живял някога на Земята и се завърнал сега при вас. Тук съм пред вас като израз на Христовата енергия, вашата свръх душа, енергията, която ви свързва с източника ви и произхода ви. Това поле от енергия се приближава все повече и повече към Земята, докосва се до много човешки сърца и въздейства на емоциите им.

Тази вълна от Светлина смущава силно хората, които не са готови да се променят. Те не се чувстват в безопасност, усещат липсата на смисъл в живота си и не разбират, какво да правят с тези смущаващи емоции. И точно вие сте тези на Земята, които излъчват Светлината си за тези хора. Вие сте пионерите – учителите на Новата Ера. Сега може да се попитате: „Готов ли съм за това? Как трябва да го правя? Как да излъчвам или изразявам светлината си?”. Отговора е много по-прост, отколкото ви се струва. Вече правите всичко това. Правите това, за което сте дошли.

Един от многобройните поводи за съмнения е, че се боите да се срещнете със собственото си величие. В ежедневния си живот все още пазите много негативни мисли и емоции за себе си, което ви кара да се учудвате: „Действително ли съм закотвен и вкоренен на мястото наречено Земя, действително ли тук е моят дом? Действително ли изпълнявам мисията си тук?”. А аз ви казвам: дори страхът, отчаянието и унинието да ви предизвикват, сте в състояние да изпълнявате своята мисия. Защото точно на мястото, на което сте, има най-голяма нужда от светлината ви. Никой освен вас не е оборудван по нужния начин, за да излекува собствената си болка. Осветявайки с любов и съчувствие тъмнината в самите себе си, вие демонстрирате пример на светлинен работник, който излъчва и за тях и им дава мъжеството да осветят и себе си.

Вие сте древни и сте отдалеко. Близо сте до завършване на цикъла от въплъщения. И в края на този цикъл, енергиите ви са станали нежни, пълни със съчувствие и мъдрост. Но вие също сте обезкуражени. От време на време се чувствате подтиснати, когато виждате състоянието на Майката Земя, това прекрасно творение на растителното, животинското и човешкото царство, което може да е изпълнено с толкова много живот. Също така, когато наблюдавате взаимоотношенията на другите, усещате, че нещо недостига. Не ви достига определена откритост, любов, веселие, усещане на съпричастност. Тъгувате по реалност, където можете да споделяте всичко това с другите. Това ви причинява болка. Боли ви за този свят. Боли ви за хората около вас. Боли ви за самите себе си. Вътре в себе си усещате дълбока любов и тъга, които ви е трудно да въплътите тук, на Земята.

Но повтарям ви, намирате се в началото на Новата Ера. Вярвайте. Тук съм за да ви подкрепя и да засиля мъжеството ви. Вие сте тези, които пресичате бариерата, тези, които продължават моята работа. Вие сте Христос на Новата Ера. Когато чувствате умора, загуба на доверие, моля ви, обърнете се към тези нови възможности, пробуждани от Светлината и ги приемете. Не се опитвайте да се сражавате със страха и унинието си. Дайте ми възможност да се погрижа за тях. Усетете енергията ми тук и сега. Аз съм с вас.

Аз – това сте вие. Ние сме едно. Позволете на светлината и подкрепата на Христовите енергии да са с вас и усетете, как всички вие сте свързани с този мощен източник на Светлина. Вие сте Христос на Новата Ера.

Сега искам да ви помоля да съсредоточите внимание си върху наранената си част, върху вътрешното дете, което се е чувствало бито и унижавано в продължение на много животи. Много сте преживели, както в този живот, така и през миналите. Това скъпо дете, разположено физически в областта на корема, изисква особени грижи и внимание. Има особено голяма нужда от търпение и доверие от ваша страна. Това дете, вашата емоционална част, не може да бъде излекувано за кратко време. То е наранено дълбоко и затова създава в живота ви негативни емоции, такива като страха, самотата, усещате се изоставени. Тези емоции сочат най-дълбоката ви рана. Това дори не е смъртта, от която се страхувате най-много. Това е усещането за отделеност от Бога, което е най-голямата ви мъка. Усещането за отделеност от любящото присъствие на Духа, отрязани от естествената Светлина и единството на Съзнанието, създава най-тежкия товар вътре във вас. Моля ви да обърнете внимание на болката в себе си и да протегнете ръка на вътрешното си дете.

Просто си представете, че сте ангел, представител на царството на Светлината и усетете как ангелската енергия ви обгръща с мека и топла мантия. Това е златна енергия, която се грижи за вас и можете да усетите как се движи около вас, от главата до стъпалата на краката. Обърнете внимание на златните потоци, които се насочват към корема ви, към малкото и невинно дете там. Кажете му без думи, че е дългоочаквано и безценно.

Приветствайте старата си болка и й позволете да бъде. „Можеш да бъдеш част от живота ми. Не се отричам от теб.” Това е състраданието, за което жадувате. Това е, което ви прави единни. Енергията за подкрепа на собственото ви наранено аз, която не дава на вътрешното ви дете да остане самотно – тази енергия ви прави Христос. В ежедневието си, всеки път, когато се съпротивлявате на болката, желаейки веднага да се избавите от страха и гнева, укорявайки се – така подвеждате вътрешното си дете. Като се съпротивлявате на болката и осъждате поведението си, предизвикано от нея, се отчуждавате от вътрешното си дете. Казвате: „Не искам да се страхувам повече или да тъгувам, или да се гневя. Просто искам да съм щастлив. Защо не ми се удава? Ненавиждам се!”. Но детето във вас плаче и ви търси. То не може да бъде излекувано със съпротива и осъждане.

Дайте си време за лечение. Когато усещате съпротива, спрете се веднага и седнете. Не се изоставяйте. Заради детето, позволете на съпротивата да си тече, както си тече. Бъдете заедно с нараненото дете, позволете на златната ангелска енергия да го обгърне. Не се плашете да бъдете величествени. Отделете за самолечението толкова време, колкото е необходимо. Не подценявайте нуждите си и сериозността на болката. Отнасяйте се сериозно към тях. Избрали сте въплъщението на Земята, за да се излекувате. Вътрешната трансформация, през която преминавате, е точно задачата, която трябва да изпълните, за която сте призвани, това, което Земята очаква от вас.

Проявете състрадание към болката си. Погледнете в лицето на вътрешното отчаяние и му кажете: „Тук съм, с теб. Аз СЪМ ангел, носещ светлина. В земята обетована ще те отведа. Не се страхувай, до теб съм, зад теб и пред теб. Не съм дошъл нито отгоре, нито отдолу. От душата ти съм дошъл. Аз съм твоята същност.”

Вие ставате ангели в плът. Ангели въплътени във физическата материя. Във вас има много, което можете да споделите с хората, но не му позволявайте да ви разсейва. Вие сте номер едно в собствения си живот и трябва винаги да сте в контакт с вътрешната си детска част. Щом усетите, че емоциите ви излизат изпод контрол, щом усещате неловкост, напрежение, безпокойство и раздразнение, незабавно вземете мерки. Това е много по-важно от много други неща, които трябва да направите през живота си. Дори останалите хора са на второ място. Целият ви живот си е ваш. Можете само да насочите ангелската си светлина към човешкото си същество, ако искате да достигнете до най-тъмната си част.

Отделете си време и пространство за самолечение. Направете нещо, което може да ви успокои. Дали това ще е духовна светлина, четене на книга, разходка или приготвяне на вкусна храна, няма значение. Подкрепяйте се, както на духовно, така и на човешко ниво. Оставайте съсредоточени и не бързайте. Точно така става излекуването. По този начин въплъщавате ангелската си светлина и правите това, за което сте дошли в този живот. Това е за вас.

Приветстваме ви. Ние сме доста много тук. Много повече отколкото си мислите. Всеки от вас е обкръжен от ангели и наставници. Те искат да ви помогнат да намерите жизнения си път. Толкова много уважение и подкрепа имате от Космоса. Вие сте тези, които вършите нещата на Земята. Ние не можем да го направим вместо вас. Но ние ще направим всичко, което можем, за да ви изпратим радост и утешение. Това действително е ерата на трансформацията. Моля ви, повикайте ни. Ние сме тук заради вас. Ние пресичаме този праг заедно и изглежда, че има реална възможност да бъде Великото Ново Време.

Pamela Kribbe
www.jeshua.net