Брояч
5452352
Users Today : 41
This Month : 158
This Year : 189
Views Today : 258
Who's Online : 2
free counters

Жените и страховете им

Жените и страховете им

Жените и страховете им

1. Страхуват се всички. И красиви, и талантливи, и умни, и късметлии. Да започват нещо ново. Да напуснат обичайното. Да рискуват. Да правят нещо необичайно. Страшно е за близките. За делото. За живота си, ако са натясно. И много друго. Страх ще има винаги.
Колкото и опит, практика, увереност, признание, пари, талант да имате, всеки път поемайки към нова височина, излизайки на сцената, поглеждайки към близките – в една или друга степен, винаги има страх. И това е нормално. Означава, че все още си жив. Следователно, трябва да се напредва. През страха. А не опитвайки да се избавите от него напълно.
2. Няма живот без промени. Стабилността е илюзорна. Постоянно сме в движение. Постоянно се променяме вътрешно и външно, тези процеси не спират нито за миг. Въпроса: „Да се променяме или не?“ при здравомислещ човек не може да възниква. Само: „Имам ли отношение към тези промени, и в каква степен?“
3. Бързото е бавно без прекъсване. Няма нужда да се бърза, да е интензивно, мощно. Достатъчно е, да е регулярно. Най-главното е да се поддържа ритъма. Едва-едва, но със стабилна последователност. А след известно време, отстрани ще изглежда като бързо, интензивно, и много мощно.
4. Да се създава повече от необходимото. Иначе, край. Безпросветен живот на потребител, отразен точно в многозначителния извод: „Всичко е добре, само дето няма нищо хубаво“. Човек трябва да прави нещо. Доброволно и с любов. Това е формулата за душевно здраве. А бонусът е, че това е единственият начин да се получава удоволствие от потреблението, и което не го разрушава. Може да се смята за здрав психически метаболизъм.
5. Днес е измисленото вчера, а утре е измисленото днес. Тази фраза може да се повтаря като мантра докато не се разбере, че родителите ти нямат отношение към възрастните ти проблеми. Във всеки случай, не са виновни, че няма кой да смени зациклилата грамофонна плоча в главата ти още от детството.
6. Няма никакви гаранции. Базовото вселенско правило, през което трябва да пропускате всичките си решения и планове.
7. Епохата на съкровени знания, които могат да променят нещо, свърши. Настана ерата на информационната хигиена. Вече пет години, откакто знанията не са главна валута при постиженията и осмисляне на съществуването. Интернет ги обезцени с достъпността си. На смяна идва концентрацията. Способността да задържиш внимание върху задачата и да не разплискаш интереса – това е водещото. Навика да не сте в постоянна зависимост от повсеместния информационния шум. Колкото повече е словесният боклук наоколо, толкова е по-лошо фокусирането. Колкото повече чужди мисли, толкова по-малко свои. Постоянното присъствие в интернет-потока, атрофира способността за само-осъзнаване, подменя същността на концепцията.
8. Радост и удоволствие не е едно и също. Ние никога не получаваме радост от шоколадената торта, от чаша вино или от цигара. Не получаваме радост от нови ботуши или парфюм. Важно е да се наричат нещата със своите имена – ние получаваме удоволствие. А това е съвсем различна химия. Природата на това чувство е малотрайна и неизбежно е свързана с неудовлетвореността, със скуката, преситеността и желание за нова порция. Не е страшно да си откажеш удоволствия, страшно е да не познаваш радостта.
9. Страданията съществуват. Буда е бил, все пак, прав. Страданията съществуват. Страдат всички. И тези, които нямат нищо, и тези, които имат всичко. А който конкретно в тази минута не страда, страда в следващата, щом се измени курса на долара, случи се терористичен акт, получи отговор, че не го обичат, види мръсен вход, не получил отговор на съобщение, не получил пари или от всяко друго подухване на ветреца. Страданията съществуват. И винаги са без повод, ако се има предвид финала на всяко човешко същество.
10. Да са щастливи, не могат всички. Всеки ли може да е щастлив? Да, разбира се! Но на теория. На практика стабилно щастливи, т.е. спокойни, уравновесени, благи, могат да са само тези, които имат дисциплина на ума. Чиито ум е способен (трениран) да не подскача по всякакви поводи. Който може да остава в равновесието на радостта, не само в спокойна обстановка, но и при всякакви неприятни ситуации. В противен случай, всички безкрайни поводи при драскотина по колата ти, ще предизвиква болка в теб, раздразнение и тревога. А това е само кола – има и по-сериозни ситуации. Щастлив може да бъде такъв настръхнал ум, само при саморекламата във Фейсбук.
11. Радостта е равновесие на ума. Ако ми го бяхте казали преди пет години, щях да врътна палец до слепоочието. Когато денонощно ти се привижда голяма и светла любов, дружно семейство, интересно и доходно занимание, работа само за себе си, наситен с пътешествия живот, струвани се, че имаме някаква представа за радостта, поне за собствената. Да, сега не си удовлетворен в много неща, може лесно да се разстроиш, страдаш. Това е разбираемо. Ти си нямаш понятие, към какво се стремиш. Знаеш за радостта си, имайки предвид толкова привлекателните мечти. Радостта е състояние на пълно умствено равновесие, което се постига с освобождаването му от слепи (автоматически) реакции. Здрав, вероятно, единствен начин да познаеш (и развиваш) такова състояние при всяка възраст, е дълбоката медитация.
12. Плодовете не са с кисела, а с основна реакция. Според науката, зрелите плодове и почти всички зеленчуци, предизвикват неутрализиране на прекалената киселинност в организма, а нишестето, захарта, месото, мазнините, млечните продукти, напротив, усилват киселинността.
13. „Моето тяло знае само, от какво има нужда“ – един от най-коварните капани за ума. Тялото на алкохолика иска пиене, на пушача иска цигара, а нашето тяло жадува за шоколад и картофки-фри. За какво „по-добре знае“ може да става въпрос? Както ума живее в автоматичен режим и не допуска елементарни промени в живота, така и тялото се подчинява на навиците и на хаотичните желания.
14. Храненето влияе не само на тялото, но и на съзнанието ни. Подобно на алкохола, който незабележимо променя съзнанието ни, притъпявайки го, някои продукти имат подобен ефект, но в по-незабележими и неосъзнавани форми. Храната може да забавя и разфокусира ума, да намалява контрола, силата на осъзнаване и ясно възприемане. Леко „замъгленото“ състояние става норма, позволява на човека да забрави, какво е, в действителност, лекота и яснота. Най-„свободната“ храна са плодовете и зеленчуците, както и зърнените продукти приготвени с минимални мазнини, подправки и сол.
15. Пари са необходими толкова, че да не мислиш за тях. Парите не решават главния въпрос на човечеството – не правят притежателя им щастлив. Но е възможно да не се мисли за тях, поне в бита, освобождавайки умствен ресурс за други цели.
16. Ние си приличаме много повече, отколкото се различаваме. Значението на личната уникалност е силно преувеличено и не позволява бързото решаване на проблемите. Всички отговори и решения съществуват отдавна, а зациклеността на собствената уникалност развива егото.
17. Зависимостта се лекува само с пълно отказване. За алкохолика е невъзможна само една чашка. Невъзможно е да пушиш само понякога, ако опитваш да ги откажеш. Постоянно ще те мъчи. Полети и падения. Изпускане. При психоенергийните „кукички“ няма полутонове. Няма изключения от това правило.
18. Състояния 100% готовност за промени не съществува. Никога не сме напълно готови за завой и промени, Винаги има всякакви „но“ и поводи за отлагане. Безполезно е очакването на пълно вътрешно съгласие, трябва да се решава, защото е „време“.
19. Живота е книга, първите глави на която не са писани от теб. Да, и следващите – също, най-често.
Ние се състоим от убежденията и моделите на обкръжаващия ни свят и това не е абстрактната планета Земя, а съвсем конкретен вход, офис, дом – мястото, където прекарваме времето си. Това са приятелите, колегите, родителите, продавачите в магазина, с които контактуваш всеки ден. Това са социалните мрежи, така наречените приятели от Фейсбук. Ние попиваме възгледи, позиции, гледни точки автоматично, вдишваме ги с въздуха и ставаме същите или противоположните, което също е автоматично отричане. През детството този процес е напълно неуправляем. Същността на личността ни е съставяна от другите и съзнателния родителски принос (ако го е имало изобщо) съвсем не преобладава. Това, което смятаме за себе си и се страхуваме да загубим, според някои психолози, е красотата, мозайката на обкръжението ни. Няма, какво да се губи. Според мен, това е отлична новина. Всичко може да се преправи – във всички посоки.
20. Резултата е следствие от броя опити. А не от единствен точен изстрел. И съвсем не е късмет в перспектива.
21. Това, което ти е било полезно на един етап, може да стане препятствие в следващ. Способността за кардинални промени е във възможността да се откажем. Не само от пречещото. Понякога е много важно да се откажем от миналите ценности. Прост пример: правилата за малък бизнес не работят в средния. Да се развива без отказване от тях, дори да са били успешни вчера, е невъзможно. Същото е и с човешката личност – с нейните нагласи, планове.
22. След зоната на комфорт, следва зона на дискомфорт. А не кутия шоколадови бонбони.
23. Живот без цел не съществува. Както и състояние без промени. Въпросът е: сам ли си ги измисляш или се оставяш на инстинкта (неосъзнатите цели).
24. Не съществува мързел. Има нелюбими занимания, недостиг на енергия и липса на мащабен поглед, който да завладява с перспективи. А мързел няма.
25. Невъзможно е да намерите себе си, може само да се създадете. Няма, кого, и какво да търсите. Ти си винаги тук и сега. А пътя ти е под краката, нищо повече. Същият този „свой“ път се отличава от на другите, само по своите цели, дори да са малки, но напълно осъзнати. Когато тези цели се определят от други или са хаотични чрез думата „длъжен съм“ – няма никакъв път, само набор от шарени епизоди.
26. Алкохола е ненужен. Изобщо.
27. Нереализираният потенциал предизвиква болка. И е безполезно да се криете в някакво ниво на комфорт или красиви философски концепции, историите за женствеността, майчинството и други такива. За всеки нереализиран талант ще ни търсят отговорност.
28. Банките трябва да ти плащат, а не ти на тях. Това е единственото възможно финансово здраве. Никога, никога, никога не си струва да купувате нещо, което не сте заработили. Никога. Поне, ако искате сериозни промени. Ние даваме на банките не само парите си, но и свободната си енергия. Пространство за риск и авантюрни експерименти, практически, не остава. Напускане на това състояние (особено на ново финансово ниво), едва ли е възможно.
29. Две са способностите, които трябва да се овладеят, колкото се може по-рано: умението за концентрация и умението за релаксация.
Всяко движение изисква напрежение на силите в един или друг момент. Ако подхождате с нежелание, по необходимост – изразходвате два пъти повече енергия. Част за самото усилие, останалото за психическо напрежение. За вътрешна борба. Затова възниква необходимост да се напрягате по желание, да заобичате усилията си. При доброволни усилия, виждайки положителното, вложените усилия намаляват многократно. Получава се повече и по-лесно. А умението за релаксация е приемане на реалността такава, каквато е, избавяйки се от очаквания, развързвайки вътрешните възли и освобождавайки телесното напрежение – второто крило, без което само с напрежение не можеш да напреднеш много.
30. Два отговора, на които трябва да се научите, колкото се може по-рано: „Да“ и „Не“. Казвайте: „Да“ на ситуации и хора, независимо, че няма гаранции, пълна вътрешна готовност и различните външни обстоятелства. И казвайте: „Не“, на първо място, на себе си – на своите слабости, страхове и вътрешна обърканост. И едва след това – на други хора.
31. Ярките хора се различават от добрите по способността да забравят за себе си. Твореца се различава от човека по умението да постави творчеството над себе си и да разтвори егото. И го прави осъзнато и с любов, а не по задължение и липса на избор. Така маркетолог може да е истински музикант в професията си, а някой музикант цял живот да се задължава да свири.
32. Всеки срещнат по пътя знак, винаги имат минимум 3 тълкования. 1. Може да бъде действително знак! 2. Може да си измисляш и пресилваш фактите. 3. А може да е изпитание – предизвикване на противоположност – опит за отклоняване от избрания път, като проверка на искреността в твоето решение и сила на намерението.
Олеся Новикова.
Превод: Йосиф Йоргов

http://nashaplaneta.su/news/zhenshhiny_i_ikh_strakhi/2018-04-07-32076