Последни коментари
    Брояч
    5432768
    Users Today : 2
    This Month : 574
    This Year : 605
    Views Today : 45
    Total views : 3753
    Who's Online : 2
    free counters

    10 «духовни» неща, които са пълно бълнуване

    10 «духовни» неща, които са пълно бълнуване

    10 «духовни» неща, които са пълно бълнуване

        В началото на 80-те години на миналия век, психолога Джон Уелвуд е измислил термина «духовно блокиране» за обозначаване духовните практики и убеждения, предизвикващи неудобни чувства, непростени обиди и основни емоционални и психологически потребности.
    Съгласно интегралния психотерапевт Роберт Август Мастерс, духовното блокиране ни кара да се отчуждаваме от себе си и другите, да се крием зад един вид духовна завеса от метафизични убеждения и практики. Според него, то ни отделя не само от нашата болка и лични проблеми, но и от истинската ни духовност, оставяйки ни в метафизично заточение, в зона на преувеличена мекота, любезност и повърхностност.
    Духовното блокиране може да бъде разбрано най-добре чрез примери. По-долу ще преведем някои от тях.
    1. Участие в «духовни» занимания за усещане на превъзходство над другите хора.
    Това, вероятно, е една от най-разпространените тъмни страни на духовността, имаща много различни форми. Някои хора усещат превъзходството си, защото четат Алан Уотс (Петър Дънов, или който и да е друг духовен водач). Или ходят на работа с мотоциклет. Или не гледат телевизия. Или са вегетарианци. Или използват кристални съдове. Или посещават храмове. Или се занимават с йога или медитация. Или вземат психотропни вещества.
    Обърнете внимание, че не говоря за полза или вреда от тези действия. Обичам Алан Уотс и смятам медитацията за доста полезно занимание. Имам предвид предизвикващата тревога възможност за лесното превръщане на духовните идеи в капан за егото, във вяра, че сте много по-добри и просветени от всички останали «овце», защото се интересувате от такива забележителни работи. В крайна сметка, това отношение към «духовността» не е по-добро от вярата, че си по-добър от останалите, защото си демократ или запалянко на «Левски». Тази дисфункция, в действителност, потиска истинската духовност, кара ни да се съсредоточим върху постигане на превъзходство над другите, вместо да развиваме връзката с космоса и поетическо възхищение от величието на битието.
    2. Използване «духовността» като оправдание за неспособността да поемате отговорност за действията си.
    Същността на тази точка се състои, че отделни духовни мантри е много лесно за оправдание на своята безотговорност и ненадеждност.
    «Нищо не може да промениш», «Вселената е вече съвършена» и «За всичко си има причина» – всичките тези фрази могат да са великолепни оправдания за да не правиш никога нищо и в действителност, да не анализираш поведението си. Не коментирам истинността или неистинността на цитираните твърдения.
    Просто казвам, че ако закъснявате постоянно за срещи, ако пренебрегвате често личните си взаимоотношения, а съквартирантите ви не могат да разчитат, че ще си платите наема, вероятно, трябва да престанете да си повтаряте: «Какъвто и човек да съм, реалността, при всички случаи е илюзия» и да станете човек, на който могат да разчитат другите.
    Аналогично на това, е много лесно да се самозалъжете, че всеки път, когато възниква някакъв проблем с поведението ви, е «свързано с неуважение на вашата истина» или, че «просто другия трябва да израсне духовно». Много по-трудно е да признаем моментите, когато действаме нахално, егоистично или безгрижно, като причиняваме страдания на другите. Много е по-трудно да си признаем, че сме далеко от съвършенството, и че израстването и обучението са безкрайни процеси.
    3. Приемане на ново хоби, интереси и убеждения просто защото са последната «духовна» мода.
    Човешките същества искат да се впишат някъде. Всички имаме силна необходимост да усещаме принадлежността си. И за удовлетворяване на тази своя потребност, създаваме най-различни групи. Духовността е една от сферите на интереси, в която хората създават най-различни групи. Потенциално, това е забележително нещо, но има също и тъмна страна.
    За много хора, «духовността» е просто поредното модно увлечение, по което, както изглежда, се увличат мнозина. Тези хора са обладани от идеята да следват последните духовни тенденции и затова започват да се занимават с йога, да носят модни предмети в стил «Ню Ейдж», да ходят на музикални фестивали, да пият айяуаска и т.н. и смятат, че това ги прави «духовни». Тези любители на «духовните купони» обезобразяват значимостта на истинското духовно търсене, на съзерцаването, на опита и реализациите. Също така, според наблюденията ми, се опитват да са «духовни» за да усещат превъзходство над другите.
    4. Осъждане на другите за проява на гняв или други силни емоции, дори да са необходими.
    Това е едно от първите поведенчески модели, които забелязах в себе си след запознаването с духовното блокиране. Осъзнах, че когато хората се недоволни и са ми ядосани, реакцията ми обикновено е от типа «Злобата не решава нищо» или «Имам усещането, че ще имаме по-малко проблеми, ако запазим спокойствие». Вътрешно, осъждах мълчаливо човека, мислейки, че ако е «малко по-просветлен, бихме могли да избегнем тази драма». В много ситуации, това е моя начин да избегна сериозни проблеми, които се нуждаят от решение.
    Когато започнете да се интересувате от духовност, на първо място, може да се сблъскате с цитата: «Сдържането на гнева е подобно на вземане горящ огън с намерението да навредите на друг, но в крайна сметка, се изгаряте вие».
    Този цитат се приписва погрешно на Буда, макар в действителност да е парафраза на твърдение от Будхагхоша в V век. Скрития смисъл на този цитат е, че не трябва да сдържаме гнева си, трябва да го чувстваме, да го проявяваме в случай на необходимост и да го изпукаме. Но обикновения човек може много лесно да предположи, че гняв във всяка форма е признак за неразумен, бездуховен човек. Това не е истина. Гнева е естествена човешка емоция и е напълно оправдана реакция при много ситуации. Много често, гнева е показател за сериозни проблеми, които трябва да се решат в себе си или в отношенията си.
    Колкото и да е странно, доста много духовни хора потискат в себе си всички «недуховни» емоции и изкуствено възвишават такива «духовни» емоции и черти, като състрадание, доброта и самообладание. Това води до безличие. Стремите се винаги да сте спокойни, меки, добри, вечно умиротворени и, в края на краища, започвате да изглеждате и да се чувствате измамник.
    5. Използване «духовността» като оправдание за прекалена употреба на наркотици.
    Много хора, в това число и аз, смятаме, че психотропните вещества могат да предизвикват мистически преживявания и да усилват (светската) духовност. Всичко това е хубаво и прекрасно, но някои хора стигат прекалено далеко и използват тази идея за рационализиране на злоупотребата с наркотици и затваряне на очите си за тъмната страна на разните вещества.
    В най-крайните случаи, «духовните» хора стигат до пушене на марихуана през работно време, до прекалено често и неуместно използване на психотропни вещества и пълното отричане на негативното им влияние. Сега, представителите на обществото HighExistence имат навика да употребяват психотропни вещества, но нека сме откровени: те, в това число и марихуаната, имат определена тъмна страна. Ако си безотговорен или просто без късмет, по силните психотропи, например, ЛСД или псилоцибиновите гъби, могат да предизвикат травматични усещания с дългосрочни негативни последици. А марихуаната, слаб психотроп, е създаващ пристрастяване наркотик, който незабележимо ще замъглява разума ви и ще разрушава мотивацията ви, ако прекалявате с него. Уважавайте веществата и ги използвайте разумно.
    6. Придаване прекалено значение на «позитивното» за избягване решаването на проблемите в живота си и в света.
    «Просто бъдете позитивни!» – тази фраза се използва често като отвличащ механизъм от «духовните» хора, които предпочитат да не се обременяват с вътрешни проблеми, с болки и всичко останало, да не говорим за световните. Движението «позитивност» е възникнало в западната култура през последните години. Интернет е препълнен с безкрайни хвалебствия и статии, повтарящи едни и същи празни послания: «Мислете позитивно!», «Просто бъдете позитивни!» и «Не се концентрирайте върху негатива!»
    Без съмнение, има полза от култивиране на благодарност за много от чудесата в човешкото битие, това движение ми се струва, изпуска нещо много важно: тъмните страни на живота не изчезват, защото се пренебрегват. В действителност, много проблеми в нашите лични животи и в глобален мащаб, се влошават или усложняват, когато се пренебрегват. Точно по същия начин, както е абсурдно да се предложи на наркоман фразата: «Просто мисли позитивно!» като решение за проблемите му, е нелепо да се вярва, че позитивното мислене предлага някакво решение на такива световни проблеми като климата, бедността, химизираното селско стопанство и на заплахата за съществуването.
    Това не означава, че трябва да се натоварим със световните проблеми и да се чувстваме безкрайно зле. Хубаво е да признаваш и усещаш оптимизъм, че в много отношения света се подобрява. Но този оптимизъм трябва да се уравновесява с готовност за реално решаване на проблемите в живота ни.
    7. Потискане на неприятните емоции, които не се вписват в интерпретацията ни за «духовност».
    С този проблем се сблъсках, когато отидох да работя като учител в Южна Корея. Въобразявах си, че съм развил в себе си невъзмутимо хладнокръвие, проповядваната от Лао-дзъ способност всичко да се «пуска на самотек» и да се плува като шамандура върху вълните на съдбата.
    След това, изпитах културен шок, потискаща самота и силна носталгия. Наложи ми се да призная, че от мен не излезе никакъв дзен-будист. Или, по-точно, наложи ми се да осъзная, че да «плувам по течението» и да приемам всичко случващо се за винаги полезно, означава да приемаш себе си, понякога, като куп изпражнения.
    Лесно е да се самозалъгваш с мисълта, че духовността може да направи живота подобен на реене в облаците, но в действителност, съвсем не е така. Живота все пак е пълен със страдания и за да израстваш в действителност и да се учиш от собствения си опит, трябва да си честен със себе си и да позволяваш пълна свобода на чувствата си. В моя случай, желанието да изповядвам дзен-будизъм, да «плувам по течението» и да проектирам образа на вътрешния покой върху себе си и другите, са ми пречели да видя истината в различните ситуации и впечатления, и да поемам отговорност за тях.
    8. Усещане на дълбоко отвращение и ненавист към самия себе си при сблъсъка с тъмната си страна.
    Научавайки за духовното блокиране, го забелязах доста бързо в себе си. Забелязах самовлюбената ми представа за себе си като за разумен човек, който е достигнал «висшите» стъпала на съзнанието, а това предизвика смешна степен на познавателен дисонанс. Аз се съдех безкомпромисно и се чувствах колосално, потискайки вината за всички несъвършени решения.
    Когато започнеш да се интересуваш от духовността, е много лесно да идеализираш такива хора като Буда или Далай-лама, и да ги смяташ за съвършени хора, които винаги действат с пълно осъзнаване и състрадание. В действителност, почти винаги не е така. Дори да е истина, че някои хора достигат ниво на съзнание, на което успяват да действат «правилно» при всички обстоятелства, ще трябва да признаем, че е при малцина. Лично аз подозирам, че такива изобщо не съществуват.
    В действителност, всички ние сме грешни хора и винаги допускаме грешки. Обстоятелствата са срещу нас. Практически, невъзможно е да преживеем дори няколко дни, без да направим няколко грешки, дори да са дребни. С годините се трупат и сериозни грешки. Това се случва с всички нас и е нормално. Прощавайте си. Това, което можете да направите, е да се учите от грешките си и да се стараете да ги избягвате за в бъдеще.
    Парадоксално е, че духовния урок самопрощаване, може да е особено труден за духовните хора. Духовните учения могат да ви натъпчат с изключително високи идеали, понякога предизвикващи огромно усещане за вина и ненавист към себе си, ако не успяваш да живееш според представите си. Това е главната причина сред духовните хора да избягват отговорността – понеже честното признание на недостатъците си е прекалено болезнено. Колкото и да е парадоксално, трябва честно да си признаваме грешките, за да не се измъчваме от тях и да израстваме в по-съзнателна и състрадателна своя версия. Просто не забравяйте едно: Вие сте само човек. Да грешите е нормално. Действително е нормално. Но си признавайте грешките и се учете от тях.
    9. Попадане в неприятни ситуации, обусловени от прекалена търпимост и нежелание да вниквате в хората.
    Това съм аз, 100%. В продължение на дълго време, се отнасях сериозно към идеята, че всеки човек заслужава състрадание и добрина. И днес съм съгласен с тази идея, но разбрах, че има множество ситуации, в които други съображения трябва временно да ограничават желанието ми да се отнасям към всички хора със състрадание.
    В много страни се оказвах в потенциално опасна за живота ми ситуация, защото съм бил прекалено доверчив с непознати хора или съм добър със съмнителни личности. За щастие, не съм пострадал при нито една от тези ситуации, но са ме грабили и мамили няколко пъти. При всички случаи ми се е искало да вярвам, че хората, с които общувам, в дълбините на душата си са добри и ще откликнат с добрината си, ако се отнасям добре с тях. Този начин на мислене е много наивен и все още се опитвам да се нагодя и да разбера, че при някои обстоятелства, не бива да си добър.
    Печален факт е, че може да не се борите за оцеляването си, но това все още е проблем за много голямо число хора по тази планета. Много хора са израсли в бедност, обкръжени от престъпност и са разбрали, че единствения начин за оцеляване е лова на слабите. Повечето хора по света нямат такава нагласа, но ако се окажете в страна, в която бедността е преобладаващо явление, следва да сте предпазливи, в това число:
    1. Да не се разхождате сами след като се стъмни;
    2. Да избягвате безлюдните места;
    3. Не общувайте с хора, които опитват да ви продадат нещо;
    4. Правете разлика между хората; убеждавайте се, че е нормално да се доверите на различаването си, което ви подсказва, кой е наркоман, кой е ненормален, кой е безразсъден и опасен човек.
    10. Силна увереност в правилността на разните «духовни» занимания с пълно пренебрежение на науката.
    В много духовни общества има доста силна антинаучна насоченост и го смятам за позор. Струва ми се, че много духовни хора започват да се отнасят враждебно към науката, защото определени убеждения и занимания, които смятат за полезни, се смятат за непотвърдени и ненаучни. Ако убеждението или заниманието е непотвърдено или псевдонаучно, само е показателно, че все още не е доказана полезността му с поредица експерименти в лабораторни условия. Но това не означава, че не е истинско и полезно.
    Научният метод е един от най-добрите инструменти, които използваме за разбиране на вселенските процеси. Той ни е позволил да разберем тайните на биологичната еволюция, да наблюдаваме космоса, да продължим човешкия живот, да ходи по Луната. Пълното отказване от него означава загуба на една от най-мощните лупи за разбиране на реалността.
    Превод: Йосиф Йоргов

    http://muz4in.net/news/10_dukhovnykh_veshhej_kotorye_javljajutsja_polnym_bredom/2017-03-30-42905