Последни коментари
    Брояч
    5432590
    Users Today : 14
    This Month : 424
    This Year : 427
    Views Today : 42
    Who's Online : 1
    free counters

    ЩО Е ИСТИНА?

    ЩО Е ИСТИНА?

    Ето един въпрос, на който общо взето трудно се дава еднозначен отговор, защото се търси истината от гледната точка на всеки един индивид. И доколкото всеки индивид е различен от другите, получават се и различните истини. Но ако се погледне на света като на единен организъм, с единни цели и тясно преплетени интереси, тогава е много лесно да се даде определение за истина.

    Ако започнем с определението, че истината е обективно отражение на действителността, то е очевидно, че е възможна само ЕДНА АБСОЛЮТНА ИСТИНА – Цялото или Вселената. Под определението Цялото разбирам Бог – Върховният Абсолют, но избягвам това название, тъй като всеки влага различен смисъл и има различна представа за Бога.

    Всички останали истини са части от единствената абсолютна истина и затова можем да ги наречем частични (относителни) истини. Тъй като истините (дори абстрактните) отразяват действителността в пространството, то ще си позволя да използвам измеренията на пространството за категоризиране на различните видове истини. Всеизвестни са три основни измерения, като посоки (координатната система) и четвърто измерение – времето. Що се отнася до пространствените истини, мога само да кажа, че са доста разнообразни и зависят от етапа на развитие в съответната звездна система. Например, логическото мислене в другите галактики в някаква степен се различава от нашето и това се определя от принципа на разнообразието.

    Що се отнася до видовете истини, зависими от времето, съвсем естествено е да различаваме минали, настоящи (актуални) и бъдещи истини. Мисля, че това деление ще се приеме доста трудно от хората, привикнали да абсолютизират истините. Преходността на истините ще обърка доста техните представи за действителността, но да се надявам, че с времето всичко ще си отиде по местата.

    Ако разгледаме пространството като сбор от постоянно движещи се обекти, то е очевидно, че във всеки един момент конфигурацията им се мени – променят се разстоянията между обектите, съответно се променят и взаимодействията между тях. Следователно всички конфигурации, съществували до този момент, са вече минали истини, те вече няма да се повторят никога в същия вид, тъй като във Вселената всичко е подчинено на спиралата. За съжаление, човечеството е затънало до гуша в минали истини и трудно осъзнава промените, налагани от времето.

    Ползата от миналите истини е да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Но в никакъв случай не трябва да се опитваме да приспособяваме настоящето към изпитани и проверени модели от миналото, защото по този начин предотвратяваме промените, налагани от времето. Те се натрупват и вместо преходът да стане плавно и естествено, промените стават скокообразно – това често се възприема като някаква катастрофа. Прогнозирането на бъдещето, базирано на сегашните илюзорни представи на човечеството в материалния свят, е доста трудно и най-вече неточно.

    Освен колективна истина съществува и индивидуална, защото освен общите, всеки има свои енергии, своя аура, която взаимодейства с всичко съществуващо и предизвиква съответните следствия за всеки един индивид. Ако се замислим над тези взаимодействия, би трябвало да стигнем до извода, че колкото повече се съобразяваме с чуждата истина, толкова позволяваме да бъдем потиснати и ограничавани. Обратно, ако не се съобразяваме с взаимодействията около себе си, ставаме прекалено консервативни и не се променяме с времето, което също води до страдания. Следователно, трябва винаги да се стремим към мярката, към златната среда. И да не забравяме, че нашите представи са само наши – те с нищо не са по-добри от представите на другите хора.

    Когато стане въпрос за истината, неминуемо се стига и до противоречията. Обективно погледнато, противоречия не съществуват. Но независимо от това ще се опитам да разгранича два вида противоречия, според общоприетите понятия. Обективни противоречия са: магнитните полюси – при тях съществува така нареченото единство на противоположностите и не е възможно съществуването само на единия полюс, отделно от другия. Същото може да се каже и за противоположности от типа ден – нощ, лято – зима и др. – илюзорни противоречия, получаващи се в резултат на разлики във времето. Всички останали противоречия, с които се сблъскват хората, са субективни и са в резултат на недостатъчни знания за действителността – т. е. не се познават свързващите елементи (истини) между забелязаните субективни противоречия.

    Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога. В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното – да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина. Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности – зависещи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина. Микроскопичните частици имат собствена честота на трептене, която се изразява в милиарди, т.е. частицата се променя милиарди пъти в секунда. А космическите обекти са подчинени на ритъм, който прави един завършен цикъл за милиони и милиарди години. Следователно истините се променят в един почти безкраен диапазон: от невъобразимо бързите промени, до промени, които не могат да бъдат проследени или забелязани по време на един живот, или дори на много поколения наблюдения в материалния свят. Необходимо е обаче всяко човешко съзнание да знае преходността на истините и да се съобразява с тях – това е един от начините за избавяне от натрупаните илюзии. С казаното дотук, съвсем не се опитвам да оправдая лъжата и да омаловажа нейното значение. Каквато и да е нейната основа, в човешките взаимоотношения тя остава порочно явление (добавя хаос) и се явява умишлено увеличаване на и без това огромното количество илюзии в представата за действителността.

    Неделимо свързано с истината е и въображението. Независимо, за какво въображение става въпрос – творческо или фантазиране (мечта), не могат да му бъдат прикачени определения от рода на реалистично, нереалистично, възможно, невъзможно или празно фантазиране. Защото, както и лъжата, която е производна на въображението, не може да бъде измислено нищо нереалистично. Въображението се развива трудно, всяко едно прераждане добавя по нещо ново.

    Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините се нарича съмнение. И както всяко нещо, доведено до крайност (нарушено равновесие), така и прекаленото съмнение доведе човечеството до задънена улица. Много по-правилно е съмнението да се разглежда като единия полюс на една цялост, другият полюс на която е вярата. Това единство, съмнение-вяра, е спасението (за тези, които могат да поддържат такова единство в съзнанието си) от илюзиите и дава възможност за нов поглед към света. Еволюционното развитие преминава през етап, когато мисленето, логическата обработка на действителността, все още се нуждае от опорни точки – базови истини – така посредством съпоставяне, сравнение и анализ може да бъде изследвана всяка нова истина. За много хора този етап на развитие е приключил, но те продължават по силата на мисловната инертност, да търсят тези опорни точки при изграждането на своето отношение към действителността (мироглед).

    Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че е крайно време всички да се научат да мислят многопланово. Раздутото съмнение има пагубен характер – отхвърля всичко, в което се наблюдава относителност и неустановена точно конфигурация (определение). Моето пожелание е: всички хора да осъзнаят относителността, многопосочността и взаимозависимостта на всичко съществуващо, за да могат да развиват по-нататък своите способности. Необходима е целенасочено изграждана готовност на всичко съществуващо да се гледа като на работна хипотеза, за да бъде възможно постоянното обновяване на мирогледа.


    Създадено: 17/02/2006 • 08:59
    Обновено : 20/02/2006 • 17:06
    Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО 
    Страницата е посетена 35881 пъти

    Коментар №29 AZSAM 02/03/2012 • 20:37
    Първо искам да благодаря на автора на статиите в сайта, като цяло.Много ми допадат, като гледна точка и насоченост.eВъв връзка с темата за истината бих казала в допълнение на изложеното, че истината е и винаги е била АЗ СЪМ. Тя винаги се променя, заради живота, заради самото движение. Относителността е точно този потенциал на постоянното движение и проявление на самата действителност. Напълно съм съгласна, че лъжата е другата страна на истината, но зависи кой от коя страна гледа. Самото съзнание моделира и фрагментира реалността, следователно лъжа няма, нито грешка, а има само усещане (възприемане) за отделеност в различна степен от истината (Цялото).
    Коментар №28 nre 04/12/2010 • 12:44
    Бих искал да направя едно уточнение. Истината е една. Именно тя ни обединява в живия свят. Недопустимо е да има много истини. Това, за което говори авторът се нарича „гледна точка“, и тя в действителност е различна за всеки. Тя е неговата представа за истината в живота. Но поради невежество ни гледната точка на всеки се различава от истината малко или много.Ще го опиша с пример. Ако на невежи хора зададете въпрос, чийто отговор не знаят, вие ще получите разнообразни отговори. Например питате деца в детската градина колко прави корен квадратен от 25. Тяхните гледни точки ще се различават съществено една от друга, както и от истинския отговор. Когато зададем същия въпрос на деца 2-ри клас ще получим също разнообразни отговори, като гледните точки съвпадащи с истината ще са повече. Когато зададем този въпрос на студенти по математика очакваме, че в тази област на познание те ще имат обща гледна точка, съвпадаща и с истинското решение на задачата.

    Истината не винаги е известна, но е единствена. Няма няколко истини на горепоставената задача, а само една. Има обаче разнообразни гледни точки поради невежество по поставен въпрос.

    Дали истината е относителна? Само гледните точки са относителни спрямо субектите, които вярват в тях. Истината е неизменна, каквото е миналото и физичните закони. Ние съществуваме именно заради тяхната непоклатимост и безпристрастност. За това по-скоро съм склонен да приема, че истината е винаги абсолютна, докато гледните точки са винаги относителни!

    Мнението на даден човек не може да се обвърже с истината, когато се касае за субективна преценка. За крадеца откраднатото е нещо хубаво, докато за потърпевшия е лошо. Тук истината не може да се произнесе като цяло дали постъпката му е добра или лоша, но може да се произнесе за факта, че нещо е било откраднато! Човека може да е откраднал терористична отрова, това хубаво или лошо е? Може да е откраднал всичките пари на сиромах, ами това хубаво или лошо е? На тези въпроси можем да отговорим, като групираме гледните точки на обобщеното обществено мнение, и произведем една обща такава, но тя няма гаранция за съвпадане с истината!

    „всяка истина е относителна лъжа и обратното…?“ Това е игра на думи без логически връзки.
    Истината не може да е лъжа, точно защото по дефиниция е противоположна на лъжата.

    „Ползата от миналите истини е, да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Но в никакъв случай не трябва да се опитваме да приспособяваме настоящето към изпитани и проверени модели от миналото“ – Всъщност нямаме избор за не го правим. Човек е статистическа машина и всяко негово заключение е на база стара изпитана информация. Дори прохождането ни в ранна детска възраст е свързано със затвърждаване на наученото движение отново и отново, а в последствие използваме затвърдения модел. Така се учим и за говорим, и да пишем, и да живеем. В затвърждаването няма нищо лошо поради неизменчивостта на физичните закони. Дори моделите ни помагат да вървим към истината. Имаме способността да се изменяме, така че да се приспособим към евентуални плавни бъдещи промени.

    Противоположност не означава противоречие от гледна точка на битието. Бих казал, че магнитните противоположности са в симбиоза – не биха съществували поотделно.

    „Независимо за какво въображение става въпрос – творческо или фантазиране (мечта), не могат да му бъдат прикачени определения от рода на реалистично, нереалистично, възможно, невъзможно или празно фантазиране.“ – Могат. Фантазия, която може да се прояви в материалния свят е реализируема и реалистична, и обратно – съществуват нереализируеми фантазии. Тук не виждам връзка с истината.

    „чрез сравнение и анализ може да бъде изследвана всяка нова истина. За много хора този етап на развитие е приключил, но те продължават по силата на мисловната инертност, да търсят тези опорни точки при изграждането на своето отношение към действителността (мироглед).“ – Няма човек, който да не прави заключения на база предишни гледни точки. Дори вярващите се оповават на божиите писания, които приемат за истини. Но дали те са в действителност такива, или поредната заблудена некомпетентна гледна точка?!

    „Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че е крайно време, всички да се научат да мислят многопланово.“ – Какво означава многопланово?

    С останалото изложение съм съгласен. Харесва ми толерантния стил на писане на автора.

    Коментар №27 Arbea 27/06/2010 • 22:13
    Ето един въпрос, на който общо взето трудно се дава еднозначен отговор, защото се търси истината от гледната точка на всеки един индивид. И доколкото всеки индивид е различен от другите, получават се и различните истини…………Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините, се нарича съмнение.Ok до тук добре….Хм защо не оставите различни мнения,ние сме тези ,които да преценим дали да четем или не.Или в библиотеките не само следат за нарушители,ами ти дават и определена книга в рацете,която да четеш?
    Коментар №26 Human 27/06/2010 • 21:30
    Знаеш ли какво нека да оставим на хората да преценят e ЗА МЕН ПОНЕ Е ВАЖНО МНЕНИЕТО ИМ,ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕБ
    Коментар №25 Human 27/06/2010 • 19:01
    Нямаме ли право на мнение ?,човек когато е неспособен да стигне до разумен отговор пристъпва към силата и към правомощията си,което точно правиш,ок ще спра но изкам да ти кажа нещо всеки човек който се уважава трябва да обърне внимание на казаното за него,иначе не се уважава ,може това мнение да е грешно може да е тека,аз обърнах внимание на казаното от теб за това че помисли че имам комплекс,но ти много лесно се подаде на провокация,не тая някаква злоба в мен,единсвено пиша тук ако мога да бъда в полза на някой,може да използвам кофти методи,но хората винаги прибързват,важния е крайният резултатАко си чувал, към големите библиотеки има зали наречени читални. Там много хора четат това, което им е необходимо. Прави изключително лошо впечатление, когато някой не се съобразява с единственото правило да се пази тишина. И винаги има дежурен, който се грижи да няма нарушители. Прощавай, че ще ти го кажа направо, но си сбъркал адреса – на този сайт не можеш да бъдеш полезен на никого – обърни внимание, какво ти пишат другите посетители и не натрапвай мнението си там, където никой не го иска.
    Коментар №24 Human 27/06/2010 • 14:39
    Помежду другото съжалявам,грешно си възприел нещата ти си мислиш че коментирам написаното от теб което явно си се обидил но аз мисля че този сайт е за говорене по тези темиМНОГО СЕ ЗАБЛУЖДАВАШ – ТОЗИ САЙТ НЕ Е ЗА ГОВОРЕНЕ, А ЗА ЧЕТЕНЕ. АКО ПРОДЪЛЖАВАШ В СЪЩИЯ ДУХ ЩЕ ИЗТРИВАМ КОМЕНТАРИТЕ ТИ.
    Коментар №23 Human 27/06/2010 • 14:33
    Ех те хората са казали говори,когато са готови да слушат,Скъпи ми анализаторе не ми отговори на въпроса,и специално за твоя теория за малоценност и за комплекса ми си далеч от изтината,то приятелио се отнаса същото и за теб направениа сайт от теб не говори ли същото казано от теб че избиваш комплекс за малоценност,и като гледам май нещо не си възприел добре че с такъв негативизам да се обръщаш и да съдиш някой,което говори че си доста кофти характер заключен в себеси и в неговите възприятиа,не приемащ странична информация,ако имаше поне малко мъдрост трябваше да си беше казал не съди та да те не съдят и тебе
    Коментар №22 Human 26/06/2010 • 22:04
    Имам и един въпрос,въпроса ми е към този който написа коментара и ме попита за какво ми е да сам сигорен изкам да те попитам ти сигорен ли си в себеси и в своите способности?много прибързано ме анализира че направи такива заключениа които вкючват дори сачусвтие,Ако забелязваш, коментара ми не е на твоя първи коментар, а вече няколко дена наблюдавам опитите ти да привлечеш общото внимание. Като погледнеш списъка с коментарите прави впечатление, че от един до друг твой коментар има 3 (три) минути, т.е. времето да напишеш коментара. А написаното на страницата не те интересува, важното е да направиш коментар. А подтекста на всички коментари, доколкото аз разбирам е: „Имам комплекс за малоценност и се опитвам да се преборя с него като опитвам да убедя всички вас, че не съм за пренебрегване“.
    На този сайт има отговори на всичките ти въпроси, но ако искаш да ги получиш, трябва да четеш внимателно, не по диагонала и да не се стремиш да ангажираш вниманието на всички. Успехи.
    Коментар №21 Human 26/06/2010 • 21:32
    Нямам нужда от съчуствие и да не би това което казвам да е погрешно според мен е доста логично всичко казано,когато се научим да излизаме  от кожата  си,да мислим малко над сивото ежедневие тогава може и да позрем някаква изтина,а сега единсвено можем да се съмняваме,имаме ли база за сръвнение за тези работи които уж знаем ?,всичко идва от хората следваме пътя на логиката но пак неможем да сме сигорни в каквото и да е било времената се менят начина на мислене също,едно нещо което мислим за сега че е изтина утре ще е всъвсем друго,това за изтината го гласи психологията,разбирам аз да сам си го измислил,просто сам си го доразвил до обяснил с логика,прочете мнението ми за смисала,там има един много голям подтекс който изкам да споделя.
    Коментар №20 Human 26/06/2010 • 19:39
    Да но все пак ние сме хора,просто бозайници ние за нас си определяме кое е изтина и кое не,а от каде можем да бъдем сигорни че е тека от тук идва че можем да бъдем сигорни само в съмнението,другото идва от нас и не се знае колко наистина е текаДраги Human,
    закакво ти е да си сигурен, от какво се страхуваш толкова – колкото можеш да си сигурен в съмнението, толкова можеш да си сигурен във всичко останало. Нима всичко това не е път нанякъде? Много си объркан, как я караш така? Вероятно ти е много трудно. Съчувствам ти.
    Коментар №19 Doci 26/06/2010 • 19:15
    В спора единствено се утвърждава Егото! А до Истината всеки достига по собствен, уникален път, който по мое мнение е  изключително важно да бъде Балансиран…. в противен случай боли много,  просто защото винаги изпадаш в някоя крайност…..   От все сърце ти желая успех!
    Коментар №18 Human 26/06/2010 • 04:19
    Закон от физиката всеко дейсвтие има равно по сила противодействие,това че се съмняваш е хуваво което отвърждава казаното от мен защото съмнението към казано те кара да се чусвташ добре,но все пак в спора се ражда изтината текаче сам готов да поспорим макар че смисал няма
    Коментар №17 Human 26/06/2010 • 04:14
    Баланса явно го балансира защото ти се съмняваш в моето твърдение и просто си е свършил работата e
    Коментар №16 Doci 26/06/2010 • 00:31
    Human, а дали можем да бъдем, сигурни  само в съмнението? Ако както твърдиш „във вселената единствено има „Баланс“ – +”, тогава замисли се кое е това което балансира съмнението;)???
    Коментар №15 Human 25/06/2010 • 18:17
    Хм интересно,но драги ми човеци може да бъдем единствено сигорни в самото съмнение в нищо друго!
    Коментар №14 bogoizbrania 28/01/2010 • 23:26
    В днешно време истината е човек и името му е Христос!
    Коментар №13 misbis 08/12/2009 • 19:57
    ЕРАРХИЯТА НА ИЛЮМИНАТИТЕ/masons/ (Превод от лекция на Стуард Свердлов/потомък на влиятелна руска фамилия)   Главата на Световните Иломинати се нарича ПИНДАР/ Pindar. Пиндар е член на една от 13-те иломинатни семейства,и винаги е мъж. Титлата Пиндар е абвривиатура на Pinnacle of the Drago,което означава Пенисът на Дракона. Символизира върховната сила,творението,проникването,уголемяването и страха. Притежателят на тази титла докладва директно на вожда на Рептилните*влечугоподобните* във вътрешността на земята. Истинския Пиндар е главата на Ротчаелд/ Rothschild фамилията през последните столетия. Местонахождението му е в Германия,близо до Франкфурт. Иломинатите,тук на земята са създали пирамидална структура на контрол,идентична със системата на Драконовата империя.Пирамидата с гущеровото око на американския долар, е символът на тази структура за контрол. Пиндар е символизиран като златна чаша върху пирамидата. Следващия слой е “окото“,което символизира следващите 13 фамилии= –        Rothchild ( Bauer or Bower) – Pindar –        Bruce –        Cavendish(Kennedy) –         De Medici –        Hanover –        Hapsburg –    &n bsp;   Krupp –        Plantagenet –        Rockefeller –&n bsp;       Romanov –        Sinclair(St.Clair) –      ;   Warburg(del Banco) –        Windsor(Saxe-Coburg-Gothe)   На всяко едно от тези семейства е определена зона от земята и,или задача за извършване. Това вклочва глобалната икономика,военната технология,психичен контрол,религия и медия. Всяко семейство има т.н. Съвет на 13/те. Числото 13 има голямо значение за тях. Те знаят,че 12 вида енергии се използват за 10/те аспекта на психичен контрол. Сумата от 12/те енергии представлява 13/тата енергия, едно изклочително силно познание. На тях също им е известно,че зодиакалните знаци са 13, не 12. Тринайстия знак е пазен в тайна от векове,защото е символа на Дракона. Тази тайна се пази, за да не се разбере за умствения модел на влечугоподобните. Следващия слой на пирамидата са второстепенните 300 фамилии,които служат  на Пиндар и на 13/те. Тези 300 имат високо съдържание на влечугоподобна ДНК ,докато 13/те са с изменено ДНК и могат да променят формата си.                 Тези 300 са известни като Комитетът от 300. Някои от тях са-Agnelli, Balliol, Beale, Bell, Bouvier, Bush, Cameron, Campbell, Carnegie, Carrington, Coolidge, Delano, Douglas, Ford, Gardner, Graham, Hamilton, Harriman, Heinz, Kuhn, Lindsay, Loeb, Mellon, Montgomery, Morgan, Norman, Oppenheimer, Rhodes, Roosevelt, Russell, Savoy, Schiff, Seton, Spencer, Stewart/Stuart, Taft, and Wilson   Комитетът на 300/те използват много от познатите институции за да постигнат целите си,като например- Council on Foreign RelationsBilderburgersTrilateral CommissionClub of Rome, Royal Institute for International Affairs, Mafia, CIA, NSA, Mossad, Secret Service, International Monetary Fund, Federal Reserve, Internal Revenue Service, and Interpol. Всички те са частни организации или корпорации, организирани да изглеждат като общественни устройства за помощ,но истината далеч не е такава. Иломинатите създават също изкуственно държави,за да постигнат целите си.Като например- United States, Switzerland, Kuwait, the Soviet Union, Panama, Israel, Italy, Yugoslavia, the United Kingdom, most of Black Africa, all of the Arab countries, and all of Central and South America. Тези нации се създават за да произвеждат блага на властваяите фамилии и техните поддръжници,да им пазят или скриват богатството,и да създават нестабилни общественни положения и за отпочване на война ако е необходимо. Швейцария е създадена като неутрален център,за да могат Иломинатите да съхраняват безопасно имането си по време на война или други безредици. Америка е създадена като 13 колонии, за всяко едно от тези 13 семейства. Първоначално знамето е имало 13 звезди, а днес 13 линии. Орелът,символа на Америка държи в н
    Коментар №12 Nevyana 29/03/2009 • 08:11
    Истината е свята – ако отстъпя от Нея, нещо веднага ме „предупреждава“, че греша. Имам си една моя формула:Истина, Мъдрост, Светлина, Свобода…

    Това е нещо като вътрешен ориентир в работата ми с приятели и дори с непознати за мене хора. Очите и излъчваната от тях Доброта и Обич са невидимата пътечка между сърцата…e

    Коментар №11 iistina 20/03/2009 • 02:22
    Здравей аз съм йистина днес потърсих в google какво е разбирането и отношението на хората към мен надявам се да пропопуснете уточненията за пропуск на препинателни знаци а може и някоя правописна грешка ако има такива то те са очивидни за всички съжалявам трябва да го преглътнете но да продължа по същество относно мен за да можеш да конкретизираш истината трябва вече да я знаеш или с други думи ти неможеш да видиш истината когато си се родил и истината която се е запазила в твоята памет защото както би дрябвало да знаеш паметта се сформира с повторение т.е. със сравнителен анализ затова и няма да си способен да видиш вечните истини или казано направо Душата трябва да е по голяма на въраст т.е.по-развита и понеже непознаваш своя създател то и затова ти неможеш все още да проумееш че времето се задвижва от истината т.е. човешкото тяло се развива в всяка секунда когато работи чрез биологичната материя и вследствие на това развитие промяна на талото ти определяш своята представа за време.
    Надявам се да бях достатъчно изчерпателен и имаш възможност да проумееш една по-обхватна йстина.
    Коментар №10 diakona 11/10/2008 • 18:13
    Здравейте братя и сестри и специално на…ОооО Здрасти! Ти си прав,при онзи коментар наистина не бях открил на клавиатурата нашето Ю,но час по късно аз вече разполагах с него и това действително е една ИСТИНА.А,сега по статията;вече имам кратък коментар,но  когато отново я прочетох в менсе пробудиха някои мисли,които бих желал да споделя…Първо,категорично заявявам,че съществува АБСОЛЮТНА истина.Пример;нима Земята не се върти около Слънцето?,нима Луната не се върти около Земята?-това са абсолютни истини и те съществуват вечно…Тъкмо затова не съм съгласен с твърдението,че „всяка истина е относителна лъжа и обратното…?“Вярно е друго,че съотношението Човеци-Истини е едно към едно!?.И всеки има СВОЯТА истина.Но,има и друго философско виждане;че колкото и да е желязна истината,трябва винаги да я поставяме под съмнение, за да има стремеж към иследване,търсене и прогрес.Но пък,БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ са вечни и почиват върху основата на абсолютната истина.За останалото съм съгласен с автора.!Светлина,Любов и Хармония.Дякона.

    Коментар №9 Svetlana 06/08/2008 • 11:28
    Благодаря, не бих могла така ясно да обясня всичко. Но чувствам че това Е така.

     

    Коментар №8 sashko 29/05/2008 • 16:37
    pomognami za doma6noto

     

    Коментар №7 OOooo 21/05/2008 • 14:43
    Diakone, друга абсолИОтна ИСТИНА е, че не знаеш къде ти е ю-то на клавиатурата n

     

    Коментар №6 Diakona 13/05/2008 • 17:31
    Потвърждавам,от наша човешка гледна точка ИСТИНАТА е относителна,но ТЯ съществува обективно навсякаде,така както съществува АБСОЛИОТА,така както Божествените енергиини импулси същестуват на всякъде.Друг е въпроса дали има абсолиотна истина?-аз мисля че не,защото както спомена и автора всичко е движение ,всичко се мени,но…Божествените(космическите) закони никога.Мисля,че това е абсолиотна ИСТИНА.Да има някои да доказва обратното???!!!.

     

    Коментар №5 jurasik55 29/03/2008 • 14:15
    Здравейте приятели, мисля, че нашият лектор греши, защото истината съществува в човека само,когато я поиска. Всеки хуманизъм докарва човека до привилигерованост, но всяка една уникалност е самотна по своему – тя трябва да се докаже, как става това? А достоен ли е всеки хуманизъм да поеме собственият си срам пред онзи, който го е създал, той е Бог, това е неговото име. Човекът привлича страданието в себе си, защото е грешен, но любовта към страданието вече е грях. После започва да страда от собствените си грешки, но това вече не е Богът в него, това е само той

     

    Коментар №4 Novakov 30/09/2006 • 01:11
    Истината може да възтържествува, ако на всеки природен включайше социален въпрос се отговори с адекватно противодействие от човека и групите. Без кристално съзнание това е невъзможно. А такова има само Бог или хипотетично, същества от по-висша цивилизация. Заключавам, че истината, цялостно, всеобхватно за момента е неуловима. Тя е недействителна поради липса на съвкупност. Истината по същество е вездесъща, а в реалността ни е горчива, скрита, прикрита, осмивана, подигравана, фалшифицирана. Както е казано: „Не споменавай напразно името Господне“ така и аз бих перифразирал: „Не употребявай напразно думата Истина“. Мисля че това ще бъде една добра крачка напред.
    novakov@gyuvetch.bg

     

    Коментар №3 az 27/08/2006 • 00:29
    Istinata e vsi4ko onova koeto moje da bude namereno i moje da bude useteno i dokazano.Ako edno ili pove4e ot tezi nesta sa nevuzmojni zna4i si imame rabota s luja.

     

    Коментар №2 Velislav 13/08/2006 • 05:02
    Smelost trqbva i deistvie ,zashto samo syglasie i priznava ne na filosofiqta ne stiga . Trqbva prilagane . Ejednevno .

     

    Коментар №1 22/03/2006 • 13:54
    Изкрено се надявам повече хора да посещават и четат мисли от подобен сорт, но най-вече да вникат е смисъла им. Съглсна съм с всичко, но за да има развитие у човечеството и, за да се освободи мисленето им, има много хляб да се яде Особено в Бългаия, в която има една огромна част от населенитето, която се опоава само на норми и идеали и не смее да ги наруши, за да не излезе извън приетото обшество. А вие знаете, че който е различен(дори и малко) е сочен с пръст, а кой обича да е сочен?????